Warlord

Бах, верно ли ги отказахме още преди да са пристигнали натовските подкрепления?! Сигурен съм обаче, че и по тоя случай щяха да се намерят русофили, които да възкликнат: - Еее, а по Бай Тошево време ако станеше нещо братушките и СИВ щеа да дойдат до 25 минути с все ядрените си оръжия! Като дръпнем чертата май устискахме на максималния възможен предел, останаха ли ни въобще работещи самолети и Оси след ударите? Почвам да се замислям дали не искам да стане точно нещо такова (без жертви и сериозни разрушения разбира се) та най-накрая тиквениците от НС, а и от ЕС да се сетят, че не може без самолети и читава отбрана.

Да бе братче, който го е нагласил да е от 6 сичко да му изсъ'не само прането мокро да му остане! Баш днес се падам на работа втора смяна и ше трябва да го гледам на някакъв телефон и на пресекулки.

Франция е големия фаворит, спор няма. А и хърватите са по-изтощени с цял един мач отгоре изигран като продължения на елиминациите. Но пък мисля, че вече претръпнаха при толкова много щури мачове и елиминации. А и сега всичко ще се реши в един мач, може да има някой ранен гол или някой картон или контузия за Франция който да им спъне по-големите шансове. Ако хърватите пак добутат до продължения и дузпи вече ще са си на "своя територия" и шансовете им ще са по-големи Субашич отново да ги извади Но най-вече зависи от тактиките, които Дешан и Далич ще предприемат днес, а ние все още не ги знаем какви ще бъдат. п.п. Аз ще подкрепям брачедите усташи разбира се

Дивия предшественик на царевицата е съвсем невзрачен като размери, вкус и калории, така че си е за аплодисменти работата, която индианците са свършили по култивирането му. Днес царевицата е най-разпространената култура произвеждана в целия свят. Като основен фураж за добитъка и съответно за производството на месо се ползват предимно стебла от царевица. Пък и според мен това никак не е малко, ако трябва да го разделим на броя население и площта обработваеми земи в Новия свят сравнение с тези в Стария. На мен ми е доста трудно да си представя ежедневното ни меню без картофи, боб, домати и чушки (А на някои филмови и поп звезди им е трудно да си го представят и без кока ). Даймънд може и да не те е впечатлил, но излага неопровержими тези защо го има проблема с движението на идеи, стоки и култури в Америките разположени меридионално, за разлика от Разположеният паралелно Стар свят. Докато в Стария племената, търговците и войските се движат паралелно - т.е. през един, най-много два климатични пояса без да е нужно да се пренастройват и аклиматизират към нови, то за движение север-юг нещата вече са доста по-сложни, особено и на фона на липсата на впрегатен добитък и коли, както и на това, че между отделните огнища на цивилизация стоят гигантски мочурливи джунгли или непристъпни планински вериги. Желязото със сигурност щяха да го открият, всъщност самата руда те вече са я били открили, но все още не са установили как точно може да се извлича и обработва метала, нито са предполагали че от него ще стават по-здрави сечива. Проблема е и че почти целите залежи на желязна руда са в Северна Америка, където племената са предимно сезонно номадски и са още на ниво каменни томахавки.

Тука се подписваме под всяка от казаните думи

Ами в САЩ терена е ок, но бизоните пък за разлика от ламите не се подават на опитомяване за впрегатен добитък. Възможно е и дивите коне там да не са били подходящи за опитомяване, както зебрите не са например. Но камилите и конете в Северна Америка изчезват преди ок. Десет хиляди години заедно с мегафауната. Т.е. тогава индианците са още на ниво първобитни ловци-събирачи и далеч от идеята за опитомяване и култивиране.

Колелото са го открили. Има открити детски играчки на колелца от Перу. Просто е нямало добитък, който да тегли коли. Отделно и липсата на достатъчно широки пътища в Андите.

100-ак не бих сложил дори на Реал да бие Берое

Наполеоновците този път спечелиха Ватерлото, остава им неделята да спечелят докрай и Руската кампания Гола им влезе случайно, направо на магия. Както влезна така можеше и да бъде случайно пресечен удара. Довечера всички сме хървати. Както и на финала!

Беше ми направило впечатление, че в една от влашките грамоти от 14-15 в. на един българин фамилията завършваше на -ов (вероятно първия такъв документиран пример в историята ни), обаче идея си нямате как ме мързи да ги преравям сега за да го намеря къде точно беше

Споко на никой не му излезнаха фишовете през това първенство (като изключим един пич дето се обади в играта на Дарик с прогнозите и улучи точен резултат 3:3 за Португалия-Испания, ама на него му подариха награда от Савой, демек колкото да отпразнува случая само ) Прогнози за финала? Франция - Хърватия започва да се очертава всякаш, със засега по-висок коефициент за петлите.

Мкар, че японския вратар имаше две невероятни спасявания, едно след друго

Това е най-непредвидимото от всички първенства Каква драматургия беше досега на дузпите Хърватия - Дания. Психологическото напрежение беше по-голямо при изпълняващите отколкото при вратарите както е обикновено. Голяма битка. Голям Шмайхел. Хърватите победиха на щур късмет.

Кои войски да дебаркират? Няма свободни войски - всичко налично е вече в България и в Кавказ за двата ТВД. А и чий ще го дървят във Видин?

Безкрайността на вселената е малко спорна Земята е на съвършено точното разстояние от Слънцето (както и то с идеалната големина за нея), както и на това от Луната и Юпитер, които да балансират. Дори Луната само ако беше малко по-голяма приливите и отливите щяха да са като цунамита, ежедневни. А съвсем леко встрани от мястото си ако беше земята живота щеше да е невъзможен, дори и водата нямаше да може да съществува в течно състояние. Вселената може и да е безкрайна, но това не означава, че допуска съвършени повторения сред нейните случайни образувания

Всичко това е вярно. Западната преса достатъчно пълно описва ситуацията в едно изречение: "Войната на слепия срещу едноокия". Въобще колкото и да четеш за организацията на руснаците и с лупа да търсиш, не можеш да откриеш нещо, което да не е супер калпаво подготвено (както казват на североизток: Хотели как лучше, но получилось как всегда) Хубавото в случая (за нас) е че при турците положението е било дори още по-трагично и това реално печели войната, не нещо друго. Както разбира се и мотивацията при руските войници и опълченците срещу тази на аскера и башибозука. При Плевен и Шипка общо взето това клати везните. Иначе като нищо войната можеше да влезе в историята като поредната Руско-турска, а не като освободителна и примерно Русия да вземе Бесарабия, а Румъния част от Северна Добруджа и с това всичко да приключи без промени на юг. Буквално на косъм е било така да стане и трябва да сме страшно благодарни на съдбата, че потокът на събитията се е стекъл в такова невероятно щастливо за нас русло. Гледам, че някои от участниците намират резон в решението на Сюлейман паша да атакува Шипка. Принципно могат да се намерят, но реално случилото се показва, че е фатален ход. Освен това да не забравяме, че той е френски авантюрист, преподавател по литература в университета и т.н. Тоест ясно е, че не може да преглътне срама от боя при Стара Загора и това, че не може да се оправи с някакво смешно опълчение. За мен просто няма резон в това да държиш 6 от 8-те прохода в Стара планина и да се пробваш да минеш през един от двата държани от врага, при това точно през този, който е с най-алпийски релеф, войниците ти трябва да катерят наклон от 70 градуса на места! При всяка ситуация буквално положението виси на косъм. И при преминаването на Етрополския балкан през зимата руснаците нямат идея накъде отиват, нямат карти, нямат резервни топли дрехи, нямат храна. Ако не са били местните водачи и снабдители просто щяха да изгинат в преспите до крак и въобще да не стигнат до София, а нея да я "освободи" сръбската армия и от това да произтекат съответните неприятни последствия за в бъдеще. Да не говорим и за свръзката при Свищов, руснаците я оставят практически без никаква надеждна охрана и когато заминават на юг реално нищо не е коствало на двете османски армии, които остават в Северна България - на Мехмед паша (на изток) и на Осман паша (на запад) просто да тръгнат една към друга и да прекъснат всякакво снабдяване, комуникации и възможен път назад за руснаците и практически да ги принудят да капитулират. На нито един от двамата главнокомандващи не им се размърдват достатъчно гънки под фесовете за да се сетят за тази чудовищно елементарна стратегия. Има само един плах опит на турските речни миноносци да прекъснат връзката, но докато са на док през нощта група пияни руснаци на своя глава взимат на абордаж единия от тях и правят голям зулум на палубата му. Това (според мен неоснователно) стряска турците и те решават до края на войната да не правят нови опити да прекъснат връзката там. Интересното за тази групичка от самонадеяни руснаци е, че впоследствие ги награждават за това, стават моряци, именно на миноносци, и като такива загиват всичките в Руско-японската война. В "нашия" случай не разполагат с нищо и са свръх ефективни, а в "японския" - с всичко и се провалят Въобще всичко тогава е някакъв щур късмет и все в наша полза. Направо си е супер неуместно реването за Берлинския конгрес и всички останали несгоди нататък на фона на това, как идва нашата свобода, направо като чудо, паднало от небето Радвайте се, че всичко се е случило точно така, както се е случило.

Е няма как да имат, това е все едно ние с тебе да имаме носталгия по царския режим, в който никога не сме живяли. Ръста на БВП е неуспорим и действително е сред основните причини за стабилната поддръжка на режима. Както се казва хората мислят първо със стомасите си и после за всичко останало, а в това отношение трябва да се признае, че всичко е доста добре уредено не само на фона на Близкия Изток, но и в сравнение с Източна Европа. Въпроса е, стабилния икономическия растеж през последните десетилетия благодарение на Ердоган ли го има, или въпреки него? Щото той започна отпреди това и е много пряко свързан с европейската икономика и инвестиции. Един вид Турция за Европа е като Китай за света. Там се произвеждат болшинството от по-дребните стоки за ежедневно потребление (но и не само) от огромната и евтина ръботна ръка и после с тировете - към Европа. Та в тоя ред на мисли, след като от ЕС при преизбирането на Ердо потвърдиха, че с това вратата на Турция за членство е не само окончателно хлопната, но вече и залостена, какво следва? Проислямистката му ориентация и напъните да скъса със запада и да се преориентира надругаде няма ли да доведат до сериозни проблеми за икономиката им. Специалистите на запад вече започват да изказват прогнози, че ще започне да буксува тяхната икономика с разрушаването на мостовете към ЕС и с това, че фанатичния диктатор прави от страната си все по-неатрактивна цел за инвеститорите.

Хах, това първенство го спечели Италия, ама и тя реагира по същия начин после

Добре, че не правя залози защото дойчовците щеха да ми ги счупят сега както без съмнение са направили с тези на маса народ, които сега ги благославят. Между другото до 89-тата минута коефициента за победа на Корея е бил 181. Ако някой в този момент е дръзнал да го играе и комбинира с още 2-3 излезли залога в момента сигурно е на Каймановите острови вече

Сега и срещу Испания на 1/8 финала няма да са те

Финални стълкновения и сравнения Външната политика на Румъния, както и тази на другите балкански държави през този период, заема основно място в грижите на политиците й, главно в насока национално обединение. Докато останалите вкупом се устремяват към осъществяване на тази цел за сметка на изостаналата и вече издъхваща Османска империя, то за Румъния нещата стоят по-различно. Трансилвания и Бесарабия, за които тя претендира са във владение на две велики сили, срещу които Румъния няма капацитета да воюва. Следователно тя се насочва към южното направление, като единствен перспективен шанс и тя да се разшири териториално и да не изостане спрямо другите балкански държави в това отношение. Като предтекст и основание да иска териториални компенсации са изведени запазването на баланса на силите и наличието на влашко (аромънско) малцинство в Македония. Румънската пропаганда в тази насока доста се усилва в края на 19 и началото на 20 в. Похарчват се стотици хиляди франкове за пропагандни материали, вестници и училища за иначе доста разпръснатото и не особено многочислено аромънско малцинство в Македония. Моментът когато след Първата Балканска война изтощената България веднага влиза в нова война срещу всички останали балкански държави е идеален за Румъния да се намеси и също да спечели нещо от войната. Понеже българските войски са прехвърлени да се сражават далеч на юг и на запад срещу сърбите и гърците, то румънската армия не среща никакви военни части пред себе си и необезпокоявано окупира почти цяла Северна България. Авангардът й дори влиза в Софийското поле и заплашва незащитената столица, което принуждава българите да се съгласят на примирие. На преговорите за мирния договор подписан в Букурещ, Румъния получава Южна Добруджа от България. С това тя вече се счита за достатъчно компенсирана за загубата на Бесарабия, така че Русия има добри позиции като техен потенциален съюзник в задаващата се Първа световна война в помощ срещу Австро-Унгария, която държи по-голямата част от румънските етнически територии. Още повече, че когато войната избухва и двата блока започват да се борят за нови съюзници, Англия се съгласява Румъния да вземе всичко до р. Тиса заедно с целия Банат, далеч отвъд румънските етнически предели. Докато германските предложения са значително по-скромни - обещават им Бесарабия, но пък настояват Добруджа (при това цялата) да бъде върната на България, която вече воюва на тяхна страна. Кралския двор разбира се е изцяло прогермански и Карол е за незабавно присъединяване към Централните сили. Влиянието на краля над политиката на страната до тогава винаги е било огромно. През дългото му управление практически няма правителство, което да е дошло на власт или да си е отишло без неговото решение. Но сега в тази ситуация не се намира никой, който да го подкрепи за влизането във войната. Премиера Йон Брътиану (син) отказва да вземе толкова важно решение еднолично и предлага съставяне на Коронен съвет с участието и на опозицията, който да гласува решението. На този съвет само един единствен депутат (П. Карп) подкрепя краля за незабавно влизане във войната на страната на Германия. Всички останали са за изчакване докато се види накъде ще тръгнат нещата. В крайна сметка съглашенския натиск придружен с обещание всичките, макар и прекалени претенции на Румъния, да бъдат изпълнени, склонява правителството да влезе във войната на тяхна страна. Първоначално Румъния обявява война само на Австро-Унгария надявайки се така да избегне сблъсък с германската и с българската армия. Тези надежди обаче не се оправдават. След първоначални успешни действия на ген. Авереску срещу тройно по-малобройните австроунгарски войски в Трансилвания, пристига 9-а германска армия на ген. Фалкенхайн и 3-а българска армия на ген. Тошев. Които в кратко време разгромяват румънските войски и влизат в Букурещ, без руските подкрепления да успеят да им помогнат. Кралския двор и правителството бягат в Яш. Под контрола им остават единствено територията между реките Прут и Серет, както и Дунавската делта. След капитулацията на Русия, Румъния се вижда принудена да прекрати съпротивата и да подпише мирен договор с Централните сили. Но само няколко месеца след това същите тези Централни сили губят войната и създалата се геополитическа обстановка е исторически суперджакпот за Румъния. Въпреки катастрофалните поражения претърпяни през войната те се възползват от февруарската революция в Русия и безнаказано окупират Бесарабия през март 1918. Като и двата враждуващи блока не са против и дори ги насърчават за тези действия. След капитулацията на Австро-Унгария румънците от Трансилвания и Буковина сами издават прокламации за присъединяване към Румъния. А по Ньойския договор отново им е дадена и Южна Добруджа. Така през 1919 г. на картата се появява Велика Румъния изпълваща националните мечти на румънците. Но в този си вид тя просъществува само 20 години. Ако трябва да пуснем паралел между тях и нас и за ХХ в. то отново по-благоденстващите определено не са те. Като изключим това че за около две десетилетия румънските колонисти репресират населението на Южна Добруджа, която в крайна сметка си връщаме. За всичко останало: През ПСВ ние даваме ок. 180 000 жертви, а румънците над 600 000. Отделно страната им е опустошена от боевете на нейна територия, а зърнените реколти, петрола и останалите й ресурси са изтискани до краен предел от германците. Нещо което на нас не се случва и което отново води до големи тегоби за макар и вече обединените румънци. Около ВСВ положението е дори доста по-неприятно за тях. Отново ние даваме далеч по-скромни жертви - ок. 30 000 общо, докато те покрай изпращането на армията си на Източния фронт - близо 400 000 жертви. Отделно и бомбардировките над Плоещ са доста по-масивни и разрушителни от колкото тези над София. И накрая ние излязохме от войната отново с възвръщане на Южна Добруджа за тяхна сметка, а те освен нея загубиха и чисто румънските Бесарабия и Буковина. За периода на социализма пък, както и този на демократичния преход, дори не е нужно да уточняваме колко по-зле беше при тях положението, защото сред нас има достатъчно много хора, които с очите си са го виждали това на място. В последното десетилетие обаче нещата коренно се промениха. Хубаво е, че вече с тях сме съюзници в ЕС и НАТО, в добри отношения, взимащи пример едни от други и загърбили дрязгите от миналото. Но ако ние все още изпълзяваме със скоростта на охлюв от лепкавото блато на прехода, то румънците вече направо летят с най-шеметния икономически ръст в ЕС и с впечатляваща за Източна Европа борба с корупцията. Все още разбира се проблемите и протестите в страната са доста мащабни. Но определено там са на лице доста по-голям оптимизъм и активност за реформи отколкото у нас. Едно обаче е сигурно - никога досега румънците не са разполагали с толкова свобода и толкова добро материално състояние и перспективи пред себе си колкото сега, спрямо който и да е от разгледаните дотук периоди. Изглежда всякаш е дошъл момента, в който историята най-накрая ще им се реваншира за тежкия живот, който им е отреждала през всяка от изминалите епохи. Но разбира се единствено от тях самите зависи дали действително този реванш ще бъде спечелен.

То залозите за Еврофутбола не са точно хазарт. Т.е. хазарт са си, но коефициентите им се обявяват съвсем свободно и по радиото и по телевизията (и не само в БГ). Въпреки това не съм почитател. Наслушал съм се на велики истории как адските майстори били нацелили страшни залози за хиляди левове. Все ги слушам и все ги гледам, че са си пак все толкова мизерни. Може и да уцелват чат пат и нещо голямо, но директно залагат след това печалбата наново докато не я пропилеят. От тази гледна точка ефектът е като при останалия хазарт, само че тук можеш да си правиш много повече схеми и анализи като следиш новините и гледаш мачовете. И пак има много начини да те изиграят. Днес например видяхме една коренно променена Аржентина. Любителите на конспирациите може и да вкарат теорията, че Меси нарочно симулираше психологически срив на миналия мач срещу Хърватия още по време на химните, а и целия отбор със слабата си игра. Както и от Еврофутбола пуснаха коефициент 4 и нещо за Нигерия и само 1.4 за Аржентина, прикарвайки със дзверския коефициент и на фона на слабата игра на Аржентина и добрата на Нигерия в последните мачове да залагат масово на Нигерия. И в крайна сметка да си изпозагубят парите п.п. Направи ли ви впечатление как без никакъв напън Хърватия с 9 резерви от 11 играча победи Исландия? Тия юнаци започват да ми стават сериозен фаворит за купата

Повечето от тия в Западна Европа от много време не живеят в Турция, много от тях дори въобще не са родени или живяли там. И съответно не изпитват над главите си ефекта от режима, а точно обратното - това че президента им е постоянно във фокуса на световните новини и всички говорят за него им помпа националното самочувствие. Българските турци обаче, каквото и да се говори за тях са доста по-светски настроени, голяма част от тях имат и двойно гражданство или ходят често до Турция и са добре запознати с това, което се случва там. Жалко, че очакваното се случи. Султана се бетонира във властта и вече спокойно може да си прави каквото си иска без никой нищо да може да му каже...

Позакъснява за решителните битки, но ако въобще го нямаше, можеше след тях да има и още решителни битки

Кадри от вчерашния митинг на Мухарем Индже в Истанбул. Официалните турски медии не предават нищо от събитието.