Warlord

Няма как да са бг пленници през Балканската, обратното е тогава - ние взимаме турски пленници. Разказа на дядо ти най-много прилича действително на случая с о. Трикери. Този остров обаче не е в Солунския залив, а доста по-на юг. Гърците са я направили тая мизерия, не турците.

Кюрдите не смятат ли да помогнат? От известно време не се чува много за тях.

Не стоварваха ли разни десанти с хеликоптери в Дейр ез Зор, иранци и бойци на Хизбула?

А освен това има и куп съществуващи народи, които обаче си нямат собствени държави, а също и такива чиито държави са много по-скапани дори и от нашата че даже и в Европа има такива. А конкретно по конкретния времеви отрязък от темата - края на 19 в. както вече изложих доста добре сме отиграли ситуацията. Трудно можеше нещо по-добро да излезе. Евентуално можехме да изнаглееме за Пирот през 1885, който сме превзели, макар че австроунгарците със сигурност щяха да се възпротивят на това, но пък дали щяха да си направят труда да ни наказват по някакъв начин освен с мъмрене?

И аз съм чел, че е имало такова искане, и че руските географи и картографи чак трябвало да излъжат европейците, че билото на Балкана завива около Ихтиман и Рила е естествено негово продължение, а Траянови врата е просто един Старопланински проход. Т.е. че това е природната граница. Другото съображение е стратегическото местоположение на града спрямо целия полуостров - той се намира точно в центъра му и по средата на Виа Диагоналис. И разбира се с оглед на бъдещите борби за национално обединение се намира между трите части на България от които до онзи момент само една е била освободена. Сръбските искания тогава са доста нагли, но все пак не са включвали и София. Качил съм карта в другата тема

Между Белгия и Холандия даже има къщи, през които минава границата. За да се определи в коя държава ще се води адреса и съответно гражданството се гледа на чия територия е вратата на къщата. Има случаи със зазидани врати и преместени в другата държава, мисля предимно избират да са белгийци заради по-ниски данъци.

Не е ли време за чувал на север от Сухна?

То и Австроунгария не е искала някаква голяма война, просто е искала да вбие клин в добрите дотогава отношения между България и Сърбия, да си пуснат малко кръв, а и евентуално Сърбия да вземе нещо за да се възстанови малко баланса, който силно се е наклонил в наша полза след Съединението.

Вярно е, че са тотална дупка, но щяха с масовка да ни ударят, то щеше да е достатъчно и подобно на 1913 - нямаше да има кой да ги спре. Иначе през ПСВ първоначално имат успехи срещу австроунгарците около Брашов и в други битки със слаби гранични отряди. Когато пристига Фалкенхайн с германските подкрепления обаче веднага ги срива обратно във Влашката равнина.

А железница от Южна към Северна България тогава е имало само чак при София...

Тука те хванах! Нямаше найлонови торбички тогава, а мрежести или платнени за многократна употреба, които всеки си ги носеше натъпкани в джоба на отиване на пазар

Сига искаш латинско име предполагам?

Ами аз такава допотопна пералня не съм виждал, но най-ранните ми наблюдения са от края на 80-те началото на 90- те. Нашата си беше автоматична. Е вярно че като й включиш центрофугата и почваше сама да се разхожда из апартамента, както и че като пуснеш прахосмукачката 'Чайка' чак в съседния квартал разбират, че чистиш защото издава звук като от турбореактивен двигател. Както и че тия бангии наред с телевизорите и хладилниците постоянно се чупеха. Но хората или сами си ги оправяха или викаха познати техници или платени такива, които не помня да са взимали скъпо. Нещата някакси вървяха без хората да са недоволни като цяло.

Румъния има значително по-многобройна войска от Сърбия, в пъти. Достатъчно е само да минат Дунав и нататък - равнина, няма и такива гранични патрули по реката каквито по сръбската граница да ги забавят. Ние докато прехвърлим от Турската граница на север войските, щяхме да се срещнем вероятно на рубежа на Стара планина и вече Северна България да е окупирана. Към сръбската граница все пак войската се придвижва по главния път от Одрин към София, който, поне част от него вече мисля е била с твърда настилка. Докато на север и особено през Средна гора и Старопланинските проходи - мътна и кървава...

Ами дай някакви данни за да ги коментираме. Не съм добре запознат, а и бях прекалено малък за да помня подробности, но все пак не помня да е имало домакинство без пералня и телевизор, колко да са били скъпи?

Аз в Югославия не съм ходил, но в/през Сърбия ходя често и впечатленията ми са точно обратните. Кривнеш ли встрани от магистралата са такива кратери, че имаш чувството, че натовските бомбардировки още продължават. Самата магистрала е най-скъпата и най-скапаната по целия маршрут от тука до Германия, а на места и изобщо липсва, до скоро тунелите между Пирот и Ниш бяха просто дупки в скалата и дори все още нямат осветление отвътре. Що се отнася до това, че нашите вагони били мръсни. Не знам виждал ли си въобще сръбските, ръждясали, омазани в нафта и вечно закъсняващи с часове, изпускане на свръзки, няколко пъти ми се е налагало да спя на гарата в Ниш, веднъж даже без никой нищо да каже разделиха през нощта половината вагони от влака от Белград с друг локомотив и той отпраши към Скопие, аз на късмет останах в тия, които продължиха за София. С автобусните превози положението е малко по-добре, ама пак плачевно в сравнение с у нас.

И това твърдение е странно. Защото в посочения от ivannt източник има точни данни за НРБ за всяка една година от соца, вкл. и 60-те. И тези данни затвърждават мнението ми, че съществена разлика спрямо Югославия не е имало, и че спрямо Румъния сме били доста по-добре. Единствено променят мнението ми за Гърция, която почти през целия соц излиза, че е била пред нас. Изглежда и от преди да започнат преговорите с ЕС натам са течали солидни чужди капиталовложения, а също и може би приходите от туризъм и риболов са ги дърпали напред.

Ами странно, по-нагоре в темата не беше ли писал самият ти, че "цяла югоизточна Сърбия идваше да пазарува в супера на ЦУМ кашкавали и сирена на смешни цени." Сега пък изведнъж смешните цени станаха мит.

Ами то това е важното, на глава от населението колко се пада. Така се получава най-точна представа за благосъстоянието на нацията. Иначе е ясно, че държави с далеч повече население като Гърция и Югославия ще произвеждат доста по-голям продукт сумарно от нас. И ето според приложените от теб данни БВП на глава през целия соц НРБ води пред Югославия, настигат ни чак през 1980 и след това сме общо взето равни, като през някои години пак ги изпреварваме. На Гърция вече е повече, защото както отбелязах тогава ги приемат в ЕС и започват сериозни инвестиции. Гурбетите на югославците не влизат в тези данни, но в тях не влизат и значително по-ниските цени на стоките и услугите в НРБ, особено на електроенергията и горивата, които са направо символични, защото се внасят на безценица от СССР. Така че нещата пак се изравняват. Никакви фрапантни разлики няма

Сега малко сравнение и с Югославия. За нея се посочва, че също като България след войната започнала постепенно да се превръща от аграрна в индустриално-аграрна страна. Но забележете – постепенно, а не ударно като НРБ. Докато за НРБ пишеше, че от 1939 до 1958 обема на промишлената продукция скочил 9 пъти, то за Югославия е посочено, че същият този обем за периода 1939 – 1962 е скочил „само” 5.2 пъти. Излиза, че в първите две десетилетия на соца Югославия се е развивала почти два пъти по-бавно от нас. През 1961 като дял от общия нац. Доход на Югославия промишлеността е съставлявала 46.6%, а на селското стопанство – 24.6% (през 1939 съответно 26.8% на 44.3%). Все пак в промишлеността и строителството са заети само 16.1% от трудоспособното население, в селското стопанство – 52.7%, в занаятчийството – 4.2%, в транспорта – 2.8%. И икономическа карта от която може да се види, че при инвестирането на общия бюджет в икономиката Тито е пренасочвал по-голямата част към Словения и Хърватия, а Сърбия е останала предимно аграрна.

Ами Фружине, ето на купонна система, излиза не само, че сме били по-добре от Гърция, ами и положението е било г/д същото както и в Западна Европа. Ivannt, ясно е че соца си е бита карта по начало. Нямам за цел да го изкарам нещо хубаво, но искан да разсея заблудите, че сме били супер зле в сравнение с останалите и спрямо другите периоди. Нотмално е БВП на Югославия да е значително по-голям от нашия, все пак те са двойно по-големи като територия (ресурси) и тройно по-големи като население. Дай някакви данни за БВП на глава от населението и по възможност някакви цени на стоките. И няма да е зле и източника да се посочи, та да я видим колко па фрапантна да е била тая разлика

Това е станало в Равнините на североизточна Етиопия, ако се осланяме на до момента най-старите намерени останки. Тук идва въпроса защо павианите живеещи в планините на Етиопия упорито не щат да се изправят въпреки, че живеят в среда без дървета

Ок, благодаря. Значи все пак иде реч за текстилната промишленост. Но при всички положения скока при индустриализацията е на лице. И едва ли една капиталистическа България би го постигнала в първите 15 г след войната в такъв размер (9 пъти спрямо 1939 според енциклопедията). Разбира се друг е въпроса на каква цена е постигнат и как се разпределят произведените блага. Но да продължим с малко показатели и за Гърция от същия източник. Докато за България пише, че за 3 петилетки производството й нарастнало 9-кратно и от аграрна станала промишлена страна, то за гърция пише, че към 1955 положението е било общо взето същото както и преди войната. Направо превеждам дословно: „Гърция е аграрна страна, в икономическо отношение зависима от чуждестранните капитали. Стопанството й се е специализирало в производството на няколко експортни култури, запазили са се полуфеодални остатъци в него. Промишлеността е развита слабо и зависи от доставките на оборудване, гориво и много видове суровини. В нивото на стопанското развитие се наблюдава рязък контраст между крайбрежната полоса и слабоусвоените вътрешни рлайони. Структурата на икономиката в сравнение с довоенната такава почти не се е изменила. Водещият отрасъл както и преди си остава селското стопанство, чийто дял от националния доход (за 1955 г.) е 36.5%, този на промишлеността – 19.6% (до преди войната съответно – 41% на 21%). Важна роля в икономиката на Гърция играе морския транспорт. След ВСВ се усилва процеса на концентрация на производството в ръцете на ред монополисти тясно свързани с чуждестранните капитали.. В промишлеността е заето ок. 16% от населението. Преобладават малките предприятия от полузанаятчийски тип. Тежката индустрия едва започва да се създава. В структурата на обработваемата промишленост по стойност продукцията се дели (1954) на: текстилна (32.1%), химическа (19.1%) и хранително-вкусова (17.9%). Металообработване и машиностроене (6.9%), производство на строителни материали и керамика (6.7%), кожно-обувна пр-ст (4.6%), дървообработвателна (3.8%), производство на тютюн (3.8%). Рудодобивната промишленост се контролира почти изцяло от американски, британски и френски капитали. Добив в хил. Т.: боксит (856), пирит (163), желязна руда (140), магнезит (88.7), хромит (26.2). На енергийни ресурси страната е бедна, добиват се кафяви въглища по ок. 1 млн. т годишно, нефт – ок. 1.5 млн. т годишно. Производството на електроенергия е ок. 1.5 млрд квт/ч (1957).” И така нататък в тоя дух. С други думи нищо впечатляващо и доста по-зле от нас за периода. Естествено взимаме в предвид, че те след ВСВ минаха и през гражданска война. Но взимаме в предвид също така и че ние до началото на 50-те сме още на купонна система и това десетилетие е едно от най-мизерните за соц периода, впоследствие нещата значително се подобряват.

Кратко включване с малко статистика от (не се смейте ) "Краткая географическая энциклопедия", том 1, 1960: Производство на най-важните видове промишлена продукция в България Вид продукция:1939г/1958г; На глава от населението:1939г/1958г Въглища - 2.2 / 12.7 млн.т; 352 / 1649 кг Електроенергия – 266 / 3024 млн.квт.ч; 42 / 392 квт.ч Стомана – 0.6 / 211 хил.т; 0.09 / 27.3 кг Азотни торове – 0 / 206 хил.т; 0 / 26.7 кг Цимент – 225 / 934 хил.т; 36 / 121 кг Хл.бум. ткани* - 34.1 / 169 млн.м; 5.4 / 21.9 м Захар – 25.1 / 149 хил.т; 4 / 19.3 кг Плодови консерви – 48 / 181 хил.тм 1.6 / 23.5 кг Тютюн – 30.8 / 63.9 хил.тм 4.9 / 8.3 кг *не знам какво е това съкращение, но явно иде реч за текстилни изделия. --------------------------- Аз самия съм с огромни резерви към тези данни, но след като засега не разполагаме с други ще трябва тези да коментираме, ако бъдат изнесени други, разбира се - и тях. Въпреки всичко мощната индустриализация е на лице. Довечера (или утре) още, вкл. и за другите балкански страни.

Най-накрая! Това май им е рекорд по бързо придвижване, обикновено са много мудни, наптедват д по няколко км после следват контраатаки и т.н. Излиза, че халифата вече няма сили за сериозно конътанастъпление, което може само да ни тадва.