Warlord

Плакат против изтезанията в либийските затвори

Датски боен кораб Година: 1390 Дължина: 30.5 м Широчина: 1.5 м Газене: 3.4 м Водоизместимост: неизвестна Такелаж: едномачтов, квадратно платно, напречни въжени стълби или подвижни стълби за достъп до върха Екипаж: 6+ войници Въоръжение: стрелци, моряци

Венециански кръстоносен кораб Година: 1268 Дължина: 25.8 м Широчина: 6.4 м Газене: 3.4 м Водоизместимост: 120 т Такелаж: двумачтов, триъгълни платна, въжени и подвижни стълби за достъп до върха Екипаж: неизвестен Главни маршрути: Западното Средиземноморие до Сицилия, Кипър и Светите земи Товар: войници, коне, военни припаси, зърно, фураж, вино, масло

Той Брус Уйлис пак го е спасил света, ама тайно.

Съдебна система В Ацтекската империя също така липсва официална конституция важаща за цялата страна. Което обаче не означава, че няма обичайно право и спазване на дадени принципи в тяхното общество. Най-развит като вътрешна организация е може би Тескоко. На върха на териториалната, правна и управленска система там стоят 4 консултативни и съдебни комисии, чието седалище е в двореца в Тескоко: Върховен съд, Военен съвет, Съвет за музика, изкуство и наука (на когото са подчинени и жреците) и съвет на държавната хазна и данъците. Върховния съд се състои от 12 съдии, от средите на местната аристокрация. Той решава всички правни казуси, които са извън компетенцията на другите 3 съдилища. Докато в Теночтитлан основните съдилища са 2, едното се занимава само с аристокрацията, а другото – с простолюдието, като има и възможност за обжалване. Като с териториалното разширение на империята във всички територии местните структури се запазват и няма налагане на действащите в 3-те главни града. Известни реформи са регистрирани при Итскоатл (1427-1440) и приемника му Монтесума І (1440-1471). Създадени са редица нови постове в държавата, част от тях възприети от завладяните тепанеки. Такива например са постовете на тлакочкалкатъла и тлакатекатъла с важни функции съответно във военната и цивилната област. А след тях следват редица други по-ниски постове. Като на всеки от тях му се заплаща, чрез право на ползване на новозавладяна територия, която да се обработва за него. Като обикновените хора също имат възможността да станат един вид аристокрация по заслуги, ако се отличат достатъчно във военните походи. Но техните постове са ограничени в последствие от Монтесума ІІ, а владетеля все повече се изолира от хората под себе си и все повече подчертава божествения си характер. Армия и походи Ацтекската империя е подчертано агресивна и офанзивна. Но не винаги териториите се придобиват в резултат на нашествия, в дадени случаи чуждите държави капитулират само при недвусмислените демонстрации на превъзходство направени им от ацтеките, а също така и поради факта че местната аристокрация запазва правата си признавайки властта на ацтеките и общо взето почти нищо във вътрешните им дела не се променя. Общо взето от тях ацтеките искат само плащане на определен данък и лоялност по време на война. Въпреки огромното значение на войската за разширяването и опазването на империята и въпреки големия им брой, няма постоянна армия. Тя се свиква само при нужда и се състои от офицерско ядро от аристократи , възпитаници на училищата за тази класа, и част от останалото население. Хора от народа допълват войската, обикновено от завладяните територии и изпълняващи длъжността на носачи и въобще обслужващ персонал за армията. Понякога войни се водят само за трениране и попълване на войската. В други случаи за военопленници, които да бъдат екзекутирани в храмовете на ацтеките по време на големи празници. Така че се стига един вид до ритуална война. Но главната цел като цяло си остават придобивката на нови територии, които да доставят натурални данъци. Тъй като няма заплати, за награда воиниците просто получават част от плячката и това се явява мощен двигател на военната експанзия. Така че империята на ацтеките достига логическите си граници в Централно Мексико и предположенията, че ацтекските полкове са можели да подчинят Гватемалското плато и дори Юкатан не са основателни. Може да се каже, че при Монтесума ІІ са били в критичния оптимум на своята експанзия. Цел на нашествията са също така и екзотични стоки от по-далечни територии, които не могат да се открият на пазара в Теночтитлан и войната е единствения начин за аристокрацията да се сдобие с тях. Също така винаги преди нашествие е посочван конкретен повод за него, не само за пред врага, но и чрез пропагандни инсценировки за пред собственото население. Обикновено се посочва някаква очевидна неправда причинена на човек от племето на ацтеките. Или пък за повод се взима някое нападение над изпратена с провокативна цел група търговци или отказ от предоставяне на военен коридор. Но походите не винаги са предхождани от официално обявяване на война, особено пък към отдалечени райони, където ацтеките предпочитат изненадващите атаки подготвени предварително от шпиони. Достигайки целта си ацтекските войски беснеят из новоокупираните територии докато местното население само не започне да ги моли за пощада и не се съгласи да плаща данък, размера на който се определя на място. Войските почти винаги се завръщат с победа и са тържествено посрещани в Теночтитлан. Ниската степен на консолидиране на отделните части на империята благоприятства за избухване на бунтове срещу ацтеките и техните данъчни чиновници. Които бързо били потушавани с нов военен поход и винаги били провокирани от местната аристокрация и борби между отделни фракции. Въпреки че по този начин обикновените хора плащат двоен данък – и на собствените владетели и на Тройния съюз, няма данни да е имало нито едно селско въстание в империята. Преследване на население в поробените територии не се наблюдава, ако изключим само оставянето на малък гарнизон и строеж на отбранителни селища.

Когато си тъп обикновено е за винаги!

Съществуват много заблуждения, предразсъдъци и незнание по темата, които трябва да бъдат разсеяни. За властта и феодалните отношения При пристигането на Испанците на източния бряг на Мексико Ацтекската империя всъщност далеч не представлява хомогенна сила. В нейните владения ,има дори анклави от съвсем независими от ацтеките градове-държави, за които поради една или друга причина властта в Теночтитлан просто не смята за рентабилно хвърлянето на сили и средства за тяхното подчинение. И единствено областта около самия Теночтитлан е пряко доминирана от ацтеките, останалите им владения също разполагат с почти пълно вътрешно, самоуправление, че и външно – стига да не е в разрез с ацтекските интереси, а те са най-вече плащане на определен натурален данък и осигуряване и свободен пропуск през земите им на търговци и войски, като респективно към перифериите на империята реалната васална зависимост от Теночтитлан намалява. Същността на политиката му е не установяване на пряка власт и администрация във всички завладяни земи както е в Европа и дори при инките по това време, а индиректно използване на ресурсите и стратегическото значение на тези земи, чрез данъци, търговия и логистика при походи в съседни на тях чужди територии. Самото устройство на ядрото на империята също е доста различно от европейските разбирания за държава и империя и въобще е трудно обяснимо с понятия от европейската терминология. Така че е по-лесно да се каже какво не е фигурирало там, например: няма ясно очертани граници на държавата, нито пък укрепени такива, много територии са с по-скоро неустановен статут, няма общ народ, няма обща конституция, нито единна правна система, няма общо управление на цялата територия, нито постоянна войска. Не е известно дори дали въобще е имало дума за „империя” в ацтекския език, за тях по-важни са по-малките политически и административни единици, които практически са градове-държави, само в долината на Мексико с езерото и столицата те наброяват близо 60. Концентрацията им там е много по-висока отколкото при гръцките градове-държави например и населението им е много по-голямо, а в същото време са далеч от морето, така че изхранването на тези полиси се осъществява за сметка на чужди територии и околните села. Затова и съюзите между отделни такива полиси са непостоянни и краткотрайни породени от конкретни поводи по настоящи проблеми. В тези градове се наблюдават определени социални нива подобни на касти, както и миграции в мирно време, при които дадена етническа група се заселва в чужд град-държава и изцяло заема дадено социално равнище (обикновено най-ниското поне в началото) или пък даден занаят ставайки монополисти и съответно намесвайки се в обществените въпроси. Възможно е една етническа група да се засели на различни места и да поддържа известни връзки помежду си образувайки особен вид структура влияеща на политическата сцена в района. Тройния съюз Централната власт при ацтеките също е специфично и необичайно устроена и далеч не прилича на абсолютизъм като в представите ни за един велик император, чието мнение не се оспорва, с точно установена столица – седалище и стъпаловидна-пирамидална йерархия водеща до него. Властта в импарията представлява особен съюз между три градове-държави от долината на Мексико – Теночтитлан, Тетскоко и Тлакопан с принципно еднакви вътрешни структури на управление, но все пак отделни една от друга. Владетеля се избира от общ съвет посредством сложна династическа схема между трите управляващи династии, като тържественото му признаване от другите два града е наложително. Теночтитлан придобива доминантна позиция чак при Монтесума ІІ и пристигането на испанците затова е сметнат от тях за столица. Във взимането на решения обаче участват и владетели на подчинени области в Мексиканската долина и техния съвет реално формира съдебния орган на империята, но не участват при избора на нов владетел. Там тежи мнението и влиянието на най-висшите два военни чина в империята – тлакочкалкатъл и тлакатекатъл, коиото в последствие стават тлатоани. Всички те както и втория по ранг управник в държавата сивакоатъл имат аристократичен произход и са назначени по определени династически схеми на своя пост. Сивакоатълът например задължително трябва да произлиза от владетелския род, но няма право да се кандидатира за владетел. Преди Теночтитлан инициативата се намира по-скоро в ръцете на династията управляваща Тетскоко, намиращ се в североизточната част на долината и владеещ така наречената територия Аколвакан, която се явява и втората по-големина обработваема площ в страната. Тя е разделена на 14 самоуправляващи се административни единици подчинени на собствени владетели разполагащи с пълна власт над неаристократичното си население. Като първоначално зависимостта им от Тетскоко е съвсем слаба и условна, но в последствие се наблюдава строго спазвана традиция владетелите на Тетскоко винаги да дават по една от дъщерите си за жена на някой от тези владетели и така тази тенденция с поколенията обвързва тези владетели все по-тясно с Тетскоко и съответно ги прави все по зависими от него. Но пък от тези 14 владетели, също тлатоани по ранг зависи избирането на Тетскокския владетел, нещо доста необичайно за Стария свят. Всеки от тях заема висока длъжност в йерархията на държавата и участва в сформирания от тях консултативен съвет а в същото време с пряко подвластните си владения нямат никакви други задължения към централната власт освен безусловното подчинение по време на война. Освен тях в Аколвакан има и други осем области пряко подчинени на владетеля и изплащащи му натурални данъци. Но трудовата повинност по строежите на пътища, дворци и пирамиди е всеобща и задължителна. Противно на очакваното най-древният град, бивша столица на империята на тепанеките и владеещ най-голямата западна част от Мексиканската долина – Тлакопан се явява традиционно най-слабия партньор в този троен съюз, а данъците от по-голямата част от използваемите му земи отиват за нуждите на Теночтитлан. Столицата на загиналата империя Аскапотсалко, също намираща се на територията му, отдавна е загубила водещото си значение и сега представлява само малък подчинен на Тлакопан град-държава. Като по един тлатоан отговаря за тепанекските и мексиканските жители на Аскапотсалко. Но за разлика от Тескоко в Тлакопан съществува йерархия от зависими владетели. Реалната столица Теночтитлан владее пряко една съвсем малка област заемаща двойния град Теночтитлан и Тлателолко върху острова в западната част на Мексиканското езеро, както и няколко по-малки селища на северния бряг на езерото и частично бившите владения на Колвакан – на южния, които въпреки, че са подчинени на главния данъчен управител на Теночтитлан – петлакалкатъл, са нещо като кондоминиум с Тлакопан, изплащайки допълнителни данъци и на него. В Теночтитлан изглежда липсва административно разделение и управление на тези зависими територии както при другите две съюзни страни, както и участие на зависимите владетели във властта като общ консултативен орган, въпреки че в късния период се появява подобна структура и там. Столицата Теночтитлан В началото на ХVІ в. Теночтитлан достига гигантски размери за мащабите на Америка – над 150 000 жители население. Той е разположен върху няколко големи и множество по-малки острови в западната част на Мексиканското езеро, които в последствие са свързани. Към съседните селища по северния, западния и южния бряг включително към Тлакопан са построени пътища построени върху издигнати насипи над водата прекъсвани от мостове и диги. А до по-отдалечения източен бряг се стига с плавателни съдове до Тескоко, затова и в източната част на града е построено пристанище. Града е забележителен с огромните пирамиди, дворци, площади, стадиони за игра с топка, канали и пазари. Мислейки си, че влизат в земя на диваци испанците остават поразени при вида на няколкоетажните зидани къщи с плоски покриви в Теночтитлан, от градините, храмовете и обществените сгради и най-вече пазарът в Тлателолко, за който Кортес пише подробно при първия си доклад до краля: Покрай града са разположени множество чинампас – ниви под формата на дълги и тесни ивици, по краищата на които минават обрасли с дървета канали, самите ниви са насипи над нормалното водно равнище в плитки или заблатени зони. Така почвената влажност може да се регулира и да бъде толкова благоприятна, че да дава по няколко реколти на година. Но продукцията от тези чинампаси съвсем не е достатъчна за огромното население на града, пореди което по пътищата и каналите циркулира постоянен поток от търговски внос и натурални налози. Стига толкова засега

Да и това е сериозен довод. А също така и обяснява бързото надделяване на Петър над Първородния син Михаил при бунта му, Сурсувул изглежда удря решителното рамо на племенника си при вътрешните, а и външни конфликти поне в началото - има един рейд до Виза през 927 г., но явно след като тази личност слиза от политическата сцена подобни начинания и успехи рязко секват.

Шанса не е голям, Петър царува цели 42 години след това, когато се жени и коронясва през 927 г. да е бил на 20 и няколко (той е и от втория брак), освен ако не допуснем, че е живял над 70 г., което за епохата си е рекордно много, а и не умира от естествена смърт, а от апоплектичен удар най-вероятно докато варягите беснеят из земите му. По-голям от него е само Михаил, но щом баща му го е гласял за църковна кариера едва ли го е водил със себе си по бойните полета, или поне не и облечен в доспехи.

То за след пленяването на Персей нямаше ли някаква история, че го държат на твърде строг затворнически режим с елементи на психически тормоз, поради което накрая сам пожелава смъртта си? Така че май нито му се е разминало, нито са се отнесли особено цивилизовано с него

При коронясването му през 927 г. Петър току що е навършил пълнолетие, по-големия син Михаил е бил заставен да се замонаши още преди това, а другите са били още по-малки, така че - няма шанс. Самият Симеон е бил предвиден за духовник в началото и това е причината децата му да се родят толкова късно и да пропуснат експириънса от бойните му подвизи

Общо взето и аз това казвам. И - да Версенжеторикс е заслужавал повече да отърве кожата отколкото Персей примерно.

Незнам доколко суеверието има място тук, и днес гербовете на Русия, Сърбия, Албания, Черна гора и Гърция са именно двуглав орел.

Абе простено им е, проекта е от 1916 - още са пионери в експериментирането, а и танковете тогава са по-тежки като цяло, това е снимка на макет, няма пусната в производство нито една бройка.

Повече от ясно е, че е византийско влияние. Поне от времето на Юстиниан вече го има този символ, който е възприет в последствие не само от България, ами от почти всички православни държави.

Около 50 000 са елитните легионери, останалите са съюзници от местните. Няма спор, че това си е колосална сила, но галите все пак са много повече, можеха да се възползват от това и от терена си (увличания, засади, преграждения), но са далеч по-неорганизирани, липсва и общо единно командване. Не казвам, че вината за всичко това е само на Версенжеторикс, но така стоят нещата в крайна сметка.

Още един отпаднал проект от ПСВ: Британския "Flying Elephant", маса - 100 т., екипаж - 8-10 души, 57 мм оръдие и 4-6 картечници.

Тия две години са обсада, до идването на Сципион, когато пробиват външната стена и започва реалната битка за Картаген в продължение на 6 дни, защото градът все пак е бил близо половин милионен и бавно е установен контрола, но това не е било точно битка, а поголовно клане. И това го има, но пък Версенжеторикс е на своя територия, по-добре я познава и местните са по-благосклонни към него, а също така и разполага с възможност за много по-големи мобилизации и рекрути за разлика от Цезар, който има своите 10 легиона и това е. Версенжеторикс безспорно е надигран.

Интересно защо й е в такъв случай на тая играчка да е на вериги? А огневата точка си е преносима, не подвижна, със сигурност е издържала на картечници, доста тежка и дебела изглжда (явно бая ги е хванало шубето от финландските снайперисти ) но по снега може и с коне да са го влачели. Ако някой има снимки или чертежи на немските късни от ВСВ може да сподели от Панцер VІІ на татък, Маус и тн. и там се забелязва грандоманщина, която за разлика от руснаците не са имали възможност да произведат, но нямаше и да им свърши практически никаква работа.

Абе карай - световния автохтонизъм да върви За 2-ата Пуническа война имаше до колкото помня, тя все пак е най-мащабната и най-интересната, 3-тата е един десант и едно срутване на Картаген общо взето без никаква съпротива, няма какво толкова да се пише за нея, но за 1-вата може да се помисли нещо.

Много добре систематизирано Да, със сигурност не става въпрос за броя на редовете, защото в описанията квинкеремите са си с по 3 реда. Но се споменават и че са строени и такива с 6 реда, пак с по двама на гребло, че дори и още по-големи, където на най-долните редове били по 3-ма или 4-ма на гребло. Иначе при мен са леко по-различни данните - 5 м широчина на палубата, 300 гребци и 120 морски пехотинци, при Триремата - до 190.

Е имам симпатии и към двете страни в интерес на истината, но в случая военният гений на Цезар е несравним с този на Версенжеторикс, противно на всички френски анимационни и игрални филми, комикси и книги Та така - в Бг Наука трябва истината да възтържествува за тези неща п.п. пък снощи пихме бири с един франкофон и реших така малко да го подразня

Още малко: Американска играчка И руска такава: Това говедо е било с 420 мм оръдие, произведени са само 4 опитни машини, но бързо е зарязано - при всеки изстрел му се трошало окачването.

Време е да бъде възстановена славата на Рим в този форум и понеже Last Roman напоследък е станал по-мързелив дори и от мен, реших че е крайно време да се понапише нещо в тая насока. Когато започва бунта на галите през 54 пр.н.е. Цезар е назначен за наместник в Цизалпийска Галия. Узнавайки за вълненията предизвикани от Версенжеторикс Цезар пише: Цезар спешно събира войските и преминава Алпите разделяйки силите по две направления. Четири легиона под командването на Тит Лабиен се придвижват на север, останалите 6 легиона и германската конница под командването на Цезар се насочват към силите на Версенжеторикс, който разрушава мостовете над река Алие когато преминава на другия й бряг, което забавя Цезар при форсирането на реката, но и като цяло галите се придвижват по-бързо, така че предимството да се избере времето и мястото на битката остава у Версенжеторикс. Той се затваря в планинската крепост Герговия. Стръмния терен затруднява римляните и при щурма те понасят тежки загуби без никакъв успех и се налага да отстъпят. Не след дълго през късното лято на същата 52 пр.н.е.Цезар проследява войските на Версенжеторикс до крепостта Алезия, където те се затварят. Местоположението на Алезия върху стръмен хълм я прави естествено и труднодостъпно укрепление, поради което Цезар се отказва от щурм и решава да обсади галите и да ги чака да се предадат. Близо 70 000 войска на Цезар обсажда хълма от всички страни, като издига дървена палисада висока 4 метра с кули на всеки 80 стъпки и с ров широк 20 стъпки, висока 4 метра, с фронт навътре срещу крепостта. На 400 крачки встрани от пътя се разполагат останалите обсадни съоражения поради необходимостта да се заеме твърде обширен район и невъзможността около всички съоръжения да се осигури кръгова отбрана. Наблюдавайки работата на римляните галски отряди постоянно извършват налети в опит да осуетят строежите на този огромен обръч изолиращ крепостта от външния свят. При един от многобройните сблъсъци групичка галски конници успява да си пробие път навън през недостроените укрепления и да избяга. Разбирайки, че изплъзналите се конници ще доведат подкрепления на Версенжеторикс, Цезар заповядва незабавно да се започне строеж на втори обръч от укрепления с фронт на вън. През това време в Алезия започва да се чувства остър недостиг на продоволствия и с оглед на неизвестно дългия период на обсадата, който предстои, Версенжеторикс решава да пусне жените и децата да излязат извън стените на града за да остане повече храна за войниците. Въпреки това Цезар не им позволява да преминат през неговите укрепления, което реално ги оставя на гладна смърт в пространството между стените на града и на римския лагер. В края на септември огромни въоръжени галски маси начело с вожда на атребатите Комий се изсипват в равнината пред Алезия и атакуват външните укрепления на римляните, виждайки това Версенжеторикс веднага впуска своите войски в атака. Завързват се ожесточени боеве по цялата дължина и на двете римски линии. От обсаждащи в този момент римляните се оказват обсадени. Битката е с изключително необичаен характер – погледнато от птичи поглед бойното поле представлява стърчащ каменен хълм с близо 80 000 гарнизон в него, два обръча около него в пространството, между които шава римската войска (70 000) и над 250 000 гали напиращи от външната страна на втория обръч. На някои места гъстите галски редици успяват да вземат превес атакувайки с конниците смесени със стрелци и лековъоръжени пехотинци за да им оказват помощ ако бъдат отблъснати и да задържат нападенията на римляните. Но много от тях се натъкват на външните римски ровове с набити заострени колове където на свой ред са обсипвани с копия и стрели откъм палисадата. Така боевете продължават от пладне до залез слънце без никой да успее да наклони победата на своя страна. В края на деня германските конници се струпват в единия край на полето и с внезапен щурм успяват да разкъсат редиците на галските подкрепления, като стрелците от задните линии побягват но са догонени и избити от конниците. Същото се случва на още няколко участъци от външния фронт, като римски части преследват отстъпващите галски части чак до лагера им без да им дадат възможност да се прегрупират за нова офанзива. Виждайки това галите от хълма на Алезия силно се обезсърчават и също така не успяват да постигнат никакви успехи в пробиването на вътрешния римски обръч и в края на деня също така унило се връщат в крепостта. Въпреки всичко още същата нощ галите пробват да изненадат римляните с нощна атака. Но се случва така че самите те остават изненадани внезапно натъквайки се на прикрити ровове и ями с колове и „шпори” в тях и от навременните и организирани действия на римските постове. Легионерите пресрещащи ги при ямите и стрелците от кулите успяват да спрат галите, като не допускат нито един от тях да проникне в лагера и по зазоряване те се изтеглят страхувайки се от римско нападение към оголения им фланг откъм кулите. Междувременно откъм вътрешната страна Версенжеторикс пробва акция по засипването на римските ровове, която обаче твърде много се забавя и още преди да са доближили римските укрепления узнават, че външното нападение вече се е провалило и също се оттеглят. На следващия ден започват нови масирани галски атаки, под напора на които няколко от римските кули и участъци от стената рухват, но легионерите удържат до края на деня и до пробив отново не се стига. На следващия ден 2 окт. отново галите и от двете страни се хвърлят в атака. От външната страна над 60 000 гали водени от Веркасивеланий, братовчед на Версенжеторикс, опитва да направи пробиви в слабите места на укрепленията открити от галите. Едновременно с него Версенжеторикс удря от вътрешната страна на укрепленията. Цезар изпраща конниците към мястото, където Веркасивеланий струпва войските си, а сам той повежда контраатаката против войските на Версенжеторикс, като лично взима участие в нея и успява да ги изтласка чак зад техните укрепления. Веднага след края на тази акция Цезар директно повежда 13 кавалерийски кохорти (ок. 6000 души) към външния обръч и неочаквано удря външните галски войски, сред които настава паника, защото част от другите кохорти успява да мине в техния тил и да ги удари оттам. Авторитетното присъствие на самия Цезар оказва влияние и върху римляните и върху галите, а галите изпаднали в тежко положение и забелазвящи че към мястото на битката се придвижват още кохорти започват отстъпление. Конниците ги последват и започва масово клане, пада убит Седулий, вождът на лемовиките, а Веркасивеланий е пленен по време на безредното отстъпление, 74 бойни знамена са донесени в краката на Цезар. Малцина успяват да се доберат живи в лагера на галите. Всичко това ясно се вижда от хълма на Алезия и отчаяните гали окончателно се изтеглят от римските укрепления. Узнавайки това остатъците от външните галски войски излизат от лагера си и напускат бойното поле. Възможността цялата галска армия да бъде унищожена е изпусната поради голямата преумора на легионерите натрупана през целодневния бой, но конниците все пак застигат ариергарда на галите и успяват да им нанесат още големи жертви, както и да вземат пленници. Оцелелите се пръскат в различни посоки. При това положение на следващия ден Версенжеторикс капитулира окончателно и се предава на Цезар. Когато вестта за това достига Рим там е отправена 20 дневна публична благодарствена молитва.

Военен кораб с оборудване за американската армия в пристанището Искендерун (Турция) по време на войната в Ирак.