Thorn

такива са по-характерни за един друг форум със синя разцветка. - цифрата е изсмукана хайде да не казвам откъде.

Първо да махнем Перперикон от списъка, защото той не е бил български град. Второ - 10-15 хил. е въобще максимума, който би се побрал в Търново в двете крепости, в Асенова махала, във франския квартал и в еврейската махала и бедняшките жилища на Света гора. За мен 10 хил. е по-реалистична цифра. Ако и толкова е имал. Овеч и Червен са малки планински крепости. Население - между 1000 и 3-4 хил. Велбъжд - може би около 5-6 хил. Видин - около 10 хил, макар, че и те са ми съмнителни. Абе малки са ни били градовете.

Без особени основания се предполага, че е станал български при Маламир, почти със сигурност е ромейски при Борис и е много вероятно да е ромейски и при Петър. Прословутият епизод с набиването на кол на 20 000 души е по ремето, когато Светослав воюва с ромеите, а българите са му съюзници. Но като цяло историята с Пловдив е доста мътна.

А на какво основание реши, че Пловдив е влизал трайно в българските земи? Владението му от българите е само епизодично и през ПБЦ и през ВБЦ и за цялото средновеовие едва ли ще се наберат и 100 години общо.

В началото - по-голямата част от България /не е сигурно за Тракия и Родопите/ без южното Черноморие, Македония, Косово, по-голямата част от Албания, Румъния, малка част от Украина, източната част от Унгария, може би мъничка част от Словакия, малка част от Гърция.

Имаш някаква грешка. Никога не съм наричал Бельовата църква свети Илия. Справка - http://medchurches.livejournal.com/8296.html

Постинг за църквата св. Димитър в Паталеница

Какво необичайно има един политически емигрант да си остави семейството като забегне. Даже и княз Курбски го е направил. Така, че това, че си е оставил жените, нищо не означава. Даже може и да е бил поубедителен в молбата за политическо убежище. Освен това спорт дали името Мавър е гръцко или латинско е безсмислен. Изясни се, че по произход думата е гръцка, преминала е рано в латинския и производното и име по това време се е ползвало и на изток и на запад. Следователно човекът може и да е бил романоезичен ромей, може и да е бил гръкоезичен ромей, защото по това време и двата езика още ги е имало в империята и гръцкият всъщност става официален чак при Ираклий. Пък и изрично си пише, че е знаел и гръцки и латински. Т. е. не знаем и няма как да знаем дали е бил по произход елинофон или латинофон. И като се има предвид, че и това име Мавър може и да е превод на прякора му на друг език, може да е прякор даден му след пристигането му в Солун, а може и да е просто християнското име на един езичник /нещо като Борис - Михаил/, установяваме, че нищо не знаем и само си чешем езиците. Така ли е?

Много ме накефи, как Малая Перешчепина била в България!

Gesta hungarorum

а на гръцки μαύρος означава черен.

То пък оставаше и да са се дали без бой! Колкото до това, че били помагали и т.н. - то и готите в късната империя са се били с вандалите и с хуните, което не им е пречело здраво да ограбват и самите римляни.

- това е цитат, за твърденията,че печенегите са бли едни български федерати. Егати и федератите - бетер готите в късната империя. .

Повечето "крепости" са били малки, слабо укрепени и като цяло - лишени от гарнизони. Грубо казано - селски укрепления, често надве-натри ремонтирани късно антични крепости, за които са се сетили едва около времето на маджарските нашествия. Такава крепост може да опази населението от маджарска или печенежка шайка, но няма никакъв шанс срещу сериозен щурм от страна на мотивирана да я превземе пехотна армия като светославовата. /то светослав е бил само един от водачите, ама нейсе/. Полевата българска армия е била разбита, и реално "гарнизоните" са били от по една шепа уплашени селяни. Силно деморализирани от поражението и от ужасени от свирепостта на русите. Едва ли са се съпротивлявало особено ефективно.

По Дунав. Пише си го в Константин Порфирогенет. Срещу Силистра са печенегите.

Хипотезата за изоставянето на Сердика и на останалите големи градски центрове след началото на 7 век е много интересна. Аз също четох книгата на Магдалина Станчева и в нея наистина не се споменава за никаква археология от 7-8 в рамките на града. Може и просто да не е намерена. Аз не съм археолог, нямам връзки в професионалните среди, но в момента покрай метрото разкопават самия център. Някой от вас не е ли питал дали пък не е излязло нещо? Интересна аналогия - покрай едно романче, което чета се порових в английската уики в статиите за историята на Лондон. Изглежда, че покрай саксонското нашествие римският град е бил изоставен и възниква някакво саксонско селище леко встрани извън него /на километър-два/. Отново е зает по времето на Алфред, когато сериозно са им потрябвали пак крепости, т.е. през 9 век. Така, че хипотезата за изоставянето на Сердика, Наисус, Филипопол, Пауталия и т.н. си е доста вероятна. Обнеобходимост даже дааче в такъв случай възможно ли е двете запазени и до днес късноантични сгради - Св. София и Св. Георги да оцелеяг чак и с покривните си конструкции? Колкото до запазването на крепостта то си е напълно обяснимо. Варварските племена, които са завладели района са били на толкова ниско ниво на развитие, че една крепост не само не им е трябвала като укрепление, но не са имали и необходимост даже и да я разрушават. Но все си мисля, че някакво население може и да се е поблазнило да живее там поне заради минералните извори! Възможно е самата крепост да не е била и обитавана през повечето време, но да си е стояла и да се е ползвала като крепост убежище, само в случай на опасност. Това би обяснило даже и съхраненоста и.

Върти ми се нещо в главата, че някакви алани ли бяха, турци ли бяха преплували дарданелите с конете си. Но качо е прав - изворът говори за слухове.

У Златарски е написано за опита за превземане на Лампсак

Данните за надписа просто съм ги преписал. Знам, че е разчетен нееднозначно, виждал съм цяла статия за него в някакъв сборник от 50 те години, но просто ми го показаха, а не съм я чел.

Тези са от Лувъра. Сори за качеството на снимките, но през стъкло трудно се фокусира.

Като попрегледах - става дума за надпис на един от двата лъва пред арсенала на Венеция, отмъкнати от Франческо Морозини през 1687 от пристанището на Пирей. Лъвът е много известен, защото на него има рунически надпис от 11 век. Споменатите от теб надписи се споменават само в уикипедия и в някакви румънски геймърски и патриотарски форуми и може да им се има не повече доверие, отколкото на нашите автохтонци. Няма го в нито един сериозен сайт.

Добре дошли в компанията на родоотстъпниците.

Благодаря за уточнението. Ще ти пратя на мейла снимки с по-висока резолюция, но не са много на фокус.

Добавен постинг за стенописите в пещерата на св. Йоан Пусти

На Средновековните църкви в България съм сложил статия за Свети Йоан Пусти. Първа част Втора част