Недоспал

Аааа Добре бе човек,незнам защо само ме критикуваш толкова.Какво пречи малко да се отклоним и пофантазираме ,ако ще. Някой по-умен от мен може да го прочете и да му дойде някаква идея за нещо. Още повече съм писал ,че е абсурдно и че не трябва да го тълкуваме така. Както каза деф няма как да си почувстваш тялото чуждо. Именно затова ,ако приемем че съществуваме в безброй вселени едновременно и се телепортираме във вероятности тогава може би нещата седят по друг начин. То дори това може да се приеме, като условно телепортиране.Те нещата могат да се гледат от различни гледни точки да се тълкуват различно в зависимост от въображението на човека.

Сетих се за още една научно-фантастична хипотеза, която ми беше щукнала преди време. Става въпрос за енергията, като форма на материята. Ако приемем, че всеки от нас е чиста енергия, тогава тялото и съзнанието са капан за тази енергия, която обитава това тяло. Тоест това е някаква памет на енергията ,която се самоопределя ,като съзнание. Но реално тази енергия, като базисна може да навсякъде и да е всичко. Тоест излиза така, че ние ,ако се определим като енергия или някаква изначална градивна частица, може да сме всичко и да сме навсякъде. Например сутрин ставаш, откъде можеш да докажеш, че вчера не си бил някой друг или друга или нещо друго. Просто си енергия, която обитава това тяло ,това съзнание. С всичката памет която е събрала, цяла една самоличност.Реално това може да се случва всеки миг ,ако се възприемем като нещо като енергия.Реално енергията се движи във всеки и във всичко и ние сме всеки и всичко. Именно абсурда на това може би потвърждава горното за телепортирането.

Окей съгласен съм. Тука по скоро имах предвид с всичко ,което взаимодействаме в даден момент.обаче има нещо интересно В цялата история.Ние реално наблюдаваме миналото на всичко около нас, а самите взаимодействия и те са доста относителни в този аспект . Реално при тази хипотеза не се знае как точно взаимодействаме и дали не съществуваме локално сими за себе си, ако телепортирането става мигновено каквото е и е по-бързо от светлината. И там вече нещата стават много сложни за самия човек като устройство. Какво се случва и в самите нас при тези условия.

Тука искам да продължа с размишленията си по темата. Вместо да се телепортира цялата вселена, възможно ли е да се телепортираме само ние и всичко свързано с нас и нашето съзнание, нашите спомени и това което знаем за света около нас. Тоест да се телепортира само вселената на индивида, еденицата, удовлетворяваща неговото съществуване. И тук вече се намесва законът за привличането и силата на мисълта

Интересното в цялата история е, че ако съществува безкрайността, както интуитивно числата ни подсказват(все още има спорове Дали мултивселената е безкрайна, Ако изобщо съществува) тогава Това означава, че колкото и минимален да е шанса едно нещо да се случи, то в безкрайността (от време пространство ,не се знае, в мулти вселената) може да се случи безброй много пъти. Тогава ние може да съществуваме на безброй много вселени едновременно и всяко едно нещо, което може да се случи в тази вселена на същата планета, като нашата, то може да се случи. Дори става ясно ,че може да има точни копия на вселените до последната частица (все пак си говорим за безкрайност) А това вярно ли е, ние аджеба в коя вселена се намираме. Реално може да съществуваме в безброй много вселени едновременно с едно и също съзнание. И да плуваме във вероятности от една вселена в друга ,чрез нещо като естествено телепортиране не само ние, а и цялата вселена. Възможно ли е това изобщо...? Това да е някаква ентропна последователност на кадри от случайности, създаваща времето. Самата стабилност на това и баланса в нея да е някаква вероятност за съществуването ни. Все пак говоря за безкрайност и ако тя съществува.

Като стана въпрос за мултивселена ,някой може ли да обясни каква може да бъде реалната визия на такова нещо. Гледал съм филми в които мултивселената е изпълнена със сфери от вселени.Също съм чел че в мултивселената не знаем, какво пространство има и дали то наистина съществува.Задавал съм си и въпроса Дали това не е просто някаква платформа, абстрактно понятие, където всичко съществува накуп дори още по абстрактно в точка.Реално времето и пространството съществуват в нашата вселена, а извън нея не се знае какво е. Хипотетично извън нея, може да няма време и пространство. А След като няма време и пространство.... Тогава и двете могат да бъдат разтегнати до безкрайност или до нула или по-скоро да са и двете едновременно. Миг-вечност точка-безкрайност. Нещо което не можем да си представим, затова го наричам и платформа на някакво необяснимо място. Някой ако има идеи да споделя, ако може да се нарече представане на нещата Аз така си ги представям.Друг е въпроса какво точно представлява Този балон нашата вселена. Ние По периферията на балона ли сме или вътре в него. Или периферията на балона е опростено сравнение за модел на двумерна вселена , която реално, както е в случая е триизмерна и няма как да си представим по друг начин? Реално има други модели на вселената и още се говори и за плоско пространство.А също се смята ,че може и да има някаква Кривина ,каквото и да значи това. Някой може ли да разясни?

Всичко в природата се стреми към ентропия и това е едно от обясненията за стрелата на времето. Тоест всичко в природата отива към разруха и разпадане.По-лесно е чашата да се счупи отколкото да се сглоби отново на парчета.Просто животът и цивилизацията на нашата планета са изключение и сбор от невероятни случайности. Шансът да се създаде живота е толкова минимален, колкото е минимално да мине ураган през гробище за самолети и да създаде Боинг-777 ,съвършено сглобен до последното винтче . Това го бях чел някъде.Истината е, че щом ни има това се е случило. Едно от обясненията е наличието на мултивселена, където все някоя вселена от безброй многото, може да създаде живот на някоя от своите планети.И все пак всичко върви към разруха, накрая вселената вероятно ще изстине и всичко ще се разпадне до последната частица.

Не отричам СТО и ОТО. Не отричам нищо общоприето и официално.Просто се опитвам да градя нагоре с въображението си. Уповавам се на това, че никой не знае истината за съществуването ни.Изобщо може ли да се каже кой е по близо до истината от тук до където сме стигнали.Да тези с повече знания и информация имат по-голям шанс да стигнат до нея. Но е малко жалко ,че се убива ентусиазма не хора, които искат да мислят по темата. Да принципно си има хора, които това им е работата, но човек е устроен така, че винаги търси истината, особено когато е свързана с неговото съществуване , обкръжаваща среда и живот. Тук съм защото имам нуждата да пиша по темата. Просто ми е приятно, че има съмишленици, които се интересуват от подобни въпроси и ще ми е интересно да науча нови неща от тях. Не съм толкова луд ,че да си повярвам на фантазиите, които ражда въображението ми, по-скоро се надявам, че ако съм близо до нещо по-умните от мен могат да го разберат и да кажат: Браво ти откри нова теория! или просто продължавай в същия дух, но не е баш тъй... Принципно ентусиазма на хората, трябва да се използва за тяхното развитие, а не да се сломява. Критиката трябва да бъде градивна. Нищо лично, аз няма да се засегна, но има хора, за които това е определящо. Загуби ли се искрата и интереса към нещо, то тогава той може да се изгуби и към всичко .

Аз лично не знам и не чета измишльотини.Всичко си е плод на "болния ми мозък"

Точно това съм чел и аз. Чел съм елегантната вселена. Просто се опитвам да разчупя нещата. Най-лесно е да си говорим неща ,които всеки знае тук и които са приети за верни. Интересно ми беше в една предишна тема, която съм отворил как така ние се движим спрямо светлината със светлинна скорост.Тогава сканер спомена ,че това е невъзможно ,защото няма отправна система за светлината.Както и да е, опитвам се да извъртя нещата, да ги насосам, така че пак да са верни въпреки, кривия начин по който съм ги изказал. Спрямо какво може да бъде относителна ли....? Ето това е целта, да се отвори въпрос. Ако няма въпрос, нещата спират. Вариант може да бъде ,че е относителна спрямо нещо което не можем да видим.Нещо ,което остава в някакво ,друго време пространство. Ами ако тя, светлината "огрява"само нашето съществуване и в същото време около нас съществуват много други измерения и начини за съществуване... Просто гадая. Ами ако тъмната материя и разширяващо се пространство се свържат с някакво такова предположение. Все пак има и неща които не може да си обясним, въпреки че ги наблюдаваме.Просто трябва да се направи някаква връзка между тях и някакво такова предположение..... И да вече се обърках пространство или време-пространство. Значи все пак се движим във време пространството със скоростта на светлината. И ако решим да се движим В пространството то се компенсира със забавяне на времето Все се опитвам да си представя как става това движение със скоростта на светлината през време-пространството.Накрая стигнах до извода ,че всичко се реазширява ,като балон, като светлина във всички посоки ,защото честиците са абстрактно безкрайно малки ,може би струни.... но ако приемем че са безкрайно малки или времето и пространството там не съществува то реално такова разширение няма въпреки че можем да приемем че има.изобщо ако всичко се е разширявала равномерно няма как да разберем че се разширява

Да се самоцитирам и да си продължа мисълта. Излиза че константата С важи само за една частица, Ако задълбая и абсолютизирам нещата. Защото какво значи наблюдател? Винаги всяка една частица може да е изместена по трасето и да е трето лице наблюдател ,което вижда по-висока скорост от тази на светлината , при обекти и светлина,които се движат един спрямо друг

Здравейте! От известно време си задавам въпроси за реалността около нас.За това, което мислим за нея и това кокво е тя в действителност .Може никога да не разберем ,но поне можем да се опитаме да стигнем до някакво следващо ниво за по-обективното и разбиране и интерпретиране.Незнам дали имам право да се опитвам да си давам някакви отговори за неща които, не са открити няма как да бъдат доказани, но поне мога да се опитам. Идеята ми е като за начало, както в случая със скоростта на светлината да погледна нещата по по-различен начин. На обратно без да губя някаква логична връзка, поне за мен с главното в откритите и доказани неща.Просто последните неща открити във физиката са толкова противоречащи и парадоксални, че явно трябва да се гледа по друг начин на нещата. Например не може ли да се формулира нещо от сорта: Скоростта на светлината е относителна и се променя спрямо нашето времево и пространствено измерение така, че да бъде винаги постоянна в него. Формулирани по този начин нещата може би отворят врати за друг подход. Например всяка една частица в нас понася и живее в континиум ,които преживява скорост константа С, както и да се движим.Самото движение ни прехвърля в различни континиуми спрямо С.Реално всяка частица "преживява" различен континиум на време-пространството изравнявайки С. Вселена с константа С.???? Какво е това вселена...Излиза ,че вселена е просто единен континиум за частиците където те понасят С, а всичко друго което наблюдаваме друга вселена, илюзия или много вселени. Благодаря, мерси....

Искам да задам един главоблъскан въпрос за максималната скорост С. Повечето от вас знаят, че в Земята ежесекундно се блъскат високоенергийни частици движещи се с близка до скоростта на светлината. Мисля Аз ,разсъждавам си и стигам до извода ,че тези частици ,ако се движат с 99,9 процента от скоростта на светлината ако аз излита с ракета моята скорост спрямо тях ще е в този интервал от 0,1 процента прав ли съм. Дори да вдигна и близка до скоростта на светлината. Тоест в изходна позиция ще се появяват все повече девятки до безкрайност, но никога няма да стигна скоростта на светлината спрямо частиците.... Освен за страничен наблюдател,за което ще е нужно много малко ускорение да се стигне сблъсък по-висок от скоростта на светлината с тях... Според Айнщайн излиза точно така.. На теория излиза че ако има достатъчно бързи частици ако ги наблюдаваш спрямо ръката ти може да се движат с по-висока скорост от тази на светлината. Изобщо Спрямо коя част на окото трябва да се движат че за да ги възприема с по-ниска скорост

С доплеровия ефект е хванато разширението на вселената. Но там вече има разширяваща се пространство. Не знам вече каква е връзката с движението в него, сигурно пак се наблюдава, но това не би трябвало да има общо със скоростта на светлината. В единия случай не е ли вълнува функция, А в другия движение на фотони...? Последно четох някаква статия, точно тези параметри с червеното отместване ги следят много стриктно за черните дупки и звездите..

Едно клипче за Сара и Адам

Ако voyager има точен часовник изпрати информация, колко е часа при него ще има ли някакво разминаване заради скоростта ,която се е движил И времето което е минало, ще има ли натрупване на забавяне на времето? И изобщо проведен ли е такъв експеримент. и друго ако някой се движи с висока скорост като ни се обади по телефона ще го чуваме как говори забавено ли? В този ред на мисли ако търсим извънземен живот и сигнали от извънземни откъде сме сигурни какъв е техният цикъл на живот. Може да има форми на живот които произнасят една дума хиляди наши години и може би обратно... Търсачите взимат ли го това предвид.

Седя и си мисля в разрез с всичко прието до сега за вярно. Няма ли вероятност светлината да има променлива скорост във вакуум и не само, така че тя да отговаря на постоянната и такава, така че да не се влияе времето и да няма скъсяване.Все пак тези кванти фотони не са ли теоретично приети.Откъде можем да сме сигурни, че светлината не се движи с променлива скорост ,която да удовлетворява времевите и пространствени измерения на отправна система в движение и в нея да не се променя нито времето нито размера и винаги във всяка, скоростта на светлината да е константа.По скоро скоростните измерения на системата. Да логично е времето да тече различно.Някакво противоречие ми се получава, но ако има и друго измерение, което не виждаме и не можем да измерим, няма ли да нагоди нещата и оправи цялата тази главоблъсканица.Защото с тези инерциални системи, гледната точка обръща всичко...това е лудост Другият вариант е всяка инерциална система и всеки обект ,който се движи да има собствено времево и пространствено измерение, на което не знаем стойностите. И самата светлина да се нагажда спрямо него с постоянна скорост.тука вече няма парадокс и симетрия, защото имаме неизвестно пространствено и времево измерение.В зависимост от измервания може да получим различни отговори ,забавяне забързване скъсяване удължаване. Но без да знаем Какво е нашето измерение Какво е другото не може да кажем какво ще се получи.тука вече може да вкараме и Ото с гравитацията там вече ми по-ясна представа с ускорителни те движения изкривяването на време-пространството от гравитацията. Не е ли така? Лаик съм просто размишлявам . А в спора по-горе вие се карахте не дали има симетрия, А по-скоро какво се има под предвид симетрия

Когато са си мислили че Земята е плоска опита на плоска земя ли е проведен? Това не променя факта, че е кръгла нали?

Нещата са такива каквито са с или без етер. Аз така си мисля .Това че ,тогава са си мисли че е проведен там не променя нищо.

В този ред на мисли ,то затова тя е специална теория на относителността. Защото има нещо специално в нея.Синоними на специално са: нарочно, особено ,частно ,отделно, различно, ,.индивидуално. Още от тук трябва да стане ясно, че тя работи за преиети и специални условия .

Значи аз това което разбрах до тука е ,че приемаме една специална гледна точка и работим с нея. Не ни интересува другата гледна точка ,просто имаме сравняване между двете при положение ,че сме избрали неподвижна гледна точка т.е нашата при тръгване и след това при движение. Демек не може да сравняваме нещата, ако изберем ракетата за неподвижна и препишем събитие което се случва по-бързо там. Дори да изберем за статична събитието ще работи по-бавно.Държим си тая позиция и сравняваме, какво се получава ,когато тръгнем да се движим спрямо изходното статично положение. Ако наблюдаваме Земята ,събитието ,светлинния часовник ,топката, започват да се движат спрямо нас по-бързо, защото нашите са разтеглени в времето заради разстоянието, което изминава светлината в светлинния часовник и съответно топката се топка вече по-бавно погледната от Земята.... За нас в ракетата се топка нормално... Ако имаме за даденост две ракети без начално условие, които се движат постоянна скорост, тогава вече може да си изберем всяка една от тях за статична ,тоест може да погледнем по три начина на задачата. Че се движат една срещу друга или че една от двете е неподвижна.Но това е на теория. За да разгледаме случая технически трябва да си изберем изходна позиция и да работим с прямо нея.Така ли е?

Мисля си аз за пътуване между две планети,в крайна сметка ще се скъси ли изминалото време за пътуващия.Най-вероятно двете планети са неподвижни една спрямо друга или, ако са подвижни ще е с минимална скорост спрямо тази на пътуването.Общо взето мисля ,че пътуването ще надмине многократно всякакви скорост в космоса на планети и така нататък. Значи имаме един неподвижен Космос и нещо подвижно. Гледам от техническата страна на проблема...

Аз вече съвсем се обърках тука с този спор. Разглеждах фейсбука и попаднах на това ,мисля че осмива точно вас двамата:

Да си продължа мисълта. Ако имаме идеални условия тоест пренебрегваме вятърът , приемаме че няма никакъв вид смущение от допълнително действащи сили, което да се повлияе някакво разклащане и са идеални ,еднакви тогава може да строим кулата от книги докато ъгъла под който се нареждат позволява това. Тоест някъде по височината на определена височина, зависимост това какъв е ъгълът ще се получи изместване на центъра на тежестта.Ако си представям един правоъгълен триъгълник хипотенузата ще бъде построената кула , катетът който слиза надолу от върха на Кулата по него ще действа земното притегляне и някаква сила.И когато другият катет ,който се свързва с този от центъра подмине центъра на тежестта тогава Кулата ще падне. Зависимост от ъгълът много лесно може да се изчисли на каква височина кулата ще падне. Това най вече зависи И от дебелината на Кулата. Защото центъра на тежестта зависи И от това. И съответно силата ,която необходима да е срути ,защото зависи колко е здрава и тежка.Ама тука вече се изчисляват и материалите и всеки си има някакъв коефициент на якост. например може да се получи някакво слепване на книгите от вакуум все едно си ги залепил с нещо. Ама това по-скоро се получава като практическа задача, не съм завършил строителство ,но идеята там е същата.

Аз например съм фрезист. Когато гоним някакви размери ние постигаме размера в някакъв допуск. Никога не можеш да хванеш точния размер (номинала) ,а и няма смисъл.Размерът ,който се постига в крайна сметка е от дадена стойност до дадена стойност. Нарича се допусково поле. Иначе нещата клонят към безкрайност в точността и е невъзможно.Ако си избереш допусково поле за точност на експеримента нещата се получават и технически.