Tahev loren

Преди 35 минути, Ниkи said:

Пак повтарям: при аберация, няма значение кой се движи. Ако имаше, край с относителността на движението, край с един куп закони. Чуй се какво пишеш  

Ако си достатъчно схватлив, а не само да повтаряш всеизвестните мантри на конвенционалната наука, ще разбереш че аберация от подвижен източник на частици а не на вълни , няма, понеже в случая няма движение на приемника на частици, спрямо самите частици. докато при вълните не е така, защото източника на вълни деформира вълните вследствие при своето движение в средата, и те пристигат под ъгъл различен от 90° при приемника което е аналогично на аберация, макар и причините да са различни за тази аберация, от аберацията предизвикана от подвижен приемник, когато емисията се разглежда като пренасяна от частици а не от вълни. Обаче ако се разгледа ситуация когато има неподвижен източник на вълни в среда, и подвижен приемник на тези вълни, тогава няма да има обичайната аберация както при емисия не на вълни , а на частици, защото движението на приемника ще е успоредно на вълните , т.е на техните фронтове. В този случай няма движение на приемника спрямо емисията от вълни, както е при емисия на частици а не на вълни.

Преди 8 минути, Ниkи said:

Грешиш. Няма значение, кой се движи

Има, защото когато източника се движи, няма движение на приемника спрямо емисията. При вълните обаче не е същото, защото вълната се деформира от движението на източника и, и попада под ъгъл в приемника, което е равнозначно на аберация. Тази аберация, обаче е при положението само на подвижен източник и стационарен приемник. Точно обратното при частиците се случва.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Съгласен съм, че разстоянието не променя ъгъла на вълните. Това наистина е така.
Но не мисля, че примерът със скутера е приложим за аберацията.

А защо не, аберацията от частици, става само при подвижен приемник а не източник. Спомни си случая с анимациите дето ги дава за лазера и ракетата, в случая, поведението на векторите на разпространението на светлината в двете отправни системи, не е симетрично, така сякаш светлината няма инерция, нищо че се разглежда като локално образувание в пространството, то може да бъде лишено от инерцията поради неизвестни причини. Другата ситуация която показва симетричност и доказва инерцията на светлината, е именно вълновата същност на светлината, това че фронта на една вълна, се изкривява вследствие на движението на източника и и в двете отправни системи, но при покоящ се източник, няма такова изкривяване спрямо източника и, но го има спрямо движещ се приемник, пак означава че и при вълновият процес има аберация, която може да бъде еднопосочна само при движещ се приемник на вълни. Значи като обобщим, аберацията от частици е само еднопосочна, апропо, получава се само ако приемника на емисията го смятаме за подвижен. Аберацията от вълни обаче е двупосочна, ако източника на вълните се движи, а приемника е неподвижен, и не еднпосочна когато източника е непофвижен, а приемника на вълните се движи. Така че вълновото движение е абсолютно, определя се от средата, кое в същност е движещо се или покоящо се. Докато движението на частици е относително, защото при тях липсва среда за разпространението им. И винаги можеш да нарочиш едната за движеща се или покояща се.

Преди 13 минути, gmladenov said:

Фронтът на вълната от точков източник е окръжност (сфера в три измерения).
Значи за страничен наблюдател светлинните вълни са дъги от откръжност.

Но заради огромното разстояние между звездите и земята, тези дъги се
"изправят" и стават успоредни прави. Затова така са дадени на картинката
с чадъра.

Аз дадох пример от движещ се източник на вълни, чиито фронт на вълната не е успореден на посоката на разспространението и ,както в сисъемата на покоящ се наблюдтел на брега, така и за наблюдател от източника на вълните. Така че разстоянието не може да промени този ъгъл.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Със скутерите е различно. Там вълните следват модела на Келвин (същият
Лорд Келвин като с температурата).

А при звездната аберация имаме светлинни вълни идващи от толкова далече,
че могат да се приемат за успоредни на орбиталната равнина на земята.

Защо, вълната един път създадена, не си променя посоката  на разпространение на вълновият фронт. И няма значение от разстоянието.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Нелеп пример.

Дължината на звуковите вълни се измерва в метри, докато дължината
на светлинните вълни е нано-метри (милярди пъти по-къса).

Затова не наблюдаваме светлинните вълни да "завиват зад ъгъла".
Те завиват, но размерите на ъгъла трябва да се милярди пъти по-малки
от тези на една стая.

Но все пак завиват, нали, иначе нямаше да съществува явлението дифракция на светлината.

Преди 21 минути, gmladenov said:

Уважаеми Тома Неверни,
Движението спрямо вълни не води до привидна смяна на тяхната посока.
Не знам защо продължаваш да спориш и да не вярваш.

Аберацията е привидна смяна на посоката на светлината от звездата.
Такава смяна не се може да се получи от движение ... ако светлината е вълна.

Младенов струва ми се че грешиш. Виждал ли си вълнов фронт създаден от скутер преминаеащ покрай неподвижен наблюдаъел, съоящ на брега. Това което съм забелязал от личен опит, е че фронта на тази вълна не се пада под 90°  спрямо наблюдателят от брега

 А би трябвало ако посокаъа на фронта не зависеше от ничие движение.

Преди 8 минути, scaner said:

Но веднъж като установиш, че все пак има аберация, и че тя точно се описва с корпускулярния модел, всичко си идва на местата. И квантовата механика това ни казва - светлината не е вълна. "Електромагнитна вълна" е евфемизъм.

 

Светлината не била вълна не била частица, ама проявявала такива свойства, коркодила не е коркодил ама проявявал свойства на жаба, щото е зелен и земноводен, ама не е нито жаба нито коркодил, щото жабата няма захапката и геометрията на устата на коркодила.

Преди 18 минути, Ниkи said:

Аберацията не възниква. Нея си я има и без никой да я гледа. 

Лъчите почти никога не са перпендикулярни на вектора движение

Глупости.

Преди 4 минути, gmladenov said:

Напротив. Ти вече си приел, че аберацията се получава от движението и въз
основа на това приемане ми обясняваш кои фотони "хваща" телескопа.

А аз през цялото време обяснявам, че твоето приемане  е погрешно.

Когато се движиш успоредно на светлинните вълни, няма как да се получи
аберация.

Не знам защо спорите толкова глупаво. Аберацията е факт от Брадли, опита на Ейри показва че тя не възникеа в телескопа на Ейри а извън него. Следователно светлината дали е вълна или частица се увлича от нещо. Какво е това нещо никой не знае. Ако както казва Младенов че светлината ако е вълни, няма да има аберацията понеже била успоредна на вектора на движението на пиемника на светлината, то обаче се оказва че ако има увличане на светлината била то вълна или не ,  ще има аберация.

Преди 2 часа, gmladenov said:

А в задачата се пита как така светлината влиза хем перпендикулярно в телескопа, хем под ъгъл.

Светлината разгледана и в двете системи, влиза успоредно в тръбата на телескопа.

Шпага, Ейри е напълнил своя телескоп с вода, за да забави скороста на светлината в него, и по формулата за светлината аберация, трябва от това да се промени аберационият ъгъл, следоваъелно телескопа трябва да бъде наклонен по посока на това отклонение за да се забележи звездата. Но се оказва че няма такава промяна на аберационният ъгъл, което може да се обясни единственно с факта че аберацията не възниква вътре в телескопа на Ейри, а извън него, което може да се дължи единственно само от някакво увличане на светлината горе високо.

Преди 8 часа, Шпага said:

За съжаление си прав. Но нека поне да напомним казуса:

• Потребител
• 
•  3434
• 4928 мнения
• Пол:Мъж

• Потребител

•  

Публикува Понеделник в 15:06 (edited)

  On 23.11.2020 г. at 14:33, Ниkи said:

Телескопа трябва да е под вода, за да се промени ъгъла. Аберацията се получва на външната леща. Представи си че телескопа е с призми, като бинокъл. Къде отива скоростта...

Айде да задълбоча още малко мистерията 

Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му.

В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението.  Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?  

Не, за твое съжаление не си разбрала опита на Ейри с телескопа му пълен с вода. И от това твое заблуждение се възползва сканер за да излезе прав във спора, без за това да е прав, на което му се вика " софизъм " и е известно още от древногръцките школи по логика, като изкуството да излизаш винаги победител в някакъв спор, независимо дали в действителност си правият.

Младенов примерите дето ги даваш с тези " парадокси " на СТО , не са парадокси а апотеози, което означава че по нечия научна логика ( понеже логиката като научна дисциплина на някои древногръцки  филпсофи,  не е абсолютно значима в епистомологията, значи логичното за едни , не е логично за други, поради различни умозакчения базиращи се на различни гледни точки, или познавателна способност и количество на познание )  те са възможни като теория, но никой не ги е виждал на практика. Нали знаеш притчата за Зенон и неговата стрела, или костенурката и ахил , от дтевногръцкаъа митология.

Преди 27 минути, Малоум 2 said:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълна

"...

Математическо представяне

 

λ — дължина на вълната, γ — амплитуда

От математическа гледна точка, най-простия и разпространен начин да бъде описана дадена вълна, е уравнението f(x,t) = Acos(kx-wt)), където A е амплитудата на вълната — мярка за максималната стойност на отклонението от равновесното положение на трептяща частица за един период. Мерните единици за амплитудата са различни в зависимост от вида на вълната — амплитудата на механичните вълни се измерва в метри, на звуковите — в единици налягане, на електромагнитните — във волт-метри (мярка за големината на електричното поле). Амплитудата може да е както константа, така и друга функция от пространството и времето. Функцията, описваща промяната на амплитудата с времето, се нарича обвивка на вълната.

Дължината на вълната (λ{\displaystyle \lambda }) е разстоянието между два съседни максимума на амплитудата. В система SI се измерва в метри, но ако става дума за дължина на вълната на електромагнитно лъчение в областта на инфрачервената, видимата и ултравиолетовата светлина удобните на практика единици са микрони и нанометри.

..."

...

Значи амплитудата на ЕМВ, се изразява във волт метри. Волта е единца за електрически потенциал. Какво създава този потенциал,  в ЕМВ , след като ЕМВ , не е съставена от свободни електрични товари , електрони , протони, свободни йони, които само те имат свойството да създават електричен потенциал. 

Преди 3 часа, Ниkи said:

Защо при ЕМВ се говори за честота и дължина на вълната, а нищо за амплитуда

Ето каква оскъдна информация дава уикито за електромагнитната вълна https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Електромагнитно_излъчване знзчи за механични вълни има обяснение за тяхната амплитуда, но за електромагнитни вълни няма. Значи ЕМВ са недостатъчно изучени от физиката, за да ги обясняват , забележи , " като вълни за чиито разпространение, не е необходима среда. Е сега ще кажат че Е М В била сбор от фотони , да ама и единичните фотони били с вълнови свойсъва. Значи всичко което е със своиство на вълна , трябва да се тълкува като вълна, а не като нещо по различно но проявяващо такива свойства , защото се стига до научен апотеоз , което означава че на теория работи , но не и на практика , за разлика от парадокса , което е обратното на апотеоз , на теория не работи но на практика , поне очевидно работи. Макар че " очевидно работещо " може да е подвеждащо, понеже и очевидният факт , понякога е подвеждащ , примерно очевидният факт на някой илюзионист, че е възможно да изкочат гълъби от разгъната носна кърпичка , или " очевидният факт " че разрязан човек може да се съедини и оживее след тази процедура.

Преди 3 часа, Ниkи said:

Защо при ЕМВ се говори за честота и дължина на вълната, а нищо за амплитуда

Да и аз не съм никога намирал информация за това. Но ще потърся нещо.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Значи - Етерът е неподвижен и при звездата, и при цилиндъра. Но - "телескопът на  звездата" е наклонен - относително движение - пушката с фотони на звездата се движи. Фотоните попадат в нова, по плътна, среда - вода. Само скоростта на пренос се забавя, а звездата ще "вижда точката на дъното". Тоест в цилиндъра се събират фотони от пушката на звездата, а не от вертикалната й позиция.

...

 

Е как си представяш абсолютно покоящ се етер.

Ако съществува гравитациона аномалия, вижте тук https://m.profit.bg/klasatsii/8-mesta-na-planetata-na-koito-gravitatsiyata-ne-deystva/ излиза че според СТО ( ако в този пример се избегне парадокса чрез някаква подобна гравитационна аномалия ) законите не са еднакви във всички инерциални системи. Така че СТО си противоречи сама на себе си, дори и да няма парадокс в разглежданият случай , приемайки гравитационаъа аномалия за факт.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Здравейте,

Представям ви поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО).

На огромна планета има огромен басейн, който се пълни с вода:

В момент (t=0) покрай планетата преминава ракета с относителна скорост 0,75с.
Това е моментът когато началата на отправните системи на басейна и на ракетата
съвпадат.

Нека нивото на басейна в този момент да е у, като заради гравитацията то е еднакво
във всички краища на басейна, както би било на земята.

За примера ни интересува единствено кога водата достига ниво у в левия и десния
край на басейна, което може да бъде представено с две събития: водата достига ниво 
у в левия край на басейна и водата достига ниво у в десния край.

В отправната система на басейна това са две едновременни събития с времеви
координат (t=0).

В отправната система на ракетата, обаче, тези две събития са недновременни. Техните
координати се изчисляват с Лоренцовата трансформация, като за скорост v=0,75c
коефициентът на Лоренц е γ=1.5 :

Ляв край на басейна	Десен край на басейна
y' = y t' = γ(t-xv/cc) = 0	y' = y t' = γ(t-xv/cc) = 1,5(0-3/8) = -9/16

Значи според СТО излиза, че в подвижната система водата в басейна достига до ниво (y'=y)
в два различини момента: първо в десния край (t'=-9/16), а след това и в левия край (t'=0).

Парадоксът тук би трябвало да е повече виден:
По кой закон на физиката водата в басейна достига до ниво (y'=y)  първо в единия край
на басейна, а след това в другия ?!? Водата в басейна явно има наклон.

Но ако тя има наклон, защо той е само в едната отправна система, но не и в другата?
Законите на физиката явно не са еднакви във всички отправни системи.

Горният пример е идеализиран, но също така верен и приложим и за по-малки басейни.
Така че горният парадокс важи и за тях. Просто времевата разлика между левия и десния
край ще е по-малка.

 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Я да видим троловете на релативизма как ще изпълзят от дупките си и ще започне едно хубаво тролско хоро.

Преди 5 минути, scaner said:

Е какво да се шегувам. Нарисувай си го, и лъсва веднага. Ей на, класическият пример, в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.

Трол , в системата на източника не попада нищо виждаш ли интелектуалната ти смехория. Смях до припадък

Преди 2 минути, scaner said:

Брадли не си е мислел такива глупости. Защото той е наблюдавал фактите, а фактите показват, че след половин година аберацията си сменя наклона. Ако ставаше в телескопа, нямаше да се случва така. Тъй че си спести фантазиите какво е "мислел" Брадли. Това са си твои представи някакви.

А след като по различни времена наклонът на телескопът е различен, докато истинският наклон на лъчите от източика не се променя (той е много далеко, няма как да се промени), където и да се случва аберацията, имаме два наклона - наклон под който идват лъчите, и наклон под който ги наблюдаваме. И щом те са различни, което е във всички случаи, то тогава проблемът който споменавам с Ейри и водата е силно актуален.

Не си разбрал идеята за пречупване, която съм описал. Пробвай пак, без да използваш капаците "какво мислел Брадли" а фактите.

Ако беше така, след половин година нямаше да се налага да се накланя телескопът на друг ъгъл Именно за това навремето аберацията се е ползвала за доказателство за абсолютният, неувлекаем етер.

Нали чертаеше едни картинки, в които при увличане липсваше аберация, наклонът на телескопа съвпадаше директно с накона на светлината от източника? Какво стана, забрави ли, че на тях няма аберация? А аз колко пъти да повтарям, че увличането елиминира аберацията. Ма мислене трябва тука, не само писане.

 

Индоктриниран трол, аберацията може да си сменя наклона както и хрумне, само че не става в телескопа, и това е потвърдено от опита на Ейри, колкото и да риташ.

Преди 4 минути, gmladenov said:

Експериментът на Ейри показва, че звездните лъчи пристигат под наклон до микроскопа, а не
вертикално, както си е мислел Брадли. Това означава, че аберацията възниква извън телескопа,
а не вътре в него, както си е мислел Брадли.

След като телескопът веднъж е наклонен под предварително-известния ъгъл, пречупване не се
наблюдава, защото лъчите вече са перпендикуларни на предната/входната леща на телескопа.

Фактът, че не се налага допълнително накланяне на водния телескоп също така означава, че
светлината вече е напълно увлечена от атмосферата когато достига до телескопа. А причината е,
че водния телескоп е в покой спрямо атмосферата, така че той няма как да увлече повече
светлината (за целта той трябва да се движи спрямо атмосферата).

Като цяло, опитът на Ейри потвърждава две неща:

• звездната аберация възниква извън телескопа
• имаме пълно увличане на светлината от атмосферата

Напълно си прав , а онзи кретен само се пеняви във интелектуалната си немощ . Индоктринацията не прощава.

Преди 52 минути, scaner said:

Това оправдание ли е, че нищо не разбираш? Що не се опиташ да прочетш и осмислиш какво съм написал, вместо да повтаряш глупости?

Ами няма нищо за осмисляне , щото пишеш глупости. Ето и ексемус в другата тема , вече не е съгласен с предубежденията ти. 

или си непоправим трол, или си закостенял индоктриниран и прекалено предубеден.

Преди 2 часа, scaner said:

Айде да задълбоча още малко мистерията

Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му.

В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението.  Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?  

И ти явно нищо не си разбрал от обяснението ми, даже не си разбрал и елементарният опит на Ейри с водният му телескоп , и се обаждаш само заради спам.