Warlord

В началото на ХХІ век ислямския фундаментълизъм продължава да се вихри по целия свят пред очите на цивилизацията! 1. Кадър от улични боеве в Палестина. 2. Алжир. Самобичуване в името на Аллах. 3. Членове на Хамас на протест по улиците на Рафа в подкрепа на Саддам. 4. Погребение на убит палестинец в ивицата Газа, в траурното шествие опечалените си носят ръчни гранатомети и картечници. 5. Абдула ІІ, крал на Йордания, държавата с най-много палестински бежанци.

Освен това и не е разрешено да се пие бира в парковете в Пловдив, пишете му го и това на сметката на Славчо! А за фрегатата - споко. Тя ще патрулира в международни води, нито ще влиза в акваториите на Либия, нито пък либийците имат с какво да я прихванат ако това се случи. Матросите ще вземат добри командировъчни, така че поне някой наистина има голяма далавера от тоя работа.

По мое мнение целия раздел "Мистерии и загадки" трябва да бъде преместен във "Фън тема", жалко, че няма такава опция на модераторския панел

Моменти от войната в Афганистан, започнала през 2001 г.: 1. Бойци от Северния съюз влизат победоносно в Кабул накацали върху руски танк Т-62 покрай разрушена от американските бомбардировки фабрика за хляб. 2. Американски изтребители излитащи от борда на самолетоносача "Ентърпрайз" в Персийския залив за Афганистан. 3. При опит за покушение над новия афганистански президент Хамид Карзай в Кандахар американските му телохранители убиват трима от нападателите. 4. Афганистанци изкарващи си прехраната сваляйки блокове лед от планините в Кабул за по 3 долара на ден.

Хм, иракчаните сериозно ме съмнява да са имали ПТ артилерия. Но посочените от теб попадения всякаш не са пробили цялата броня на куполата, дали те са причината за взривяването на машината. А интересно как така са се изпотрошили и колелата отдолу, дали не се е нахакал на противотанкова мина?

И все пак намерих снимка на ударен американски Абрамс от войната в Ирак Не съм сигурен обаче дали този е бил поразен с РПГ или с противотанкова мина.

Оттеглянето на Сарай След изтеглянето на сърбите от Косово френската Източна армия със своите 3 дивизии (50 000 души) не може да остане на сръбска територия, най-вече защото руснаците се отказват от интервенция на Балканите, а Италия пък отказва да се включи по Вардарското направление. Русия първоначално съсредоточава 2 армейски корпуса за настъпление на Балканите към края на октомври в Бесарабия, а през първата половина на ноем. – още 1 корпус и 2 кавалерийски дивизии, като всичко това е концентрирано в района на Одеса под наименуванието 7-а армия (ген. Щербаков), която има възможността да започне операцията на 15 дек. Но Румъния отказва да я пропусне през територията си, не се съгласява дори да я пропусне през интернационалния Дунав до Русчук, а и накрая руснаците се оказват в невъзможност да извършат десант и на българското Черноморие и в крайна сметка 7-а армия е преместена в Източна Галиция. В Италия по отношение на ангажираност на Балканите има конфликт на мненията между ген. Кардоне и правителството. Генералът е готов да изпрати на Македонския театър част от италианските сили възлизащи на ок. 60 000 души, но всички членове на правителството и особено министъра на външните работи Сонино, са твърдо против. Те настояват с по-малки сили да бъде превзет в Албания триъгълника Валона-Елбасан-Драч, което и довежда в последствие до италианската окупацията на Валона и Драч. Българската 2-а армия: 7.а, 5-а, 11-а, 2-а ПД и 1 КД; всичко – 120 баталиона, 19 картечни отряда, 62 батареи (164 оръдия), 22 ескадрона, 187 533 души (Nedeff, „Les Operation en Macedoine”; „Българската армия въ Свьтовната война”, ІІІ) обхващаща позициите от Пелагония по протежение на Црна река и през Благуша и Беласица планина се подготвя да атакува Англо-френските войски: 57-а, 122-а, 156-а и 10-а ПД; всичко 48 баталиона, 37 картечни отряда, 43 батареи (168 оръдия), 11 ескадрона, 48 000 пушки, 276 картечници („Българската армия въ Свьтовната война”, 1.150-1.151). В края на ноем. Сарай започва евакуация на материалите, а оттеглянето на войските започва през нощта на ¾ дек. По същото време когато българите пресичат Црна река. Подготвено добре отстъплението протича по план, въпреки че е притискано от 4 български дивизии, чиито опити за отрязване на отстъплението остават напразни. Така на 11-12 дек. Сръбската територия е напусната от съюзническите войски. Българите се задържат на 2 километра от границата по желание на Немския щаб. Съюзническите войски продължават отстъплението си към Солун, където на предмостието установяват укрепен лагер. Загуби по време на това отстъпление: Източна армия 50 офицери и 1 754 войници, а преди това (20 окт. – 3 дек.) – 93 офицера и 3 068 войници („Les armees francaises...” VIII); Британската 10 ПД: всичко 33 офицера и 1 176 войници, към тях трябва да се прибавят и още 23 офицера и 1 663 войници евакуирани в Солун поради изтощение и измръзване („Military operations…”). Българската 2-а армия (без 3-а ПД) губи от 14 окт до края на годината 396 офицера и 17 790 войници убити, ранени и липсващи, като 7-а и 5-а ПД имат сблъсъци и със сърбите („Българската армия...”). Българите вярват, че съюзниците са напълно разбити в „Битката при Вардар” и техния щаб е уверен, че войските му успешно биха стигнали до Солун, ако не бяха задържани от немците на границата. („Der Weltkrieg”, IX. Българинът Недев говори, че врага е понесъл значителни загуби в жива сила и материали, а Сарай в „Mon commandement en Orient” твърди, че е оставил само 1 оръдие и 12 коли, а в „Les armees francaises...” се споменава за 1 изгубено оръдие, 36 коли и 12 картечници. Със силите, с които разполага като брой и качество, Сарай няма възможност не може да направи много повече в такава дълга и несигурна операция. А и в гръб е заплашен от несигурното държание на гърците, чието правителство (начело с германофилския крал Константин и неговия ген-щаб) на 9 ноем. заявява че ще разоръжи сръбските, британските и френските части, ако бъдат изтласкани от сръбска на гръцка територия. Опасността е реална: 5 гръцки дивизии се намират в района на Солун, 3 източно от Струма, 1 в Лерин, а 1 и 2 армейски корпус вече са получили заповед да се прехвърлят от Патре и Пирея в Солун. Появява се необходимост от силно притискане на Гърция, демонстрация на флота и блокада за да откаже гръцкото правителство от идеята за разоръжаването и да се съгласи с исканията на Антантата: оттегляне на гръцките войски от Солун и района, свободно и пълно разположение на гръцките железници отиващи към границата, разрешение да строят укрепления около Солун, разрешение за плаване в гръцките териториални води и използването на гръцките бази по брега. Антантата няма оправдание, че не помага на Сърбия през октомври и ноември при удара с удар към Скопие, също и че не предвижда атаката на Централните сили и въобще, че не схваща навреме стратегическото значение на Балканите и Средния Изток.

Моменти от войната в Ирак, започнала през 2003 г. и практически продължаваща до сега: 1. 4 апр. 2003 г. - американски и кюрдски войници напредващи към Багдад от север, малко преди да влезнат в бой с иракските асти в района на Ал-Назимия. 2. 4 септ. 2003 г. - чейндж бюро в Багдад. 3. Американски войник проверява ракета преди закачането й под крилото на изтребител "Ф-18/А Хорнет" на палубата на самолетоносача "Айзенхауер" в Персийския залив. 4. Жени доброволки записали се в иракската армия. 5. Протести в САЩ против войната в Ирак, на преден план е актьора Мартин Шийн играл няколко пъти ролята на президента на САЩ.

Отделям оффтопиците от темата тук, в другата ще се обсъждат конкретно бойните действия.

От тях пък съвсем няма смисъл (освен ако не сме решили да прокопаваме първи Панамски канал ), там положението е горе-долу като в Конго, първобитност, джунгли, блата и комари, с тая разлика че там няма полезни изкопаеми, като в Южно Конго. А реално ние нямаме нужда и от африкански колонии. Великите сили имат - заради острият им недостиг на природни ресурси за огромните им индустрии, суровини и храни за голямото население, както и за екзотични стоки за аристократите. У нас обаче такива потребности няма, ние сме земеделска страна - сами се изхранваме (за разлика от днес...) и съответно нямаме нужда от толкова енергийни ресурси, т.е. добивът им ще ни излиза супер скъпо и няма да ни дава никаква възвръщаемост.

Можеше към Абисиния да се юрнем примерно тя все още е независима и доста примитивна (като въоръжение и държавна организация). Само че за връзка с тази колония ще сме изцяло зависими от Босфора, т.е. през 1912 турците със сигурност щяха да ни пресекат пътя за колонията и тя ще остане изолирана. А пък за построяване на собствен боен флот - съвсем никакви ресурси и познания нямаме на онзи етап, а и по-късно въобще... Също така и през ПСВ - виж какво става с немските колонии, окупирани са всичките за норматив без проблеми, нашата и да беше оцеляла дотогава щеше първа да сдаде багажа.

Белгийците обаче започват колонизацията на Конго още през 1876 г. - просто не е имало как да се класираме за него.

"Никога повече - нито черно, нито червено"

Обичайна гледка за Косово през 90-те г. на ХХ в.

1992 г. - Сараево, бягащи жени по "улицата на снайпериста", наречена така поради стотиците жертви на снайперисти станали на това място по време на войната в Босна.

Словено-хърватина Йосип Броз Тито - владетел на последната империя на Балканите.

1954 г. - френски войници внезапно попаднали под виетнамски обстрел.

9 май 1945 г. - съветски войници забиват червеното знаме над Райхстага, Третия райх капитулира окончателно.

Ами преди време четох в едни мемоари за този момент, декември месец през Албанските планини им е било трудно и на българите и на сърбите при това преследване, кожата на войниците буквално оставала по измръзналото желязо на оръдията, затова сърбите направо ги изоставяли по пътя, а след влачещата се войска освен натъркаляни оръдия и сандъци с боеприпаси лежали разхвърляни архиви, мъртви, коне и хора... Файтона на краля - незнам, но най-вероятно и него са го зарязали, на корабите за Корфу не му е бил нужен. Сърбите този момент винаги го прескачат и започват да говорят за войната с българите едва от Добро поле нататък

Опитвам се, подържам малко комуникация и с хора от Румъния, Гърция и Турция, така че не е невъзможно. Проблема е, че ако ми донесат книги на техните езици няма да мога да ги преведа като тази. Но ще се помисли за в бъдеще за подобен проект, сигурен съм че има хора които ще бъдат готови да помогнат. И за портокола да представя и българската гледна точка накратко: Според нашите архиви в Моравската операция българската 1-а армия е имала в състава си 4 пехотни дивизии - общо 145 000 души и 440 оръдия. А срещу нея се отбраняват Тимошката и 2-а сръбска армия с общо 8 пехотни дивизии. Като са имали и добре оборудвани укрепени пунктове при Пирот и Ниш. Така че тук се разминават гледните точки, от нашата излиза, че поне на това направление сърбите са имали предостатъчно сили за отбрана. Нашето командване също признава, че настъплението ни в началото върви бавно и отдава това на трудните климатични и теренни условия. Пиротския укрепен пункт е пробит за 10 денонощия и е отхвърлен към р. Тимок. С това приключва първият етап от операцията и армията ни преминава в преследване. Цялата операция продължава 27 дни, като с провеждането й 1-а армия напредва с 90 км дълбочина на вражеска територия и достига среден денонощен темп на придвижване 3-3,5 км. Убитите и пленени сърби според данните са около 6000, пленени са 60 оръдия и др. военно имущества. Овчеполската операция всъщност е тази, за която kramer спомена, че прекъсва връзката на съюзниците. Изпълнява се от 2-а българска армия в състав: 3 пехотна балканска дивизия, 7-а пехотна рилска дивизия и 1 Кавалерийска дивизия, общо 70 000 души и 220 оръдия. Там силите на сърбите са по-малки - отбраняват се Македонския и Власинския отряд - общо до 3,5 дивизии с 40 оръдия. Армията се разгръща в два ешелона и бързо развива настъплението си. Командването обяснява лесната победа с това, че насила мобилизираните в тези отряди българи бързо отстъпили. Решителната победа се взима след въвеждането на кавалерийските части на 3-ия ден от операцията, които от движение сриват контраатаката на противника при Варсаково и излизат на височините при Велес и р. Вардар, с което връзката между сърбите и съюзниците им в Солун е пресечена. И накрая започналата на 10 ноем. Косовска операция явяваща се продължение на Моравската, след форсирането на р. Морава. Съвместно с 1-а армия действа Северната оперативна група от 2-а армия и част от 11 германска армия, която създава условия за обкръжаване на противника при Косово поле. Главния удар в операцията го нанася 1-а армия по направлението Ниш-Прищина. Само за 2 дни войските овладяват Прокупле и започват преследване. Тогава Путник прави отчаяния опит с мащабна контраофанзива към Враня и Куманово да се съедини с англо-френските войски, но безуспешно. Към 24 ноем. настъпвайки по две направления 6-а и 9-а пехотна дивизия без да срещат особена съпротива влизат в Прищина. В последствие всичките сили преминават в настъпление и до 4 дек. 1915 г. овладяват Дебър и Дяково, с което операцията приключва. Загубите на противника са доста тежки - над 36 000 убити и пленени, 199 оръдия, 150 автомобила, коне, картечници и друго военно имущество. Нашите войски проникват на още 170 км дълбочина във фронта и окончателно овладяват Южна Сърбия и цяла Македония, остатъците от сръбската армия са евакуирани от съюзнически кораби към Гърция.

1943 г. - руски войник развява флаг от балкон гледащ към площада на сринатия Сталинград.

1942 г. - немците току що са пленили съветския лейтенант Яков Сталин - най-големия син на Йосиф Сталин. В последствие щее се окаже, че тази плячка е безполезна, защото баща му отказва да го размени за пленения германски фелдмаршал Фридрих фон Паулус с аргумента, че не може да размени маршал за лейтенант и в крайна сметка Яков просто е разстрелян в един немски лагер.

12 март 1938 г. - "Аншлузът", войските на Третия райх влизат в Австрия пред невъзмутимия поглед на местното население.

септ. 1939 г. - полско момиче плаче над тялото на жертва на германските бомбардировки над Варшава.

22 апр. 1941 г., Панчево - Вермахта беснее из Югославия.