Здравейте! Аз лично подкрепям славянската теза за произхода на древните българи. Според нея българите не са „проговаряли“ на славянски, тъй като исконно говорели на него. Основните доводи за нея са желанието на св. цар Борис църковните книги да биват превеждани на славянския (старобългарския) език, както и названията на градовете от Дунавска България, и имената на древни български князе.
Тъй като знаем, че българите не са били малобройни от различни източници, от името на държавата, която основали и техния принос в нея (били властващи), както и от известието на хазарския хаган с песъчинките, то съвсем смислено можем да заключим, че те не са изчезнали, и че техният език се е запазил и се говори от тях и до ден днешен.
Бидейки наистина вярващ, то е съвсем естествено, че св. цар Борис е искал Словото Божие да бъде разбирано от всички, особено от българите, тъй като все пак бил техен владетел. Ако те, а и самият цар Борис, били тюрки (или какъвто и да е народ с чужд произход), то владетелят не би могъл да приеме славянския и по този начин да заличи собствения си роден език. А и това би било безсмислено, ако приемем, че българите са били многобройни. Освен това, целта била възприемането на християнството от народа, което не би се случило, ако то бъде проповядвано на езика на „подчинените“ славини. Ако искаше да кара хората си да учат чужд език (което само по себе си звучи доста налудничаво), то това по-скоро би бил крайно по-престижният гръцки. А и дори българите да са били по-малобройни, то техният език пак не би се заличил, така както днес не са се заличили езиците, например, на словенци и словаци, които били малцинства в чужди царства (империи) по 1200 и 1000 години, при все че имали една вяра с покорителите си. Или пък езикът на циганите, които бродят по чуждите държави от векове. Ако действително славянският език бил приет като църковен, а българите били, да речем, тюрки, то те щели да използват славянския само като църковен, но не и като народен, следователно техният език все пак щял да се запази. А пък ако св. цар Борис беше решил просто да направи услуга на местните славини, така че да просвети тях, то той безспорно щял да настоява книгите да бъдат превеждани и на предполагаемия прабългарски. От подобни действия обаче нямало нужда, тъй като старобългарският език вече бил повсеместен по тогавашните български земи.
За славянския произход на древните българи (прабългарите) ни говорят и наименованията на градовете на Дунавска България още от основаването ѝ: Плиска, Преслав, Варна, Средец, Плъвдив, 9 града с името Бѣлград и др. Дори и местните славини да са наричали така някои от тези градове преди българите, то все пак не остава ясно защо последните не са ги нарекли по свой начин в своята държава както прави всеки народ.
Някои от имената на древните български князе, като например Безмер, Батбаян/Баян/Боян, Звиница, Маламир, Пресиян, Борис, Владимир са със сигурен славянски произход, а за други може поне да се предполага такъв: Тервел (Тривелий), Кормесий, Кормисош и др. Не могат да се предполагат много смесени бракове, тъй като това са племена, живеели на различни места, и ако вярваме на приетите схващания, със съвсем различен произход и вероизповедания, т.е. предпоставките са твърде малко за бракове между древните българи и местните славини, за да се предполага толкова силно славянско влияние и то върху княжеския двор.