Tahev loren

Преди 40 минути, Малоум 2 said:

Изводи: хващат се отделни фотони (от вертикалата) и скоростта на светлината е крайна. Затова има (се наблюдава) аберация.

Вълната не е изградена от фотони, тя има свойството да се разпространява на порции, което не е същото ако беше частици.

Преди 57 минути, scaner said:

Доплеровият ефект винаги се регистрира от наблюдателя и е по причина движение на източника спрямо него. Без да се променя скоростта на светлината.

Тъпи и изнасилени обяснения, Младенов.

В класическата балистична теория за светлина, не е така, там доплера означава че светлината няма константна скорост.

Преди 9 часа, gmladenov said:

Най-общо казано:

В класическата физика скоростта на светлината е относителна. И когато приемникът
се движи спрямо вълните, имаме доплеров ефект ... плюс промяна на относителната
скорост на светлината. Ако светлинните лъчи са напречни на движението, обаче,
доплеров ефект няма. Това е така, защото ако лъчите са напречни на движението,
то вълните са успоредни и съответно доплеровият ефект няма откъде да дойде.

В СТО скоростта на светлината не е относителна и винаги е с. Така че движението
на приемника предизвиква само доплеров ефект, без промяна на скоростта на
светлината. В СТО, обаче, доплеров ефект се наблюдава и при напречно движение
на приемника спрямо лъчите.

Това е принципът. Щом скоростта на светлината трябва винаги да е с, значи трябва да
имаме и напречен доплеров ефект. Така излизат сметките, а физическото обяснение е,
че времето на източника е забавено в отправната система на приемника.

СТО въвежда следната формула за доплеров ефект, която е в сила както за надлъжния,
така и за напречния доплеров ефект. Тази формула замества формулата за класическия
доплеров ефект за светлина:

Тук w е изместената честота, w₀ е оригиналната честота, а θ е ъгълът на аберацията
в отправната система на приемника, причинен от движението.

(СТО приема, че напречното движение между приемника и лъчите причинява привидна
промяна на посоката на светлината ... тоест, аберация).

Да разбрах, но все пак аберацията съществува, какво е нейното класическо обяснение.

Преди 2 минути, Ниkи said:

Почвам от начало.

Шанса, телескопа да се движи успоредно на вълните или перпендикулярно на лъчите, е супер частен случай. Така че не го цитирай, като довод. 

Лъчите са всъщност, вектори на движението на вълновият фронт, те не са съставна част от вълната.

Преди 6 минути, Ниkи said:

Ти говореше за лъчи. Не ме обърквай

Лъчите са вълновият фронт на вълната, а вълната е съставена от множество такива фронтове лъчи.

Преди 18 минути, gmladenov said:

По тази причина СТО въвежда напречен Доплеров ефект, който държи скоростта на тези
лъчи да не надвиши скоростта на светлината.

Би ли пояснил как СТО използва напречния доплеров ефект, за да задържи скороста на светлината константна. Защото такъв ефект би трябвало да има, ако се следи логиката от анимациите показващи липсата на аберацията при условие на вълни от подвижен приемник.

Just now, gmladenov said:

Може да се спори (макар и не много убедително), че и това покзазва.

Покажи и докажи

Преди 5 минути, Ниkи said:

Да, объркал съм

 

Приемникът е точков обект. Няма как да си перпендикулярен, успореден, под ъгъл... спрямо него. Но те разбрах, какво имаш в предвид. Аз говоря за равнина, орбиталната равнина. Там може и да не са перпендикулярни

Приемника никога не е точков. Какви ги ръсиш .

Преди 6 минути, gmladenov said:

Ти повдигна, че според опита на ММ излиза, че скоростта на светлината зависи от
скоростта на източника. И дефакто си прав.

Но опитът на де Ситер се смята за необоримото доказателство срещу балистичната
теория на светлината (според която скорсостта на светлината зависи от скоростта
на източника).

Опита на М&М по никакъв начин не доказва че скороста на светлината е зависима от скороста на изсточника и .

Преди 5 минути, gmladenov said:

Не разбираш. Виж картинката горе.

Според картинката обаче няма ли да има доплеров ефект, вследствие напречното пресрещане на фотоните от движението на приемника ?

Преди 39 минути, scaner said:

Този ъгъл в примера няма никакъв смисъл. Смисъл има ъгъла, под който е поставена примерно тръба така, че червените фотони по пътя си да не закачат стените на тая тръба, т.е. тръба която да визуализира пътя им. И в двата случая наклонът на тази тръба е различен, както изисква аберацията.

Изобщо, разглеждането на плоски вълни в случая с аберацията е издънка, Плоската вълна изисква безкраен по размер източник, който няма как да се вижфа като точков от където и да било, което е изискване за да гледаш аберация. Така че с плоска вълкна не става. А всяка друга вълна се характеризира с особена точка, с която наблюдателя контактува първо (например допирната точка на сферичната вълна). СЪщата роля в случая ти играят и червените фотони. И такава точка има поведението на корпускулата, прядизвиква събитие което се трансформира с галилеевите трансформации и всичко се обяснява както Брадли го е обяснил. А причината да се обяснява така е, че скоростта на светлината е крайна, а не че била вълна или корпускула.

Светлината е сферична вълна, а нейният фронт пристига винаги перпендикулярно до приемника. Точков източник на светлина също има излъчване на сверична вълна. Макар че точкови источници на светлина няма, макар и да изглеждат като такива, заради голямата им отдалеченост.

Преди 2 минути, Ниkи said:

Но е подвижен за друга отправна система

Там не мерим нищо, не ни интересува.

Преди 3 минути, Ниkи said:

Не са перпендикулярни на орбиталната равнина. Имай на предвид, че аберация има за цялото звездно небе

Вълновият фронт винаги пристига перпендикулярно до приемника, независимо дали този източник на вълни е точково разглеждан заради голямата му отдалеченост от приемника.

Преди 1 минута, Ниkи said:

Дай предположение при ММ, какви ще са резултатите ако скоростта на светлината зависеше от скоростта на източника (по подробно ако може) 

Този опит не се базира на подвижен източник или приемник, което е все едно ако е спазен принципа за относителноста на движението и покоят. Така че няма никакви чредположения при този опит.

Преди 1 час, gmladenov said:

Тук съм напълно съгласен.

Всичко в СТО е следствие на Втория постулат. Ако той се приеме за истина,
СТО няма как да се изкара грешна (освен парадокса на релативизма).

Постулатите са твърдения без доказателства, те трябва да се докажат за да станат истина. Няма опит който недвусмисленно доказва че : С= constanta спрямо всички инерциални и неинерциални системи в природата.

Преди 4 минути, Ниkи said:

Да, но някои амбициозни люде, (четох отдавна) са го въртели, возили, сукали... и пак същото. 

Ами същото е защото източника и приемника са винаги взаимнонеподвижни, един спрямо друг в интерферометъра. Толкова е елементарно за проумяване. 

Преди 1 час, Ниkи said:

Нямах предвид Саняк. Говорех за ММ. Установката на ММ са я возили, въртяли, тътразили..., различни рамена и т.н.

Със Саняк съм запознат, но не съм "дорасъл" да го коментирам

М&М интерферометъра се намира неподвижен на земята, и се движи заедно със нея около земната ос на въртене, около слънцето при орбиталното движение на земята, около галактичният център ако щеш. Но какво от това когато източника и приемника на светлината в него, са взаимнонеподвижни и не могат да мерят скороста на светлината от подвижен източник или приемник на светлина. Затова М&М не доказва вариации, в скороста на светлината. Опита е предназначен за детектиране на ефирен вятър, който само той може ако го има, да променя скороста на светлината вътре в интерферометъра на М&М.

Преди 4 часа, Ниkи said:

Та по въпроса, има опити и с въртяща се установка

Да има и това е интерферометъра на Саняк, та той бута ТО в кереча. Ама и с него не си запознат но спориш.

Преди 4 часа, Ниkи said:

Та по въпроса, има опити и с въртяща се установка

Преди 16 минути, scaner said:

Така е, така е... Ти с промитият мозък явно само до тука го докрета

Така е, бай си бабо кой те чува

Преди 27 минути, scaner said:

СТО не е за всеки.  Неуверените индивиди трябва да ползват патерици,

Да СТО е за фанатици които ползват патерици за да крепят фанатизма си.

Преди 6 минути, Ниkи said:

В друга система не са, а когато се върти прибора, са подвижни и спрямо Земята

Опита мери в системата на земята, и не се върти в нейната система. Ти не си запознат с опита на М&М.

За да се установи че скороста на светлината зависи от скороста на изсточника и , трябва да се измерва от подвижен източник на светлина. Но такъв опит не е извършен още.

Преди 1 минута, Ниkи said:

Няма промяна в интерф. картина. Значи светлината се движи заедно с прибора... или има увлекаем етер

Щом е така как тогава скороста на светлината зависи от скороста на източника, нали изсточника и приемника на светлината в опита на М&М са не подвижни в системата на земята, и скороста на светлината там е константна. Ако има някаква зависимост, тогава опита на М&М няма да даде статична интерферентна картина.

Преди 43 минути, Ниkи said:

Не, относителността на движението не може да я барнете. Аберацията показва "движение спрямо светлина", както казва Лапландеца.  Аберацията е велико откритие, не по-малко велико от опита на ММ. ММ показва, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, и че няма не увлекаем етер, а аберацията показва, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, и че няма увлекаем етер. Като ги обединиш, значи въобще няма етер и скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. 

И как опита на М&М показва че скороста на светлината зависи от скороста на източника.

Преди 1 час, gmladenov said:

Всичко, което казваш за движението на източника и приемника, е така.
Но то не доказва, че аберацията е причинена от орбиталното движение
на земята.

Може и да си прав ако светлината се разглежда като механична вълна разпространяваща се в някаква среда. Но тогава аберационната картина може да е причинена от движението на изсточника на светлина, поради причините който изброих по горе. Едно е ясно, че аберацията се предизвиква от някакво движение което не може да се разглежда като относително. Което всъщност нарушава принципа на относителноста на движението и покоят, установен от Галилей в класическата физика, а от него следва инвариантноста на физическите закони във всички инерциални системи. Което е първи постулат на СТО.