Опълченец

Няма такава личност.

Съгласен съм, само че трябва да бъде Κανασ-υ-βιγι ο Μουρτάγ, т.е. „о“ е гръцки определителен член за името Муртаг. Така е и в Манасиевата летопис: кнѧзь Мꙋртагъ. Съдейки по надписите, „κανασυβιγι“ и „ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων“ са едно и също нещо на различни езици, т.е. на български и на гръцки.

Старотурски ли е или кипчакски? Или не е сигурно?

„Sample From Bulgar Language: Etil suwı aka turur Kaya tübi kaka turur Balık telim baka turur Kölün takı küşerür In Turkish: İtil suyu akar durur Kaya dibini oyar durur Bütün balıklar baka durur Gölü bile taşırırlar In English: Volga water is flowing He carves the bottom of the rock All the fish keep looking They carry the lake“ Някакъв турчин ми твърди, че това е волжски български език. Някой знае ли откъде е тази извадка и на какъв език е в действителност?

Най-вероятно не За „мотивираните измислици“ от българските шовинисти ултра-националисти от XII в. ли говорим? ???

Някой знае ли дали този сборник го има някъде в електронен вид?

Присмял се щърбел на хърбел.

Избили са колкото си искаш и то не само боляри, но и царя, духовници и прост народ. Даже св. патр. Евтимий са се опитали да убият, но не са успели. А присъдата на 52-мата изменници, тръгнали да правят преврат, не е нищо изненадващо предвид тогавашните закони в България – смъртно за войник с неизрядно снаряжение, отново смъртно за граничар пропуснал човек през границата, и пр. И моля Ви се поне малко разучете християнството преди да му давате неуместни определения. Колкото до иконите – нямат нищо общо с арабите. В исляма е забранено почитането на изображения.

Напиши, че е крайно време да спрат да се изучават комунистите и техните вопли по литература.

До X в. друнгарий е началник на военно подразделение от 3 турми.

Не знаех, че българската принадлежност на македонците вече се поставя под въпрос тук. Източници има, например „Страдание на тивериополските мъченици“ от св. Теофилакт Охридски: „Когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели. .. И понеже покориха цялата илирска страна, старата Македония дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Берое (Стара Загора), казвам и Филипопол, както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна“. Бащата вероятно е бил началник на славянски друнг и солунски архонт. За чичо няма данни. Казах вече, че се изразих неправилно. Ще те разочаровам, но вече приведох списък от източници от всякакъв произход, които твърдят другояче. Не става въпрос за памет и почит, а за очевидно съзнателно премълчаване за св. братя и делото им в гръцките източници. Дори в енцикликата на патр. Фотий от 867 г., посветена на направеното от ромейската църква за разпространението на християнството, не се споменава за моравската мисия. Тримата с Йончев и Ресавски сте еднакво голословни. Досега не съм чул нито един истински довод против моите за славянобългарския произход на св. братя, а само някакви красноречиви слова със съдържание „аз съм най-безпристрасният“ или „просто няма как да са българи“. И твърдението „това не е вярно, щото българите са си го измислили“ не е довод.

Защо да е влашка като на сръбски и хърватски е магарац?

Е, ти все ще намериш начин да избегнеш въпроса.

В житието не пише изобщо от каква народност са. Това не значи, че нямат такава, а по-скоро всички са знаели каква е. А за дейността в България – може би е било неофициално обикаляне или междувременно преминаване, и затова е възможно да не е била счетена за твърде важна от страна на житиеписеца. Все пак не е можел да обхване всичко. Освен това мисля, че е по-убедително да повярваме на тези източници, отколкото да предположим, че това някой си го е измислил и летописци от четири други страни му пригласят без основание.

Солунската легенда е апокриф и разбира се съдържа голям брой небивалици и разминавания с действителността. Чувал съм предположението, че в легендата всъщност става дума за Кирил Кападокийски, но споменаването на славянската азбука, просвещението на българите, Солун и Брегалница, за мен правят това мнение несъстоятелно. Или най-малкото имаме смесване на двете личности. Въпросът е, че във всичките тези източници имаме засичане на известие за проповед сред българите. Същото не може да бъде казано за Кападокия като рождено място или за дейност на св. Кирил през 898. Между другото тук под „език“ по-скоро се има предвид народ.

В Солун, разбира се. Защо?

Свидетелства за учителство и проповед на светите братя в България 1. Български: „След това отиде в Моравия и мнозина научи да вярват в Христа... След това отиде при българите да проповядва Христа“. – Проложно житие на св. Кирил (XII-XIII в.) „Славяните молеха за кръщение, а хазарите за учител, а моравците за епископ, а българите за учител и наставник“ – Проложно житие на св. Методий (XII-XIII в.) „След това отиде на р. Брегалница и намери няколко от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра. И създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнката вяра, бяха 54 000“. – „Успение Кирилово“ (XI-XIIв.) (в други преписи новопокръстените са 40 500 или 51 000) „Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 (или 35) букви“. – Солунска легенда (XI-XII в.) „Той (св. Наум – б.м.) счете благородството и богатството за плевели и се присъедини към равноапостолните Константин Философ и брата му Методий, които обикаляха и наставляваха мизийския и далматинския народ, вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим“. – Второ житие на св. Наум Охриски 2. Руски: В руското „Сказание о приложении книг“ (XII в.) се разказва главно за дейността на солунските братя във Великоморавия, но за 898 г. е отбелязано: „Константинъ же возвративсѧ и иде оучить болгарьскаго ѧзыка, а Меѳодий оста в Мораве“. 3. Чешки: И според Моравската легенда, преди мисията във Великоморавия К. и М. са отишли при българите с цел да ги обръщат в християнската вяра: „Тръгвайки, той посещава преди всичко българите, които със съдействието на Божието милосърдие обръща чрез проповедта към вярата“. Това известие присъства и в Чешката легенда: „свети Кирил, изучил напълно гръцката и латинската книжнина, след като покръстил България във вярата на добрия Иисус, отиде в името на Светата Троица... в Моравия“. „(Св. Кирил – б.м.) обърнал в християнството цялото българско племе и по същия начин и те били покръстени във вярата на Светата Троица“. – Дуклянска летопис 4. Латински: В Кристиановата легенда, най-ранният латински източник за св. братя, тяхната дейност преди Моравия също се свързва с българите. В легендата Beautus Cyrillus, се говори, че братята отишли в Рим, след това в България, за да покръстят българите, а после заминали за Моравия. 5. Гръцки: В гръцки жития на св. Наум Охридски се споменава, че славянските първоучители и техните ученици са пребивавали и работили в бълг. земи и са създали азбука и книги на български език. Св. Теофилакт Охридски в пространното житие, което пише за св. Климент Охридски, казва: „по същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя“, което се потвърждава и в краткото житие на св. Климент Охридски. Отново в житие на св. Климент Охридски, Димитър Хоматиан твърди, че самият Методий е бил поставен от папа Адриан за архиепископ на Моравия и България, а той издигнал ученика си Климент за „епископ на целия Илирик и на българския народ“. В науката съществува и мнение, че св. Методий е покръстил цар Борис. Несъмнено става въпрос за много старо писмено предание, което е отглас от дейстително историчестко събитие, тъй като общо взето се повтарят едни и същи сведения. И като съчетаем всичко това с разсъжденията на Атома, всичко се нарежда.

От „слово“ идва, но не защото това са народите приели Божието слово. Но нито това, нито самоопределението на македонските българи имат нещо общо с въпроса ми. А той беше нещо такова: тъй като съвременните българи безспорно принадлежим към славянската народно-езикова общност, то това как се съотнася към становището Ви за кимерийски произход? Понеже смятате, че сме преки потомци на тези кимерийски българи, това означава ли, че кимерийците са били славяноезични?

Г-н Милчев, дори древните българи да са били чистокръвни кимерийци, това как променя нещата ако са изчезнали, а ние сме славяните?

Отговорът е важен, защото чрез него св. Кирил по свое начинание насочва царя към мисълта за азбуката.

Това твърдение не само, че е неуважително към дейността на св. братя, но и не е вярно. Въпреки че мисията в Моравия е неуспешна, тя е била първопричината, дала тласък на последвалите събития. А кирилицата е всъщност продължение на глаголицата, тъй като тя предава същите звукове, изнамерени и записани от св. братя.

Изразих се погрешно. Исках да изразя мисълта, че тях не ги е грижа само за ромейската култура и гръцкия език. Те искат да създадат славянска писменост, и това е ясно изразено в думите на Философа: „Ще отида само ако имат своя писменост“.

Вие също не изглеждате сякаш разучавате въпроса безпристрастно. Забелязвам някаква сляпа вяра, че са гърци, за която не представяте никакви действителни доводи. И не Ви прави чест да се подигравате на починал професор. Изкарвате го сякаш човек трябва да обикаля и да разглася за народността си, за да е част от нея, което е нелепо. А липсата на споменавания за народността в житията се обяснява с простата причина, че всички са знаели какви са. Доказателство за това са двете свидетелства, които Вие отхвърлихте – те отразяват точно това предание. Братята са родени и израснали в един град, населен със значителен брой български славяни, в който несъмнено се прави разлика между народите. Въпреки че част от славяните са приели християнството, все пак техният език, нрави и схващания съвсем се различават от тези на гърците. Затова изобщо можем да спорим от коя народност са нашите просветители, защото има голяма разлика между тези два народа. И Ви уверявам, че на Кирил и Методий и грам не ги е било грижа за „римския свят“. Напълно голо предположение. Не само са подозирали, но и отлично са знаели и тук просто са го засвидетелствали. Това мое предположение го обосновавам с останалите четири довода в горното ми мнение, които Вие съзнателно пренебрегнахте. Явно са твърде убедителни. Убежденията на българите от XVI в. също показват правилното им разбиране за нещата, както и всенародното предание, които Вие безпричинно отхвърляте. Изобщо можете ли да посочите източник, в който пише, че са гърци?

Понеже в последните дни се завърза разговор относно въпросите около народността и делото на св. братя Кирил и Методий, отварям тази тема, за да можем да обсъждаме тук. Мое становище: На него модераторът Йончев отговори: На това аз ще отговоря, като посоча два източника, пряко заявяващи за славянобългарския произход на светите братя: 1. Кратко житие на св. Кирил („Успение Кирилово“, датират го ок. XII-XIII в.) В него пише следното: „Родното място на преподобния наш отец Кирил беше многославният и велик град Солун. Той се роди в него. Родом той е българин…“ Натъквал съм се на мнението, че това е било „дърпане на чергата“ от страна на българите, но то не се опира на никакви доказателства, а на предположението, че св. братя са били изначално гърци, а после българите са си ги присвоили. По същия начин аз мога да предположа, че братята са били изначално българи, и това просто се знаело по предание между българите, които в крайна сметка го записали в това житие. А и житията не са се писали от Сульо и Пульо – за да бъдат признати от църквата е трябвало да се опират на действителни сведения. 2. Вторият вариант на „История на Полша, Литва и цяла Русия“ на полският шляхтич, войник, стихотворец и летописец Мачей Стрийковски (1547 - след 1582); През 1574-1575 г. той пътува с едно дипломатическо пратеничество до Цариград, прекосявайки българските земи от Никопол на юг и обратно. Някои от преките му впечатления, написани в проза и стихове, попадат още в първия вариант на неговата история. Истински вълнуващото идва обаче с втория вариант, където полякът излиза далеч извън рамките на обичайното за Полша, а и за Европа познание за България. В него тя е представена като най-старата и най-великата славянска държава, която поразява всеки противник. Кирил и Методий са определени недвусмислено за българи. Това отново ни говори за преданието, свързано с българския произход на двамата братя. Сигурен съм, че има други известия, с които не съм запознат. Други доводи за славянобългарския им произход: 1. Съвършеното познаване на славянския старобългарски език, благодарение на което превели сложния език на Св. Писание, богословските понятия и високо поетичните песнопения, като дори измисляли нови думи. 2. М. П. Погодин изтъква в полза на славянския произход следното съображение: ако братята бяха гърци, щяха да внесат много гръцки думи и не биха превеждали на такъв чист и богат славянски език. В превода им има явни признаци на самостоятелност „напр. в двойнственото число, каквото няма в гръцкия оригинал и в дателния самостоятелен, с който се превежда гръцкият родителен (падеж).“(1) 3. При господстващата триезична ерес и при естествената надменност на гърците спрямо „варварските“ народи, гордеещи се със своята култура, която налагали на другите, на грък не би му хрумнало да създава славянска писменост и да слага начало на славянска култура при наличието на ромейска такава. Двамата солунски братя не само правят всичко това, но и излагат живота си на опасност за просвещението на славяните. 4. Най-много писмени източници за светите братя имаме славянски и латински, а гръцки – почти никакви. Гръцките летописци не само че не пишат, че са гърци, но и въобще не говорят за двамата велики солунци и за тяхното епохално дело – изнамирането на славянската азбука. Те не възхваляват апостолството им сред славяните. Чак в XI-XII в. братята са споменати в жития на гръцки език, посветени на техните ученици. Всичко това косвено свидетелства за техния славянобългарски произход, защото ако светите братя бяха гърци, то ромейските летописци несъмнено щяха да отбележат, че славяните дължат своята писменост и култура на гърци. За т.нар. Брегалнишка мисия ще пиша когато имам време, а за годината на създаването на азбуката засега ще приведа мнението на Скептика: (1) Погодин, М. П. Речь, признесенная в заседании Московского общества любителей российской словестности... в память о св. Кирилле и Мефодии, вж: Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865, с.103. Използвана книжнина: „Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – Св. Кирил“, Алексиев, архимандрит Серафим, изд. ЕТ Снежана Иванова, София, 1996. „Нашите просветители светите братя Кирил и Методий“, Траянополский епископ Иларион, издателска къща „ДИЗАР“, 2001.

Добре, ще гледам тази вечер да отворя.