Warlord

Ами то никога не е имало голямо разбирателство между отделните държави. В днешно време кризата в ъв взаимоотношенията между държавите е още по-опасна, защото е все по-трудно един конфликт да остане локален, а често се засягат и намесват много други страни. Особено при по-големите и силни държави кризата застрашава целия свят, а наличието на ядрено оръжие застрашава и самото съществуване на човечеството.

Приятелю това е най-успешното въстание и е постигнало точно това, което е било поставено за цел. Предводителите на БРЦК прекрасно са знаели, че с шепа злевъоръжени въстанници нямат никакъв шанс срещу редовната турска армия. Тяхната цел е била именно да умрат в огъня на тази национална революция и кръвта от кървавото и потушаване да покапе по масата за преговори и да натежи в полза на интересите на България. Точно така и става - въстанието е жестоко потушено, жертвите са над 30 000, включително жени и деца. Така революционерите популяризират българския въпрос и той стига до ушите на цяла Европа, където обществеността и интелигенцията са потресени от варварските зверства извършвани в тяхно време в самата Европа. Тогава Великите сили свикват конференция на която взимат решението за създаване на нова славянска държава на Балканите и възлагат на Русия да изпълни тази задача. Това е безпрецедентен случай в нашата история, когато всичките Велики сили са се съобразили с исканията и целите на нашите революционери от БРЦК, които се явяват и най-успешните политици в новата ни история. Самото въстание не успява във военно-теоретически план, но успява в политически. Спомняте ли си думите на Бенковски, предадени от Захари Стоянов, когато войводата вижда прииждащите безбройни турски пълчища и отчаяната съпротива на въстаниците. Знаейки, че войната е загубена и че всички ги очаква смърт, той казва само: "Няма значение, в сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!"

Болезнено прав е Хънтингтън по тези въпроси. "Сблъсъкът на цивилизациите" е един много добър ответен отговор на всички изказани тези, че за в бъдеще ще бъде изграден вечен мир по целия свят, границите ще паднат, народите ще се обичат, както и на книги като "Краят на Историята" от Фукуяма.

Женшен (Panax ginseng) - многогодишно тревисто растение от семейство аралиеви. Расте и се отглежда в Китай, Корея и др. Коренът му съдържа панаксосапонин. То е ценно лекарствено растение и се използва в медицината като тонизиращо и стимулиращо средство.

8) не е хазари (те са народ) нито номади (това е название за степните чергарски племена) може да е багаин само тази от титлите, които са известни има 4-та буква "А".

Ами аз бих си избрал Залмокис или Телхинес защото 3-тата буква трябва да е "л" за да се получи ревоЛюция.

Което естествено не пречи това да ни е страничното занимание нали?

Е на исторически винаги може. Аз например съм на половин час с рейса от Националния исторически музей в Бояна, така че, който е от София може да се разберем да отидем до там - има много какво да се види.

Ами досега това което постнах тук е единствения такъв пример, който съм срещал. Е няма как по-късно да не е усвоена и приложена тази идея и от другите де

Еми аз съм твърдо за... макар, че в Мелник виното е доста прехвалено, казвали са ми, че по нищо не се различавало от купешкото в София (поне по-евтиното в мелнишките механи). А и край Мелник няма обекти, освен ако не открием някой неизвестен досега

А 15) не е Борис, а Коцел и ако последното е Баязид, то според мен вертикалната дума е Неолитна революция. Колобри също не е вярно, ще погледна за жреческите титли при прабългарите. Но за стопански прогрес от 6000 до 3000 г. пр. хр. съм почти сигурен няма какво друго да е.

Не е Перун - той е славянски бог, не тракийски.

Ето още няколко.

Ами брегови батареи, които да охраняват бреговете от вражески десант и то с по-мощни оръдия от гореспоменатите са имали по същото време и англичаните, американците, французите и немците мисля. Особено англичаните, защото при тях единствения начин за нахлуване на вражески войски (освен въздушен десант) е откъм брега. Руснаците просто са приложили идеята да ги разположат на подвижни платформи по жп линии успоредни на брега - това е иновацията, като са и на достатъчно голямо разстояние и бързо подвижни - така са доста объркващи и трудно поразяеми за врага.

Има два основни вида бумеранга (ако не се смятат различните форми на днешните спортни бумеранги) - праволетящи и връщащи се. Те са известни отдавна - за праволетящите се споменава още в речника на Колинс, издаден в Англия през 1798 г. А за другия тип за първи път се съобщава от Томас Мичел от Австралия, но информацията остава далече от обикновените хора. Първичните бумеранги са били праволетящите и са били измислени едновременно на няколко места, независимо едно от друго - на остров Тасмания, в Африка (по поречието на Нил в Судан), в Индия (край Мадура), в Северна Америка (Мексико и Аризона) и дори в Европа (Холандия и Дания). Още далеч в предисторически времена хората са стигали в определен момент от развитието си до изобретяването на тези "летящи боздугани", но след време са ги изоставяли и забравяли, увлечени в откриването на нови оръжия. Единствено австралийските аборигени са запазили бумеранга в арсенала си. Те си служели с него по време на лов и война. Но не всички австралийци, а само тези по западното крайбрежие на континента. Така след дълъг период на употреба те постепенно достигнали до невероятното му усъвършенстване във "връщащ се". Тук вероятно са изиграли роля и специфичните особености на австралийския ландшафт - безкрайни тревисти равнини, които дават възможност врага или дивеча да бъде забелязван от далече. Разликата между двата основни вида, е че праволетящият бумеранг се е използвал за пряко поразяване на цел - дивеч или човек - и си оставал на мястото на удара. Той тежал до един килограм и можел да прелети около 150 метра. Бойните бумеранги се заостряли в единия край, за да нанасят колкото е възможно повече поражения, попаднат ли сред група врагове. Разбира се за да се улучи безотказно такава далечна цел са необходими специални дълги тренировки. Изучаването на кривия къс дърво от клон или от жилав корен, започвало от стругуването, закривяването му на огън и крайното му оформяне от неговия майстор. Всеки австралийски бумеранг, изработен по традиционен начин, представлявал истински уникат. След дълго мятане човекът усвоявал специфичните особености и качества на оръжието си и достигал до такова усъвършенстване в боравенето с него, че да го чувства като продължение на ръката си. Стоварването на еднокилограмовата тояга върху главата или тялото на човека или дивеча заедно с инерцията от полета (ако не го убиела на място) водело поне до кратко замайване, което е достатъчно за ловеца да стигне до жертвата и да я прободе с копието си. Връщащият се бумеранг представлявал истинско чудо от гледна точка на аеродинамиката, бил изработван далеч по-грижливо и тежал до половин килограм. Обаче да се хвърли такъв бумеранг, да прелети петнайсетина метра, да убие няколко птици от уплашеното ято и да се върне обратно при човека, който само протяга ръка и го хваща е невъзможно. При удар в дивеча неговата траектория силно се нарушава и той далеч не пада в краката на човека, който го е метнал. Но при неуспешен опит все пак се връща обратно и човека може бързо да го вземе и хвърли повторно, което също е голямо предимство. Счита се, че при лов връщащият се бумеранг се е използвал най-вече за подплашване на кацнали по повърхността на водоемите птици (патици, гъски и др.). Като след това птиците излитат ниско над земята и биват улавяни с предварително опънати край брега мрежи.

Етнологията е доста интересна, тя се занимава с произхода, обичаите, традициите, начинът на живот на отделните народи и етноси, тяхното групиране и история. Между другото преди няколко години и аз се пробвах на кандидат студентските в СУ по История, но също не се бях подготвил добре и го карах повече на обща култура. Падна се темата за Паисий, Софроний и възраждането, пък аз бях наблегнал повече на средновековието. Написах 14 страници, но изкарах добър 3.63, което не ми стигна за да ме приемат.

Първите 6 са верни защото излиза "неолит...", но в следващите няколко явно има допуснати грешки защото нищо не ми се връзва.

Доколкото знам заплащането е скромно, а работата е доста хамалска, освен ако не си на специализация там или не работиш в екип с археолози.

Когато става въпрос за пропаганда и промиване на мозъци - да. Първо решаваме каква е историческата истина и след това започваме да я доказваме. От това и нашата история е доста пострадала. Не толкова от преднамерени погрешни изводи и заключения насочващи проучванията в грешна насока, колкото от фалшифициране и унищожаване на документи и находки.

В средата на 20-те години в СССР възниква идея бреговата отбрана на стационарните батареи да се подсили с подвижни големокалибрени оръдейни системи, които да посрещат атакуващите кораби на по-голямо разстояние от сушата. За тази цел успоредно с бреговата ивица се строят железопътни линии. Инженер А. Дукелски предложил да се използват 356 мм оръдия, които били предназначени за линейни крайцери от типа "Измаил", но не са построени. Идеята била одобрена и през 1930 г. специално конструкторско бюро в Съветския съюз се заема с решаването на изключително сложната задача. Железопътната оръдейна платформа е трябвало да не излиза извън приетите габарити за този вид транспорт и да се движи по завоите със стандартните радиуси. За да се разпредели върху релсите и траверсите огромната маса, снабдяват платформата с няколко оси. Железопътните транспортьори изпитали с морски дванадесет-дюймови оръдия с дължина на цевта 52 калибъра. Можело да се води огън по всички направления при вертикален ъгъл на обстрел от -2 до +50 градуса. С модернизирани високоточни оптически прибори - стереотеодолити, визири и панорамни мерници, морските цели можели вече да бъдат обстрелвани на разстояние от десетки километри. 305-мм оръдие на транспортната платформа ТМ-2-12 дълга 33,72, с маса 50,8 тона, стреляло с 470,5-кг снаряди, които излитали от цевта с начална скорост 823м/сек и поразявали цели на разстояние до 30,2 км. Към балтийския и тихоокеанския флот съществували цели бригади железопътна артилерия, които при необходимост били премествани на определени участъци по крайбрежието, където се очаквало да се появят крупни морски сили. Те били снабдени със специално конструирани за тях 100-мм и 180-мм оръдия, много по-ефикасни от старите образци. Въпреки ограниченията на жп линията за маневриране, оръдейните системи успявали да променят позициите си при крайна необходимост и да измамят противника. Стреляло едно оръдие, замлъквало, започвало да стреля второ и когато се включвало трето, първото вече било се изместило на нова огнева позиция по протежение на жп линията.

14)Славянското племе, заселило се в Албания и Епир е ваюнити 7)"Рожденото име на виден европейски просветител" - тук трябва да излезнат някакви букви, защото от това общо условие нищо не ми идва наум.

Не съм. Иначе за другото незнам - може би в СУ.

Що така бе Византиец? Иначе и при Царевец в Търново маи се пражят още разкопки...

Ами мисля, че не е чак толкова неосъществимо. По принцип има работа за общи работници при разкопките, за което и се заплаща. Така, че може и да се уреди нещо и да се организираме. Но аз досега не съм участвал в разкопки и незнам как стоят нещата. Може би Сириеца ще каже какви са възможностите. Защото лятото ако сме свободни за няколко дена ще е много хубаво ако организираме нещо подобно.

2) Венеди или Венети 3) Светослав 5) Владимир 9) патриций 10) Вселенски 16) Одриси Засега за това съм сигурен, но бързам, по-късно или утре мога да ти дам всичките отговори.