Warlord

https://www.blitz.bg/obshtestvo/obrazovanie/grmna-skandal-srbska-propaganda-v-sofiyskiya-universitet_news595772.html

Днес (26.04.2018) Бойко Борисов разбра, че БНР имало оркестри.

То разликата не е особено голяма и спрямо съвременните българки. Само дето тука е опростено - има пазар и се плаща на място. Пък градските кифли трябва по-завъртяно да подпитат и разберат какво е материалното състояние на кандидатите и съответно пак така да ги подберат

Междувоенния период - разврат, мизерия и упадък на обществото във Ваймарската република. С актьора от Unsere Mütter, unsere Väter.

Нови решителни стъпки в мъглата на илюзорните свободи и богатства След изтеглянето на руските войски от княжествата през 1851 г. последва нова окупация през 1853 г. свързана с хода на Кримската война. За пореден път княжествата понасят тежестта на изхранването и транспортирането на руската армия, за пореден път боерския им съвет е блокиран и е наложена цензура на печата. Това сериозно засилва антируските настроения сред румънците. За тяхно щастие след загубата на Кримската война руските войски се изтеглят, но на тяхно място веднага идват турски и австрийски войски. Парадоксално, но това, в което румънските юнионисти и прогресивни либерали толкова време безуспешно се опитват да убедят селяните, за много кратко време е неволно постигнато от заобикалящите ги три враждебни империи. През последните 5 години на населението му се налага почти постоянно да посреща и издържа на свой гръб въоръжени "гости". Турци (1848-1849) и руснаци (1848-1851), отново руснаци (1853-1854) и накрая турци и австрийци (1854). Ако досега селяните някакси успяват да се справят с ангарийните тежести, то откакто отгоре на това ги натоварват и перманентно да издържат гигантските армии на окупаторите, положението вече става повече от нетърпимо. Така че в крайна сметка те сами достигат до заключението, че обединението на княжествата и тяхната независимост са наложителни за да се сложи край на "гостуванията". И въпреки че народната воля за обединението вече я има, то както и много други национални успехи, по традиция идва отвън в резултат на благоприятно завъртане на историческата рулетка. За щастие на румънците Русия губи Кримската война и на Парижкия конгрес руския протекторат над княжествата е вдигнат. Отново за тяхно щастие Русия губи войната не от Австрия или Турция, а от Англия и Франция, поради което нито една от другите две граничещи с княжествата империи не е в позиция да претендира за тях. Така че единствената оставаща опция за французите е да изберат обединението на княжествата в ролята им на буфер стоящ на руския път към Босфора. Нещо повече - дори към Молдова е присъединена анексираната от Русия през 1812 г. Източна Бесарабия. През лятото на 1858 г. международна комисия подписва конвенцията за обединението и устройството на княжествата. Те все още остават сравнително самостоятелни и все още васални на султана - с два княза (Щирбей във Влахия и Гика в Молдова), с отделни правителства и отделни армии. Но пък еднакво структурирани управленски системи и с общ апелативен съд и обща Централна комисия. През януари 1859 г., като последна решителна стъпка към реалното обединение, събранията и в Яш и в Букурещ избират един и същи човек за княз на двете княжества - молдовецът Александру Йон Куза. Накрая през 1862 г. е съставено и първото общо правителство, а Букурещ е обявен за столица. Съзнавайки че не може да има нация от две хиляди боери в опитите си да прокара реформи и да оземли селяните, Куза влиза в остри конфронтации с преобладаващите в парламента консерватори. За 4 г. той уволнява 21 правителства, едно от тях дори завършва с убийството на премиера Б. Катарджиу на излизане от парламента, от радикален активист чиято самоличност така и си остава неустановена. Докато накрая през октомври 1863 г. идват либералите на власт с министър-председател Михай Когълничану. Този човек, макар и едър земевладелец, който няма изгода от промяна на положението, провежда най-сериозните реформи в отчайващо изостаналото румънско общество и държава. Първата радикална промяна, към която той пристъпва, е национализирането на манастирските земи, които заемат почти 25% от обработваемите площи в страната. В това начинание премиера разполага с пълната подкрепа на цялото общество. Включително и на румънското духовенство, тъй като въпросните имоти са не на тяхно подчинение, а на това на Цариградската патриаршия и представляват последния остатък от фанариотския режим. Които на всичкото отгоре са освободени от данъци и твърдо подкрепяни от Русия, която не желае по никакъв начин да ощетява патриаршията. Сега обаче когато хватката на руската дипломация най-накрая е разхлабена се отваря възможност за одържавяването им. Това значително обогатява поземления фонд и съответно улеснява провеждането и на аграрната реформа. Въпреки това тя предизвиква политическа криза след като консерваторите гласуват вот на недоверие на правителството. Този път Куза обаче не сменя кабинета, а разпуска законодателното събрание и провежда национален плебисцит, целящ увеличаване на собствената му власт и разширяване на избирателните права. Въпреки че няма такива правомощия според международните договорености за устройството на княжествата и въпреки протестите на Високата порта, Западните сили подкрепят реформата. През август 1864 г. е приет поземленият закон, с което за първи път селяните получават някаква реална свобода и собственост. Но както обикновено и този път впоследствие добрите намерения завършват с доста половинчат краен резултат. Едно поне е окончателно постигнато - най-накрая отпадат ангарията и всички други задължения на селяните към боерите. Наред с манастирската земя държавата иззема и 2/3 от боерската земя (като земевладелците получават доволни парични компенсации за нея). А селяните имат срок от 15 г. да изплатят получените парцели на държавата с фиксирани доста солени годишни вноски. Проблемът е, че боерите запазват за себе си най-плодородните обработваеми земи, а също и в тяхно владение остават горите и пасищата. Докато селяните получават най-бедната земя, която и често се намира далеч от селата им, а те нямат право да я продават за срок от 30 г. Положението се оказва такова, че задължителното изплащане на въпросната земя им идва доста на нагорно. Така те се виждат принудени или да наемат допълнителни земи или да работят като наемници в боерските имоти, което реално отново ги поставя в положение близко до крепостничеството. Редом с това през втората половина на 19 в. населението на Румъния бележи рязък демографски бум нараствайки с 54%. С това проблема със селската малоимотност и безимотност се задълбочава още повече.

Може да е рисувана впоследствие и по спомени или нахвърляни скици. Невероятен художник впрочем, начинът по който пресъздава духа на епохата е сравним само с величия като Репин.

Ами тя магмата също ще топи всякаква сонда от какъвто и метал да я направим. Тъй че не знам. Тоя някой ден може да дойде евентуално ако измислим синтетичен материал с невероятно висока точка на топене или друга някаква антитермична технология

Много обезнадеждаващо, никакъв шанс евър да проникнем и на 1/10 от радиуса на Юпитер в неговата атмосфера без апарат направен от каквато и да е сплав да се стопи.

Супер. Давай с продължението тогава. Не може така да свърши на най-интересното Може и някоя игра да се разиграе от няколко участници на базата на тоя софтуер или подобен. Могат да казват поотделно какви са действията им, а един гейм-мастър (ти в случая) да ги задава в калкулатора и да оповестява резултатите.

Германия си е гигант и в тежката индустрия. Технологически московското метро с нищо не превъзхожда берлинското, освен че централните му станции са по-красиво инкрустирани.

Големия взрив не съществува според атеизма, а според науката и има неоспорими доказателства за него. Реликтовото лъчение например.

Имам предвид - защо нямаше бой след като са висяли войниците на границата? Нали това беше железния аргумент - ако армията е на границата до дни ще има нападение

Като фен на Байерн съм доволен от жребия за полуфиналите. По-добре два мача срещу Реал, с надеждата, че няма да успеят да купят поне единия...

И какво стана преди 20 години? До колкото си спомням - нищо

Всяка от 110-те ракети "Томахоук", използвани от САЩ, Франция и Великобритания струва 1.9 милиона долара. Общата сума възлиза на 209 милиона долара. Нанесените щети по сирийски цели са минимални, и няма нито един загинал войник, само 3 цивилни са ранени *Ръкоплес

"10.дена работа утре ке биде готово чешмата" Можете ли да си представите, че такова нещо се върши днес в БЮРМ?!?

Всеки от играчите има някаква изгода от това войната да продължава, иначе нямаше да са там

Бъркам го с Александър Суворов така. Ами хубаво, но днес когато вече разполага със съвременната база данни още не се е отказал от тогавашните си твърдения. А то това е основния пункт - Вермахта били изпреварили със съвсем малко нападението на РККА, подплатено с твърдения, че тя вече била напълно готова и разчетите били до някъде началото на юли 1940. Общо взето единствено с това не съм съгласен от тезите му, но то е прекалено важно, реално е основа не неговата поредица от трудове.

Възможно, но няма преки доказателства за сроковете, които посочва Резун. Всичко си остава на ниво догадки.

Белоруските торфени блата не бих казал, че са най-удобната почва за изграждане на отбранителни съоръжения. 2 години (даже са ок. 1 година и 8 месеца всъщност) са и много и малко. Линията Сталин са почнали още от 1920 г. да я строят. Иде реч за строеж на доста сериозни съоръжения.

По принцип да, но имай предвид, че с инвазиите в Полша, Румъния, Балтийските страни всичко е било изнесено напред, Москва му е доста далече за снабдяване чак оттам особено при тогавашната инфраструктура (не че сегашната им е цвете). Вярно е, че има маса летища и складове в Брест, както и окръжната болница е била там (Резун много обича да го подчертава това), ама просто Брест е областния център (другото са деревни из горите и блатата) и такова е положението, че се намира на границата - тъй че - нормално е там да са съсредоточени складовете и самолетите и е нормално да бъдат солидно охранявани при положение, че са и на границата. Далеч съм обаче от мисълта, че РККА не е била на стенд бай за евентуална атака по Германия и че не е текло бясно превъоръжаване в това време. Агресивното й поведение до този момент недвусмислено говори за това. Въпроса е, че все още не е била готова за такава операция и е нямало да бъде готова още поне година. А Резун твърди, че е била вече напълно готова и до две седмици е щяла да удари.

Май казваха, че е 1/6 от обитаемата суша демек трябва да извадиш Антарктида, Сахара и др. пустини, и арктическата тундра, макар че така и огромна част и от самия СССР трябва да се извади.

Що бе? Линията "Сталин" си е доволно навътре, едно 300 км от Брест:

С оглед тактиката на блицкрига Брест просто е заобиколен и оставят съвсем скромни сили да го блокират и изчакат сам да се предаде.

А къде да са? В Новосибирск? От кой да се пазят? От Шаха на Иран, от първобитните пущуни в Афганистан? Прочее по това време САЩ са имали ок. 400 танка и почти всичките са били около мексиканската граница. И какво от това обаче? Вермахта току що е окупирал Полша (и не само), в Европа се води война, огромни немски сили са съсредоточени в крайграничните райони, празно ли да се остави срещу тях? Вярно, че има пакт Молотов-Рибентроп, да оставим настрана доколко и двете страни са се осланяли на него, но току що окупираната Източна Полша да се остави ли без окупационен корпус?