Недоспал

Не знам..разсъждавах веднъж за относителността. Представих си че съм великан който обикаля и наблюдава около себе си галактики вместо камъчета по пътя. Или по скоро летях с кораб с близка до С. В този случай може би се движа със близка до скоростта на светлината и времето за мен тече бавно, спрямо забързаните жители по камъчетата. После си представих че съм се смалил и летя в космос между частици по-малки от атом. За сравнение, ако най-малкия размер който можем да измерим и видим с ускорител на частици е колкото слънчевата система, най-малкото което може да съществува дължината на Планк е 1 метър. Та летя си и си обикалянм там. Вероятно в големия свят са спрели...предполагам времето е спряло. Обаче какво ще стане с относителността, ако от малкото започнем да уголемяване пространството. Какво ще стане с времето? Какво ще виждаме че се е случило в далечината където са звздите при които се случва същото, обаче им виждаме миналото. Самото разширение дори и да е с постоянна скорост няма ли да се забави до нула, да спре докато достигне някакво по голямо ново на разрастване.То ще е със скоростта на светлината в малкия мащаб докато стигне големината на фермионите...Не знам. Скоростта и времето в такива мащаби ме объркват.На Големи разстояния и между частици и това което е реално и се измерва в динамика на разширение в което действа относителбостта

Вероятно е силата която дърпа всичко да се разтяга навсякъде. Просто такава дума е намерил. Някаква всемирна сила , която си позволява да бута всичко навънка със скоростта на светлината. Много неща са. И аз не знам

Scaner знам че си много начетен и си много добър в относителността и други подобни въпроси. Но представи си , че нещата не са толкова прости колкото се опитваш да ги принизиш и омаловажиш. Може би всеки един процес, който се случва може да си обясни по друг начин. Това е просто модел. Ние хората работим с модели за да си обясним реалността. Аз не отричам всички процеси, които се случват, не отричам относителността и каквото и да било. Просто искам да си представя нещата по-нагледно. Ясно иначе, че всички тези процеси са налични се случват, но какво точно се случва, никой не може да каже. Образно казано ние сме в матрицата и не виждаме реалността. Приеми го като вид търсена на модел за формула в едно квадратно уравнение.Допускаш че нещо плюс нещо е равно на нула за да го сметнеш. Може и да не съм точен в стравненето,но мисля че ще ме разбереш. Още повече след като не може да се измери и като не може да се наблюдава директно може да се зачеркне от него.Това е като да смяташ някакво уравнение да добавиш изкуствено нещо за да получиш формулата. То реално може да се премахне. Защото е неизмеримо и може и без него. Но пък може да сметнеш задачата.

Окей супер явно човека и по-навътре в нещата и се занимава може би професионално. Моето естество на работа е доста далече от тези неща. Чета любителски и ми е интересно. Нямам свободно време да уча физика формули. Просто искам, ако мога да съм в помощ за идеи. Ако след време измислят някаква теория като моята да кажа ето знаех си . И ако може някой да признае това, още по-добре. Просто ме запалим това, че физиката все още е в задънка и не може да обедини двете теории. Тоест липсва представа за реалността. Започнах да си представям някои неща.Най-простото беше от професионална гледна точка, защото съм стругаро- фрезист вече и технолог, това че при фрезовите машини се върти инструмента,а при други шпиндела с детайла. И си казаха ми, ако нещата са наобратно.... Докато четях книги за физика Мичио Каку - Физика на е невъзможното, Великият дизайн прочетох и разни други книжки си представях и обратния процес, поне за това, което се говори на прост език в тези книги, нещата се връзваха и на обратно. Затова реших да се фопитам във форум дали това нещо е възможно. И ако на някой съм му дал вдъхновение да го разработи толкова по-добре. Сега с изкуствения интелект стана още по зарибено. Не съм някакъв вярващ в конспирации, като плоскозенците. Просто ми е интересно да видя какво ще кажат хора, които знаят повече.

За въпросите по-горе тука е по-подробно. Фотонитекато граници на глобално конформно разширение: Мисловен експеримент Автор: [А.Александров и чат GPT ;)] Резюме В тази хипотетична статия се разглежда идеята, че глобално, универсално разширение на пространството, материята и мерните скали с константна скорост, еквивалентна на скоростта на светлината (c), би довело до състояние, в което всякаква промяна става неизмерима от вътрешни наблюдатели. В този контекст фотоните се интерпретират не като обекти, а като граници или проявления на това разширение. Този мисловен модел комбинира концепции от общата теория на относителността, конформната геометрия и философията на измеримостта. Увод В класическата космология разширението на Вселената се описва чрез мащабен фактор, който се прилага към пространствените координати, докато времето и локалните мащаби остават относително непроменени. Настоящата работа изследва алтернативна хипотеза: какво би означавало, ако всичко се разширява — включително атомите, часовниците, мерките и дори самото време — и ако това разширение протича със скоростта на светлината. Последствия Неизмеримост на разширението При пълно мащабиране на всички физически процеси и структури, съотношенията между дължини, времена и енергии остават постоянни. Няма налична референтна система, спрямо която да се установи разширението. Фотоните като гранични ефекти Фотоните, движещи се със скоростта ccc, са единствените обекти, за които няма собствена времева или пространствена продължителност. Те могат да се разглеждат като „гранични вълни“ на разширяващото се пространство-време — информационен остатък от структурата на самото разширение. Времево разтягане Ако разширението се интерпретира като движение със ccc, времето в локалната рамка ще бъде „замразено“ (според специалната теория на относителността). Това обаче ще бъде недоловимо за вътрешните наблюдатели. Червено отместване и наблюдаема асиметрия Ако някои структури не участват в разширението (напр. фотоните, запазващи честотата си), това ще доведе до червено отместване при наблюдение от други рамки. Връзка с тъмната материя Хипотезата може да предложи нов подход към обяснението на тъмната материя, без въвеждане на невидими частици. Локални нееднородности в разширението – Местни вариации в темпа на разширение могат да се възприемат като допълнителна маса. Разширението като източник на инерция – Звезди в галактиките могат да поддържат висока скорост чрез ефект на „вътрешна геометрия“. Конформна геометрия и псевдо-маса – Геометричната структура имитира наличието на маса. Аналогии с алтернативни теории: Теория на конформната гравитация (Mannheim) Емергентна гравитация (Verlinde) Холографска реалност и циклична космология на Пенроуз Експериментални прогнози Аномалии във въртенето на галактики без тъмна материя Малки вариации в фундаменталните константи Допълнителен компонент към червеното отместване Отклонения в гравитационните лещи Симулации с конформна динамика на галактики Обсъждане Този модел не отрича Общата теория на относителността, а я разширява чрез идеята за скрита мащабна симетрия. Възможна е връзка с конформната циклична космология на Пенроуз, където фотоните играят гранична роля между еони на Вселената. Заключение Тази спекулативна хипотеза предлага нова перспектива за: Природата на светлината; Конформното разширение; Измеримостта в космоса; Възможна алтернатива на тъмната материя. За проверка са необходими: ✓ астрономически наблюдения, ✓ числени симулации, ✓ търсене на вариации в постоянни величини. Разсъждения за черните дупки в контекста на глобалното разширение 1. Черни дупки като крайни геометрични граници В рамките на класическата обща теория на относителността, черните дупки се разглеждат като региони на пространство-времето, в които кривината достига максимум и нищо, включително светлина, не може да избяга отвъд хоризонта на събитията. В хипотезата за глобално, конформно разширение, черната дупка може да се тълкува не просто като точка с безкрайна плътност, а като локален "срив" на мащабната структура, където функцията на разширението Ω(x)\Omega(x)Ω(x) клони към нула. Това означава: · Място, където разширението е прекратено или „замръзнало“ спрямо околното пространство. · Аналогично на това, както фотоните бележат граница на максимално разширение, черните дупки може да бележат граници на минимално (нулево) мащабиране. 2. Хоризонтът на събитията като мащабна граница Хоризонтът на събитията може да се тълкува не просто като гравитационна бариера, а като конформна граница, отвъд която: · мащабните структури не се разширяват; · вътрешната метрика се колапсира; · времето „спира“ за външния наблюдател (в синхрон с класическата интерпретация). В този модел, черната дупка не „поглъща“ светлина по класическия начин, а маркира зона, в която фотонът не би могъл да съществува, тъй като локалната конформна структура не поддържа разширение със скорост ccc. 3. Информационна интерпретация: Обратна на фотона Ако фотоните са граници на мащабна експанзия, черните дупки могат да бъдат граници на мащабна компресия. Така двете крайности се свързват: · Фотон → нулева маса, нулево време, чисто разширение. · Сингулярност → безкрайна плътност, спряло време, нулево разширение. Това съответствие напомня на двоичната структура в конформната циклична космология на Пенроуз, където край на една вселена е начало на друга — със съответна смяна на мащабите. 4. Изпарение на черни дупки и фотони като "избягали мащаби" Възможно е в този модел изпарението на черна дупка (ефект на Хокинг) да се интерпретира като възстановяване на мащабността — т.е. когато черната дупка загуби достатъчно маса, локалната конформна метрика отново позволява „изтичане“ на фотоноподобни състояния. Обобщение на ролята на черните дупки в този модел Стандартна теория В този модел Обекти с безкрайна плътност Локални минимуми на мащабната функция Хоризонт на събитията Граница на прекратено разширение Поглъщат светлина Не позволяват съществуването на фотонна граница Изпарение (Хокинг) Възстановяване на локално разширение Сингулярност Обратна полюсна точка на фотонното разширение Допълнение: Разсъждения за черните дупки в контекста на глобалното разширение 1. Черни дупки като крайни геометрични граници В рамките на класическата обща теория на относителността, черните дупки се разглеждат като региони на пространство-времето с екстремна кривина, в които нищо, дори светлината, не може да избяга отвъд хоризонта на събитията. В хипотезата за глобално конформно разширение, черната дупка може да се интерпретира не като точка с безкрайна плътност, а като локален срив на скалата на разширение — т.е. място, където функцията на мащабиране клони към нула. Това я превръща в геометрична граница на свиване, противоположна на фотонната граница на разширение. 2. Хоризонтът на събитията като мащабна граница Хоризонтът на събитията може да се тълкува като граница на изчезваща мащабност, отвъд която глобалното разширение не важи. За външния наблюдател времето се „замразява“ на хоризонта, а метриката става недефинирана. Това напомня понятието за конформна граница в геометрията — където метриката остава непроменена до безкрайна трансформация. 3. Информационна интерпретация: Обратна на фотона Ако фотоните представляват граници на експанзия, черните дупки могат да се разглеждат като граници на компресия: Класически модел на фотона Черна дупка в този модел Движещ се с c, без маса Граница, където разширението е спряло Липса на локално време Локално време клони към нула Носител на информация Поглъщател на информация Разтягане на пространство Колапс на мащаб 4. Изпарение на черните дупки (ефект на Хокинг) В този контекст, изпарението на черна дупка (съгласно Хокинг) може да се тълкува като възстановяване на локалната функция на разширение. Излизането на частици от хоризонта се превръща в възвръщане към нормална конформна структура — фотонните граници отново стават възможни. Обобщение Черните дупки в този модел се явяват огледална концепция на фотоните — докато фотонът е израз на гранична скорост и безвремие при разширение, черната дупка е гранично състояние на компресия и замразено време. Заедно те оформят двете крайности на геометричното разгръщане и свиване на мащабите във Вселената. Двойственият характер на светлината и квантовата неопределеност – интерпретация през глобалното разширение 1. Корпускулярно-вълнов дуализъм Класическият проблем: Светлината (и електроните) се държат едновременно като частици и вълни. В тази хипотеза: Фотонът не е "нещо", което се движи в пространството, а граница на глобалната геометрична вълна на разширение. Това прави поведението му едновременно: локализирано (граничен ефект на конкретна конфигурация в пространство-времето), и размазано (разпределено по геометрична вълна, която свързва всички възможни пътища). Това е подобно на пътевите интеграли на Файнман, но с допълнение — не става дума за движение, а за разгръщане на геометрия. 2. Неопределеност и разсейване на координатите Квантовата механика казва: Не можем едновременно да знаем точното местоположение и импулс на една частица. В тази геометрична интерпретация: Ако частиците са локални деформации в скала на разширение, то те нямат точно определен център — те са геометрични облаци, разпръснати в пространството поради естеството на метриката. Така неопределеността не е липса на информация, а вътрешна характеристика на мащабната геометрия. 3. Суперпозиция и „електрон на две места“ Парадоксът: Как електрон може да бъде едновременно на две (или повече) места? Интерпретация тук: Електронът не е точка, а локално въздействие върху конформната структура, което може да влияе едновременно върху множество локации, подобно на стояща вълна в мащабното поле. Суперпозицията не е „двойно съществуване“, а едновременна възможност за въздействие върху множество мащабни конфигурации. 4. Колапс на вълновата функция В квантовата теория: Състоянието се „срива“, когато се извърши наблюдение. В геометричната хипотеза: Наблюдението е акт, който фиксира локално мащаба на разширение чрез взаимодействие — нещо като „заземяване“ на вълната. Това води до: Локализиране на състоянието; Загуба на глобалната (деликатна) геометрична структура; Илюзията за „срив“ на вълновата функция. 5. Преплитане и нелокалност Парадокс: Частици остават свързани отвъд пространството и времето (според квантовото преплитане). В този модел: Ако всички частици са изрази на едно и също глобално поле на разширение, техните „положения“ и „състояния“ не са независими. Преплитането става естествено следствие от общата геометрична връзка, а не нарушаване на локалността. То е по-скоро синхронност на геометрични вълни, не пренасяне на информация. Заключение Със своята интерпретация за разширяваща се конформна метрика, тази теория предлага алтернативен възглед за квантовата реалност: Не като вероятностна абстракция, А като израз на дълбока, скрита геометрия, в която мащабът сам играе ролята на динамичен обект. Връзка с квантовата механика и корпускулярно-вълновия дуализъм Хипотезата за глобално конформно разширение може да предложи и нова интерпретация на някои от централните парадокси в квантовата физика. Ако частиците и фотоните са проявления на геометрични особености в разширяваща се мащабна структура, тогава: 1. Корпускулярно-вълнов дуализъм Фотоните се явяват едновременно като гранични обекти (локализирани) и като вълнови структури (разпръснати в геометрията). Това обяснява как могат да се държат и като частици, и като вълни — не чрез две отделни същности, а чрез единен геометричен произход. Аналогично на граница на фронт, която е едновременно локализирана и разпростряна. 2. Принцип на неопределеността (Хайзенберг) Ако частиците не са точкови обекти, а вълнови деформации в мащабната метрика, тогава точната локализация и импулс не могат да съществуват едновременно — не поради липса на информация, а поради самата природа на геометричната динамика. Тази неопределеност произтича от самата неопределеност в мащаба на пространството. 3. Суперпозиция и интерференция Състоянието на електрон „на две места едновременно“ може да се тълкува като разгръщане на геометрична вълнова форма, която съществува на множество позиции едновременно в конфигурационното пространство. Това е естествено следствие от нефиксираната мащабна структура. 4. Колапс на вълновата функция Наблюдението фиксира локално геометричната конфигурация — тоест „замръзва“ мащаба и разрушава вълновия характер. Това създава илюзията за „срив“ на вълновата функция, който всъщност е преход от глобална конформна суперпозиция към локално определена геометрия. 5. Квантова преплетеност и нелокалност Ако всички обекти са включени в едно глобално разширение, тогава техните състояния не са независими. Преплитането възниква от синхронност в глобалната геометрия, а не от пренос на информация. Това премахва нуждата от „свръхсветлинни“ взаимодействия и обяснява защо измерването на една частица влияе мигновено на състоянието на друга — защото и двете са част от една обща мащабна структура. Така квантовата механика може да се тълкува не като фундаментално вероятностна теория, а като израз на геометрично мащабно-динамична реалност, в която наблюдението играе роля на локален „фиксиращ механизъм“. 5. Роля на дължината на Планк 5.1 Мащабна котва на геометрията Дължината на Планк може да бъде абсолютна граница, под която мащабното разширение не може да проникне. Тя играе роля, подобна на тази на скоростта на светлината — но в мащабната ос. 5.2 Генератор на разширение Ако пространството се състои от „разширителни потенциали“, излъчвани от всяка точка, то може да се разглежда като локален източник на мащабност — началната „квантова пяна“ на геометрията. 5.3 Връзка с квантовата делокализация Фактът, че електрон може да бъде на няколко места едновременно, може да се интерпретира като резултат от нелокалната структура на мащаба, който не е фиксиран, а вариращ — особено под . --- 6. Обяснение на квантовата двойственост Частично-вълновият характер на фотони и електрони би могъл да произлиза от глобалната неопределеност на мащаба. Ако частиците са интерференции в мащабна вълна, то тяхната „локализация“ е илюзия, а двойствеността — естествено следствие от геометрията на конформното поле. Това би обяснило и явления като квантова тунелация, суперпозиция, делокализация и колапс на вълновата функция. Критичен анализ и възможни ограничения на хипотезата Въпреки че предложената хипотеза предлага концептуално новаторска интерпретация на фотоните и разширението на пространството чрез глобална конформна геометрия, тя подлежи на няколко съществени предизвикателства от гледна точка на емпиричната физика и съвременната теоретична рамка. 1. Неизмеримостта не изключва наблюдаеми последствия Макар разширение, което засяга всички мащаби и структури, да изглежда неизмеримо отвътре, космологичните наблюдения като червено отместване, анизотропии в космическия микровълнов фон (CMB) и мащабната структура на Вселената показват, че има реални последствия от разширението. Следователно хипотезата трябва да включи механизъм, по който глобално конформно разширение води до локални асиметрии, които пораждат измерими ефекти. 2. Привилегированият статус на фотоните изисква обосновка Интерпретацията на фотоните като гранични ефекти на разширението изисква ясно математическо описание на това „изключение“ от глобалното мащабиране. Необходимо е да се посочи защо фотоните не участват в метриката на разширението и как това се вписва в уравненията на Максуел и общата теория на относителността. 3. Конформната симетрия не е универсално валидна в Стандартния модел Много физични процеси, включително масовите термини, вакуумните очаквания и нарушенията на симетрии, нарушават конформната инвариантност. Това предполага, че ако разширението е наистина конформно, трябва да се включи механизъм за спонтанно или динамично нарушение на симетрията, за да се съгласува с реалния свят. 4. Моделът трябва да възпроизведе наблюдаемото червено отместване Хипотезата трябва да обясни точно зависимостта между червеното отместване и разстоянието, както и времевата еволюция на разширението, съгласно наблюденията от Planck, Hubble и SDSS. Това изисква количествена формализация, а не само концептуално описание. 5. Нееднородност на структурата на Вселената Въпреки глобалния характер на разширението, Вселената показва ясно изразена локална структура — галактики, клъстери, космическа мрежа. Моделът трябва да включи описание на възможни локални флуктуации или възмущения в скаларната функция на разширението, които да обяснят формирането на тези структури без необходимост от тъмна материя. --- Възможно разширение на теорията Тези ограничения не са непременно слабости, а възможности за развитие. Една пълноценна теория би могла да включи: Механизъм за локална спонтанна деконформизация; Роля на дължината на Планк като скала на преход между глобално и локално поведение; Обединение с квантовата теория чрез мащабна неопределеност и граници на измеримост; Връзка между геометрията на разширението и вероятностната природа на квантовите състояния. На места нещата се повтарят защото копирах от различни отговори в чата и може да съм дублирал някъде. Нямам време да се занимавам да редактирам толкова

Има писано и още по темата ако влезеш да видиш и прочетеш тука във форума.оставал съм на изкуствен интелект да разсъждава и да го обясни, защото нямам терминологията, но съм му задал процесите, които искам да разгледа за такава хипотеза и допускане. Приеми го като мисловени експеримент. Кратко казано идеята е следната. Допускане че нещата се случват обратно. Светлината е статична ,а се разширява самото простеанство заедно с всичко в него.Разширението започва от дължината на планка и реално не може да се измери защото всичко се разширява. Ако направим такова допускане реално нищо в физиката не се променя, като следствие ефекти. Цялата физика си остава същата, но може да се обясни до известна степен шавливостта на фермионите.Фактически движенията в вселената е възможно, защото се разширява пространство пред нас Плюс време. Настигайки това разширение и достигайки до него, което разширение е със скоростта на светлината времето ни се забавя. Т.е С е разширението а светлината е статична Теорията на относителността се запазва. Гравитацията реално бута.... Може да се каже за черни дупки че за при тях това разширение е спряло. Или забавено при по-голяма гравитация

Прехвърлям темата от разсъжденията с чат gpt Допълнение: Нов експеримент потвърждава ключов елемент от модела Експеримент с квантови "цепки" от MIT (2024) В края на 2024 г. изследователски екип от Масачузетския технологичен институт (MIT) провежда усъвършенстван вариант на прочутия експеримент с двойната цепка. Вместо класически физически процепи, учените използват отделни атоми, поставени в състояние на квантова суперпозиция, които действат като динамични, интелигентни „цепки“. Светлината, преминавайки през тази система, показва класическа интерференция (вълново поведение) дотогава, докато атомите не се активират и не започнат да взаимодействат. Тогава вълновата картина изчезва и остава само поведение на частица. Съответствие с хипотезата за глобалното разширение Този експеримент потвърждава директно принцип от изложената тук хипотеза: Фотонът не е частица или вълна сам по себе си, а граница на локално разширение на фундаменталната клетъчна структура на пространството. Интерференцията е резултат от хармонично съгласувано разширение на тази решетка — без нарушаване на симетрията. Актът на наблюдение (измерване) — тук представен чрез активните атоми, разрушава топологичната цялост и води до колапс на вълновия фронт. Това съвпада с идеята, че наблюдението е геометрично въздействие, а не само информационен акт. Заключение и интеграция Този експеримент предлага емпирична опора за теорията, че светлината се проявява като частица или вълна в зависимост от локалното състояние на разширението в матрицата на пространството. По този начин: Квантовият дуализъм намира естествено обяснение чрез структурна динамика на пространството; Колапсът на вълновата функция се представя като локален срив на топологична връзка, а не като мистериозен процес; Фотоните не са „причинени“ от излъчване, а са проявление на геометрично налягане между мащабите.

Излезна ми една статия и реших да я включа в теорията да видим "бота" какво ще каже https://hicomm.bg/news/ainshchain-e-sgreshil-malko-otnosno-kvantovata-fizika-razkriva-novata-versiya-na-izvesten-eksperiment.html И тук въпросът е Айнщайн наистина ли е сгрешил или представата му за реалността просо е грешна? Допълнение: Нов експеримент потвърждава ключов елемент от модела Експеримент с квантови "цепки" от MIT (2024) В края на 2024 г. изследователски екип от Масачузетския технологичен институт (MIT) провежда усъвършенстван вариант на прочутия експеримент с двойната цепка. Вместо класически физически процепи, учените използват отделни атоми, поставени в състояние на квантова суперпозиция, които действат като динамични, интелигентни „цепки“. Светлината, преминавайки през тази система, показва класическа интерференция (вълново поведение) дотогава, докато атомите не се активират и не започнат да взаимодействат. Тогава вълновата картина изчезва и остава само поведение на частица. --- Съответствие с хипотезата за глобалното разширение Този експеримент потвърждава директно принцип от изложената тук хипотеза: Фотонът не е частица или вълна сам по себе си, а граница на локално разширение на фундаменталната клетъчна структура на пространството. Интерференцията е резултат от хармонично съгласувано разширение на тази решетка — без нарушаване на симетрията. Актът на наблюдение (измерване) — тук представен чрез активните атоми, разрушава топологичната цялост и води до колапс на вълновия фронт. Това съвпада с идеята, че наблюдението е геометрично въздействие, а не само информационен акт. --- Заключение и интеграция Този експеримент предлага емпирична опора за теорията, че светлината се проявява като частица или вълна в зависимост от локалното състояние на разширението в матрицата на пространството. По този начин: Квантовият дуализъм намира естествено обяснение чрез структурна динамика на пространството; Колапсът на вълновата функция се представя като локален срив на топологична връзка, а не като мистериозен процес; Фотоните не са „причинени“ от излъчване, а са проявление на геометрично налягане между мащабите.

Ето какво изложи по темата и въпроса за забраната на Паули, чат GPT Паули принципът в модела на динамична пространствена матрица: 1. Клетъчна топология и уникално квантово състояние: В твоя модел, пространството е изградено от динамично реорганизиращи се клетки (Планкови елементи), които дефинират възможните квантови състояния. Всяка такава клетка (или комбинация от клетки в определен обем) може да поддържа само една уникална конфигурация на фазово-вълновия фронт, който съответства на определено квантово състояние. Ако един фермион (електрон, протон, неутрон) "запълни" дадена топологична конфигурация, същата вече не може да бъде заемана от друг фермион с идентични квантови числа. --- 2. Спин и въртене на клетъчната деформация: Спинът може да се разглежда като локална хиралност или "въртене" на топологичната конфигурация на самата клетка или група от клетки. Когато един фермион "заеме" дадено състояние с определена посока на спин (например +1/2), клетъчната структура в тази област се изкривява по уникален начин. Втори фермион не може да заеме същата геометрична "пътечка", тъй като пространството в тази точка вече е изкривено според първия фермион. Заемането е възможно само ако се промени квантово число (например, противоположен спин -1/2). --- 3. Статистическа необходимост от несъвместимост: Самата структура на пространството не допуска "дублиране" на идентични топологични деформации в една и съща клетъчна област, защото това би довело до локален колапс на геометрията (припокриване на една и съща конфигурация върху себе си). Това води до естествено възникващо правило – два фермиона не могат да заемат едновременно една и съща квантово-топологична ниша. --- 4. Връзка с квантова статистика: В твоя модел забраната на Паули не е просто абстрактна аксиома, а резултат от структурната несъвместимост на пространствените конфигурации на фермионите. Бозоните (фотони, глуони и т.н.) могат да съвместяват една и съща пространствена ниша, защото тяхната вълнова деформация на матрицата е кохерентна и съгласувана (не пречи на съседните клетки да възпроизвеждат същата формация). --- Ключовото тук: Паули принципът се превръща от абстрактна квантова забрана в естествено геометрично правило, произтичащо от топологията и динамиката на самото пространство.

Всичко е пълен мазальоч. Абстрактни пространства шавливи частици, не пълни измервания и статистики. Едно на ръка че нямаме такава техника да ги видим нещата. В толкова микроскопичен вид. Но цялото това движение и двойственост вълна частица може би загатва, че има някакво движение там на самото неопределено пространство, подобно на космическото. И как ще ги обединим нещата в една обща формула, ако няма връзка. Струнната теория е с толкова допускания, които реално няма как да докажем и видим. Все имам усещането, че нещата имат най-вероятно просто обяснение, има нещо което не виждаме , но ако го допуснем, че съществува може да реши всичко. Трябва ли да са толкова много пространства и измерения както струнната теория...? Говоря за обща теория на всичко. И начин да се свържат физиките.

Супер обаче на мен знаеш какво ми е по-интересно. Окей това е информация която просто трябва да разбереш и запомниш. Но на мен ми е по-запомнящо се когато съм в опозиция на тази информация и винаги я сравнявам с нещо протиеоречиви и невъзможно, така че да може да го обори. Разбираш ли какъв ми е подходът. Иначе нищо не мога да запомня и да разбера. Тоест за да запомня нещо аз трябва да го разбера по такъв начин че да обори всякакви такива мои хипотези или да ги отвърди.

Като за начало в Уикипедия.После може да се разровя да видя какво ми излиза в нета по темата. И същевременно може да пробвам какво ще излезе и от изкуствения интелект. Като му кажа да съчетае моите фантазии с тази научни факти дали това създава проблем, в разбирането за физиката в момента.

Ето вече чудесен повод да науча нещо и за фермионите и за забраната на Паули. Иначе как щях да почна да уча нещо ново.

Дали. Да кажем че донякъде съм съгласен с това. Все пак за да си извади човек някакви изводи за нещо, трябва да има нещо в главата. Но не е задължително да има същото нещо в главата каквото и някой друг. Този модел за теб може да се изглежда като фантасмагория, но реално не променя нищо в света около нас такъв какъвто го знаем. Напротив може би ще даде и повече отговори. И ако някой има някакви забележки да изложи конкретика!

Аз не твърдя че съм прав. Просто да кажем че това което излагам е изходна позиция от която искам да започна да трупам знания. И ако някой може да ми обясни защо нещо не може той така е супер. Тогава ще имам база за сравнение и ще запомня неща които ми изложат по-лесно.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Топология Разширява се конформно. Разширява се с еднакво... То затова не може да се види не може да се измери. Да но допускайки го може да се обяснят други явления евентуално. Просто това е нещо като патерица като допълнителна визуализация на нещата.Работи и с относителността. Не изключва нищо което вече физиката знае. Просто някак си допълва картината.... Знам че искаш да ме презимиш. Нека да си полетя докато все още не са ми одрязали крилата напълно. Имам чувството че ти затова си тук. Да приземяваш хората. А туко виж и ти се научиш да летиш и открием антигравитация

ако си прочел по-добре това означава че се разширението започва от дължината на планк, а именно защото няма по-малко от него и по-надолу от него всичко губи смисъл времето и пространството. Тоест от него нагоре започва.и щом започва може да се тълкува като генератор на нещо.да кажем че на тази дължина е някаква струна която която го предизвиква. Самото пространство на микроскопичната си форма е изградена от тези микродължини. То ври динамично. И така нататък. Предизвиква разширение... При това топологично равно и еднакво навсякъде.

Тук ключовия момент е "че е възможно". Значи може и да е прав...не е сигурно. Докажи че не е!

Когато го накарах да ми направи критичен анализ все пак на написанотоо, той каза нещо от сорта. Теорията ми е философски стройна, но трябва да се потвърди доста по-за дълбочено математически и експериментално. Изнесе около 10 точки където нещата куцат и че трябва да се обследват.

Имам предварителни знания и съм чел някои неща .Затова съм засегнал от темите на които все още няма отговори. Има една забавна книжка казва се"Нямаме никаква представа". Чел съм и Мичио Каку ,Стивън Хокинг няколко книги. Постоянно ми излизат статии, защото чета такива неща. Както и да е... Все още се чувствам доста бос. Не съм много добре с висшата математиката и физика, макар че в средното бях що годе добре. Просто реших да ползвам този "инструмент" ИИ и да му задам задача, при определено условие , а именно такова разширение на всичко. Зададох му повечето интересни неща за които се сещам и за които няма все още категорични отговори и да отговори какво ще се случи, при това условие. Беше учудващо за мен, че навърза нещата и започна да вади логични изводи, сякаш това условие помага за изясняването на доста загадки. Та така. Мислех, че ще ви е интересно, а и на мен ми е забавно, защото си търся поле за някакво внимание. Вкъщи и повечето познати приятели не ги интересуват такива неща. А мен силно ме вълнуват нови открития. Има някаква мистерия в цялото това търсене на истината и всичко което не знаем. Честно казано ми става малко тъпо когато срещна такъв отпор и от тук. Сякаш ви губя времето и сте тук във форума за да работите..

Аз се чудя да хвана някакъв смисъл.. единственото което долавям като такъв ече това е някаква функция на безкрайността,която може да позволи такова на разтягане. Реалността образно казано е все едно като мембрана на балон. Дължината на планк отвътре прави разтягането, и безкрайността която е навън от него го позволява.

Защото това което ми дава като отговори ми изглежда логично. И си мислех че и на вас ще ви е интересно.Друг е въпросът че не съм толкова наясно и на дълбоко в нещата като вас и наистина може и да пише глупости на които вярвам. И ако е така ще ми е интересно да чуя и вашата критика. Все пак ми е интересно каква е истината.

Да объркал е името хайвана, но е писал за Гюнтар Клетецка в крайна сметка Ето какво изплю още Обединена Теория за Генеративна Топология на Пространство-Времето (Връзка между модел на динамично разширение и теорията за 3D-време на Гюнтер Клетецка) 1. Основни Постулати на Теорията: 1. Пространството не е статична геометрия, а динамична, топологично саморазгръщаща се структура. 2. Времето е триизмерно (3D време) – всяко от измеренията на времето отговаря на различен тип трансформация: скорост на промяна, посока на развитие и енергийна дълбочина. 3. Дължината на Планк не е само "граница", а генераторен елемент – тя действа като квантов механизъм за локално "отваряне" на нови топологични единици (планкови домейни) на пространството. 4. Разширяването на Вселената е локална, а не глобална динамика – наблюдаваното разширение е резултат от вътрешно топологично "сгъване и разгъване" в локалните структури на пространствените клетки. --- 2. Как моделът ти допълва Клетецка: Гюнтер Клетецка Твоят модел (Генеративна топология) Гюр---Времето като триизмерна структура (векторно време) аз ---Пространството като фрактално-разгъваща се динамика Гюр---Премахване на понятието за фиксирано "време" аз--- Премахване на понятието за фиксирана "геометрия" Гюр---Локално време-векторно поле около обекти аз--- Локално топологично разширение на пространствени клетки гюр---Времето генерира динамика Аз--Пространството генерира "разширение" чрез Планкови единици 3. Механизъм на Обединение: Триизмерното време на Клетецка става производна характеристика на разгръщането на пространствената топология. Пространствените клетки (в мащаб на Планк) действат като „вектори“ на време – тяхното разгъване определя локалните времеви течения. Разширението на Вселената не е "плавно разтягане", а поредица от локални квантови преходи (локални флуктуации на топологията), които колективно изглеждат като хомогенно разширение. Гравитацията и инерцията се интерпретират като локално неравномерно разгъване на топологичните клетки, което съответства на "деформации" във времевото поле на Клетецка. --- 4. Какви Проблеми Решава този Модел: Стандартна Физика – Проблем Решение чрез този модел Сингулярност при Големия Взрив Премахва нуждата от точкова сингулярност, разширението е локален процес на „разгръщане“ Неяснота за произхода на разширението на Вселената Обяснява разширението като квантова топологична динамика Липса на обединение между Гравитация и Квантова Механика Локалните топологични флуктуации създават гравитация, а квантовият характер е вграден в структурата Произход на "времето" Времето е векторно поле, генерирано от динамиката на пространствени клетки --- 5. Потенциален експериментален тест: Космически микровълнов фон (CMB): Търсене на следи от локално-квантови топологични разширения (характерни флуктуации). Изследвания върху времеви анизотропии в близост до масивни обекти, които може да покажат корелация между локални "разширяващи се" топологични домейни и гравитационни аномалии.

Глобално Конформно Разширение и Триизмерното Време: Геометричен Модел за Универсална Динамика Резюме Представяме теоретичен модел, който обединява концепцията за глобално конформно разширение на Вселената с хипотезата за триизмерно време (3D-време). Моделът разглежда разширението на пространството като проекционно следствие от векторно движение в три времеви направления. Фотоните, спинът и масата на частиците се тълкуват като проявления на различни конфигурации в 3-времето. Показваме, че дължината на Планк действа като квантов модулатор на разширението и дефинира минималния темпорално-пространствен мащаб. --- 1. Въведение Стандартният модел на космологията описва Вселената като четиримерно пространство-време, в което времето е едномерно и абсолютно за всички наблюдатели в локален контекст. Хипотезата за триизмерното време, предложена от Никола Клетецки, предлага алтернативна геометрична структура, в която времето съществува с три равностойни компонента, аналогични на пространствените оси. От друга страна, моделът на глобално конформно разширение разглежда пространството като динамична структура, която се разширява мащабно и хомогенно във всички посоки, като дължината на Планк определя минималния "квант" на това разширение. Настоящата работа предлага синтез на тези два подхода в единна геометрична рамка. --- 2. Постулати на Модела 1. Триизмерно Време (3D-Time): Времето е вектор с три компонента , всяка от които може да съдържа локална динамика. 2. Конформно Разширение: Пространствените измерения се разширяват глобално като резултат от проекционното движение по времевите оси. 3. Фотоните като Гранични Състояния: Фотоните са състояния, при които движението е насочено изцяло по една времева компонента, като така те нямат маса и не подлежат на пространствено разширение. 4. Планкова Дължина: Дължината на Планк определя минималния възможен векторен "квант" на разширение, свързвайки динамиката на 3D-времето с пространствената геометрия. 5. Частиците с маса: Масата е проявление на въртене или стояща вълна в триизмерното време, като ограничението върху свободното движение поражда инерция. --- 3. Геометрична Формализация 3.1 Пространство-времева метрика Предлагаме нова метрика на 6-мерно пространство-време: ds^2 = -dt_x^2 - dt_y^2 - dt_z^2 + dx^2 + dy^2 + dz^2 Тази форма поддържа локалната инвариантност на светлинните конуси, като движенията в триизмерното време проектират разширения в пространството. 3.2 Конформно Разширение като Векторно Движение Глобалното разширение на пространството се описва с конформна мащабна трансформация: g_{\mu\nu} \rightarrow \Omega^2(x, t) \cdot g_{\mu\nu} --- 4. Физически Последствия 4.1 Фотони и Масивни Частици Фотоните съответстват на движения, при които е активна само една времева компонента (примерно ), докато другите остават нулеви, което елиминира масата. Частици с маса са състояния, при които има ротационна или осцилираща динамика между различните времеви компоненти, което води до устойчиво „задържане“ в пространствен обем. 4.2 Спин като Геометрична Ротация Спинът се интерпретира като въртене на времевия вектор в плоскостите , и т.н. Този геометричен подход обяснява защо спинът е квантуван и защо съществуват два спинови проекции (например за електрона). 4.3 Квантова Неопределеност Невъзможността да измерим едновременно компонентите на времевия вектор води до естествена форма на неопределеност, подобна на принципа на Хайзенберг. 4.4 Червено Отместване Космологичното червено отместване се интерпретира като промяна в ъгъла между нашата времева ос и векторното направление на фотоните, породено от глобалната динамика в 3-времето. --- 5. Теория на Гравитацията в 6D Пространство-Време Гравитацията може да бъде разглеждана като локална флуктуация в конфигурацията на времевия вектор, което предизвиква локални вариации в проекционната метрика на пространството. Така изкривяването на пространството е следствие от локални „въртящи“ компоненти в 3-времето. --- 6. Прогнозирани Последствия и Тестируеми Хипотези Възможност за наблюдение на ротационни ефекти в триизмерното време при експерименти с висока енергия (подобно на допълнителни спинови степени на свобода). Предсказание за микроскопични отклонения от стандартния модел на космологичното разширение при дълги базови интерферометрии. Потенциална нова интерпретация на тъмната материя като „невидими“ проекционни компоненти в триизмерното време. --- 7. Заключение Обединението между глобалното конформно разширение и теорията за триизмерното време предлага нова геометрична рамка за интерпретация на маса, спин, фотонна динамика и космологичното разширение. Тази структура позволява възможност за изграждане на по-дълбока Обща Теория, свързваща геометрията с квантовите свойства на частиците. Малко заигравка с чат gpt. Казах му да обедени моята теория с тази.

Здравейте и аз известно време дълбая по темата, но този път за целта използвах и изкуствен интелект чат gpt. Изложих своите философски виждания навързани с всички явления които се случват в природата и които трудно се обясняват. Тъй като аз нямам достатъчно добра форма на изразяване той поне доста помогна за това да бъдат по-добре разбрани концепциите, които си навързвам в главата. Та ето какво излезна от цялата работа. Написа ми цяла статия по темата. Хората които са наясно със СТО, ОТО и квантовата механика може да им бъде малко по-интересно. Та ето за какво става въпрос Фотоните като граници на глобално конформно разширение: Мисловен експеримент Автор: [А.Александров и чат GPT ;)] Резюме В тази хипотетична статия се разглежда идеята, че глобално, универсално разширение на пространството, материята и мерните скали с константна скорост, еквивалентна на скоростта на светлината (c), би довело до състояние, в което всякаква промяна става неизмерима от вътрешни наблюдатели. В този контекст фотоните се интерпретират не като обекти, а като граници или проявления на това разширение. Този мисловен модел комбинира концепции от общата теория на относителността, конформната геометрия и философията на измеримостта. Увод В класическата космология разширението на Вселената се описва чрез мащабен фактор, който се прилага към пространствените координати, докато времето и локалните мащаби остават относително непроменени. Настоящата работа изследва алтернативна хипотеза: какво би означавало, ако всичко се разширява — включително атомите, часовниците, мерките и дори самото време — и ако това разширение протича със скоростта на светлината. Последствия Неизмеримост на разширението При пълно мащабиране на всички физически процеси и структури, съотношенията между дължини, времена и енергии остават постоянни. Няма налична референтна система, спрямо която да се установи разширението. Фотоните като гранични ефекти Фотоните, движещи се със скоростта ccc, са единствените обекти, за които няма собствена времева или пространствена продължителност. Те могат да се разглеждат като „гранични вълни“ на разширяващото се пространство-време — информационен остатък от структурата на самото разширение. Времево разтягане Ако разширението се интерпретира като движение със ccc, времето в локалната рамка ще бъде „замразено“ (според специалната теория на относителността). Това обаче ще бъде недоловимо за вътрешните наблюдатели. Червено отместване и наблюдаема асиметрия Ако някои структури не участват в разширението (напр. фотоните, запазващи честотата си), това ще доведе до червено отместване при наблюдение от други рамки. Връзка с тъмната материя Хипотезата може да предложи нов подход към обяснението на тъмната материя, без въвеждане на невидими частици. Локални нееднородности в разширението – Местни вариации в темпа на разширение могат да се възприемат като допълнителна маса. Разширението като източник на инерция – Звезди в галактиките могат да поддържат висока скорост чрез ефект на „вътрешна геометрия“. Конформна геометрия и псевдо-маса – Геометричната структура имитира наличието на маса. Аналогии с алтернативни теории: Теория на конформната гравитация (Mannheim) Емергентна гравитация (Verlinde) Холографска реалност и циклична космология на Пенроуз Експериментални прогнози Аномалии във въртенето на галактики без тъмна материя Малки вариации в фундаменталните константи Допълнителен компонент към червеното отместване Отклонения в гравитационните лещи Симулации с конформна динамика на галактики Обсъждане Този модел не отрича Общата теория на относителността, а я разширява чрез идеята за скрита мащабна симетрия. Възможна е връзка с конформната циклична космология на Пенроуз, където фотоните играят гранична роля между еони на Вселената. Заключение Тази спекулативна хипотеза предлага нова перспектива за: Природата на светлината; Конформното разширение; Измеримостта в космоса; Възможна алтернатива на тъмната материя. За проверка са необходими: ✓ астрономически наблюдения, ✓ числени симулации, ✓ търсене на вариации в постоянни величини. Разсъждения за черните дупки в контекста на глобалното разширение 1. Черни дупки като крайни геометрични граници В рамките на класическата обща теория на относителността, черните дупки се разглеждат като региони на пространство-времето, в които кривината достига максимум и нищо, включително светлина, не може да избяга отвъд хоризонта на събитията. В хипотезата за глобално, конформно разширение, черната дупка може да се тълкува не просто като точка с безкрайна плътност, а като локален "срив" на мащабната структура, където функцията на разширението Ω(x)\Omega(x)Ω(x) клони към нула. Това означава: · Място, където разширението е прекратено или „замръзнало“ спрямо околното пространство. · Аналогично на това, както фотоните бележат граница на максимално разширение, черните дупки може да бележат граници на минимално (нулево) мащабиране. 2. Хоризонтът на събитията като мащабна граница Хоризонтът на събитията може да се тълкува не просто като гравитационна бариера, а като конформна граница, отвъд която: · мащабните структури не се разширяват; · вътрешната метрика се колапсира; · времето „спира“ за външния наблюдател (в синхрон с класическата интерпретация). В този модел, черната дупка не „поглъща“ светлина по класическия начин, а маркира зона, в която фотонът не би могъл да съществува, тъй като локалната конформна структура не поддържа разширение със скорост ccc. 3. Информационна интерпретация: Обратна на фотона Ако фотоните са граници на мащабна експанзия, черните дупки могат да бъдат граници на мащабна компресия. Така двете крайности се свързват: · Фотон → нулева маса, нулево време, чисто разширение. · Сингулярност → безкрайна плътност, спряло време, нулево разширение. Това съответствие напомня на двоичната структура в конформната циклична космология на Пенроуз, където край на една вселена е начало на друга — със съответна смяна на мащабите. 4. Изпарение на черни дупки и фотони като "избягали мащаби" Възможно е в този модел изпарението на черна дупка (ефект на Хокинг) да се интерпретира като възстановяване на мащабността — т.е. когато черната дупка загуби достатъчно маса, локалната конформна метрика отново позволява „изтичане“ на фотоноподобни състояния. Обобщение на ролята на черните дупки в този модел Стандартна теория В този модел Обекти с безкрайна плътност Локални минимуми на мащабната функция Хоризонт на събитията Граница на прекратено разширение Поглъщат светлина Не позволяват съществуването на фотонна граница Изпарение (Хокинг) Възстановяване на локално разширение Сингулярност Обратна полюсна точка на фотонното разширение Допълнение: Разсъждения за черните дупки в контекста на глобалното разширение 1. Черни дупки като крайни геометрични граници В рамките на класическата обща теория на относителността, черните дупки се разглеждат като региони на пространство-времето с екстремна кривина, в които нищо, дори светлината, не може да избяга отвъд хоризонта на събитията. В хипотезата за глобално конформно разширение, черната дупка може да се интерпретира не като точка с безкрайна плътност, а като локален срив на скалата на разширение — т.е. място, където функцията на мащабиране клони към нула. Това я превръща в геометрична граница на свиване, противоположна на фотонната граница на разширение. 2. Хоризонтът на събитията като мащабна граница Хоризонтът на събитията може да се тълкува като граница на изчезваща мащабност, отвъд която глобалното разширение не важи. За външния наблюдател времето се „замразява“ на хоризонта, а метриката става недефинирана. Това напомня понятието за конформна граница в геометрията — където метриката остава непроменена до безкрайна трансформация. 3. Информационна интерпретация: Обратна на фотона Ако фотоните представляват граници на експанзия, черните дупки могат да се разглеждат като граници на компресия: Класически модел на фотона Черна дупка в този модел Движещ се с c, без маса Граница, където разширението е спряло Липса на локално време Локално време клони към нула Носител на информация Поглъщател на информация Разтягане на пространство Колапс на мащаб 4. Изпарение на черните дупки (ефект на Хокинг) В този контекст, изпарението на черна дупка (съгласно Хокинг) може да се тълкува като възстановяване на локалната функция на разширение. Излизането на частици от хоризонта се превръща в възвръщане към нормална конформна структура — фотонните граници отново стават възможни. Обобщение Черните дупки в този модел се явяват огледална концепция на фотоните — докато фотонът е израз на гранична скорост и безвремие при разширение, черната дупка е гранично състояние на компресия и замразено време. Заедно те оформят двете крайности на геометричното разгръщане и свиване на мащабите във Вселената. Двойственият характер на светлината и квантовата неопределеност – интерпретация през глобалното разширение 1. Корпускулярно-вълнов дуализъм Класическият проблем: Светлината (и електроните) се държат едновременно като частици и вълни. В тази хипотеза: Фотонът не е "нещо", което се движи в пространството, а граница на глобалната геометрична вълна на разширение. Това прави поведението му едновременно: локализирано (граничен ефект на конкретна конфигурация в пространство-времето), и размазано (разпределено по геометрична вълна, която свързва всички възможни пътища). Това е подобно на пътевите интеграли на Файнман, но с допълнение — не става дума за движение, а за разгръщане на геометрия. 2. Неопределеност и разсейване на координатите Квантовата механика казва: Не можем едновременно да знаем точното местоположение и импулс на една частица. В тази геометрична интерпретация: Ако частиците са локални деформации в скала на разширение, то те нямат точно определен център — те са геометрични облаци, разпръснати в пространството поради естеството на метриката. Така неопределеността не е липса на информация, а вътрешна характеристика на мащабната геометрия. 3. Суперпозиция и „електрон на две места“ Парадоксът: Как електрон може да бъде едновременно на две (или повече) места? Интерпретация тук: Електронът не е точка, а локално въздействие върху конформната структура, което може да влияе едновременно върху множество локации, подобно на стояща вълна в мащабното поле. Суперпозицията не е „двойно съществуване“, а едновременна възможност за въздействие върху множество мащабни конфигурации. 4. Колапс на вълновата функция В квантовата теория: Състоянието се „срива“, когато се извърши наблюдение. В геометричната хипотеза: Наблюдението е акт, който фиксира локално мащаба на разширение чрез взаимодействие — нещо като „заземяване“ на вълната. Това води до: Локализиране на състоянието; Загуба на глобалната (деликатна) геометрична структура; Илюзията за „срив“ на вълновата функция. 5. Преплитане и нелокалност Парадокс: Частици остават свързани отвъд пространството и времето (според квантовото преплитане). В този модел: Ако всички частици са изрази на едно и също глобално поле на разширение, техните „положения“ и „състояния“ не са независими. Преплитането става естествено следствие от общата геометрична връзка, а не нарушаване на локалността. То е по-скоро синхронност на геометрични вълни, не пренасяне на информация. Заключение Със своята интерпретация за разширяваща се конформна метрика, тази теория предлага алтернативен възглед за квантовата реалност: Не като вероятностна абстракция, А като израз на дълбока, скрита геометрия, в която мащабът сам играе ролята на динамичен обект. Връзка с квантовата механика и корпускулярно-вълновия дуализъм Хипотезата за глобално конформно разширение може да предложи и нова интерпретация на някои от централните парадокси в квантовата физика. Ако частиците и фотоните са проявления на геометрични особености в разширяваща се мащабна структура, тогава: 1. Корпускулярно-вълнов дуализъм Фотоните се явяват едновременно като гранични обекти (локализирани) и като вълнови структури (разпръснати в геометрията). Това обяснява как могат да се държат и като частици, и като вълни — не чрез две отделни същности, а чрез единен геометричен произход. Аналогично на граница на фронт, която е едновременно локализирана и разпростряна. 2. Принцип на неопределеността (Хайзенберг) Ако частиците не са точкови обекти, а вълнови деформации в мащабната метрика, тогава точната локализация и импулс не могат да съществуват едновременно — не поради липса на информация, а поради самата природа на геометричната динамика. Тази неопределеност произтича от самата неопределеност в мащаба на пространството. 3. Суперпозиция и интерференция Състоянието на електрон „на две места едновременно“ може да се тълкува като разгръщане на геометрична вълнова форма, която съществува на множество позиции едновременно в конфигурационното пространство. Това е естествено следствие от нефиксираната мащабна структура. 4. Колапс на вълновата функция Наблюдението фиксира локално геометричната конфигурация — тоест „замръзва“ мащаба и разрушава вълновия характер. Това създава илюзията за „срив“ на вълновата функция, който всъщност е преход от глобална конформна суперпозиция към локално определена геометрия. 5. Квантова преплетеност и нелокалност Ако всички обекти са включени в едно глобално разширение, тогава техните състояния не са независими. Преплитането възниква от синхронност в глобалната геометрия, а не от пренос на информация. Това премахва нуждата от „свръхсветлинни“ взаимодействия и обяснява защо измерването на една частица влияе мигновено на състоянието на друга — защото и двете са част от една обща мащабна структура. Така квантовата механика може да се тълкува не като фундаментално вероятностна теория, а като израз на геометрично мащабно-динамична реалност, в която наблюдението играе роля на локален „фиксиращ механизъм“. 5. Роля на дължината на Планк 5.1 Мащабна котва на геометрията Дължината на Планк може да бъде абсолютна граница, под която мащабното разширение не може да проникне. Тя играе роля, подобна на тази на скоростта на светлината — но в мащабната ос. 5.2 Генератор на разширение Ако пространството се състои от „разширителни потенциали“, излъчвани от всяка точка, то може да се разглежда като локален източник на мащабност — началната „квантова пяна“ на геометрията. 5.3 Връзка с квантовата делокализация Фактът, че електрон може да бъде на няколко места едновременно, може да се интерпретира като резултат от нелокалната структура на мащаба, който не е фиксиран, а вариращ — особено под . --- 6. Обяснение на квантовата двойственост Частично-вълновият характер на фотони и електрони би могъл да произлиза от глобалната неопределеност на мащаба. Ако частиците са интерференции в мащабна вълна, то тяхната „локализация“ е илюзия, а двойствеността — естествено следствие от геометрията на конформното поле. Това би обяснило и явления като квантова тунелация, суперпозиция, делокализация и колапс на вълновата функция. Критичен анализ и възможни ограничения на хипотезата Въпреки че предложената хипотеза предлага концептуално новаторска интерпретация на фотоните и разширението на пространството чрез глобална конформна геометрия, тя подлежи на няколко съществени предизвикателства от гледна точка на емпиричната физика и съвременната теоретична рамка. 1. Неизмеримостта не изключва наблюдаеми последствия Макар разширение, което засяга всички мащаби и структури, да изглежда неизмеримо отвътре, космологичните наблюдения като червено отместване, анизотропии в космическия микровълнов фон (CMB) и мащабната структура на Вселената показват, че има реални последствия от разширението. Следователно хипотезата трябва да включи механизъм, по който глобално конформно разширение води до локални асиметрии, които пораждат измерими ефекти. 2. Привилегированият статус на фотоните изисква обосновка Интерпретацията на фотоните като гранични ефекти на разширението изисква ясно математическо описание на това „изключение“ от глобалното мащабиране. Необходимо е да се посочи защо фотоните не участват в метриката на разширението и как това се вписва в уравненията на Максуел и общата теория на относителността. 3. Конформната симетрия не е универсално валидна в Стандартния модел Много физични процеси, включително масовите термини, вакуумните очаквания и нарушенията на симетрии, нарушават конформната инвариантност. Това предполага, че ако разширението е наистина конформно, трябва да се включи механизъм за спонтанно или динамично нарушение на симетрията, за да се съгласува с реалния свят. 4. Моделът трябва да възпроизведе наблюдаемото червено отместване Хипотезата трябва да обясни точно зависимостта между червеното отместване и разстоянието, както и времевата еволюция на разширението, съгласно наблюденията от Planck, Hubble и SDSS. Това изисква количествена формализация, а не само концептуално описание. 5. Нееднородност на структурата на Вселената Въпреки глобалния характер на разширението, Вселената показва ясно изразена локална структура — галактики, клъстери, космическа мрежа. Моделът трябва да включи описание на възможни локални флуктуации или възмущения в скаларната функция на разширението, които да обяснят формирането на тези структури без необходимост от тъмна материя. --- Възможно разширение на теорията Тези ограничения не са непременно слабости, а възможности за развитие. Една пълноценна теория би могла да включи: Механизъм за локална спонтанна деконформизация; Роля на дължината на Планк като скала на преход между глобално и локално поведение; Обединение с квантовата теория чрез мащабна неопределеност и граници на измеримост; Връзка между геометрията на разширението и вероятностната природа на квантовите състояния. На места нещата се повтарят защото копирах от различни отговори в чата и може да съм дублирал някъде. Нямам време да се занимавам да редактирам толкова