
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10290 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
41
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Логическото мислене май не ти е сила. Врорият постулат на СТО постулира, че светлината има само една скорост във всички отправни системи: установената скорост с. 1. Щом светлината има само една скорост, тя по условие е абсолютна. Не може иначе. (Ако скоростта на светлината не беше абсолютна, то светлината щеше да има повече от една скорости в дадена отправна система, а не само една скорост, както постулира СТО.) 2. Щом скоростта на светлината е абсолютна, значи тя се разпространява само в една единствена физическа среда. Не може иначе. (Ако светлината се разпростаняваше в повече от една среди, тя щеше да има повече от една скорости.) 3. Щом имаме само една единствена физическа среда, то тази среда е абсолютна. Не може иначе. Всичко това означава, че според Втория постулат на СТО, светлината се разпространява в абсолютния етър. Не бързай с лека ръка да ме опровергаваш преди да си вникнал в това, което съм написал.
-
Ами точно така излиза. Увличането на етъра е спорно. Според Физо имаме само частично увличане, а според други опити няма никакво увличане. В етърната теория на Лоренц, която е прекият предшественик на СТО, няма никакво увличане. Тоест, етърът е абсолоютен. А както вече казах, това е само хипотеза/хрумка. Няма опит във физиката, който показва, че ако случайно има етър, то той е абсолютен. Значи нека да повторя: Първо, няма опит във физиката, който дори загатва, че етърът съществува. Второ, няма опит във физиката, който показава, че дори етърът да съществува, то той е абсолютен. И въпреки това, физиците безусловно вярват, че етърът е абсолютен. До такава степен, че никой не поставя това убеждение под въпрос. На Лоренц му се вижда по-лочично, че етърът е абсолютен и телата се съкращават в посоко на движението - отколкото да преразгледа убеждението си, че етърът е абсолютен. Съответно 26-годишния Гений какво да си помисли, след като батко му Лоренц, Нобелов лауреат, смята етъра за абсолютен. Та в крайна сметка излиза, че физиците на времето се заблуждават - което на български му викаме "да ядеш доматите с колчетата" или "да пасеш ряпа". Колкото и да риташ, това е факт. СТО изрично постулира, че скоростта на светлината е абсолютна. Тоест, тук не говорим за някакво тулкувание, а за изричен постулат.
-
Физиците на времето като измислят светлоносещия етър, те му придават абсолютност. Както те си го представят, етърът е физическото проявление на абсолютната отправна система на космоса. Или погледнато под друг ъгъл, във вселената съществува физически обект, светлоносещият етър, който изпълнява ролята на абсолютна отправна система. Така го виждат физиците на времето. Когато опитът на ММ дава нулев резултат, те тълкуват резултата като доказателство, че движението на материални тела в етъра е неоткриваемо. Тънкостта тук е, че за да приемеш движението в етъра за неоткриваемо: а) етърът трябва да съществува б) етърът трябва да е абсолютен Тогава и само тогава нулевият резултат от опита на ММ означава, че движението в етъра е неоткриваемо. На физиците дори не им хрумва, че етърът може да не абсолютен. Те са си втълпили, че той е абсолютен и приемат това допускане като закон на природата - а не се усещат, че те самите са придали абсолютност на етъра. Тоест, това не е резултат от наблюдение, а просто тяхна хипотеза/хрумка.
-
Сканер, предубен си и не чуваш какво казвам.
-
Как оборват СТО. От сума време подготвям отделна тема по тези въпроси, но напредвам много бавно. С две думи: СТО приема и постулира, че скоростта на светлината е абсолютна. А опити като този на ММ показват точно обратното: че тя не е абсолютна. Тези твърдения трябва да се обяснят и защитят, но казано с две думи това е проблемът. СТО и останалите физици на времето си мислят, че скоростта на светлината е абсолютна по природа - а не си дават сметка, че това в същност е грешна хипотеза.
-
Това в същност е много добър аргумент. Заключенията на СТО касаят всички отправни системи, а се базират на опити проведени в една единствена отправна система. Ако например опитът на ММ бъде повторен на луната, той няма да даде нулев резултат.
-
Кои експерименти за време потвърждават СТО? Посочи експерименти, които нямат никакво друго обяснение, освен относителност на едновременността. Защото тази боза с мюоните може да се обясни по много различни начини. Когато за първи прочетох как мюоните в атмосферата доказват правотата на СТО, щях да падна от стола. Както върви приказката, с такива прятели врагове не ти трябват.
-
Напротив, имам. Като се започне с опита на Майкелсън и Морли от 1887г, всички измервания на изотропността на светлината, някога правени, в същност оборват СТО. Въпросът е как тези измервания се тълкуват. Пиша отделна тема, в която ще опиша всикчо.
-
За да може движението да причинява "истинска, <неоптична> промяна в размера" на телата, Етерията трябва да е абсолютна. Във вселената има безброй наблюдатели. Не може да има реална промяна на размерите спрямо всеки един от тях по отделно. А ако промяната е спрямо всички тях едновременно, то Етерията неизбежно трябва да е абсолютна.
-
Да, факт е, че е константа. Но не е факт, че скоростта на светлината "винаги е константна независимо от коя инерциална или неинерциална система я мерим". Съответно Лоренцовото съкращение на времето и дължините е само стъкмистика, за да излязат сметките. Иначе това не са никакви физични явления.
-
Това означава, че Етерията е абсолютна. А аз от известно време пиша една тема в къщи, че дори да има етър, той не е абсолютен. Така че сме на принципно различни позиции тук.
-
Много добре казано.
-
А това вече е следствие. След като приемеш здравия разум по-горе, и това става част от него. Никакъв здрав разум няма тук. Ти признаваш, че СТО е форма на субективен идеализъм. А физиката уж е точна наука.
-
Не е постулат а следствие. Това че още не е потвърдено, не значи че е погрешно или няма начин, а че е трудно. Щом е следствие от постулат, то дефакто е постулирано. По-общо: СТО ни е индоктринирала, че е нормално дължината на едно тяло да е различна в две отправни системи, а това в същност въобще не е нормално. Първо, според СТО излиза, че дължината на тялото е наблюдателен ефект, а не обективно свойство на тялото. Това естествено е пълна глупост, но благодарение на СТО, тя се смята за нормална. Второ, трябва да се вземе предвид следното: Нека имаме стационарен наблюдател и движещо се тяло. В този случй само наблюдателят в отправната система на тялото може да извърши физически измервания за неговата дължина. Стационарният наблюдател, от друга страна, не може да извърши такива измервания, защото той е отделен от тялото. Физиката е точна наука и трябва да се следват измерванията. Така че само движещият се наблюдател би трябвало да "има думата" за това каква е дължината на тялото. Защо въобще стационарният наблюдател "се изказва" каква е дължината на тялото, след като той не може да извърши физическо измерване. СТО, обаче, слага на равна нога и двата наблюдателя - този, който извършва физическото измерване на дължината на тялото, и този, на който само "така му струва" каква е дължината. СТО ни е индоктринирала, че и двете гледни точни са валидни, а в същност едната от тях е невалидна. СТО на практика дава правото на стационарния наблюдател да каже каквото си поиска, дори това няма нищо общо с физическите измервания - и това се смята за нормално. Трето и последно: Тук трябва да се прояви и малко здрав разум. Двата наблюдателя виждат едно и също тяло от различни перспективи. А щом това е така, защо размерите на тялото да са различни?? Нали по условие те наблюдават едно и също нещо. СТО в крайна сметка ни е индоктринирала, че е нормално двата наблюдателя да виждат две различни реалности. Тоест, че обективна реалност не съществува - и това също се смята за нормално ... в точна наука като физиката.
-
Не може, защото това са двете страни на една и съща монета.
-
Добре сме си тук. Защо да отваряме стари теми ... като може да се караме и в нови .
-
Няма как да се съглася. Опитът на Майкелсън и Морли има и друго обяснение (дългата тема за СТО).
-
Кинетичната енергия на едно тяло по условие е мярка за неговото движение. Дължината на тялото, от друга страна, не е подобна мярка. Да, според СТО излиза, че то също е мярка за движение - и там е проблемът. Няма физически закон, според който дължината се променя от движението. Това са измислици на СТО. Дължината зависи от движението, но ширината, например, не зависи.
-
Чакай сега. Ти държиш промяната да е във времето, а това не е така. Според СТО, дължината на едно тяло е функция на неговата скорост спрямо наблюдателя: Ако тялото се движи с една скорост, то ще има една дължина, а ако се движи с друга скорост, то ще има друга дължина. Значи в крайна сметка движението на тялото променя неговата дължина - но не във времето, а спрямо гледната точка. А според Първия постулат на СТО, законите на физиката са еднакви във всички отправни системи. Тоест, те не зависят от гледната точка. Следователно, дължината на тялото не може да се променя в зависимост от гледната точка (по кой закон на природата тази дължина се променя в зависимост от гледната точка). Това е и парадоксът: хем няма природен закон, който да променя дължината на тялото в различните отправни системи, хем тази дължина някак си се променя.
-
Така е. Но ако двата наблюдателя си сравнят измерванията, те ще видят, че има разлика - или делта. Щом има делта, има и промяна. А откъде накъде еталонът трябва да е различен?? Една действителност - един еталон. Защо трябва да мерим с различни аршини в различните отправни системи. Нали движението не променя нищо. Все реторични въпроси, между другото. Аз много добре им знам отговора.
-
Два наблюдателя - стационарен и движещ се - виждат две различни дължини на едно движещо се тяло. Според "стационарния" наблюдател, дължината на тялото зависи от относителната му скорост спрямо този наблюдател. Значи движението в крайна сметка променя дължината на тялото. Така излиза според СТО. Иначе защо имаме две различни дължини?? Ако няма промяна, то всички наблюдатели ще виждат една и съща дължина, независимо от относителната скорост на тялото. Така тук се поставя реторичния въпрос: защо тялото има различни дължини в различните отправни системи, след като по условие движението не променя дължината на тялото.
-
Хубаво. Само че промяната на това качество се извършва според физически закони. А по условие, тези закони не се променят от движението (Първият постулат на СТО). Значи движението няма как да промени дължината на тялото ... според СТО. Но пак според СТО, дължината се променя.
-
Тези дни чета само новините. По цял ден. Както и този форум, разбира се. Добре че го има, за да изпуска човек малко пара. Май всички сме на ръба :(.