Warlord

И това твърдение е странно. Защото в посочения от ivannt източник има точни данни за НРБ за всяка една година от соца, вкл. и 60-те. И тези данни затвърждават мнението ми, че съществена разлика спрямо Югославия не е имало, и че спрямо Румъния сме били доста по-добре. Единствено променят мнението ми за Гърция, която почти през целия соц излиза, че е била пред нас. Изглежда и от преди да започнат преговорите с ЕС натам са течали солидни чужди капиталовложения, а също и може би приходите от туризъм и риболов са ги дърпали напред.

Ами странно, по-нагоре в темата не беше ли писал самият ти, че "цяла югоизточна Сърбия идваше да пазарува в супера на ЦУМ кашкавали и сирена на смешни цени." Сега пък изведнъж смешните цени станаха мит.

Ами то това е важното, на глава от населението колко се пада. Така се получава най-точна представа за благосъстоянието на нацията. Иначе е ясно, че държави с далеч повече население като Гърция и Югославия ще произвеждат доста по-голям продукт сумарно от нас. И ето според приложените от теб данни БВП на глава през целия соц НРБ води пред Югославия, настигат ни чак през 1980 и след това сме общо взето равни, като през някои години пак ги изпреварваме. На Гърция вече е повече, защото както отбелязах тогава ги приемат в ЕС и започват сериозни инвестиции. Гурбетите на югославците не влизат в тези данни, но в тях не влизат и значително по-ниските цени на стоките и услугите в НРБ, особено на електроенергията и горивата, които са направо символични, защото се внасят на безценица от СССР. Така че нещата пак се изравняват. Никакви фрапантни разлики няма

Сега малко сравнение и с Югославия. За нея се посочва, че също като България след войната започнала постепенно да се превръща от аграрна в индустриално-аграрна страна. Но забележете – постепенно, а не ударно като НРБ. Докато за НРБ пишеше, че от 1939 до 1958 обема на промишлената продукция скочил 9 пъти, то за Югославия е посочено, че същият този обем за периода 1939 – 1962 е скочил „само” 5.2 пъти. Излиза, че в първите две десетилетия на соца Югославия се е развивала почти два пъти по-бавно от нас. През 1961 като дял от общия нац. Доход на Югославия промишлеността е съставлявала 46.6%, а на селското стопанство – 24.6% (през 1939 съответно 26.8% на 44.3%). Все пак в промишлеността и строителството са заети само 16.1% от трудоспособното население, в селското стопанство – 52.7%, в занаятчийството – 4.2%, в транспорта – 2.8%. И икономическа карта от която може да се види, че при инвестирането на общия бюджет в икономиката Тито е пренасочвал по-голямата част към Словения и Хърватия, а Сърбия е останала предимно аграрна.

Ами Фружине, ето на купонна система, излиза не само, че сме били по-добре от Гърция, ами и положението е било г/д същото както и в Западна Европа. Ivannt, ясно е че соца си е бита карта по начало. Нямам за цел да го изкарам нещо хубаво, но искан да разсея заблудите, че сме били супер зле в сравнение с останалите и спрямо другите периоди. Нотмално е БВП на Югославия да е значително по-голям от нашия, все пак те са двойно по-големи като територия (ресурси) и тройно по-големи като население. Дай някакви данни за БВП на глава от населението и по възможност някакви цени на стоките. И няма да е зле и източника да се посочи, та да я видим колко па фрапантна да е била тая разлика

Това е станало в Равнините на североизточна Етиопия, ако се осланяме на до момента най-старите намерени останки. Тук идва въпроса защо павианите живеещи в планините на Етиопия упорито не щат да се изправят въпреки, че живеят в среда без дървета

Ок, благодаря. Значи все пак иде реч за текстилната промишленост. Но при всички положения скока при индустриализацията е на лице. И едва ли една капиталистическа България би го постигнала в първите 15 г след войната в такъв размер (9 пъти спрямо 1939 според енциклопедията). Разбира се друг е въпроса на каква цена е постигнат и как се разпределят произведените блага. Но да продължим с малко показатели и за Гърция от същия източник. Докато за България пише, че за 3 петилетки производството й нарастнало 9-кратно и от аграрна станала промишлена страна, то за гърция пише, че към 1955 положението е било общо взето същото както и преди войната. Направо превеждам дословно: „Гърция е аграрна страна, в икономическо отношение зависима от чуждестранните капитали. Стопанството й се е специализирало в производството на няколко експортни култури, запазили са се полуфеодални остатъци в него. Промишлеността е развита слабо и зависи от доставките на оборудване, гориво и много видове суровини. В нивото на стопанското развитие се наблюдава рязък контраст между крайбрежната полоса и слабоусвоените вътрешни рлайони. Структурата на икономиката в сравнение с довоенната такава почти не се е изменила. Водещият отрасъл както и преди си остава селското стопанство, чийто дял от националния доход (за 1955 г.) е 36.5%, този на промишлеността – 19.6% (до преди войната съответно – 41% на 21%). Важна роля в икономиката на Гърция играе морския транспорт. След ВСВ се усилва процеса на концентрация на производството в ръцете на ред монополисти тясно свързани с чуждестранните капитали.. В промишлеността е заето ок. 16% от населението. Преобладават малките предприятия от полузанаятчийски тип. Тежката индустрия едва започва да се създава. В структурата на обработваемата промишленост по стойност продукцията се дели (1954) на: текстилна (32.1%), химическа (19.1%) и хранително-вкусова (17.9%). Металообработване и машиностроене (6.9%), производство на строителни материали и керамика (6.7%), кожно-обувна пр-ст (4.6%), дървообработвателна (3.8%), производство на тютюн (3.8%). Рудодобивната промишленост се контролира почти изцяло от американски, британски и френски капитали. Добив в хил. Т.: боксит (856), пирит (163), желязна руда (140), магнезит (88.7), хромит (26.2). На енергийни ресурси страната е бедна, добиват се кафяви въглища по ок. 1 млн. т годишно, нефт – ок. 1.5 млн. т годишно. Производството на електроенергия е ок. 1.5 млрд квт/ч (1957).” И така нататък в тоя дух. С други думи нищо впечатляващо и доста по-зле от нас за периода. Естествено взимаме в предвид, че те след ВСВ минаха и през гражданска война. Но взимаме в предвид също така и че ние до началото на 50-те сме още на купонна система и това десетилетие е едно от най-мизерните за соц периода, впоследствие нещата значително се подобряват.

Кратко включване с малко статистика от (не се смейте ) "Краткая географическая энциклопедия", том 1, 1960: Производство на най-важните видове промишлена продукция в България Вид продукция:1939г/1958г; На глава от населението:1939г/1958г Въглища - 2.2 / 12.7 млн.т; 352 / 1649 кг Електроенергия – 266 / 3024 млн.квт.ч; 42 / 392 квт.ч Стомана – 0.6 / 211 хил.т; 0.09 / 27.3 кг Азотни торове – 0 / 206 хил.т; 0 / 26.7 кг Цимент – 225 / 934 хил.т; 36 / 121 кг Хл.бум. ткани* - 34.1 / 169 млн.м; 5.4 / 21.9 м Захар – 25.1 / 149 хил.т; 4 / 19.3 кг Плодови консерви – 48 / 181 хил.тм 1.6 / 23.5 кг Тютюн – 30.8 / 63.9 хил.тм 4.9 / 8.3 кг *не знам какво е това съкращение, но явно иде реч за текстилни изделия. --------------------------- Аз самия съм с огромни резерви към тези данни, но след като засега не разполагаме с други ще трябва тези да коментираме, ако бъдат изнесени други, разбира се - и тях. Въпреки всичко мощната индустриализация е на лице. Довечера (или утре) още, вкл. и за другите балкански страни.

Най-накрая! Това май им е рекорд по бързо придвижване, обикновено са много мудни, наптедват д по няколко км после следват контраатаки и т.н. Излиза, че халифата вече няма сили за сериозно конътанастъпление, което може само да ни тадва.

Ти! Направи ли си собствена групировка?!

Не четеш внимателно, не съм писал, че пътната ни инфраструктура е била по-добра от югославската, а от тази на Румъния. Никъде не съм споменавал и че стандарта ни е бил по-висок от този на Югославия. Това, което казах е, че Югославия е прехвалена и схващането още от ония времена, че едва ли не те са Южна Корея, а ние - Северна, не отговаря на действителността. Да, Белградското летище е по-голямо от Софийското. Е и голем праз! Нали върши работа, иначе те и 200 километра летище да си бяха направили не виждам това с какво щеше да им вдигне жизнения стандарт. Това лошо ли е, че кашкавалите и сирената в ЦУМ са били на смешни цени, та цяла Източна Сърбия е идвала тука да пазарува? Ами точно обратното. Въобще за икономическите показатели от 60-те спрямо Гърция и Югославия ще се опитам да изровя някакви данни и да ги сравня, макар че това ще отнеме доста време и усилия. При краха на СИВ мисля е ясно защо бяхме толкова засегнати, можеше и успешно да се преструктурираме и пренасочим търговския си обмен, като чехите например. Само че в момента, в който се почувстваха отвързани всички почнаха да разграбват и изнасят заводите - от мафиотите и директорите до обикновените работници и за 2-3 г. се оказахме без реално работещи предприятия.

Ей, тия олигофрени напълно заслужават съдбата си!

Въпреки, че са със съвременно звучене термините "агресия" и "анексия" са си правилни. И звучат по-на място от това вместо агресия да напишеш "направили доста лошо" А и не смятам нападението за фикс идея единствено на Хидейоши, неговите даймьо подкрепят агресията и охотно участват в нея. Кониши Юкинага например си прави пирамиди от отрязани корейски уши за кеф. Преди Хидейоши да централизира властта просто страната прекалено дълго е била в хаос и граждански войни, затова и не е имало опити за инвазия в Корея. Макар, че японските пирати най-редовно са я тарашели поне по бреговете и пристанищата и са си били голяма напаст. След Имджинската война Япония се самоизолира, но когато шогуната пада и тя се отваря към света, първата им работа е наново да нападнат Корея и Китай накуп. Този път успешно. През 30-те на 20 в. - същата работа.

Доста добра идея. Познавам собствениците на Абордажа, но досега не е ставало дума за това. Със сигурност може да се прави по едно мероприятие месечно, дали ще е конференция, лекция или някаква презентация. Стига да има кой да ги изнася аз съм напълно ЗА може в началото мероприятията да започнат като регулярни сбирки на форума и в разговори на място да обсъдим тези неща.

Поразрових, ама нищо не откривам, явно ще излезе, че не е факт. Или поне не е било официално, а само част от преговорите, които така и си остават недоговорени. Официалния химн 1944-1950 е бил "Републико наша, здравей", което сега научавам

Ако Хидейоши беше поживял още малко можеше и да стане

Кептън. Не беше целта да разкостваме и анализираме точка по точка социалистическата система в НРБ (опазил ни господ ), просто я озаглавих така темата за да обознача периода, който обхваща тази част от поредицата. Промених заглавието, надявам се така да не подвежда толкова. По повод научния подход - тая тема няма абсолютно никакви претенции за научна статия/публикация, заради това и нарочно е избегнат академичния език и заменен със злободневен. Дори не мисля, че е възможен научен подход по така поставения проблем, който е субективен - ощетени ли сме (разговорно: прецакани ли сме) от една дълга върволица от процеси и обстоятелства. Базата ми за сравнение не е баба ми а всички хора от които съм взимал информация първа ръка. Ето дори и в тая тема всички, които са били лично в Соц Румъния препотвърждават с наблюденията си казаното от мен. Потвърждава ги дори Т.Живков в мемоарите си (както вече посочих), потвърждават ги и всички румънци, с които съм говорил лично по този въпрос. Иначе се съмнявам, че е възможно дори да се събере надежден обем точна информация за икономическите показатели на страните от региона през този период и да се направят сравнения. Най-малкото тогава всичко беше пропаганда дори статистиката. Принципно имам едни съветски географски (вкл. икономика) енциклопедии от 60-те. Но в тях можеш да прочетеш колко тона въглища са добити в страната, колко глави еди какъв си добитък са развъдени и какъв тип отрасъл се разработва в еди кой си регион. Данни като БВП на глава от населението, средна работна заплата и цени на стоките напълно липсват там. Поради което е много трудно да се изнамерят тези данни, да се съпоставят към днешните и да се направи сравнение на тогавашното положение, вкл. и между отделните държави. Това може би би отнело години труд и съставяне на цяла книга. Много съм далеч от тия възможности аз, а и не виждам защо трябва да вадя статистики писани от директори на соц заводи (това е като бай Генчо, който винаги като пише резултата на белот накрая печели неговия отбор ) при положение, че мога да почерпя информация лично от хора, които са видели с очите си как стоят нещата.

Мдаа, допуснал съм едно грубо недоглеждане в бързането - 800 хиляди са били преименуваните, а не изселените. Но дори и 320 000 да са, пак всички те от 1989 до сега имат и деца, а повечето вероятно вече и внуци, които са родени там и съответно нямат българско гражданство. Ако се бяха родили тук картината макар и не точно със същите цифри, които бях писал, пак щеше да е достатъчно комплицитна

Фружин, 1. За Чаушеску - ок, не споря за причините, само констатирам резултатите. Върнал-невърнал, такова е било положението, в което са се оказали румънците и то е било по-кофти от нашето. 2. Относно общата федерация няма нищо договорено и подписано, така че това, което знаем са слухове и бележки от хода на преговорите. Да - Западните покрайнини са имали готовност да ни ги отстъпят, но това са само две невзрачни градчета, да ги разменим за Пиринска Македония е като кон за кокошка. Разделянето на останалата част се е налагало за да няма България тежест колкото Сърбия във федерацията. Но който и от обсъжданите тогава варянти да беше приет щеше със сигурност да е фатален за нас. 3. Вярно е, че взимат по 600 евро пенсии в Гърция, но друг е въпроса какво можеш да си купиш с тях и дали въобще аптеката/магазина/градския транспорт ще работят или ще стачкуват. Имат да връщат 480 млрд, тъй че поколения напред в необозримото бъдеще ще живеят в условия на строги икономии и стачки. Миналата година минах през Атина, одраха ме 9 евро за билет за метро от летището (в София билета е 0.8 евро и даже съда го обяви за незаконно скъп и би трябвало да го върне на 0.5). Таксито от летището до където и да било в града върви от 50 евро нагоре, с много зор и махленски пазарлъци успях да смъкна един на 42. Чейнджовете свалят направо по две кожи от гърба ти, тоя на аерогарата те оскубва с близо 20 на 100 обменени лева. По заведенията бира под 5 евро няма. На входа на Партенона искат 30 евро, единствено за да влезнеш и да си направиш селфи на фона на камънаците. А да - и не можеш да теглиш повече от 60 евро на ден от банкоматите. Ако ти трябват кеш на момента повече пари за нещо дори и да ги имаш в картата не можеш да ги вземеш. Не ми се мисли вече наемите, данъците и сметките какви са им и за щастие няма и да узная, но 600 евро поне за Атина просто са крайно недостатъчни. 4. За Виденов май не схващам целта на коментара. Трябва ли да ми домъчнее за него задето влязъл и излязъл без пари от властта или пък да му се възхищавам, че държи до край на смахнатата си идеология?

Дойде време и за най-коментираната и най-спорна тема. Държа предварително да уточня, че каквито и да бъдат впечатленията от нея, тя не цели да реабилитира по някакъв начин комунизма в България. Факт е, че това беше един напълно провалил се експеримент, който ни костваше ужасно много. Целта тук е нещата да бъдат показани такива каквито са били, а не каквито ги представят. Защото знаете как е, левите представят периода на соца като рай, а десните – като ад.Нито едните, нито другите са прави. Периода на социализма, а както вече видяхме дори и този на „Турското робство”, не са били изцяло черни, или пък изцяло бели. Напротив, цветни са си били, както всички останали Животът на хората е продължавал да си тече. Те са имали своите щастливи и своите тъжни моменти, но всеки е имал възможността да живее добре, стига да се потруди малко и разбира се да не застава пред мерника на ДС. Малко кофти по въпроса със свободата на словото и критикуването на властта, но ако си траеш няма да имаш проблеми. Няма смисъл обаче да сравняваме тогавашното положение със сегашното. Едно, че тая тема е безкрайна, друго, че нямаме и необходимата историческа дистанция от този период, за безпристрастен и обстоен анализ. И трето – тоя спор е безсмислен. Ясно е, че няма как да убедиш едно типично комунде, пеещо песничката „При Тато си беше по-убаво”, че не е било така. За да избегнем това тук няма да правим сравнения между този период и предходния, или със сегашния, както обикновено се получава. А ще сравняваме положението с това на останалите страни от региона ни по същото време. За да се види, че не сме били кой знае колко по-прецакани от другите, че даже това въобще не е така. Напоследък най-често се сравняваме с румънците, така че започваме с тях. Днес може и по-добре да се развиват, но тогава категорично са били доста по-зле от нас. С изключение на един кратък период в началото при управлението на Георгиу-Деж, от ранния соц. Когато прогресът им е превъзхождал нашия и например са се прожектирали румънски филми по кино салоните, защото са се считали за модерни. Действително през ранния соц при Коларов и Червенков сме малко по-назад от тях. Но все пак периода се характеризира с възстановяване от войната, превключване на коренно различен режим, насилствена колективизация, масови чистки сред властта и населението, горянски брожения. Същевременно обаче тогава се положиха основите за мощна индустриализация на страната, на които тя след това стъпи за да достигне бъдещия си възход. Така в течение на времето решително изпреварихме румънците. В мемоарите си Тодор Живков отбелязва, че при всяка негова визита при Чаушеску, докато са го развеждали да му показват заводи и стопанства навсякъде селяните са били в ужасно дрипаво и окаяно състояние. Чаушеску след като забелязал, че това му прави впечатление, наредил занапред да го придружават единствено от военни в изтупани униформи, които обаче в цивилния си живот са били също толкова дрипави и окаяни като останалите. Тази тъжна румънска картинка се припокрива и с наблюденията на баба ми, която е ходила на екскурзия до Румъния през този период. Казва, че навсякъде е било пълно с боси дрипави деца и ако някой турист си изхвърли сандвича по няколко се хвърляли към кофата да го вземат. Автобуса им даже бил буквално обсаден от такива деца в едно поле и се наложило постоянно да им хвърлят дъвки и бонбони за да ги разкарат. Като е трябвало възможно най-надалеч да им ги хвърлят за да има време автобуса да потегли преди да се върнат и да го обградят наново. Това най-вероятно да са били циганета, но и така да е пак е несравнимо по-зле от тук. В България тогава всички цигани работеха задължително, имаха си жилища и глад не е имало дори и сред тях. А пък такива бездомни или просяци да видиш по улиците – абсурд! Така че по тонове излят чугун или стомана румънците може и да ни бият, не знам, обаче фактите за жизнения им стандарт са съвсем други и кои са били по-прецакани и са живяли по-зле мисля сами можете да прецените. Достатъчно говори и само факта, че до началото на 90-те е имало цели квартали на столицата Букурещ без електричество. Ама не, че е имало някакъв режим на тока като тука, а въобще не е имало прекарани стълбове и жици. Направо няма такова Средновековие. Отделно и пътищата им са били по-разбити от нашите и въобще цялата пътно-транспортна мрежа им е била по-калпаво организирана, което все още е така спрямо нас. На по-добро ниво е била развита например здравната им система, което може пък и да е следствие от предишното, ако болниците постоянно са пълни с катастрофирали хора За телевизията им пък да не говорим. Не че нашата беше нещо особено с няколкото часа програма на ден, но тяхната пък беше пълна отгоре до долу само с крайно агресивна и крайно отегчителна комунистическа пропаганда. Поради което те гледаха нашата телевизия и дори бяха научили български покрай нея и станали фенове на нашето кино, а децата на „Лека нощ деца”. Случаен румънец, който срещнах на един фестивал в Букурещ миналата година даже ми изпя песничката за Сънчо J щото освен това нямало абсолютно нищо друго за деца по телевизията и затова още я помни. Тъй че румънците живееха в доста по-изолирано общество от нашето и под доста по брутален диктаторски режим от нашия. Може да се каже, че тук си е било направо рахат в сравнение с там. В интерес на истината не е бил кой знае колко различен и стандарта от нашия и в прехвалената Югославия. Особено на фона на това, че те „бозаеха от две майки”, а ние – само от една и то от по-мизерната, пак разликата в жизнения стандарт не беше съществена. Основния им плюс при тях е, че беше допусната частната собственост и бизнес в определени граници, но това лека полека беше допуснато и у нас през 80-те, макар и негласно. Там имаше и повече свобода на словото и разбира се – свободата да пътуват. Поради което много от тях натрупаха пачки като гастарбайтери и си докараха мерцедеси от ФРГ. Това обаче им беше разрешено, чак в края на 70-те, като опит на Тито да изпусне парата на недоволните от властта, които не бяха малко, до преди това там е било общо взето същото положение като тукашното. А достъпа до западни стоки реално го имахме и ние през тях, макар и по заобиколен и нелегален път. Нон стоп течаха през границата между нас потоци от забранените капиталистически блага като кожени якета, дънки, музикални плочи и касетки, бутилки с коняк и уиски. Властта разбира се прекрасно знаеше за тези канали, но просто си затваряше очите за съществуването им. Доста е пресилено и схващането, че Югославия е била някаква много по-светска страна и направо западна в сравнение с НРБ. Както тука хората се озъртаха когато говорят на деликатни теми дали някоя слушалка на ДС няма да ги дочуе, така и там постоянно се ослушваха за агенти на ОЗНА и УДБА. Както тук в Белене, така и там по най-разнообразни причини можеше да се озовеш по бързата процедура на Голи оток с кирка в ръка и за неопределено дълго време. Освен това самата съюзна република Сърбия беше по-ощетена по времето на Тито, когото сега сърбите мразят, при разпределението на общия бюджет на федерацията. Той насочваше по-голямата част от средствата за икономическото и индустриалното развитие предимно на Словения и Хърватия. Докато Сърбия (с изключение на Белград) беше оставена предимно в аграрния сектор и съответно по-изостанала промишлено от тях. При Милошевич посоката на бюджетните приоритети се обърна на 180* . На преден план излезна великосръбския шовинизъм, което доведе до напрежение и влошаване на отношенията между отделните републики и етноси, откъдето вече разпадът на федерацията беше само въпрос на време. Трябва да благодарим на обстоятелствата, че не станахме и ние част от тази обречена федерация. Защото в края на 40-те г. преговорите между Тито и московското агентче Г.Димитров (Гошо Мастиката) за обща федерация, са в доста напреднала фаза, дори вече официално сме си били сменили химна на „Боже правде”. Плановете включват присъединяването на Пиринска Македония към Съюзна република Македония и евентуално разделяне на останалата част от България на две както е било преди Съединението за да се намали тежестта й в бъдещата федерация. Трябва да сме много благодарни на съдбата, че скара Тито и Сталин и този проект пропадна. Щяхме пак да сме под чуждо владичество, разпарчетосани и демокрацията и свободата си щеше да се наложи да ги постигаме в една още по-мащабна война за разпадане на Югославия. Радвайте се, че не се случи това, нацията и държавността ни можеха тотално да се разпаднат. Като все пак е благоприятен фактор, че такива преговори са били проведени, защото в хода им Тито ни опрости репарациите, които трябваше да му изплащаме по Парижкия договор. Става въпрос за 25 милиона $ тогавашни пари, като при това стечение на обстоятелствата нито им влязохме във федерацията, нито им платихме опростените заради несъстоялото се влизане пари. По-добре не можеше и да стане. Добре стана също така и че не ни приеха за 16-а република в СССР, доколкото това не беше просто блъф на Тато. В Гърция следвоенните години също са тежки. Страната изпада в продължителна гражданска война. Анархо-комунистите я загубиха и Гърция успя да се задържи от западната страна на Желязната завеса. Комунистите и анархистите обаче все пак запазиха силно лоби там, често организираха бунтове и демонстрации съпроводени с палене на коли и трошене на витрини по улиците, които изпълнения си ги правят редовно и в днешно време. По жизнен стандарт гърците започнаха да ни настигат едва след 1984 г. когато влязоха в ЕС и от там потекоха инвестиции. Бяха по-добре от нас обще взето само през 90-те и първите години на следващото десетиление. Допреди да банкрутират и тези двайсетина айлашки прекарани години да им излезнат през носа. С Албания и нейния пещерен комунизъм при Енвер Ходжа не виждам смисъл да се правят каквито и да било сравнения, така че минаваме направо към Турция. Турция също не може да се каже, че е била по-добре от нас през този период. При нея икономическия възход дойде по-късно и от гръцкия. Чак към първия мандат на Ердоган, с уточнението, че това стана не благодарение на него, а въпреки него. Обаче дори и сега турците да имат по-високи доходи от нас пак болшинството българи не биха предпочели да живеят в Турция поради редица други особености и проблеми на тази държава. Всъщност и тези български граждани с турски произход, които бяха изселени в Турция през Възродителния процес, лесно се аклиматизираха и устроиха там. За тях това не беше трудно защото споделяха местната култура, религия и език. Освен това всички те знаеха български и руски, което им даде огромно предимство пред тамошните им сънародници да си намерят работа по консулствата, посолствата, разузнаването, туризма и въобще на най-различни места като преводачи. Като веднъж на 2 г., а напоследък и по-често откакто започнахме ежегодно да си провеждаме избори и референдуми, им организират безплатни екскурзии до България с all inclusive в автобуса. Тъй че това въобще не е било чак такава драма за тях каквато се изкарва. Същевременно макар и това принудително изселване да беше едно от многото издевателства на комунистическата власт над хората, всъщност в дългосрочен план е много добре за нас, че се състоя. Бяха изселени към 300 000 души по време на целия процес. По различни оценки те заедно с децата си наброяват близо 2 млн. души днес в Турция. Ако не се беше случило това, сега етническата картина у нас щеше да бъде такава: 5 млн. българи, 2 млн. турци и 1 млн. цигани. Като мюсюлманите щяха да са концентрирани изключително в Източната част на страната. Предполагам при вида на тези цифри на всеки му идват в главата всевъзможни «Боснески» сценарии за мрачното бъдеще. Дори и при това положение с някаква магия да бяхме успяли да запазим целостта на държавата и етническия мир, то представете си ситуацията в парламента с едно ДПС с тройно по-голям електорат. Но ето, че нищо от това не ни сполетя. Не ни сполетя и никакво наказание за тази брутална масова чистка, която извършихме тогава и въобще никой не ни постави под никаква международна отговорност. В това число и самата Турция нищо не направи. Как да не кажеш, че обстоятелствата са били крайно благоприятни за нас на фона на това, което ни е застрашавало тогава? Защото половин милион турска армия вече чакаше в бойна готовност на границата. А нашите военни планираха разчети как да удържим врага поне три дни докато пристигнат руснаците и ни доставят ядрени глави за ракетите. Отиграваха се дори варянти за отстъпление зад Дунав в Румъния и контраофанзива, когато ни пристигнат подкрепленията, как да се предпазваме от радиация при атомна бомбардировка и т.н. Въобще трябва да сме много щастливи, че тая адска патаклама, която ни беше надвиснала над главите ни се размина. Накрая при краха на СИВ, също се разминахме най-леко спрямо останалите. Докато при нас «Нежната революция» мина само с един мирен митинг на Цариградско, то в Румъния стана с бая кьотек и разстрели. За Югославия пък дан е говорим. Държавата им се разпадна. След което най-прецаканата от републиките – Сърбия продължи да се разпада. Изкараха цяло десетилетие във войни и под ембарго и за капак накрая и НАТО ги избомби и им взе и Косово. Албания след Енвер Ходжа се превърна в един хаотичен мафиотски наркокартел и прокобсаха само тия, които успяха да избягат за Италия. Гърците поживяха щастливо още десетина години на аванта, след което им дойде сметката от Дойче банк и тутакси банкрутираха. Сега икономическата картина в страната им е като счупена чиния в пода на таверната. Турция се ислямизира и затъна в атентати, гражданска война в Кюрдистан и войната в Сирия. При нас положението през 90-те разбира се не беше никак розово, но се опазихме от войни, ембарго и етнически конфликти. Както и бързо се стабилизирахме след хиперинфлацията, в която ни набутаха червените при Виденов. Ето, че поглеждайки в дворовете на комшиите се оказва, че в нашия положението съвсем не е било толкова зле, дори напротив

Малко корекции. Точния брой на японските войски в Корея е 158 800 самурая при инвазията от 1592 г. При второто нашествие през 1597 г. са 141 500 самурая. Корейските войски през 1592 са 172 000 души + ок. 20 000 селско опълчение. Китайците им пращат ок. 40-50 000 подкрепления през 1592 г. и ок. 90 000+ през 1597 г.

Че ако не е агресия какво е? Присъствие?

Толкова са по Парижкия договор (25 млн към Югославия и 45 млн към Гърция). Иначе СССР каквото са прибрали тогава в последствие 45 г. им купувахме бензина и електричеството на символични цени, че даже и ги препродавахме с огромни надценки в чужбина. Тъй че като теглиме чертата ние май повечко сме ги вътрили

Знам за тая реч за годишнината от Косовската битка. След смъртта на Тито вече е било въпрос на време.

Аз пък нямах време да вляза и да прочета, че все пак среща ще има (хубаво е по-отрано да се казват тия неща) и съответно когато разбрах вече имах друга уговорка. Този уикенд обаче ще идвам на фестивала Hills of Rock в Пловдив така, че ще се видим с тебе и с още който иска там от околията