Tahev loren

Преди 3 часа, Ниkи said:

Ето го:

Това е анимацията на Уикипедия ... 

 

Сега ползваи метода с картинките и карфицата и обърни движенията, като ползваш лявата картинка.

Абе я го начертай че не мога да схвана какво забождане с карфици визираш.

Преди 3 минути, Ниkи said:

Принтираш отделни кадри от филмчето за аберацията в уикито, като трябва да имаш крайните кадри. Пробождаш с карфицата всяка една картинка през подвижния телескоп. Все едно обръщаш движението - неподвижен телескоп. Тогава разглеждай картинките. Ще видиш, как лъча влиза под наклон в телескопа. Напълни го с вода и ще видиш същия резултат  

В педията няма такова филмче, я дай да го видим.

Преди 1 минута, scaner said:

Напрортив, болни са тези мозъци, дето ритат срещу реалността, която СТО описва съвсем коректно Който рита срещу реалността, обикновено реалността го наритва яко...

Един от болните мозъци причинен от вируса на СТО е твоят. COVID 100 вирус. Няма спасение от него

Преди 1 минута, scaner said:

Брадли експериментално е определил разликата 20 ъглови секунди. Как той е отграничил "общата" аберация от причинената от орбиталното движение? Изобщо, каква е ролята на орбиталната скорост, като за изчислението е нужна пълната скорост на земята спрямо източника, не спрямо слънцето?

Така е, така се прави в класическата физика. Но при СТО векторите се преобразуват с лоренцови трансформации, може би в селското ви ромско училище не са ги преподавали? Това показва само собствените ти ограничения, не някакви проблеми на СТО

СТО обаче е направена за болни мозъци

Преди 3 минути, Ниkи said:

Направи експеримента с картинките и карфицата и ще разбереш

Какъв е този експеримент.

Преди 8 минути, Малоум 2 said:

Тц. Представяй си фотон - тъждествено, с капки дъжд. (При наливане кофа вода - тъждествено, вълна - няма голямо значение наклон на тръбата)

...

Тц, стените на телескопите не са огледални че да отразяват.

Преди 1 минута, Малоум 2 said:

Има и друго "просто" обяснение: Ако е вълна - ще се отразява или поглъща от стените на телескопа. Ако са фотони (както е в действителност) - ако не наклоним "правилно" тръбата, няма да виждаме звездата.

...

Един фотон също като вълна се отразява и поглъща. Вълните са збор от фотони.

Преди 5 минути, scaner said:

Твоите заблуди са си твои заблуди. На кого му пука че не си наясно с нещата?

...казал човека, дето си няма понятие от СТО.

Тц, не противоречи. Това е фундаментално свойство на векторите, и всяка теория която го ползва - а никой не го е отменил и за СТО - не може да влезе в някакво противоречие, след като получава резултат потвърден от експеримента

А защо ползваш орбиталната скорост на земята, а не някаква друга? За картинката какво значение има скоростта да е точно орбиталната?

Да бе да, заблуденият вика дръжте заблуденият събиране на вектори на скорости е събиране на скорости по галилееви трансформации, учи елементарна математика защото ти куца математиката.

Преди 13 часа, gmladenov said:

СТО запазва обяснението, че аберацията се причинява от движението на земята, но го
променя така, че аберацията вече не се получава/образува вътре в телескопа, а става
извън него. Само че това няма никакъв смисъл

Как СТО запазва обяснението че аберацията не става вътре в телескопа, а извън него.

Преди 17 минути, Ниkи said:

Аз не ползвам СТО, не защото не я одобрявам а защото вие не я одобрявате.

Много се разтегна темата, заради нещо толкова просто (но много велико) за разбиране като аберацията. Пояснявам, белким приключим по този въпрос:

Формулата за аберация е съгласно приложената картинка. Понеже скорстта на светлината е постоянна величина, разстоянието е постоянно (за конкретния момент) между Земята и звездата, на теб ти остава да проектираш орбиталната скорост на Земята, така че да получиш геометрически картинката.

Да но ползвайки СТО ще получаеаш различна аберационна картина.

Преди 5 минути, Ниkи said:

Това, никога не съм го казвал. Както по-рано в темата написа Сканер, СТО внася поправка в изчисленията на ниво от втори порядък (грубо казано). СТО не променя тенденциите. Така, че за разбиране на аберацията СТО не е ключов фактор

Така излиза според приказките ти за сумиране на вектори на скорости.

Преди 2 минути, Ниkи said:

Защо, тогава намеси СТО. По времето на Брадли, още не е била "произведена"  

Защото според теб, за да се обясни аберацията, трябва да се откажем от СТО. 

Преди 11 минути, Ниkи said:

И това ви пречи да си обясните аберацията? 

Аберация се знае какво е, ние бистрим дани за тази аберация, които ги интерпретираме с обяснението дадено от Брадли за аберацията

Преди 12 часа, gmladenov said:

За баланс, ето и моята перспектива.

Първо, да обясним какво точно е аберацията на Брадли.

Той избира звездата Гама Дракон, защото тя се пада вертикално нагоре в Лондон.
Идеята на Брадли е да измери паралакса, който на времето са очаквали да измерят
и който ще е най-изявен за звезди, намиращи вертикално нагоре в небето.

Паралаксът е показан на следната картинка.
Голямото кръгче долу е орбитата на земята, а паралаксът е малкото кръгче горе.
То представлява постоянно променящата се позиция на звездата, погледната от
земята.

 

Това, което веднага прави впечатление на горната картинка, е че заради паралакса
позицията на звездата винаги е изместена. Така звездата на практика е движеща се
мишена, която телескопът непрекъснато трабва да догонва. Това изисква телескопът
винаги да е леко наклонен настрани спрямо вертикалата, като ъгълът на изместването
е сравнително постоянен.

Това на свой ред означава, че телескопът извършва кръгово движение спрямо вертикалата,
за да може да наблюдаваме звездата. Съответно паралаксът неформално може да се
нарече "кръгова" аберация.

Вместо да открие паралакс, обаче, Брадли измерва циклично отместване на звездата,
което е най изявено през септемрви и нулево през март.

Цикличността на аберацията на Брадли е напълно различна от това, което виждаме при
паралакса. Тук телескопът не извършва кръгово движение, а движение "напред-назад".
През март телескопът трябва да се наклони в една посока, а през септември в друга.

Значи в единия случай имаме кръгово изместване на телескопа, докато в другия случай
имаме принципно-различно изместване напред-назад.

Брадли обяснява аберацията с орбиталното движение на земата около слънцето.
Ето основните проблеми с това обяснение:

• Годишния максимум и минимум на аберацията не съвпадат с годишния максимум
  и минимум на орбиталнаа скоростта на земята. Скоростта на земята е най-висока
  през януари, а аберацията е най-изявена през септември.
• Няма никаква логика аберацията да е циклична, ако е предизвикана от скоростта
  на земята спрямо слънцето. Напротив, тя би трябвало да бъде кръгова, както и
  паралакса.
• Обяснението на Брадли се базира на неговото "корпускулярно" виждане за
  светлината: че тя е поток от частици. То приема, че аберацията се получава вътре
  в телескопа, а не извън него.

Обяснението на Брадли също би работило и ако етърът съществуваше и беше абсолютен.
Но след като се показва, че етърът не е абсолютен, то в същност вече не работи. Защо при
това положение физиците на времето на ревизиртат обяснението на Брадли е загадка.

СТО запазва обяснението, че аберацията се причинява от движението на земята, но го
променя така, че аберацията вече не се получава/образува вътре в телескопа, а става
извън него. Само че това няма никакъв смисъл.

В крайна сметка, обаче, основният проблем на текущото обяснение на аберцията е, че
то не обяснява нейната цикличност.

Земята обикаля в кръг около слънцето, което е еквивалентно на просто завъртнае на
позицията на земята спрямо звездата.

Простото завъртане няма да причини циклична аберация, каквато се наблюдава, а ще
причини кръгова аберация, както при паралакса.

Значи тук имаме принципна грешка в обяснението на аберацията на Брадли и никак не е
случайно, че цикълът на аберацията не съвпада с цикълът на орбиталната скорост на земята.
Двете просто не са свързани.

Възможно е паралакса да е причината за наблюдение на цикличната промяна в аберацията през септември и март. Тогава са моментите на есеното и пролиетнното равноденствие, и точките където се пресичат евклиптиката със земната орбита. И понеже орбитата на земята е под наклон спрямо еклиптиката, се получава някаква нутация причина за наблюдаваната циклична аберационна картина.

Преди 14 минути, Ниkи said:

Ето това, Младенов не осъзнава. Не се сумират цифри а вектори. За това промяната на аберацията не е функция от промяната на стойноста на скоростта на Земята спрямо слънцето. Ако тази звезда е точно над Лондон, значи положението й не е по оста на орбитата на Земята. Значи вектора на скоростта на Земята не винаги е с еднаква проекция спрямо звездата

Сумиране на вектори на скорости, противоречи на СТО

Преди 11 часа, scaner said:

Дислексия или дискалкулия? Ъ?

 

Цитирам от същият линк както по-горе:

"Направление скорости Земли, например, при движении вокруг Солнца меняется. При этом происходит смена сопутствующих к Земле инерциальных систем отсчёта. Поэтому наблюдатель на Земле через полгода оказывается в системе отсчёта, движущейся в обратную сторону относительно своего прошлого положения. Исключая из аберрационных формул «воображаемого наблюдателя», мы получим изменение угла для астронома в два различных момента времени. В результате эффекта аберрации звезда в течение года описывает на небесной сфере эллипс (годичная аберрация). "

Това е същото което споменах по-горе. Това че ти не си наясно не променя нещата, нали?

На теб не ти е ясно че орбитиращаъа земя, през цялото време е неинерциална. В уикипедиите не всичко което се твърди е вярно.

Преди 20 минути, scaner said:

Всяко неинерциално движение може да се разбие на малки стъпки, всяка от които с добро приближение да се счита за инерциално. Тоест обектът последователно да минава през поредица инерциални системи. Тези стъпки могат да се направят безкрайно малки, така че минаването през такова неинерциално движение да бъде плавно. Това е законният начин например, в който СТО описва неинерциалните системи, описан е във всички базови учебници.

Ако се зачетеш, всичко написано за аберацията е за инерциална система, как Брадли го е прилагал за движението на земята? Ми просто, с много добро приближение , във всяка точка на измерване земята се счита за инерциална система. И ако човек си седне на буквите за да оцени грешката от такова приближение, ще разбере че тя е много по-малка от грешката на самото измерване. Например, за един ден земята се отклонява от правата линия с един градус, 1/360, което е доста по-малкко от около 5% грешката на измерване тогава.

Това е само математически така.  Едно разстояние можеш да го разбиваш математически до безкрайност, така че никога да не достигнеш до желаното място, но това е само апория. така и с разбиването на неинерциалните движения на инерциални.

Преди 29 минути, scaner said:

Изобщо не е подвеждащо. Земята във всяка точка от орбитата си с много добро приближение за кратко време може да се разглежда като инерциална система, движеща се равномерно и праволинейно (казах за кратко време, за което отклонението от такова движение може да се пренебрегне). 

Ако имаме някаква друга система с по-екстрено неинерциално движение, това време може да стане много малко и приближението да е практически неизползваемо. Но специално за земята и за измерване на наклона на звездата в определен час това е напълно приемливо приближение. Нищо подвеждащо няма.

Системата на земята е една, дали инерциална или не, все е една.

Преди 30 минути, gmladenov said:

Нали земята обикаля в кръг бе, идиот.  (Слаба елипса, ако не кръг).
За каква противоположна посока говориш като обикаляш в кръг??

Като се въртиш в кръг, ти винаги си в обратна посока спрямо другия
край на кръга ... или винаги в права посока, в зависимост как го гледаш.

Кръгъл индоктриниран безмозъчън идиот.

Като се въртиш не пресичаш ли в противоположни посоки падащите лъчове?

Преди 8 минути, scaner said:

Една неинерциалнна отправна система, която  при двете измервания се е движена с различни скорости, т.е. имаме измервания в две различни съпътстващи инерциални  системи. Продължаваш да не мислиш.

Това е подвеждащо.

Преди 27 минути, gmladenov said:

Много правилен въпрос.

Значи орбиталната скорост на земята спрямо слънцето се ползва усреднено за да се намери аберацията спрямо някоя звезда, затова не може да се установи точното местонахождение на звездата.

Преди 51 минути, Малоум 2 said:

 

Обяснения на аберация и др.:

Добре е обяснена аберацията от Чирцов.

Преди 4 минути, scaner said:

В случая за толкова близка звезда като Алфа Кентавър паралаксът ще скрие аберацията и е безсмислено.

Защо смяташ че паралакса ще скрие аберацията, нали между тях няма връзка според теб. А и как се намира разстояние до свръхнова без метода на триагулацията.

Преди 20 минути, Ниkи said:

Да, така може

Тука има разни линкове дето може да са от полза

Преди 7 минути, Ниkи said:

Това е невъзможно. Звездната аберация се мери и се изчислява, само с  изчисляване не става

Изчислява се като се знае кординатата на звездата, орбиталната скорост на земята и скороста на светлината.