К.ГЕРБОВ

Повесть временных лет (ПВЛ) е едно от най-ранните летописни съчинения в старата руска литература, съставено около 1113 г. от Нестор, монах в Киево-Печьорския манастир. Известна е и като Несторова хроника, а в превод на български език е Повест за изминалите години. Съдържанието на ПВЛ е запазено в преписите на две по-късни нейни редакции. Тази от 1116 г. е дело на Силвестър, игумен на Михайловския манастир във Видубиц до Киев. Преписи на тази редакция са влезли в състава на Лаврентиевския летопис от 1377 г., в Радзивиловския и Московско-Академическия летопис от XV в. Препис на другата редакция от 1118 г. е включен в Ипатиевския летопис от XV в. Приема се, че ПВЛ е съставена въз основа на руски домашни и чужди писмени историографски източници (Древнейший Киевский свод от 30-те - 40-те г. на XI в., Никоновский свод от 1073 г., Начальный свод от 1095 г., Хрониката на Георги Амартол, хипотетичната Хроника на цар Симеон). Използвани са били и някои византийски, старобългарски и староруски агиографски съчинения, а също множество фолклорни предания и легенди (за заселването на славяните, за идването на апостол Андрей по руските земи, за основаването на руската държава и първите руски князе и др.). На свой ред ПВЛ става неотменна съставна част на повечето по-късни руски летописи. В повестта са включени две известия за дейността на Константин-Кирил и Методий. Първото, условно обозначавано като Сказание о преложении книг, е записано под годината 6406 (898) и представлява кратка история на създаването на славянските книги. Второто известие, поместено под годината 6494 (986), по съдържание представлява „поучение“ на гръцки мисионер към руския княз Владимир Светославич (969-1015) и е известно като Речта на философа. Сред съществуващите славянски писмени извори не са открити преки паралели на текста на Сказанието, което в същността си предава историята на създаването на първите славянски книги. Но приведените сведения отчасти съвпадат с Пространното житие на Константин -Кирил и Пространното житие на архиепископ Методий или имат паралели в по-късни южнославянски източници, а също и в паметници от западнославянски произход. Поради тези причини въпросите за източниците на Сказанието, за времето и мястото на възникването му, се третират различно. Времето на появата му се определя в хронологическите граници от края на XI до XIV в., а източниците му се търсят сред реално съществуващи и предполагаеми латински и славянски писмени паметници от западнославянски или старобългарски произход. Съществува и становище, според което първоизточниците на Сказанието трябва да се търсят в старобългарската историографска традиция. Някои специалисти виждат неговите корени в хипотетичната Симеонова хроника (Л. Боева), а други смятат, че като основно градиво са използвани житието на Кирил и житието на Методий с добавки от някои по-късни български извори и патриотични предания (К. Мечев). Като отдава особено голямо значение на факта, че Сказанието „органично“ се вписва в тъканта на летописа, А. И. Рогов отхвърля както тезата за западнославянски, така и становището за българските източници на Сказанието, като се присъединява към мнението на Д. Лихачов, че в него по памет е предадено съдържанието на Пространните жития на Кирил и Методий. Горните сведения са взети и цитирани със съкращения от том III (П-С) на българската Кирило-Методиевска енциклопедия (изд. 2003, с. 166-169). По-надолу е представено въпросното Сказание и е направен опит за допълнителен анализ на текста на произхода му. Текстът на Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския ръкопис На практика различията в текста на Сказанието за Константин и Методий, предаден в Лаврентиевския, Радзивиловския, Московско-Академическия и Ипатиевския летопис са минимални. Като изходен за статията тук е избран Радзивиловския, наричан още Кьонигсбергски летопис, защото той е илюстрован със 617 цветни миниатюри и четири от тях са свързани със Сказанието. Някои от тях са отпечатани в Кирило-Методиевската енциклопедия, т. 2 и многотомната История на България, т. 2, но поясненията към тях не са съвсем точни. Двете имена на летописа идват от името на литовския велик хетман, виленски воевода и княз на Свещената Римска империя Януш Радзивил, на когото е принадлежал ръкописа през XVII в. и от името на град Кьонигсберг, където ръкописът се е съхранявал през XVIII в. В хода на Седемгодишната война, през 1758 г. като трофей Радзивиловския летопис попада в Петербургската академия на науките. Текстът на Сказанието в посочения летопис гласи: „В 6406 (898) г. славянският народ бе неделим: славяни, които живееха по Дунав, покорени от угрите (маджарите), и моравци, и чехи, и поляци, и поляни, които днес се наричат руси. Първо за моравците бяха създадени буквите, които се нарекоха славянско писмо. Същото писмо е при русите и при дунавските българи. Когато славяните живееха вече покръстени, техните князе Ростислав, Святополк и Коцел изпратиха [пратеници] при цесар Михаил (византийския император Михаил ІІІ), които казаха: „Нашата страна е покръстена и няма учител, който да ни наставлява и поучава, да ни изтълкува (обясни) светите книги. Не разбираме нито гръцкия език, нито латинския - едни ни учат по един начин, а други - по друг, затова не разбираме нито смисъла на книгите, нито тяхната сила. Изпратете ни учител, който може да ни преразкаже словата в книгите и техния смисъл.” Чувайки това, цесар Михаил извика всички философи (учени) и им каза реченото от славянските князе. И казаха философите: „В Селун (Солун) има мъж, на име Лъв. Той има синове, разбиращи славянския език. И двамата му сина са мъдри философи.” Чувайки, цесарят изпрати за тях при Лъв в Селун, казвайки: „Изпрати при нас своите синове Методий и Константин.” Чувайки това, Лъв бързо ги изпрати. Като пристигнаха при цесаря, той им каза: „Славянската страна е изпратила при мен [пратеници], молещи за свой учител, който може да им изтълкува светите книги, това те искат.” И цесарят ги уговори и заминаха те в славянската страна при Ростислав, Святополк и Коцел. Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието. Радостни бяха славяните, че слушат за божието величие на своя език. След това бяха преведени Псалтира и Октоиха (Осмогласника) и останалите книги. Някои започнаха да хулят славянските книги, казвайки: „Нито един народ не бива да има своя азбука, освен евреите, гърците и латинците, съгласно надписа, който Пилат е написал върху кръста Господен [само на тези езици].” Чувайки за това, римският папа осъди тези, които роптаят срещу славянските книги, казвайки: „Да се изпълни писанието: „Да възхвалят Бог всички народи", и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както Дух Свети им е дал да говорят.” Който напада славянското писмо, да бъде отлъчен от църквата, докато се поправи; това са вълци, а не овце, те трябва да се познават по плода им и да се пазим от тях. Вие, чеда, послушайте божието учение и не отхвърляйте църковното наставление, което ви е дал вашият учител Методий.” Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ, а Методий остана в Моравия. След това княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел. Методий постави двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца, започвайки през март и завършвайки на 26 ден на месец октомври. Като завърши, въздаде достойна възхвала на Бога, който даде такава благодат на епископ Методий, приемник на престола на Андроник; понеже учител на славянския народ е апостол Андроник. В Моравия е ходил също и апостол Павел и учил там; там се намира и Илирик, до който стигнал апостол Павел и където били славяните първоначално. Затова учител на славяните е апостол Павел, от този славянски народ сме и ние - русите; затова и на нас, русите, учител е апостол Павел, тъй като е учил славянския народ и е поставил Андроник за епископ и свой наместник сред славянския народ. А славянският народ и руският са едно. От варягите са назовани русите, а преди те били славяни; макар и да са се наричали поляни, но речта им била славянска. Наречени били поляни, понеже пребивавали в полето [равнината], а езикът им бил общ, славянски.” Миниатюрите към Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския летопис Текстът с историята на Константин и Методий е придружен с четири миниатюри. Първата миниатюра № 30 представя две събития. Вляво е показана срещата на цесар Михаил с пратениците на Ростислав, Святополк и Коцел, които помолили: „Изпратете ни учител, който може да ни преразкаже словата в книгите и техния смисъл.” Вдясно императорски пратеник доняся на Лъв в Солун: „Изпрати при нас своите синове Методий и Константин.” Сцената, представена на миниатюра № 31, също е двойна. Тя е разположена под текста „Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието.” Репродукцията на тази миниатюра в руски и български издания е обяснена като сцена на създаване на славянската азбука и превеждане на славянски език на основните църковни книги. Ако погледнем по-внимателно обаче фигурата вляво, която се отъждествява с Константин, ще видим, че това, което прилича на лист с букви, е дорисувано. Константин всъщност държи също такъв изписан лист, като брат си Методий. Което означава, че художникът на оригиналната миниатюра вероятно е представил и двамата да записват правените от тях преводи. Като пропуск на миниатюристът трябва да се посочи липсата на книгите, които се превеждат. Миниатюра № 32, която е на гърба на листа с първите две сцени (л. 13), следва веднага след текста: „Княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел.” Сцената има тържествен и иносказателен характер. Съоръжението в средата трябва да е апостолската катедра, т. е. престола на апостол Андроник, който е наследен от Методий. Портретната характеристика на новия епископ на Панония е същата като на предходната сцена. Облеклото и то е същото: синьозелена дреха горе и розова отдолу. Човекът с червените дрехи и шапка е княз Коцел, придружен от свои приближени. Неизяснена докрай остава фигурата на свещеника вдясно. Възможно е, когато е рисувана миниатюрата през XV в., вече да е бил известен текста от житието на Методий, в което се казва, че Коцел направил Методий епископ, като поискал разрешение от папата. Последният пък изпратил специално послание. Вероятно групата вдясно са пратеници на папата, а епископа отпред държи въпросното послание. Последната миниатюра № 33 макар и отдалечена от текста „Методий покани двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца”, по всичко изглежда илюстрира именно този момент от дейността на епископ Методий. И тук художникът е успял да повтори облеклото и портретните му черти от предишните миниатюри. Анализ на текста на Сказанието за Кирил и Методий в ПВЛ Констатацията е, че Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския ръкопис, а така е и в останалите преписи на ПВЛ, съответства на изложеното в глави V, VI, VIII и XV на Пространното житие на архиепископ Методий. В руския летопис са направени някои допълнения и уточнения, отнасящи се до изпращането на братята от Византия, които очевидно са взети от други източници. На някои места текстът от житието е редактиран при въвеждането му в Сказанието, на други - вероятно съзнателно е пропуснат. Но историята за поканването на Константин и Методий в Моравия и дейността им там, е предадена, както е в споменатите глави. По-долу е цитирано съдържанието им, като с плътен шрифт са посочени пасажите, които са влезли в Сказанието: "V. Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: „Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда." Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски." Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя – според думите на апостол Петра, който казва: „Бойте се от Бога, почитайте царя", но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици. VІ. Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] „Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече „пилатовци” и „триезичници”, и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци. VІІІ. А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: „Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание: „Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: „Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!" Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана. ХV. След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги." http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1 Прави впечатление, че в ПВЛ са налице доста различия спрямо текста на житието на Методий, както и промяната на някои обстоятелства. В руския летопис изобщо не се споменава, че Константин и Методий са поканени от папата в Рим, че славянските книги са осветени там и че именно папата е посветил Методий в свещенически сан. Отбелязано е обаче, противопоставянето на папата на догмата, че църковната служба трябва да се води само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Друго различие е, че според житието славянската азбука е била съставена преди Константин Философ да поеме пътя към Моравия, взимайки и Методий. Докато в ПВЛ двамата братя заминали за славянската страна и след като пристигнали, започнали да съставят буквите на славянската азбука. В самото житие има непълнота, като се казва, че след като изминали три години двамата братя се върнали от Моравия. И не се споменава, че преди смъртта си Константин е станал католически монах, приемайки името Кирил. Вероятно не знаейки тези подробности, руският хронист е написал: „Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ.” Така в Сказанието Константин не става Кирил и не е правилно текстът в ПВЛ и придружаващите го миниатюри в Радзивиловския летопис да се свързват с това име. Всичко показва, че Нестор е ползвал един много ранен вариант на житието на Методий и не е познавал житието на Константин-Кирил. Пропускът на част от посланието на папата до княз Коцел е един любопитен момент. Едва ли тази част е липсвала в извора, който е послужил за съставяне на Сказанието в ПВЛ. Възможно е на руската църква да не се е понравила близостта на двамата братя до католицизма. На практика Методий е бил ръкоположен за католически свещеник и после епископ. Особено дразнещ факт в пропуснатото, е инструкцията службата при славяните да се извършва първо на латински език, а след това на славянски. Неспоменаването на тези факти в ПВЛ, като че ли е проява на църковна цензура. В илюстрациите е представена една необяснена даденост: от тях излиза, че Константин и Методий са имали още от началото на своята мисионерска дейност свещенически сан и то висш. На миниатюра № 31 в Радзивиловския летопис и двамата братя носят малък омофор. Това са ленти с изобразени на тях кръстове. Този елемент от богослужебните одежди са носели служителите на църквата с ранг от епископ нагоре. Относно предположенията, че източникът на Сказанието е старобългарски, например някаква хроника, писана по времето на Симеон, трябва да отчитаме, че тогава са знаели, че в България е дошъл не Константин, а неговите ученици. Но вижда се, че в руския летопис все пак има „българска следа”. Сказанието за Константин и Методий в ПВЛ е любопитно с твърдението, че след завършване на мисията в Моравия, Константин се върнал обратно и се отправил да учи българския народ. Тук имаме ситуативна връзка с т. нар. Солунска легенда, където се отбелязва, че Кирил пристигнал при българите в град Равен на река Брегалница. Там той им създал 32 букви и ги учил на православна вяра и християнство. Дали има някаква пряка връзка между Сказанието за Константин и Методий в ПВЛ и преданието, разпространявано през вековете, че създателят на славянската азбука Константин-Кирил е проповядвал сред българския народ е въпрос, който трябва да бъде решен от по-добре запознатите с изворите за двамата братя, първи славянски просветители. Целта на тази статия не е да изясни този въпрос, а да представи един малко познат извор за Константин-Кирил и Методий и да обърне внимание, че в него се споменава и българският народ.

Айде, стига смешки де! Пълномощното на Левски е издадено на 16 юни 1872 г. Кой е успял да го отмени в 1871 г., още преди да е написано?! Не знаеш даже, кога се е провело общото събрание на БРЦК! Ще се възползвам от препоръката на Хайдут. Повече няма да вземам отношение по темата – тя все пак е за възхвала на Левски. Така че пишете каквото си искате. На мен ми омръзна да се разправям с измислиците за Левски и многото негови познавачи. То и файда няма. Пишещите тук спорят за безспорни неща. Даже, някои си признават, че са попаднали по погрешка. Да се знае все пак, че повечето от това, което пуснах в рамките на тази тема, или трудно ще го намерите на друго място или няма да го намерите. Така че прочетете още веднъж какво съм написал, ако искате да имате полза от посещението си във форума.

Ами нали вече обясних, че след като Марин поп Луканов се е уплашил и е написал на Левски да не се вясва в Ловеч, значи явно е от ония, за които се говори в писмото от 7 октомври: „Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде.” А този, който е написал писмото от 7 октомври е поп Кръстьо, защото както се вижда от спомените на Боцка Павлова, той е получил отговора на писмото си, писан от Левски на 12 декември и е изпълнил каквото последният е искал. Поп Кръстьо може и да не е бил истински председател, а да е замествал титуляра поп Луканов, който на практика, също като Пъшков, е престанал да се счита член на комитета. Това беше логическото обяснение. Има и визуално. Според мен почерците от дописката до вестник „Марица”, писана от поп Кръстьо и от писмото от 7 октомври са идентични. Не позна. Ползвал съм сведенията от тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11782 Писал си, че Левски е "отчел" пари на Каравелов, което показва, че и ти не си чел нещо по-сериозно за Васил Левски. Левски е бил най-върховния, единствен вожд на БРЦК и не се е отчитал на никого. Абе много аджамии взеха да се изявяват като върли познавачи на биографията на Васил Левски. Новаците! Ами първо разгледайте какво е писано във форума, пък тогава се опитвайте да продавате краставици на краставичаря (за кой ли път го пиша последното?!).

Аз бях истински запалянко като студент. Имах приятел, съученик от Търново, който също следваше. Та с него ходех на мачове. След като приятелят ми се прибра в Търново, спрях да ходя, но гледах все пак чат-пат мачове по телевизията. Аз и сега се считам за привърженик на ЦСКА, макар че не знам даже на кое място са, нито пък съм гледал техен мач в последните 15 години. Привърженик съм и на Етър. Особено горд бях, когато станаха шампиони. На мача с боя не съм бил, но бях на мача, когато Левски би ЦСКА със 7:2. Голям резил беше! ЦСКА беше си осигурило първото място и играеха като дървета. Двамата с приятеля ми така и не осъзнахме кога головете станаха седем. Та Гунди съм го виждал как играе на живо. Много елегантен играч беше. Мачът с Англия го гледахме по телевизията в кварталния ОФ клуб. Голямо скачане и викане беше, когато Аспарухов вкара гола на Бенкс.

Това направо ме утепа! На мен ми се струваше, че сериозно гледаш на историята. При наличие на такова сведение, занимаващите се с проучване на историята на Васил Левски и отричащи поп Кръстьо да го е предал, направо трябва да се гръмнат. И понеже и аз съм един от тях, ще те запитам: ти за будали ли ни мислиш? Аз пък да те питам: според теб как са научили въпросните Цветкови този факт? Напили са попа и той си е признал. Така ли? Пълна тъпотия! Текстът на Обретенов е: „Поп Кръстя били оставили свободен, без да го запрат. Като се срещнал Левски с поп Кръстя, тоя му признал, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-свободно сметките, за което могли да отидат в с. Къкрина, на комитетското ханче.” Въпросите са: кога поп Кръстьо се е срещнал с Левски за да се уговорят за ханчето; и на кого Левски е казал за уговорката си с попа? Поп Кръстьо в своята дописка до в. „Марица”, която след подаването й е иззета от пощата в Ловеч по заповед на тогавашния окръжен управител Марин поп Луканов, е написал: „При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждат, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародват, и само дето им уйдисва го говорят.” Поп Кръстьо намеква, че не е той човекът, който е взел комитетски пари „за ден-два”. Към дописката е имало приложени документи, които са прибрани от конфискувалите писмото и са изчезнали. Въпросът с председателството на комитета в Ловеч не е изяснен докрай. Повечето от участниците в него сочат, че Марин поп Луканов е бил официално председател. В протокол № 1 от 14 декември 1872 г. на извънредната следствена турска комисия в София е записано, че председател на Ловчанския комитет е Марин поп Луканов. Това, че поп Кръстю вероятно е поел функциите на председател, само доказва, че след убийството на слугата на Денчо Халача, извършено от Васил Левски, не само Димитър Пъшков, но и Марин поп Луканов са се отказали от комитетска работа. От писмото от 7 октомври се вижда, че всички комити в Ловеч са се изпокрили и комитетът там на практика се е бил разпаднал. Пъшков и поп Луканов са били прави, когато на разпитите са отричали да са членове на революционния комитет в Ловеч. То и поп Кръстьо може при арестуването си да е излязъл с твърдението, че в Ловеч революционен комитет тогава няма и е бил прав. За това и са спрели по-нататъшните затваряния на членове на комитета. Марин поп Луканов присъства на общото събрание на БРЦК като представител на Ловеч и Троян, именно като председател на Ловешкия ЧРК.

Обикновено в такива случаи се казва: „Направил от мухата слон”. В критиката на писаното от Иван Унджиев условните обозначения са: Ун – 47 е биографията на Левски от 1947 г.; Ун – 80 е преработената биография на Левски от 1980 г.

Навремето бях от ЦДНА, после от ЦСКА. Но след като двата отбора се сбиха през 1985 г. и ги разтуриха, престанах да се интересувам от футбол. http://www.sportal.bg/news.php?news=381943 През 1994 г. гледах националната ни гордост в САЩ, но после пламъчето у мен пак изгасна. Въпреки че Георги Аспарухов беше от „Левски” той беше уважаван от всички. Днес се навършват 70 години от рождението му. http://sport.actualno.com/70-godini-ot-rojdenieto-na-Gundi-news_423406.html 1968 г.: голът на Аспарухов за България на стадион „Уембли” срещу английския тим, воден от Боби Чарлтън.

Боцка Павлова казва, че поп Кръстю, понеже получил писмо от комитета, дошъл една вечер при Николчо Сирков да пита дали е дошъл Левски. Останал до късно и разговаряли. Попът дошъл и втора вечер, тогава „носил тефтери”. Пак стоял до късно и разговаряли. След това не е идвал. Учителите Петко Владов и Иван Войников от Угърчин, са записали спомени на Марийка Сиркова, когато тя е живяла там няколко години при дъщеря си. Според тях Левски е дошъл за последен път у Марийкини на Бъдни вечер. Там той имал дълъг разговор с Николчо Сирков и Христо Латинеца. На Марийка поръчали, като отиде на черква, да се срещне с Величка и да й иска да донесе подправените писма, за да ги види Левски. Величка й предала писмата, увити в кърпа, пред тяхната порта. От Николчо после Марийка, узнала, че като видял писмата, Левски казал, че не са писани от попа и че са „лъжовни”, тъй като и почеркът, и печатът на комитета са подправени. На другия ден Левски и Николчо зашили в самара на дядовия Иванов кон всички комитетски книжа и тефтери. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията): „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”. Това са фактите. Според мен поп Кръстю е изпълнил заръчаното му от Васил Левски. Опис на предаденото от поп Кръстю на Никола Сирков не съм виждал досега. Не съм виждал и приходно-разходната книга на БРЦК, за да разбера как са се движили парите на комитета. След отчета, направен от Левски при завръщането му от Букурещ, не съм попадал на други такива сметки. Единствен, който може да отговори на въпроса горе, е бил Никола Сирков. За съжаление той умира през 1873 г. и не е оставил никакви спомени.

В писмото на Левски до Алилаа Селевли от 12 декември 1872 г. не се споменава конкретно „председателят” да му предаде „ония” пари. Написано е: „У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своята работа. Той не е ли чел в уставът?! На комитетски пари минутата се не знае кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мен у Николча да оставя: оттам ще и получава.” Левски подмята за парите, но не е бил сигурен дали те вече не са били възстановени, защото не е бил в Ловеч при всички случаи от 7 октомври до 12 декември. Едва тогава е успял да отговори на изпратеното два месеца преди това писмо. Взелият парите, казал, че ги употребил за ден-два и може вече да ги е бил върнал на съответното място. Затова искането на Левски е обобщено: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. След като не е повдигнал при пристигането си в Ловеч въпрос за парите, значи той не е стоял на дневен ред.

Аз съм почитател на старата поп музика. След като се появи хард рока, все по-малко песни почнаха да ми харесват. Има песни от по-новите, на които може да се танцува, но не се запомнят като мелодия. Така наречените "латиноритми", понеже са танцувални, отдавна са навлезли в музиката и на другите народи. Затова е трудно да се определи кое е точно латиномузика. Например това изпълнение, макар да е анголско, т. е африканско, на практика е португалско и според мен е латино. То между другото в Латинска Америка няма ли смесване между испански и африкански ритми?

Това последното го няма в писмото от 7 октомври: И къде пише, че попът си отишъл с тефтерите. Това са също такива свободни съчинения, като: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”. На 1 юли 1872 г. Васил Левски прави отчет на получените пари, за които е издал квитанции и установява, че от 25 януари (тогава се появяват първите самоделни квитанции, които обаче са дадени и за сумите, приети от ноември 1871 г.) до 1 юли той е получил и отчел с квитанции сумата 24456:15 гроша. Това са суми, събирани от всички комитети. И всичките тези пари Левски ги е похарчил. На 2 юли 1872 г. той пише писмо до Кирияк Цанков, в което го уведомява: „Днес останал съм без жълтичка и съм в големи мъки”. Разбрали какви ги е сторил Апостолът, от района контролиран от Димитър Общи престават да изпращат пари в Ловеч. Може ли два-три месеца след това в Ловешката каса да са постъпили 50 000 гроша и попа да ги използва всичките? Та нали именно липсата на парични постъпления кара Левски да започне репресията над чорбаджиите. Даже сам провежда провалилия се обир у Денчо Халача. Никой не знае колко пари е взел поп Кръстю. Отишъл е, както му е било писано у Никола Сирков и е предал каквото се е искало от него или каквото е можел. Какво значи „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”? Толкова голямо шубе ли е обхванало безстрашния Апостол? Тук е ставало дума за пари и то много пари, ако са били 50 000. Защо Левски не е потърсил попа, ако той не се е издължил? Най-малкото щеше да спомене нещо по този повод на Никола Сирков или на Никола Цвятков. Значи е останал удовлетворен от това, което е получил. Откъде са тези „3000 гроша на комитета в Ловеч”. Няма откъде да ги е получил Левски освен от Никола Сирков, а той от поп Кръстю. Съществува вариант поп Кръстю да е дал част от сумата и да е обещал, че скоро ще даде и другата. Възможно е и председателят, взел парите, да е старият председател Марин поп Луканов. Поп Кръстю е станал председател след арестуването му. Спомените на Боцка Павлова показват, че поп Кръстю не се е скрил. Отишъл е, както му било казано при Никола Сирков, нещо е говорил, нещо му е дал. Какво точно, Боцка явно не е разбрала и е влязла и тя в интригата за предателството на поп Кръстю. Щом и Каравелов е повярвал? След залавянето на Апостола всички, които са можели да попаднат под подозрение, че са го предали, са започнали да ковладят поп Кръстю. В спомените си Боцка, дъщерята на Мария, споменава, че след като дошъл с тефтерите, поп Кръстю не е търсил Левски. И Левски като идва, не е търсил попа. Димитър Пъшков обаче е написал, че същата Мария Николчова му разказала, че след като той и Марин поп Луканов били арестувани и откарани в София, Левски се завърнал от Стара Загора в Ловеч и се установил в нейната къща в Дръстене, в която имал среща с поп Кръстя. Разговорът бил доста разпален и Марийка чула, че „Левски казал на поп Кръстя да додиш утре вечер в Къкрина при Христа Латинеца да си разчистим сметките.” Мисля, че изнесеното от Боцка Павлова, разбира се критично и логично прочетено, дава допълнителни сведения около историята със залавянето на Васил Левски.

На 12 декември 1872 г. Васил Левски пише до Ловешкия ЧРК: „Колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено във вас и у председателят тайни работи, да се пренесат у Николча, че или аз ще премина да ги взема, или други ще проводя да ги отнесе дето събираме вече всичките работи, защото ни времето заповядва. У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа… Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…” На 24 декември вечерта Левски пристига в Ловеч и отсяда в дома на въпросния Николчо, т. е. Никола Сирков. Какво е станало преди това, разказва Боцка Павлова. Тя е дъщеря на Мария и Никола Цвятков Бакърджията, който съпровождал Левски до Къкрина и е арестуван заедно с него. Мария е била омъжена първо за Никола Сирков, за който ще стане дума по-долу. След смъртта на Сирков, се омъжва за Цвятков. Разказът на Боцка Павлова: Това сведение трябва да се прочете много внимателно. Боцка, която е била баба, когато го е съобщавала, е подчертала накрая: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил. Той също се е съмнявал, че попът се е предал на турците.” Само че, дали така е мислил Левски или това си е добавка на Боцка, пък може и на майка й. Едва ли е вярно и твърдението, че Николчо Сирков се е усъмнил в поп Кръстю. Някои моменти в разказа насочват към едно по реалистично развитие на нещата. Та може ли Левски, който е дошъл в Ловеч да вземе именно това, което е поискал от председателя на комитета - необходимите му писма и пари, да си тръгне без тях? Това му е трябвало на него, а не лична среща с поп Кръстю. Писмото подсказва, че среща на Левски с поп Кръстю не е имало и едва ли последният е знаел, че на Коледа Апостолът е бил в Ловеч и на 26 декември ще спи в Къкринското ханче. Боцка изрично е подчертала, че попът идвал няколко вечери да пита за Левски и след като в едната вечер стоял до по-късно, повече не се появявал. В тази последна вечер, обаче, има един интересен момент: попът носел тефтери. Т. е. попът е донесъл отчетната приходно-разходна книга на Ловешкия комитет. И както се оказва, предал е на Сирков и парите, отчетени в нея. За да не иска Левски да се среща с поп Кръстю причината не са били съмненията, че не му бил чист косъма, а защото попът е предал всички искани документи и е възстановил липсващата сума. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията). „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”, са думите на Никола. Което означава, че председателят на Ловешкия комитет поп Кръстю се е издължил. Това е станало няколко дена преди Левски да пристигне в Ловеч. Изпълнил задължението си, поп Кръстю е престанал да се интересува повече от Левски. Когато няколко дена след това поп Кръстю видял в конака заловеният Левски, останал учуден и го попитал: „Как стана тая работа?” Левски отговорил: „Стана, каквото стана, то се мина вече.” Това е предал сам Левски на Никола Цвятков, без какъвто и да е коментар. Вижда се, че отговорът му е бил гузен. И не е обвинил поп Кръстю, нито че го е предал, преди да го хванат, нито пък че го е разпознал при сгледата и е казал на турците, че заловеният е Левски. Както представя нещата Стефан Каракостов.

Тъй като не ми се рови из оригиналните документи, ще използвам два цитата от Иван Унджиев. Вижда се, че още в идейната фаза на обира, Димитър Общи е „отсвирил” Васил Левски, който след завръщането си от Букурещ, се оказва, че е похарчил всички пари на комитета, които били събрани дотогава, без да пита никого. Затова Общи и тетевенските първенци решават въобще да не вземат мнение нито от Васил Левски, нито от другите комитети, а парите от обира да бъдат занесени директно „отсреща” на Любен Каравелов в Букурещ. Като подминем тенденциозните подхвърления на Унджиев за „благоразумните хора” и „отговорния водач, който искал да избегне катастрофата” и прочетем по-внимателно по-важните редове, ще стигнем до мнението, че под „да се види с какви хора трябва да се бастиса”, Левски най-вероятно е разбирал такива, които да не пращат парите отсреща на Каравелов, а да ги дадат на него.

Сведението за „предателството” на поп Кръстю Любен Каравелов изглежда е получил от Данаил Попов. А източникът на известието на Попов е сестра му. Както са се изказвали такива мнения до сега, мълвата, че поп Кръстю е издал Левски, тръгва от сестрата на Марин п. Луканов по старата максима: Най-добрата защита е нападението. „От Величка тръгва мълвата , която обвинява поп Кръсто в предателство.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Величка_Хашнова

Вижда се, че освен, че нямаш познания по биографията на Левски, но си и страшно нахален. Ако ще се опитваш да продаваш краставици на краставичаря, спазвай правилата и когато твърдиш нещо, посочвай документите, от където си взел въпросното сведение. Конкретно обясни, къде е споменато, че Левски е организирал Арабаконашкия обир. Искам да ти кажа, че когато се пуска нещо, което е взето от друго място, се посочва от къде е взето. Картината със залавянето на Левски от твоето мнение от 16 април е взета от форум БГ Наука, тъй като в този вид с пояснителния текст, тя е пусната за първи път тук. Същото изображение е публикувано и в http://pateshestvenici.blogspot.com/2013/02/blog-post_17.html . Авторката е ученичка, обаче добросъвестно е написала накрая, че е ползвала сведения от http://www.nauka.bg.Учи се и ти на културно поведение, особено когато гостуваш някъде.

Приятно четене! Все пак ще повторя: съдейки по това, което написа тук, ти Хайдут, не си чел даже и бозаджийските биографии на Левски и писаното в подобен стил за него. Аз се постарах да бъда подробен и изчерпателен в мненията си, защото знам, че и други посещават форума. Мисля, че поне на тях съм казал нещо, което те не знаят. Те ако са достатъчно любознателни, рано или късно сами ще научат много неща за Васил Левски. Аз по правило цитирам документи, и то публикувани. Само подсказвам от каква позиция следва да се гледа на тях, за да се разбере точния им смисъл.

Очевидно нищо не си чел за Левски, а си съчиняваш. Левски е отишъл в Ловеч при ятаците си. Основни фигури в Ловешкия комитет са били Иван Драсов, Димитър Пъшков, Марин п. Луканов, поп Кръстю Никифоров. Да се е срещал Левски с някого от тях? С това потвърждаваш, че нищо оригинално не си чел за Левски, а само сдъвкана пропаганда. Идеята за обира е на тетевенските чорбаджии. Левски е искал да му дадат много пари, като ги е излъгал, че ги искали от Букурещ. Тогава чорбаджиите, за да си спасят имането, дават идея на бай Димитър да обере пощата. А Левски действително не е бил против обира, но не е искал той да бъде ръководен от конкурента му Д. Общи. В България не е известна нито една акция на Левски срещу турците. Поне аз не знам такава. Затова пък има няколко организирани от него срещу българи. В този аспект може и да се приеме като грешка това, че Левски не е убил Общи. Зависи от гледната точка на човека, който дава такава преценка. Един праволинеен човек, след като се е захванал да се занимава с тероризъм и даже се е нарекъл Кърджълъ, т. е. разбойник, за да бъде макар и по-своему на висота, не трябва да се разколебава, а да продължи по пътя, щом го счита за правилен. Поводът да се заговори, че Левски е искал да убие Общи, е че Общи не е искал да убие дякон Паисий. Левски го е карал, но Общи не мислел, че дяконът е бил лош човек. Все пак го убива, но след това престава да изпълнява заповедите на Апостола. Христо Иванов твърди, че Левски не е имал намерение да убива Общи. Големият е написал в спомените си, че той предложил на Апостола да убие Общи, защото не изпълнявал заповедта да убие дякона. Но Левски казал, че след това щели да останат само двама: той и Големия. И му се оплакал: „Казах зимъс на едного, на двама, да дойдат в Българско и да работим по-бърже. Те догде съм там във Влашко се обещават. Като си замина, пиши, че си нямаш работа.” За това решили Големия да сплаши Общи и това действително става. Едва след това Общи убива дякон Паисий. От спомените на Христо Иванов се вижда, че след общото събрание в Букурещ никой не е искал да работи с Левски. Само глупавия бай Димитър е останал. Аз доколкото разбирам ти си левскар, а не само левскарите, а и другите запалянковци не се отказват от своя отбор и неговия патрон, дори отборът да играе ужасно зле. На времето разказваха за една действителна случка, когато „Левски” играл в провинцията и паднал 4:1. На връщане в автобуса царяла мъртва тишина. В един момент обаче някой се провикнал: „Паднахме, ама Гунди какъв гол им набута!” Та и твоята работа същата, Левски може да е правил много грешки, ама иначе бил голям герой. За историците е по-важно да изяснят истинските събития как са протекли и да опишат максимално точно това. След това, който иска да вярва, а който не, както се казва в края на приказките. Вземи да прочетеш повече за Левски освен биографиите му, писани в комунистическо време. И чети внимателно.

Четириевангелието на цар Йоан Александър, наричано също Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български средновековни ръкописи. Представлява препис от преведените на старославянски език канонични евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан, разположен върху 268 пергаментови листа. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри. Четириевангелието е създадено през 1355-1356 г. от монаха Симеон и е било предназначено за личната библиотека на царя. По-късно след падането на България под владичеството на османците, то попада последователно във Влашко, Молдова, на Атон, за да стигне до Британския музей в Лондон, откъдето е преместено в Британската библиотека, където се пази сега. Много от сюжетите, разказани в евангелията, се повтарят, затова и при миниатюрите има изображения, представящи едно и също събитие. Към темата „Страстите Христови” има по четири миниатюри (към всяко евангелие) за „Влизане в Йерусалим”, „Тайната вечеря”, „Предателството на Юда”, „Разпятие Христово”, „Снемане от кръста”. Интересно е, че изпълненията на различните изображения на даден сюжет се различават главно в някои детайли. В текстовите описания, обаче, направени от евангелистите на един и същ сюжет, в доста случаи има съществени различия, поради предаване на повече подробности за случилото се. Доколкото тази статия има за цел да даде на читателите една по-обща представа за вида и художествената стойност на миниатюрите от Четириевангелието, от еднаквите сюжети са подбрани по-представителните. Пояснителният текст под илюстрациите е компилация от различните евангелия. Той има за цел да обясни най-пълно предаденото в конкретната миниатюра. Добавени са и някои подробности от оригиналния текст в евангелията, за по-добро разбиране на сюжета и контекста, в който той се появява. Някои от показаните изображения са нарисувани само веднъж в целия ръкопис. Това са: „Христос умива нозете на учениците си”, „Пилат умива ръцете си, след като произнася присъдата над Исус”, „Обесването на Юда”. * * * Страстите Христови (Страданията на Христос) са изпълнените с трагизъм събития от последните дни и часове на земния живот на Исус Христос. Те са свързани с физическите и духовните страдания, които той изживява в края на своя жизнен път, довел го до кръста, издигнат на хълма Голгота край Йерусалим, и последвалото там разпятие. Краят на Страстната седмица идва с вестта, че Синът Човечески е възкръснал. Тези събития са описани в четирите канонични евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан. Основно те могат да се обобщят така: Влизане на Христос в Йерусалим Заговорът срещу Христос Тайната вечеря Молитвата в Гетсиманската градина Предателството на Юда и залавяне на Христос Съдът на Каяфа Съдът на Пилат Носене на кръста и разпятие Христово Смъртта на Христос и възкръсване на мъртвите Снемане от кръста и полагане в гроба Евангелистите разказват, как дошло времето за жертвоприношението, което Исус Христос трябвало да стори, за да изкупи човечеството от греха. Народът трябвало да научи, че той е обещаният от библейските пророци Месия, който идва за спасение на тези, които повярват в него. На учениците си Исус вече бил разкрил, че той - Синът Човечески, ще бъде предаден, ще го убият и на третия ден ще възкръсне. Това трябвало да стане по време на големия юдейски празник Пасха в Йерусалим, където се стичали много богомолци-поклонници. Влизане на Христос в Йерусалим Учениците на Христос намират ослица с осле (към евангелие от Матей); Христос влиза в Йерусалим (към евангелие от Марко) Христос и неговите ученици влезли в Йерусалим в неделята преди Пасха. Преди това учителят изпратил двама свои ученици в едно селище близо до Витфания при Елеонската планина, да вземат от там младо, неотделило се от майка си осле (младо магаре), което никой човек още не бил възсядал. Седнал на него, Христос влязъл в града, посрещнат с възторг от жителите му, които размахвали палмови клонки, постилали дрехите си пред него, сечели клони от дърветата и също ги постилали по пътя, където минавал. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне, царят на Израил! Той е пророкът Исус, който е от Назарет Галилейски!” Влизането на Христос в Йерусалим, възседнал осле, станало, за да се сбъдне реченото от библейския пророк Захари, че царят на Сион ще дойде „възседнал на осле”. Заговорът срещу Христос Христос изцелява слепи и сакати, първенците недоволстват (Матей); Юда Искариотски обещава да предаде Христос за тридесет сребърника (Йоан) В понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил с думите: „Домът ми е дом за молитва, а вие го направихте тържище.” Тогава при него дошли слепи и сакати хора и той ги изцерил. Първосвещениците и книжниците, като видели чудесата, сторени от Христос, се чудели с каква власт той върши това. А като чули децата да викат „Осанна на Сина Давидов!”, възнегодували, тъй като считали Исус за обикновен човек. На първенците той казал: „царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народа, който принася плодовете му”. А книжниците и фарисеите разобличил като лицемери. Затова засегнатите от Христовите думи и деяния решили да го погубят. Тогава Юда Искариотски - един от дванадесетте Христови ученици, в когото влязъл сатаната, се уговорил с първосвещениците и военачалниците да предаде Исус срещу възнаграждение от тридесет сребърника. И зачакал сгодното време за това. Тайната вечеря Христос умива нозете на учениците си (Йоан); Христос посочва кой ще го предаде (Лука) В четвъртък Христос и неговите дванадесет ученика се събрали на пасхална вечеря. Преди да седнат на нея той съблякъл горната си дреха, налял вода и започнал да мие нозете на бъдещите апостоли. След като свършил, облякъл отново дрехата си, седнал пак на трапезата и обяснил: „Ако аз, Господ и учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Дадох ви пример да правите и вие същото, каквото аз направих. Истина ви казвам: няма слуга, който да е по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, когато го изпълнявате.” И когато настанал часът, Исус и дванайсетте апостоли седнали на трапезата. Иисус взел хляба и като благословил, разчупил го и раздавайки на учениците от него казал: яжте, това е моето тяло. След което взел чашата с вино и им дал да пият с думите: пийте от нея всички, защото това е моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. Така Христос установил главното тайнство на християнската вяра – евхаристията, т. е. светото причастие. По време на вечерята Христос отново явил на учениците си, че ще бъде предаден. Те много се наскърбили и всеки от тях почнал да го пита: „да не съм аз, Господи?” Любимият ученик Йоан, облягайки се на гърдите на Исус го попитал, кой ще го предаде. „Който топна с мене в блюдото, той ще ме предаде”, отговорил Христос и добавил: „Както е писано Син Човечески си отива, но горко на оня човек, чрез когото той ще бъде предаден. Добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се родил.” Молитвата в Гетсиманската градина Христос и учениците му отиват в Гетсиманската градина (Йоан); Молитва на Христос към Бог Отец (Лука) След вечерята Христос с учениците си отишъл на едно място до Елеонската планина, наречено Гетсиманската градина. Там той казал на придружаващите го: „молете се да не паднете в изкушение”. След което се отдалечил, застанал на колене и отправил молитва към Бог Отец, давайки дан на човешката си природа: „Отче, ако искаш, отклони от мене тази чаша, без да я изпия! Но нека бъде не моята воля, а твоята.” Тогава се появил небесен ангел и го подкрепил в изпълнението на волята Божия. Като завършил молитвата, Исус се върнал при учениците и ги намерил заспали. Укорил ги, отново ги призовал да се молят, за да не паднат в изкушение и обявил: „Наближи часът и Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ето, идва оня, който ще ме предаде.” Предателството на Юда и залавянето на Христос Юда води войници да заловят Христос (Йоан); Целувката на Юда (Йоан) Мястото Гетсимания, където Христос завел учениците си, за да отправи молитвата си към Бог Отец, било добре познато на Юда. Той пристигнал там, водейки войници и слуги на първосвещениците и фарисеите, които носели факли и оръжия. Предателят предварително се уговорил с войниците, като им казал: „Когото целуна, той е Исус, него хванете.” Като се приближил до Исус, Юда го поздравил с думите „радвай се Рави” и го целунал. Исус отвърнал: „Юда, с целуване ли предаваш Сина Човечески?”. Войниците пристъпили към него, но апостол Петър, който имал нож го измъкнал и ударил слугата на първосвещеника, при което отрязал дясното му ухо. Тогава Исус укорил ученика си: „Тури ножа си в ножницата, защото всички, които се хващат за нож, от нож ще погинат. Аз трябва да изпия чашата, която ми е дал Отец.” Обърнал се и към дошлите: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете. Всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и не ме хванахте. Всичко сега става, за да се сбъднат пророческите писания.” Чувайки това учениците го изоставили и се разбягали, а войниците и хилядникът хванали Исус и го вързали. Съдът на Каяфа Христос на съд при първосвещеника Каяфа (Матей); Трикратното отричане на апостол Петър (Йоан) След залавянето Исус бил заведен в Синедриона при първосвещеника Каяфа. Там се били събрали всички книжници и старейшини. За да бъде осъден Христос, се явили двама лъжесвидетели, които рекли: „Той каза, че може да разруши Божия храм и в три дни да го съзида.” Първосвещеникът попитал Христос вярно ли е това. Исус не отговорил и Каяфа пак запитал: „Ти ли си Христос, Син Божи?” Този път отговор имало и той бил: „Ти го рече, казвам ви обаче, че отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.” Тогава първосвещеникът раздрал дрехите си и обявил, че изреченото е богохулство. Старейшините отсъдили, че Исус трябва да бъде наказан със смърт и някои започнали да го оплюват и бият. През това време се сбъднали думите на Христос, изречени към апостол Петър по време на тайната вечеря. Последният уверил, че ще положи душата за учителя си. На което Исус отвърнал: „Докато пропее петел (т. е. докато отмине нощта), ти три пъти ще се отречеш от мене.” И действително така станало. Петър вървял след заловения Христос и влязъл в двора на първосвещеника, за да наблюдава какво ще се случи. Докато седял и се греел на огъня със слугите, те го разпознали, и три пъти го питали вярно ли е, че е бил с Исус, когато го залавяли. Но Петър и трите пъти отрекъл това пред всички. Когато след третото отричане пропял петел, той си спомнил за казаното му и заплакал горчиво. Обесването на Юда (Матей) А предателят Юда, като разбрал за решението на Синедриона, са разкаял и върнал трийсетте сребърника на първосвещениците и старейшините с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.” Те пък му рекли: „Нас не ни е грижа, ти му мисли.” Тогава Юда захвърлил сребърниците в храма, отишъл и се обесил. Съдът на Пилат Христос на съд при прокуратора Пилат (Йоан); Пилат измива ръцете си (Матей) В петък сутринта първосвещениците със старейшините и книжниците отвели Исус при римския управител (прокуратор) Понтий Пилат, който трябвало да потвърди смъртната присъда. Той разговарял с осъдения и останал с впечатление, че не бил виновен. На Пасха управителят имал обичай да пуска на свобода един затворник по желание на народа. Тогава затворен за бунт и убийство бил Варава. Когато хората се събрали, Пилат ги попитал: „Кого искате да ви пусна - Варава или Исус, наричан Христос?”. Първосвещениците и старейшинитете били вече надумали тълпата, да искат освобождаването на Варава, а Исус да бъде погубен. Затова хората отговорили, че искат да бъде пуснат Варава. Пилат на два пъти попитал какво да прави с Исус, наричан Христос, тъй като според него той бил невинен. Хората и двата пъти отговорили: „Разпни го!” Като видял, че нищо не помага, а се усилва вероятността народът да се разбунтува, управителят Пилат поискал да му донесат вода, измил ръцете си пред хората и рекъл: невинен съм за кръвта на този праведник, вие му мислете. Пуснал Варава, а Исус предал на разпятие. Преди това, по обичайната практика, осъденият бил бичуван. Носене на кръста и разпятие Христово Христос носи кръста към Голгота (Йоан); Дева Мария и Мария Магдалена при разпънатия Христос (Лука) След бичуването войниците повели Исус, който сам носел кръста си, към мястото, наречено Голгота. На еврейски език името означавало Лобно място. Там го разпнали, а след това се подигравали с него. Един му поднесъл гъба, напоена с оцет, друг пробол с копие ребрата му. При кръста с разпнатия Исус стояли майка му Мария, сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. Имало и книжници, които се надсмивали, като казвали: „Ако ти си Юдейският Цар, спаси се сам.” Смъртта на Христос и възкресение на мъртвите Смъртта на Христос и възкресение на мъртвите (Матей) За смъртта на Исус Христос на кръста евангелист Матей е написал: „А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. Около деветия час Исус извика с висок глас: Или! Или! Лама савахтани? Сиреч, Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? Някои от стоящите там, като чуха, казваха: той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на прът, даваше му да пие. Другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да го избави. А Исус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха…” Снемане от кръста и полагане в гроба Снемане на Христос от кръста и полагане в гроба (Матей); Ангел известява, че гробът е празен (Матей) Иосиф Ариматейски и Никодим, които били следовници на Христос, изпросили разрешение от Пилат и снели тялото от кръста. Помазали го с аромати, обвили го в нова плащаница и го положили в гроб, изсечен в скала. Входът затворили с огромен камък. При полагането на Исус в гроба присъствала, облята в сълзи и изпълнено с мъка сърце, майка му Богородица. Като минала съботата, на разсъмване в неделя на гроба дошли жени, които носели миро за помазване. Внезапно земята се разтресла и от небето слязъл Ангел господен. Той отвалил камъка от входа на гробницата и седнал върху него. Обърнал се към жените с думите: „Зная, че търсите разпнатия Исус, но него го няма тук – той възкръсна, както беше предрекъл. Идете бързо и обадете на учениците му, че е възкръснал от мъртвите и ще ги чака в Галилея.” Литература: 1. Евангелски синопсис. Ред на евангелските събития по четиримата евангелисти, част трета, http://www.pravoslavieto.com/bible/evangelskite_sabitia.htm#gen19 2. Страстната седмица - седмица на Христовите страдания, http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/index.htm 3. Страсти Христовы, http://ru.wikipedia.org/wiki/Страсти_Христовы

И от мен една фотоинформация за „Парад по случай 2 766-та годишнина от основаването на Рим.” Попаднах на нея случайно. Римляните Римлянките Свищовлии На 3-та снимка са показани 40-те български участници от Legio I Italica и Cohors I Thracum c.R. Групите са основани в Свищов и днес в тях влизат реенактори от цялата страна. Това е четвъртото участие на свищовските легионери в Natale di Roma, отново с привилегията и честта да възстановят голямата битка на Circus Maximus. http://gallery.actualno.com/gallery_27041.html

Писмо от Ловеч до Левски от 7 октомври 1872 г.: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги изпращам. От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Вестницити стоят у мене, както и другити книги. Не зная кому и как да ги распратя. Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз би рекъл да додиш, да ся спорязумейми какво и как има да работим.” Това писмо е написано от поп Кръстю. Както се вижда, останалите членове на Ловешкия комитет са се изпокрили. Т. е. на практика те не вземат участие в комитетските работи. Данаил Попов казва, че Димитър Пъшков вече се бил отказал. А Марин Поплуканов, който е писал на Левски да не „дохожда” в Ловеч, очевидно най-малкото се е оттеглил от председателското място. Затова поп Кръстьо е поел функциите на председател на комитета в Ловеч. Няма кой да разпрати вестниците, а той не е запознат, защото не е вършил тази работа. Затова казах, че комитетът в Ловеч на практика е преустановил в един момент дейността си. А това, че всички са се изпокрили, показва колко е била храбростта на тези, които са щели да вдигат народа на въстание. Впрочем те не са виновни, страшничко е било времето. Не всички са били „безумно смели” като Апостола. За разлика от него другите са имали семейство, имот, работа. Малко оригинални документи и сведения са останали от онова време, но и те или изобщо не са отразени в биографиите на Левски, или са тенденциозно интерпретирани. Мерсия Макдермот е единствената, която предава подробно същността на конфликта на Левски с „мръсника” Попхинов. Последният е укорил Апостола, че е похарчил всичките пари на комитета. Мерсия казва: да, действително Левски похарчил парите по свое усмотрение, без решение на останалите членове на ЦК. Но обяснява: ама кой е Попхинов, че ще прави забележка на Левски! Основна така се възприема Левски: той е титан, а другите са маскари. Само че основна грижа на организатора е, както ти потвърждваш, да си намери кадърни помощници. Иначе няма смисъл да се започва работа. Тя затова и работата на Апостола е завършила с пълен провал. Да се твърди обаче, че виновни са били тези, които са я вършили, а не този, който я е замислил и ръководил, е все едно да туриш каруцата пред коня. Колкото до изолацията. В края на август 1872 г. Левски организира окръжни революционни центрове и дава разпореждане кой частен комитет към кой център да се присъедини. На Тетевен предлага да се присъедини към окръжния център в село Голям Извор. Тази приумица е била голяма обида за тетевенци: да се присъединят към едно село! Но Левски е направил селото център, а не Тетевен, както са очаквали от там, защото в Тетевен организатор е бил омразният Димитър Общи. В резултат Левски получава следното писмо от Тетевен: „ние в заседанието си решихме да се присъединим на друго място”. Писмото не е писано от бай Димитър, защото той не е можел да пише. Може ли някъде другаде да са се присъединили тетевенци? Според мен не. Просто са казали на Левски: гледай си работата. Арабаконашкият обир е осъществен, въпреки че Левски е бил против. Това е факт, който не обяснява нищо. По-правилно е да се каже, че тези, които са направили обира, въобще не са се интересували от мнението на Левски, защото не са го считали вече за свой ръководител. Дори Стоян Пандура не изпълнява заръката, дадена му лично от вече формалния ръководител на революционната организация в България, и става едно от главните лица в обира.

Ще ти дам съвет в това направление. Президентът си е сложил портрета на Васил Левски в президентството и редовно го дават по телевизията с него. Някой трябва да му каже какви реално са били делата на Апостола и да почне да прави като него. Например, можеше да проведе акция всред олигарсите, да събере от тях пари и да плати борчовете на протестиращите. Въпросът с борчовете не се е разминал. Идва нова зима, а пари за бедните не се задават. Имаш възможност да предложиш идеята ми на президента, не държа на авторските права. За другото, обаче, не си прав. Левски отрано е разбрал, че Димитър Общи ще му бъде конкурент, затова започва да го елиминира. Не го взема делегат на събранието в Букурещ, после го клепа пред Каравелов. В един момент комитетите от Орханийско, Тетевенско и Софийско се обединяват около Общи и престават да изпълняват заповедите на Левски. Затова и той е принуден да се оплаче на Каравелов да му помогне, което обаче няма как да стане. От местата, които командва Общи, спират да пращат пари в Ловеч. След убийството на слугата на Денчо, Ловешкият комитет на практика престава да съществува. Драсов заминава за Чехия, Пъшков и Луканов се отказват. Луканов даже пише на Левски да не се вясва в Ловеч. Единствен активен остава само поп Кръстю. Затова и Левски си дига чукалата и заминава за Южна България. БРЦК, благодарение на некадърността на Левски като ръководител, се разцепва на три: ЦК в Румъния; Общи с комитетите в Западна България; Левски с комитетите в Южна България. Дотам Левски е изгубил уважение, че когато заръчал на Стоян Пандура да каже на Общи да не нападат пощата, Пандура станал основен организатор на мероприятието. Хайдут, а какво ще кажеш за Георги Димитров? Аз мисля, че той е продължител на делото на Васил Левски. Димитров също е бил за народна република. Благодарение на Димитров лъвът в герба на НРБ е без корона. И той е призовавал да се премахне някой и друг съмнителен човек да не пречи, считал е, че чорбаджиите имат много пари и трябва да ги дадат за „народното дело”.

В обширното си изследване Комар разглежда и сведението за Кубрат, което се среща само у Никифор, а при Теофан го няма. Става дума за: Правилно Комар определя, че това сведение е по-вероятно да се отнася за Кубер от „Чудесата на свети Димитър”, а не за Кубрат. Логиката всъщност е много проста: Кубрат се е родил, когато аварите отдавна са се били установили в Панония и е нямало необходимост той да освобождава някого. Дори и да не става дума за въпросния Кубер, а за някакъв друг „господар на уногондурите (?)”, събитието, описано от Никифор, става в Централна Европа, а не при Дон, Волга и Кубан, където е била Велика България. Най-важното следствие от анализа е, че Кубрат въобще не е бил византийски патриций. Бях си извадил анализа на Комар за Кубрат и Кубер понеже почнах да пиша статия по този въпрос. И може би ще я довърша, за да разберат за какво става дума тези, които не могат да четат на руски. Може пък някой да ме превари.

На мен тия девойки отзад ми се струват прекалено мургавички, дори и за латиноамериканки. Това парче много прилича на изпълненото от Шакира.

А какво мислиш за днешните чорбаджии? Някои са много богати. Не ти ли се ще да ограбиш някой и да раздадеш парите на бедните? Или ще ги внесеш в някоя банка?

Първите точки от наредбата-закон за Народният съд се отнасят конкретно за бомбардировките. НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 12.01.1945 г.) Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон: а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година; б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева: 1. лицата, които след 1 януари 1941 година, са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война; ………….. 3. ръководните лица, които, във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати, не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;