Thorn

Инкоректус, между колекция и колективна находка има разлика в значението на термините.

По това време стойността доста точно съвпада (поне на теория) със съдържанието на благороден метал.

Рекет, грабежи, кражби.

Зададе ми сложен въпрос, имам какво да кажа, но вероятно ще бъде другата седмица.

За какво да си губя времето с припомняне на общоизвестното?

Въобще не ми пука за аргументите, че това е "имането на левски". Не ми изглежда достоверно и не е съществено. Оспорвах само определянето му като "нумизматична колекция", за което няма основание.

По онова време все още стойността на монетите се е определяла основно от съдържанието на ценни метали. Затова и изваждане от обръщение фактически не е имало. Щом в една монета има ценен метал, тя си е ценност, не като отменени книжни пари, които и за задни нужди не стават. Може и да има незначителни проблеми при пазаруване с по-редки или по-остарели монети, но ще ги приемат. Положението е било примерно като с пазаруване с йени или австралийски долари сега. Може и да имаш малко проблеми с реализирането, но не кой знае какви и определено са ценни и няма да ги хвърлиш, а могат да бъдат и основата на семейното богатство. Съответно, като се има предвид, че чуждестранните монети са си златни или сребърни, няма никаква логика да се заменят с местни. Все едно някой непременно да държи да си заменя доларите и еврото и с левове! Затова е и имало и турски, и руски, и австрийски и венециански и всякакви пори в обръщение. За старите, дори античните важи същото. Никой не ги е изхвърлял, ако не друго - пендари и нанизи са правели. А откъде са ги намирали ли? Откъдето и ние. От земята. Намерени съкровища, разграбени гробници, иманярско разравяне на изоставени крепости и т. н.

Доста близо си. Разбира се измислени недостатъци не пускам. Поне ако аз зная, че са измислени. За една личност представи си, че знаем 10 факта. Няколко прекрасни, няколко не толкова. Ако през почти цялото време и почти от всички се набляга на условно прекрасните, става изкривяваване във възприемането. Моите постинги са като очила, които помагат за възприемане на действителната картина. А дали тя се харесва, не е моя грижа. Заради това не ме засягат и не участвам в досадните спорове, оспамили темата за това трябва ли да има национални митове като спойка на обществото, има ли нужда от герои, смисъла на националната държава, може ли човек да се освободи от обществото и трябва ли му и прочие бла-бла-бла-бла. Бла-бла. Аз давам суров материал, който както иска да си го преценява. Радвам се, че поне няколко човека и тук и във Феникс успях да им дам подтик да се замислят. Това е достатъчно като за тази тема.

Пак не отговори - кога султанът бил съгласен на българско княжество. Това измисли ли си го? Особено когато султанът не подозирал за булгар милет? Матушката дели когато се налага. Същото може да кажеш примерно и за Австрия и за Прусия по отношение на Полша. Съперничели са си и никой не е глътнал цялата Полша. Ако нямаше съперници, всяка от тях щеше да си я анексира и това е. Карол бил русофил! Той знаел ли е го? Пруски офицер, роднина на пруския крал. Толкова русофил, че през 1902 Русия сключва военна конвенция с България срещу Румъния, а през ПСВ е обвиняван, че иска да присъедини Румъния към централните сили! Русофил! Колкото до Кавказкия фронт - нахлуването на руска територия е епизод. Войната си завършва стабилно в османските предели.

Пак поезия вместо история, инкоректус. Ми, хубаво, щом те радва. Може и фентъзи да си препрочиташ отвреме навреме. Там всичко е ясно - има елфи, има орки, има герои. Като бонус има и дракони.

Източници за съставяне на настоящня опит ние сме имали следующите: Първо, вестниците на Ботйова "Дума", "Будилник", "3наме"; стихотворенията му и другите литературни работи. Каквото и да е написал той, както и да е казал, душата му всецяло е участвувала в думите му, в плача му, в смеха му. Бъдещите негови биографи и историци, зад гърба на които ще да остане епохата, в която е живял, само по едно негово стихотворение ще бъдат в състояние и него да характеризират, и епохата да определят, в която е живял. Второ, от собствените негови разкази на многобройните си приятели. Пред тях той е разказвал цялото си минало и патими. Тия негови другари са знаяли не само неговия живот, но и биографиите на други негови приближени, особено за Калофер и калоферци. Той имал обичай и страст само негова глас да се слуша, гдето и да било между приятели. Скоро тия последните признавали, че това право е естествено негово, защото, щом почвал да говори и разказва, всчки други млъквали, всички се обайвали и слушали. Най-обикновените предмети излизали от неговите уста увлекателни. За пустата воденица в Букурещ, за учителството в Калофер, Задунайка, Измаил и пр., за приключенията в Браила и Галац мнозина знаели най-тънките подробности. Трето, от комитетската кореспонденция за 1874-1876г., епоха от неговата деятелност, която кореспонденция ние притежаваме в оригинал благодарение на покойния Д. Горов, Д. Хр. Попов, Ив. Драсов, Р. Райкович, Н. Обретенов и др. От тая рубрика немалко ни спомогнаха собственоръчните негови писма, на брой десетина-петнадесет. Както в своите стихотворения, така и в писмата си Ботйов ни рисува себе си, епохата и стремленията. Не са тия писма обикновени, пусти и надути с дебели фрази. В тях говори сърце, душа и чувства се изливат. Четвърто, за да турим в ред събитията и да определим хроника в миналото на героя си, най-много ни послужи покрай другите записката (неиздадена) на г. К. Тулешкова, другар и съмишленик Ботйов в тежки минути. За допълнение ни послужиха сведенията от родителите, братята, съпругата и роднините Ботйови. Като описваме Ботйова поет и войвода, ние се разпространихме и върху неговия поход със 185-те души негови другари, с които той мина в България да си изпълни свещеното завещание. Тоя поход ние мислим, че е негова собственост. Който описва него, трябва да опише и Ботйова, и обратно. Още повече че досега никой не е направил нито едното, нито другото. Сведение за него ние взехме от десетина и повече негови другари, па най-после и сами ходихме да посетим местността, през която е минал и се е сражавал. При животоописанието му намерихме за добре да приложим и всичкнте му литературни произведения, които са такава рядкост, щото с голям труд и мъки едвам можахме да ги съберем. Тая икономия направихме ние по единствени съображения, че тия произведения са твърде малко, не заслужават по своето количество да бъдат издадени на отделна книга, която няма да надминава една обикновена брошура, лесно ще да бъде скъсана и разпиляна, когато, приложени при биографията, ще бъдат завинаги спазени. В това приложение ние турихме и иякои политически статии от вестниците "Дума" и "Знаме": Като такива, те са много изгубили от своето значение, но като излезли изпод перото на Ботйова, съхранила се много сила и интерес и за в днешно време. Освен това и те хвърлят известна светлина върху характера и политическите убеждения на поета-войвода. В своята трудна задача, ако не на биограф, то поне на прост събирател на факти и документи, от страх, за да не ни осъдят в пристрастие, а може би и в недобросъвестност, ние не премълчахме и някои дела на Ботйова, които моралистите и хрисимите търговци са в правото си да осъдят. Думата ни е за посягането върху чуждите имущества. Ние ги туряме със строго убеждение, че личността и делата на Ботйова притежават толкова светли и непостижими високи страници от истински добродетели, щото те падат само по тебе си и пред техния автор, и пред целта, н пред епохата. Ние ги туряме, защото махването им щеше да съставлява една празнота от неговия живот и стремленията му. Според нас и според безпристрастните хора така; а за ония с кривите души Ботйов да беше чел само молитви, нали е той Ботйов, нали е написал "Борба" и "Молитва", все ще да бъде гледан с лошо око. Работата е, че ние не пишем за тия последните. Ние предупреждаваме нашите увлекающи се читатели да не подражават на Ботйова било в обирите, било в омразата му към всичко, щото е доволно и сито, било в бягането му от училищата и в странния му живот. Да не кажат, че той, макар и да не се е учил, макар и да е презирал всичко, пак станал поет, войвода и велик човек. Това ще да бъде една от най-опасните игри.

Що да е същия - те са главно от Захари Стоянов.

Не съм убеден в тезата, но това дали конкретно Символ-веруюто е фалшификат много не променя. Ботев доста ясно показва "комунистическите" си убеждения в доста произведения. Примерно в смешен плач http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/plach.htm , но не само. Разбира се трябва много дебело да се подчертае, ама много дебело, че комунизмът от онова време няма нищо общо с онзи от 20 век и дори не е синоним на марксизъм. Но Ботев определено е съчувствал, възхищавал се и се чувствал съпричастен към хората и идеите, от средите на които е възникнало по-късното комунистическо движение. Колкото до идеята, че освобождението е мит - тя е позорна глупост.

"Й" то на съвестта на Мариана Кирова http://clubz.bg/40179-ima_li_obshto_hristo_botev_sys_„simvol_veruyu_na_bylgarskata_komuna” За останалото не разбрах - Шишманов е бил там, написал е, че според Живков (приятелче на Стамболов), Ботев е бил вагабонтин. Това невярно ли е? Жалко че нямаме мнението на Живков за Стамболов, който е бил в същата вагабонтска компания.

Обяснявам за отново неразбралите. Въобще не пиша темата за да казвам какво да пише в учебниците и с какъв тип пропаганда държавата да пълни главите на децата. Пиша я за възрастни, изкушени от историята и именно за да не си останат с представите от училищния учебник, които нямат сериозна връзка с тази наука. В тази връзка да се се знае отношението на съвременниците към политическия деятел Ботев и към революционерите въобще Е ВАЖНО. Качествата на поезията му не са важни в случая. А дали българската държава да субсидира издаването именно на неговата поезия ДНЕС е нещо съвсем странично. Достатъчно ясно ли е?

Е и? Нормално за един фанариот. По-малко фанариот ли го прави това? Иванчо Хаджипенчович пред тая архитурска архиподлога е като патриот въстаник. Предполагам имаш предвид Румъния. Но се радвам, че се изяснихме - това за несъздаването на княжество за да се даде областта на Румъния беше неуспешен опит да си измислиш история. Поредна недомисилица. Империята не е имала никакви морални проблеми с такива действия в Кавказ, "присвоявайки" Грузия, а и съвсем очевидно се е готвела да си присъедини Влашко и Молдова (то половината Молдова я е и присъединила) без да има някакви особени угризения. Карс превземат ли? Да. Кое е неуспешното в КРАЙНА СМЕТКА?

Ако вярваш дословно в Зиези, от когото са българите, трябва да ги признаеш за семити.

Не, говоря за "надигането на населението" в самата Източна Румелия. Много по-лесно е когато в областта няма турски войски и полиция, а местната армия сама осъществява преврата. Съмнявам се хора като Джендо и Чардафон да са се замисляли, че ще трябва да се воюва със Сърбия.

Стефанаки бей Вогоридис - някакво продало душата си на султана фанариотче? Което си преве ждало истинската си титла "бей" с "княз", което отговаря на херцог? Хахаха. Та не уточни в кой момент султанът е БИЛ СЪГЛАСЕН на автономно княжество в Добруджа? Предполагам в някоя от фазите на нощен сън на споменатия бей, докато си е мечтаел как ще граби и други поданици освен самоските гърци. BTW, няма как ПРЕДИ Кримската война Русия да е планирала да даде която и да е част от Добруджа на Румъния. Поне по две причини, които сам ще си отгатнеш.

На фона априлското въстание, съединението е фарс. Най вече с практическата си безрисковост.

Захари е именно от онези, които са палели. Със собствените си ръчички. Естествено, че ще си напише оправдание. Но забележи - оправдание защо жалкият опит за въстание е така "позорно потушен". Иначе е имало и други мнения - Така, че когато хората помнели истинските "герои", мненията не са били толкова еднозначни. А после.... После се "помни" каквото е наредено да се пише в училищните учебници. Пропагандичка.

Да рискува живота ИМ !!!!!