-
Брой отговори
271 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
1
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Опълченец
-
Не виждам никаква логика да се говори за „цар на робите“ и „страна на робите“.
-
Не, говоря за българския превод на летописа на Манасий
-
Торне, пропуснал си да цитираш частта с етиопците, както и отъждествяването на арабите с куманите.
-
Или просто това са синоними, както се вижда от Краткото Методиево житие, което го нарича учител „блъгарскомоу ѥзꙑкоу“, сиреч учител на българския народ.
-
Ти сам изброи думите ѩзꙑкъ и родъ, които са тъждествени със сегашното значение на думата „народ“ – човеци, говорещи на един език и споделящи една кръв.
-
Не, прав си – нека изхвърлим цялата българистика през прозореца и да започнем да търсим турския език на българите в средновековието. Проблемът е, че май няма такъв, а примерно Кедрин за 1016 г. ни засвидетелства думите „Βεζείτε, ό Τσαΐσαρ“ (Бѣжите, цѣсарь!) на българските разузнавачи. Да не забравяме, че и охридските архиепископи Теофилакт и Димитрий наричат „старославянския“ български.
-
Единственото смешно тук е тюркската ти псевдо-научна хипотеза. И какво? Оказва се, че този страшен, войнствен тюрко-български народ е бил толкова слаб и малоброен, че покорил балканските славяни с помощта на невойнствените покорени славяни в Аспаруховата орда?? Май се получава, че за да твърдиш, че българите са били тюрки, трябва да поддържаш, че почти не са съществували.
-
И ти ли сега си в крак с модата, че нямало славяни?
-
Доста по-вероятно обяснение е повърхностно наблюдение за имената на двете държави. Както впрочем Бейкън твърди, че дунавските българи идват от Волжка България. Дори и да търсим някаква ценност в този източник, тълкуванието ти върху него е нелепо, и аз съвсем спокойно мога да завъртя нещата и да кажа, че става въпрос за славянския език на волжките българи. Или не знаеш, че Ибн Фадлан непрекъснато ги нарича славяни?
-
„За да се спаси мнимото туранство на българите, се оказва необходимо да се прибегне към такива произволни, неосновани на никакви исторически свидетелства гадания, като малочисленост на българите и присъствие на славяни в някаква българска орда още преди нейното преселение зад Дунава“. – Иловайски, 1881 г.
-
Смешно да се позоваваш на източник от 13 в., правещ повърхностно наблюдение за едноименността на Дунавска и Волжка България и то в епоха, когато няма сянка от съмнение, че българите са славяни, и въз основа на това да заключиш, че има някакви митични тюрко-българи в Добруджа.
-
Примерно Солунската легенда. И много други.
-
Тази статия не е твърде добре оформена – описана е посредством тракоманска призма и се посочват едни заключения, но не и пътят, по който са достигнати. На Аспандиат някои неща са му прозвучали прекалени и на бърза ръка го е отсвирил.
-
Според тебе антите славяни ли са? А готите германци ли са?
-
Ето тук я има: връзка Последвалите от тази книга статии и полемика на Иловайски могат да се прочетат: тук (обаче са само на руски). Частичен мой превод на една от статиите: тук.
-
Очевидно се има предвид сърбите.
-
Прави се разграничение в една по-ранна епоха от някои писатели между българи и склавини, като последното название първоначално означава собствено илирийския или сърбохърватския клон на славяните. Постепенно гръцките летописци разпростират името им върху всички народи, говорещи сродни езици от това семейство.
-
Нека премахнем желанията и мечтите, та да останат само фактите, а именно: • единственият засвидетелстван български език е славянският; • липсва друг превод на Св. Писания освен славянския (или както синонимно е наречен от Йоан Екзарх – български); • в епохата Χ–XΙ в. българите безспорно са славяни, говорят на славянски – речта им е засвидетелствана от Кедрин: „Βεζείτε, ό Τσαΐσαρ“, а също са наричани така в: 1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „славянският, сиреч българският народ...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων); 2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на „славяни-българи“ в Солунско; 3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „Славения, тоест България“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία); 4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон; • историята не ни представя примери за светкавична и безследна загуба на родния език, и то на могъщия народ-завоевател; • старобългарският език е чист славянски език (няма например тюркски елемент в него); • Аспаруховите българи са били многочислени (виж напр. Баварския землеписец); • Средновековните българи са се считали за изконни славяни (пряка приемственост в летописите с т. нар. Аспарухови българи или „прабългари“); • славянското присъствие в южните Балкани (напр. Пелопонес) се осъществява след окончателното въдворяване на българите зад Дунава; • Славянското население на Епир и Тесалия през цялото Средновековие, че до 19 век, е известно с името си „българи“, а тяхната принадлежност към ПБЦ е около 100 години с прекъсвания (920–1018 г). Милингите в Пелопонес (Византия) пък 600–700 години си остават милинги (споменават се в Морейския летопис от 14 век); • Отново в Тесалия има немалко топомини, произхождащи от името „българи“ (Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar и пр.); • Предводителят на „прабългарите“ в Италия Алцек е наречен „вожд на славяните“ („Alcieco, dux Sclavorum – Chronicon Salernitarum, 142-150); И прочие факти. Изобщо съществуването на отделен от сърбохърватския славянски народ и език в източната половина на Балканите (в дн. Румъния, България, РСМ, Гърция и пр., известен в Средновековието с името българи), не намира обяснение, ако древните българи не бъдат признати за славяни.
-
Вече ти цитирах – в проложното житие на св. Методий. Езикознанието е наука, която се опитва да пресъздаде произношение на 1000 години. Да, вярно е, че в солунското и костурското наречие има носовки на определени места – това не означава, че Ѧ и Ѫ в старобългарския във всички случаи са се произнасяли като „ен“ и „ън“. Не знам дали си пробвал да четеш текстове на старобългарски, но ако приемеш тези произношения като аксиома, се получава, че примерно „свьтѧштѫ сѧ“ (ЖК) ще е „светенщън сен“? Още в първоначалното ми изложение преди 2 години това беше една дребна точка. Много по-пространно съм описал главните доводи, но явно на другите не им се обсъждат.
-
Честно казано постановката „канéс = къне́з“ далеч не е някакво основно или изходно положение на славянската теза, и не разбирам защо трябва вече да се запълват 2-3 страници с такива издребнявания, вместо да се обърне внимание на истински главните неща, като митичното преобразяване на българите и пълната загуба на техния език в рамките на стотина години. Що се отнася до матросовщината, то аз мога да кажа същото, имайки предвид упорството на Атома и компания в отричането на тази постановка чрез позоваване на хипотетичното старобългарско произношение „кнензи“.
-
Споменава се такъв израз в едно от проложните жития на св. Методий (Стара българска литература, т. IV: Житиеписни творби, с. 78). Прави впечатление, че са изброени четирима владетели, но само князът на българите е „от Бога“:
-
Значи е ясна работата.
-
Поначало съм съгласен, но трябва да се има предвид, че на каменните надписи е записан като „ωμορταγ“ с омега (ω), а не омикрон (ο). Определителният член би трябвало да се пише с омикрон, но имайки предвид летописните свидетелства, в които е наричан ο Μουρτάγων (-он е гръцка наставка) и Муртаг, а също и посоченото от Макето (особено ако Онегавон, Ославнас и пр. са написани с омега, или ако Омуртаг там е с омикрон), става ясно че е написано с омега от неграмотност, както на други места в тези надписи от незнание се заменят еднакво звучащи букви, напр. η (ита) с ι (йота).
-
Какво е това на корицата? Прилича на герба на Татарстан.
-
Или пък са били част и от двата. Българите са били покорени както в земите между Дунав и Днепър (от аварите), така и в земите около Азовско море (от тюрките).