gmladenov

Нали дадох и примера и с Иван Грозни ... и пак се стигна до същия абсурд. А мога да ти измисля сигурно десетки подобни примери ... и всички ще доведат до същия абсурд. Ти това схващаш ли го?

Една пълна/цялостна теория трябва да може да опише всички ситуации в реалността. Ако има ситуациии, в които теорията не работи, значи това не е добра теория и трябва да се подмени с подобна, която работи във всички ситуации. СТО явно не се справя с всички ситуации, завалията.

Ти продължаваш да не разбираш, че проблемът е теоретичен. Така наречената "относителност на едновременността" води до недефинирано физичско състояние. Това е бъг в теорията.

Нама такова нещо. Винаги може да се намери "атомно" съсбитие, което не може да бъде разделено на под-събития.

И кое му некоректното в класическата физика?

Много добре съзнавам какво казвам и нямам нищо против СТО да променя реда на събитията. Но за да е коректно това пренараждане на събитията, то не може да води до абсурди. Щом се стига до абсурди, значи има нещо некоректно в това пренареждане. Виж твоята логика как върви: Ти първо приемаш "относителността на едновременността" за даденост. След това ако нещо противоречи на тази даденост, ти търсиш вината другаде, а не в самата даденост (която за теб свещенна). Пак да кажа, ако СТО можеше да пренарежда събития без да води до абсурди, теорията щеше да е ОК. Но ако се стига до абсурди, трябва да се замисли човек дали проблемът не е в самото пренареждане.

Да, защото в класическата физика едновременността е абсолютна. Там нямаме "относителност на едновременността".

Сега се сетих, че щом ти смяташ условието за некоректно, ти самия виждаш абсурда на решението на СТО. За теб, обаче, условието е това, което води до този абсурд, а не самата теория. Само че аз вече уточних, този пример е само един от цял клас от примери: Просто задаваш три едновременни събития, едното от които да е "прекратяващо" ... и СТО ще зацикли на всеки един тези примери. Спроед теб излиза, че всичките тези примери по условие са некоректни. Тоест, че в природата не може да имаме три едновременни събития, едното от които да е прекратяващо. Тоест, и ти като Айнщайн започна да повеляваш какво е възможно в природата и какво не. Слава теб, повелителю!

Кое му е некоректното на условието, колега?? Че показва колко е крива СТО ли? Защо на Нютоновата физика същото това условие не и пречи??

Значи синът на Иван Грозни е зомби. Чудесно.

Много съжалявам, но задачата няма точно еднозначно решение. Ето го пак условието: Според твоето "еднозначно решение", синът на Иван Грозни умира когато светлината от крушката достига само до лявата стена на вагона. А по условие той е жив докато светлината от крушката достигне и до дясната стена, не само до лявата. Значи в транслирания интервал [t‘ляво < t' < t‘дясно] синът на Иван Грозни е зомби: хем жив, хем умрял. Ако щеш го приемай този абсурд на СТО, но той не изчезва когато ти си заровиш главата в пясъка.

Дя, колега, и това води до състоянието на зомби, в което се намира синът на Иван Грозни в примера: хем жив, хем не. Нали точно за това говорим ... или ти още не си разбрал за какво става дума ?? Нека да те попитам следното: състоянието "зомби" съществува ли е действителност или не? Ако в действетелност такова състояние не съществува ... но според СТО излиза, че съществува ... тогава може ли да се твърди, че СТО отговаря на действителността? Затова иде реч, колега.

Това е твое тълкувание, колега. В условието на задачата моментът е много ясно дефиниран ... и той не е интервал.

Ами условието е много ясно и е специално измислено, за да доведе до парадокс. Парадоксът е, че в отправната система на влака синът на Иван Грозни е жив до момента, в който светлината от крушката достига и до двете стени на вагона - както до лявата, така и до дясната. В отправната система на гарата, обаче, това вече не е така. В интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно], синът на Иван Грозни хем би трябвало да е жив, хем вече не е. Тоест, неговото жизнено състояние в този интервал е недефинирано. Недефинирано състояние = бъг. Задачката като цяло илюстрира как транслирането на едновременни събития в неедновременни води до безсмислици.

Е така ги решаваме парадоксите в СТО. Нямам повече въпроси.

Ами ти прочети условието. Както съм го написал, Иван Грозни убива сина си в момент tляво = tдясно когато светлината от крушката едновременно достига до двете стени на вагона. Това е задачата, колега.

А така. Значи според теб синът на Иван Грозни умира преди светлината от крушката да достигне дясната стена. Само че по условие той все още е жив по това време; той умира едва след като светлината от крушката да достигне дясната стена. Значи по условие синът на Иван Грозни би трябвало да е жив, а ти казваш, че не е жив. Чаткаш ли какъв е проблемът тук?

Благодаря, колега. Проблемът е там, че синът на Иван Грозни би трябвало все още да е жив преди светлината от крушката да достигне дясната стена. Тоест, в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно] . Това е така, защото по условие той умира едва когато светлината от крушката достигне дясната стена Само че както ти казваш, то вече не е жив. Значи синът на Иван Грозни хем би трябвало да е жив, хем вече не е жив. Сега разбираш ли какъв е проблемът когато едновременни събития се транслират в не-едновременни? Или има нужда от още примери.

Искам превод, да. Отговори с "ДА" или "НЕ", моля.

Хехе, ти като слаб ученик пак извъртя въпроса ... без да отговориш на него. Последно: жив ли е синът на Иван Грозни е в отправната система на гарата в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно]? Отговорът на този въпрос е просто "ДА" или "НЕ". Други обяснения не се изискват. (Ако не можеш да отговориш с просто "ДА" или "НЕ", кажи какво ти пречи ... евентуално да ти помогнем . )

Не е така, Лапландец. Според СТО наблюдателят във влака е в покой и за него тези две събития са едновременни.

Хубаво, нека пак да променим примера с влака. Нека светлината от крушката достига до лявата и дясната стени на вагона в моменти tляво и tдясно (tляво = tдясно). Нека тези моменти се транслират като t‘ляво и t‘дясно в отправната система на гарата (t‘ляво < t‘дясно). Нека в лявата част на вагона да се возят Иван Грозни и сина му и в момент tляво = tдясно Иван Грозни убива сина си. За удобство приемаме, че пространствените координати на това събитие съвпадат с тези на лявата стена. В задачата се търси дали в отправната система на гарата синът на Иван Грозни е жив в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно].

Ти също гледаш на проблема като на практичен проблем, а в случая става дума за теоретичен проблем.

Хаиде сега. Диполната изотропия и тя няма синьо отместване, нали така. Този филм сме го гледали няколко пъти вече: като нямаш аргумент, почваш с твоята лична физика езотерика.

Точно така: събитията не просто "ще ги има", а задължително трябва да ги има. Иначе транслацията между отправни системи е непълно дефинирана. И това е проблемът: Ако Галилеевата трансфопрмация запазва едновременността, то а Лоренцовата не я запазва. Само че определен клас събития са смислени само когато са едновременни; иначе са безсмислени. Точно тук Лоренцовата трансфоирмация зацикля: тя транслира всичко наред ... и превръща в последователни дори събития, които са безсмислени когато са неедновременни.