Warlord

Ако става въпрос за тази в Одрин - тя не беше ли строена от български майстор, който издигнал минаретата на 70 метра височина, не мога да се сетя името му в момента. Но си спомням, че след това го затвори на върха на едното, той сглобил някаква машина, с която смятал да полети и да се приземи успешно, само че се размазал на земята. Имаше някаква такава история (дали е легенда незнам), която екскурзовода ми я разказа когато бях при въпросната джамия в Одрин, но всъщност освен височината на минаретата, нищо друго не успя да ме впечатли - украсата беше постна, 5-6 растителни елемента и толкова.

Абе в Алпите му е било доста трудно да се снабдява с корабчета , пък и те са били заснежени тогава, храна трудно се е намирала... въобще това е невероятен поход, може по принцип да се намерят много подробни книги за кариерата на този пълководец, ама верно все нема време

Има и гръцко влияние както казах. За Болгар аз лично не намирам прилики, най-вече ми прилича на арменските църкви. Мисля, че въпросния град Йолфа е съвсем близо до границата с Армения.

...едно яйце и лъжица мед за времето на Петър І ставаше въпрос, но това е от по-късен български източник от византийското владичество, който има за цел да възвеличае времената, когато България е била независима А иначе тези реквизиции по време на война също са си били почти грабеж, ама карай. При турците например, през Балканската война е било съвсем нормално и често войници да спрат обикновен селянин, да му реквизират коня срещу някакви хвърчащи квитанции, с които после да ходи при Високата порта да си го получи обратно, а колко са му го връщали... И така се е процедирало в самата столица Истанбул, представете си какви са ги вършели по Анадола в същото време Но определено и аз се придържам към мнението, че макар и съпроводено с доста трудности не е невъзможно начинанието за събиране на 50 и повече хилядни войски и тяхното изхранване, поне на своя територия. Ако погледнем обаче Ханибал например колко време е обикалял с огромна армия и е осигурявал снабдяването на чужда територия, че и бойни слонове е мъкнел

Преди или след '44?

Много често ми се случва да се сещам за това гениално произведение на Смирненски, често го давам и като пример и като поука, друг е въпроса опонентите до колко са запознати и до колко му обръщат внимание. Но просто толкова точно, ясно, кратко и право в целта е написано от този изключителен автор, че няма нужда от никакви думи или допълнения. Такова е винаги и навсякъде положението с властта и хората!

Приказка за стълбата "Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" Дяволът се усмихна: "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си." Дямолът пак се усмихна: "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" Момъкът отчаяно махна ръка: "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: "Виж голите им кървави меса!" "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" Посвещава се на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Христо Смирненски

Вероятно, ако от едната страна не беше морето, Симеон можеше да пробва да раздели и тежката конница на две крила и да я пусне по двата фланга, но просто терена не му го позволява. Ударът нанесен с въвеждането на резерва е по левия противников фланг и изтласква врага на страни. Сега се сещам за Борил, който край Пловдив пробва да приложи тактиката на Калоян от 1204 срещу латинците, само че този път номера не минава и той не успява да ги въвлече в засадата, тъй като те вече са си взели поука от големия пердах при Одрин.

Тази е още по-интересна "Свети Стефан", в Йолфа, Иран - изключителна смесица между урартски, партиански, елински, персийски и римски архитектурни елементи

Чух, че наскоро Божо е казал подобно нещо по "Памет Българска". Понеже Симеон учил в Магнаурската школа и имал възможността в подробности да се запознае с великите пълководци като Александър, Ханибал, Велизарий. Така, че при Ахелой се опитал едно към едно да приложи тактиката на Ханибал при Кана. Само, че според мен двете сражения и използваните тактики не са сходни, най-малкото различния терен на който се провеждат води до различни развития на ситуациите. При кана е нанесен удар с леките конници по фланговете и след това противника е обкръжен и разгромен. При Ахелой решаващата роля играе въвеждането на резерва от тежката конница, + това няма такъв обход - има отстъпление на част от войските и огъване на бойния ред, след това врага е притиснат към морето, много се издавят, други са изклани на място, после византийците се разбягват в паника и нататък следва преследване и избиване на войската им от българската конница в продължение на километри.

И все пак представи си - ако всеки войник яде по половин килограм хляб и месо на ден, това значи, че само за един ден тази армия изяжда по 25 тона храна!

http://www.toddlockwood.com/

Лаф моабет на фона на мазна чалга - е така ако се очаква да научиш нещо... още повече, че по глуповатите физиономии на тия субекти не личи никакъв интерес към нещо по-различно от коли, жени и футбол

Ех, Историк, това е пределно ясно, остава ни само да образоваме населението

И според мен Раковски е култова личност - аз го смятам за баща на българската организираната национално борба, баща на българската армия и баща на българският национализъм. Приносът му е изключително голям. Как е оригиналното му заглавие, мисля че го имам?

Не съм сигурен дали точно за галапагоските корморани ставаше въпрос, но както и да е - в случая съм съгласен с казаното.

Извинявам се - грешка на езика. А това ще е доста интересно да се разгледа.

Нали има теория, че, че това е бил кан Кормесий, както и още една, че е имало двама или трима владетеля с име Кормесий. Единия е по-късно управлявалия Кормисош?

Е не съм, чак толкова голям маняк де, ама все пак. Значи все пак си докопал паяк от същия вид. За него знам, че причинява смърт не само на хора, ами и на коне и дори едър рогат добитък А овцете имали естествен имунитет против отровата му - също интересен и учудващ факт. Ако те ухапе трябва да се използва специален серум, раната да се промие с разтвор от калиев перманганат и др. абе опасно си е. Защо не отвориш специална тема за паяците - описание на основните видове със снимков материал. Може да ни помогнеш в правенето на отделни енциклопедии за всеки вид, което сме започнали към сайта. Ама за сега май само за тигрите има енциклопедия, трябва да се разработят още.

Хаха, а ако само я целуна, очаквайки да се превърне в Анджелина Джоли? Можеш ли да качиш снимка на този паяк. Нали Черният паяк е известен като най-отровния в България. Само, че латинското му наименование е lathrodectes tridecimguttatus, май не е от същото семейство? п.п. Паяците са ми любими

Тези заблуждения се пораждат от погрешното разбиране, че еволюцията има някакъв праволинеен път и напредва като осъвършенстването се разбира като усложняване на организма. и всичко друго се възприема като обратен ход. Има много примери за такъв "обратен ход", който носи само ползи на вида - например ставаше въпрос за някакви птици, които в момента са в процес на завръщане във водата, а крилете им са закърнели и добиват все повече функцията на перки. Причината, е че тези птици обитават скалист архипелаг, а храната им е в морето. Мисля, че вече споменавах за този случай, само не се сещам кой точно вид. Но птиците от същия вид живеещи на континента продължават да си летят и да не могат да плуват под вода. Само този случай си е живо доказателство за съществуването на еволюцията, намиращо се пред очите на всички (е може би само не и пред тези на антиеволюционистите )

Да бе, не забелязах, че има крака стоножката. Дай заявка за следващия път като фана горите и ще ти намеря А тази крастава жаба отровна ли е, да разбирам ли че съм бил в опасност!

Е как какво - нали получи орден Стара планина?! Всичко е точно!

Както казах има и подобни обложки на френски продукти от порноиндустрията също включващи отличителни национални белези, за по-лесно и по-оригинално възприятие от потребителя (чекиджията ) От гледна точка на това, че порно матерриалите и сайтовете имат най-голям дял в сравнение с каквото и да било друго в интернет пространството - това дори може да се приеме и като добра реклама на България Не, че съм склонен да отмина оскверняването на герба ни, но преди да го сложат отпред на народното събрание, доста дълго време незнайно защо той стоеше в тоалетните на сградата!!! Последното - без коментар!

"Виа Диагоналис" се казва този път построен от римляните , който си е функционирал и през Средновековието. Отсечката от него - София-Пловдив-Одрин пък е кръстена "Виа Милитарис". Това само по себе си говори за какво главно е бил използван този път. Местното население често е било свидетел на огромно движение на войски по това направление. Явно са били изградени по него множество пунктове, за почивка и снабдяване на армиите. По трудно е било придвижването и изхранването през гористи и планински терени, наистина много по-трудно, поне за по-големи войски. Иначе още в дълбока древност са строени пътища играещи едва ли не ролята на магистрали - например "царския път" на Ахеменидите започващ от Суза (в Персия) и достигащ чак до Сарди (близо до Егейско море). По въпроса с изхранването и според мен се е осъществявало по подобен начин. Но да вземем например една 50 000 войска - какво количество ресурси ще й бъдат необходими само за един ден и как те ще бъдат доставени, ако да речем, че запасите им са на привършване и през целия ден войската се движи през по отсечка, където в близост има само малки села и гористи месности? При похода срещу България 917 византийците тръгват успоредно на морския бряг, от където много удобно са били снабдявани с кораби по морето - много по-бързо и много повече продоволствие може да се кара директно от Константинопол. Това е доста обичайна тактика на византийците когато нападат България това да става паралелно по суша и по море.