Опълченец

Здравейте! Каин и Авел са синове на Адам и Ева. Каин се проявява като груб и недобър човек, а Авел – като кротък и благочестив. Каин убил брат си Авел от завист и така станал първият причинител на смъртта и то по насилствен начин. Затова Бог го наказал да бъде изгнаник и скитник в далечна земя, където заживял с жена си. Освен Каин и Авел, Адам и Ева имали още синове и дъщери. Един от тях бил Сит. На Каин и на Сит се родили деца. Така човешкият род се умножавал. Потомците на Каин живеели далеч от Бога и се стремяли само към земно благополучие. Те били наречени синове човешки. Децата на Сит пък били благочестиви и се обръщали всякога за помощ към Бога. Затова те били наречени синове Божии. Минало много време, откак Адам и Ева умрели. Човешкият род се умножил. Синовете Божии и синовете човешки живеели отначало отделно, но постепенно синовете Божии започнали да се женят за дъщерите човешки. По онова време на земята имало т.нар. исполини, които обаче най-често били плод на дъщерите човешки и синовете Божии. Заради влиянието на дъщерите човешки върху синовете Божии, последните взели да живеят порочен живот: забравили Бога, пакостели си един на друг и се грижели само за задоволяване нуждите на плътта си, като занемарили душата. Така всички хора, освен Ной и семейството му, потънали в грехове. По това време имало най-много исполини. Когато греховете и беззаконията покрили цялата земя, Бог се разгневил на хората и решил да очисти земята от безбройните злодеяния, като изтреби грешниците и насели земята с нови по-добри хора. Така се стигнало до потопа. След него също понякога се раждали исполини, но с течение на времето това се случвало все по-рядко. Например в старозаветната книга „Числа“, глава 13:33-34 се споменават исполините. Освен това, филистимският воин Голиат, когото Давид поразил, бил исполин. За това четем в първата книга „Царства“ от Стария завет, където е описана и височината му: „на ръст шест лакти и педя“. (Т.е. около три метра) (I Царства 17:4) Любопитно е, че през 1940 г. на дъното на река Палъкси, която протича през американския град Глен Роуз, върху варовиков слой, са намерени човешки стъпки, някои от които били доста по-големи от обикновените. В някои английски преводи на Библията са наречени „nephilim“, но на български думата е „исполин“. Не знам какъв е този превод, който цитирате, но препоръчвам да използвате авторитетни преводи, като според мен Септоагинта е най-добрият, защото е направен от 72-ма тълковници: по шестима богопросветени души от всяко израилево коляно. Септоагинтата е преведена на църковнославянски от светите Седмочисленици, а по този превод е направено синодалното издание на съвременен български език. Ето го и откъсът, който Вие извадихте, но от синодалното издание: Битие 6:1-7 Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години. В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци. И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. Църковнославянски превод:

Здравейте! Аз лично подкрепям славянската теза за произхода на древните българи. Според нея българите не са „проговаряли“ на славянски, тъй като исконно говорели на него. Основните доводи за нея са желанието на св. цар Борис църковните книги да биват превеждани на славянския (старобългарския) език, както и названията на градовете от Дунавска България, и имената на древни български князе. Тъй като знаем, че българите не са били малобройни от различни източници, от името на държавата, която основали и техния принос в нея (били властващи), както и от известието на хазарския хаган с песъчинките, то съвсем смислено можем да заключим, че те не са изчезнали, и че техният език се е запазил и се говори от тях и до ден днешен. Бидейки наистина вярващ, то е съвсем естествено, че св. цар Борис е искал Словото Божие да бъде разбирано от всички, особено от българите, тъй като все пак бил техен владетел. Ако те, а и самият цар Борис, били тюрки (или какъвто и да е народ с чужд произход), то владетелят не би могъл да приеме славянския и по този начин да заличи собствения си роден език. А и това би било безсмислено, ако приемем, че българите са били многобройни. Освен това, целта била възприемането на християнството от народа, което не би се случило, ако то бъде проповядвано на езика на „подчинените“ славини. Ако искаше да кара хората си да учат чужд език (което само по себе си звучи доста налудничаво), то това по-скоро би бил крайно по-престижният гръцки. А и дори българите да са били по-малобройни, то техният език пак не би се заличил, така както днес не са се заличили езиците, например, на словенци и словаци, които били малцинства в чужди царства (империи) по 1200 и 1000 години, при все че имали една вяра с покорителите си. Или пък езикът на циганите, които бродят по чуждите държави от векове. Ако действително славянският език бил приет като църковен, а българите били, да речем, тюрки, то те щели да използват славянския само като църковен, но не и като народен, следователно техният език все пак щял да се запази. А пък ако св. цар Борис беше решил просто да направи услуга на местните славини, така че да просвети тях, то той безспорно щял да настоява книгите да бъдат превеждани и на предполагаемия прабългарски. От подобни действия обаче нямало нужда, тъй като старобългарският език вече бил повсеместен по тогавашните български земи. За славянския произход на древните българи (прабългарите) ни говорят и наименованията на градовете на Дунавска България още от основаването ѝ: Плиска, Преслав, Варна, Средец, Плъвдив, 9 града с името Бѣлград и др. Дори и местните славини да са наричали така някои от тези градове преди българите, то все пак не остава ясно защо последните не са ги нарекли по свой начин в своята държава както прави всеки народ. Някои от имената на древните български князе, като например Безмер, Батбаян/Баян/Боян, Звиница, Маламир, Пресиян, Борис, Владимир са със сигурен славянски произход, а за други може поне да се предполага такъв: Тервел (Тривелий), Кормесий, Кормисош и др. Не могат да се предполагат много смесени бракове, тъй като това са племена, живеели на различни места, и ако вярваме на приетите схващания, със съвсем различен произход и вероизповедания, т.е. предпоставките са твърде малко за бракове между древните българи и местните славини, за да се предполага толкова силно славянско влияние и то върху княжеския двор.