-
Брой отговори
11815 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
260
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
"Предвижда" ми изглежда неточен термин, някак не върви да предвидиш нещо, което е отдавна установено. Как точно го предвижда? Сори за лаишките въпроси, но съм запознат съвсем повърхностно с квантовата физика, а и да не цикли темата
-
Какви предвиждания за гравитацията имаш предвид, поясни малко?
-
Според Хеймскрингла сага Ерик Харалдсон „Кървавата секира” стартира пиратската си кариера на 12 г. възраст. Като за първите 4 г. той изтарашва Балтийските, Датските и Фризийските брегове, а също така и Германските („Саксаланд”). Следващата Четирилетка от живота си той прекарва в опустошения по Френските, Шотландските, Уелските, Ирландските крайбрежия и накрая дори в Лапландия и Бйармаланд (днешните полярни крайбрежия на Европейска Русия), като понякога се предприемат и нападения навътре в континента по речните корита. Доста по-подробно описания в сагите е периода след тези събития когато Ерик се връща трайно у дома за да се включи в борбата за Норвежкия трон, до който успява да се докопа в крайна сметка след безбройни кръвопролития и погроми срещу конунги – претенденти, негови полу-братя, владетели на други норвежки владения и др. Както може да се предположи от всичко това и последвалото управление на Ерик Кървавата секира (930-934 г.) преминава в доста суров и деспотичен режим, поради което доста бързо губи благосклонността на норвежката аристокрация. Тогава друг негов полу-брат Хаакон, се завръща от Английския двор на крал Етелстед и се съюзява с недоволните велможи в борбата за норвежкия трон. В спечената ситуация Ерик се оказва в доста неизгодно положение и решава да офейка. Заедно с неголяма дружина той отплава по най-бързия начин от Скандинавия. След бягството си той продължава да води по старо му живот с нападения и грабежи покрай Датските брегове и дори до Испания според някои от сагите. Докато накрая корабите му пристигат на Оркнейските острови където подчинява местните ярлове. Новосформираната му войска започва нападения по Шотландските и ирландските брегове, Хебридските острови и най-накрая по Англия от север нахлувайки в Нортумбрия. Тогава властта там се успорва от Западно-саксонските крале и иберно-норманските потомци на Имаир, краля на Дъблин. Въпреки многото претенденти, както и стремежа на английската корона за контрол над Нортумбрия Ерик успява да подчини и местните владетели, които вероятно в противовес на домогванията на английския крал Едред го признават за свой крал, около 947-948 г. според Англосаксонската хроника. Последва рейд на английските войски водени от Едред, който в желанието си сурово да накаже непокорството на нортумбрийците опожарява много селища, включително дори и манастира в Райпън. И въпреки че понася тежки загуби в битката при Кесълфорд Едред продължава похода на юг заплашвайки местните феодали с още по-голям хаос ако продължат да поддържат Ерик, докато накрая те се виждат принудени да изоставят норманския си крал, както и да изплатят компенсациите към Англия заради войната. На следващата година тези земи са нападнати и от шотландците, от там те изнесят огромно количество добитък и плячка на север, като шотландския крал Малкълм І най-вероятно действа в координация с Ерик и все още боеспособните му отряди. Оттеглянето на Ерик отваря пътя на конунга Олаф, който пристига от Ирландия още същата година и установява контрол над Нортумбрия, което остава без отговор от страна на крал Едред изпаднал явно в невъзможност да овладее ситуацията в тези земи. 3 години по-късно (952 г.) нортумбрийците отхвърлят Олаф и отново признават Ерик Харалдсон за свой крал. Интерсно, че в аналите на Ълстър е записано, че в същата тази година „чужденците от севера” (т.е. норманите) нанасят поражения на шотландците, уелсците (бретонците от Стредклайд) и саксонците, като е доста трудно да се каже какво точно е станало в този хаос, но изглежда кампанията от 952 г. завършва триумфално за Ерик Кървавата секира. Но също така и хрониките са единодушни, че Ерик губи отново властта си над местните феодали само две години по-късно – в 954 г. отново при неизяснени обстоятелства. Хрониките са неясни и неединодушни относно смъртта на Ерик, но като цяло говорят за ожесточена борба между него и Олаф, без да споменават западно-саксонска намеса в конфликта, което навежда на мисълта че може да е бил убит от хората на другия конунг. Викингските саги гласят, че Ерик умира заедно с петима други крале в жестока битка на неназовано място в Англия.
-
Ами просто Англия в това време е световен хегемон и агресивно разпространява собствената гледна точка (не само в англоезичния свят) за нещата и прославя своите победи и победители. Докато прусите предимно сред Германските държави, а и след ПСВ и особено ВСВ направо си става табу възхваляването на немските постижения. Та така победителите пишат историята. Иначе наистина въпреки че го заслужават прусаците не получават едно голямо "Евала" от световната общественост за тези победи, но получават обединението на цяла Германия и то провъзгласено насред Версайския дворец
-
И за мене струнната теория си е фантасмагория почиваща въху философска игра на термини и неподплатена с факти логика. А за да отричате теорията за Големия взрив значи имате вече готово друго обяснение за съществуването на реликтовото лъчение. Или?
-
Е те и останалите птици СА динозаври, много от тях можеш да ги видиш и днес А метеоритен удар е имало, все пак е намерен и кратера му (в мексиканския залив), дали тоай е единствената причина за гибелта динозаврите (повечето) все още не може да се каже със сигурност, може и оттук да е минал цял метеоритен поток и да е имало няколко удара, един кратер в Украйна се датира горе-долу пак на същата възраст като Чиксулуб в Мексико. На мен ми е по-интересен въпроса за изчезването на мегафауната по-скоро, но затова може би отделна тема трябва да се пусне.
-
То ВПН-та е имало винаги в тоя район и нормално все пак е степен предимно и поясно/паралелно ориентиран (изток-запад), продължават чак до индустриалната епоха и установявянето на руския контрол над по-голямата част от тези територии.
-
Призовавам Богданов да влезне в ролята си преди реалността да се е изкривила
-
Принципно съм съгласен, но ако нямаше никакво недоволство никаква революция не може да се инспирира. Колкото до нашенските мизерии - ние не сме някакъв пример за подражание или сравнение. Проблема е, че при нас водата е даденост и никой не я оценява поради това, че я има навсякъде, отделно инфраструктурата е скапана - към 30% от питейната вода се губи по течове и остаряли тръбопроводи, разхищение за което на човек от арабския свят биха му се изправили косите...
-
И аз не виждам от какъв зор ше правят всенародна революция ако положението в страната е такова като в изнесените данни. Но нали знаеш, че статистиката е като прашките - показва много неща, но винаги скрива най-важното Я да разровиме на ЦРУ данните тогава: Land use: arable land: 1.03% permanent crops: 0.19% other: 98.78% (2005) (под "other" разбирайте неизползваема пустиня) Irrigated land: 4,700 sq km (2003) - от общо 1,759,540 sq km, или с други думи едва около 0,3% от територията на страната може да се напоява, на фона на което не си представям как водата ще е безплатна, или може наистина да е безплатна - защото просто я няма! Total renewable water resources: (Total renewable water resources: 0.6 cu km (1997))Предполагам, че и останалите статистики имат подобни обяснения. GDP - per capita (PPP): $13,800 (2010 est.) - тук е горе долу вярно. Unemployment rate: 30% (2004 est.) - високо, бих казал критичнто дори. Electricity - production: 23.98 billion kWh (2007 est.) country comparison to the world: 66 - и това не е нещо особено. С други думи нищо по-забележително не се открива в официалните данни на CIA - World Factbook, освен добивите и експорта нефт и газ естествено.
-
Наистина все още няма потвърждение от независим източник за въздушния бой (както и за смъртта на сина на Кадафи), интересно че при кратка справка тъй арабско звучащия самолет "Галеб" (поради липса на "ъ"-та тук таме) се оказва югославско 80-тарско производство, полу-учебна летяща каруца, така че дори и да е поразена във въздуха все тая.
-
Никак не си далеч от истината явно интерактивната литература от детството все още оказва подсъзнателно влияние. И един реверанс към японците понеже темата ми за Имджинската война беше прекалено про-корейска Бунроку Ганен Отеква марш на самураи безбройни в земята отвъд. Погълнати от огъня и морето запазват честта. Притихвайки пак божествената раса чака своят час.
-
Обкръжението го правят пруските 5-и и 11-и корпус с една нощна маневра покрай левия фланг на французите, докато баварците настъпват от югозапад. Батареите им се настаняват удобно по околните височини и поставят французите под кръстосан огън, докато основните им сили се набутват в Гаренския лес, където също са обстрелвани от могъщата пруска артилерия, на която отстъпващата френска не успява да се противопостави, а и вече е понесла доста загуби. И за капак на всичкото отгоре френските части така са се разположили, че не са си оставили път за отстъпление...
-
Клането в Шимабара Езически меч. Олтари на тъгата в кърви обляни.
-
Френските изтребители "Рафал" са унищожили 4 либийски танка. Започна се и с мизериите - ударена е била болница и други цивилни сгради, засега има 64 цивилни жертви от ударите (според Либия). Въпреки ударите настъплението на правителствените войски и танкове в град Мистрата продължава, по улиците се водят боеве в момента, 2-ма души са убити от снайперисти.
-
Ами защото просто не е станало Римляните идват късно - още при Александър Спарта вече не е това, което е била по време на Персийските и Пелопонеските войни, а след Беотийската война и особено битката при Левктра съвсем залязва. Спартанците все пак не са били с капаци, осъзнавали са това и са търсели начини за предотвратяване на този процес. Клеомен например прави опит за реформи. По негово време (235 пр.н.е.) може да се каже, че вече Спарта е в дълбока криза - пълноправните граждани са едва 700 души! Опитал се е да създаде широка прослойка от свободни селяни-воини, освобождава 2 000 илоти дори, да засили царската власт, като за целта никак не си е поплювал нито на бойното поле нито във вътрешните борби в Спарта (ефорите естествено са му пречили поради, което и те са отнесли демиджа - 4 от 5 минават в преразход ) ама номера пак не става. Проваля се и грандиозния му план за образуване на здрав антимакедонски съюз между Спарта, Ахейския съюз и др. Пелопонески градове, чийто лидер да бъде самият той. Просто никой от останалите не желаел да работи в полза на Клеомен и Спарта, самата Спарта също не желаела такова нещо. И всичко чисто и просто се проваля.
