Недоспал

Обратното е.Този в ракетата изживява по малко време.Изживява няколко дни.Остава си млад ,а на земята минават 15 години примерно.Реално за фотона времето е спряло.Колкото повече се приближаваш до неговата скорост ,толкова по спряло ще става времето за тебе. Обаче няма как да спре абсолютно, защото ще ти трябва безкрайна енергия.все пак трябва да виждаш как светлината профучава покрай теб с 300 хиляди километра в секунда дори и спрямо тези на земята да се движиш с толкова. Или евентуално, защото е невъзможно с 99,99999999% в период до безкрайност от нея.Защото все пак трябва да си спрял спрямо светлината и съответно и времето и рефлектира върху това. Всеки трябва да е спрял спрямо светлината. Това е главната идея. Тя трябва да се движи спрямо него с 300 хиляди километра в секунда. А за да е спрял спрямо скоростта й трябва времето да тече по-бавно.

Това което разбрах от теорията на относителността е следното. Ако бъркам ме поправете. Имам предвид относно скъсяването на пътя и обектите които се движат.Ако тръгна да пътувам в космоса и развия скорост спрямо Земята 90% от С. Тогава звезда, която се намира на 10 светлинни години наблюдавано от земята, за мен вече няма да е на толкова, изключвам, това че съм се приближил през времето в което ускорявам.Дори и наблюдавано от гледна точка на Земята, аз ако съм се приближил на пет светлинни години, наблюдавано от моя гледна точка ще съм на много по-малко светлинни години в зависимост от това ,колко бавно е почнало да тече времето за мен. А именно ,защото пътят за мен вече няма да е на светлинни години, а на светлинни дни.Тъй като пътя се е скъсил моя мерител също трябва да се е скъсил заедно с мен.Но това няма как да се измери количествено от моя гледна точка, защото всичко е за мен такова каквото е. Нито метрично количествено и от друга гледна точка, защото пътят и от гледна точка на Земята си е същия. Значи скъсяването остава незабелязано и от двамата тъй като се явява относително и за двамата.. Така ли е?

Ако искаш мога да ти го кажа и наобратно ,което няма да е тенденциозно и ограничено, но пак ще е свързано с допускания ,които не отговарят на опита. А именно опитът показва, че ако всеки си сложи един точен часовник на ръката то той ще избързва или изоставя спрямо колегата до него ,може би след десетия ,12а порядък от секундата, което реално ще докаже опита ,който е доказан. многократно.Това, че се слага един коефициент пред С не променя нищо.Всичко си остава еднакво за средата. та щях да го казвам наобратно. Скоростта на светлината е константа , защото се променя за всеки наблюдател ,така че да удовлетворява неговото времево и пространствено измерение ,годни за съществуването му.А именно ние можем да съществуваме само при скорост на светлината която е константа. Това дали може да съществува друга скорост за нея е недоказуемо за момента ,защото не може да съществуваме при други условия. Или поне опитът показва това. Ако съществува мултивселена е възможно да има вселени ,които светлината може да се държи по друг начин ,ако изобщо съществува там.Но това няма как да го докажем,измерим и да го видим поне за момента ,защото засега е възможно да съществуваме само в нашата си вселена

Принципно не съм физик.Даже изобщо. Просто последно време се зарибих покрай няколко книжки, които прочетох. "Физика на невъзможното, Паралелни вселени, Бъдещето на човечеството " на Мичио Каку Елегантната вселена на Брайън Грийн Великият дизайн на Стивън Хокинг Холографска вселена на Майкъл Толбот Нямаме никаква представа на Хорхе Чам и Даниел Уайтсън стана ми интересно и възникнаха въпроси и реших да посетя някакъв такъв форум за повече информация и беседи по темата Какво мислите за тези книги според вас добър източник на информация ли са или ...? Чистата теоретчна физика ,а и физиката като цяло с формули ми идваше скучна и трудна за разбиране ,макар че след такива книги си заслужава усилието човек да започне да се занимава и по сериозно с тази наука. Доста се зарибих.Навремето когато трябваше да решаваме интегрални уравнения и по физика извеждахме формули с тях нито имах интереса нито някой се опитваше да го запали в мен от преподавател или който и да било. Всичко ми беше една безинтересна боза в главата и нямах никакво желание да се занимавам и да вникна в нещата. Защо трябваше да прочета нещо такова, че да се запаля , защо тогава никой не успя от тези, които трябваше да си свършат работата.

Ами ако си представим, че има пето измерение, което потвърждава сто и отговаря на още въпроси за ,които няма отговор тогава ,може ли да бъде прието за вярно. И не само на сто, Ами на всичко ,което се сблъскваме, като явления. А може ли да има вариант ,при който не отговаря на сто и отговаря на всички други явления и пак да е вярно.

Значи ти казваш ,че заради средата скоростта изотропна в атмосферата. Все едно светлината се движи в някакъв затворен съд. Нали затова е направен опит, който мери светлината по посока на движението и въртеливото движение около оста и и по посока на полюсите. И казваш, че заради това резултатът е един и същ, защото светлината се движи плюс скоростта на земята и в двете направления. Защото е в затворена движеща се система. Мислиш ли, че не са правени опити с космически тела които се движат. Дали и тогава няма да се получи същия резултат. Това че тогава са го допуснали за вярно и след това се е потвърдило многократно не го опровергава....

Искаш да кажеш че такива измервания не са направени. Според мен са направени вече хиляди такива измервания. Дори атомните часовници показват отклонения във времето. GPS те работят на този принцип и показват местоположението с голяма точност. Това са доказателство на същото което отричаш. Иначе откъде ще са тези следствия, някакви други закони ,които не са открити??? Но онези горе в международната станция каква им е работа. Нали сигналите от сонди и други летателни апарати в космоса пристигат пак скоростта на светлината. Мислиш че не може да се изчисли и измери.

Искаш да кажеш ,че има някакви минимални отклонения в стойностите на С, ако се движиш или отхвърляш изцяло релативистичните ефекти, като забавяне на времето.Или, че теорията не е формулирана правилно не описвайки и средата ,в която се движи светлината. Или че изобщо има някаква друга радикална истина за всичко около нас.

Защо да не, и логиката е част от това изкривяване. Например жена ми е адвокат и математическата логика и е много чужда. Но за сметка на това логиката и като прависте е желязна. В съда има тълкувателни решенияима и начини по които за най-малкото не добре формулирано, нещо може да падне в съда. Да не говорим че програмистите са още по изкривени в това отношение. Сетих се за един виц. Жена на програмист го праща до магазина:- Иди да купиш хляб. Ако има яйца - вземи 10.След малко мъжът се връща с десет хляба. Жена му го пита:- Какво си направил?! Защо си купил 10 хляба?- Как защо - имаше яйца Тука тука къде магическата пръчица

Когнитивно изкривяване. Още по темата https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Efektat-na-Daning-Kriuger-ili-kak-glupavite-sa-tvarde-glupavi-za-da-r_42.html Някои хора са още в началото на скалата компетентност.Такива като мен например

Какво е светът?Какво представлява всичко около нас, това което виждаме чуваме, усещаме, това с което взаимодействаме, това дава ли пълна представа за него? Последните открития във физиката все по-често показват и доказват парадокси и неща, които няма как да си обясним. Тъмна материя, тъмна енергия, експоненциално разширяваща се вселена, гравитацията ,която не може да се обвърже с другите закони и стандартният модел. Все необясними за нас неща. Необясними до момента ,в който не допуснем нещо, друго така не обяснимо за да си ги обясним. Теория на струните е пример за това. Там нещата отиват даже твърде далеч. Теоретични допускания до главозамайване. Само и само да си обясним някои неща и да измислим по-правилен подход за решаването на по-сложни задачи и проблеми. Там се допускат допълнителни измерения, различни и абстрактни за познатите ни 4 X,Y,Z за пространството и t за времето,а обединени във време-пространство, след въвеждането на теорията на относителността на Айнщайн. Какво представляват тези допълнителни измерения как да си ги представим. И реално, защо те са толкова полезни и дали наистина съществуват? Навярно там някъде съществува някаква друга скала на която се случва нещо друго. Нещо различно от времето и пространството. Какво е то. За някои има допълнително измерения, в което се движи светлината. За други свити пространства достигащи дължината на Планк затворени в себе си. Но дори и при такъв подход там моделите и разнообразието им стигат до 10 на 50 степен. Пак задънена улица. Теоретизиране, теоретизиране и философстване без практически доказателства. Всяко едно такова допускане не трябва да променя света около нас, трябва да покрива критериите ни познати до момента и да е полезно за решаването на проблеми и и задачи от практическо естество. Тогава дори и теоретично може да го допуснем за вярно. Така ... идеята ми е следната.Може да поразсъждаваме по въпроса ,всеки да предложи вероятности за допълнителни измерения или мнения по въпроса. Като за начало аз ще предложа измерение на разширяващото се пространство и материя в ,което светлината си се движи пак със скоростта на светлината , не както в предишната тема тя беше статична. Реално всичко остава непроменено какви ползи може да има това мисля да пиша по-нататък. Желая ви приятно умуване

1. В такава система или светлината трябва пак да се движи По-горе в поста съм писал" движим "трябва да е" движи "за светлината имам предвид ,някой да не си помисли нещо друго

Думите определят същността, но могат да бъдат тълкувани разкривайки различни гледни точки за едно и също нещо. Това как го измислих не знам, но май има някакъв смисъл.....

Така хайде вече да приключвам с вица ясно е ,че всеки ще ми гледаш сеира без да каже къде бъркам. Явно аз трябва да ви обясня нещата.Ясно е ,че при такава система разстоянието до обекта винаги остава каквото е щом всичко се разширява значи си остава същото и следствие от това е че светлината трябва да се движи. Така тука вече изчистихме нещата и вече стигнахме до нещо логично. 1. В такава система или светлината трябва пак да се движим 2. Или се случва нещо друго За точка 2 вече според някой ще почна да си смуча от пръстите ,но какво друго ни остава при положение, че няма точни отговори Какво е светлината. имам по-напред едни размишления за мултивселената не знам дали могат да се обвържат с точка 2. Правя предложение да помислим по нещо, а не само да припяваме като в някоя църква заучени фрази щото ги знаем и сме ги приели за даденост.

Така хайде вече да приключвам с вица ясно е ,че всеки ще ми гледаш сеира без да каже къде бъркам. Явно аз трябва да ви обясня нещата.Ясно е ,че при такава система разстоянието до обекта винаги остава каквото е щом всичко се разширява значи си остава същото и следствие от това е че светлината трябва да се движи. Така тука вече изчистихме нещата и вече стигнахме до нещо логично. 1. В такава система или светлината трябва пак да се движим 2. Или се случва нещо друго За точка 2 вече според някой ще почна да си смуча от пръстите ,но какво друго ни остава при положение, че няма точни отговори Какво е светлината. имам по-напред едни размишления за мултивселената не знам дали могат да се обвържат с точка 2. Правя предложение да помислим по нещо, а не само да припяваме като в някоя църква заучени фрази щото ги знаем и сме ги приели за даденост.

Исторически спор стана тука още малко и топлата вода ще откриете.шегувам се но имам чувството, че все едно и също си пишете. Няма ли някакъв ред по който да изясните С кое сте съгласни с кое не и по кои точки. Този спор прилива само от пусто в празно. Клоня към scaner. Мисля, че е прав нищо че ме критикува по същия начин.И laplandetza има добра логика. Ама мене нещо ме забравихте в другата тема ,хайде чакам. Толкова ли налудничеви глупости пиша,,

Това, че нещо е кръстено по даден начин ,не променя същността му. Нещата са такива каквито са без значение как ги наричаме. Това как ги наричаш ,само променя подхода и гледната точка,но не променя същността им.

Не се отказвам от светлината като форма на електромагнитно лъчение. Тука ключовата дума е форма, защото ние не може да си обясним точно какво е тя реално и надали ще разберем, просто предлагам подход. Да и дори, когато ние слушаме радиото може да приемам ,че ние се разширяваме докато идем до сигналите, които са останали по трасето и се разпръскват по-разширяващото се пространство. Пространството ги разпръсква, защото се разширява със скоростта на светлината и ние се блъскаме в тях ,защото също се разширяваме.

Ако се движим скоростта на светлината докато се разширяваме във всички направленияX,Y,Z, със скоростта на светлината, (да го приемем това че е хипотетично, защото малко хора могат да го приемат за реално , дори и аз) не ме разбирай погрешно не искам да се боря с никой И да споря. Тогава по направление на движението примерно X пак ще се получи Лоренцо скъсяване. Дори ако се достигне скоростта на светлината ще се получи равнина по другите две направления Z-Y. Ще сме се сплескали до равнина ,която ще се разширява със скоростта на светлината в другите две Z Y направления, но няма да се движи по тях. Но това ще е незабелижимо, защото всичко друго, също ще се разширява с С. Друг пример. Седим си и не се движим спрямо обект по х да, но се разширяваме по всички оси. Отправна система е застиналата светлина на обекта. Разширявайки се отиваме при нея ,как приемаме тази светлина ,колко ще се е рзпръснала заради разширението на пространството.Може да се окаже, че заради това в в далечина обектите изглеждат по-малки. Застиналата в разширяващото се пространство светлина ще се удря в нас. Образи от обекти. Колкото по-далеч толкова по-малки. Колкото по-наблизо толкова по-големи. Ние ще сме по-големи от тези в далечината ,защото долавяме нашето разширение по-бързо от това в далечината .

Поправете ме ако греша. От беглото ми на наблюдение върху това ,което си пишете имам чувството, че спорите затова не какво е дала теорията на света, а за това Как правилно трябва да бъде дефинирана. Едва ли не трябва да падне в съда. Като някакъв фиш ,на който е изпусната запетайка дата или думичка моментално става невалиден.

Да си продължа мисълта значи зад фотона остава вечността пред него е миг. Да де около нас е безкрайната вечност. Светлинните конуси какво са.Това е светлината , която се излъчва от звезда или обект.След като светлината се излъчва под конус и се разширява разпръсква в пространството не е ли по логично да виждаме обектите по-големи отколкото са не по-малки.Точно защото ние се разширяваме със скоростта на светлината отиваме на мястото ,където се излъчват фотоните ,които си седят там на дадения обект и долавяме фотони които са разпръснати в пространството ,но ги долавяме, когато за нас пространство и ние самите сме вече по-големи ,а образа си е останал малък.

Да си продължа мисълта значи зад фотона остава вечността пред него е миг. Да де около нас е безкрайната вечност.

Да си продължа мисълта значи зад фотона остава вечността пред него е миг. Да де около нас е безкрайната вечност.

Друг въпрос ,защо виждаме нещата по-малки в далечина и по-големи от близо. Да това е тъп въпрос интуицията не ни казва друго. Реално всичко е с размерите които е.... Не е ли така И какво е реален размер. Това не е ли относително? Думата далеч е измислена заради пространството, но то няма свойството да смалява нещата. Не е ли така?

Самото разширение на всичко със скоростта на светлината се явява като пето измерение което не виждаме. Иначе както виждате няма логика.