Warlord

Иска се да предлагаме проекти ли?

Ако си чувал българската група "Балканджи" предполагам знаеш как идеално се съчетават двете едновременно.

Аз слушам най-много Хеви метъл и въобще всякакъв друг тип метъл, стига да не избива към хард кор или индъстриъл. Този музикален жанр е може би най-разнообразен, красив, интересен и неизчерпаем. Иначе според мен най-добрата музика сътворявана някога е класическата и най-вече Вагнер, Бах, Бетовен, Вивалди и тн. Но все още съм твърде млад и див за да седна и да си пусна такава музика докато си пия бирата с приятели примерно Харесват ми и българските народни песни, българските класици и композитори от началото на ХХ в., хора, маршове и др. По принцип оригиналната етно и фолк музика (не само българска) ми харесва защото е автентична и датира от векове и хилядолетия.

Ами аз съм за втория варянт - по-добре да става по-бавно, но да е по-изпипано.

Пътеводител на галактическия стопаджия. Дъглас Адамс е абсолютен олигофрен!

Хм, много странно повърхностно обобщение изпълнено с неуточнения и то за период на 200 години войни и сблъсъци. Чудно ми е как са изчислили точния брой на армиите и го твърдят с такава сигурност.

Ами преценил е, че силите му няма да стигнат за успешна обсада на града. Константинопол е практически непревзимаем без флот. Симеон естествено е знаел това и е започнал преговори с арабите за съвместни бойни действия срещу Византия. Той превзема крепоста Галиполи с цел да установи контрол над Дарданелите и да изолира Константинопол от Егейско море. След това изпраща посолство до силния Египетски халифат с предложение към халифа да му помогне за обсадата на Константинопол. Условието било арабския флот да блокира града откъм морето, а българите да го атакуват по суша. Като според споразумението плячката, която вземат българите от богатата византийска столица ще бъде разделена по равно с арабите, а самият град остава за Симеон. Египетския халиф посреща радушно българските пратеници и се съгласява с условията. Само, че на път за България делегацията е пленена от византийците. Те убиват на място българските посланници, а арабските пускат обратно в Египет, като с богати дарове успяват да ги разубедят от бъдещи бойни действия срещу Византия. Ако Българо-арабският съюз се беше осъществил, Византия щеше да изпадне в критично положение. Блокиран откъм морето и сушата огромният и пренаселен град нямаше да издържи дълго на глада, болестите и битката с многобройните български и арабски войски от две страни. А с падането на Константинопол моментално щеше да се срути и цялата империя. Симеон лесно щеше да доунищожи остатъците й на Балканите (Солун, Драч и Пелопонеския полуостров), а арабите щяха безпрепятствено да нахлуят в Мала Азия и да я превземат... Естествено този сценарий може да придобие и съвсем друго развитие, ако в конфликта се намесят други племена или държави, или пък в последствие възникнат спорове между българите и арабите и те не успеят да се разберат помежду си за бойните действия или за плячката.

Така е да, споменава се и че белият кон на царя бил пронизан с копие в мелето и издъхнал. Просто всичко е било на кантар, а положението е било крайно критично след като самият цар се хвърля през глава в боя. Тук разполагам с една книга на Военно издателство където са дадени планове на някои от по-важните битки с разположението на войските, ходовете и придвижването им. Естествено за тези от Средновековието не може да се твърди със сигурност, че 100% така са протекли. Но са направени възможно най-точните възстановки като се вземат в предвид първо данните от изворите, особеностите на самия терен, въоръжението и обичайните тактики на воюващите страни и въз основа на това в моментите където не е много ясно какво точно е станало се правят предположения въз основа на военната тактика и стратегия как най-вероятно биха постъпили едните, как биха отвърнали другите. Специално за Ахелой много лесно може да се установи точно кой фланг се е огънал стига само да хвърлиш едно око на теренът върху, който се е водило сражението. Византийците нападат от юг, Симеон седи на възвишение западно от битката, а морето е от изток. Посочва се, че много от византийците били изтласкани към морето и се издавили. Следователно десният им фланг се е бил изнесъл напред и е бил огънал българският боен ред. А Симеон удря отстрани първо левия и го помита и след това силите му се разделят и удрят центъра и десния като ги притиска към морето, а те панически се опитват да избягат на юг. Жалко, че немога да кача план на битката, така е доста по-прегледно и може да се добие по-точна представа.

Ами трябва просто да се направи обстоен и по-внимателен критичен анализ на наличните документи даващи сведения за времето но Борис І. Значи за войните от ранния период на управлението му са доста по-оскъдни данните и в първият ми пост в темата съм очертал общия ход на събитията и последиците. Трудно е да се подготви по-подробен материал по този въпрос. А това е засега, което аз мога да направя. п.п. Успех с третия брой.

Да Бойна слава е форумът, там пуснах и темата за заблужденията около Борис, но там тя не предизвика особен интерес. Значи и аз като теб се интересувам от самото протичане на битките, числеността, стратегията. Сведенията конкретно за тази битка са сравнително изчерпателни и може да си представим как е протекла. В момента изворите не са ми под ръка за да цитирам точно, но там е упоменато, че Лъв Фока разпределя войските си на три части с център и две крила и веднага въвежда и резерва си. Под напора на византийците пише, че част от българите започнали трескаво да отстъпват, но после е посочено, че "това отстъпление не било случайно". За самия Симеон се споменава, че наблюдавал развоя на битката от едно удобно възвишение отстрани и точно в критичния момент се спуснал заедно с тежката конница и нанесъл тежък удар по фланга на византийците.

Абе и образът на Расате е леко оформен като за литературна творба. В никой извор не се споменава за опит за връщането на езичеството. Има податки за това, че е искал да развали съюза с Византия и отново да се насочи към Немското кралство, както и че го е давал малко немарливо в началото. Борис все още е имал много доверени хора и го е свалил след като е видял, че не следва политическата линия поставена от него. Борис вече е решил каква ще бъде България и накъде ще върви. Дори на Преславския събор (893) Борис заплашва Симеон, че ако отстъпи от неговата политическа линия ще го сполети съдбата на брат му. Естествено тези думи са били повече насочени срещу останалите присъстващи и аристокрацията, които вече са били доста сплашени след кланетата на Борис над 52-та рода и свалянето на Расате. Така, че през цялото управление на Симеон не е имало вътрешни междуособици.

Мда, очаквах да има подобен въпрос, защото цифрите, които съм посочил са малко стряскащи. Преди време пуснах същата тема в един военно-исторически форум и там настана една безкрайна дискусия относно числеността на армиите в битката и по принцип. Числото, което съм споменал е посочено от професор Георги Бакалов, един от най-големите съвременни специалисти по средновековна българска история. Значи неговите изчисления естествено са приблизителни и неможе да се претендира за кой знае каква точност и прецизност при определянето на тези количества. Изхожда се най-вече от тенденцията през ранното Средновековие Византия да изпраща 50 - 60 000-ни армии на Балканите в по-големите военни сблъсъци. Този при Ахелой определено е бил такъв, освен това и изрично се посочва, че този път мобилизацията била необикновена по своите размери и се прехвърляли войски от Мала Азия за да се бият срещу българите, а техният брой е също много голям. Освен това се прибавя и неизвестно голям брой на тълпите от разбойници, главорези и бандити, които тръгват в състава на редовната армия с цел плячка - и това изрично е посочено в изворите. И в крайна сметка относно въпроса за числеността на византийската армия при Ахелой, Георги Бакалов казва така: "Осемдесет хиляди - със сигурност, но е възможно и да са били много повече". В самите извори никъде не е посочен конкретен брой на двете армии, а само забележката, че били много големи. Авторите, които дават сведенията за битката и нейния развой са Скилица, Кедрин и Продължителят на Теофан, те дават най-много подробности за тази война. От техните думи може да се добие представа що за събитие е било това: "Ромеите, които и преди това били паднали духом, като видели сега внезапното настъпление на българите, обърнали гръб и ударили на страхотно бягство, като едни се изтъпкали помежду си, а другите били избивани от противниците... настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало. Самият Лъв Фока едва се спасил и избягал с кораб в столицата". "Част от ромеите били избити с меч, други се издавили в морето, трети пък погинали задушени и смазани от конете или поради друго насилие, като всеки намерил по различен начин смъртта"! Дори и Лъв Дякон, който посетил мястото на сражението близо половин век след битката, останал смаян от потресаващата гледка на една равнина осеяна с кости докъдето поглед стига: "И сега още се виждат купищата кости при Анхиало, където тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите"!

Ами незнам защо Цонко Цонев го е казал, може да е имал предвид, че се водят преговори и от едната страна всичко вече е уредено, но докато мениджърите им не потвърдят официално и на сайта им не се появи датата и мястото, просто всичко си остава само обикновен слух. А и напоследък много взе да се спекулира с името на Цонев и доста слухове тръгнаха във връзка с него.

Ами поради всички причини, които изброяваш. Борис тогава се е оказал владетел на една огромна империя, разширявана многократно от предците му завладявайки много чужди земи и народи. Населението е било с различен етнически произход, различен език и различна религия. Просто актът на християнизацията успява да спаси от бъдещо разпадане тази мулти етническа държава. Също така и при преговорите и търговията се преодолява изолацията, тъй като езическа България е попаднала в християнския свят и е била длъжна да живее по неговите правила, ако иска да оцелее.

Империи, държави, племена От ляво на дясно: от 1, 100, 200, 300, 400, 500, 600, 700, 800, 900, и 1000-ната г.

Естествено болярите се разбунтували срещу него. 52-ма от общо 100 болярина са вдигнали оръжие срещу кана, но той естествено е очаквал това и добре е планирал своя контраудар с помощта на неговите доверени. 52-мата бунтовници са екзекутирани заедно с целите им родове, включително жените и децата. Само обикновения народ, който е бил привлечен от тях за въстанието е бил пуснат на свобода. Това е било наистина страшно клане. С реки от кръв "модерният" тогава Христос измества древният Тангра и за България започва нова ера в нейната история. Смяната на религията е било нещо нечувано дотогава. Борис обаче е мислел доста по-мащабно и е бил доста над религията и обичаите, той е мислел само за бъдещето и доброто на държавата и е успял във всички отношения - да сплоти славяните и прабългарите и да ги превърне в един народ, предпазвайки държавата от бъдещо разпадане. Също така и въвеждайки единна писменост за тях (някои допускат, че самият Борис е поръчал на Кирил и Методий да му напишат нова азбука). А с християнизирането на България той вече я извадил от своята езическа изолираност в християнската Европа. Той подготвя държавата и за нейният Златен век. Въобще може да се каже, че той е най-успешният владетел на България.

Незнам къде си го чел това, но не е вярно. В момента, в който Симеон става владетел той поема еднолично цялата власт и над войската и над църквата и вътрешната политика. Дори е имало моменти, в които се е биел сам едновременно на три фронта - срещу сърби, маджари и византийци, но въпреки това е побеждавал. А за баща му Борис І точно това се опитвам да обясня с тази тема, че не е бил слаб като пълководец, а напротив - печелел е войните, които е водел. Просто нашите историци се опитваха (и все още продължават) да идеализират и символизират образът му, отнемайки някои щрихи от него и добавяйки свои измислени. Същото са се опитали да направят и средновековните автори. Просто изворите и особено заключенията правени преди 1989, а и сега за нашата история трябва да се разглеждат по-критично.

Ох, омръзна ми вече да опровергавам този нагъл и досаден слух. През 2006 г. концерт на ManOwaR в България няма да има, така отговориха мениджърите им на едно наше запитване на официалния им сайт. Листата с турнетата за първата половина от следващата година е вече готова и там никъде не фигурира България... за голямо съжаление.

За нас това е много лошо, защото хвърля було на непрогледен мрак върху отговорите на нашите въпроси за тяхната история. За самите колонизатори е било полезно - те не са се интересували от наука, а само от злато и печалби.

Империи, държави, племена. Картите са от ляво надясно: от 1100, 1200, 1300, 1400, 1500, 1600, 1700, 1800, 1900, 2000 г.

Реших от тези мнения да образувам нова тема, защото излезнаха от тематиката на миналата. Сега вече пишете по тази тема - отношението на европейците към другите култури и приносът им за тяхното развитие/падение.

В съвременната историческа наука образът на Борис І се е утвърдил като провалил се воин, но добър дипломат, който след всяка загубена битка сядал "на по чашка" с врага и така уреждал нещата, че в крайна сметка държавата му не губела нищо! Но възможно ли е такова нещо всъщност? Това не се подлага на критика от историците днес защото така е изложено и от средновековните автори. А когато става въпрос за Борис погледът на историците обикновено попада върху Покръстването, Кирил и Методий, Владимир Расате. По-малко внимание се обръща на ранния период от неговото управление изпълнен с поредица от войни, които предрешават бъдещето на цяла Централна Европа. Нека да видим накратко какво всъщност се случва: Само година след като Борис става кан на България той влошава традиционно добрите отношения с могъщото Немско кралство. Причината е сключването на съюз с великоморавския княз Ростислав, който води ожесточена борба против немската агресия в западните славянски земи. В отговор на това Немците отново нападат Великоморавия, а срещу България насочват своя васал хърватския княз Терпимир. Последва сблъсък между хърватските и българските войски, който обаче не излъчва победител. И двете страни не губят, но и не печелят нищо. След взаимна размяна на дарове е сключен мир и конфликта приключва без особени последствия и за едните и за другите. На другия фронт обаче нещата се развиват много по-неприятно за Българо-Великоморавския съюз. Немският крал Людовик разгромява княз Ростислав и насочва погледа си към България. Последвалите събития не са много ясни, но изглежда България претърпява голямо поражение. От писанията на Теофилакт Охридски (ХІ в.) използвал загубен старобългарски летопис до нас достигат обезпокояващи думи: "...и тогава облаци от франки връхлетели цялата българска земя...". Тези събития водят до прегрупиране на силите и създаване на нови военнополитически блокове в Европа. България е принудена да сключи съюз с Немското кралство открито насочен срещу Великоморавия. Византийската империя обаче не е безразлична към тези конфликти и също се намесва във войната на страната на Великоморавия. Целта и е да отслаби България и да пресече пътя на Немското кралство за влияние в Източна Европа. Византийската дипломация веднага започва да изгражда огромна антибългарска коалиция привличайки сърбите и хърватите на своя страна. За да осуети тези действия Борис решава да нападне първи. Българската армия нахлува в Сърбия и... според сведенията й е нанесено поражение от смешните сръбски дружини, които на всичкото отгоре пленяват наследникът Расате заедно с още 12 велики боляри!!! При това положение Борис е принуден да отправи молба за мир. А сърбите, които го държат в ръцете си вместо да диктуват мира охотно се съгласяват да върнат всички пленници и след размяна на подаръци приятелски изпращат Борис до границата. Той не им дава никакво обезщетение и България не губи никакви територии. Как става това? Според мен е невъзможно, особено ако се има в предвид и всеизвестната алчност и наглост на сърбите. Вероятно събитията са отразени неточно от по-късни автори и то съвсем целенасочено. През 863 г. българските и немските войски водят съвместни военни действия срещу отцепникът Карломан, син на Людовик и срещу княз Ростислав. Въпреки неблагоприятното си положение Великоморавия успява да утвърди независимостта си и подкрепена от Византия да води по-успешно борбата срещу немците. На следващата година византийците узнават за намеренията на Борис да приеме християнството от западната църква чрез Немското кралство и нападат България по суша и по море. Немското кралство не успява да изпрати помощ тъй като силите му са ангажирани във войната с Великоморавия. Според летописците малко преди войната с византийците в продължение на 40 дни българската земя е разтърсвана от хронични земетресения, които й нанасят големи поражения, а и през последната година настъпва необикновенно голяма суша, която унищожава посевите и в крайна сметка Борис отново понася тежко поражение и се съгласява да приеме християнството от Византия. Добре, само че след поредната загубена война България отново не губи нищо. И не само че не губи нищо, но дори и печели - при преговорите за мир Византия се съгласява да отстъпи на Борис територии в Тракия, включително и излаз на Бяло море. Как стават всички тези фокуси? Аз имам отговор, поне за себе си. Пълен абсурд е за една държава да загуби война и да не изплати никакви репарации на победителя, особено пък и да не загуби никаква територия - за средновековието това е напълно невъзможно. И как въпреки всичките поражения, земетресения и суши България вместо да бъде докарана до икономическа и политическа катастрофа продължава да се издига и да набира мощ. Симеон поема управлението на една стабилна, укрепнала и силна държава готова за Златен век. От Крум до Симеон има един постоянен възход, който не е прекъсвал. Борис не прави изключение, той не е бил некадърен воин и е печелел войните както са ги печелели и предишните канове. Само че средновековните летописци писали за него премълчават някои факти, като победите на Борис, а други направо си измислят - гладът, земетресенията, постоянните загуби. Целта на по-късните византийски(а и български автори) е да изтъкнат колко зле вървяло всичко и какви нещастия търпяли българите преди да се покръстят. А след като приели християнството от добрите византийци всичко се оправило и потръгнало добре. Българските летописци пък напълно игнорират ранния период от управлението му заклеймявайки го като пълен провал и възхваляват късния - след 865 г. Те премълчават и начинът по-който е наложено християнството - със страшно клане над аристокрацията, за да не опетняват името на Борис с тези грехове и той да може да бъде канонизиран за светец.

Преди 1088 години малката река Ахелой и близкия черноморски бряг стават безмълвни свидетели на една от най-кръвопролитните битки в цялата история на Средновековна Европа. Това не е обикновена война. Тя не се води за превземане на дадена територия или извоюване на дадени права или облаги. Тя се води за да се реши ще съществува ли повече България или не. Във византийският императорски двор единодушно се взима решението, че България трябва да бъде унищожена веднъж за винаги, тъй като тя е набрала прекалено голяма мощ и амбициозният й владетел сериозно заплашва империята със своите войни срещу нея и вмешателствата му във вътрешните й работи. Византия започва едно необикновено мобилизиране на абсолютно всичките си войски - и в Европа и в Азия, нещо което се е случвало изключителн рядко. Както обикновено византийската дипломация се заема сяс създаването на широка антибългарска коалиция и започва преговори с маджари, сърби и печенеги. Планът за разгромяването на България е печенежките орди да нахлуят от север, сърбите да ударят България в гръб, а византийската армия да нанесе решителния удар настъпвайки от юг. Цар Симеон е предизвикан да воюва едновременно на три фронта, но той взима правилното решение да бие противниците по части, като първо насочва главните си сили срещу най-опасния. През това време безбройни византийски войски се струпват в Константинопол прехвърляйки се от Мала Азия в Европа. Военачалниците "се поклонили пред животворния дървен кръст и се заклели да умрат един за друг, след което цялата войска се устремила срещу българите". Заедно с над 80 000-ната редовна византийска армия потеглят и тълпи от разбойници и главорези привлечени с обещания за богата плячка. На тази колосална военна сила цар Симеон може да противопостави значително по-скромна като численост армия като се има предвид неблагоприятното му положение. Той пресреща настъпващите византийци южно от Месемврия. На 20 август 917 г. върховният главнокомандващ магистър Лъв Фока извежда византийските войски от укрепения лагер и ги построява в обичайния боен ред - център и две крила. Цар Симеон разполага българската армия огледално на противниковата, като оставя в резерв тежката конница и част от пехотата. Византийците атакуват първи като нанасят удар с десния фланг и веднага въвеждат резервите. Под напора на настъпващите части от тяхното дясно крило войските съставляващи българският ляв фланг започват трескаво да отстъпват назад. В резултат на това българският боен ред силно се огъва. Останалата част от армията също започва да губи позиции пред по-многобройния противник. В този критичен момент цар Симеон, който дотогава наблюдава сражението от една височина в страни, се спуска заедно с целия тежковъоръжен резерв и нанася удар на левия фланг на византийските редици като го помита и изтласква центъра назад притискайки го към морския бряг. В тази безизходица византийците се впускат в паническо бягство, българските конници се впускат да ги преследват и битката придобива характер на грандиозна касапница, в която измират близо сто хиляди души! От византийската войска не успява да се спаси почти никой, включително и командния й състав. Унищожавайки напълно вражеската армия цар Симеон настъпва право срещу Константинопол. Византия трескаво събира нови войски от всякъде за да възпре Симеон, но и те са разгромени след нощни действия на българската армия близо до Катасирти. Осуетен е опитът на византийците да прекарат печенегите с кораби през Дунав и да нападнат Мизия, а самите печенеги са отблъснати. След това в Сърбия нахлуват войски предвождани от воеводите Сигрица и Мармаис, които я разгромяват изцяло, пленяват владетеля Петър Гойкинович и поставят на престола свой човек. След този велик триумф на българското оръжие при Ахелой, България окончателно взима инициативата в свои ръце, а цар Симеон става пълновластен господар на целия балкански полуостров.

Чел съм книгата "Кон-тики" писана от Тур Хейердал, в която е описана подробно тази експедиция. Беше изключително интересна. За самия остров Пасха препоръчвам да прочетете една друга негова книга - "Аку-аку", в нея се описва неговата експедиция на острова и археологическите му разкопки и проучвания. За много неща там той даваше свои що годе задоволителни обяснения, на изникваха много нови открития, а с всяко обяснение възникваха нови и нови въпроси. След по-късни експедиции и изследвания Тур Хейердал коренно промени някои от първоначалните си теории, правени по време на тази експедиция. Затова ми е много трудно да напиша някакъв систематизиран материал за историята на Великденския остров, тъй като всички материали, които съм чел дават най-различни заключения, често в противоречие едни с други, пък и доста ключови моменти зависят от открития, които все още не са направени, а може би и никога вече няма да бъдат направени. Затова ще дам тук като материал само това, което със сигурност може да се каже за острова и обитаелите му. Тоест видяното и описано от европейските експедиции, които го откриват и изследват. (Статията е станала много добре, може да прибавиш и този материал към нея) ----------------------------------------------------------------------------------------------- 1722 г. на Великден следобед холандецът Рогевеен и хората му станали първите европейци стигнали до тук. Те забелязали, че на брега някакви неизвестни хора дават димни сигнали за да привлекат внимание. Холандците се приближили с двата си платноходни кораба и по залез пуснали котва. Преди да се стъмни те успяли да видят някакво странно човешко общество. Най-напред при тях на кораба дошли високи, добре сложени хора, които доколкото може да се съди по описанието били светлокожи полинезийци, каквито има на Таити, Хавай и другите източни острови в Тихия океан. Но населението изглежда било смесено, защото някои от посетителите били съвсем бели като европейците, а други се отличавали с по-тъмна кожа. Някои от тях имали червеникав отенък, сякаш били доста обгорели от слънцето. Мнозина били с бради. На брега испанците видяли исполински статуи, високи по 10 метра. Върху главите им имало големи цилиндрични камъни, подобни на корони. Островитяните палели огньове пред тези великански божества, после приклякали пред тях, като стъпвали с целите си ходила на земята, и благоговейно свеждали глави. След това вдигали и сваляли ръце с притиснати една в друга длани. На следващата сутрин, когато слънцето изгряло, туземците се проснали легнали на земята и се молели на изгрева. Наоколо горели стотици огньове запалени в чест на божествата. Това е единственото описание на слънцепоклоннически обряд на Великденския остров. Между първите, които се качили на борда при холандците бил един съвсем бял мъж, който се държал с по-голямо достойнство от останалите. Върху гладко обръснатата си глава носел корона от пера, а в ушите му имало заоблени бели украшения, големи колкото юмрук. Меките части на ушите му били продупчени и изкуствено удължени, та достигали чак до раменете му. Много от другите островитяни също са с изкуствено удължени уши. Когато вършели някаква работа и ушите им пречели те изваждали украшенията и закачали дългата долна част на ухото за горната. Много от островитяните се разхождали съвсем голи, но целите им тела били покрити с художествено татуирани шарки, представляващи птици и странни фигури. Други носели наметала от лико, боядисани в червено и жълто. Всички те се държали дружелюбно и холандците и холандците не видели каквито и да било оръжия при тях. Много чудно било, че почти не забелязвали жени, макар че островът гъмжал от мъже. Затова пък малкото жени, които се показали, били изключително склонни към непознатите посетители, без мъжете им да проявяват най-слаб признак на ревност. Жителите живеели в дълги ниски колиби от тръстика, те приличали на лодки, обърнати с дъното нагоре, без прозорци и с толкова нисък вход, че човек едва успявал да се провре през него. Явно било, че в тях живеят хора без никакви мебели освен няколко рогозки на земята и по един камък за възглавница. Развъждали само птици, отглеждали банани, захарна тръстика и преди всичко сладки картофи, които били ежедневния хляб на островитяните. Най-големите плавателни съдове, които имали били някакви канута, дълги около 3 метра и толкова тесни, че човек едва можел да се смести с двата си крака вътре. И те толкова пропускали вода, че колкото време гребеш, толкова трябвало и да изгребваш водата отвътре. Хората живеели все още в каменната ера, не познавали метали, а храната си готвели просто между нажежените камъни в ями. Холандците си помислили, че едва ли в техния век по света има други толкова технически изостанали хора. Затова е съвсем естествено, че били безкрайно учудени, като видели сред тези бедни хора гигантски каменни статуи издигащи се към небето, които били по-големи от всички статуи по градовете в Европа. Най-напред немогли да разберат как са изправени тези високи статуи тежащи тонове. Те изследвали обветрената от времето повърхност на един от колосите и разрешили въпроса по своему, като заявили, че фигурите не са от камък, а от някаква глина, покрита по-късно с дребни камъчета. Загребали обратно към корабите, които вече били загубили 2 от котвите си и отплавали от току що откритият остров, след като престояли само един ден на него. В корабния дневник отбелязали, че населението на острова е весело, миролюбиво и има добри обноски, но че всички са опитни крадци. Поради някакво недоразумение на един от корабите застреляли местен посетител и дванайсетина други на брега, а европейците се отървали със загубата на една покривка за маса и няколко шапки, задигнати от главите им. Туземците останали на брега със своите мъртви и ранени, втренчили очи в големите платна, които изчезвали на запад. Изминали почти 50 години до второто посещение от външния свят. През 1770 г. на хоризонта на Великденския остров се появили 2 испански кораба, водени от дон Фелипе Гонзалес и също били призовани с димни сигнали. Испанците слезли на брега с двама свещеници и голям отряд войници и тържествено се запътили към билото на една тривърха могила на източния бряг, а подире им танцувала цяла тълпа от ликуващи изпълнени с любопитство туземци. Гостите поставили по един кръст и на 3-те възвишения, пели, дали салют и обявили острова за испанска територия. За доказателство, че цялата работа е извършена законно, написали декларация до краля на Испания Карлос, под която "разрешили" на най-смелите туземци да покажат "с израз на радост и щастие" имената си във вид на птици и чудновати знаци, които испанците приели за подписи. Така островът се превърнал в собственост на испанския крал и получил ново име - Сан Карлос. Испанците не се подлъгали да мислят, че паметниците са от глина. Един от тях ударил така силно с мотика една от статуите, че от нея изхвърчали искри, станало ясно, че тя без съмнение е каменна. Но за испанците останало загадка как са изправяни тези статуи и те се усъмнили, дали са правени на този остров. Както подаръците им, така и крадените вещи изчезвали безследно и испанците се усъмнили, че населението има тайни подземни скривалища, защото островът бил открит и лишен от растителност. никъде не се виждали деца, сякаш цялото население се състояло от възрастни мъже и мълък брой необуздани жени. Испанците срещнали на острова високи руси мъже, те премерили двама от тях, единия бил висок 1.96 м, а другия 1.99 м. Мнозина имали бради и испанците, че приличат повече на европейци, отколкото на обикновени туземци. Те отбелязали и че косите им били различни. повечето били с черни, но имало и с кестеняви, червеникави и канелено кафяви. а когато успяли да накарат жителите на острова да повторят ясно на испански: "Аве Мария, да живее Карлос ІІІ, крал на Испания", всички се съгласили, че туземците са възприемчиви, интелигиентни хора, които можели лесно да бъдат опитомени. Изпълнени със задоволство, те напуснали новите си поданици и никога вече не се върнали. През 1766 г. дошли англичаните и то под командването на самият капитан Кук. По това време чуждестранните посетители явно започнали да дотягат на туземците. Когато Кук слязъл на сушата се виждали удивително малко хора - общо само няколко стотин - всички били под среден ръст и в окаяно състояние. Те били мрачни и не проявили никакъв интерес към гостите. Хората на Кук помислили, че след посещението на испанците островът най-вероятно бил сполетян от някакво нещастие и че обитателите му измират. Но самият Кук се усъмнил, че населението се е укрило под земята, защото се виждали извънредно малко жени, макар че по целия остров били изпратени патрули. На няколко места англичаните намерили купчини камъни и тесни отвори в земята, които сметнали, че водят към подземни пещери, но всеки път когато се опитвали да ги изследват туземните водачи отказвали да ги допуснат. Измъчвани от скорбут, англичаните напуснали Великденския остров разочаровани, като не успели да вземат за себе си нищо освен малко сладки картофи - единствения по-ценен продукт, който намерили. Но дори и с тях ги изиграли, защото лукавите туземци напълнили кошовете с камъни и сложили само най-отгоре по няколко картофа. 20 години по-късно през 1786 г. французинът Ла Перуз направил подобно светкавично посещение. Този път из целия Великденски остров се появили хора, като по-рано някои от тях имали светли коси и този път се оказало, че почти половината от тях са зрели жени. Освен това имало рояци от деца на различна възраст както във всяко нормално общество. Можело да се предположи, че са изскочили изпод земята сред голия лунен пейзаж на малкия остров. И именно това се било случило. Островитяните изпълзели из подземните ходове и разрешили на французите да влязат в някои от тесните каменни тунели, където преди това не допуснали англичаните. Това потвърдило съмненията на Кук, че населението си е направило тайни убежища в тъмни подземни помещения. Там аристокрацията се била укрила от капитан Кук. а навремето когато холандците открили острова, били скрили там децата и повечето жени. Ла Перуз разбрал, че понеже Кук и хората му се държали миролюбиво населението (общо около 2000 души) сега събрало смелост и плъзнало на бял свят. Ла Перуз направил и първият опит да повлияе на местната култура. През няколкодневното си пребиваване край брега той свалил на сушата свине, кози и овце и посял известно количество семена. Но всичко това веднага било изядено от гладните жители, преди да успее да се размножи и островът останал непроменен. Никой друг не посетил Великденския остров до началото на ХІХ в. Тогава американците се появили на хоризонта и островитяните се стекли на тълпи по скалите край брега, без въобще да се укриват в своите убежища. Капитанът на американската шхуна решил да направи кратко посещение за да търси колонисти за някаква тюленова станция, която щяла да се открива на остров Хуан Фернандес, край брега на Чили. След ожесточена борба той успял да отвлече 12 мъже и 10 жени и отплавал с тях. Когато изминали 3 дни пуснал пленниците си на свобода на палубата. Мъжете незабавно скочили в морето и започнали да плуват към изчезналия Великденски остров. Капитанът не им обърнал никакво внимание, а се върнал и извършил ново покушение на острова. Следващите кораби, които минали не били в състояние да свалят хора на стръмния бряг, защото били посрещнати от непреодолима преграда от туземни хвъргачи на камъни. Най-после една руска експедиция успяла насилствено да слезе на брега с помощта на барут и куршуми, но няколко часа по-късно и тя била принудена да се оттегли и върне на кораба си. Минали години. Малко по малко доверието на туземците отново било спечелено и през промеждутъци от много години някой минаващ кораб правел кратко посещение. Постепенно островитяните престанали да мятат камъни и все повече жени излизали на открито. Но отново се случило нещастие. Край брега пуснала котва една флотилия от 7 перуански тюленоловни кораба. Цяла тълпа от островитяни изплувала до тях и се покатерила по корабите, където за тяхно най-голямо удоволствие им позволили да напишат по няколко завъртулки под някакъв лист хартия. С това те подписали договор да отидат като работници на онези острови край брега на Перу, където да събират гуано (птичи тор). Когато доволни и нищо неподозиращи те поискали да се върнат отново на брега ги вързали и ги свалили в трюмовете. След това 8 от търговците на роби загребали към острова с дрехи и яркоцветни подаръци, които хвърлили на брега. Тълпа от любопитни островитяни, която се стекла около залива, почнала бавно да се приближава. Островитяните били захластнати от съблазнителните предмети. Когато на брега се струпали неколко стотин, ловците на роби ги нападнали. Островитяните, които коленичили за да вземат подаръците били сграбчени и ръцете им вързани отзад, а онези които се опитали да избягат през скалите или да изплуват в морето били обстрелвани. Точно когато последната лодка била готова да тръгне, натоварена догоре с пленници, един от капитаните открил двама местни жители скрити в една пещера. Като не успял да ги придума да тръгнат с него той ги застрелял. И така на Бъдни вечер 1862 г. Великденският остров останал самотен и обезлюден. Всички, които не били мъртви или пленени, се били сврели в своите подземни катакомби, като търколили камъни пред отворите. Корабите откарали хиляди роби, които свалили да копаят гуано на островите край перуанския бряг. Епископът на Таити протестирал и властите решили, че робите незабавно трябва да бъдат върнати на своя остров. Но докато подготвили кораб да ги вземе 900 умрели от болести и поради необичайните за тях жизнени условия, а от стоте, които се качили на кораба, 85 умрели по пътя, тъй че само 15 се върнали живи на Великденския остров. Те донесли със себе си едра шарка, която се разнесла мигновено и изтребила почти всички обитатели, макар че се били изпокрили по най-дълбоките и тесни подземия. Настъпило време на оскъдица и нищета, докато накрая цялото население на острова от няколко хиляди намаляло на 111 души. Междувременно на острова с най-добри намерения се бил заселил първият чужденец. Това бил самотен мисионер, който се опитал да облекчи мизерията, но туземците му откраднали всичко, каквото имал, та дори и панталоните. Той се измъкнал с първия кораб, но се върнал с 2-3 помощници и основал малка мисионерска станция. Няколко години по-късно когато всички оцелели островитяни се съгласили да се покръстят, пристигнал някакъв авантюрист французин, който ги настроил против мисионерите. Туземците изгонили мисионерите, убили французина и продължили да си пеят църковни песни, а всички следи от мисионерите били заличени. В края на ХІХ в. белите открили, че около статуите на Великденския остров има отлична паша за хиляди овце и най-сетне островът бил присъединен към Чили. оттогава на острова има губернатор, свещеник и лекар и никой вече не живее в пещери или тръстикови колиби.

Плутон има 3 спътника???!!! :blink: Е това вече ме шашна, как не ги бяха открили досега?