Warlord

Бъркаш, Западна Европа си има своя женски Ивайло!

В случая се изказвам съвсем безпристрастно, какъвто и да си не е трудно да забележиш, че всичките са смотани келеши дето нищо смислено не правят - нито музика, нито текстове и послания... ама айде все пак тук да си говорим за инките

Благодаря за линка - интересен е.

Естествено както винаги, византийските хронисти се стараят да хвърлят кал по българите и обикновено сведенията им са написани доста пристрастно. Такъв е случаят и с цар Ивайло. Него изглежда, че особено много са мразели защото е застрашавал и подкопавал и устоите на собствената им аристокрация, след като нито веднъж не споменават истинското му име, а навсякъде го наричат с обидното Лахана. Явно Ивайло е заемал някакъв немного висок пост във армията за да има такива познания, усет и опитност при по-късните си начинания и водене на бойни действия. Е това не пречи и наистина да е бил свинар, все пак всеки войник в мирно време е земеделец и скотовъд - нали трябва да се изхранва. Също така трябва да отчетем и факта, че дълги години е бил пленник при татарите и е имал възможността да ги опознае от близко и да разучи техните обичаи и начин на водене на битки. Това всъщност му е помогнало до голяма степен да води успешно бойните действия срещу тях и да отблъсне няколко техни отряда. С което бързо печели известност и доверие сред селяните и те почват отвсякъде да се стичат в армията му, която нараства много. И от там нататък вече като предводител на огромни въстанически войски Ивайло продължава успешно да прилага настъпление и отбрана на различни фронтове, като способи за действие в стратегически и тактически мащаб.

Демокрацията на практика не е нищо повече от диктатура на мнозинството над малцинството. Това, което от 15 години се опитват да инсталират тук е представителна демокрация. Защото както казваш ти случаят не е като в Елада - събират се 1000 мъже, цялото население на полиса-държава и гласуват с черни и бели камъчета. Демокрацията е измислена от древните елини за техните си специфични изисквания и нужди, но може ли да се прилага със същия успех и днес в държави с милиони души население и със съвсем друг манталитет и обществено политически разбирания. Казват, че демокрацията далеч не била идеалната система, но досега просто по-добра не е измислена. Дори и така да е при нас проблемите дойдоха по ред причини още в началото на 90-те първоначално най-вече поради това, че свободата беше възприета като свободия.

Да се надяваме, че си прав и че фанатизма на мюсюлманите няма да ги докара до започване на ядрена война, защото както добре ни е известно при такава война без никакво значение какъв ще е сценарият на развитието й победител не може да има. Въпросът е по-скоро, че всеки притежаващ ядрено оръжие притежава и пълен имунитет от чуждо посегателство. Защо си мислиш, че САЩ не нападнаха Иран или Северна Корея, а Ирак и Афганистан?

Така е прав си. Обаче така беше описано и в едната книга, от която съм взимал материалите и за това реших да го оставя така, за да подчертая как изглежда той в очите на инките и какво им е отношението към него и белите. Защото индиянците са били без бради и им се е струвало неестествено човек да има толкова много окосмяване по лицето.

Хаха, за раперите не знам. Те по правило са прекалено тъпи за да са чували някога нещо за инките Но името на последният инкски вожд Тупак Амару е използвано и след 5 века след смъртта му от разни водачи на бунтовнически и терористични групи, стремящи се да предизвикват революции и да свалят режими в Южна Америка.

Да, картата на битката е добра, нагледно може да се види и да се създаде представа как е протекла. Масуди може и да е споменал за тази битка, но не е основният източник, от който черпим информацията за нея. И едва ли е посочил точни цифри, те явно са били извлечени на базата на друго нещо.

Масуди Саади Салиман се оказва, че е персийски поет, живял 1047 - 1122 г. и творил в Северозападна Индия. Той дава доста сведения за русите, славяните, хазарите и българите (включително и волжските българи и предимно за тях), но за битката при Ахелой немога да намеря нищо негово.

Абе и аз съм ги срещал същите цифри, ама мисля че беше в една илюстрирана енциклопедия предназначена предимно за деца, та затова не съм ги споменавал. Не знам за този Масуди, но не мисля, че е посочвал конкретни цифри, трябва да го проверя.

Цар Светослав Тертер (1300 - 1321 г.) - първородният син на куманина Георги І Тертер от първия му брак с българка. Този брак бил сключен още преди Георги І Тертер да се вплете в интригите и заговорите около Търновския престол. Светослав се родил в края на 60-те години на ХІІІ в. През 1279 г. баща му е водач на провизантийската групировка докарала на власт протежето Иван ІІІ Асен. Императорът Михаил VІІІ Палеолог му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен. Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно със сина им Светослав били изпратени за заложници в Никея. Само година след тези събития обаче Георги Тертер прогонил Иван ІІІ Асен и станал цар на България, но това с нищо не променило съдбата на заложниците и пленничеството им продължило при утежнен режим. Въпреки това Светоослав бил считан за престолонаследник и през 1281 г. той научава, че баща му вече го е сгодил за дъщерята на севастократор Йоан Ангел. Малолетната принцеса на Тесалия дори пристига в Търново, но бракът не можел да се осъществи тъй като византийците все още го държали в плен. През 1284 г. отношенията между Георги Тертер и новият византийски император Андроник ІІ били уредени, българския цар върнал в Константинопол знатната си византийска съпруга, която дотогава държал в почетен плен, а бившата му жена и майка на Светослав била освободена и се завърнала в Търново, повторно се оженила за Георги и станала царица на България. Византийците обаче не искали да пуснат Светослав и продължили да го държат в плен като гаранция за мира. На следващата 1285 г. търновският патриарх Йоаким ІІІ пристигнал в Константинопол и успял да уговори освобождаването на Светослав. Годежът му с тесалийската принцеса бил разтрогнат, а тя изпратена в Константинопол. Заедно с това Светослав трябвало да приеме да се ожени за дъщерята на главнокомандващия византийската армия Теодор Синадин - велик стратопедарх на империята. Така след 6-годишно пленничество Светослав имал щастието да се завърне на родна земя и да бъде направен съуправител на България заедно с баща си. Това обаче не продължило дълго. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че само след няколко месеца Георги Тертер се принудил да го изпрати за заложник при татарите. Заедно с него била изпратена и по-малката му сестра, която била отведена в харема на Чака, син на татарския вожд Ногай. Заложничеството му при татарите било много по-тежко и дълго. Докато пребивавал в Причерноморските степи той изпаднал в крайна бедност. Въпреки това обаче успял да се ожени за Енкона доведената дъщеря на богат италийски търговец, нейна кръстница била Ефросина - жена на Ногай и дъщеря на бившия император Михаил VІІІ. Едно неочаквано събитие довело до нова промяна в неговия живот. В Златната орда избухнали кървави междоусобици, близо край днешния град Одеса Ногай бил разгромен и убит от Токтай, който станал новият татарски хан. Престолонаследникът Чака избягал на юг с неголяма войска преследван от Токтай, като взел със себе си и Светослав Тертер, разчитайки на него за помощ при превземането на търновския престол. Междувременно баща му Георги Тертер бил избягал във Византия от страх и заплахи от страна на Ногай, а току що бил починал следващия цар Смилец, който през краткото си управление бил безгласна пионка в ръцете на татарите. Светослав успял да подкупи болярите и те позволили на Чака да се качи на търновския престол през 1299 г. Веднага след това обаче от североизток нахлули войските на хан Токтай искащ смъртта на Чака и обсадили Търново. Светослав организирал заговор срещу татарският цар Чака, успял да го свали и хвърли в тъмница. След това заповядал да го удушат и накрая изпратил отрязаната му глава на поднос при хан Токтай. Ханът останал толкова доволен, че сключил мир с новият цар Светослав Тертер, като дори му отстъпил Южна Бесарабия, а татарите се оттеглили от България и с това бил сложен краят на тяхната хегемония над страната. Светослав Тертер поема управлението на България в критичен момент, когато тя е разорена от чужди нашествия и заплашена от изчезване. Централната власт е толкова отслабнала, че навсякъде са се отцепили боляри независими от Търново - Дърман и Куделин в Белград, Шишман във Видин, Радослав, Войсил и Смилец в Средногорието. Генуа се е настанила в черноморските пристанища, а Македония е поделена между Сърбия и Византия. Под пряката власт на Търново са останали само земите между Черно море, Стара планина, Дунав и Искър. Всичко това до голяма степен се дължи на въстанието на Ивайло, реалните резултати, от което са разпокъсване на държавата и крайно изтоштение на населението от продължителните граждански войни придружени от нашествия на византийци и татари. На всичкото отгоре на Светослав се налагало да води жестока борба с опозицията в Търново, която и в този случай търсела помощ отвън, като организирал масови кланета, ослепявания, арести. Жертва на това станал дори патриархът Йоаким ІІІ. Той бил обвинен в държавна измяна и връзки с татарите и бил хвърлен от Лобната скала в пропастта прокопана от река Янтра. Част от недоволните боляри се обърнали за помощ към византийският император Андроник ІІ с искане да им изпрати за цар Михаил - синът на убития от Ивайло Константин Тих и дъщерята на бившия император Мария. Начело на византийска войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил, бързо бил отблъснат от Светослав и избягал. С това обаче Андроник не се отказал от опитите си да предизвика вътрешни междуособици в България. През 1301 г. той заложил на друг претендент за българският престол - севастократор Радослав, брат на починалия цар Смилец. Той също потеглил начело на византийска войска към България. Но също бил лесно отстранен - край крепостта Крън бил пресрещнат от войски предвождани от Елтимир, чичо на Светослав, и бил разбит и ослепен. А смилецовият род бил окончателно прогонен от Средногорието. Като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение някъде до към 1308-1309 г. когато починал. През 1303 г. вече Светослав бил стабилизирал вътрешната обстановка и решил да предприеме офанзива срещу Византия с цел да я накаже за непрестанните й опити за дестабилизиране на неговата власт. Към старите византийски сплетни се добавили и нови - опити за откъсването на Елтимир, владетел на Крънска област, от централната власт, изгонването на сестрата на Светослав от Сърбия (тя била омъжена за краля Стефан Милутин). Другата цел била да отвоюва земите в Източна Тракия. Той настъпил на юг и атакувал крепостите в Източна Стара планина като в кратко време ги овладял. С това обаче кампанията не приключила при следващия си удар през 1304 г. Светослав превзел и важните черноморски крепости и пристанища Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол и Русокастро. Отчаян император Андроник изпратил сина си Михаил ІХ за да спре напредването на българските войски. Но положението било толкова неудържимо, че византийците стигнали дотам да изпратят на помощ на Михаил ІХ опитният, но престарял и болен военачалник Михаил Глава Тарханиот. Войските им се насочили към околностите на Созопол и били пресрещнати от българските при река Скафида близо до Мандренското езеро. В началото византийски отряд командван от Войсил (най-малкият брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили назад през реката. Византийците се впуснали в преследване и увлечени се струпали върху моста над реката, основите на който вероятно предварително били подкопани от българите. Мостът не издържал и рухнал. Византийските войници изпопадали в дълбоките води и в този момент българите връхлетяли и настанал пълен хаос. Мнозина от византийците се издавили, а другите били посечени. В по-задните им редици, които все още се намирали на отсрещния бряг също настанало объркване и те не могли да удържат контраударът на българите и били обърнати в отстъпление. Последвало голямо кръвопролитие, в което византийската армия била напълно разгромена. За ожесточения характер на сражението свидетелства и фактът, че за първи път от доста време бил пренебрегнат неписаният закон, който препоръчвал освобождаване на пленниците, но българите не се поколебали да ги избият. Младият император Михаил ІХ изпаднал в пълна безисходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и през август 1304 г. се отправил срещу България. По това време цар Светослав Тертер не бил при войските си и това спомогнало на Михаил ІХ да разори земите около Сливен. Но това нашествие имало повече характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите. Скоро след това войската на цар Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младият император били изпратени каталонски наемници, но това донесло повече вреда, защото накрая испанците се разбунтували защото заплатите им не били изплащани от месеци и оплячкосали византийските владения. През 1305 г. византийската дипломация успяла да откъсне Елтимир от съюза му с цар Светослав. Главна роля в този заговор изиграла съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Светослав Тертер обаче изпреварил заговорниците и неочаквано нахлул във владенията на чичо си, когото пленил и не се поколебал да осъди на смърт. Когато през 1306 г. аланите се отметнали от властта на императора, Светослав ги привлякъл за свои съюзници. Аланите били войнствен и непобедим народ и влизали в състава на ударната част на татарските орди. Част от тях (около 16 000 души) преминали във Византия, именно тях, заедно с жените и децата Светслав заселил в българските земи. Междувременно българският владетел се домогвал до съюз и приятелство с предводителя на каталонците Беренгер дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на царя, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовица на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталонците в действия далеч от Тракия. След като българският цар окончателно утвърдил властта си над земите в Източна Тракия и Черноморието през 1306-1307 г. той започнал сондажи за мир с империята. Андроник първоначално настоявал да му отстъпят част от завзетите земи, но Светослав отказал всякакви отстъпки и преговорите продължили да се проточват. Накрая Светослав предложил да се ожени за Теодора, дъщерята на престолонаследникът Михаил ІХ, тъй като междувременно била починала предишната му съпруга Ефросина, която го дарила със син - бъдещият цар Георги Тертер ІІ. А завоюваните земи в Източна Тракия да бъдат официално считани за зестра. След известно време упорстване Андроник склонил да приеме предложената алтернатива на войната и през 1307 г. бил сключен мирен договор. След тези събития бил осигурен дълготраен мир, който траял до края на живота и управлението на Светослав Тертер. Били изгладени и взаимоотношенията със Сръбското кралство, а през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където било устроено бляскаво посрещане и празненство в негова чест. Чак през 1320 и 1321 г. Светослав Тертер на два пъти пропуснал татарите през България и те извършили опустошителни нашествия във византийските земи. Активизирането на българската политика се дължало на новото напрежение във византийският двор, където избухнали междуособици и властта се оспорвала от Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ. Светослав Тертер дал вид, че иска да подкрепи младия императоркато му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници - българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили в бъдеще. Всъщност намеренията на Светослав били да плени Андроник ІІІ, но той се усетил на време за плановете му и в последствие българската конница се оттеглила. На 29 октомври 1321 г. починал сръбският крал Стефан Милутин, а малко след това се разболял и починал българският цар Светослав Тертер, на около 50 - 55 годишна възраст. Той е измежду малцината търновски царе починали от естествена смърт, което заслужава да се подчертае като се имат в предвид бурните преживявания от младежките му години. До към 1310 г. Светослав Тертер успява да обедини и централизира България, както и да я превърне в процъфтяваща европейска държава. Редица хронисти пишат, че тогавашна България е богато царство където има изобилие от месо, мляко и зърно. Житото става повод и за един кратък конфликт. Генуезската република, която е главен износител на зърнените излишъци на България първоначално се била настанила в черноморските пристанища и не плащала мита, акцизи и пристанищни такси. По заповед на цар Светослав Тертер през 1314 г. са конфискувани няколко генуезски галери, намиращи се в българските пристанища. преговорите протичат неуспешно и през 1315 г. Генуезският сенат налага търговско ембарго на България, като забранява генуезски кораби да търгуват през българските пристанища под страх от глоба в размер на 500 лири. Но още на следващия месец главният им конкурент Венеция заема изцяло българските пристанища и започва да товари жито на корабите си. Виждайки това Генуа скоро отменя ембаргото и започва да си плаща задълженията към България. Всичките тези пари придобити от морските търговски републики отиват в държавната хазна и са вложени в строежа на пътища, мостове, оръжие, строеж и укрепване на крепости. Управлението на Светослав Тертер, не само, че спасява България от унищожение, но й донася над 15 години мир в смутните времена на късното средновековие, които са съпроводени и с бурен икономически растеж.

По последния абзац си личи кога и защо е писан материала , но въпреки това Борис Чолпанов ми е от любимите автори изследвали българското военно дело и доста живо и епично е пресъздал сблъсъка. Нямам какво да добавя към неговия труд. И аз имам план на тази битка, който е ясно начертан, но за съжаление е на хартия, а не разполагам със скенер.

Георги І Тертер (1280 - 1292) - виден болярин, куманин по произход, център на именията му бил град Червен в Североизточна България. Понеже бил от най-силните боляри, а и се ползвал с голям престиж сред войската византийският император Михаил VІІІ Палеолог се страхувал да не измести от властта неговото протеже, което под името Иван ІІІ Асен заел българския престол след като Ивайло напуска Търново. Затова императорът му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен за българка и имал син (Тодор Светослав). Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно с детето били изпратени за заложници в Никея. Не след дълго обаче Георги Тертер станал водач на опозицията срещу византийското протеже и започнал да крои заговор за убийството му. Иван ІІІ Асен узнал за това, а в същото време въстаническите войски на Ивайло смазали напълно и двете византийски войски изпратени от юг и се насочили отново към Търново. Накрая той решил тайно да напусне Търново и задигнал дворцовата хазна заедно със себе си при бягството. Търновските боляри вече били предали Ивайло и знаели какво ги очаква ако той отново влезне в града, затова решили с всички сили да му се противопоставят. За нов цар единодушно бил избран Георги Тертер, около него се обединила не само търновската аристокрация, но и феодалите от цялата страна, които били наплашени от предишните събития. Те се организирали за противодействие на по-нататъшното придвижване на Ивайловите отряди и да попречат на едно ново надигане на селските маси под неговото знаме. Това станало в момент когато българското селячество било вече твърде изтощено от продължителните и тежки войни с татари, византийци и редовните царски войски. Затова този път Ивайло немогъл да организира достатъчно сили за нова обсада на Търново и скоро след възцаряването на Георги Тертер напуснал страната и отишъл при досегашния си противник хан Ногай, където търсел убежище и помощ за да се върне в България начело на нова армия. Разбирайки това Михаил VІІІ Палеолог веднага изпратил в двора на Ногай и Иван ІІІ Асен с молба към хана да съдейства за неговото качване на търновския трон, защото не искал Ивайло да се върне обратно, а пък и Георги Тертер му бил неудобен. Първоначално Ногай приел и двамата бегълци благосклонно. Но неочаквано по време на един пир заповядал да ги убият и двамата, Ивайло бил убит веднага, а Иван ІІІ Асен едва се спасил благодарение на застъпничеството на Ефросина, която била жена на хана. Така завършил живота на селския вожд. Колкото и да е възхвалявано неговото анти-феодално въстание крайният резултат от него бил пълното разоряването на Българското царство и неговото разпокъсване. Именно тогава България губи Македония и повече никога не успява да я върне. Също така от България се отделили Белград и Браничево и трайно оставанали в ръцете на сърбите. На запад във Видинската област се обособил като самостоятелен владетел боляринът Шишман. А на юг се отцепило Средногорието с независим владетел Смилец. Византийците били недоволни от прогонването на тяхното протеже Иван ІІІ Асен и новия цар на България, който си поставил за задача да върне загубените територии в Южна България. През пролетта на 1281 г. войските на неаполитанския крал Карл Анжуйски дебаркирали на албанското крайбрежие. В изгражданата от него анти-византийска коалиция вече влизали Венеция, Унгария, Сърбия и латинските държавици на Балканите. Цар Георги Тертер побързал да се присъедини към коалицията. Преговорите започнали още в началото на 1281 г. с посредничеството на Сърбия. Протекли успешно и през 1282 г. Карл Анжуйски вече планирал похода си към Константинопол. Георги Тертер сключил договор и с тесалийския севастократор Йоан Ангел, който също влязъл в коалицията. Последвало споразумение за годеж между малолетната дъщеря на севастократора и Тодор Светослав, който все още бил заложник в Никея, но въпреки това баща му приел годеницата му в Търново. Император Михаил VІІІ Палеолог обаче успял да осуети тази коалиция като предизвикал въстание в Сицилия против анжуйците, а срещу българите насочил татарите. Още същата година 40 000-на татарска конница прекосила Дунав и подложила на страшно опустошение Северна България. През 1284 г. бил сключен съюз със сръбския крал, който предвиждал брак между Елена - дъщерята на Георги Тертер, и краля Стефан Урош Милутин. На юг отношенията с Византия също се затоплили след смъртта на Михаил VІІІ Палеолог (1282). Георги Тертер започнал преговори за мир като предложил да се разведе с втората си съпруга, която до тогава държал в почетен плен и да я прати във Византия, а в замяна да му върнат първата. Друга причина за това също била и че патриарх Йоаким ІІІ отказвал да признае втория му брак за законен и дори му бил забранил достъпа до светите тайнства. Новият император Андроник ІІ Палеолог приел тъй като положението му не било много леко, а и не разполагал с достатъчно войска в момента за да желае нови конфликти. Така двете жени на Георги Тертер си разменили местата - едната била върната обратно във Византия, а другата в България и станала царица. Малко по-късно патриархът Йоаким ІІІ съдействал и за връщането на Тодор Светослав. Скоро след това обаче татарския хан Ногай решил да развали съюзните си отношения с Византия и в началото на 1285 г. татарите проникнали дълбоко в България, прехвърлили Балкана и нападнали византийските владения в Тракия. Георги Тертер нямал никаква възможност да се противопостави на неудържимата сила на татарските орди и трябвало да поеме васални отношения към тях за да запази България. Току-що завърналия се от византийски плен Светослав Тертер бил изпратен в плен при татарите заедно със сестра си (втората дъщеря на Георги Тертер), която била отведена в харема на Чака, сина на Ногай. Но въпреки тези унижения чрез, които царя целял да спаси трона и държавата татарските нашествия не стихнали, а Ногай съвсем свободно можел да се разпорежда със съдбата на България. Той започнал умело да подклажда интриги и разединил болярите, които допреди това били събрани около Георги Тертер. През 1292 г., положението на Георги Тертер вече станало непоносимо и той, уплашен от заплахите на Ногай решил да избяга от страната и да потърси убежище във Византия. Но императорът се страхувал от гнева на Ногай и отказал да го приеме. Известно време Георги Тертер се укривал в околностите на Одрин, като водел живот крайно неподходящ за един владетел. В крайна сметка императорът го изпратил на заточение. За годините прекарани във византийски плен няма никаква информация. През 1301 г. вече след като е отстранил татарската опасност и е овладял българския престол синът му Светослав Тертер разбил войските на византийското протеже севастократор Радослав (брат на бившия цар Смилец), като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, но не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение и починал някъде към 1308-1309 г.

Ето някои негови картини.

Наскоро открих този изключителен полски художник. Той е започнал кариерата си като военен фотограф, по-късно впечатленията, които се отпечатват в съзнанието му от ужасите на войната са изразени по един уникален и неповторим начин върху платното. Творбите му са изпълнени със страшна разруха, печал, самота, злокобност и създават едно странно чувство на уплаха и стрес. Карат те да се замислиш за това по какъв ужасен начин човекът се самоунищожава. Те са доста гротескни, забелязват се и паралели със Салвадор Дали, който е другият ми любимец в импресията, само, че при тях липсва елементът на карикатурата и конкретната насоченост към дадени реални обекти. Личният му живот също е една голяма мъка - жена му умира, само година след това на коледа се самоубива сина му, а през февруари 2005 г. и самият той е намерен убит в апартамента си... Това е неговият сайт - http://www.beksinski.pl/ много добре е направен - чрез озвучаването и дигиталните обработки на картините му можете да се потопите изцяло в неговият свят. Това са негови графики - http://www.beksinski.pl/masterlist.htm

За съжаление и с калашников неможе вече, държави като Иран и Пакистан вече имат ядрено оръжие и дори САЩ не могат да ги барнат за нищо. А в тези държави ислямът се насажда още от рождението и няма начин сам да определиш в какво да вярваш. За жестокостите и извращенията на мюсюлманите всички знаем и никой нормален човек не ги толерира.

И според мен исляма е едно архаично разбиране за живота и вярванията. Неговите изродени радикални и открито агресивни форми са причина за много мъка и страдание по целия свят. Но е невъзможно вече да бъде изкоренен...

Това го отделих в самостоятелна тема, защото засяга периода преди качването на Тертер на престола.

Беше ми предложено да продължа темата за инкската империя и реших да довърша хронологията с тази кратка кулминация. Залезът на Инкското Слънце Испанците за пръв път стъпват в империята на инките през 1528 г. (година след смъртта на Хуайна Капак) в град Тумбес, където първоначално завързали приятелски отношения с индиянците, но още в самото начало целта им била да заграбят техните богатства. Местните големци получили като подаръци желязна брадва, прасета, кокошки и петли, каквито дотогава не били виждани в Америка, показали им и как се стреля с аркебуза, което предизвикало голямо удивление. След това корабът командван от капитан Франсиско Писаро се спуска на юг по крайбрежието и стига до 10 градуса южна ширина. Тогава испанските авантюристи разбрали, че пред тях стои една огромна индиянска империя и решили да се върнат при изходната си позиция в Панама за да съберат сили и средства за превземането й. Но местният нов губернатор отказал да ги финансира и Писаро се решил да замине за Испания за да иска помощ от краля Карлос І. След дълги протаквания, премеждия и разправии (включително и попадане в затвора) Писаро се озовал отново в Панама начело на 3 кораба, 190 пешаци и 27 конника. По-късно към него се присъединили и изпечените банди на Ернандо де Сота и Себастиан де Беналкасаро. Пленяването на инката Пристигайки отново в цветущият някога град Тумбес те били неприятно изненадани от гледката на развалини и трупове оставена от кървавите войни между скараните до смърт братя Хуаскар и атахуалпа. Испанците се спуснали още по-на юг по крайбрежието и там основали първото испанско селище в Южна Америка - Сан Мигел, където се заселили за постоянно 60 човека от експедицията му, а останалите конкистадори потеглили към планините на Перу, където току що била приключила жестоката гражданска война. Сега срещу Атахуалпа, владетел на 1 000 000 кв. км. земя и 10 000 000 поданика, разполагащ с 250 000 войска напредвали 177 европейски авантюристи. атахуалпа не искал да се среща с т.нар. "бели богове" и им проводил пратеници, които с ценни дарове трябвало да ги разубедят от всякакви начинания в тази страна. Те не могли да възпрат конкистадорите, които решително напреднали към главния вододел на Андите (над 4000 м надморска височина) прекосили го и достигнали Кахамарка - средно голям инкски град с храм на Слънцето покрит със златни плочи, манастир "Деви на Слънцето" и крепост с яки каменни стени. Тъй като в момента тук пребивавал инката край каменните сгради се виждали разпънати шатрите на почетната гвардия, стражата му и още 40 000 обикновени войника! Писаро пратил хора при инката в двореца му за да уговорят срещата им. Испанците били настанени в къщите на триъгълния площад в Кахамарка, опасан от три ниски и дълги сгради, които били удобно прикритие за тях. Писаро заповядал всичките войници от стражата да бъдат избити, само инката да бъде заловен жив. Така следобяд на 16 ноември 1532 г. на площада в Кахамарка се състояла историческата среща на Атахуалпа с Писаро. Инката пристигнал на уговореното място със свитата си. Преди него минали стотина метачи, които лъснали до блясък площада, по който трябвало да мине златната носилка на инката. Атахуалпа бил заобиколен от 6 000 войници въоръжени с бойни прашки и копия, а с тях крачели и големците на империята облечени в туники украсени със злато и сребро. Инката се разгневил на отсъствието на непознатите белокожи и когато извикал "Къде са?!" пред него от прикритията излязъл монахът Винсенте де Валверде, в скромно расо, с кръст в лявата ръка и библия в дясната ръка, а с него вървял и един индиянец преводач. Монахът казал, че го изпращал испанският крал отвъд морето, който го призовавал да стане негов подчинен. Казал и че е дошъл тук за да покръсти в правата вяра инкския народ. И на самият инка монахът започнал да разказва за бога-отец и неговия син Исус Христос, който страдал и издъхнал на кръста, разказал и как папата, божият наместник на земята, бил дал на испанския крал правото да владее Америка и найните народи. След този поток от думи той показал на инката библията, в която били изложени свещените истини на белите богове. Синът на Слънцето поискал да провери това и се помъчил да отвори странното нещо, накрая разгърнал страниците и зяпнал в тях без да разбира нищо. Все пак се помъчил да отговори достойно на грозното брадато същество пред себе си. Инката отвърнал, че отказва да приеме господството, на който и да било владетел. Инката нервно заявил и че онзи папа нямал никакво право да раздава на кралете земи и народи. По същия категоричен начин той отрекъл думите на Валверде, че бог бил умрял на кръста. Той казал, че Слънцето бил единственият бог, който съвсем не е умрял защото всяка сутрин изгрява отново. Накрая ядосаният погледнал гнусливо свещената за европейците книга и я хвърлил на земята. Тогава отец Валверде се разкрещял бясно: "Избийте до крак езичниците, тези индиянски кучета"! Испанците решили, че това е най-подходящия момент и наизскачали от трите ниски сгради. Когато бил открит огън с двете оръдия по тълпата индиянци настанала страшна паника. Оръдейната стрелба и конете толкова изплашили индиянците, че те не могли да окажат каквато и да било съпротива. Докато испанците избивали поголовно бягащите в безредие стражи, Писаро с елитната си дружина успял да си пробие път до Атахуалпа. Писаро искал жив Атахуалпа, той дори бил ранен, когато защитил с тялото си инката от един побеснял свой войник, който щял да го прониже с кама. Раната на Писаро, нанесена му от испанец, била единствената, която белите завоеватели понесли в тази битка. Те не загубили нито един войник, а изклали почти всички индиянци на площада в Кахамарка! Откупът Плененият Атахуалпа предложил да откупи живота си срещу толкова злато, което щяло да изпълни цялото помещение, в което бил затворен на височина 2.94 метра и двойно повече сребро, като обещал всичко това да бъде докарано от поданиците му в Кахамарка за 60 дни. Писаро се съгласил на великолепното предложение и към Кахамарка започнали да се стичат от цялата империя кервани от лами носещи приказни богатства. И наистина в обещания срок помещението с площ 30 квадратни метра и обем 88 кубични метра било изпълнено със злато. Всички предмети, които били докарвани денонощно се претопявали в редица малки пещи. Сред превърнатите в стопилка уникални произведения на инкското изкуство имало огромен златен фонтан от владетелския дворец, златна чешма украсена с фигури на хора и птици, статуи на лами в естествен ръст, позлатени барабани, сребърни съдове с форма на кондори и орли, съдове за царевица от чисто злато. Всичко на всичко откупът възлизал на 50 тона злато и 12 тона сребро! Щом той бил събран Писаро веднага изпратил Атахуалпа на съд пред набързо съставения "трибунал". Инката бил осъден задето извършил "най-различни престъпления", задето "прахосвал златото и среброто" в собствената си империя и защото бил "многоженец". Присъдата била смърт чрез изгаряне, но Атахуалпа се съгласил да приеме християнската вяра и да бъде "само" удушен. Така на 19 август 1533 г. в Кахамарка, след 7-месечно пленничество загинал тринадесетият инка. Манко ІІ и инкските съкровища След покоряването на Кахамарка и убийството на Атахуалпа, и дори след разграбването на Куско на много обширна непристъпна за европейците високопланинска територия продължили да царуват други Синове на Слънцето. Манко ІІ бил брат на Атахуалпа, който при превземането на Куско първоначално привидно сътрудничел на испанците. Но неочаквано напуснал столицата с много свои хора и започнал голяма освободителна война против конкистадорите. Той се оттеглил в град Вилкабамба откъдето управлявал поданиците си и също така откарал там огромно количество съкровища от Куско. Всичките тези съкровища, които инките успяли да съхранят, както и самият град Вилкабамба, а и много други градове никога не били открити от европейците и до днес е загадка къде се намират. В непокорените от Писаро земи дори били построени нови градове от инките - това са Паитити, Виткос, Вилкабамба и др. През лятото на 1533 г. паднала столицата Куско и Писаро заедно с бандата му се отдали на така жадувания грабеж. Още докато бил в Кахамарка Писаро изпратил свои хора, които само за един ден успяли да отмъкнат от храмовете на Куско 600 златни плочки с общо тегло почти 10 тона! Но когато самият Писаро заедно с всичките си войници нахлул в златният град плячката, която била заграбена възлизала на 27 тона злато и почти толкова сребро. Обаче цялото огромно количество съкровища заграбено от испанците от Куско било нищо в сравнение с действителното богатство на този приказен град. Още щом пратениците на Писаро започнали да свалят златни плочки от храмовете, хората в Куско започнали да крият и събират всичко, което могли и то било отнесено от Манко ІІ в непристъпните крепости на Андите, които европейците открили чак в началото на ХХ в., а повечето от тях въобще не открили. Така, че все още Перу крие някъде в планините си колосални количества злато, което ежегодно се трупало в Куско през цялото му съществуване като независим град и по закон всичкото злато постъпило веднъж там не трябвало да се изнася от града. Все още не е намерена например златната верига, която Хуайна Капак поръчал да изработят по случай раждането на първият му син. Тя била дълга 400 метра и толкова тежка, че 200 яки мъже едва я влачели. С нея бил ограден главния площад на Куско за тържествената церемония. Този златен синджир всъщност е най-големият златен предмет изработван някога в историята. Когато Куско вече бил завладян и инката Манко ІІ се срещнал с пратеник на испанците, изсипал пред него едно гърне с царевични зърна, взел едно от тях и казал: "Само толкова успяхте да плячкосате от златото на инките, а всичко това ни остана!" - казал той сочейки купчината царевични зърна. Понеже Манко добре познавал ненаситната жажда за злато, от която страдали белите, той предложил на пратеника да даде всичкото това злато на европейците ако завинаги напуснат родината му. Испанците обаче не склонили да напуснат континента и никога не открили богатствата, за които говорел Манко ІІ. В крайна сметка Манко ІІ бил убит от Диего де Алмагро и дружината му авантюристи, които били приети великодушно от инката, дал им убежище във високопланинската столица. Последни водачи на съпротивата Освен Манко ІІ, Саири Тупак и Титу Куси са други предводители на инките, които все още се съпротивлявали на конкистадорите, дори след падането на Куско и убийството на Манко ІІ. Но и единия и другия били отровени. През този период само за 30 години колониално владичество населението на бившата империя намаляло на половина. Тупак Амару - той бил последният инка предводител на съпротивата, който бил пленен и екзекутиран от испанците през 1572 г.

Е не, чак за плагиат, но за усвояващ и възприемащ. Китайците са във вътрешна криза и самоизолация по времето когато европейците започват да колонизират света, просто може да се каже, че китайците са изпуснали историческият момент. Но както виждаш днес вече започват сериозно да наваксват. Съгласен съм също, че не трябва да умаловажаваме постиженията на европейците. Тези неща ги казах именно и за да се погледне от другата страна, а не само от тази, която хвърля добра светлина върху тях.

Остави Хамбург и Дрезден, при така наречената "Символична война" САЩ сриват от бомбардировки и София, което води до гибелта на 4000 души, ако тяхната смърт може да се нарече символична добре! И то не да кажеш, че са целяли да унищожат заводи, фабрики и военни обекти, ами са хвърляли бомби над центъра на София разрушавайки домовете на мирните граждани, а техните изтребители са прелитали ниско над града и са обстрелвали с картешници бягащите хора по улиците!!! А оправданието им за Хирошима незнам как да го нарека - свръх нагло или свръх смешно. Да сравняваш мащабите и последиците от Хирошима и Нагазаки с Пърл Харбър е като да сравняваш Възродителния процес с Турското робство примерно!

Е да де, така е, аз вече го отчетох този факт по-горе. Откриването от Кортес на цивилизацията на Ацтеките всъщност е рядък случай, в който европейците се сблъскват лице в лице с жива цивилизация, недокосната от други влияния, а не да я възстановяват от руините й. Ако не беше унищожено така безотговорно всичко сега наистина щяхме да знаем много. Европейците взимат превес поради това, че се впускат в далечни експедиции, откриват нови светове, завладяват нови земи и започват да експлоатират техните ресурси. А с търговията с далечния Изток например идват и много идеи, които коренно преобразуват живота и цивилизацията на европейците. Например чадъра идва от Азия, също така в европейските градове влиза модата край улиците да се засаждат дървета. Допреди това уличките са били тясни и кални, обградени с дървени сгради (често е имало огромни пожари - Лондон на няколко пъти е изгарял до основи). Канализации не е имало, плъхове, епидемии, чуми...

Също така и германските концлагери са най-известни защото са най-добре рекламирани и популяризирани от победителите. По-рядко се споменава ГУЛАГ или отвратителното отношение на американците към пленените японци. Американците обвиняват Германия за холокоста, но не обвиняват себе си за атомните бомби, които хвърлиха над главите на мирното население в Япония. Ударната вълна изби стотици хиляди, а радиацията разяде организмите на много други и ги обрече на ужасяваща нечовешка смърт, която не може да се сравни с нищо. Същите тези американци и днес продължават да се пишат носители на мира. а как носят своя мир - отново изсипвайки бомби над главите на неумиротворините!

Избиването на евреите е най-популярно защото му се прави най-добра реклама.