Warlord

Модератора вече ти обясни как трябва да се водят дискусии в този форум, да ти напомня че той е научен, а не научно-фантастичен, има бая разлика. И постинги като последния ти са съвършено безполезни за всички ни тук.

Аз не съм чел книгата, но често съм срещал да я цитират. Можеш да споделиш какви точно хипотези от там имаш предвид. Иначе няма причина да затваряме темата, просто трябва да трием въпросните нелепици и толкова.

При прелюдията към Герговия и Алезия когато избухва галското въстание ХІ легион се оказва внезапно обсаден в един от зимните лагери от няколко галски племена: ебуроните, нервиите и адуатуките. Като в същото време се разбира, че цяла Галия е въстанала и останалите зимни лагери на римляните са обсадени, както и че дори германски племена са преминали отсам Рейн. Въпреки вестите за това критично положение легионът упорито се държи, наложителните спешни укрепителни работи по лагера продължават да се извършват денонощно въпреки непрестанните щурмове на галите. Най-интересен е може би седмият ден от обсадата когато неочаквано се разразява буря и на враговете се удава да подпалят част от постройките на лагера. Отбиването на този щурм е подробно описано от Цезар и включващо една, така да се каже, вмъкната в него новела, подсилваща драматизма на събитията. Споменава се за двама смели центуриони – Тит Пулион и Луций Борений, между които цари открита омраза, защото и двамата са пред повишение в първи разряд и всеки се бори да докаже, че повече заслужава да получи по-високия чин от другия. В момента, в който се завързват тежките боеве покрай горящите укрепления в бурята Пулион се обръща към Борений: „Защо се колебаеш Борений? Какъв по-добър случай ще дочакаш да докажеш храбростта си? Днешният ден ще разреши спора ни!”. След тези думи той се втурва към мястото където му се струва, че са се струпали най-нагъсто вражеските войници. Страхувайки се от финалната оценка на останалите войници Борений го последва мигновено прескачайки вала, но не успява да го изпревари. Пулион първи достига вражеските редици, хвърля копие, отсреща на земята се строполява пронизан гал, но другарите му закриват тялото му с щитове и в същото време обсипват Пулион с канонада от стрели и дротици, като не му дават възможност да се върне назад към своите. Щитът му е пробит, а друго от копията се вклинява между колана и ножницата, така че той се оказва в невъзможност да извади меча си. Виждайки, че е практически обезоръжен в безпомощното му положение галите го обграждат. В този момент до мястото на боя достига Борений и с изваден меч се хвърля срещу галите, които от своя страна считайки, че Пулион е смъртно ранен от дротика, го изоставят и до един се втурват срещу Борений. Той майсторски размахва гладиуса и поваля мъртъв на земята един от галите, а останалите успява да изтласка няколко крачки назад с изключителна енергичност. Обаче във вихъра на боя се увлича прекалено бързо напред, препъва се падайки в една яма и на свой ред се оказва обкръжен отвсякъде от галските войници. Но точно в този миг на пълна безизходицаза за Борений дотичва вече успялия да измъкне меча си Пулион, врязва се в наобиколилите го гали и му дава възможност да застане в по добра позиция. Опирайки гръб един в друг двамата се бият до края на битката, повалят множество врагове и се завръщат съвсем невредими в лагера, а както ще стане ясно по-късно при проверката на щетите от Цезар върху този лагер 9/10 от всички легионери там са били ранени или осакатени по време на тези свирепи боеве. Оказва се, че съдбата им изиграва странна шега на тези двама решителни смелчаги принуждавайки ги да се съюзят вместо да се съревновават помежду си и в крайна сметка спора им с повишението да остане неразрешен. С други думи – впечатляващо!

Доста. Но важното е че империята преминава точката на своя критичен оптимум, разширяването и възхода спират. Еничарския корпус започва да се разкапва и въобще в технологическо отношение империята започва да изостава от Европа.

Нямало е коне в Субсахарска Африка и зебрата наистина е неподходяща за опитомяване. И друго - почвите в Африка са неблагоприятни, поради което земеделската продукция е крайно оскъдна и по принцип нискокачествена и нискокалорична поради особеностите на местните култури. Така че повечето от тези държави са се крепяли на търговията, най-вече тези от Сахел разчитащи на търговия със Севера както и по между си. Така че земята не е имала стойност при тях, а общественото ти положение, броя роби които притежаваш и възможностите ти да търгуваш. И между другото са много повече държавите от предколониалния период, тук са показани по-малко от 1/3 струва ми се, пояса Сахел е плътно осеян с държавни образувания - особената им форма и белите петна се дължат именно на това, че земята там няма стойност и не се стопанисва. А това както може да се сетите е предостатъчен фактор, който да ги задържи на нивото на което са били до колониалната епоха и в същото време да изстреля далеч напред земеделските европейски империи бълващи излишъци от зърно вече.

Цялата работа си е на късмет, османците имат късмета да хванат феодалната разпокъсаност на съседите си - всичко от Виена до Багдад е мозайка от малки слаби държавици враждуващи помежду си и те ги глътват една по една. Също имат късмета да се нагнездят около Никея, т.е. най-близо до Константинопол, а също така и късмета той да е в упадък и да е останал единствения стълб, на който се крепи Византия и лесно да го съборят - от там нататък мощта им продължава да расте по инерция чак до Лепанто и Виена.

Мхм, можеше и татарски и турски наемници от 14 в. да се боцнат също така.

Никой, който почита родината и борците за неговата свобода не е глупак! Безподобен срам е да не искаш да застанеш мирно за 1 минута един път в годината заради тези, които са дали живота си за твоята лична свобода, както и на роднините приятелите ти и цялата Родина!

Странно наистина, със сигурност знаем че не е от щаба на французите щом е на развален френски, съобщението вероятно е било от англичаните към французите примерно или сърбите или гърците. През войната между другото доста тромаво е протичала координацията между съюзниците, френския щаб в Солун първо се е обръщал към Париж за разрешение нещо да се направи съвместно с англичаните и след това са чакали обратния телеграф за да съобщят на англичаните какво ще се прави, отделно гърците постоянно са им се дърпали за всякакви логистични съдействия та е трябвало буквално да ги плашат с демонстрация на сила и дори грубото й налагане за да се придвижват нещата, та не е много чудно и кукумявки да има в цялата работа

Може да приемем тези скрийншотове за нещо като 3Д възстановка на византийската армия от периода ІХ-ХV в., те са от една специализирана версия на Medieval Total War II включваща само управлението и кампаниите на късната Византийска империя. Трябва да признаем, че екипа им се е постарал за автентичността до колкото е възможно, отделните видове войници ясно се различават кои са. Ето по-интересни скрийншотове, които намерих: Императорската пехота от провинциите, въоръжена с къси копия, малки кръгли щитове и леки брадви. Обикновени селяни мобилизирани и въоръжавани от местния управител. Акрити – свободни селяни сформиращи граничните войски, предимно в Мала Азия. Германски наемници от кръстоносния период – тежка пехота. Архонтопули – синове на аристократи, в ранния период са набирани обикновено 19 годишни момчета и по-млади, въпреки липсата на опит са се биели доста фанатично. Атанати – „безсмъртните”, водещо звено в армията, сформирано по подобие на персийския отряд на безсмъртните. Арбалетчици – главно италианци и гърци служещи предимно във флота след 4-тия кръстоносен поход, активно участват в гражданската война 1341-1347. Аркебузиери – латински наемници, взимат участие в отбраната на Константинопол през 1453 главно в битката при участъка до река Ликос до стените. Тежка конница от латински наемници през периода на Комнините. Стрелци с лъкове – отряди съставени главно от уседнали в последствие тюркски номадски племена в рамките на империята и станали нейни граждани. Прониарии – войници мобилизирани от владенията на наследствени феодали задължени от централната власт за това след 12 в. Катафрактарии – елитни тежки конници от личната гвардия на императора. Катафрактите в бой срещу пехотинци. Скутати – щитоносци, подобни на античните хоплити, главно ядро на пехотата. Сифонатории – оръжието ми се вижда като някакъв микс между ръчна бомбарда и сифон за изстрелване на гръцки огън, дизайна му ми се чини да е посъчинен от авторите. Още по-фентъзи кадър на същите. In action. Кумански, печенегски и други скитски конни наемници. Спатарии – елитни тежко въоръжени части, лична охрана на василевса. Варяжки отряди на византийска служба.

Така наречената Elephant bird от Мадагаскар е най-голямата бягаща птица, не е оцеляла до днес, но е имала неприятния късмет да срещне хомо сапиенс. Сър Дейвид Атънбороу със сглобено от черупки яйце 140 пъти по-голямо от яйце на кокошка. Плажовете на Мадагаскар все още са осеяни от купища парчета от такива яйца.

Зарежи го егото, говори с факти и доказателства, другото няма смисъл. Това че в някои изостанали общества вярват в богове слезли от небето за мен нищо не доказва, други пък вярват, че земята е плоска и се крепи от гигантска костенурка Е,и?!

Пичага! Поинтересувал съм се само че от сериозната литература и изследвания по тези въпроси, не по астрологически писания, каквито явно представляват интерес за теб. Митологията на догоните всъщност е също толкова примитивна колкото всяка друга анимистична митология, това че в нея присъства звездата Сириус (тя е най-ярката звезда на небосклона все пак) и някои примитивни разсъждения за вселената нищо не значи. Всичко около тях е мистификация на антропологически и археологически романтици от ХХ в. Племе кечуа не съществува! Това е езикова група, по-точно език, на който говорят редица различни племена в Перу. За индийските племена какво? Какво да се поинтересувам и какво да науча? п.п. Цитата от подписа е от художествена литература, не от научна и няма никаква връзка с темата. Приятен ден.

А ето го и самият Мусолини, заедно с цяла сюрия тръчкащи към зората на победата негови аверчета. Особено нахакан юначага изглежда тоя в средата гледащ свирепо към обектива, отрупан с гроздове от медали (най-вече присъдени за службата във FIAT ) и така като гледам как си е хванал сабята явно възнамерява да съсече враговете на фашизма с тъпата страна.

Кулите "Петронас" в Куала Лумпур, които малайците издигнаха с нефта си. До октомври 2003 г. те бяха най-високата човешка постройка в света, след това Тайван ги изпревари.

"Настоятелите на сукнарската гилдия в Амстердам", Рембранд, 1662 г.

Тибетски демонстранти пред китайското посолство в Индия

Кадафи във времената когато му беше по-широчко около врата.

Плакат против изтезанията в либийските затвори

Датски боен кораб Година: 1390 Дължина: 30.5 м Широчина: 1.5 м Газене: 3.4 м Водоизместимост: неизвестна Такелаж: едномачтов, квадратно платно, напречни въжени стълби или подвижни стълби за достъп до върха Екипаж: 6+ войници Въоръжение: стрелци, моряци

Венециански кръстоносен кораб Година: 1268 Дължина: 25.8 м Широчина: 6.4 м Газене: 3.4 м Водоизместимост: 120 т Такелаж: двумачтов, триъгълни платна, въжени и подвижни стълби за достъп до върха Екипаж: неизвестен Главни маршрути: Западното Средиземноморие до Сицилия, Кипър и Светите земи Товар: войници, коне, военни припаси, зърно, фураж, вино, масло

Той Брус Уйлис пак го е спасил света, ама тайно.

Съдебна система В Ацтекската империя също така липсва официална конституция важаща за цялата страна. Което обаче не означава, че няма обичайно право и спазване на дадени принципи в тяхното общество. Най-развит като вътрешна организация е може би Тескоко. На върха на териториалната, правна и управленска система там стоят 4 консултативни и съдебни комисии, чието седалище е в двореца в Тескоко: Върховен съд, Военен съвет, Съвет за музика, изкуство и наука (на когото са подчинени и жреците) и съвет на държавната хазна и данъците. Върховния съд се състои от 12 съдии, от средите на местната аристокрация. Той решава всички правни казуси, които са извън компетенцията на другите 3 съдилища. Докато в Теночтитлан основните съдилища са 2, едното се занимава само с аристокрацията, а другото – с простолюдието, като има и възможност за обжалване. Като с териториалното разширение на империята във всички територии местните структури се запазват и няма налагане на действащите в 3-те главни града. Известни реформи са регистрирани при Итскоатл (1427-1440) и приемника му Монтесума І (1440-1471). Създадени са редица нови постове в държавата, част от тях възприети от завладяните тепанеки. Такива например са постовете на тлакочкалкатъла и тлакатекатъла с важни функции съответно във военната и цивилната област. А след тях следват редица други по-ниски постове. Като на всеки от тях му се заплаща, чрез право на ползване на новозавладяна територия, която да се обработва за него. Като обикновените хора също имат възможността да станат един вид аристокрация по заслуги, ако се отличат достатъчно във военните походи. Но техните постове са ограничени в последствие от Монтесума ІІ, а владетеля все повече се изолира от хората под себе си и все повече подчертава божествения си характер. Армия и походи Ацтекската империя е подчертано агресивна и офанзивна. Но не винаги териториите се придобиват в резултат на нашествия, в дадени случаи чуждите държави капитулират само при недвусмислените демонстрации на превъзходство направени им от ацтеките, а също така и поради факта че местната аристокрация запазва правата си признавайки властта на ацтеките и общо взето почти нищо във вътрешните им дела не се променя. Общо взето от тях ацтеките искат само плащане на определен данък и лоялност по време на война. Въпреки огромното значение на войската за разширяването и опазването на империята и въпреки големия им брой, няма постоянна армия. Тя се свиква само при нужда и се състои от офицерско ядро от аристократи , възпитаници на училищата за тази класа, и част от останалото население. Хора от народа допълват войската, обикновено от завладяните територии и изпълняващи длъжността на носачи и въобще обслужващ персонал за армията. Понякога войни се водят само за трениране и попълване на войската. В други случаи за военопленници, които да бъдат екзекутирани в храмовете на ацтеките по време на големи празници. Така че се стига един вид до ритуална война. Но главната цел като цяло си остават придобивката на нови територии, които да доставят натурални данъци. Тъй като няма заплати, за награда воиниците просто получават част от плячката и това се явява мощен двигател на военната експанзия. Така че империята на ацтеките достига логическите си граници в Централно Мексико и предположенията, че ацтекските полкове са можели да подчинят Гватемалското плато и дори Юкатан не са основателни. Може да се каже, че при Монтесума ІІ са били в критичния оптимум на своята експанзия. Цел на нашествията са също така и екзотични стоки от по-далечни територии, които не могат да се открият на пазара в Теночтитлан и войната е единствения начин за аристокрацията да се сдобие с тях. Също така винаги преди нашествие е посочван конкретен повод за него, не само за пред врага, но и чрез пропагандни инсценировки за пред собственото население. Обикновено се посочва някаква очевидна неправда причинена на човек от племето на ацтеките. Или пък за повод се взима някое нападение над изпратена с провокативна цел група търговци или отказ от предоставяне на военен коридор. Но походите не винаги са предхождани от официално обявяване на война, особено пък към отдалечени райони, където ацтеките предпочитат изненадващите атаки подготвени предварително от шпиони. Достигайки целта си ацтекските войски беснеят из новоокупираните територии докато местното население само не започне да ги моли за пощада и не се съгласи да плаща данък, размера на който се определя на място. Войските почти винаги се завръщат с победа и са тържествено посрещани в Теночтитлан. Ниската степен на консолидиране на отделните части на империята благоприятства за избухване на бунтове срещу ацтеките и техните данъчни чиновници. Които бързо били потушавани с нов военен поход и винаги били провокирани от местната аристокрация и борби между отделни фракции. Въпреки че по този начин обикновените хора плащат двоен данък – и на собствените владетели и на Тройния съюз, няма данни да е имало нито едно селско въстание в империята. Преследване на население в поробените територии не се наблюдава, ако изключим само оставянето на малък гарнизон и строеж на отбранителни селища.

Когато си тъп обикновено е за винаги!

Съществуват много заблуждения, предразсъдъци и незнание по темата, които трябва да бъдат разсеяни. За властта и феодалните отношения При пристигането на Испанците на източния бряг на Мексико Ацтекската империя всъщност далеч не представлява хомогенна сила. В нейните владения ,има дори анклави от съвсем независими от ацтеките градове-държави, за които поради една или друга причина властта в Теночтитлан просто не смята за рентабилно хвърлянето на сили и средства за тяхното подчинение. И единствено областта около самия Теночтитлан е пряко доминирана от ацтеките, останалите им владения също разполагат с почти пълно вътрешно, самоуправление, че и външно – стига да не е в разрез с ацтекските интереси, а те са най-вече плащане на определен натурален данък и осигуряване и свободен пропуск през земите им на търговци и войски, като респективно към перифериите на империята реалната васална зависимост от Теночтитлан намалява. Същността на политиката му е не установяване на пряка власт и администрация във всички завладяни земи както е в Европа и дори при инките по това време, а индиректно използване на ресурсите и стратегическото значение на тези земи, чрез данъци, търговия и логистика при походи в съседни на тях чужди територии. Самото устройство на ядрото на империята също е доста различно от европейските разбирания за държава и империя и въобще е трудно обяснимо с понятия от европейската терминология. Така че е по-лесно да се каже какво не е фигурирало там, например: няма ясно очертани граници на държавата, нито пък укрепени такива, много територии са с по-скоро неустановен статут, няма общ народ, няма обща конституция, нито единна правна система, няма общо управление на цялата територия, нито постоянна войска. Не е известно дори дали въобще е имало дума за „империя” в ацтекския език, за тях по-важни са по-малките политически и административни единици, които практически са градове-държави, само в долината на Мексико с езерото и столицата те наброяват близо 60. Концентрацията им там е много по-висока отколкото при гръцките градове-държави например и населението им е много по-голямо, а в същото време са далеч от морето, така че изхранването на тези полиси се осъществява за сметка на чужди територии и околните села. Затова и съюзите между отделни такива полиси са непостоянни и краткотрайни породени от конкретни поводи по настоящи проблеми. В тези градове се наблюдават определени социални нива подобни на касти, както и миграции в мирно време, при които дадена етническа група се заселва в чужд град-държава и изцяло заема дадено социално равнище (обикновено най-ниското поне в началото) или пък даден занаят ставайки монополисти и съответно намесвайки се в обществените въпроси. Възможно е една етническа група да се засели на различни места и да поддържа известни връзки помежду си образувайки особен вид структура влияеща на политическата сцена в района. Тройния съюз Централната власт при ацтеките също е специфично и необичайно устроена и далеч не прилича на абсолютизъм като в представите ни за един велик император, чието мнение не се оспорва, с точно установена столица – седалище и стъпаловидна-пирамидална йерархия водеща до него. Властта в импарията представлява особен съюз между три градове-държави от долината на Мексико – Теночтитлан, Тетскоко и Тлакопан с принципно еднакви вътрешни структури на управление, но все пак отделни една от друга. Владетеля се избира от общ съвет посредством сложна династическа схема между трите управляващи династии, като тържественото му признаване от другите два града е наложително. Теночтитлан придобива доминантна позиция чак при Монтесума ІІ и пристигането на испанците затова е сметнат от тях за столица. Във взимането на решения обаче участват и владетели на подчинени области в Мексиканската долина и техния съвет реално формира съдебния орган на империята, но не участват при избора на нов владетел. Там тежи мнението и влиянието на най-висшите два военни чина в империята – тлакочкалкатъл и тлакатекатъл, коиото в последствие стават тлатоани. Всички те както и втория по ранг управник в държавата сивакоатъл имат аристократичен произход и са назначени по определени династически схеми на своя пост. Сивакоатълът например задължително трябва да произлиза от владетелския род, но няма право да се кандидатира за владетел. Преди Теночтитлан инициативата се намира по-скоро в ръцете на династията управляваща Тетскоко, намиращ се в североизточната част на долината и владеещ така наречената територия Аколвакан, която се явява и втората по-големина обработваема площ в страната. Тя е разделена на 14 самоуправляващи се административни единици подчинени на собствени владетели разполагащи с пълна власт над неаристократичното си население. Като първоначално зависимостта им от Тетскоко е съвсем слаба и условна, но в последствие се наблюдава строго спазвана традиция владетелите на Тетскоко винаги да дават по една от дъщерите си за жена на някой от тези владетели и така тази тенденция с поколенията обвързва тези владетели все по-тясно с Тетскоко и съответно ги прави все по зависими от него. Но пък от тези 14 владетели, също тлатоани по ранг зависи избирането на Тетскокския владетел, нещо доста необичайно за Стария свят. Всеки от тях заема висока длъжност в йерархията на държавата и участва в сформирания от тях консултативен съвет а в същото време с пряко подвластните си владения нямат никакви други задължения към централната власт освен безусловното подчинение по време на война. Освен тях в Аколвакан има и други осем области пряко подчинени на владетеля и изплащащи му натурални данъци. Но трудовата повинност по строежите на пътища, дворци и пирамиди е всеобща и задължителна. Противно на очакваното най-древният град, бивша столица на империята на тепанеките и владеещ най-голямата западна част от Мексиканската долина – Тлакопан се явява традиционно най-слабия партньор в този троен съюз, а данъците от по-голямата част от използваемите му земи отиват за нуждите на Теночтитлан. Столицата на загиналата империя Аскапотсалко, също намираща се на територията му, отдавна е загубила водещото си значение и сега представлява само малък подчинен на Тлакопан град-държава. Като по един тлатоан отговаря за тепанекските и мексиканските жители на Аскапотсалко. Но за разлика от Тескоко в Тлакопан съществува йерархия от зависими владетели. Реалната столица Теночтитлан владее пряко една съвсем малка област заемаща двойния град Теночтитлан и Тлателолко върху острова в западната част на Мексиканското езеро, както и няколко по-малки селища на северния бряг на езерото и частично бившите владения на Колвакан – на южния, които въпреки, че са подчинени на главния данъчен управител на Теночтитлан – петлакалкатъл, са нещо като кондоминиум с Тлакопан, изплащайки допълнителни данъци и на него. В Теночтитлан изглежда липсва административно разделение и управление на тези зависими територии както при другите две съюзни страни, както и участие на зависимите владетели във властта като общ консултативен орган, въпреки че в късния период се появява подобна структура и там. Столицата Теночтитлан В началото на ХVІ в. Теночтитлан достига гигантски размери за мащабите на Америка – над 150 000 жители население. Той е разположен върху няколко големи и множество по-малки острови в западната част на Мексиканското езеро, които в последствие са свързани. Към съседните селища по северния, западния и южния бряг включително към Тлакопан са построени пътища построени върху издигнати насипи над водата прекъсвани от мостове и диги. А до по-отдалечения източен бряг се стига с плавателни съдове до Тескоко, затова и в източната част на града е построено пристанище. Града е забележителен с огромните пирамиди, дворци, площади, стадиони за игра с топка, канали и пазари. Мислейки си, че влизат в земя на диваци испанците остават поразени при вида на няколкоетажните зидани къщи с плоски покриви в Теночтитлан, от градините, храмовете и обществените сгради и най-вече пазарът в Тлателолко, за който Кортес пише подробно при първия си доклад до краля: Покрай града са разположени множество чинампас – ниви под формата на дълги и тесни ивици, по краищата на които минават обрасли с дървета канали, самите ниви са насипи над нормалното водно равнище в плитки или заблатени зони. Така почвената влажност може да се регулира и да бъде толкова благоприятна, че да дава по няколко реколти на година. Но продукцията от тези чинампаси съвсем не е достатъчна за огромното население на града, пореди което по пътищата и каналите циркулира постоянен поток от търговски внос и натурални налози. Стига толкова засега