Warlord

Изтърбушен Леопард-2 от украинци на тренировъчен полигон в Полша. Подробности за инцидента засега няма.

Как така къде са? В музеите и лабораториите. Има фосили във всякакви фази на видоизменения на предните крайници в крила. Тук схематично е показано кои кости как са се видоизменили с времето в хода на еволюцията на птиците и прилепите. Нищо сложно и невероятно.

Как да няма физически доказателства? А десетките и стотици хиляди фосили, показващи физическите изменения, т.е. еволюцията на видовете?

Едва ли хетското царство се е капичнало заради троянския конфликт. Дори северозападният край на Анатолия с проливите остава неусвоен от хетите, дори и в периодите на най-голямото им могъщество. Явно не им е бил толкова интересен, тогава това е било периферия на цивилизацията. По-скоро хаосът около раздвижването на морските народи ги събаря. Може би и в комбинация с някакви природни катаклизми. Доста мъгляв период като цяло.

Все идет по плану.

Някой психиатър да ми обясни и разтълкува и този феномен:

Сетиха се нашите шикалки, когато украинците вече няма да ги искат, защото сега преговарят за директна доставка на западни.

По принцип моста го поправиха вече, но ако украинците успеят да закарат установките до брега на морето, ще могат да го думнат отново. Те тогава вече какво ще правят рашките в Кримска и Херсонска обл. не знам.

ДНК проби от пещерата Бачо Киро сочат, че хората са се кръстосвали с неандерталци изненадващо често 3-4% неандерталски гени в трима сапиенса от Бачо Киро, на ок. 45 000 г. Всеки от тях е имал неандерталец в своето родословие 5 до 7 поколения назад. Изглежда смесването на двата вида е започнало поне преди 60 000 г., още извън Европа. Също така тази вълна сапиенси, която измита неандерталците в Европа, има по-близки генетични връзки с населението в Източна Азия и дори Америка, отколкото с нас - тоест в някакъв момент от палеолита на свой ред е била изметена от нова вълна сапиенси.

Ясно е, че помощните ни войски за Сърбия и Румъния щяха да са символични, като количество, докато имаме Турски фронт. Но пък + тях, сърбите и румънците щяха да разполагат с пълния си потенциал за защита от австро-немците + и руските войски от Добруджа можеха да им помагат. Освен това дори и така да не успеят да ги удържат, ние по-бързо ще бием турците, отколкото германците - тях. При този сценарий десантът при Галиполи щеше да успее, тоест щяхме да имаме към 800 000 български войници + 500 000 антантцски. След като армията ни си свърши работата там, може спокойно да помогне на сърбите и румънците да оцелеят, даже при такава роля ще са длъжни да ни дадат някаква компенсация, подкрепена и от Англия и Франция. Примерно половината безспорна зона до Вардар и половината Добруджа.

Разликата е от земята до небето. През 1917 Германия вече е на прага на изтощението, докато през 1940 точно набира инерция. През 1917 на френския фронт има англичани, белгийци, сенегалци и каквито още се сетиш от колониите, през 1940 - (след Дюнкерк) няма. През 1917 Германия има да държи още Руски, Италиански и Балкански фронт, през 1940 - няма. През 1917 Германия няма танкове, Щуки, мотори и др. средства за блицкриг, през 1940 ги има.

Яковина е прекалено оптимистичен, беше прогнозирал първоначално, че войната ще свърши до края на 2022. Иначе разсъжденията му са си доста адекватни, но му се налага да анализира доста неадекватни хора, което вече си е сериозен челиндж Междувременно през нощта украинците рязко са усилили огъня, между Мелитопол и Токмак всичко гърми, като под обстрел са най-вече летищата. Дали не е артподготовка за предстоящата контраатака? Оттам е най-късия път до Азовско море.

Ако живите организми нямаха способността да еволюират, т.е. да се видоизменят за адаптация към сложната и динамична околна среда, животът просто щеше да изчезне малко след като се е зародил. Но за да се осъзнае този прост факт се изисква някакъв критичен минимум от знания по темата, както и някаква способност да се мисли и анализира извън религиозни догми.

Да видим как ще бъде изигран. И Род Стайгър от екранизацията на Waterloo (1970) не изглеждаше много близо до оригинала от картините, но изигра героя си така, че винаги да помниш негови реплики, мимики и жестове от филма.

Премиерата ще е на 22 ноември.

ДНК щамовете и резистентността на бактериите са прекалено сложна материя за него, а и за всеки креационист - не пише нищо за тях у библията

Азиатец няма в екипажа, защото сега не са в добри отношения с Китай, а гей/трансджендър или мюсюлманин/бежанец няма откъде да намерят сред квалифицираните кадри

Кадър от предстоящия исторически епос на Ридли Скот „Наполеон“ с участието на Хоакин Финикс. Много силно се надявам да не вкарват никакви съвременни холивудски изисквания към сценария!

Бой между български и сръбски монаси в Атон.

Споко, в състезанието с руснаците кой народ най-много го мразят, са обречени да загубят.

"Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели." Николо Макиавели

Също: „Войници, в момента ви гледат 40 столетия!“ Добро доказателство против мита, че артилеристите на Наполеон били изкъртили носа на Сфинкса докато се упражнявали в стрелба.

Опаля, какво станА? Този в който копейките доскоро се кълняха и даваха за пример, изведнъж се оказа недружествен.

Manol Peykov 14 ч. · Планувам това пътуване от септември, откакто за първи път чух, че къщата на Димитър Талев в Прилеп се продава. Имах плахи надежди междувременно българската държава да се намеси и да купи къщата, но се оказаха напразни. Вчера най-сетне запалих колата и – придружен от колегата ми Krasimir Lozanov – отидох до Прилеп и се срещнах със собственичката Snezana Acheska. Снежана придобива къщата като наследство от семейството на мъжа си (вече покойник), чийто дядо я купува от Талеви (известни в Прилеп с фамилията Палисламови) преди почти 100 години – през 1926 година. Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. По онова време Прилеп е все още под османска власт. Баща му Тале Палисламов е майстор железар, чийто дядо се е преселил в Прилеп от пелагонийското село Светомитрани, а майка му Донка х. Толева е от прилепски род. Димитър първоначално учи в Прилеп, учител му е Йордан Ацев, който съумява да запали любовта му към четенето. Остава без баща едва деветгодишен, а на 12 постъпва в Солунската гимназия. Макар да напуска родния си дом относително рано, Димитър Талев запазва романтичната си връзка с него. Неслучайно именно т о в а е първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман, "Железният светилник" е един от най-издаваните и четени български романи. * * * Колкото и да е удивително, в Северна Македония – че дори и в родния му Прилеп – Димитър Талев е почти непознат. Снежана Аческа, която се жени и се заселва в къщата в началото на 1970-те, научава (според нейните собствени думи) съвсем случайно в чия къща живее – благодарение на учителка от пловдивската гимназия "Димитър Талев", която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Оттогава (пак по нейни думи) Снежана е пускала в къщата (съвършено безплатно, разбира се) хиляди българи, които редовно идват с автобуси, за да посетят и да се поклонят пред родното място на големия писател. "А пък тази чешма е сигурно най-сниманата чешма в Европа", отбелязва Снежана по повод на превъзходно запазената стара каменна чешма в двора, която носи оригинален надпис от 1889 година с името на Тале Палисламов – бащата на Димитър Талев. * * * Преди няколко години Снежана влиза в конфликт с "някои прилепски управници" (както сама ги нарича), които се опитват да я "убедят" да спре да пуска неспирните български групи в къщата. След като категорично отказва ("Че как няма да ги пускам? Това за тях е свято място!"), достъпът на електричество до къщата е спрян ("появиха се някакви мистериозни задължения към енергото", отбелязва с тъга Снежана) и семейството е принудено да се премести на другия край на Прилеп, в бащината къща на самата Снежана. * * * Днес къщата на легендарния ни писател изглежда изоставена и тежко занемарена – никой не е стъпвал там от повече от три години, освен един-двама приятели на Снежа, които я наглеждат от време на време (самата тя е трудноподвижна и рядко става от леглото). Именно един от тях ни заведе до къщата и ни я отключи, за да ни я покаже. През последните пет години едно от основните усилия на Снежана е да убеди българската държава да купи къщата. През няколко месеца провежда пресконференции, а в българската преса често излизат репортажи (един от които очевидно съм видял аз). Уви, у държавните ни мъже (включително безбройните "патриотични" формации, населяващи българския политически живот) засега не се е появил нужния интерес, още по-малко – нужната воля, за да предприемат подобна стъпка. "Турците също я искат – била е собственост на турски бей и са готови да ми броят парите на ръка още утре", споделя ми с горчивина Снежана. "Но аз им казах, че няма да им я дам. Тази къща принадлежи на България." * * * И тук идва моментът да споделя защо всъщност ви разказвам всичко това, приятели – и кое (освен личното ми любопитство) ме подтикна да запаля колата, да мина тези 500 километра и да прекарам вчерашния ден в разговори с наследничката на Талевата къща. Направих го, защото в последните месеци в главата ми се оформи план – колкото простичък, толкова и смел. Цяло чудо е, че тази къща е оцеляла през вековете – при това във вид, които не се различава особено от външния вид на дома, в който се е родил Талев – и в който са отеквали (и завинаги ще отекват) стъпките на неговите герои. Повече от очевидно е, че тя (дори в днешното си окаяно състояние) е важна и неразривна част от българската национална памет – и че ако ние, българите, възпитани и отраснали с героите на Талев, не я опазим и съхраним за поколенията, дето идват след нас, няма кой друг да го стори. Също толкова очевидно е, уви, че българската държава не прави нищо това да се случи. Затова ви предлагам да вземем да го направим ние с вас. Ето как: ● Официалната обявена цена на къщата е 100,000 евро. (В личен разговор Снежана склони да слезе до 80,000.) (Следва да се отбележи, че още преди няколко десетилетия къщата е поделена между трима братя, и частта от къщата, на която Снежана е собственик и е обявила за продажба, е две-трети от оригиналната Талева къща. Третата третина се владее от възрастна жена, която на този етап не е проявила желание да продава.) ● За а д е к в а т е н ремонт на къщата ще са нужни поне още 100,000 евро. Това прави между 360 и 400,000 лева за къщата, плюс ремонта, плюс евентуалните такси за адвокати и прехвърляния. В мига, в който ние с вас успеем да съберем сумата, аз и Чило (който между другото е огромен почитател на Талев) сме готови да се ангажираме с всички формалности – проверка за тежести, търсене на адвокати, нотариуси, архитекти, инженери, строители, музейни работници, специалисти по реставрация. ● Планът е къщата да стане собственост на фондация "Манол Пейков и приятели" (със съответните ограничения за препродаване), като част от къщата (тя в момента разполага с десет стаи, а ако някой ден купим и останалата 1/3 ще станат и повече) да се превърне в музей на Димитър Талев. ● Останалата част бих искал да превърнем в писателска и преводаческа резиденция – място, на което да отсядат за по седмица или месец писатели и преводачи, докато работят върху нов творчески проект. (Винаги съм смятал този формат за един от най-смислените и елегантни начини за водене на творчески и културен диалог. Намирам също така, че изключително подхожда именно на този град – спокоен, уютен, древен, заобиколен от планини – и именно на тази къща.) * * * И понеже зная, че веднага ще се намерят хора, които ще забележат, че цените на аналогичните имоти в Прилеп – особено за къща в подобно състояние – едва ли достигат и до 1/3 от исканата цена, бих искал да ви припомня как се различава цената на пианото на Джон Ленън или китарата на Хендрикс (да речем) от една обикновена китара или пиано. Ценността на тази къща за нас като българи е преди всичко нематериална – и е истинско щастие, че изобщо можем да си позволим. * * * Припомням банковата си сметка: Фондация "Манол Пейков и приятели" Пловдив, бул. Александър Стамболийски 9 Търговска банка Д АД IBAN: BG09DEMI92405000310141 Основание: Дарение за родната къща на Талев или PayPal: manolpeykov@yahoo.com Предварително ви благодаря за съучастието – било във вид на дарение или на споделяне.

Китайска жена войник по време на Китайско-виетнамската война, 1979 г.