Опълченец

Свидетелства за учителство и проповед на светите братя в България 1. Български: „След това отиде в Моравия и мнозина научи да вярват в Христа... След това отиде при българите да проповядва Христа“. – Проложно житие на св. Кирил (XII-XIII в.) „Славяните молеха за кръщение, а хазарите за учител, а моравците за епископ, а българите за учител и наставник“ – Проложно житие на св. Методий (XII-XIII в.) „След това отиде на р. Брегалница и намери няколко от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра. И създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнката вяра, бяха 54 000“. – „Успение Кирилово“ (XI-XIIв.) (в други преписи новопокръстените са 40 500 или 51 000) „Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 (или 35) букви“. – Солунска легенда (XI-XII в.) „Той (св. Наум – б.м.) счете благородството и богатството за плевели и се присъедини към равноапостолните Константин Философ и брата му Методий, които обикаляха и наставляваха мизийския и далматинския народ, вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим“. – Второ житие на св. Наум Охриски 2. Руски: В руското „Сказание о приложении книг“ (XII в.) се разказва главно за дейността на солунските братя във Великоморавия, но за 898 г. е отбелязано: „Константинъ же возвративсѧ и иде оучить болгарьскаго ѧзыка, а Меѳодий оста в Мораве“. 3. Чешки: И според Моравската легенда, преди мисията във Великоморавия К. и М. са отишли при българите с цел да ги обръщат в християнската вяра: „Тръгвайки, той посещава преди всичко българите, които със съдействието на Божието милосърдие обръща чрез проповедта към вярата“. Това известие присъства и в Чешката легенда: „свети Кирил, изучил напълно гръцката и латинската книжнина, след като покръстил България във вярата на добрия Иисус, отиде в името на Светата Троица... в Моравия“. „(Св. Кирил – б.м.) обърнал в християнството цялото българско племе и по същия начин и те били покръстени във вярата на Светата Троица“. – Дуклянска летопис 4. Латински: В Кристиановата легенда, най-ранният латински източник за св. братя, тяхната дейност преди Моравия също се свързва с българите. В легендата Beautus Cyrillus, се говори, че братята отишли в Рим, след това в България, за да покръстят българите, а после заминали за Моравия. 5. Гръцки: В гръцки жития на св. Наум Охридски се споменава, че славянските първоучители и техните ученици са пребивавали и работили в бълг. земи и са създали азбука и книги на български език. Св. Теофилакт Охридски в пространното житие, което пише за св. Климент Охридски, казва: „по същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя“, което се потвърждава и в краткото житие на св. Климент Охридски. Отново в житие на св. Климент Охридски, Димитър Хоматиан твърди, че самият Методий е бил поставен от папа Адриан за архиепископ на Моравия и България, а той издигнал ученика си Климент за „епископ на целия Илирик и на българския народ“. В науката съществува и мнение, че св. Методий е покръстил цар Борис. Несъмнено става въпрос за много старо писмено предание, което е отглас от дейстително историчестко събитие, тъй като общо взето се повтарят едни и същи сведения. И като съчетаем всичко това с разсъжденията на Атома, всичко се нарежда.

От „слово“ идва, но не защото това са народите приели Божието слово. Но нито това, нито самоопределението на македонските българи имат нещо общо с въпроса ми. А той беше нещо такова: тъй като съвременните българи безспорно принадлежим към славянската народно-езикова общност, то това как се съотнася към становището Ви за кимерийски произход? Понеже смятате, че сме преки потомци на тези кимерийски българи, това означава ли, че кимерийците са били славяноезични?

Г-н Милчев, дори древните българи да са били чистокръвни кимерийци, това как променя нещата ако са изчезнали, а ние сме славяните?

Отговорът е важен, защото чрез него св. Кирил по свое начинание насочва царя към мисълта за азбуката.

Това твърдение не само, че е неуважително към дейността на св. братя, но и не е вярно. Въпреки че мисията в Моравия е неуспешна, тя е била първопричината, дала тласък на последвалите събития. А кирилицата е всъщност продължение на глаголицата, тъй като тя предава същите звукове, изнамерени и записани от св. братя.

Изразих се погрешно. Исках да изразя мисълта, че тях не ги е грижа само за ромейската култура и гръцкия език. Те искат да създадат славянска писменост, и това е ясно изразено в думите на Философа: „Ще отида само ако имат своя писменост“.

Вие също не изглеждате сякаш разучавате въпроса безпристрастно. Забелязвам някаква сляпа вяра, че са гърци, за която не представяте никакви действителни доводи. И не Ви прави чест да се подигравате на починал професор. Изкарвате го сякаш човек трябва да обикаля и да разглася за народността си, за да е част от нея, което е нелепо. А липсата на споменавания за народността в житията се обяснява с простата причина, че всички са знаели какви са. Доказателство за това са двете свидетелства, които Вие отхвърлихте – те отразяват точно това предание. Братята са родени и израснали в един град, населен със значителен брой български славяни, в който несъмнено се прави разлика между народите. Въпреки че част от славяните са приели християнството, все пак техният език, нрави и схващания съвсем се различават от тези на гърците. Затова изобщо можем да спорим от коя народност са нашите просветители, защото има голяма разлика между тези два народа. И Ви уверявам, че на Кирил и Методий и грам не ги е било грижа за „римския свят“. Напълно голо предположение. Не само са подозирали, но и отлично са знаели и тук просто са го засвидетелствали. Това мое предположение го обосновавам с останалите четири довода в горното ми мнение, които Вие съзнателно пренебрегнахте. Явно са твърде убедителни. Убежденията на българите от XVI в. също показват правилното им разбиране за нещата, както и всенародното предание, които Вие безпричинно отхвърляте. Изобщо можете ли да посочите източник, в който пише, че са гърци?

Понеже в последните дни се завърза разговор относно въпросите около народността и делото на св. братя Кирил и Методий, отварям тази тема, за да можем да обсъждаме тук. Мое становище: На него модераторът Йончев отговори: На това аз ще отговоря, като посоча два източника, пряко заявяващи за славянобългарския произход на светите братя: 1. Кратко житие на св. Кирил („Успение Кирилово“, датират го ок. XII-XIII в.) В него пише следното: „Родното място на преподобния наш отец Кирил беше многославният и велик град Солун. Той се роди в него. Родом той е българин…“ Натъквал съм се на мнението, че това е било „дърпане на чергата“ от страна на българите, но то не се опира на никакви доказателства, а на предположението, че св. братя са били изначално гърци, а после българите са си ги присвоили. По същия начин аз мога да предположа, че братята са били изначално българи, и това просто се знаело по предание между българите, които в крайна сметка го записали в това житие. А и житията не са се писали от Сульо и Пульо – за да бъдат признати от църквата е трябвало да се опират на действителни сведения. 2. Вторият вариант на „История на Полша, Литва и цяла Русия“ на полският шляхтич, войник, стихотворец и летописец Мачей Стрийковски (1547 - след 1582); През 1574-1575 г. той пътува с едно дипломатическо пратеничество до Цариград, прекосявайки българските земи от Никопол на юг и обратно. Някои от преките му впечатления, написани в проза и стихове, попадат още в първия вариант на неговата история. Истински вълнуващото идва обаче с втория вариант, където полякът излиза далеч извън рамките на обичайното за Полша, а и за Европа познание за България. В него тя е представена като най-старата и най-великата славянска държава, която поразява всеки противник. Кирил и Методий са определени недвусмислено за българи. Това отново ни говори за преданието, свързано с българския произход на двамата братя. Сигурен съм, че има други известия, с които не съм запознат. Други доводи за славянобългарския им произход: 1. Съвършеното познаване на славянския старобългарски език, благодарение на което превели сложния език на Св. Писание, богословските понятия и високо поетичните песнопения, като дори измисляли нови думи. 2. М. П. Погодин изтъква в полза на славянския произход следното съображение: ако братята бяха гърци, щяха да внесат много гръцки думи и не биха превеждали на такъв чист и богат славянски език. В превода им има явни признаци на самостоятелност „напр. в двойнственото число, каквото няма в гръцкия оригинал и в дателния самостоятелен, с който се превежда гръцкият родителен (падеж).“(1) 3. При господстващата триезична ерес и при естествената надменност на гърците спрямо „варварските“ народи, гордеещи се със своята култура, която налагали на другите, на грък не би му хрумнало да създава славянска писменост и да слага начало на славянска култура при наличието на ромейска такава. Двамата солунски братя не само правят всичко това, но и излагат живота си на опасност за просвещението на славяните. 4. Най-много писмени източници за светите братя имаме славянски и латински, а гръцки – почти никакви. Гръцките летописци не само че не пишат, че са гърци, но и въобще не говорят за двамата велики солунци и за тяхното епохално дело – изнамирането на славянската азбука. Те не възхваляват апостолството им сред славяните. Чак в XI-XII в. братята са споменати в жития на гръцки език, посветени на техните ученици. Всичко това косвено свидетелства за техния славянобългарски произход, защото ако светите братя бяха гърци, то ромейските летописци несъмнено щяха да отбележат, че славяните дължат своята писменост и култура на гърци. За т.нар. Брегалнишка мисия ще пиша когато имам време, а за годината на създаването на азбуката засега ще приведа мнението на Скептика: (1) Погодин, М. П. Речь, признесенная в заседании Московского общества любителей российской словестности... в память о св. Кирилле и Мефодии, вж: Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865, с.103. Използвана книжнина: „Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – Св. Кирил“, Алексиев, архимандрит Серафим, изд. ЕТ Снежана Иванова, София, 1996. „Нашите просветители светите братя Кирил и Методий“, Траянополский епископ Иларион, издателска къща „ДИЗАР“, 2001.

Добре, ще гледам тази вечер да отворя.

Ако искате да пишем другаде, за да не пълним тази страница с несвързани въпроси?

Откъде е тази извадка? Прави впечатление написаното, че Методий е славянин.

Кирилицата съдържа същите звукове като глаголицата, само начина на изписване на буквите е различен. Опростили са го.

Ако наистина искате да обсъждаме дайте някакви доводи, а не голословни твърдения.

Много странно, че говорят славянски тогава. Така е, не съм твърдял обратното. Но изразът веднага насочва към солунските славяни, които явно са били мнозинството.

Царят казва, че в Солун всички говорят чисто славянски. Очевидно говори за славяните, няма какво да му кривим думите. Българите са славяни. Руснаците също „ъ“-кат, само че по малко по-различен начин (ы) и на други места в думите. Но дори и това да беше присъщо само за българите, не виждам защо би означавало, че е нещо неславянско, като може да е просто особеност на един славянски език.

Чисто български. Точно гърците го нямат тоя звук и затова казват примерно „вульгари“, вместо „блъгаре“. Или Кирил и Методий са ни накарали да се наричаме така, а преди сме били нещо друго?

Говорим за общия случай и то по онова време.

Поредната противобългарска лъжа. Никакви непонятни звуци няма в азбуката, освен може би „тита“, която обаче, бидейки гръцка буква се използва само за чужди имена и думи.

Ако някой говори славянски, то какъв е? Това е казано точно защото в Солун е пълно със славяни. А княз Ростислав явно е знаел, че в Ромейското царство има много такива, и има вероятност да е чувал за прославения проповедник Константин Философ от славянски произход. Това е била главната причина да търси помощ оттам, и ясната му и точна молба го потвърждава.

Или просто българи и славяни (словѣнє, склавени и пр.) са две имена за един и същ народ.

Само да добавя, че това наказание не е нищо изненадващо при тогавашните закони в държавата, за които четем в отговорите на папа Николай: напр. смъртно наказание за войник с неизрядно снаряжение, или пък за граничар пропуснал човек през границата.

Делото на светите братя от дългосрочна гледна точка обхваща целия славянски род, но първопричина за създаването на азбуката са българите, каквито са били и самите братя. Писмеността е изнамерена през 855 г. по сведения на Черноризец Храбър.

Да, така е, Лъжефредегарий разказва за отиването на Алциок във Франкското кралство, а след това в Каринтия. Павел Дякон, който пише за Алцек, не споменава нищо за франките, а казва, че е отишъл направо в Италия. Съчетаването на двата разказа (Франкия и Италия) го прави Отец Паисий.

Тантине, нямам време да ти отговарям надълго и нашироко, но политическите отношения между племената са само неформален довод за техния произход. Защото твърде често има сродни племета, които са заклети врагове. Не помниш ли войните между кутригурите и утигурите? Или пък в днешно време отношенията между българи и сърби, руснаци и украинци и пр.

Между другото Алцек в Салернитанската летопис (Chronicon Salernitarum, 142-150) е наречен „вожд на славяните“ (Alcieco, dux Sclavorum). Любопитно е какво казва Отец Паисий за алцековите българи: „Те също се наричат славяни, а гърците им викат склавуни. Пътувайки по морето като моряци, те работят за венецианците“. В поясненията на новото издание на Историята пише: „Скиавони се наричали славянските обитатели на Далмация, които често били наемани от венецианците“. Също, и че според франкския летописец Лъжефредегар от VII в., малката част от българските бежанци, които не биват избити, се спасяват и заселват в Каринтия при славянския (хорутанския) княз Валук. А Каринтия и Далмация, освен че са съседни области, не винаги са обхващали тези земи, които се наричат така днес.