discounts

Бедните търсят заем, спонсор, работа и т.н. Много порочна практика на българското образование и семейство е, че не възпитават децата да бъдат инициативни и отговорни.

Висшето образование не е задължително, а е по избор, също както купуването на кола или ходенето на фитнес. Ако го искам трябва да си го платя. Откъде ще намеря парите си е мой проблем. Доставчика на услугата/продукта (университета, авто къщата и тн) имайки за цел реализация на услугата/продукта си (за да не фалира) няма нищо против трети лица (банки, финансови организации, частни спонсори и други) да предлагат финансова помощ на желаещите да ползват предлаганите услуги/продукти. Тези трети лица разбира се също го правят с цел печалба. Печалбата при банката е лихвата на заема, при държавата е вливането на обучени кадри в икономиката, при университета е кадри за научноизследователска и преподавателска дейност и т.н. Дали ще се възползвам и от коя опция решавам аз. Никой не ме задължава.

Относно връщането на дълговете в много държави съществува Personal bankruptcy. Целта е възможност за рестарт чрез освобождаване от дълговете. За съжаление не съм особено запознат в подробности с тази процедура и как може да се използва с цел облагодетелстване.

Мисля си, че матемтиката помага за развиването на логическото и абстрактното мислене, а разказвателните предмети способноста да се запомня чрез учене. Също така се развиват уменията да се търси информация (при подготвянето на домашните) и работа в екип (чрез обсъждане със съученици и родители или във форуми). Много важни умения което прилагаме доста често се развиват чрез подготовката за преписването и самото преписване (за разнообразието и изобретателноста на преписващите спокойно може да се направи отделна тема). И така нататък. Тоест предметите в училището се инструмнт за развиване на умения. Например всички ученици учат история, но тя е различна в различните държави (дори и да става дума за едно и също събитие). Идеята според мен е учениците първо да се запознаят с материала и ако им хареса да задълбаят в него, и второ да се научат да полагат усилия за да преодолеят препятствия когато материята не им харесва (3 се изкарва много по-трудно от 6). Или с други думи така наречените soft skills, които днес са много по ценени от hard skills да бъдат развити възможно по-рано. Целта е децата да бъдат адекватно подготвени както за професионалния живот, така и за личния.

Тови ми напомни за една класика от не толкова далечното минало:

Точно така е. Преди ХХХХ години се е изисквало развитие на умения и знания, които са били нужни за онзи период. Рабира се, е образованието в днешно време се е променило поради необходимоста от други умения и знания. Сравнението Ви с използване на неадекватно зададени критерии ми напомни на:

Ако държавните ръководители искат силна и просперираща нация би трябвало да инвестират в образованието. Обаче управлението на умни и инициативни хора не е лесно и изисква държавните ръководители също да се обучават и развиват (ако искат да запазят позициите си), а това изисква усилие и време. Тоест получава се един затворен кръг, който неминуемо ще доведе до просперитет. Българското образование в момента е по скоро образУвание (демек придатък) на социалния живот. Децата ходят на училище щото трябва да ходят, а дали научават нещо в училището е отделен въпрос. На практика знанията от училище не им са нужни в ежедневието, защото почти всички интересни занимания са свързани с използването на смартфон, таблет или компютър. Държавните ръководители пък от своя страна явно предпочитат да развъждат 'овце' вместо 'мустанги' и може би поради това нехаят за българското образование и изпращат децата си да учат извън България.

Темата е доста обширна, но бих споделил моя личен опит: Имам ученичка, която е отличничка в елитна гимназия. Почти няма оценки различни от 6. За съжаление не може да приложи това което знае или би трябвало да знае (нали е отличничка) на практика. Не става само дума за липсата на интерес, а за необходимоста от допълнителни обяснения и практически упражнения. Пример: питам я като купим лимонада от Макдрайв и се возим в колата, ако чашата е без капак и рязко спра накъде ще се разлее лимонадата? Отговорите бяха най-различни, но в крайна сметка последния отговор беше назад върху мен. Питам я защо и тя отговаря защото така става по филмите и клипчетата. Това при положение, че по физика има само шестици. Друг пример е дъщерята на един познат, която също е отличничка по английски език, а се затруднява да преведе уроци от учебника от първия срок. Като питал учителката защо оценките не отговарят на знанията, тя му обяснила, че не може да пише оценки под 5 и понеже момичето е от по знаещите в класа съответно има 6ци. Та моето мнение относно образованието на децата е, че то е задължение на родителите или ако бих могъл да цитирам Остап Бендер - 'Спасението на давещите се е дело на самите давещи се'

Преди малко прочетох нещо по въпроса и реших, че си заслужава да се сподели (освен това е по темата): Всичко започва на нервна почва и свършва в обикновена.

Може би се изразих неправилно. Наистина трябва да се внимава и да се прави разлика между стрес и дистрес. Аз имах предвид дистрес. Дистреса може да влоши здравето (за съжаление понякога необратимо) за много кратко време. Препоръчвам на всеки, който не знае разликата между стрес и дистрес да отдели няколко минути за да се запознае, поне дотолкова, че да знае какво е и как да се предпази.

Спомняш ли си какви бяха мерките по време на птичия грип? Топлинни сензори и преглед на тези с по-висока температура. Пак имаше смъртни случаи и пак беше в международен мащаб. Нямам нищо против ваксината, но докато не е част от задължителния имунизационен календар не трябва да се нагнетява напрежение като хората се делят на ваксинирани (добри) и неваксинирани (лоши). Нека я направят задължителна, а не по желание. Не искам да влизам в спор кое е правилно и кое не. Всеки има глава на раменете и отговаря за решенията си.

Вредните хрнителни навици правят организма податлив към различни заболявания, но за да доведат до някакво заболяване се изисква доста дълго и упорито да ги практикуваме (разбира се освен, ако не сме генно предразположени). Според мен стресът е този, който отключва заболяването. А нивата на стрес се измерват трудно най-вече поради липсата на здравна култура. Има държави в които стреса се приема много на сериозно и постоянно се следи състоянието на работниците. Работодателя ще - не ще се съобразява с предписанията и препоръките. В България за жалост това е практика в повечето чуждестранни фирми и то преди да се 'побългарят'. Но това е едната страна на медала. Работниците също получават предписания и препоръки. Те касаят не само промяна на работните навици, но и тези в извън работно време. По мои наблюдения почти всички ги следват не за ден два, а за колкото е предписания период. После пак изследвания, нови насоки и така нататтък. Как е ситуацията в България? Обикновено ние чакаме да се обърне колата и чак тогава отиваме на доктор, но преди това задължително сме се консултирали с компетентни интернет източници като понякога дори и сме пробвали някой и друг метод с надеждата да ни се размине срещата с лекаря. Като отидем на преглед очакваме диагноза в тон с нашите очаквания и разбира се лечение което моментално ще ни изцели. И тъй като няма магическо хапче за неща натрупвани с години скачаме на докторите и науката като цяло. Работодателя както вече споменах се грижи дотолкова, че да не бъде подведен под отговорност при настъпване на заболяване, а работника в повечето случаи не само, че не си знае правата, но и нехае. Това в комбинация с други ежедневни фактори от социалния живот водят до такива нива на стрес, които са достатъчни за влошаване на здравето.

Малко не по темата, а по скоро като вариант на 'изход'. Става дума за блокчейн технологията и приложението и в крипто валутите. 2009та година непосредствено след кризата през 2008 се появява мистериозен японец с иновативна идея - крипто валута, която ако успее ще преобърне цялата финансова система. Крайната цел е финансова независимост на всеки човек за сметка на омразните банки и финансови институции. В продължение на десетилетие крипто валутите се утвърждават на пазара и се превръщат в реалност. Хората започват да ги приемат за нещо нормално понеже имат стойност, конвертируеми са и на всичко отгоре лесно достъпни като всеки има възможност да си ги произведе (изкопае). Само, че историята на крипто валитите не спира дотук, а напротив тепърва започва. 2019 се появява корона вирус, които много бързо предизвиква блокиране на световната икономика и налагане на дигиталните услуги като инструмент осигуряващ нормален начин на живот в световен мащаб. Хората започват да комуникират,да пазарят,да се забавляват и т.н. онлайн. Страхът от дигитализацията е изкоренен. Хората вече не само не поставят под съмнение съществуването и възможностите на дигиталните средства, които на всичко отгоре в голямата си част са безплатни, а напротив те вече не могат без 'новия' виртуален свят. Но най-хубавото тепърва предстои. 'Врагът' се предава. Финансовите институции изглежда са безсилни пред гения на онзи мистериозан японец за който споменахме в началото. Появяват се първите официални дигитални валути. Човекът победи системата. Дали?

Днешните лидери с малки изключения доказаха за съжаление, че не умеят да се справят в ситуации различни от нормалното въпреки всичките си титли и сертификати. Още по-лошото е, че вместо да признаят грешките си, те упорито държат на своето и допоследно защитават своята позиция без да се интересуват от последиците. За тях може би е въпрос на политическо оцеляване, но за техните подчинени (разбирай хората) вече става дума за физическо оцеляване. Или казано другояче: Израха едно лайно и като се опитаха да го забършат то се размаза и стана още по-голямо и се размириса още по-силно. Въпросите сега са кой ще почисти, как ще стане това или просто ще го игнорираме докато свикнем с него и спре да ни прави впечатление. Но по-важния въпрос според мен е какво ще се случи следващия път, взехме ли си поука, подготвени ли сме или ще я караме както досега - старата песен на нов глас

@deaf Трябва още малко информация. Дайте поне причина и цел за да мога да Ви отговоря. А междувременно се замислете защо е необходимо да се акцентира толкова силно върху това непрестанно разделяне на бели срещу черни, българи срещу цигани, образовани срещу необразовани, изток срещу запад, хетеро срещу хомо, фили срещу фоби и т.н. Критериите по които се извършва разделението не Ви ли се струват все засягащи човешката гордост, его, чувства и т.н. Все неща които се посочват като спирачка на прогреса и неща които се опитваме на надраснем за да станем по-добри и по-мъдри.

Не усещате ли как се вменява вина в хората като ги разделят на ваксинирани и неваксинирани. Това разделяне и противопоставяне цели да разцепи обществото с цел по-лесното му управление. Не призовавам за бунт или саморазправа, но не трябва да се дава гласност и подкрепа на хора, чиито цели са користни. Не бива да се оставяме да бъдем манипулирани толкова лесно или поне не толкова евтино

Вирусите винаги ги е имало около нас и ще ги има и след нас. Те мутират, появяват се нови. Ако въпросните мерки не бяха въведени част от хората щяха да умрат, друга част да преживеят точно така както и стана, но с тази разлика, че всичко щеше отдавна да е приключило. Повече от очевидно е, че мерките не са взети от медицински съображения. Нека се опитам да дам един пример преди да извадите графиките и процентите. Когато чумата е върлувала из Европа човешкия род е оцелял някак си без наличието на модерната медицина. Така, че и този вирус ще премине. Хората се адаптират и оцеляват, но не могат да се спасят всички. А не е и необходимо. В крайна сметка всички сме смъртни. Нека се опитваме да разсъждаваме трезво и оставим емоциите настрана. Затова казвам, че хората на които е делегирано правото да вземат глобални решения трябва да поемат отговорност за решенията си. Това разбира се няма да се случи (за съжаление). По-вероятно и далеч по-лесно е напрежението да се прехвърли върху хората, като се създават вълни на неваксинирани, антиваксъри и други настроения и течения. Сън Дзъ приложен на практика

Както написах малко по-рано чрез настройване на хората едни срещу други тези които са взели грешни решения се надяват да избягат от отговорност. Следейки написаното дотук явно плана им ще проработи (за съжаление). По-долу прилагам нещо, което няма да се хареса на някои, но това са фактите: Задължителни имунизации и реимунизации Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст: Имунизации всички новородени се имунизират с ваксина срещу хепатит Б през първите 24 часа от раждането и с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ от 48-мия час след раждането до изписването им от родилния дом от втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец и трета доза от шестия месец ваксината срещу пневмококови инфекции на третия месец не се прилага при децата, родени след 31.12.2019 г. между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба от тринадесетия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит Реимунизации от дванадесетия месец - реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след: прилагане на третия прием при децата, родени преди 01.01.2020 г. и втория прием при децата, родени след 31.12.2019 г. от шестнадесетия месец - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием на 6 г. възраст - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит на 7 г. възраст - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба на 12 г. възраст - реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и и срещу дифтерия, тетанус, коклюш на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това - реимунизация срещу тетанус и дифтерия При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните имунизации и реимунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента. За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове. Препоръчителни имунизации Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции; в региони, ендемични за дадените заболявания; на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване, и др. Тук се включват ваксини срещу хепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу варицела, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вирус и др. Ваксините срещу COVID-19 и прилагането им са безплатни за населението, без значение от здравноосигурителния статус на лицата. Ваксините се прилагат по желание, като одобрени към момента са четири ваксини (на производителите Janssen Biologics B.V., AstraZeneca, Moderna и Pfizer/ BionTech). Три от ваксините са с двудозов прием, а ваксината на Janssen се прилага в една доза. Източник: https://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/imunizacii/ Всеки работодател има право да изисква от персонала си да вземе мерки за безопасност не защото е загрижен за здравето на персонала, а защото по този начин се освобождава от отговорност тъй като е направил всичко по силите си да защити персонала и клиентите. Така, че докато ваксините от препоръчителния списък не минат в задължителния и работодателя на изисква допълнителни мерки никой не е задължен да се ваксинира (или така поне би трябвало да е според закона).

Ваксината е за предпазване - това е ясно. Ако съм прекарал болеста би трябвало да имам изграден имунитет и следователно няма нужда от ваксиниране. Защо и в този случай е необходимо да се ваксинирам? Само за да получа разрешение да водя нормален живот ли? Друг момент. Защо ваксината не е част от задължителния имунизационен календар, ами е по-желание/принуда? На мен повече ми прилича на правене на бизнес и бягане от отговорност от грешни решения чрез отвличане на вниманието и настройване на хората едни против други. Ситуацията е малко като махалото на часовника: така е било и така ще бъде

Интернет ми предоставя възможност за 'fast refresh', ако мога така да се изразя. Понеже работата ми е свързана с психическо натоварване, успявам чрез гледане на кратки 'entertainment' видеа/игри от по 5-10 минути през около час да се разсея достатъчно за да мога да продължа след това работата с повишено внимание. Интересното е, че продължителноста и продуктивноста ми са се увеличили значително в сравнение с времето когато излизах навън или правех физически натоварвания за да се разсея. Трябва да отбележа, че здравето ми се е влошило значително (затлъстяване, физическа отпадналост, предразполагане към контузии и други). Не само, че чувствам промяната, но и медицинските ми изследвания от последните 2 години го показват. Така, че се опитвам да намалям времето прекарано пред екрана за сметка на физическа активност и време прекарано със семейството и приятелите. Борбата със зависимостите е трудна и продължителна, но неизбежна

Заключението, където се обвиняват италианците ми напомни за:

@insighting Фокуса е валиден още 4 месеца. За 2022 година 1771 да се замени с 1772

Благодаря за информацията! Прегледах няколко видеа с Бойко Рангелов. Той също добре обяснява на достъпен език как според него стоят нещата. Навярно, ако потърся ще намеря и други учени опитващи се да обяснят случващото се около нас. Думите им макар и на пръв поглед да звучат малко като приказки за възрастни са добре изложени, обосновани и подкрепени с личен или споделен опит. Смятате ли, че изходните данни на които се базират техните предположения и твърдения са достоверни? Става въпрос за преки и косвени наблюдения, експерименти, документи и т.н. Въпросът е предизвикан, малко и пореди факта, че гледах няколко предавания от поредицата 'Прастари времена' от Ирена Григорова. В един от епизодите обясняваха, защо няколко големи камъка са били използвани за светилище в древноста. Предположенията направени по време на огледите на камъните, които след публикуването им ще бъдат приети за доказателства ми се сториха меко казано несериозни. Следвайки метода, който бе използван може би всяка по-голяма и не гладка скала или група от скали независимо къде се намират може да се докаже, че някога е била свещено място.

От известно време гледам различни видеа с проф. Лъчезар Филипов и ми прави впечатление начина по който успява да обясни тезите си по интересен и логичен (поне за мен) начин. Какво е мнението ви относно неговите виждания? Доколко твърденията и предположенията му са достоверни? На мен лично ми харесва това, че не се страхува да изказва открито своите съмнения, така както и да търси новото и различното. За тези които не са чували за него прилагам едно от предаванията в които участва:

@doraПоследното Ви мнение е меко казано несериозно. Щом някой преживе се е самоопределил като българин, то той се счита за такъв и след смърта му (въпреки, че може да се спори, ако официално се е водил турски поданик). В днешно време пример затова са тези, които се самоопределят за хора от друг пол. Въпреки, че са родени с пенис ние не ги наричаме мъже, щом те не се самоопределят като такива. Имам познат, който е с иракски паспорт и благодарение на него се възползва от всичките привилегии давани на бежанец, но се самоопределя като кюрд. Та какъв е той кюрд (според него), иракчанин (според паспорта), циганин (според някои общи познати) или някакъв друг? А като какъв ще бъде определен като почине (същия въпрос важи и за хората които не са живели в съгласие с пола си)?