Warlord

Да и това е сериозен довод. А също така и обяснява бързото надделяване на Петър над Първородния син Михаил при бунта му, Сурсувул изглежда удря решителното рамо на племенника си при вътрешните, а и външни конфликти поне в началото - има един рейд до Виза през 927 г., но явно след като тази личност слиза от политическата сцена подобни начинания и успехи рязко секват.

Шанса не е голям, Петър царува цели 42 години след това, когато се жени и коронясва през 927 г. да е бил на 20 и няколко (той е и от втория брак), освен ако не допуснем, че е живял над 70 г., което за епохата си е рекордно много, а и не умира от естествена смърт, а от апоплектичен удар най-вероятно докато варягите беснеят из земите му. По-голям от него е само Михаил, но щом баща му го е гласял за църковна кариера едва ли го е водил със себе си по бойните полета, или поне не и облечен в доспехи.

То за след пленяването на Персей нямаше ли някаква история, че го държат на твърде строг затворнически режим с елементи на психически тормоз, поради което накрая сам пожелава смъртта си? Така че май нито му се е разминало, нито са се отнесли особено цивилизовано с него

При коронясването му през 927 г. Петър току що е навършил пълнолетие, по-големия син Михаил е бил заставен да се замонаши още преди това, а другите са били още по-малки, така че - няма шанс. Самият Симеон е бил предвиден за духовник в началото и това е причината децата му да се родят толкова късно и да пропуснат експириънса от бойните му подвизи

Общо взето и аз това казвам. И - да Версенжеторикс е заслужавал повече да отърве кожата отколкото Персей примерно.

Незнам доколко суеверието има място тук, и днес гербовете на Русия, Сърбия, Албания, Черна гора и Гърция са именно двуглав орел.

Абе простено им е, проекта е от 1916 - още са пионери в експериментирането, а и танковете тогава са по-тежки като цяло, това е снимка на макет, няма пусната в производство нито една бройка.

Повече от ясно е, че е византийско влияние. Поне от времето на Юстиниан вече го има този символ, който е възприет в последствие не само от България, ами от почти всички православни държави.

Около 50 000 са елитните легионери, останалите са съюзници от местните. Няма спор, че това си е колосална сила, но галите все пак са много повече, можеха да се възползват от това и от терена си (увличания, засади, преграждения), но са далеч по-неорганизирани, липсва и общо единно командване. Не казвам, че вината за всичко това е само на Версенжеторикс, но така стоят нещата в крайна сметка.

Още един отпаднал проект от ПСВ: Британския "Flying Elephant", маса - 100 т., екипаж - 8-10 души, 57 мм оръдие и 4-6 картечници.

Тия две години са обсада, до идването на Сципион, когато пробиват външната стена и започва реалната битка за Картаген в продължение на 6 дни, защото градът все пак е бил близо половин милионен и бавно е установен контрола, но това не е било точно битка, а поголовно клане. И това го има, но пък Версенжеторикс е на своя територия, по-добре я познава и местните са по-благосклонни към него, а също така и разполага с възможност за много по-големи мобилизации и рекрути за разлика от Цезар, който има своите 10 легиона и това е. Версенжеторикс безспорно е надигран.

Интересно защо й е в такъв случай на тая играчка да е на вериги? А огневата точка си е преносима, не подвижна, със сигурност е издържала на картечници, доста тежка и дебела изглжда (явно бая ги е хванало шубето от финландските снайперисти ) но по снега може и с коне да са го влачели. Ако някой има снимки или чертежи на немските късни от ВСВ може да сподели от Панцер VІІ на татък, Маус и тн. и там се забелязва грандоманщина, която за разлика от руснаците не са имали възможност да произведат, но нямаше и да им свърши практически никаква работа.

Абе карай - световния автохтонизъм да върви За 2-ата Пуническа война имаше до колкото помня, тя все пак е най-мащабната и най-интересната, 3-тата е един десант и едно срутване на Картаген общо взето без никаква съпротива, няма какво толкова да се пише за нея, но за 1-вата може да се помисли нещо.

Много добре систематизирано Да, със сигурност не става въпрос за броя на редовете, защото в описанията квинкеремите са си с по 3 реда. Но се споменават и че са строени и такива с 6 реда, пак с по двама на гребло, че дори и още по-големи, където на най-долните редове били по 3-ма или 4-ма на гребло. Иначе при мен са леко по-различни данните - 5 м широчина на палубата, 300 гребци и 120 морски пехотинци, при Триремата - до 190.

Е имам симпатии и към двете страни в интерес на истината, но в случая военният гений на Цезар е несравним с този на Версенжеторикс, противно на всички френски анимационни и игрални филми, комикси и книги Та така - в Бг Наука трябва истината да възтържествува за тези неща п.п. пък снощи пихме бири с един франкофон и реших така малко да го подразня

Още малко: Американска играчка И руска такава: Това говедо е било с 420 мм оръдие, произведени са само 4 опитни машини, но бързо е зарязано - при всеки изстрел му се трошало окачването.

Време е да бъде възстановена славата на Рим в този форум и понеже Last Roman напоследък е станал по-мързелив дори и от мен, реших че е крайно време да се понапише нещо в тая насока. Когато започва бунта на галите през 54 пр.н.е. Цезар е назначен за наместник в Цизалпийска Галия. Узнавайки за вълненията предизвикани от Версенжеторикс Цезар пише: Цезар спешно събира войските и преминава Алпите разделяйки силите по две направления. Четири легиона под командването на Тит Лабиен се придвижват на север, останалите 6 легиона и германската конница под командването на Цезар се насочват към силите на Версенжеторикс, който разрушава мостовете над река Алие когато преминава на другия й бряг, което забавя Цезар при форсирането на реката, но и като цяло галите се придвижват по-бързо, така че предимството да се избере времето и мястото на битката остава у Версенжеторикс. Той се затваря в планинската крепост Герговия. Стръмния терен затруднява римляните и при щурма те понасят тежки загуби без никакъв успех и се налага да отстъпят. Не след дълго през късното лято на същата 52 пр.н.е.Цезар проследява войските на Версенжеторикс до крепостта Алезия, където те се затварят. Местоположението на Алезия върху стръмен хълм я прави естествено и труднодостъпно укрепление, поради което Цезар се отказва от щурм и решава да обсади галите и да ги чака да се предадат. Близо 70 000 войска на Цезар обсажда хълма от всички страни, като издига дървена палисада висока 4 метра с кули на всеки 80 стъпки и с ров широк 20 стъпки, висока 4 метра, с фронт навътре срещу крепостта. На 400 крачки встрани от пътя се разполагат останалите обсадни съоражения поради необходимостта да се заеме твърде обширен район и невъзможността около всички съоръжения да се осигури кръгова отбрана. Наблюдавайки работата на римляните галски отряди постоянно извършват налети в опит да осуетят строежите на този огромен обръч изолиращ крепостта от външния свят. При един от многобройните сблъсъци групичка галски конници успява да си пробие път навън през недостроените укрепления и да избяга. Разбирайки, че изплъзналите се конници ще доведат подкрепления на Версенжеторикс, Цезар заповядва незабавно да се започне строеж на втори обръч от укрепления с фронт на вън. През това време в Алезия започва да се чувства остър недостиг на продоволствия и с оглед на неизвестно дългия период на обсадата, който предстои, Версенжеторикс решава да пусне жените и децата да излязат извън стените на града за да остане повече храна за войниците. Въпреки това Цезар не им позволява да преминат през неговите укрепления, което реално ги оставя на гладна смърт в пространството между стените на града и на римския лагер. В края на септември огромни въоръжени галски маси начело с вожда на атребатите Комий се изсипват в равнината пред Алезия и атакуват външните укрепления на римляните, виждайки това Версенжеторикс веднага впуска своите войски в атака. Завързват се ожесточени боеве по цялата дължина и на двете римски линии. От обсаждащи в този момент римляните се оказват обсадени. Битката е с изключително необичаен характер – погледнато от птичи поглед бойното поле представлява стърчащ каменен хълм с близо 80 000 гарнизон в него, два обръча около него в пространството, между които шава римската войска (70 000) и над 250 000 гали напиращи от външната страна на втория обръч. На някои места гъстите галски редици успяват да вземат превес атакувайки с конниците смесени със стрелци и лековъоръжени пехотинци за да им оказват помощ ако бъдат отблъснати и да задържат нападенията на римляните. Но много от тях се натъкват на външните римски ровове с набити заострени колове където на свой ред са обсипвани с копия и стрели откъм палисадата. Така боевете продължават от пладне до залез слънце без никой да успее да наклони победата на своя страна. В края на деня германските конници се струпват в единия край на полето и с внезапен щурм успяват да разкъсат редиците на галските подкрепления, като стрелците от задните линии побягват но са догонени и избити от конниците. Същото се случва на още няколко участъци от външния фронт, като римски части преследват отстъпващите галски части чак до лагера им без да им дадат възможност да се прегрупират за нова офанзива. Виждайки това галите от хълма на Алезия силно се обезсърчават и също така не успяват да постигнат никакви успехи в пробиването на вътрешния римски обръч и в края на деня също така унило се връщат в крепостта. Въпреки всичко още същата нощ галите пробват да изненадат римляните с нощна атака. Но се случва така че самите те остават изненадани внезапно натъквайки се на прикрити ровове и ями с колове и „шпори” в тях и от навременните и организирани действия на римските постове. Легионерите пресрещащи ги при ямите и стрелците от кулите успяват да спрат галите, като не допускат нито един от тях да проникне в лагера и по зазоряване те се изтеглят страхувайки се от римско нападение към оголения им фланг откъм кулите. Междувременно откъм вътрешната страна Версенжеторикс пробва акция по засипването на римските ровове, която обаче твърде много се забавя и още преди да са доближили римските укрепления узнават, че външното нападение вече се е провалило и също се оттеглят. На следващия ден започват нови масирани галски атаки, под напора на които няколко от римските кули и участъци от стената рухват, но легионерите удържат до края на деня и до пробив отново не се стига. На следващия ден 2 окт. отново галите и от двете страни се хвърлят в атака. От външната страна над 60 000 гали водени от Веркасивеланий, братовчед на Версенжеторикс, опитва да направи пробиви в слабите места на укрепленията открити от галите. Едновременно с него Версенжеторикс удря от вътрешната страна на укрепленията. Цезар изпраща конниците към мястото, където Веркасивеланий струпва войските си, а сам той повежда контраатаката против войските на Версенжеторикс, като лично взима участие в нея и успява да ги изтласка чак зад техните укрепления. Веднага след края на тази акция Цезар директно повежда 13 кавалерийски кохорти (ок. 6000 души) към външния обръч и неочаквано удря външните галски войски, сред които настава паника, защото част от другите кохорти успява да мине в техния тил и да ги удари оттам. Авторитетното присъствие на самия Цезар оказва влияние и върху римляните и върху галите, а галите изпаднали в тежко положение и забелазвящи че към мястото на битката се придвижват още кохорти започват отстъпление. Конниците ги последват и започва масово клане, пада убит Седулий, вождът на лемовиките, а Веркасивеланий е пленен по време на безредното отстъпление, 74 бойни знамена са донесени в краката на Цезар. Малцина успяват да се доберат живи в лагера на галите. Всичко това ясно се вижда от хълма на Алезия и отчаяните гали окончателно се изтеглят от римските укрепления. Узнавайки това остатъците от външните галски войски излизат от лагера си и напускат бойното поле. Възможността цялата галска армия да бъде унищожена е изпусната поради голямата преумора на легионерите натрупана през целодневния бой, но конниците все пак застигат ариергарда на галите и успяват да им нанесат още големи жертви, както и да вземат пленници. Оцелелите се пръскат в различни посоки. При това положение на следващия ден Версенжеторикс капитулира окончателно и се предава на Цезар. Когато вестта за това достига Рим там е отправена 20 дневна публична благодарствена молитва.

Военен кораб с оборудване за американската армия в пристанището Искендерун (Турция) по време на войната в Ирак.

Руска междуконтинентална балистична ракета Топол-М излита от космодрума в Плесецк. 46 тонната ракета можеща да носи ядрена бойна глава е с обсег 11 000 км.

1999 г. - Нови Сад по време на нощни бомбардировки.

Антон Митов, "Пазар в София", 1899 г.

Я да видим знаехте ли за ей тия джаджи Италианска самоходна установка от времето на ПСВ. Калибър - вероятно 305 мм. Балистиката напомня оръдие на брегова батарея образец 1917. Използвана е за обстрел на австрийските укрепления в Алпите. Тежест на снаряда - 442 кг, начална скорост - 540 м/с, далекобойност 17 600 м. Преносима бронирана картечна точка от времето на Финландската война, производство на Ижорския завод. Никакви вериги, двигател и тн. Просто парче броня. Американски Mine Exploder T1E3M1 “Aunt Jemima”, проектиран за разминиране. Осемколесен американски „скачащ” бронеавтомобил. Може да преодолява препятствия с височина до 1.25 м, максимална скорост – 64 км/ч, може да прескача ровове с широчина до 14 м. Американски T10 Sherman M4A2. Бетонен Т-34 Газодинамичен миночистач „Прогрев-Т”, предназначен за намиране и изравяне на мини заложени на пътища с твърда настилка. Бронирана карета Шуман. Оборудвана с 57 мм оръдие, може да се вдига и сваля по мачта и да се използва като стационарно оръдие, участвала е и в щурм на крепости. Американски TV-8. Проект от 50-те г., отпаднал почти веднага. Танк-цистерна ТР-26Ц, 1936 г. Пред цистерната има монтирана ръчна помпа за прехвърляне на гориво. Зад цистерната – два пожарогасителя с пяна.

26 ян. 2004 г. - военния парад по случай Деня на републиката в Индия, на който за първи път беше показана балистичната ракета "Агни-2" с обсег 2500 км и възможност да носи ядрен боен заряд.

Руския ескадрен миноносец "Адмирал Шапошников" на учения в Индийския океан, съвместно с индийските ВМС.

Джунглите в планината Санггабуана в западната част на о. Ява - войник от елитните части на армейското стратегическо командване на Индонезия пие кръв от змия по време на тренировки.