Ето че отново идва време за провокативно скандални теми в журналистически стил с цел нажежаване на обстановката и повишаване на активността тук Но и разбира се в търсене на обективната истина, което ще наложи да погледнем от страната, която винаги избягваме.
Ще пробвам да направя ревизия на основните заблуждения, самосъжаления и стереотипи залегнали в представата за миналото ни, определили нашата историческа и съвременна съдба.
Вероятно ще се наложи това да стане нещо като рубрика с тема за всеки отделен въпрос, защото всичките исторически аспекти, които искам да се обсъдят ще са прекалено много само за една тема. А и без съмнение така както ще ги поставя, всеки от тях ще ескалира бързо и ще породи лавина от недоволства, скандали, офф-топици и всички останали обемни последствия
И тъй – да започнем с Турското робство:
Първия въпрос – Имало ли е в действителност такова нещо – „Турско робство”? Този така популярен напоследък въпрос, който така често се повдига периодично из медии, министерства и соц. мрежи, когато се наложи да се отклонява общественото внимание от нещо по-важно
Мисля, че вече доста пъти компетентни хора се изказаха по въпроса, че такова нещо реално няма – нито „турско”, нито „робство”. Ама народеца едно си знае, едно си бае.
Но да уточним отново – държавата Турция съществува едва от 1923 г., така че е нямало как да държи роби отпреди това. Но и в Османската империя ние не сме били роби разбира се, а пълноправни поданици като всички останали. Вярно считани за втора ръка хора като християни в мюсюлманска държава, но всеки който формално приеме исляма и носи чалма вместо калпак поне на публични места, може спокойно да пробие в обществения живот и дори в държавната или военната йерархия, без никой никъде да го пита какъв е произходът му. Но дори и тези, които твърдо остават християни – и сред тях всеки е имал право на свободно придвижване, на частна собственост колкото си иска, на собствено вероизповедание и строеж на храмове, на търговия и на каквото още се сетиш, далеч отвъд най-смелите мечти на робите от Римската империя или тези в американските плантации, да кажем.
С две думи – „турско робство” е един литературен и емоционално натоварен термин, а исторически точния е „османско владичество”.
Можехме ли да предотвратим падането?
Друг често разискван въпрос. Традиционно съпроводен с тюхкания и съжаления как сме могли да го допуснем това. Колко непредвидливи и некадърни сме били тогава. Как можа Иван Александър да раздели държавата като погача между синовете си, как допусна и разни деспоти да откъснат парчета от погачата?! Колко безхарактерен и бездеен бил Шишман.
Има дори конспиративни теории за ционистки заговор против Второто царство с участието на майка му – еврейката Сара. Както и мистични теории - за неслучайното разрушение на крепосттите на Галиполиския п-в от земетресение, поради което падат в ръцете на османците и по този начин те се закрепват за първи път на европейска земя, за да ни накажат после за натрупаните грехове. И т.н. и т.н.
Истината обаче е, че всичко това нямаше как да бъде предотвратено от българите, нито дори сериозно забавено (макар че ние го забавяме с близо цял век борби след първото си съприкосновение с турски нашественици).
Накратко това представлява естествен исторически процес коренящ се дълбоко в конкретния стадий на обществените взаимоотношения. Такова е положението, че ние сме разединени и силно феодализирани, докато враговете са единни и препитаващи се чрез нападения и завоевания. И няма как отведнъж като с магическа пръчица да промениш обществената и военната структура за да бъдат те ефективен противовес на вражеските. Да не говорим и че хората не са го осъзнавали това, защото за разлика от нас тогава не са имали учебници по история и книги с анализи, чрез които да си дадат сметка защо всичко това се случва по този начин.
Впрочем не само ние, но и никой друг от съседите ни не успя да ги спре. С времето и те паднаха един по-един, дори и опитвайки се да се противопоставят на инвазията обединени в съюзи. Да - по-късно от нас паднаха те, но не защото бяхме по-слаби от тях, а защото просто бяхме първите на пътя и османците буквално стовариха столицата си в нашето етническо землище – в Одрин, насред Тракия. Едно е от там да се браниш, друго е по чукарите на Босна, Трансилвания или гръцките острови. Да не забравяме, че под ударите на падишаха падна и Унгарското кралство, което тогава беше една от най-силните държави в Европа, но въпреки, че не беше политически разпокъсано като балканските държави и в него вече беше разслоено по същия начин развитото феодално общество, чиито структури са неефективни при борба с такъв противник.
В намиращото се в ранен стадий на феодално разслоение османско общество армията се набира от безбройно плячкаджийско множество (не само османци) с обещанията за придобиване на трофеи и нови имоти, където всеки е мотивиран да даде максималното от себе си. Докато при намиращите се в крайния стадий на феодално разслоение европейски страни (вкл. България) армията се набира по отделно от всеки местен феодал, от подчинените му зависими селяни. Те обаче му трябват за тежкия (безплатен) труд в собствените му имения или за охраната им от други външни и вътрешни заплахи. Така че масово в повечето случаи той запазва по-здравите и силни мъже в имението, а изпраща на царя (или феодала, който е над него) останалите – далеч не толкова годни и далеч немотивирани. В други случаи пък не му изпраща нищо с най-разнообразни оправдания или пък въобще без никакво обяснение и така по цялата верига нагоре. В резултат на което царя едва е в състояние при обявяването на пълна мобилизация да събере 3 до 5 000 души армия макс. И когато на хоризонта се появи 50-60 000 османска армия просто няма какво да се направи срещу нея. Показателно е как дори и маджарските рицари клякат при Мохач, полските при Варна и останалите европейски при Никопол. Въобще чак пред Виена Свещената лига с обединените армии на цяла Европа успя да ги спре с последни сили.
С оглед на всичко това мисля ясно се вижда, че сме били обречени по начало. Съответно катастрофата е била неизбежна, но действително ли е била толкова черна и фатална, колкото винаги я описваме? Мракът на игото
Обикновено по патриотарско-учебникарски нещата се представят така всякаш след постоянния подем и строеж на крепости, палати, Боянски църкви, щастие и слънчеви дни, през 1396 внезапно настанал дълбок мрак, всякаш някой ненадейно ни откраднал крушките от полюлея
Изрежданите аргументи не са малко, а и не са без основание разбира се:
- насилственото ни откъсване от европейската цивилизация и убиването още в зародиш на ренесансовите наченки у нас
- еничарството, което обезкървява народа
- всички останали данъци и такси, които са ни наложени
- насилственото помюсюлманчване
Първото е общо взето вярно. Действително наложения изостанал азиатски феодализъм в нашите земи съчетан с властването на агресивна религия враждебна към просвета и иновации се оказват не Желязна, ами Стоманена завеса между нас и Запада, където тогава се заражда Ренесанса. Но разбира се са крайно пресилени твърденията, че ако не са били турците едва ли не и тук по нашите земи щеше да разцъвти т.нар Палеологов Ренесанс паралелно и наравно с този в Италия и на запад. Базиращи се общо взето единствено на по-особените стенописи в едно боянско църкве, немвите на Кукузел и съждението, че масовото ширене на религиозни ереси по това време е можело да доведе до по-авангардни философски течения и евентуално след време – научно-технологически.
Разбира се да считаме тези неща за вече покълнало ренесансово цвете, което турците откъснали точно преди да разцъфти е меко казано пресилено. За разлика от Ранното Средновековие, през Развитото Изтока вече чувствително изостава от Запада. През 13 в. в Западна Европа вече има развита парична система и банково дело, университети, стохилядни градове, художници и архитекти като Джото и писатели като Данте. Все неща каквито у нас просто не можеш да намериш.
Но дори и да допуснем, че България беше оцеляла някак си заемайки за отбрана рубежа на старопланинския хребет и опазвайки поне това което е на север, то съдбата й нямаше да е много по-различна от реалната. Да разгледаме Влахия, Молдова и Черна гора. Те остават свободни през целия османски период, но външните им връзки, политика, търговия и въобще развитието им са задушени от империята. Така че въпреки това те така и не помирисват Ренесанса (Подробно за съдбата на Румънските княжества от този период). Безспорно по подобен начин щяха да се стекат обстоятелствата и при България. И тъй или иначе в края на 19 в. и ние и останалите балкански страни общо взето пак щяхме да бъдем там до където го бяхме докарали и в реалната история.
В един момент всички народи в Източна Европа се озовават под властта на само три големи империи – Австроунгарската, Руската и Османската. Едната от тях принадлежи на нашите православни братя руснаците. Нещо повече – тя е и най-голямата в света и нея османците не я „задушават”. На хартия руснаците са свободни – имат си собствена държава и могат да просперират през епохата на Ренесанса за разлика от нас. Но да видим дали това действително е така.
Величественият Кремъл в Москва и разкошните дворци на Петроград свидетелстват за това. Но в тях живеят само шепа дворяни. А какво има обаче отвъд техните стени? Ами чиста проба Средновековие, това има. И е така чак до 19 век. Цялото население и цялата земя са собственост на въпросната шепа князе и им работят за без пари в имотите цял живот.
Реално Александър ІІ се явява освободител и на нас (с войната) и на тях (с отмяната на крепостничеството) почти по едно и също време. С тая разлика, че дори и след това те си остават мизерни, което впоследствие е благодатна почва за болшевиките да ги увлекат в своята кауза. Обстоятелството, че руските вайници, които са дошли да ни освобождават, се чудят защо българите се бунтуват виждайки материалното им състояние и сравнявайки го със собственото, е доста показателно. И действително – цялата им армия през цялата война се изхранва от местните селяни напълно доброволно и без това да тежи на семейните им стопанства.
За разлика от руските крепостни селяни българските са си имали собствени къщи, имоти, ниви, стада от хиляди глави добитък. Освен това и са били напълно свободни да отидат и да станат занаятчии или търговци в градовете (един дори успява да отвори собствена фабрика за текстил). Търговците пък са разполагали със свободен безмитен достъп до пазар на Три континента, имало е например българска търговска гилдия в Александрия (Египет). И за всичко това никой не е изисквал от тях да сменят своето национално самосъзнание и своята религия, както някои погрешно си мислят. Смяна на религията се налага единствено ако искаш да направиш военна или политическа кариера. Но и в този случай никой няма да се интересува от какъв произход си и дали вкъщи не продължаваш да извършваш християнските си обреди.
Тук идва и въпроса за девширмето и еничарството. Действително ли това е бил най-страшния бич за българите?
Ами ако разгледаме еничарския корпус като тръмплин за военна и впоследствие политическа кариера? Защото той реално такъв е бил. Факта, че турците е трябвало да бутат солидни подкупи за да уреждат децата си в корпуса заобикаляйки забраната в него да влизат мюсюлмани, говори че са го възприемали като перспектива за бъдеща реализация, а не като някаква доживотна казарма или каторга. Така че българите влезли в корпуса могат да се издигат в йерархията, да трупат богатство и влияние, а във военно време – плячка и жени на богато, кеф. Стига се до там, че в един момент еничарите от воини се превръщат по-скоро в администратори и дворцови интриганти твърде много намесващи се в политическия живот на империята. Поради което и накрая султан Махмуд ІІ решава да ликвидира еничарския корпус. Дори въпросното „обезкървяване” на нацията, съвсем не е било толкова обезкървително, нито пък е продължило през цялото владичество, както много хора си го представят. Наборът за попълване на корпуса се е извършвал веднъж на 5-7 г. и е бил от около 3 до 6 000 деца. Но не само от България, а също и от Сърбия, Босна, Албания и Гърция, т.е. българчетата са били към 1/5 от набора. При това властите целенасочено са се стараели да не обезкървяват населението на всяка област респективно данъкоплатците си и никога не са правели два поредни набора в един и същи санджак, демек набор от една област се е извършвал веднъж на 10-14 г. А християнски деца окончателно престават да се набират до 1630 г. Тоест не повече от максимум 50 000 български деца са били набрани за целия период от около 2 века и половина, което прави по 200 деца на година. Сами разбирате, че например детската смъртност от болести през периода е била далеч по-висока при това в пъти от колкото „обезкървяването” чрез девширмето. Тъй че картинката съвсем не е толкова черна, колкото изглежда от страниците на романите, платната на художниците и патриотичния патос.
Съществува дори едно доста еретично обяснение за относителната липса на бунтове и въстания в първите десетилетия на „робството”. А именно, че с ликвидирането на царската власт и данъчна система и заменянето им с османската, положението на селяните се подобрява. Имаме едно Търновско въстание чак 1598 г., имаме и второ през 1686 г. и за него дори се съди косвено защото няма преки източници, които да го потвърждават. А преди тях основно царските синове в изгнание с помощта на унгарски войски се опитват да си върнат това, което им принадлежи по наследство. Но дали са получили някаква подкрепа от местното население? Няма данни за това, а липсата на успех в тези начинания и крахът и на Константин и на Фружин, по-скоро говорят, че не са имали някакъв съществен местен съпорт.
Историците ни всеки път пишат, че няма начин местното население да не е подкрепяло кръстоносците и български доброволчески отряди да не са участвали в битките при Косово, Ровине, Никопол, Варна. За съжаление обаче и за това няма никакви данни. Дори е по-вероятно българите да са участвали в тези битки на страната на османците като еничари или в отрядите на боляри васални на султана.
По въпроса с размера на данъците е трудно да направим сравнение, защото не знаем какви са били те във Второто Българско царство. Нито пък има подробни данни за тези от ранния период на игото. Но в началото Османската империя все още съвсем не е с развита администрация и данъчна система. Те са изградени значително по-късно и основно с помощта на испански евреи междувпрочем. Та в този начален период те още са били предимно на ниво набези, включително из собствените си територии, а не устройване и администриране в тях.
Вярно – когато войската дойде, разграбва всичко каквото докопа, опожарява, избива. Но след като си тръгне може и да не се появи с години, през което време местните селяни си живеят практически свободно. Докато през ВБЦ феодалния гнет и ангарията са си били целогодишни и ежедневни. Разбира се с времето системата на управление се развива и се появяват редица нови данъци. Някои от които доста тегави. Като например задължението да приютяваш и храниш държавни чиновници ако замръкнат в къщата ти. И на всичкото от горе накрая да им платиш данък за това, че си им изхабил зъбитес храната си. Но самия факт, че плащаш данъци определено сочи, че си свободен човек, а не роб и не само това – а напълно равноправен гражданин. Пък отделно ако данъците са високи това говори и че поданиците явно са платежоспособни.
Но и размерът им реално не е бил от толкова голямо значение, при положение, че османотурските документи изобилстват от сведения за данъчни недобори из българските земи. Дори може да се каже, че данъчните недобори са най-характерното нещо свързано с нас в османската документация. Цели села отказват да плащат и прогонват бирниците, а има и описани случаи как в цели области населението масово отказва да дава данък на Високата порта. Като в някои области това се случва доста често, във Видинската особено, като най-отдалечена, докъдето съответно и най-бавно и трудно могат да пристигнат въоръжените наказателни отряди. А армията обикновено е твърде ангажирана в потушаване на бунтове или във войни далеч по границите, за да се занимава със селски тарикати. В мирно време пък за да се събира само заради такива наказателни акции понякога излиза по-скъпо от колкото размера на неприбраните данъци, които ще бъде пратена да събере.Т.е. наказателни акции е имало само от време на време, а данъчни недобори – почти постоянно. Като се има предвид, че хората при такива акции обикновено се изнасят към планините заедно с ценното от имуществото си, на войската единственото, което й остава е да изгори празните им къщи. Които къщи, ако иде реч за скотовъдци от планините обикновено са дървени колиби, чието възстановяване е съвсем лесно и не струва нищо. С други думи – нито селяните губят нещо съществено така, нито наказателните отряди успяват да съберат липсващия данък.
Дали през ВБЦ е съществувал подобен рахат? Едва ли. Сведения за подобни неща отново нямаме никакви. Ако изключим единствено въстанието на Ивайло, за което всъщност не е напълно сигурно, че е с идеологически характер. Може би такива са били подбудите му, но може народния гняв просто да е бил използван от опитен пълководец с авторитет и сред армията за да заграби властта в страната. Народният вожд влиза в Царевец и се задържа на трона малко повече от година. Но дали е направил каквито и да е реформи за облекчаване на селското население и намаляване на феодалния гнет от страна на болярите? Ами отново и тук няма никакви данни за подобно нещо.
Общо взето май е това, което имах да кажа относно Османското владичество.
Имам ли право на последно желание преди разстрела?
Новината разбира се е чудесна, щом съда е категоричен и след обжалването на червените гниди, значи му е спукана работата на шестокрилия. Не бързайте обаче да хвалите фандъка и съда. Догодина сме председатели на Европейския съвет и около НДК ше е фраш с дипломати и просто не могат да си позволят цяла година да я гледат тая ръждива мизерия там, за това и са се юрнали лятото да почне та до края на годината да са готови. Та това е причината, не че на някой от тях му пука за загиналите във войните.
