Warlord

На мен пък ми е интересно кога и кого ще обвинят и за нормалните

Разрухата на Рашомон Скръб, заровена сред пепелища страшни в моята душа...

Е трябва да признаем, че е без припаси и попълнения и по план отстъпва, до контраатаката при Балатон. Но наистина немците при сходни обстоятелства имат успехи срещу кажи речи всички по-важни страни срещу които са воювали.

Хм, еми не е зле 4-5 дивизии, срещу 5-6 от наша страна, само че нашите са обикновени пехотни всичките.

Аз пак да върна на Драва, имаш ли информация какви немски части са действали на нашия участък там?

Гледайте го наистина - това е филма! Сега започнах и сериала за Иван Грозни, ама е с класи под "Ликвидация", определено нискобюджетна и набързо скалъпена работа изглежда засега, дървените актьори с нищо не компенсират тези недостатъци, чудя се дали да го продължавам...

Хайде за да не се карате аз ще му туря ключа

Подкрепям, подкрепям а допълвам и с по-нататъшните подвизи, като Дравската операция.

Същия. Кожените или косматите гащи също, зависи от превода, защото като верен езичник е носил разни одрани животни на пояса си а и много викинги приели християнството в последствие също не са се притеснявали да го правят.

Ами не съм много вещ по религиозните въпроси, знам че мисионерите отпреди това са били плъзнали и натам, но до каква степен уелсците са възприели християнството в този период не ми беше известно, така че може да понапишеш във форума повече за техния келтско-християнски религиозен микс За „Кървавия орел” или „полета на орела” не бях съвсем сигурен за точното му приложение, понеже не съм чел сагите (само съм чел за какво става въпрос в тях ), та ребрата се чупят и натискат по точно определен начин, така че бавно да се разтварят за да продължи по-дълго агонията на нещастната жертва, като разкъсват месото и постепенно вътрешностите изпадат сами защото няма какво да ги държи, докато най-накрая ребрата се разперват като орел в полет. И така аз продължавам по заданието: След опустошението на Нортумбрия сянката на викингската заплаха надвисва и над Мерсия, но на помощ идват и войските на уесекският крал Етелред, които с общи усилия успяват да спрат викингите и да сключат с тях договор (868 г.) в Нотингам, според който те се задължават да не нападат Мерсия и Уесекс. Може да се каже, че тази кампания завършва доста успешно за тях защото тези територии така и не попадат под властта на датчаните, но разбира се мира се оказва крехък и сблъсъците продължават. Датчаните се насочват към Фен, където разграбват местните богати абатства, а след това подлагат на опустошение Питърбъро, Кроуленд и Или. Монасите са избивани, а произведенията на изкуството им разграбвани или унищожавани. Подир тези събития датчаните неочаквано нахлуват от там в Източна Англия въпреки крехкия им мир. Войските им са разбити, а последният крал на Източна Англия – Едмунд пада в плен. Пълководецът на датчаните Гутрум заповядва да го завържат за едно дърво и да го разстрелят с лъкове. По-късно той е канонизиран за светец и често изобразяван по витражите на църквите по източното крайбрежие на Англия. Гутрум поставя неговата корона на главата си, а земите на кралството му раздава на своите воини за обработване. Изтоштена от войните, изоставена от Етелред и уплашена от случилото се в Източна Англия, Мерсия се съгласява да признае датчаните за свои повелители и да им плаща годишен данък. Така обединителите от Уесекс губят цяла Англия на север от Темза, като и тяхното съществуване в този момент виси под въпрос. Междувременно датчаните навлизат по долината на Темза и се насочват към Рединг. Те заемат там стратегическите височини контролиращи долината Уайтхорс и по този начин налагат на Етелред да даде там сражението срещу тях. Той никак не желаел да започва битката, поне не и докато не мине обяда и тържественото богослужение. Около пет часа по-малкият му брат Алфред стои на коня си пред войските с наредба да не предприема нищо, докато най-накрая краля се появява и лично дава заповедта за атака. Англосаксонците се бият яростно и успяват да изтласкат датчаните от позициите им и те се изтеглят към Кенет, където обаче идват техни подкрепления и след две седмици викингските войски отново се впускат в щурм. Този път армията на Уесекс е разбита при Мъртън. Налага се спешно отстъпление, както и осигуряване на време за почивка и попълване на войските, през което време обаче крал Етелред издъхва от раните си нанесени му в битката и властта преминава към брат му Алфред. Той от своя страна също понася още няколко поражения в продължилата военна кампания, но успява да склони викингите да приемат неговия дан и да го оставят на мира (само за няколко години естествено). Датчаните превземат Лондон през 871 г., предприемат още едно нахлуване в Мерсия и след тези събития като цяло пристъпват към усвояване на завзетите земи на Албиона. През 876 г. Халфдан разпределя земите в Нортумбрия и както хронистът пише: Част от воините, които не желаят да установят в окупираните земи се насочва отново към Уесекс, но там ситуацията вече се е променила. Новият крал Алфред, взел короната едва 22 годишен, успява да се възползва максимално от петте мирни години след сключването на примирие с датчаните. Той умело анализира врага след натрупания опит във войните срещу викингите и да анализира правилно някои важни особености в тяхното поведение по време на бойни действия – главно активното използване на флота и стремежа да заставят врага да се бие с тях на открит терен. Парадоксарно, но дошлите на кораби англи и сакси заселили Албиона към този момент вече съвсем са загубили мореплавателските си умения и никое от кралствата не разполага със значителен флот и познания в навигацията. Така че Алфред в пълна тайна започва интензивно речно корабостроене и за няколко години успява да построи солиден флот, с който през 875 г. излиза в крайбрежните води на Англия и нанася няколко поражения на датчаните макар и не големи. Но това е оказва голямо въздействие на бойния дух на войските. Според хрониките в едно от победните сражения с флота на датския конунг Убби е пленено знаме, което според легендата е ушито от три от дъщерите на легендарният Рагнар Лодброк само за един ден, на него е изобразен гарван с разперени крила призоваващ викингите към атака. Алфред прави и военни реформи, като изоставя принципа на набиране на народно опълчение и започва сформирането на воинско съсловие. Като неговите членове са освободени от задължения по обработка на земята и според заслугите в последствие стават земевладелци в чиито имоти работят крепостни селяни. Освен това Алфред започва ремонт на стари крепости и строи нови, подходящи за да могат да се държат големи гарнизони там, с които да се отразяват атаките на неголеми противникови отряди или да издържат на обсади докато пристигнат основните сили на кралството. След падането на Лондон датчаните като цяло пазят силите си, предприемайки спорадични дребни набези и започват бавно да усвояват заетите от тях земи. Това сравнително затишие е нарушено през пролетта на 874 г. когато последва внезапен удар по Мерсия, чиито войски санапълно разгромени. Краля им бяга във Франция, а на трона викингите качват свое протеже. Опустошавайки и каквото е останало за опустошаване в околните земи крал Гутрум се връща в Източна Англия за кратка почивка и събиране на подкрепления за бъдещо нахлуване в Уесекс. Алберт навреме узнава за тези планове и започва подготовка за отбрана. През 876 г. Гутрум се спуска на юг с войските си, а флота му се появява при Уергъм. Флотите се сблъскват, датският е отклонен, но се добира до Ексетър където вдига и част от уелсците срещу Уесекс. Новината за загубата на датския флот стига до двата лагера и Гутрум решава да преустанови атаката, по предложение на Алфред, като и той се премества към Ексетър. Знаейки, че неминуемо другата година ще последва нов удар, Алфред трескаво подготвя през цялата зима войската и флота си за следващата кампания. Още в ранната пролет на 877 г. войските му обкръжават Ексетър, а флота му заел позиции по крайбрежието изолирайки датчаните от възможност за отстъпление и получаване на подкрепления. Датския флот пристига от Уергъм и прави опит да разкъса блокадата, но този път природните бедствия се оказват съюзник на Алфред, излиза силна буря в морето и разбива голяма част от датските кораби в крайбрежните скали. Скоро глада и отчаянието заставят обсадените викинги да се съгласят на преговори и да капитулират пред Алфред. Сключва се мир в крайна сметка, според който датчаните оставят заложници, плащат откуп и със свещена церемония позорно дават клетва да не безпокоят повече кралството на Алфред, след което са пуснати и не след дълго също така позорно нарушават тази клетва. Привидно датчаните отеват на север, но не надалеч. Те се разполагат край Глостър, където изчакват скоро пристигналите подкрепления. Алфред не очаква толкова скоро те да се завърнат и разпуска временно войските оттегляйки се в едно от владенията си в Съмърсет. Датчаните само такъв момент и очакват. Викингските отряди нахлуват по няколко направления в Уесекс, чиито войски са в невъзможност да организират навременна и ефективна отбрана. Викингите се разхождат из цялото кралство сеейки смърт навсякъде сред мирното население и леко преодолявайки малките набързо сформирани местни отряди. Алфред бяга с малък отряд в блатата на о. Атълни и построява там укрепление. От там той следи придвижването на датчаните и предприема кратки излизания от лагера завършили успешно. В последствие минава в решително контранастъпление, изпращайки вестоносци до близко отстоящите земи с призиви за стичане на опълченията на уговорено място и час за съединението на уесекските войски. На седмата седмица след Великден 878 г. Алфрет излиза от лагера си в блатата и пристига при камъка на Екберт, където го чакат подкрепленията му от Съмърсет, Хемпшир и Уйлтшир. След което от Оукли в Уйлтшир той се насочва към Едингтън попълвайки своите войски по пътя. При Едингтън уесекските войски срещат датските и ги разбиват. Предалите се датчани отново дават заложници и обещания, че ще напуснат завинаги Уесекс, а крал Гутрун и личната му свита обещават да приемат християнството. Като този път всичко обещано е щателно изпълнено. Три седмици по-късно Гутрум пристига заедно с 30 от най-добрите си воини в Ор близо до Атънли. Алфред става кръстник на Гутрум по време на състоялата се в Уедмор церемония. Гутрум и отрядът му остават там за 18 дни, като получава ценни подаръци от кръстника си. Също така в Уедмор се сключва договор за окончателното разделяне на властта над Албиона между датчани и англичани. Под властта на датчаните остават цяла Нортумбрия, източната част от Мерсия, цяла Източна Англия и Есекс с Лондон. Тази територия става известна като Дейнло (област под датски закон). Останалата част от Англия включваща западната част на Мерсия, Кент и съсекс преминават към Уесекс. Границата минава по р. Темза и нейния приток Лий, достига до притока Уз и от Бедфорд продължава по стария римски път.

Хаха як лаф и доста верен. Дори и пословични морски юначаги като викингите са се прикрепяли като кърлежи към сушата и рядко са извършвали експедиции на вътре в открито море, като дори и да търсят точно определено място по този начин и успеят да го нацелят така с +/- 100 км разминаване се е смятало за огромен успех на тогавашната навигация. На гърците обаче Егейско море им е много по-удобно - там климатът е бил мек и през зимата, нямало е страшни бури като в Северно море, та дори и в Черно море, освен това то е тясно и обградено отвсякъде от суша и то все гръцки територии, а в самото море има множество аархипелази и островчета, така че постоянно на хоризонта излиза някаква суша и няма начин да се объркаш или изгубиш там. п.п. трябва някой път като не ме мързи да продължа каталога, но засега от това което е качено горе-долу може да се проследи еволюцията на римските бойни галери до късно византийския дромон (или поне това което се знае за него) - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7105&st=0&p=69704&#entry69704

И дипломатите ни да не бяха гъзолизци... и така на татъка няма смисъл.

Коджиро срещу Мусаши Барабаните на смъртта бият в чест на лястовицата!!!

Но не и при свободния свят важното е че не са ни доорязали и в тая война.

Тогава са се надявали да има полза. И навярно е имало, ако въобще не се бяхме включили в антихитлеристката коалиция съвсем щяха да ни набедят за победена вражеска страна, можеха да ни наложат още по-тежки санкции, можеше и територии да загубим още...

Ами той дромона си е ъпгрейдвана антична бирема. Реконструкцията не е лоша, но ми се струва, че трябва да има по-голяма дървена кула и за тарана не съм сигурен дали е използван вече, защото се е разчитало на катапултите, копиехвъргачите от кулите и гръцкия огън, както и на абордажите отколкото на маневри и таранни удари като в античността. Ето още възстановки:

В началото на ІХ в. при управлението на крал Егберт Уесекс успява да подчини с огън и меч Мерсия (825 г.) и с това и нейните васални Кент и Съсекс признават неговата власт. В последствие същото се случва и с Източна Англия и Нортумбрия. Като към края на управлението си подчинява окончателно и келтите превземайки Честър и о. Ангълси (най-големият център на келтската религия на британските острови), налагайки християнството и практически установява контрол над почти цяла Британия. Според саксонските летописи ежегодните набези на норвежките викинги в Англия започват от 789 г. . През 793 г. датчаните разграбват манастира св. Кутберт на о. Линдисфарн, а през 795 г. викингите се появяват и по брегове на самата Англия и до източните крайбрежия на Ирландия. Така че по времето когато Егберт обединява Англия тя вече е обкръжена и атакувана от всички страни от викингите. Като самият той претърпява поражение от техните отряди при Чаръмптън, войските му се разбягват и той едва се спасява от бойното поле. Викингите се появяват и в Корнуол по време на келтското въстание, когато Егберт съумява да извоюва победа над враговете си, но това забавя не за дълго викингските набези и скоро те отново се усилват. Датчаните налитат предимно по южното и източното крайбрежие, а норвежците – по северното и западното овладявайки в кратко време Оркнейските и Шетландските о-ви, а в последствие проникват и в Северна и Централна Ирландия и на о. Ман, който правят център на местните си владения. До 30-те г. на ІХ в. викингите нападат поселенията и манастирите разположени непосредствено до брега и устията на реките, като рядко се отдалечавали на повече от 10-15 км от там. Обикновено нападенията извършват през лятото и към неговия край откарват плячката обратно в родните си места изчаквайки до следващото лято, когато започва поредната кампания. Ето как един анонимен летописец описва тези събития: В това време местните кралства отново затъват в междуособици и изпадат в невъзможност да създадат общ фронт за отбрана против нашествениците. Освен това англите и саксите в продължение на няколко века уседнал живот забравят своите мореплавателски умения и не могат да удържат атаките на групи от десетки, а понякога и стотици викингски дракари откъм морето. А уелсците и келтите често застават на страната на викингските отряди в тези боеве. А също така и викингските набези започват да придобиват все по-организиран характер. През 832 г. норвежките викинги внезапно връхлитат Ирландия, техния водач Тургейс превзема и се установява в Ълстър и религиозния център Алмах. От там в кратко време подчинява цяла Ирландия със силата на меча и става неин върховен господар. Част от ирландците се присъединяват към него, но и много от тях започват въстаническа борба, като в крайна сметка успяват да пленят и екзекутират Тургейс. За няколко години настъпва затишие, но през 853 г. обаче пристига нова още по-крупна вълна от норвежки викинги водена от Олаф Белия. Ирландските племена решават да признаят властта му и да платят необходимия дан. Малко по-късно през същата тази 853 г. дракарите се появяват и на хоризонта на Албиона. Първата вълна на датските викинги помита Източна Англия, графство Кент, Корнуол и остров Шеп в устието на Темза. Единствено синът на Егберт – Етелвулф успява да разбие датчаните в битката при Ейкли и да усмири уелсците, но това донася само няколко години утихване на норманската буря и все пак това са цели 8 години затишие по бреговете на Уесекс, докато по останалите крайбрежия яростните атаки продължават непрестанно всяка следваща година. По същото време в тактиката на датските нашествия настъпват промени, още по-обезпокоителни за британците. През 840 г. датчаните за първи път нахлуват в Англия с коне. А в 851 г. те за първи път не си тръгват през есента, а остават да прекарат зимата в Англия. С това практически започва датската колонизация на Англия. Една от най-колоритните фигури на епохата тогава е станалият още приживе легендарен викингски вожд Рагнар Лодброк, споменаван както в скандинавските саги, така и в европейските хроники. Той силно се откроява сред своите воини с огромен ръст, невероятна сила и безмерна жестокост. Водейки отряд от около 5000 викинги той осъществява поредица от опустошителни походи в Англия и Франция, където дори превзема Париж и става напълно уверен в своята непобедимост. Но веднъж се случва така, че по време на поредния поход към Йорк буря разбива корабите му в бреговете на Нортумбрия и озовавайки се там с малък свой отряд той се натъква на кралската армия, която успява да го обкръжи и избие воините му, а него – да плени. По заповед на крал Ела Рагнар е хвърлен в яма с пепелянки (единственото отровно влечуго на острова), където той загинал пеейки бойни песни. Викингите разбира се ненавиждат смъртта, ако тя не е настъпила с меч в ръка, затова и когато синовете на Рагнар научават как е загинал баща им побесняват и се заклеват да отмъстят за него, като скоро вдигат датските викинги и дракарите отново се понасят на талази към Албиона. Естествено първата цел е Нортумбрия, където в този момент се води борба между двама кандидати за трона. При вида на викингските пълчища двамата претенденти обединяват войските си в опит да спрат общия враг, но са пометени, като и двамата оставят главите си под стените на Йорк. На 1 ноем. 866 г. датските войски влизат в крепостта Йорк. Югоизточна Нортумбрия потъва в пепелища... А в същото време норвежците нахлуват и опустошават и северозападната й част (без да има сигурни доказателства за съгласуваност между двете групи в тази кампания). Двама от синовете на Рагнар Лодброк – Ингвар и Халфдан, които също така са свирепи воини с репутация на берсеркери, намират и залавят на свой ред крал Ела и го подлагат на жестока и мъчителна смърт изрязвайки орел на гърба му и изтръгвайки вътрешностите от изпотрошените му ребра като отмъщение за позорната смърт на баща им. Айде нека да завършим с кулминацията на тая свежа варварска историйка че почна да става късно, а нямам навика да пиша много дълги постове. Но ако има заинтересовани ще продължим сагата и по-нататък!

Ясно е че може така. Друг пример са среднощните самурайски налети по палубите на корейско-китайско-монголската флота край Киушиу (1274 г.) осъществявани с най-обикновени лодки и завършили с чудовищни загуби за корабите и екипажите им. Тук имах предвид, че нямат шанс в открит бой. Не са много примерите за подобни завоевания обаче. Даже се сещам за случая когато Самуил обсажда Драч, града се предава, ама корабите офейкват през това време, доколкото си спомням Ашот Таронит така се спасява от там. Друг пример - Крум превзема Месемврия, но какво хваща от нейния флот - нищо, само няколко медни сифона, които също са му безполезни защото не знае тайната на гръцкия огън. А тва горе е по-скоро античния модел - трирема, макар и същия термин да се използва паралелно и през средновековието, но е също така разчитащ на маневреност и таранни удари с носа.

Това че Русия е в целия дипломатически водовъртеж в навечерието на войната не означава, че тя е започнала войната или пък че войната е само по нейна вина. Както и другите две твърдения, че ние сме били "прецакали" войната при Добро поле и че унгарците са ръководели външната политика. Не е по темата, ама толкова много щуротии на едно място някак си не може да останат така!

Никой говоря по принцип, защото от последните мнения излезе, че византийския флот през ранното средновековие бил сбирщайн от потрОшени гемии.

Щурмовото оръдие немско ли е? Прилича ми на Sturmgeschütz 3 или 4. А за изчакването и влаченето - нормално, у са мите войници не е имало никаква особена мотивация да бързат да се бият с немците затова са изчаквали стараейки се да не си трошат главите много много, след като това вече реално е в интерес само за другите страни, не и за у нас където вече немски войски няма. И все пак по-натам особено като започва Балатонската операция си е голем зор и за нашите.

Има си точен термин за тогавашните византийски кораби - "Дромон" и за времето си е бил най-добрия в Средиземноморието. Арабските са били горе-долу същите, но е абсурд да се постигне нещо с еднодръвки или речни лодки срещу боен дромон.

Ами разгледай го на Гугъл ърт - там ясно личат руслата на някогашните реки, това е сигурно доказателство, че някога е имало доста вода там. По принцип Централна Азия е била доста по-плодородна в зората на историята двуречието на Аму-даря и Сырдаря са били също толкова добри колкото и Месопотамия, пустинята Такламакан - същоспомни си за намерените гробници на червенокоси хора там ). От чисто геологическа гледна точка широките вътрешноконтинентални райони д0алеч от океанските мусони и достатъчно заобградени от високи планини, които спират дъждовните облаци и на всичкото отгоре безотточни области са обречени на бавно, но сигурно изсушаване. п.п. в руската уйкипедия се изказва мнението, че учените смятали именно платото Устюрт за границата между Азия и Европа, а не реката Урал, чийто ландшафт и на двата бряга е практически идентичен. п.п.п. сега се сетих за Узбой, че имаше сухо русло, което всъщност е бифуракция на Амударя, което се разклонява преди делтата на запад, влива се в едно езеро (трябва да проверя как се казваше), а езерото се оттича покрай планината Балкан в Каспийско море, като образува каменен каньон, който на места е широк едва два метра, което значи, че реката е била доста буйна във дъждовния сезон някога. Мисля, че за последен път от там е течала вода в края на 19 век. Но на много карти на Персийската империя между другото тази бифуракция е показана като течаща река и северна граница на империята.

Зависи колко в миналото но да - определено е бил различен някога ландшафтът, забелязват се гъсти системи от речни русла в тази планина, но всички са изсъхнали в днешно време. Вероятно са били предимно с дъждовно питание и са се стичали доста буйно към околната пустиня, когато тогава явно е била блатиста и зелена равнина (руслата се губят в нея, а има и остатъци от езера - сега солончаци).

А намерих малко (и то стари, някои са от 1988!) от областта около планината Балкан