К.ГЕРБОВ

Аз не считам, че 30-те процента които са гласували за парламентарно представените партии са комунисти (сега разбирам, че имало и фашисти в тази бройка). Чудя се защо има недоволни от изборите, след като 50% от населението не гласува на тях, а за 20% се твърди, че са гласували за партии, които не са успели да влязат в парламента. Значи недоволните трябва да си сменят тактиката, а не да вменяват на гласувалите за парламентарно представените партии, че са виновни. Ще повторя: при демокрацията основен лост за вземане на властта са изборите. И тези, които вярват, че е така, ходят да гласуват. Ако 30-те процента гласували са комунисти, както се твърди, значи комунистите се възползват от демокрацията, а останалите развиват теории, думкат тъпани и сърбат кафе пред парламента. Ще декларирам, че не съм в конфликт на интереси,защото и аз съм гласувал за партия,която няма представители в сегашния парламент.

Ама докога хората от миналото ще са ви виновни? Защо не се вземете в ръце и не си оправите настоящето. Организирайте се и гласувайте за когото трябва. Тези, дето гласуваха за хората в парламента, съставляват 30% от гласоподавателите в България. Къде са другите? Мърморят и псуват в интернет! Не сте дорасли значи, за демокрацията, в която основната ценност са изборите.

Темата беше замислена като поредица от красиви снимки. Знаех, че не мога да постигна внушенията на Пейо Яворов от неговата „Градушка”. Природата в града, не е като на село. А в поетичната творба се визират битови мотиви, като кулминацията на действието и епилогът са драматични за селските стопани. По-скоро бях вдъхновен от Концерт № 2 „Лято” от цикъла „Четирите годишни времена” на Антонио Вивалди. Нямам обаче умения да правя клипове, затова показвам само снимките, които донякъде съответстват на внушенията в частите Адажио и Престо на концерта. "Адажиото" предава затишието преди бурята, а "Престото" - лятната буря. „Донякъде”, защото не ми се получи желаната изящност, каквато е постигната в музикалното произведение. Показаното тук има по-скоро репортажен характер. Не всички снимки са естетически и хармонично издържани, затова пък са правдоподобни. Ако се вгледате внимателно в кадрите от филмите, където влюбените се целуват под дъжда, ще видите, че в повечето случаи капките падат пред тях, а човешките фигури и задния план са добре осветени. Много често се виждат и сенките на фигурите. При дъждовните сцени, за да се постигне по-красива визия на кинокадъра, актьорите и планът около тях се снимат в слънчев ден или с подходяща светлина, а пред камерата вали изкуствен дъжд. Разбира се, ако сценарият е предвидил действащите лица да се измокрят, „дъждовните” капки падат и върху тях, но снимката пак се прави при хубаво време или подходящо допълнително осветление. При реална буря времето става толкова мрачно, че за да се получи все пак някаква снимка, трябва да се заложи голям отвор на блендата на фотоапарата. В резултат се намалява рязкостта на заснетото изображение. Едновременно с това скоростта на снимане става много малка и изображението се получава размазано. Снимките на трамвайната спирка, където ме завари градушката и успях да я заснема отблизо, са правени при скорост 1/30 сек. При нея неизбежното потрепване на фотоапарата при натискане на спуска се отразява на снимката и кадърът се получава размазан. В такива случаи се използва статив, на аз едно, че нямам такъв, и второ – откъде да знам кога ще завали град, та като излизам да взема и статив. Като следствие от малката скорост на снимане, капките дъжд и парчетата лед също не могат да бъдат заснети в детайли. На практика се заснема траекторията им. Имах колебания дали въобще да пусна снимките във форума, но тъй като става дума за атмосферни явления, които не се заснемат толкова често, се реших. Още повече, че успях да заснема почти всички фази на една буря с дъжд и градушка: затишието преди бурята, първите дъждовни капки, бушуването на водната и ледената стихия, дъгата накрая и пораженията. Парчетата град, които заснех, са едни от най-големите, които съм виждал. Сравнени с тревата около тях, те са по-големи от лешник. Снимките са правени по различно време, което съм отбелязал под снимките. Произведението на Вивалди се отнася за лятото, но в София бурите и градушките явно стават в края на пролетта – в началото на лятото. Затова и снимките ми са основно от май и юни. Градушките са датирани на 8.6.2009 г. и 12.5.2010 г. Доколкото си спомням, на останалите дати май имаше само дъжд. Нямам снимки на мълнии,които съпровождат бурите. Проявих интерес как точно се заснема това атмосферно явление, но като прочетох, че „трябва да се запасим с време и търпение и до голяма стапен да разчитаме на случайността” се отказах. По-вече информация по проблема има тук: http://4coolpics.com/article/11.html. Галерия: 12.5.2010 г., 18.32 ч. 5.9.2010 г., 17.39 ч. 22.7.2012 г., 15.56 ч. 12.5.2010 г., 18.31 ч. 22.7.2010 г., 18.36 ч. 15.6.2010 г., 17.50 ч. 12.5.2010 г., 18.35 ч. 12.5.2010 г., 08.09 ч. 8.6.2009 г., 14.01 ч. 8.6.2009 г., 14.01 ч. 8.6.2009 г., 14.01 ч. 22.6.2010 г., 18.47 ч. 18.5.2009 г., 18.29 ч. 8.6.2009 г., 14.51 ч. 9.6.2009 г., 07.28 ч. 8.6.2009 г., 14.53 ч. 8.6.2009 г., 14.34 ч.

В пост 51 ви запознах с мечтата на българина Иван Ангелов от гр. Запорожие, Украйна. Ще повторя, че тази мечта е в Запорожие да бъде издигнат паметник на хан Аспарух. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11003&p=254068 Днес попаднах на информация, от която се вижда, че неуморимият Иван Ангелов все пак е успял да реализира принос в утвърждаване на мнението, че край Вознесенка е бил погребан Аспарух: „Стъкленица от последния дом на основателя на българската държава хан Аспарух идва в Стрелча. Светинята е донесена от Украйна от гроба, открит от територията на завод Запорожкокс в Запорожие през май 1930 година. Откритието е направено от украинския археолог Владимир Автономович Гринченко. Пръстта е донесена и подарена на Стрелча от таврийските българи, от Иван Ангелов, председател на движението за запазване на историческата памет на българите и Анатолий Велчев, член на движението. Паметникът на хан Аспарух е изграден и подарен на община Стрелча на 30 юли 2011 г. и официално открит по повод 1330-годишнината от създаването на българската държава по време на празника на града. Идеята е на Иван Евстатиев, а реализацията е резултат от конкретната организация, координация и активно участие на инициативните комитети от Стрелча и Монголия, на посолствата на Република България и Монголия в Улан Батор и София, на община Стрелча, на държавници и общественици от България и Монголия. Изработката на паметника е реализирана в Монголия от монголска скулптурна група. Церемонията по вграждането на пръстта е днес. /БЛИЦ” http://www.blitz.bg/news/article/217035 В статията са сложили някакъв друг паметник. Това е паметникът на Кана Субиги Аспарух в Стрелча:

Християните си имат ежедневни задължения и нямат време да участват в управлението. За днес, например, е приготвена един тон „светена вода”. Голяма церемония ще има. Аз лично не бих искал да ме управляват хора, които вярват в „светената вода”. Имаше един лаф за народа и опиума – знаете го. http://www.blitz.bg/news/article/216986

Шамански действия и заклинания за прогонване на злите духове се извършват и днес в България по време на протестите пред Министерския съвет и Народното събрание. Заклинанието, което изричат днешните софийски шамани и шаманки, е: „Червени боклуци, мафия, оставка!” След като молитвите на патриарха за обединението на българите явно не помагат, може би протестиращите разчитат на шаманизма? Както се казва: сънят на разума (да се ходи за гъби, а не да се гласува), ражда демони (като Пеевски).

Някой може ли да ми обясни по какъв начин протестиращите пречат на мафията. И по какъв начин смятат, че ще попречат и на следващото правителство, ако това вземе, че подаде оставка и последват нови избори.

Едва ли в случая става дума за обикновен военен пояс. Йоан Екзарх описва в Слово първо на „Шестоднев” как е изглеждал Симеон: „Както обикновеният народ, който живее извън [стените на града], не е виждал облечения в дреха, пошита със златни нишки, княз, носещ на шията си златна огърлица, и препасан с пурпурен пояс, а раменете му обсипани с бисери и носещ златен меч, или ако би го видял изобразен на стената, украсен по същия начин, то колко би се удивили, мислейки [в себе си] и казвайки: колко хубав трябва да е той наистина, щом образът му е толкова прекрасен…” (с. 61) http://www.kroraina.com/knigi/je/je_slovo_1.htm Поясът на княза е бил пурпурен. Явно не става дума за военен пояс, който е от кожа.

Най-много за Арсений IV има май в Стематографията на Христофор Жефарович.

Всъщност „размирно време” означава и размирици, т. е. бунт. Вероятно не става дума за превземане на Ниш от турците, а за потушаване на бунт там. Действително има голямо „Нишко въстание”, но то е в 1841 г. Може би затова се твърди, че поп Вуче е сбъркал годината? Докато търсех необходимите ми данни, попаднах на статията за Вакарел в Уикипедия. Писали са съвсем различни неща. Ето това намерих там: „Съгласно данните от приписката на поп Вуче от 1738 г. става ясно, че селището [Вакарел] е разорено през 1737 година по време на разгромяването на опита за въстание, ръководено от Самоковския митрополит Св. Симеон Самоковски по време на австро-турската война през 1736-1739 година.”?! http://bg.wikipedia.org/wiki/Вакарел Това е повторено и в някои други статии. Явно авторите са се предоверили на Уикипедия. Така с помощта на леснодостъпния интернет и безкритичното приемане на писаното, се тиражират недомислици.

Като официален превод се дава това: Из Приписка от 1738 г. „Тази книга литургия принадлежи на поп Вуче от Вакарел. Да работи за здраве на живите и за душите на мъртвите. Бог да прости. У Хрелово. А кой я изнесе, да е проклет от 318-те отци и от Господа Бога вседържателя. Писах аз, грешни поп Вуче от Хрелово, поп при попа Стоица. Тогава беше поражение. Тогава турците завзеха Ниш и избиха… християнския род. Мъжете избиха, жените заробиха, стоката – овце, говеда и коне – откараха. Взеха Ниш и тогава беше голямо изтребление. В годината 7246 (1738)...” http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/26.4.html Вижда се обаче, че в съществената втора част на приписката има някакво неправилно записване и разбъркване на текста и няма съответствие между черковнославянския текст и превода. „Бозгунлук” е турска дума и означава „размирно време”. http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%BD%D0%BB%D1%83%D0%BA . Трябва да бъде: „Времето тогава беше размирно: турците превзеха Ниш и посякоха 300 от християнския род. Посякоха мъжете, поробиха жените, откараха стоката – овце, говеда и коне, и поробиха Ниш. Размирното тогава време беше в 1738 г.” В една сръбска статия, обаче, се твърди, че годината е сгрешена. И действително: кога турците превземат Ниш? http://www.pushkinskijdom.ru/Portals/3/PDF/XVIII/07_tom_XVIII/Radojichich/Radojichich.pdf

Не знам тези песни дали са „руски”. Те са от филми, за които навремето казвахме, че са съветски. Първата песен е композирана от арменеца Микаел Таривердиев Միքայել Թարիվերդիև. http://www.youtube.com/watch?v=pCekR7g23Qw Семнадцать мгновений весны. Где-то далеко: Штирлиц встреча с женой. Композитор на следващата песен пък, е Игор Шамо – украинец. В Уикипедия са видели трудност да го класифицират и са го посочили като „украински съветски композитор”. Товарищ песня - Как закалялась сталь

Да поясня, че всъщност това е оригиналът на песента на Емилия. Но на мен по-близко като общо звучене и внушение на клипа ми е горното изпълнение. DUM-CHANAKYA CHANAKYA

Открийте разликата! http://www.youtube.com/watch?v=vNosGEk5J74 EMILIA - TI SI MI / Емилия - Ти си ми Jodha Akbar - Mulumathy (Tamil) - True HD

Починал е композиторът Найден Андреев, един от класиците на българската поп музика. http://www.blitz.bg/news/article/213614 ЛИЛИ ИВАНОВА: ЩУРЧЕ,1982 (LIVE) Музика: Найден Андреев Текст: Дамян Дамянов Маргарита Хранова - Устрем Музика и аранжимент Найден Андреев Текст Петя Йорданова

http://www.youtube.com/watch?v=ILfQTqa6aZ8 Слава Песня Рады, "Молодой черноголовый"

Язовир „Искър” е изкуствено създаден воден обем в началото на така наречения Панчаревски пролом (Панчаревска седловина). На практика той е голямо атрактивно езеро, поемащо водите от горното течение на река Искър. Затворено е от планината Плана на запад и Лозенската планина на север. На изток от язовира са разположени най-западните части на Ихтиманска Средна гора, т. н. Вакарелска планина. На югоизток се възвишава гористият Септемврийски рид. В далечината на юг се откроява мощната снага на Рила. Ретро Язовир „Искър” е изграден в периода 1951- 1956 г. Открит е на 9 септември 1956 г. През 1954 г. жителите на селата Шишманово, Горни Пасарел и Калково са изселени и землищата им са залети при завиряването на язовира. На западния бряг на езерото е останала сградата на някогашното училище на село Калково, като знак, че тук е имало селище. Понеже вече не е имало ученици, сградата е превърната в оригинален ресторант, наречен „Щъркелово гнездо”. За да бъде защитено името на ресторанта, изглежда е било издигнато изкуствено гнездо (снимката горе). От него идва и името на местността. Преди години на един от комините на ресторанта действително имаше гнездо (снимката долу). Аз посещавам това място от 1974 г. и щъркели в гнездото на комина не съм виждал, но съпругата ми твърди, че преди това действително на комина са гнездели щъркели. На пътя от София за Самоков, над ресторанта, е бил преместен паметникът „Братска могила на капитанът от 125-ти Козловски полк Василий Краснокутски и 25 по-долни чина, загинали на 27 декември 1877 г.” Паметникът е бил издигнат първоначално в центъра на село Шишманово. Преди години на разположение на желаещите да направят разходка в южната част на язовир „Искър” (северната е в чертите на вододайната зона) бе малкото корабче „Сава Ганчев”. Пак преди време по брега около ресторанта беше оживено: имаше плаж и яхти, но очевидно изискванията да има спасител, напоследък не могат да бъдат спазени. Последният път като ходих видях надпис „Къпането забранено!” „Щъркелово гнездо” днес Язовирът и околностите му са любим обект за туризъм на софиянци. Пред очите им се открива прекрасна гледка, съчетаваща планински масиви, през пролетта все още заснежени, бистра синееща се вода, растителност. Някои от показаните снимки са правени в началото на май, затова съчетават бели върхове с цъфнали дървета. Водите на язовир „Искър“ са зарибени и той е едно от местата, където рибарите могат да се насладят на хобито си. Които не са почитатели на риболова, могат да се позабавляват, като практикуват водни спортове. Възможно е да се наеме лодка, водно колело или джет. Ако огладнеете, ресторант „Щъркелово гнездо” е на вашите услуги. Външният му вид е обновен, а обстановката е раздвижена с фонтан и декоративна чешма. Докато обядвате, ще имате възможност да съзерцавате язовира и Средна гора.

Ресавски, не си измисляй! Прочети глава 37, за да видиш къде са живели печенегите и узите.

Ателкузу е записано само веднъж в гл. 38 на "За управлението на империята". То даже не е в единствено число. Текстът е, че турките се преселили "в местата, наричани Ателкузу".

Опитвах се да избегна спора – не можах. Нали разбираш, че не мога да приема стъкмистиката, която ми предлагаш? Съобщението за македонците е противоречиво от където и да го погледнеш: угри, хуни и турки едновременно, несъответствие на български и византийски владетели. Да спорим за хронистите, също няма смисъл. Казваш: „А всъщност до началото на кариерата му в придворните кръгове Василий е господин Никой .” С това съм съгласен. Затова по-късно започват да му създават история. Лъв Граматик също е поръчков, придворен историк. Виж как завършва откъсът за него в ГИБИ. Пише: „За описаните тук събития виж Продължителят на Теофан.” http://www.promacedonia.org/gibi/5/gal/5_168.html Най-вероятно този човек е станал част от екипа на Константин Багренородни, изготвил Продължителя на Теофан. Нали обясних, че към разказа за македонците, в началото и в края са прикачени тестовете за Василий. Това е първият опит да му създадат биография. Именно несъответствието вътре в текста, разкрива манипулацията. Най-логичният развой на целия разказ е: При Теофил бил назначен управителят Варда. В края на управлението на Михаил македонците вече са притеснявани от набезите на унгарците и някои решават да се върнат във Византия. Пробват да минат по суша, но ги спират. Тогава потърсват корабите. С тях заминават вече по времето на Владимир. В разказа има много интересен момент: Варда „с някаква хитрост” отишъл при императора. Хронистът не си е направил труда да обясни каква ще да е била тази хитрост, защото е трябвало да я измисля. За мен фактът, че участват унгарци, Михаил (който по-късно е давал съвети как да се справи Симеон с тях) и Владимир, означава че става дума за време около 888-890 г. За въпросните два разказа Константин Грот е написал: „За съжаление данните, които намираме в разказите на византийците са толкова противоречиви и неясни, че на поставения въпрос можем да отговорим само с предположения, без да произнасяме последната дума”. Грот също предполага, че обърканото родство на Владимир се дължи на грешка и става дума за Пресиян. Но веднага след това си задава въпроса: а защо е споменат и Михаил, който не е бил български владетел по времето на Теофил? Ако и Михаил го изкараме грешка на хрониста, а той присъства с цял поход към Солун, защо тогава да вярваме на останалото, което е написал?

Историята за преселените македонци в Продължителят на Георги Монах не е негов собствен принос в историографията. Разказът е записан най-напред от Лъв Граматик. Неговата хроника завършва в 948 г. Значи е бил съвременник на събитията, ако те са се произвели по времето на Михаил и Владимир, който бил „потомък на Крум”. Познава и Симеон, значи не може току така да ги обърка. Даже е подчертал, макар и грешно – „Владимир, баща на Симеон”. Така е показал последователността при управлението (оттам и грешката в родството), показал или по-скоро е подсказал, че Владимир (явно по-непознат като име) е свързан с къде по-известният по времето, когато е писана хрониката Симеон. Унгарците също си присъстват в унисон с историята. Лъв Граматик по-скоро би объркал византийския император Теофил. Макар, че той вероятно присъства в разказа, не като че с него са били уговорени корабите, а по негово време македонците са се сдобили с управител. В края на разказа на Лъв Граматик, представен в ГИБИ, липсва сведението за Василий. Може и преводачите да не са го включили. (ГИБИ V, с. 155-157 http://www.promacedonia.org/gibi/5/gal/5_155.html и следващите две страници) Показателно е, че съставеният след труда на Лъв Граматик Продължител на Теофан, представя по съвсем друг начин детството на Василий. Ако той се е върнал от заточение отвъд Дунав, какво е пречело да представят историята по този начин. Защо е трябвало да измислят случката с ябълката? На кого да вярваме тогава: на Продължителя на Теофан, който казва че плененият Василий, когато се върнал от България бил седемгодишно дете или на Продължителя на Георги Монах, че Василий се върнал във Византия младеж на 25 години? В случая не е важното, какъв е бил Василий, а къде е бил. Защото 837 г. идва в резултат на разчитането, че македонците уж се върнали при Теофил. Фигурата на Василий не присъства в разказа: той се появява в началото и в края. Възможно е Лъв Граматик също да е бил историк от двора на Македонската династия и да е прикачил Василий към действителната история с македонците. И прикачването да е станало с добавянето, че при император Теофил, освен че е назначен управител на македонците, те са поискали и кораби, за да бъдат извозени. Впоследствие при К. Багренородни е възстановена или измислена историята с пребиваването на Василий не отвъд Дунав, а в България, защото се е разбрало, че запознатите веднага ще видят, че във версията на Лъв Граматик не си съответстват българските и византийските управници. Мисля че в този си вид, с разни допълнителни спорни тълкувания, историята не следва да се привежда като факт в полза на нещо. Затова и отклоних дискусията по нея. Вижда се, че противоречията в разказа могат да се тълкуват в една или друга посока и винаги ще има несъгласни с другото тълкуване.

Освен Владимир, фигурира и Михаил. Възможни са три обяснения на случката: 1. Български княз е бил Владимир. Можем да предположим, че македонците са искали да се изселят, защото унгарците са ги нападали. Събитието е било възможно да се случи след 889 г. 2. Български княз е бил Михаил. Можем да предположим, че когато „Михаил Българинът отишъл в Солун”, вероятно с войската си, македонците са започнали да преминават Дунав, разчитайки че в България няма войска и ще се придвижат до Романия. Събитието е било възможно през 862-863 г. когато е имало унгарски отряди в Европа. 3. Преди това, но не преди 842 г. тъй като до тогава стига хрониката на Георги Монах, който не включва това събитие в нея. Можем да предположим, че унгарски сили са посещавали Европа и преди 862 г. Твърде е възможно след като са се научили, че в Панония вече няма авари, те да са се вдъхновили от мисълта да завладеят тази земя, понеже са се считали за наследници на Атила. Монте Христо, от книгата на Христо Димитров съм чел само това, което ме интересува. Ще си спестя коментара.

Защо реши, че историята става през 825 г. Продължителят на Георги Монах казва: „Тогава княз на България бил Владимир, внук на Крум, баща на Симеон”. Доста объркано е, но при Владимир първите унгарски отряди са били вече в Панония. Продължителят на Теофан разказва съвсем друго нещо. При него не става дума за преселници, прехвърлени отвъд Дунава, на които помагат византийски кораби и противостоят българи, угри, турки и хуни едновременно. Имало византийски пленници в България, които са освободени от Омуртаг след сключване на 30 годишния мирен договор и тихо и кротко са се прибрали у дома. Даже българският княз се срещнал с невръстния бъдещ император Василий Македонец и му подарил ябълка. Как ще го срещне, ако той се е прибрал с кораб от Дунав във Византия? Аз мисля, че става дума за две различни истории. Колкото за Симеон, нали е писано, че малък отряд минал с кораби Дунав и нападнал българските земи. През това време от запад по суша трябва да е тръгнала основната унгарска войска. В славянския превод на Георги Амортола е записано: „… Като ги видя [хазарите с отрязаните носове], царят се изпълни с ярост и изпрати Никита, наречен Склир, по река Дунав с лодки дромони да даде дарове на угрите, за да тръгнат да воюват срещу Симеон… И докато Симеон водеше бой с Никифор, угрите нахлуха и почнаха грабеж по цялата българска земя. Като узна за това, Симеон се обърна срещу угрите. Те обаче се насочиха насреща му, съединиха се в бой срещу българите и ги победиха напълно, така че на Симеон едва се удаде да прибяга в Дерестър.” „Нахлули и почнали грабеж по цялата страна” означава, че освен с кораби е имало и други войски, които след това се „съединили в боя”. Аз това за Дръстър не го вярвам. Ако унгарците са стигнали до там, или пък както разправя Багренородни – били при Плиска, то защо са се върнали. Че те са били вече завладели България. В „Деяния на унгарците” се описва първата битка с владетеля на България - тя станала близо до Белград и владетелят се скрил там. Това за маджарите и печенегите, че били врагове не го разбрах. Какво общо имат печенегите с българо-унгарската война? Между другото, след като печенегите са били в 875 г. при Киев, напълно е възможно с пристигането на маджарите в Панония, още от тогава те пак да са съседи. Впрочем Константин Багренородни твърди, че след като турките се заселили във Велика Моравия, те не били нападани повече от печенегите. Благодаря, Йончев, аз съм събрал толкова материал в компютъра си, че се налага доста да помисля къде се намира нещо си, когато започна да го търся. Сега понеже нямам тема свързана с тази карта, а и по начало рядко се занимавам с небългарска история, като я сложа картата някъде, веднага ще забравя къде е било.

И какво да правя сега с тази карта? Аз картите, които по някакъв начин ми обясняват темата, съм ги сложил. Имам още една-две, ама нарочно не ги прикачих, за да не разсейвам четящите с много информация. За моите статии пари не получавам и затова не ги разводнявам. Пък и при мен така се получава, че непуснатото после дава повод за нова статия. Колкото до шегата на Монте Кристо, че съм ползвал дадените във форума линкове, ще кажа, че статията съм почнал да я пиша доста преди да се появи темата с дигиталните извори за унгарците. Доколкото си спомням там нямаше цитиран основния труд, дал заглавието на моята тема: „За управлението на империята” на Константин Багренородни. Аз не отхвърлям „част от писаното от К. Багренородни”. Отхвърлили са го гръцките хронисти, даже още по негово време. Не знам кой ще прочете това което съм написал, но съчувствам на днешните унгарски и украински историци и археолози. Виждам някакво недоверие между тях и това го изразява И. Зимони. „Парадоксът” за който споменава и аз го цитирах в статията, е обвинение: след като историците са написали, че унгарците са пребивавали в Северното Причерноморие, защо руските археолози не са открили все още някакви следи? Това е искал да каже той. И така го е разбрал А. Комар, затова е написал: „унгарските специалисти били скептични”, че ще се открият някакви следи от унгарското преселение в Причерноморието. Обещава и някаква програма за активизиране на проучванията. Задава и един въпрос. Мисля, че моята статия е един отговор на него. https://btk.ppke.hu/uploads/collection/394/file/Komar_Magyar_Etelkez.pdf

Не знам каква е тая Пойтингерова карта. Картата за преселението, която съм направил е идейна. В „Деянията” подробности за движението между отделните места не са дадени. Посочил съм много подробното и доброжелателно изследване на пътя на унгарците, направено от В. П. Шушарин (източник 28). Пак ще дам линка: http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Gesta_Hungarorum/frametext.htm Защо е доброжелателно, четете по-долу за Константин Грот. Какво значи „логично”? Има документи. Повесть Временных леть: „В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, и пришли к Днепру, стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые называются Угорскими, и стали воевать с жившими там. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем землю Волынскую захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились вместе со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской.” Шушарин е направил подробен коментар на това сведение. Деяния на унгарците: „11. За държавите Лодомер (Владимир) и Галиция (Галич) Тогава вождът Алмус и другите първенци, наречени Хетумогер, заедно с вождовете на куманите и техните роднини, слуги и слугини, потеглили от Киев и, съпровождани от киевските рутени, стигнали до държавата Лодомер (Владимир). Лодомерският вожд със своите първенци излезли насреща на вожда Алмус на границата на царството с различни ценни подаръци и доброволно открили за него достъп до лодомерската държава. Вождът Алмус прекарал на това място с всички свои [спътници] три седмици. На третата седмица лодомерският вожд дал за заложници на вожда Алмус своите двама сина и синовете на всички свои знатни. Освен това поднесли на вожда и неговите първенци 2000 марки сребро и 100 марки чисто злато, безброй кожи и дрехи, 300 коня със седла и юзди, 15 камили и 1000 вола за носене на товара и безброй други дарове. На четвъртата седмица вождът Алмус със своите спътници отишъл в Галиция (Галич) и избрал там място за почивка за себе си и за своите. Като научил за това, вождът на Галиция дошъл с всички свои приближени при вожда Алмус с боси крака и поднесъл различни подаръци на вожда Алмус и, като разтворил портите на Галиция, го приел с такова гостоприемство, все едно, че е негов собствен господар. Дал му за заложници своя единствен син и синовете на останалите първенци на царството, освен това и 10 отлични арабски жребци, 300 коня със седла и юзди, 3000 марки сребро и 200 марки злато и скъпоценни дрехи както за вожда, така и за всички негови воини. След като вождът Алмус прекарал един месец на това място за почивка в Галиция, вождът на тази страна и неговите приближени, които били дали синовете си за заложници, започнали да молят вожда Алмус и неговите първенци да се преместят през Ховос на запад в Панонската земя… 12. По какъв начин [унгарците] навлезли в Панония Вождът Алмус и неговите първенци, като се съгласили със съветите на рутените, сключили с тях траен мир. Вождовете на рутените, за да не бъдат прогонени от местата си, както споменахме по-горе, дали за заложници на Алмус синовете си заедно с неизброими дарове. След това вождът на Галиция заповядал 2000 стрелци и 3000 селяни да тръгнат пред тях, за да им приготвят пътя през гората Ховос (част от Източните Карпати) до пределите на Хунг (Хунгвар, Ужгород), натоварил всичкия им товарен добитък с храни и всичко необходимо и ги дарил с неизброимо количество добитък за храна. Тогава седемте видни личности, наречени Хетумогер, и онези седем кумански вождове, чиито имена споменахме по-горе, заедно с роднините, слугите и слугините си, със съвета и помощта на рутените отпътували от Галиция за Панонската земя. Като вървели през гората Ховос, стигнали до краищата на Хунг. Когато пристигнали там, мястото, където най-напред се настанили, нарекли Мункас затова, че с много голям труд пристигнали до земята, за която копнеели. Тогава прекарали там 40 дни за почивка от своите трудове и се наслаждавали на земята повече, отколкото може да се опише… 13. За крепостта Хунг Тогава вождът Алмус и неговите първенци, като чули това, по навик се зарадвали и препуснали към крепостта Хунг, за да я превземат. Докато строели лагера си около стените, комитът на крепостта на име Лоборци, който на техния език се наричал дука, побързал да се отдаде на бягство към крепостта Землум (Землен). Войниците на Алмус го преследвали и го хванали край някаква река, където го и обесили. От този ден реката се нарича по неговото име Лоборци. След това вождът Алмус и неговите хора влезли в крепостта Хунг, принесли големи жертви на безсмъртните богове и празнували с пиршества в продължение на четири дни. На четвъртия ден бил свикан съвет и като приел положената от всички клетва, вождът Алмус приживе обявил своя син Арпад за вожд и повелител и Арпад бил обявен за крал на Хунгуария. От [името] на крепостта Хунгу всички негови войници били наречени хунгуари на езиците на другите народи и това название се е запазило и до днес навсякъде по света.” И тези сведения са коментирани от Шушарин. Заради нелицеприятните за руснаците факти, Константин Грот обявява писаното в „Деяния на унгарците” за фантазия и от своя страна тиражира измислиците, че Леведия и Ателкузу се намирали покрай Черно море и унгарците не са минавали през Русия. „Разчитането” на Ателкузу като Междуречие е пак интерпретация на Грот. Преди това е имало виждания, че става дума за река Волга, но той отхвърля тази идея. Долу е дадено как е станало това. Там където се споменава, че „сред изброените реки нямало Ател и Кузу” се визират петте реки, където са живели печенегите. Страниците са 257 и 258 от „Моравия и мадярый с половины IX до начала X века.”