gmladenov

Ето решението на СТО: v = Δx/Δt = (223500-0)/1 = 0,745c (km/s) v' = Δx'/Δt' = (0-335250)/(0,667 - (-0,833)) = -335250/1,5 = -0,745c (km/s) Както се вижда, v' = -v. Тоест, имаме същата скорост, но в обратна посока.

Именно. Щом t(0)->t'(0) е настоящето, то В' трябва да е в бъдещето, защото е по-късно събитие. А според СТО излиза, че в момент t(0)->t'(0), В' вече е в миналото. Излишно спориш за тази глупост.

Точно така. Консенсусът е да си заровим главата в пясъка и да забравим за деленето на минало и бъдеще. Защото ако не забравим, СТО има логически проблем.

Логиката е много проста: всички точки, през които е минала ракетата, са в нейното минало. По тази логика ракетата вече е минала през В', защото тя е в миналото на ракетата. Проблемът е, че ракетата все още не е минала през В'. Явно е, че релативизмът не намира проблем в това ... а проблем има. Просто релативистите са се съгласили това да не се брои за проблем. Не се заблуждавай, че става дума за нещо друго освен за някакъв измислен консенсус, както има измислен консенсус, че дължините се скъсяват когато се движиш. Това са все условности, които са приети за истина, дори те да не са истина. Точно както новите дрехи на царя.

Да, моята морална дилема в случая е дали да не те удуша с голи ръце! Нали преобразуваме: A (0, 0) -> A' (0, 0) В (223500, 0) -> В' (335250, -0.833) Значи от две събития в настоящето (А и В), ние завършваме с едно в настоящето (А') и едно в миналото (В'). Проблемът е, че ракетата никога не е преминавала през В' . Но заради отрицателния координат на В' излиза, че тя вече е минала от там. Това е логическата безсмисленост, за която иде реч.

Да, но твоята компенсация използва факта, че в момент (t0 -> t'0) времевият координат на В' е в миналото. Не знам защо спориш. За да излязат сметките, неизбежно се опира до това, че когато ракетата е в точка (А -> А') с времеви координат (t0 -> t'0), точка В' вече е в миналото. Или трябва да приемем тази логическа глупост, или трябва да приемем, че ракетата се движи по-бързо от светлината.

А така. И по тази последователност излиза, че ракетата е изминала 335250 км за 0,667 сек. Тоест, тя се е движила по-бързо от светлината.

Говорим за реда на подминаване на точките. Като смениш гледната точка, ти сменяш посоката на движение и затова скоростта наистина става отрицателна. Само че редът на подминаване на точките се запазва. Влез в час.

Глупости говориш. И в двете отправни системи ракетата първо подминава точка А, а после точка В (съответно А' и В'). Реда на подминаване на точките не се сменя от гледната точка. Това се вижда и на картинката.

Ето пак първоначалната картинка: За времето между моментите (t0 -> t'0) и (t1 -> t'0,667), изминатото от ракетата разстояние е 223500 км в земната отправна система и 335250 км в ракетната отправна система. Значи в ракетната отправна система имаш 335250 км за 0,667 сек, което е по-бързо от светлината. Само че релативистите казват, че това не се смята така. В момент (t0 -> t'0) точка В' има отрицателен времеви координат: -0,833 сек. Следователно, ракетата не е пътувала само 0,667 сек, а 0,667+0,833 = 1,5 сек. Така сметките излизат ... но така пък се приема, че в момент (t0 -> t'0), точка В' е била в миналото (тъй като има отрицателен координат). За тази подредба на събитията става дума: В момент (t0 -> t'0), ракетата тепърва тръгва към точка В'. Значи тя все още не е била там. Само че времевият координат на В' е в миналото и така излиза, че ракетата вече е минала от там. Логически е безсмислено, но това са правилата на СТО.

Именно. Разговорът тръгна от там, че "..., а ако нещо се докаже, то губи от прелестта на "вярвам в него!". " Само че нищо не може да се докаже абсолютно. Пак се опира до вяра в някаква степен.

Как да не се нарушава линейността на времето, ако сменяш реда на събитията??

В историята на физиката няма опит, който да е потвърдил скъсяването на дължините. Опитите, които уж "потвърждават" разширението на времето, са трагични и въобще не го потвърждават. А всички опити, които "потвърждават", че скоростта на светлината е еднаква за вскички, са правени вътре в земната атмосфера. Няма нито един такъв опит, който да е правен в открития космос. В крайна сметка основните положения на теорията не са еднозначно потвърдени от нито един опит.

Продали са ти идеята, че така работят нещата, и ти съвестно си я купил. А досега няма случай някой да е нарушил линейността на времето. Значи тази идея ти си я приел без никакви доказателства, но си убеден, че това е реалността.

Сметките са ОК, ако допуснем, че времето тече линейно и не можеш да имаш минало време след момента "сега". При това положение може да се покаже, че Лоренцовата трансформация в същност забързва скоростите в движещата се отправна система. Само че релативистите нямат проблем с това, че минал момент може да е в бъдещето и обратното. От там пропада и целият ми аргумент.

+1

По-бързата от светлината скорост се получава като разделиш директно получените с Лоренцовата трансформация координати (x'/t'). Само че не ми излязоха сметките както очаквах, така че засега аргументът ми е слаб. Затова не ти отговорих.

Хехе, значи докато аз си тичам из парка, твоят часовник се забявя спрямо моя. Чудесно. Тази чутовна глупост минава за наука, а такива като теб пък ми обясняват, че, видите ли, аз не съм я разбрал и не съм си прочел учебника. Егаси нахалството.

Ами точно за това е спора: Неинтуитивността на СТО идва от това, че тя не отговаря на действителността. Нищо общо с квантовате механика, която за мен поне е доста интуитивна.

Доказателство, което не подлежи на никакво съмнение. Реликтовото излъчване, например, се смята за доказателство в подкрепа на теорията за Големия Взрив. Ако то беше абсолютно доказателство, значи теорията за ГВ би трябвало да е абсолютно вярна и да не може да се поставя под съмнение. Това дали е така??

Критерият дали една физическа теория е вярана или не е дали тя отговаря на действителността. Експерименталните доказателства целят да проверят точно това, но тълкуването на експерименталните резултати не е абсолютно. Така че дори на експериментите не може да им се има пълна вяра. Какъв ти е опита с интуицията в програмирането ??

Щеше да си прав ... ако доказателствата/фактите бяха абсолютни. Идеята на СТО за относителност на едновременността почива на "факта", че скоростта на светлината остава постоянна дори когато се движиш. Аз лично не мисля, че това е факт, докато някои наистина го смятат за факт. Също така попитай плоскоземците дали има такъв факт, че земята е кръгла?? В крайна сметка всичко е въпрос на вяра ... включително дали нещо е факт/доказателство или не е.

Имаш предвид, че след като вече си се съгласила и приела, че няма друго движение освен относителното ...

Ами ти явно вярваш, че когато някой се движи спрямо теб, неговият часовник изостава спрямо твоя. А това е заблуда.

Ами ти си живо доказателство, че тия работи стават точно с приемане. Ти си приел СТО за истина, без въобще да разбираш, че става дума за заблуда.