Thorn

население на Париж 1150 - 50 000 1200 - 120 000 1328 - 200 000 1365 - 275 000

Абсолютно невярно твърдение. примери - Жакерията, китайските въстания. В огромния процент от случаите катедралите са дело на градските управи, белег за възможностите на един град. Може би с изключение на ранните "имперски" романски катедрали от 10-11 век. Ресавски, колкото за впечатлението на Клари и кръстоносците от Константинопол. Първо - Париж точно по-това време - първите години на 13 век все пак е по-малък от Париж от 14-15 век. Да не говорим, че стените на Филип Огюст дори са построени десетилетие по-късно. Докато Константинопол е бил ОГРОМЕН ПО ПЛОЩ и с население, неразредено от 250 години стремителен упадък за да стигне до 50-60 хил към 1453 г. Никой не знае колоко голям е бил Гръдът в епохите си на разцвет - историците дават цифри между 500 000 и един милион, но 1204 не е само 20 години след процъфтяващата епоха на Мануил Комнин и вероятно все пак е бил над 200 000.

Възможно, въпреки че за мен цифрата трябва да се намали - примерно на 15 хил.

Западните градове са били именно самоуправяващи се /получавали са специални харти за това, в германия може би си чувал за магдебургско право/.

На прима виста - лицето Х е могъщ сенатор с oгромни земевладения. Но се забърква в заговор срещу императора /заговорите са били всяка година/. Съответно лицето Х е обезглавено или каквато там смърт му измислт, а имотите му са конфискувани. И хоп - фискът има земя, която да раздаде на стратиотите.

постинг за манастира Света Троица край Радибош.

Няма и как да знаеш. Няма статистика. Още повече - няма определение за град. Какво е град - голямо село, селище, имащо укрепления, или място, в което повачето от населението се изхранва основно не от селско стопанство?

И така.... Малки, полуаграрни /и три четвърти аграрни/ градове. Действащи предимно като административни и църковни центрове и военни крепости. Нищо срамно - такива са били четири пети от градовете и в Западна Европа. Занаяти има, обслужват местния пазар, производство на занаятчийски стоки за износ - не се сещам /освен може би кожени изделия/. Подозирам, че значително по-градски характер са имали крайбрежните /и крайдунавските/ градове, където има международна житна търговия. Колкото до Търново - определено е било важен център, за което мжем да съдим по наличието на квартали на евреи и на западни търговци. Вероятно щое преди завоеванието е започнало развитието на рударско-металургични центрове като Чипровци и Самоков.

Подписвам се под поста на Глишев.

Благодарая, Глишев, безапелационно решихме спора , който беше предмет на офтопика, установихме, че по критерия архитектура нашите градове са незначителни на фона на големите западни градове, и ако ползваме този критерий по-скоро са сравними с малките до средните.

Точно това означава. Липсват унверситети със свои традиции, йерархия и корпоративна структура, липсват студенти и професори, липсват традиции в изучаването на нещо различно от теологията, например право или медицина. Липсва фигура от ранга на Абелар. Между другото за Константинопол се приема, че е имало университет. Колкото до средновековните църкви в Париж - десетки са само запазените. Стрили са и то много повече и по-мащабно то българските царства. И то си е нормално - огромна империя, с огромни ресурси. Цивилизована - строи. Ако някой каже - ползвала е местни образци, строители и инженери - да, ползвала е и такива.

Качо не бъди толкова ехиден. С Галахад се познаваме лично, нито той, нито аз сме историци, но и двамата сме достатъчно запалени по историята. Просто имаме разичия в интерпретациите.

Аз се отказвам да споря с теб. По отношение на западна европа не си ми на нивото, а по отношение на българската археология си "пълен нихилист". Мога да се басирам с теб на 100 долара, че останки от величествени средновековни български катедрали в близките 20 години няма да открият.

Ee, за украсата не е съвсем така.

За съжаление чудесата на запада не са преувеличени ни най-малко. Без значение на твоето мнение. Очевидно нямаш представа и от западната романска и готическа архитектура. Просто нямаш. Факт. За значението на запада достатъчно говорят фактите. Английските, френските и германските крале са водели походи в Сирия, Анадола, Египет и Тунис, а не източните владетели в Бретан и Фризия. Генуезки и венециански кораби са плавали в Черно море, а не български в Балтийско. Франция е била най-населената страна в Европа и дори през позорните за нея 10-11 век е била покрита с далеч повече и по-богати църкви и манастири, и с безброй запазени писмени паметници от епохата. Факт. Замислял ли си се някога кога е създаден Болонският университет? А Сорбоната? А Оксфорд и Кембридж? А Саламанка? А университетът в Прага? А Ягелонския? А да е имало поне един университет в България? колкото за църквите - вече споменах за базиликата в Плиска. Тя е една. И през 11 век вече я е нямало. А западните катедрали може и да са били достроявани стлетия, но реално още през 12-14 век в основна степен са били годни и функциониращи сгради. Именно с тези огромни размери. За твое сведение - дори кьолнската!

Митак, съвсем отговорно твърдя, че през 12-14 век Шампан и Бургонь са били далеч по-значими като икономически и военен и /тук вече предполагам/ като демографски потенциал от България. Колкото до Калоян - той е управлявал около 10 години. Иван Асенова България е била могъща за 16 години и това е. Когато си мислите за България през 12-14 век, не си представяйте картите покриващи половината Балкани. През повечето време това една страна, която обхваща Мизия и Софийско, бори се със сърби и унгарци за Белград и Банат и ги губи и е в ожесточена борба с Византия за Тракийската равнина, северната яка на Родопите и южното черноморие. Борбата се води с променлив успех. Владенията на север от дунава са несигурни и изцяло зависят от отношенията с татари и кумани. Колкото за икономическия потенциал - колкото и на галахад да не му се иска, в българските градове въобще няма особено големи сгради. /Базиликата в Плиска е едно кратковременно живяло около 100 години изключение, построено по италийски образци на вълната от ентусиазъм при покръстването/. И закачките ти на тема "недовършеността на Нотр дам в Париж" са адски неуместни, защото освен нея практически във всеки френски град и дори село /лично го гарантирам/ има църкви и катедрали с по-големи размери от всичко, което е било на българска територия.

Въпросът май е към мене, а не към Галахад. Идеите че ВБЦ /даже и при Иван Асен II/ е била някаква особено сериозна държва са митове за патриотично възпитание в първи клас. Реално като територия и демографски потенцал тя е отговаряла по скоро на едно малко по-голямо западно графство или херцогство, но с далеч по-слаба степен на икономическо развитие.

такива са по-характерни за един друг форум със синя разцветка. - цифрата е изсмукана хайде да не казвам откъде.

Първо да махнем Перперикон от списъка, защото той не е бил български град. Второ - 10-15 хил. е въобще максимума, който би се побрал в Търново в двете крепости, в Асенова махала, във франския квартал и в еврейската махала и бедняшките жилища на Света гора. За мен 10 хил. е по-реалистична цифра. Ако и толкова е имал. Овеч и Червен са малки планински крепости. Население - между 1000 и 3-4 хил. Велбъжд - може би около 5-6 хил. Видин - около 10 хил, макар, че и те са ми съмнителни. Абе малки са ни били градовете.

Без особени основания се предполага, че е станал български при Маламир, почти със сигурност е ромейски при Борис и е много вероятно да е ромейски и при Петър. Прословутият епизод с набиването на кол на 20 000 души е по ремето, когато Светослав воюва с ромеите, а българите са му съюзници. Но като цяло историята с Пловдив е доста мътна.

А на какво основание реши, че Пловдив е влизал трайно в българските земи? Владението му от българите е само епизодично и през ПБЦ и през ВБЦ и за цялото средновеовие едва ли ще се наберат и 100 години общо.

В началото - по-голямата част от България /не е сигурно за Тракия и Родопите/ без южното Черноморие, Македония, Косово, по-голямата част от Албания, Румъния, малка част от Украина, източната част от Унгария, може би мъничка част от Словакия, малка част от Гърция.

Имаш някаква грешка. Никога не съм наричал Бельовата църква свети Илия. Справка - http://medchurches.livejournal.com/8296.html

Постинг за църквата св. Димитър в Паталеница

Какво необичайно има един политически емигрант да си остави семейството като забегне. Даже и княз Курбски го е направил. Така, че това, че си е оставил жените, нищо не означава. Даже може и да е бил поубедителен в молбата за политическо убежище. Освен това спорт дали името Мавър е гръцко или латинско е безсмислен. Изясни се, че по произход думата е гръцка, преминала е рано в латинския и производното и име по това време се е ползвало и на изток и на запад. Следователно човекът може и да е бил романоезичен ромей, може и да е бил гръкоезичен ромей, защото по това време и двата езика още ги е имало в империята и гръцкият всъщност става официален чак при Ираклий. Пък и изрично си пише, че е знаел и гръцки и латински. Т. е. не знаем и няма как да знаем дали е бил по произход елинофон или латинофон. И като се има предвид, че и това име Мавър може и да е превод на прякора му на друг език, може да е прякор даден му след пристигането му в Солун, а може и да е просто християнското име на един езичник /нещо като Борис - Михаил/, установяваме, че нищо не знаем и само си чешем езиците. Така ли е?