Недоспал

Тука леко ме загуби. Истината е една ,но някой знае ли къде е. Ти можеш ли да кажеш, че знаеш?

Ако космически кораби тръгнат от две планети едновременно с една и съща скорост един срещу друг би трябвало да се разминат по средата и да стигнат едновременно нали.И ако решат да се връщат ,пак трябва да стигнат по едно и също време.?? не знам дали има значение ускорително движение при тръгване и закъснителното при спиране И още нещо ако летят и двамата с деветдесет процента от скоростта на светлината. Каква скорост ще се разминат един спрямо друг?

Добро утро и от моето време за ставане 4:00 часа. Има една поговорка. На теорияв всичко е точно,но на практика не е точно така!!! Вие за теоретичен случай ли спорите или за практичен. В теоретичният случай имаме даденост без начално време, а практическия много условия и обстоятелственост ,която може да промени много неща ,както и гледна точка. Вие все едно спорите за яйцето И кокошката.... Това е лудост. Няма смисъл да спорите без да знаете, изначално всеки какво има предвид.

Както и да го гледаш все е огледално (еднакво). Това обаче ,ако ги гледаш и двете едновременно обаче. Един път от едната страна и един път от другата. Ако гледаш само от едната страна Да прав си.Пффф

И какво е енергия на вакуума ,това има ли връзка. Може ли да бъде енергията необходима за разширението?

В този ред на мисли масата остава относителна. Възможно ли е тя да расте заедно с всичко и същото време да остава еднаква за нас.тъмната материя да е разликата между разширяващото се пространство ,масата на галактиката и това което виждаме. Квантовия свят да е толкова шавлив ,именно заради това разширяване. Резолюцията да се губи заради измервания, които няма как да станат заради разширението на пространството между частиците.

Един стреничен въпрос. Прочетох го в книгата холографска вселена. Защо обектите изглеждат по-малки в далечина и по-големи отблизо. Принципно те са такива каквито са, а пространството няма свойството да ги смалява, когато гледаш през него. Интуитивно ние сме приели това за даденост, още от когато сме се родили, но като се замисля трябва да има някаква логическа ,физическа причина. А реално физиката ,мисля че не доказва това явление по никакъв начин. В книгата обяснението е холограма, че всичко около нас е холограма И че едва ли не всяка частица съдържа вселената информацията за нея в себе си. Някакви други обяснения и мнения по въпроса?Аз си обяснявам нещата с разширяваща се материя и пространство ,които се разширяват заедно и няма как да се забележат с еднаквото си разширение. По-точно се забелязва точно с Този ефект по-далечното изглежда по-малко. Съответно това един вид е допускане ,което може да се съкрати в уравнението ,защото не променя или поне така си мисля ,от това което е доказано и се знае до сега(или по скоро ,което аз знам,което е оскъдно), и в същото време ,може да помогне за явленията тъмна материя и енергия.Първото, някакви промени в гравитацията от това, което наблюдаваме и се случва с тъмната материя и второто проявление на всемирно експоненциално разширение и в нашия по малък свят ,но с по начални темпове, държащи атомите и връзките стабилни. Точно тази разлика в по малкия свят да създава по-голяма маса от изчислената, А може да е защото наблюдаваме галактиките твърде далече да има разлика на промените на размери и гравитацията.

Ако приемем ,че всички са еднакво тъпи може да кажем, че са и еднакво умни.Няма смисъл да спорим кой е по-умен и кой е по-тъп ,ако няма база за сравнение или както е казано обстоятелственост.

Излиза ,че в идеалния случай обстоятелствеността Е не доказуема, защото е двуяка

Първо обяснение - звездолетът не е инерциална система Самият факт, че близнакът-астронавт минава от една инерциална координатна система в друга, въвежда асиметрия в пространствено-времевите условия за двамата близнаци.Равноправието на инерциалните отправни системи важи само за инерциалните отправни системи. Това са такива отправни системи, които са свързани с тела, които се движат равномерно и праволинейно или са в покой и не са подложени на ускорения. Равномерното и праволинейно движение е относително и за него е невъзможно да се установи с опити за две тела, които се движат по този начин едно спрямо друго, кое от от тях се движи и кое именно е в покой. Но за разлика от това, състоянието на ускорение не е относително и се установява от експеримент, усеща се лесно и в градския транспорт - при тръгване, спиране и завои. Много автори спират до тук: Системата на звездолета не е инерциална и е неравноправна със системата на домошара на Земята - тук не важат постулатите на СТО, а на ОТО, където трябва да се въведе гравитацията, ускорението и нещата стават по-сложни. Но бихме могли да обясним парадокса и по по-лесен начин https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Efektat-zabaviane-na-vremeto-i-skasiavane-na-dalzhinite_1214.html?allr=true&order=ASC За повече тук .Айде стига с този спор От написанот тук за инерциални системи разбирам, че тоест за движещи се равномерно праволинейно, няма как да се каже кой спрямо кой се движи.можеш да осиновиш движение на нещо спрямо нещо само ако едното има ускорително движение спрямо другото първоначално такова, тоест да е приложил някаква енергия. Иначе инерциални системи ,като условие са неопределени кой спрямо койм Линийка може да си слагаш навсякъде, ако ще и на оная работа то зависи къде е сложна

И все пак има 3 варианта които по някакъв начин трябва да се определят

Тука не можах да я разбера въжето линийката ,мерителя как го опъва някой трети.в единия случай може да е опъната от единия, а в другия от другия и да се движат с него. Този трети който поставя въжето има три варианта. Да е неподвижен спрямо двамата или да се движи с всеки един от двамата

Примерът с космонавтите не дава пълни условия за задачата. Там си имаш празно пространство без нищо друго, без никакви предварителни условия. Затова не можеш да кажеш кой спрямо кой се движи. Не знаем кой спрямо кой е упражнил някаква енергия. В Този пример имаме някаква даденост ,която в реалния живот е невъзможна. Реалният живот има голям взрив ,има движещи се обекти планети ,звезди. Всяко движение започнало от някаква изходна точка. Ние ще започнем нашето спрямо земята. Имаме промяна забавяне на времето спрямо земята. Друг е въпросът дали спрямо други обекти в космоса ще имаме забавяне или избързване на времето. Това зависи как са се движили те спрямо земята и спрямо нас в момента и преди да тръгнем.

Аз имам идея. По-скоро на теория .Въпрос идея ,задача. Понеже съм фрезист винаги съм си задавал въпроса с периферната скорост на въртящите се инструменти. Там за едни и същи обороти тя се променя зависимост от диаметъра на инструмента. Ако имаме достатъчно Дълго рамо, което да завъртим около някаква ос ,реално периферията на рамото може и да надвиши скоростта на светлината, но това няма да е възможно. По-скоро ще се получи най-вероятно някакво изкривяване по дължина на рамото. Не миханична деформация, говорим на теория, време пространствено. Интересно става ,ако допуснем ,че остава жив организъм и съзнание. Как ще изживява от единия до другия край и нещата. Може би рамото ще добие формата на спирала.

Тъмна енергия, разширяващо се пространство, локални части на вселената без връзка с другите такива отдаличаващи се една от друга, заради разширяващото се пространство по-бързо от скоростта на светлината. Части от вселената загубени за нас завинаги... как ли тече времето там спрямо нашето? Могат да се тълкуват ,като отделни вселени. Може да съществуваме миг спрямо тях или обратно, времето ни спрямо тяхното за нас да е спряло. Колко ли милиарда вселени се появяват за миг и изчезват, без дори да разберем.

Чувал съм за прадядо ми, че много обичал да решава логически и математически задачи обаче бил само с четвърто отделение и въпреки това ги решавал без грешка наум ,понякакъв си негов начин. Майка ми например, за да ги реши трябвало да състави уравнение ,понякога с няколко неизвестни. Интересното за него също било, че бил прочел" Под игото "на 75 години сричайки на глас като първолак. Отнело му страшно много време, чел по няколко часа на ден. Дали и той не е бил някаква такава форма....

Добро утро , от моето време за ставане 4:00 часа.Аз съм буден ,докато вие спите. Заради забавяне на времето от негова перспектива излиза така да.Реално на теория може да измине цели галактики, но на земята ще са минали милиони години.Ако съзнанието ,човка е на мястото на светлината времето ще е спряло за него.И притенция за движещ се има този, който прилага енергия спрямо стационарния. Не ми излизайте с парадокса на космонавтите където никой не знае кой се движи. Движи се този който е приложил първи енергията спрямо другия. Космонавти са се появили след големия взрив ,все някой ще има повече енергия от другия.

Като се замисля май си прав да го Ева...Време=Промени Ентропия,Стрела на времето....

Ако няма наблюдател, няма нищо. В случая наблюдателя съзнанието само съзнанието може да бъде наблюдател в нашата вселена.времето се определя от съзнанието, не от фотон ,той няма как да види каквото и да било за да го определи като време. Задача: с колко близка до скоростта на светлината трябва да се движи наблюдател за да измине цялата вселена за една милиардна от секундата или поне тази част от нея ,която може да си взаимодейства със светлина. Затова казвам ,че ако наблюдател се движи с такава скорост за него всичко ще е миг. До момента в който стигне разширяващо се пространство. Там нещата вече можем да клонът към вечност.

в интерес на истината първият човек който ми го каза това за светлината че времето за не е спряло беше майка ми тя е завършила математическа гимназия страшна математичка. Дава уроци по математика. Хубаво, че беше тя да избутам с шестици средното. После висшето не и се занимаваше с мен А и ги беше позабравила нещата и втори курс прекъснах.

Имам чувството ,че някои хора разсъждават доста прагматично като компютри. Което има своите предимства им се възхищавам,защото аз имам някакъв недъг в тази област.Но от друга страна като че ли не съм лишен малко повече въображение. Този ред на мисли понеже ,че все гени сме се събрали тук, има ли тук хора като Нютон и Айнщайн със синдром на аспергер?

Аз пък доколкото съм чел и зслушал точно това ме накара да разбера теорията на относителността. Гледна точка на светлината времето се е спряло, но от наша не е.Точно това коментираха и по телевизията, че в фотон от големия взрив попаднал в окото ти времето за него е миг. Няма остарял фотон. Нали затова ти трябва безкрайна енергия да достигнеш скоростта му.

Да си довърша мисълта. Друг е въпроса каква роля играе тук съзнанието. Реално ,ако ние не съществуваме със съзнание ,което е проявление на вселената (,А именно ,защото всеки е проявление на вселената и част от нея, )вселената спрямо страничен наблюдател може да съществува за част от секундата, миг от флуктуация. Тоест ние виждаме това което виждаме, взаимодействаме с него ,защото сме част от вселената ,която се самонаблюдава и самоизживява и това става разтеглено във времето. Реално цялата вселена за страничен наблюдател може и да не съществува, защото се явява нещо като флуктуация на частица и античастица (вселена антивселена),които се самоунищожават. Ако съм разбрал и интерпретирал грешно нещата може да съм измислил и нова теория..

Може да се каже и по друг начин.В момента, в който започнем да се движим спрямо нещо в пространството, времето за нас започва да тече различно, спрямо това нещо. Времето тече еднакво само за светлината, а именно защото то за нея е спряло. Поне така излиза от теорията. Парадоксът, е че когато наблюдаваме светлината тя изминава някакъв път за някакво време. Тоест ние като е наблюдаваме ,времето не е спряло за нея, не е мигновена, но за себе си тя е