К.ГЕРБОВ

Има в интернет няколко записа озаглавени The MAGIC of Bulgarian Voices & Japanese Music. Не можах да намеря информация за какво става дума. Вероятно „Мистерията на българските гласове” изпълнява японска музика? Първото изпълнение, доколкото разбрах е на японската народна ли, национална ли песен, посветена на японската вишна: SAKURA SAKURA. http://www.youtube.com/watch?v=eanQYegqyVg Втората песен, обаче, е с неравноделни тактове и на всичкото отгоре е в поп аранжимент? Нали днес е ден на ромите, поздрав с едно етнорап парче. http://www3.vbox7.com/play:fcfc82e5?p=favourites&id=1020643

Розоцветни (Rosaceae) е крупно семейство растения, включващо 100-120 рода с над 3000-3350 вида дървета, храсти, полухрасти и треви. Семейството се среща по целия свят, но най-разпространено е в умерения пояс на Северното полукълбо. Счита се за третото по стопанско значение растително семейство след Житни и Бобови. Популярни представители на Розоцветни у нас са многогодишните плодни дървета от подсемейства Ябълкови (Maloideae) и Сливови (Prunoideae). Първото включва семковите овощни видове от родовете Malus (Ябълка), Pyrus (Круша), Cydonia (Дюля). Към второто подсемейство се отнасят костилковите овощни видове от родовете Prunus (Слива), Cerasus (Череша) и Persica (Праскова). С това изброяване, направено по старата класификация на Розоцветни, не се изчерпват всички видове от двете подсемейства, но тези, които са споменати, са обекти на тази галерия. Авторът е успял да ги заснеме лично, в района, в който живее. Плодните дървета израстват като ствол, от който изникват разклонения, образуващи короната на дървото. При някои видове от корените могат да израстат няколко ствола или пък разклоняването на основния ствол да започне почти от земята. Тогава дървото се нарича многостволово. През пролетта, преди разлистването на дърветата или едновременно с него, се осъществява цъфтежът, а в края на лятото и през есента появилите се плодове узряват. Цветовете са единични или събрани в съцветия. Всеки цвят е съставен от 5 венчелистчета и 5 чашелистчета. Тичинките обикновено са 10 до 20. Устройството на плодника определя разликите между двете подсемейства. Времето, през което цъфтят дърветата, зависи от географското положение на местността, където расте съответното дърво и надморската й височина. Плодните дървета по време на цъфтежа им се посещават от пчелите, които ги опрашват, което е от съществено значение за реколтата. Плодовете на овощните дървета съдържат ценни хранителни и лечебни вещества – захари, органични киселини, минерални соли, витамини, които определят трайното им присъствие на нашата трапеза в оригинален или преработен вид. В овощните градини се засаждат култивирани сортове плодни дървета, даващи добра по количество и качество реколта. По улиците, градинките и парковете на големите градове, се срещат и диви видове ябълки, круши, череши и сливи. Показаните тук снимки имат за задача да дадат на любопитните жители на градовете по-обща представа за вида на споменатите овощни видове, главно по време на техния цъфтеж, когато те привличат вниманието. Подсемейство Ябълкови Ябълка Родът Ябълка (Malus) у нас е представен главно с дивата ябълка киселица Malus sylvestris и домашната десертна ябълка Malus domestica. Първата има бодливи клони, а плодовете й са дребни и имат горчиво-кисел вкус. Втората е позната чрез най-различните си култивирани сортове, всеки от които се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода. Дървото на ябълката достига на височина до 10-15 м, но има и нискостеблени храстовидни и палметни сортове. Стволът на ябълковите дървета е прав, покрит със сивокафява напукана кора. Клоните образуват разперена, сравнително плътна корона, в която по-младите клонки имат червеникавокафява гладка и лъскава кора. По някои от клоните на дивата ябълка се образуват тръни. Листата са с яйцевидна или елипсовидна форма, имат дължина 5-8 см, на върха са заострени, а по краищата - ситно назъбени. Горната им страна е тъмнозелена и леко лъскава, а долната – бледозелена, матова и с власинки. По-младите листа са целите мъхнати. Дръжките на листата са сравнително къси, 1-2 см. Ябълката цъфти основно през април-май. Цветовете са едри 4-5 см в диаметър, бели или розови, събрани по 3 до 9 в сенниковидни съцветия. Плодовете на дивата ябълка не надминават 5 до 7,5 см в диаметър. Те са червеникави или жълтеникави, зреят в края на октомври. При десертните сортове плодовете са по-големи: 10-15 см. Окраската им е разнообразна: зелена, жълтозелена, жълта, червена. В зависимост от сорта зреят от юли до септември. Круша Към рода Круша (Pyrus) принадлежат дивата круша Pyrus pyraster и култивираната европейска круша Pyrus communis, която има хибриден произход. Стволът на крушовото дърво е покрит със сиво-кафява напукана кора. Може да достигне на височина до 10-15 м. Короната е закръглена, с растящи встрани, преплетени клони и също може да стане голяма до 5 м в диаметър. Малките клони са с кафява кора, при дивата круша по тях има тръни. Листата на крушата са тъмнозелени, твърди, лъскави (гланцирани), леко назъбени по края и с по-светъл цвят от долната страна. Имат яйцевидна форма - на върха са заострени, а в основата закръглени, имат размер до 5-7 см, дръжките им са дълги. През есента листата на дивата круша почерняват, а на домашната почервеняват. Крушата цъфти през април-май. Цветовете са бели, с диаметър до 3 см, събрани по 6-12 при дивата круша и 3-9 при култивираната, в сенниковидни съцветия по върха на късите клонки. Също имат дълги дръжки. Плодовете на дивата круша са сравнително дребни, имат диаметър 3-4 cм. Узрелите имат жълт или червеникав цвят, кисел и силно тръпчив вкус. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат. Питомните сортове са по-големи, по-сочни и далеч по-приятни на вкус. Узряват през август-септември. В зависимост от сорта плодовете на градинската круша са жълти или жълтозелени, някои с червен оттенък по повърхността. Дюля Обикновената продълговата дюля Cydonia oblonga е единствен представител на рода Cydonia. Представлява храст или неголямо дърво, обикновено не надвишаващо 5-7 м височина, на ширина короната достига 4-6 м. Стъблото на дюлевото дърво е покрито с тъмносива, понякога сиво-кафява, сравнително тънка кора. Дюлята има относително големи 5-10 см листа с правилна яйцевидна до кръгла форма и гладък ръб. Горната страна на листата е тъмнозелена, а долната - светлозелена, понякога почти бяла. Последното се дължи на големия брой бели власинки, които покриват долната страна на листата. Цветовете на дюлевото дърво са бледорозови, понякога напълно бели, едри 4-5 см в диаметър. Цветът и чашковидната им форма имат за цел да привличат насекомите, които са основното средство за опрашването на този вид. Дюлята цъфти през май-юни, а плодовете й узряват през септември-октомври. Когато е узрял, плодът има ярко златист цвят и напомня по структура този на ябълката и крушата. Обикновено има 7-12 cм височина и диаметър 6-9 см в най-широката си част. Подсемейство Сливови Слива От рода Слива (Prunus) най-разпространени у нас са джанката Prunus cerasifera и обикновената домашна слива Prunus domestica. Джанката е най-разпространеното плодово дърво в градовете. Среща се в домашните дворове, в свободните пространства по улиците, в градините и парковете. Домашната слива е култивирана и се счита за хибрид между джанка и трънка. Има стопанско значение в преработвателната промишленост и се отглежда в овощните градини. Сливите са храстовидни или многостволови силно разклонени (разперени) дървета с височина 3-12 м. Някои сортове имат склонност към образуване на коренови издънки. Кората на възрастните дървета е сивокафява, а новите израстъци по клоните или в основите на ствола, са зелени или зеленокафяви. Клоните на джанката са бодливи. Листата на сливите са с елипсовидна, яйцевидна или обратно яйцевидна форма и са назъбени по краищата. Имат дължина 4-6 см. Джанките са едни от първите плодни дървета, разцъфващи в умерените зони на Европа през март и април. Цъфтежът на домашната слива е през април-май. Цветовете са бели, единично разположени. Имат къси дръжки и се разтварят преди или едновременно с листните пъпки. Плодовете на джанката узряват през юли-август. Те са кръгли с диаметър до 3 см, имат жълт или червен цвят. Плодовете на домашната слива зреят през август-септември. Обикновено са виолетови или тъмносини, имат продълговата или сферична форма и лек восъчен налеп. Череша В България най-често срещаните представители на рода Череша (Cerasus) са дивата череша Prunus avium и обикновената вишна Prunus cerasus. На височина дивата череша може да достигне до 20 м, вишната е висока до 10 м. Дърветата и на двата вида имат лъскава червеникавокафява до червеникавосива кора, която се лющи на напречни тънки ивици. Короната е високо издигната, с не много гъсто преплетени клони. Листата на черешата са с променлива форма - елипсовидна, удължена яйцевидна или обратно яйцевидна. Те са 5-10 см дълги, 3-5 см широки, назъбени. При вишната листата са обратно яйцевидни. Цветовете на черешата и вишната са бели, 2-3 см в диаметър, събрани по 2-3 в сенниковидни съцветия. Дръжките на цветовете са сравнително дълги, 2-4 см. Цъфтежът на двата вида е през април - май. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност. Плодовете са сферични, червени, костилкови, зреят през юни-юли. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. За разлика от сливата по него няма восъчен налеп. Праскова Прасковата Prunus persica, чието латинско име означава „персийска слива”, е малко дърво или храст. Достига около 4-8 м височина. Листата са ланцетовидни (копиевидни), с назъбени ръбове, дълги 7- 15 см, широки 2-4 см. Имат къси дръжки 1-1,5 см. Цветовете са единични, звънчевидни, почти без дръжка (седящи), 2,5-3 см в диаметър, имат розова окраска. Появяват се през април-май, преди да започне развитието на листата. Плодовете на прасковата са едри, кълбовидни, често мъхести (кадифени), с бразда надлъжно на плода. Съществуват най-различни сортове праскови с жълта, розова или бяла вътрешност, които зреят по различно време в периода краят на юни – началото на септември.

Братя Йосида (Yoshida Brothers) изпълняват с традиционните японски инструменти цугару шамисен (tsugaru-jamisen) ремикс на българската народна песен „Ерген деда, червен деда”. Допълнителни сведения http://signal.bg/view_article.php?article_id=22854 . Българският хор „Ангелите” и музикалната група Хун Хур Ту изпълняват българската народна песен „Сос ма караш, майчинко”. Хун Хур Ту са от република Тува (Руска федерация). Използват инструментите игил, хомус, дошпулуур, тунгур (шаманско дайре) и други. Поздрав за почитателите на тюркската теория за произхода на българите: тюркска шаманска музика. Пак е от Тува.

Аз не те подигравам. Просто използвах случая да се дообясня за двете песни „Натали”. Мен такъв ми е стилът: като знам нещо, което считам, че не всички го знаят, го съобщавам. По-надолу ще разбереш, че все пак при превод от испански на френски понякога се получават странни неща. Които показват, че май не е „чиста” работата на Хулио Иглесиас, относно странната негова песен „Натали”. Това се вижда първо от две негови интервюта, дадени на руски журналисти, в които Хулио Иглесиас откровено го усуква, когато говори за „Натали”. Интервю с певеца, направено по повод посещението му в Москва през 2009 г.: - Вие сте изпълнявали „Натали” милион пъти. За какво мислите когато пеете тази песен? - „Натали” е написана по руски музикални мотиви, но тя е популярна в много страни. Аз много обичам тази песен, тя стана част от моя живот. Когато я пея, всеки път изпитвам нови чувства – всичко зависи от моето настроение. http://roman-shirokov.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=70:2009-12-27-11-30-50&catid=34:2009-12-26-13-18-44&Itemid=56 Друго интервю от 2011 г.: – В Русия всяка жена с име Наталия мисли, че вие изпълнявате своята песен „Натали” специално за нея. А вие в крайна сметка кого си представяте, когато пеете тази мелодия? Коя е тази щастливка, на която е посветен хитът? – „Натали” основно е песен за Русия и е посветена на Русия. Аз я съчиних на яхтата. Около мен беше морето, и в един момент в главата ми възникна ето тази фраза: „Натали…” (пее). За мен беше сюрприз, когато песента „Натали” стана хит номер едно по целия свят! И когато аз идвам в Русия, много-много-много хора идват при мене и си признават: „Знаеш ли, аз нарекох дъщеря си Натали, защото на мен ми харесва твоята песен”. http://moya-semya.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=2737:2013-03-07-12-09-25&catid=94:2011-06-23-06-47-08&Itemid=172 Бля, бля, както казват в такива случаи. Как така Хулио безгрижно реейки се с яхтата си по южните морета, се е сетил изведнъж за Наталия, а не за Лусия или Изабела, да речем. Пък и музиката, която тогава му е хрумнала, не е някакво фламенко или салса, а руският романс „Очи чорние”? За първи път Хулио Иглесиас посещава СССР през 1978 г. Музиката на „Натали” е на самия Хулио Иглесиас, а текста се води, че е на Раул Аркуза (Raul Arcuza). (Той пък как се е сетил за руското име Натали?) Интересно, но през 1979 г. Хулио Иглесиас се развежда с първата си жена Изабел Прайслер. През април 1982 г. музикалната къща Music Sunny Pop Songs издава албума MOMENTOS, в който е включена и песента „Натали”. Че Хулио Иглесиас е гузен, се вижда от варианта на „Натали”, който той изпълнява на френски език. Песента носи заглавие „Носталжи (Nostalgie)” и в нея името Натали изобщо не се споменава. Вероятно испанският певец предвидливо е решил, че ако изпее лирична песен за Натали, френският слушател веднага ще заподозре, че май става дума за същото, каквото и в „Натали” на Жилбер Беко. Julio Iglesias Nostalgie Както казват: Крушата не пада по-далеч от дървото. Демек, какъвто бащата, такъв и синът. Интересно дали бащата Хулио е изразил някакво по-откровено мнение за приятелката на своя син Енрике? Може би разликата днес е, че руската девойка до Енрике Иглесиас не се казва Наталия, а Ана. Ето и текста на "Носталжи". Ако искаш го преразкажи, да видим има ли съответствие с "Натали". Julio Iglesias - Nostalgie (Nostalgia) Nostalgie on se ressemble Tu es tendre, moi aussi Nostalgie je pense a elle Je l'appelle dans la nuit Elle vivait la-bas Au pays du froid Oa le vent sauvage M'apporte un regard Il neigeait l'hiver Il pleuvait du bleu Et l'ata joli, Nostalgie Nostalgie on se ressemble C'est dacembre ton pays Nostalgie, tu joues tzigane Sur la gamme de l'oubli Elle avait envie De braler sa vie Sous un vrai printemps Elle avait vingt ans Elle a pris la mer Vers un ciel plus clair Me laissant le gris, nostalgie Un amour d'hiver Le ciel a l'envers C'atait la folie, nostalgie Parfois sur la mer Quand la nuit est claire Son pranom revit Nostalgie, nostalgie, nostalgie

„Ла плас руж ете вид... тралалалала Наталииии...” е от „Натали”, но на Жилбер Беко. Интересно, че и съвременните руснаци, също бъркат „Натали” на Беко с едноименната песен на Хулио Иглесиас. В една руска статия от 2009 г. се казва, че „Беко написва в родината си песента „Натали” станала по-късно хит (нея с успех я изпълняват Хулио Иглесиас и Георгий Лепс”. Между трите едноименни песни обаче няма нищо общо. Клипът тук е с „Натали” на Жилбер Беко. По всичко изглежда девойката, разхождаща се с него из Москва, е самата Натали. А какво е станало между тях, разказва сам творецът и изпълнител на песента. Натали Превод: LeeAnn Червеният площад беше празен Пред мен вървеше Натали Имаше хубаво име, гидът ми Натали Червеният площад беше побелял Снегът се стелеше като килим А аз следвах в този студен неделен ден Натали Тя разказваше с прости изречения За октомврийската революция А аз си мислех вече Как след мавзолея на Ленин Ще отидем в кафе „Пушкин” Да пием топъл шоколад Червеният площад беше празен Хванах я за ръка, тя се засмя Имаше руси коси, моят гид Натали, Натали… В стаята й в Университета Група студенти Я очакваха с нетърпение Смяхме се и дълго разговаряхме те искаха да знаят всичко Натали превеждаше Москва, равнините на Украйна и Шамп-з-Елизе смесихме местата и запяхме Докато отваряме бутилка френско Шампанско се смяхме от сърце и затанцувахме А когато стаята се изпразни и всички приятели си бяха тръгнали Останах сам с моя гид Натали Не стана повече въпрос за октомврийската революция. Не бяхме вече там. Приключихме и с мавзолея на Ленин и с шоколада в „Пушкин”. Това беше вече далеч. Колко празен ми изглежда животът ми но знам, че някой ден в Париж Аз ще й бъда гид … Натали, Натали Във въпросната статия с неверните сведения за изпълнителите на песента „Натали” се обяснява: „В 1964 година френския певец Жилбер Беко пристигнал в Москва. Съпровождала го очарователната преводачка Наташа. Заедно те прекарали много време. Скоро деловите им отношения прераснали в страстен роман. Но в съветско време връзките на руските девойки с чужденците не били поощрявани. Затова Жилбер си заминал за Франция, а Наташа останала в Москва… В песента в частност става дума, как двамата влюбени пили горещ шоколад в кафене „Пушкин”. Но по това време в „Москва” не е имало кафене „Пушкин”. Съществувало е кафене на улица „Тверска”, прозорците на което гледали към паметника на Пушкин. Навярно и за това, Беко е решил, че кафенето се е наричало „Пушкин”. http://svpressa.ru/culture/article/14444/

Песента „Натали” на Хулио Иглесиас ми се вижда много странна. Търсил съм в интернет обяснение, но не съм намерил. На мен тази песен ми прилича като „Натали” на Жилбер Беко. Той обяснява, че Натали била разводачката му в Москва, когато бил на концерт там. Затова в песента се пее за „октомври”, „Москва” и припевът е казачок. В „Натали” на Иглесиас има споменаване „много си далеч от мен”, но няма текстови намек за Русия. Затова пък мелодията в припева е същата като на „Очи чорние”. Даже в края има опит за леко забързване. Тук "Натали" е с превод. http://www.vbox7.com/play:c71f7ed9

В речника на Найден Геров „пахар” е дълбока паница, също и шиник. Шиник пък е мярка за зърнени храни, а също и съда, с които става измерването. „Пие направо от пахара” означава, нещо като: пие направо от ведрото. За шиникът казват, че събирал около 8-10 кг. Има и глагол „пахам”, едно от значението на който е „сея”. Шиникът се употребява директно при сеенето. Толстой Л.Н. (Мясоедов, "Сеятель").

Доколкото стана ясно, от форума няма някой, които да „живее с латино музиката”. Харесват се определени песни или изпълнители. Аз самият повече обичам мелодичните, отколкото ритмичните песни. Затова като любим латино изпълнител мога да посоча Хулио Иглесиас. Него съм го слушал от времето, когато дойде на „Златния Орфей” през 1973 г. Много негови песни, са ми любими шлагери. Преди дни се появи съобщение, че влязъл за втори път в Книгата на рекордите Гинес като най-продавания латино артист за всички времена. Иначе вече бил вписан в Книгата на Гинес и за своите 80 издадени албума на 20 езика, има над 300 млн. продадени копия от албуми, над 2600 платинени и златни плочи, над 5000 концерта в 500 града по света и над 60 млн. зрители на всички континенти. Не знам този стил как се казва (май е салса), но усещам тази песен като нещо фино и елегантно. http://vbox7.com/play:00a08773 Baila Morena .. превод .. Julio Iglesias

„Панагюрското златно съкровище е открито на 08.12.1949 г., при действието на Закона за старините /ДВ, бр.37 от 16.02.1911 г./, в близост до гр. Панагюрище при копаене на пръст за нуждите на Тухларна фабрика "Мерул" от работници на тухларната - братята Павел, Петко и Михайл Георгиеви Дейкови. Ответникът по касационната жалба Павел Иванов Цветанков е наследник на Павел Георгиев Дейков,Съкровището е открито на държавно място,На 29.12.1949 г., е регистрирано във фонда на Регионалния археологически музей - Пловдив, като движима културна ценност - "национално богатство". Заведено е в инвентарна книга № 1 на музея с инвентарни номера от №3196 до №3204. На основание чл. 31 от ЗПКМ/отм./, през 1974 г. е предадено в Националния исторически музей/НИМ/ където се намира и понастоящем. В НИМ е прието с акт за временно ползване № II 857/10.08.1982 г. и вписано в Книга за временни постъпления под № 4362/1-9.” Цитатът е от цитираното по-горе решение № 188, София, 08.01.2013 на Върховният административен съд на Република България. http://vbox7.com/play:c14259c1cb

Лъжи и доказателства 21.03.2013г.

Преди да се реши на кого принадлежи Панагюрското съкровище не е ли редно все пак да му се издаде един сертификат, доколко "оригиналът" е оригинал? Съществува ли държавна документация, колко официални копия са правени от него и къде се намират? Цветанков казва: „Божидар Димитров не дава достъп до съкровището за сертифициране и проверка. Затова не е осигурил достъп на специалистите от Министерството на културата за извършване на проверка през декември месец миналата година. Това е факт, който ми е изпратен лично като документ… През всичките 60 години нито едно отговорно ведомство не е правило оценка на Панагюрското златно съкровище и имам документи за това... Другата лъжа на Божидар Димитров е че Панагюрското съкровище е маркирано с радиоактивни изотопи в лабораторията на Министерството на вътрешните работи. В отговор министър Цветан Цветанов казва, че ведомството му такова маркиране не е правило през годините…” Също: „Според заповедта за производство на двете копия на Панагюрското златно съкровище през 2011 г., всички калъпи, матрици, фотоизображения, отливки трябва да бъдат предадени в Пловдив и унищожени. Това фигурира в заповедта като изискване в точка 3, това е и изискване на Закона за културното наследство. Трябваше да подам сигнал в прокуратурата, за да се реши директорът на НИМ да предаде част от гипсовите калъпи и силиконови отливки. Той обаче не предаде сребърни отливки, които са с форма на копията на Панагюрското златно съкровище. Което означава, че може да си вземе отпечатък във всеки един момент, в който пожелае, и да си направи ново копие. Така че срещу Божидар Димитров в момента има и такъв сигнал до главния прокурор – за неизпълнение на заповед, превишаване на правомощия и нарушаване на законовата уредба по отношение на производство на копия на културни ценности. Най-вероятно и този сигнал ще прерасне в дело, защото не желаят да ги предадат доброволно. Предадоха само частта, която е възстановима - гипсовите калъпи и силиконовите отливки ги предадоха за унищожение, което вече е факт, но сребърните отливки не може Божидар Димитров да си реши да ги запази на отговорно пазене. Че той какъв е? Не може да отменя заповед на министъра на културата. Защо ги крият, защо са им тези отливки?...” Това са сериозни неща. Вярно, повдигнати са от засегнат човек. Аз не знам верни ли са или не, но на тези въпроси директорът на НИМ отговаря нехайно, че той бил наследник на Аспарух. Сериозен отговор аз не съм срещал. Ако се окаже, че притежаваме само копия на Панагюрското съкровище, за какво е спорът тогава? Има достатъчно копия: да раздадат по едно на музеите в Панагюрище, Пловдив и София и едно на наследниците, ако се докаже че има такива наследници - и да се приключи с въпроса.

Панагюрското съкровище е изчезнало!?! http://www.blitz.bg/news/article/189574

Астрономическата пролет настъпи, да изпратим зимата с музиката на Вивалди. То и времето е още зимно. Vivaldi - Four Seasons (Winter)

А това е пак в първата половина на миналия век, но чалгаджиите не са македонски градски, а български от село. Тодор Колев във филма „Господин за един ден”

През 80-те години, по-специално през 1989 г., много популярни станаха песента и танца „ламбада”. http://www.youtube.com/watch?v=i8mz9uOvFQA А през 1994-1995 г. интернационален хит беше „Макарена”. За съжаление оригиналното видео е ораничено за възпроизвеждане тук, затова кликвай направо върху заглавието или после в "Гледайте в You Tube".

Стара македонска градска песен. Абе аз имах съмнение, че чалгия е македонска дума и така излезе. Ај засвирете ми чалгии - Ванчо Тарабунов Ай, засвирайте ми чалгии, една песма мераклийска! Да се сетам за младостта, да си плати сърце радостта! Да се сетам за младостта, да си плати сърце радостта! Припев: Свирайте ми чалгаджии, свирайте ми все от сърце! Празник ми е на душата, сега пиям за младостта! (x2) Ай,засвирайте ми чалгии, тежка песма како живот мой! Очи солзи да наполнат, душа моя да олекне! Очи солзи да наполнат, душа моя да олекне! Припев: Свирайте ми чалгаджии, свирайте ми все от сърце! Празник ми е на душата, сега плачам за младостта! Свирайте ми чалгаджии, свирайте ми все от сърце! Празник ми е на душата, да си плати сърце радостта!

Иво Папазов в шоуто на Тодор Колев Ivo Papazov Clarinet & Georgi Janev Viola

Латино песен за Варна от близкото минало. http://vbox7.com/play:e4fc20a6 „Варна хубава Варна" - Лос Парагуайос (Песни за Варна, Балкантон, 1967 г.)

Това, че палашът бил българско изобретение, навремето го вкара в употреба Дориан Александров със статията си „Българската позиция за гроба на кан Аспарух”. Има я качена на много места в интернет. Доктора я пусна и във форума и имаше дискусия по нея. Виж в http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3679 прикачения файл Groba_na_han_Asparuh.doc в началото на темата. Аз не съм се интересувал от темата за палашите, но в статиите в интернет се споменава, че те се появили доста по-късно от времето на Аспарух. http://ru.wikipedia.org/wiki/Палаш Интересно, но за тази позиция в Уикипедия няма българска статия.

Изразих накратко мнението си. И двете съкровища нямат отношение към разглежданата тук тема.

Данчето Христова е по „ритуалите”.

Съкровището от Наги сент Миклош е иранско по произход, а Преславското – византийско. Макар, че македонците могат да претендират за последното, защото на една от плочките има изображение на Александър Македонски.

Най-големият успех на България на Евровизия.

Анкета „Какво в интернет се разбира под”: Етно музика http://www.google.bg/search?q=етно+музика&hl=bg&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=qYZJUdvABMaVtAaqvoGADA&ved=0CAoQ_AUoAQ&biw=1280&bih=569 Фолклорна музика http://www.google.bg/search?q=фолклорна+музика&hl=bg&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=e4dJUfHFG8mQtQbs0oHIAQ&ved=0CAoQ_AUoAQ&biw=1280&bih=569 Почти същото излиза и на „Народна музика” http://www.google.bg/search?q=народна+музика&hl=bg&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=t4dJUeSbBMTitQbas4HoCg&ved=0CAoQ_AUoAQ&biw=1280&bih=569 Поп фолк http://www.google.bg/search?q=поп+фолк&hl=bg&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=0IZJUbP7DYjhtQbAiIHoAw&ved=0CAoQ_AUoAQ&biw=1280&bih=569 Чалга http://www.google.bg/search?q=чалга&hl=bg&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=VYZJUY-xH8GYtAbH9oHwDg&ved=0CAoQ_AUoAQ&biw=1280&bih=569

Установените факти изглеждат по-малко по-друг начин: Спустя 50 лет, в 1963 году, на месте находки в Перещепине проводила разведки А.Т. Смиленко, но в заложенных шурфах не нашла ничего связанного с находкой 1912 года. .. Под вещами было много золы с чёрными комками. Один небольшой кувшин был закрыт на золотой замок с ключиком на цепочке. Внутри была чёрная масса. .. А.Т. Смиленко отмечает, что такая серая зольная прослойка и тёмные комки, похожие на угли, были найдены в разведывательных шурфах и поблизости от них между буграми песка везде в ложбинах, где долго стоит вода, а, по свидетельству местных жителей, Перещепинское сокровище было найдено на берегу озера, в ложбине между буграми песка, и сама территория села относится к болотистой местности. Поэтому версию о находке «золы» и углей она отбрасывает и считает серый слой перегноем.