Tahev loren

Преди 12 минути, scaner said:

Може да се изчисли на база резултати от  измерванията, но тук става дума че не може да се определи в процеса на самото измерване, както Младенов се мъчи да  показва в чертежа. Защото Господ не е говорил знания на Брадли, за разлика на някои тук присъстващи

Добре, предлагам Младенов като програмист да се опита да направи компютърна симулация на звездната аберация на светлината идваща от най близката до земята звезда, " Проксима Кентавър " , която отстои от слънцето 1,3 парсека разстояние. Разстоянието не е от значение за аберацията , нужно е да се знае орбиталната скорост на земята по отношение на положението на звездата в кой зодиакален знак е през периода от една земна година. Не съм съгласен че паралакс липсва при наблюдението на тази звезда

Свръх новите са отдалечени много повече от тази звезда а това означава че има наблюдаем паралакс, иначе как ще изчислят разстоянието до тях по метода на триагулацията. Именно паралакса дава променливата по посока звездна аберациа, а не орбиталната скорост на земята която дава само промяна в аберационният ъгъл.

Преди 15 минути, Ниkи said:

не

Скоростта на земята спрямо конкретна звезда е сума от един куп скорости, някои породени от циклични движения в рамките на ден, година, векове, има (със сигурност) и скорости за които нищо не знеш. И за всяка звезда сумата е различна, защото м/у звездите също има движение. Картината на небето не е константа

Грешиш, виж формулата за изчисление на звездната аберация, там скороста на източника не фигурира. А междузвездната скорост не ни интересува.

Преди 1 минута, Ниkи said:

За всяка звезда, аберацията е различна. Не може да кажеш точно от коя скорост зависи аберацията

Не , само цикличноста на аберацията за вдяка звезда 3 различна

Преди 9 минути, Ниkи said:

По никакъв начин не можеш да разбереш действителното положение на звездата, защото не знаеш сумарната относителна скорост спрямо конкретната звезда. На полюсите изключваш само част от сумарната скорост. В сумарната скорост влиза и скорост от движение по орбита в галактиката (ако наблюдаваната звезда е извън нея) която е от циклично движение, но доста ще трябва да се чака за да се изключи и тази скорост от сумарната. А сигурно има и скорост която не е от циклично движение.

Сумарната скорост не е от значение за аберацията, защото тя се изчислява като се има в предвид само скороста на земята и скороста на светлината.

Преди 13 часа, gmladenov said:

Току що проверих:
Орбиталната скорост на земята е най-висока към 3-ти януари (30,3 км/с)
и най-ниска към 4-ти юли (29,3 км/с).

Ако цикличността на звездната аберация зависише от скоростта, значи тя
трябваше да е най-силна към 3-ти януари и най-слаба към 4-ти юли.

А данните на Брадли показват съвсем друго: най-силна аберация през
септемри и най-слаба през март.

Значи никаква връзка между силата на аберацията и скоростта на земята.

Това е още един аргумент, че звездната аберация не се причинява от
орбиталната скорост на земята.

Вярно е, ти го показваш черно на бяло, но релативистите като шопа " те такова животно нема" нема ама има, явно че те се гърчат в безисходица и търсят под вола теле за да се аргументират. Но не виждам причина за звездната аберация извън орбиталното движение на земята, а паралакса го има спрямо всяка звезда колкото и да е малък все го има, нали чрез него с формулата за триагулация, се изчислява разстоянието до звездите. 

Преди 11 часа, scaner said:

Брадли не знае истинският наклон на идващите лъчи (в случая вертикално), следователно принципно не може да измери този ъгъл.

А кой ъгъл мери - ми трябва да се чете повечко.

Знае го, изчислява се по формулата за абетация. Този ъгъл указва истинското положение на звездата.

Преди 6 минути, scaner said:

Позицията и да се променя, в случая няма значение. Променя се скоростта. А тя лежи в основата на аберацията.

Аберацията не е паралакс. Именно, Брадли е търсел паралакс, но е открил аберацията. Различни ефекти са, едно са противоположни по ъглово отклонение, и две различно зависят от скоростта на земята.

Това оззначава, че въпросът изобщо не ти е ясен.

Опасявам се че Младенов е прав, паралакса няма общо с аберацията, но показва промяна в позицияъа на земята спрямо звезда, или по точно паралакс е видимата промяна на положението на набдаем обект, вследсъвие движението на набдателя. Ако липсва паралакс означава че няма движение на набдателя или че разстоянието му е твърде голямо до наблюдаемият обект, и паралакса става пренебрежимо малък за да окаже някаква промяна в позицията, от което следва че и аберацията ще е незабележимо малка. Но всъщност Брадли е набдавал значителна променлива аберация. Но спрямо някоя близка звезда където има значиъелен паралакс. Иначе няма обяснение.

Преди 29 минути, gmladenov said:

Не се мъчи. Като я прочетеш пусни теми за разговор.
В края на краищата идеите са важните.

Има чертежи и формули, които няма да мога да ги изобразя тук. Но ще се постарая някак си.

Преди 39 минути, gmladenov said:

Пусни някои от основните теми да ги обсъдим.

Имам проблем с преснимането на книгата, не се получава четливо. Най добре намери книгата онлайм или от книжарница, ако не ти се вижда скъпа.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Там е работата, че земята в същност не сменя посоките.

Зематя се обикаля слънцето (почти) в кръг с (почти) постоянна скорост, така че
тя винаги е в (почти) една и съща позиция спрямо далечната звезда.

Затова аз лично не виждам как орбиталното движение на земята може причини
аберацията.

Добро уточнение за движенията.

Като кажа, че движението на земята не е причина за аберацията, аз в същност
имам предвид орбиталното движение. Но си напълно прав, че ако земята се
клати около оста си, това също е движение.

Мисля че земята сменя посоките си на движение спрямо една звезда при своето орбитално движение. Направи симулация и ще видиш че е така.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Не е учудващо за хора с подобен светоглед.

Нещата работят по определен начин и ако различни хора се опитат да разгадаят
как, те неминуемо ще минат по сходни/еднакви пътеки.

Прав си.

Преди 4 минути, Ниkи said:

Да те поправя: с по-ранно появяване

Нали по ранно обтазували се фотони пътуват преди още другите да са се образували, и пристигат по близо до земната повърхност.

Младенов препоръчвам ти да прочетеш книгата на Сашо Салъков , "Теория на абсолютноста"

https://knizhen-pazar.net/products/books/2321039-teoriya-na-absolyutnostta

Има много сходни идеи с твоите по отношение на СТО.

Преди 1 час, Ниkи said:

Не променяй схемата

Какво променям, показах че и при удължаване на тръбата ще има същият ефект на аберация. Като се удължи тръбата тя ще захребва фотони с по късно появяване

Преди 40 минути, Ниkи said:

Сега ще Ви разкрия магията на светлината. Всъщност, ще Ви покажа посоката, а Вие сами ще си извървите пътя.

Аберацията, подвижен и неподвижен телескопи, в един и същ момент и място виждат различни неща. Как е възможно? Да разгледаме аналогията с дъжда. Когато се движите в дъжд, трябва да наклоните тръбата, за да минат през нея капките, за разлика от когато сте спряли, тогава държите тръбата изправена. Да предположим, че капките са „отделните фотонни порции” носители на информацията за събитята а светлината е поток от капки.

Това което се пропуска е че когато тръбата е наклонена, нейния вход стои по-ниско и реално загребва по-долна капка. Загребва по-ранна информация. Колкото скороста е по-голяма, тръбата е по-наклонена и загребва по-долна капка, което ще рече: виждате по-ранно събитие

Грешиш, дори тръбата да е високо горе,  тя пак ще загребва капките под ъгъл.

Преди 13 часа, gmladenov said:

Не говоря за тези неща, защото все се оказвам в позицията на Тома неверни и
излиза, че не вярвам на науката.

А в същност аз като инженер винаги се опитвам да си предстява как работят
нещата на практика. От там идват моето недоверие  и скептизцизъм за неща,
които не изглеждат реални ... като например СТО.

Та, ако звездните лъчи падаха вертикално на земята, както Брадли си го представя,
тогава аберация въобще нямаше да има. Или по точно тя щеше да е постоянна - и така
незабележима.

А в действителност, аберацията има годишен минимум и годишен максимум.
Значи обяснението на Брадли протоворечи на самото себе си.

Не Брадли обяснява правилно аберацията с орбиталното движение на земята, аберационите максимуми и минимуми, се получават в точките от земната орбита, на равноденствията и слънцестоянията, когато земята сменя посоките в които пресича светлинните лъчи пристигащи върху нея.

Преди 15 часа, gmladenov said:

В 19-ти век цари пълно объркване за това какво е светлината и за това
как тя се разпространява:

• Опитът на Физо показва частично увличане на етъра и светлината.
• Опитън на Ери с водния телескоп показва нулево увличане.
• Опитът на Майкелсон и Морли показва пълно увличане.

Тези резултати се опровергават един друг и не е никак случайно, че СТО е крива.
Аберацията в никакъв случай не демонстрира изкривяване на пространството.

Да аберацията не показва изкривяване на пространството, но опита на ейри с водния телескоп, показва пълно увличане на светлината.

Преди 1 час, Tahev loren said:

В момента чета книгата, автора обаче не е твърдо подкрепящ етърната теория, има сходни идеи с твоите за характера на времето , големият взрив, . показва ситуации които опровергават релативизма. Като прочета книгата, може да пусна части от нея тук в отделна тема. Книгата може да се закупи онлайн от сайта на "Книжен пазар".

Да добавя, авторът смята времето за фикция, а пространството за реално съществуващо.

Преди 9 часа, gmladenov said:

Не бях чувал за тази книга. Благодаря за препратката.

Набързо направих едно търсене из нета и намерих следното описание на книгата:

• Според [Сашо Сълков], грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн.
  Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който,
  той смята, че е допусната фундаментална грешка.

Не знам Сълков как тълкува опита на ММ, но аз тръгвам от същото място като него: че нулевият
резултат от опита на ММ се тълкува неправилно от физиката.

Заради заглавието на книгата ще си позволя да спекулирам, че Сълков е от лагера на "етъристите".
Тоест, че етърът съществува и че е абсолютен.

А моята позиция (с която съм надул ушите на всички тук) е съвсем различна: че дори да има етър,
той със сигурност не е абсолютен, а относителен (увлекаем).

В момента чета книгата, автора обаче не е твърдо подкрепящ етърната теория, има сходни идеи с твоите за характера на времето , големият взрив, . показва ситуации които опровергават релативизма. Като прочета книгата, може да пусна части от нея тук в отделна тема. Книгата може да се закупи онлайн от сайта на "Книжен пазар".

Преди 9 часа, gmladenov said:

Имам аргументи, че аберацията не е причинена от движение ... но нямам добра идея какво я причинява.
Най-логичното е някакво колебание на земята около нейната ос.
 

Колебанието на земята около нейната ос , също е движение. Не знам друго обяснение на явлението , освен ако се покаже через някакъв експеримент, че то не следва от движение а от нещо друго, например от гравитационо влияние.

Младенов чел ли си книгата на Сашо Салъков "Теория на абсолюта".

Преди 57 минути, gmladenov said:

А щом не става там, тогава трябва да се преразгледа цялата идея на Брадли,
че аберацията се получава от движението на земята. Аз само това казвам.

Не, от движението на земята е, не виждам от какво друго може да се получи аберацията. Ти ако имаш някаква идея, може да обясниш

Преди 1 минута, gmladenov said:

Не говоря за тези неща, защото все се оказвам в позицията на Тома неверни и
излиза, че не вярвам на науката.

А в същност аз като инженер винаги се опитвам да си предстява как работят
нещата на практика. От там идват моето недоверие  и скептизцизъм за неща,
които не изглеждат реални ... като например СТО.

Та, ако звездните лъчи падаха вертикално на земята, както Брадли си го представя,
тогава аберация въобще нямаше да има. Или по точно тя щеше да е постоянна - и така
незабележима.

А в действителност, аберацията има годишен минимум и годишен максимум.
Значи обяснението на Брадли протоворечи на самото себе си.

Брадли птедполага че аберацията става вътре в телескопа му, но опита на ейри показва че не става там.

Преди 30 минути, gmladenov said:

Етърна теория с увлекаем (относителен) етър би била вярна. Само че
тогава обяснението на Брадли за аберацията няма да е вярно.

За последното даже Скенер се съгласява.

Да, така е.

Преди 41 минути, gmladenov said:

Именно. Лъчите вече пристигат под наклон в телескопа.

А според Брадли лъчите пристигат вертикално до телескопа
и аберацията се получава вътре.

Значи обяснението на Брадли принципно е грешно.
То може да е вярно само ако етърната теория също беше вярна.

Етърна теоря с увлекаем етър, показва че лъчите вече влизат под наклон и аберацията не се получава вътре в телескопа на брадли. Какво пречи в този случай етърната теория да бъде вярна.