gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10388 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
46
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ето дефиницията на Уикипедия за рационални числа: В математиката рационално число се нарича отношението между две числа a и b. Рационалните числа най-често се записват като обикновени дроби във вида a/b, където a и b са цели числа и b е различно от нула, или като десетични дроби. 0 е цяло число. Също така 0/5 напълно отговаря на горната дефиниция. И след като 0/5 = 0, значи 0 е рационално число. 5 също е цяло число и 5/1 напълно отговаря на горната дефиниция. И след като 5/1 = 5, значи 5 е рационално число.
-
Представи си, че кодът на един сейф е числото Пи. Този сейф може ли да някога да бъде отворен? Тоест, за краен интервал от време. Представи си, че сме адвокати, които тълкуват даден закон. Никой не го оборва, но се захващаме за всяка дума и тъним дали правилно е формулиран този закон. Да, 13/10 е число. Както 13/10/5/7/8. И както 12+1/10/5/7*3/11-2. Все числа.
-
Разговорът за числата и бройните системи тръгна от следното: Ако си представим числата като точки от една безкрайна права (числената ос), числото 4/3 намира ли се на тази права или не? Този въпрос на пръв поглед изглежда безсмислен: ако правата съдържа всички възможни числа, то числото 4/3 със сигурност се намира на тази права. Е да, ама не. За да може една точка да е част от правата, тя трябва да има точен координат. В противен случай тя не може да е част от правата. Безкрайните дроби по условие нямат точен координат. Координатът на числото Пи, например, се пада някъде между 3,141 и 3,142 ... но точен координат няма. Значи мястото на Пи върху числовата ос в същност е недефинирано. Същото се отнася за 4/3 и всички останали безкрайни дроби. Та от тук тръгна спора за това дали 4/3 е число или не. Така че забрана дали числата ще се представят като итношения или изрази няма. Но ако ще тъним за това какво е число, то тогава ще тъним до край. При това положение не може да пренебрегнем разграничение между число и израз. Нали точно това тъним.
-
Ей това е същината на спора, който водим тук. Както написах вече няколко пъти: Числото Пи представя съотношението между дължината на една окръжност и нейния радиус. Ако представим радиусът на тази окръжност с цяло/точно число, то тогава Пи ще бъде безкрайно/неточно число. Ако пък представим Пи като цяло/точно число, то тогава радиусът на окръжността неизбежно ще излезе като безкрайно/неточно число. Значи каквато и бройна система да изберем, едната от двете величини - дължината или радиусът на окръжността - няма да е точно число. Това се дължи на геометричния факт, че ние не може да наложим радиусът на една окръжност върху нейната дължина точен брой пъти: Въпросният геометричен факт няма как да бъде избегнат. Така че каквато и бройна система да използваме, или радиусът на окръжността, или числото Пи, ще бъдат неточни числа - тоест, безкрайни числа. Безкрайността на Пи (представено в десетична бройна система) идва от геометрията на окръжността, а не от бройната система, в която изписваме Пи. Ако можеше да наложим радиусът на една окръжност върху нейната дължина точен брой пъти, то тогава Пи щеше да е точно/крайно число и текущият спор нямаше да го има.
-
Като си толкова стриктен, защо не признаваш разликата между израз и число. Стриктно погледнато, тази разлика не може да се пренебрегне ... а ти точно това въртиш и сучеш. Практикувай това, което проповядваш. Иначе по принцип форумните теми са предимно за филосфстване ... като се стремим все пак да се придържаме към науките, които обсъждаме.
-
Не рабирам какъв ти е проблемът с понятието "безкрайно число". Дробите са числа, така че като се каже "безкрайна дроб", по условие се има предвид безкрайно число. По-интересното в случая е защо ти отделяш числото от неговото представяне. Според теб излиза, че числата са някакви независими обекти, които имат различни представяния. А аз каквото виждам е, че числата сами по себе си са "представяния" на нещо друго. Следователно, да се каже, че едно число има различни представяния, е все едно да се каже, че "представянето има различни представяния". Числото Пи представя съотношението между дължината на една окръжност и нейния радиус. Ако радиусът на тази окръжност е цяло/точно число, то Пи ще бъде безкрайно/неточно. Ако пък направиш Пи да е цяло/точно число, то радиусът на окръжността ще излезе като безкрайно/неточно. Така че сменяйки бройната система, ти просто променяш коя величина броиш за цяла/точна и коя за безкрайна/неточна. И в двата случая, обаче, едната от двете величини ще бъде безкрайна/неточна. Няма две добри. Затова аз казах в предишен постинг, че съотношението на дължината и радиуса на окръжността произвежда безкрайността. Врътките с бройните системи не я премахват тази безкрайност. Не знам защо упорстваш.
-
Нали правиш разлика между атоми и молекули? Изразът 5/3 е еквивалентен на молекула, която се състои от атомите 5 и 3. Също така правиш ли разлика между думи и изречения? Изречението 5/3 е съставено от думите 5 и 3. Кажи ако не ги разбираш тези примери, за да потърся нещо по-подходящо за детската градина.
-
Споко, батка. Много си строг ... но си несправедлив . Ето какво пише Уикипедия за рационалните числа: Рационалните числа най-често се записват като обикновени дроби във вида a/b, където a и b са цели числа и b е различно от нула ... Работата е там, че понятието "цяло число" по подразбиране допуска десетична бройна система. Ако изберем, обаче, бройна система с база 2,5, числото 3, което е цяло число в дететичната бройна система, вече не е цяло число : 3 = 10,101(2,5) Значи сменяйки бройната система, ти предефинираш множеството на целите числа. А заедно с това, ти също така тихомълком предефинираш и понятието "точно" число. В система с основа 7/3 тя се изразява като '10'. Ето затова говоря. Сменяйки основата на бройната система от 10 на 7/3, ти предефинираш понятието цяло число. И на моя аргумент, че 7/3 е неточно число, ти отговаряш с аргумента, че ако предефинираме понятието "точно" число, то 7/3 вече не е "неточно". Това безспорно е така, но така спор не се води. Ако предефинираме понятието "не си прав" да означава "ти си прав", значи досега ти все си бил прав ;).
-
Трябва само малко да помислиш (колкото и да не те бива) и веднага сам ще се опровергаеш: простите числа са прости във всяка бройна система едно просто число се дели само на себе си Като вземеш тези два факта предвид, веднага разбираш, че няма как да разделиш едно просто число на нечетен брой по-малки равни части в никоя бройна система; във всяка бройна система ще имаш остатък. Следователно, не всяко делене дава точно число като резултат. Твоето твърдение е принципно погрешо.
-
Никой не е казал, че всички числа са безкрайни. Също така ти си опровергал един единствен (лош) пример, а не всички примери. В коя бройна система, например, обикновената дроб 7/3 е точно число? Това не са числа, а математически изрази. Ние ги използваме вместо числа именно защото като извършим деленето, не получаваме точен резултат. Така е. Ти не си разбрал какво казвам. Простите числа са прости във всяка бройна система и затова като разделиш определени прости числа (примерно 7/3), ти ще получиш безкрайно число във всяка бройна система. Тоест, безкрайността на деленето не е резултат от представянето на числата, както ти упорито твърдиш, а от факта, че едно просто число се дели единствено на себе си (освен на 1, разбира се).
-
Освен в троична бройна система (или производна), 4/3 не е точен резултат. Не знам защо упорстваш. Ето един още по-прост пример: делим 1/3 в различни бройни системи. 1/3 = 0.33333 ... (десетична бройна система) 1/11 = 0.01010101010101 ... (двоична бройна система) 1/3 = 0.2525252525 ... (осмична бройна система) Значи деленето 1/3 не е точно число в нито една от тези бройни системи. В троична бройна система ще е точно число. Но както вече (многоктно) посочих, за простите числа (или може би само някои от тях ??) това няма да важи за нито една бройна система. Така че спри да повтаряш като развален грамофон, че всяко делене е точно число. Това просто не е вярно.
