Thorn

Стинка ром в коронния си репертоар!

През 1890 Паница е разстрелян заради подготвян държавен преврат. Три години - още от 1887 г., той заговорничи с руски дипломатически предствители, предоставят му се значителни суми от тях. Договаря в България да дойде руски императорски комисар, на когото де факто ще се предаде властта, а начело на армията да застанат руски офицери. Само че, не спазва никаква конспирация, разправя намеренията си на всеки срещнат и закономерно го осъждат.Престъпник си е.

Продължаваме с още по-гнусните епизоди от биографията му.По време на режима на Стефан Стамболов, Паница е един от основните поддръжници на диктатора и изпълнител на едни от най-грозните сцени в това богато на подобни извращения време. По това време Паница е главен военен юрист!!!

Коста Паница. Най-неприятният от всичките. Наистина гадна фигура. Но и той има и паметник, и улици на негово име. Че даже и с две звания - улица "Капитан Коста Паница" и улица "Майор Коста Паница" Подбудител и съучастник в убийство във въоръжен грабеж с убийство. Аферата с костите на Раковски. През 1885 Коста Паница замисля с Филип Тотю грабеж. Жертвата е богат румънски българин - Христо Калъпов. Тотю, заедно със съучастника си - някакъв румънски касоразбивач Жоржеску, убиват Калъпов, отварят касата му и открадват от нея злато, брилянти и ценни книжа. Възниква въпросът как да ги пренесат в България. Решението е по своему гениално - в ковчега на Раковски! Организират тържествено пренасяне на костите му от букурещкото гробище в България, отварят го и слагат вътре плячката от обира! Коста Паница по това време е военен прокурор, което не му пречи и да е криминален престъпник. Аферата се разкрива, когато двама от съучастниците му са заловени във Виена при опит да осребрят крадените ценни книжа, станал огромен скандал и се наложило господин военният прокурор скоростно да се спасява с бягство в съседната държава. Т. е. в Пловдив. А костите ги зарязали на тавана на църквата Света Неделя. За участието му в Сръбско-българската война през 1885 според Добри Ганчев. Изнасилвач. https://www.24chasa.bg/novini/article/5305750 to be continued Средновековните църкви в България

Вината на Радко Димитриев за почивката след Люлебургас, за провала на атаката на Чаталджа и за действията му в Междусъюзническата война е обект на спорове. Трудно може да се каже дали тези грешки са заради сравнително средните му качества като полководец или са съзнателно предателство (не ми се вярва).През 1914 е назначен за пълномощен министър в Петербург и през 1915 той зарязва българската си дипломатическа служба (при това един от въобще най-важните дипломатически постове) и минава на служба в руската армия. Обаче има и нещо много съществено от гледна точка на оценката - приема руско поданство. Така, че към момента на началото но войната между България и Русия Радко Димитриев или по-точно вече руският генерал Радко-Дмитриев е руски, а не български поданик.Както и да е - командва руски армии, с променлив успех, поне не е на българския фронт, през 1917 след провал на настъплението в Прибалтика Временонто правителство го праща в резерв и той отива да се лекува в Пятигорск, където го заварва Революцията и след това и развихрилата се гражданска война в която намира смъртта си. Взет за заложник от едни "червени" и заклан със шашка.

Радко Димитриев. Героят от Съединението и Сръбско-българската война, от Лозенград и Люлебургас. А също организаторът на преврат, инспириран от чужда държава, човекът, атакуващ с голи саби и стрелба мирно БЪЛГАРСКО население на сватба, с десетки убити, човекът със странни разпореждания през двете балкански войни, оценявани от някои като груби грешки, а от други като съзнателни предателства и най-вече, човекът, който като дипломат изоставя родината си и воюва като висш офицер в армията на страна, воюваща срещу неговата. През 1886 той е от главните ръководители на преврата срещу Батенберг, укрива се в руското консулство, бяга в Русия и на следващата година участва в русофилския бунт след който пак бяга в Русия и минава на руска служба. На нея той посвещава 11 години, става подполковник и се връща в България през 1898 г. Напредва в кариерата, става генерал. През 1910 е така наречената "кървава сватба" в Русе. 16 годишна туркиня се залюбва с българин и иска да се венчае с него. В онези диви времена брачните въпроси са в компетенцията на религиозните ведомства и вместо да се реши проблема с граждански брак е трябвало единият от съпрузите да смени религията си за да се ожени. Емине решила да стане православна. Местните турци, включително семейството и побесняли и започнали протести и размирици. Девойката е на 16, формално непълнолетна и полицията я връща на семейството и, а после за по сигурно я премества в полицейски участък. На сирни заговезни тълпата я освобождава оттам и започва да празнува сватбата. Окръжният управител иска намеса на армията. 100 конници и 50 пехотинци под началството на Радко атакуват сватбарите с извадени саби и стрелба. 24 убити, 70 ранени. Измежду жертвите има деца на 11 години. Дори в онази брутална епоха, това не е особено нормално. (А младоженците все пак успяват да си се оженят). ковчезите с трупове https://www.24chasa.bg/Article/4817362 Средновековните църкви в България

Курти, това са грешки на офицер, а не предателство. Но на мен ми е по-интересно друго - откъде реши, че е и съветски агент? Някакви доказателства ли имаш или звездите ти говорят?

Откъде накъде?

Нищо такова не показа. Показа, че се е меняла пропагандата. Твоят начин на мислене е непонятен за останалите.

Eто, сама показваш, че представянето на такива хора от пропагандата се люшка от осанна до разпни го в зависимост от люшканията на самата пропаганда. Ерго - представям свидетелствата, на които пропагандата би предпочела да не се акцентира.

Благодаря.

Кое имаш предвид - че грабежът на пощата и убийството не са дело на четници на Таню ли?

"Пехотинец" беше питал за Таню войвода. Неговата чета е много малка - 26 души. Няколко от тях са виновни за грозен въоръжен грабеж с убийства: По Захари Стоянов.

Опряхме до първоначалната точка. Не пиша за пропагандата. Пиша за историята.

Стинка, сега видя ли смисъла на темата?

На името на Гемето има булевард и станция на метрото. Доказан сръбски агент. Това често ли се споменава?

Не мисля. България е освободена през 1878 като пряка последица от водена имено от Русия война. Създадена е държава на празно място и елементарно образовано чиновничество е нямало. Всеки, малко от малко образован, включително чехи и т. н. е влизал в новата администрация. И, да, можело е да бъде колониален елит. По времето, когато князът е бивш руски офицер, министър председателят и военният министър - настоящи такива, командването на армията до ниво дружина или даже рота - руско, нещата са отивали към протекторат, ако не към колония. Но това е било буквално за 5-6 години, така че "колониален" елит не се е образувал.

И с какво последващото житие на Анри Петен хвърля сянка върху действията му през 1916?

Кое е лъжа?

https://www.blitz.bg/obshtestvo/2961828 ... 76215.html http://macedonia.kroraina.com/dgs/dgs.htm#7 Това е положението - закоравял пияница със стара слава, който виси в кръчмите и се чуди накъде да си поведе четата. Само не и там, където има "безброй башибозуци".

Капитаните от Сливница. Паметникът им е една от местните забележителности, стоят на караул пред него, почитат ги. Командването на Сухопътните войски и гражданите на Сливница почетоха паметта на героите от Сръбско-българската война, защитили Съединението от 1885 година https://landforce.armf.bg/O-balgarskata-vojna-zashhitili-saedinenieto-ot-1885-godina/11:2525.html Капитаните от паметника са Анастас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов. Всички те впоследствие стават предатели и изменници на България. За последните двама няма какво особено да се каже, освен че са екзекутирани две години след Сливница за участие в русофилските бунтове. (Атанас Узунов не е вече споменавания хасковски предател, а само негов съименник). Т. е. екзекутирани като предатели и изменници. Но първите трима са по-интересни. Да вземем примерно капитан Анастас Георгиев Бендерев. Или както е известен през по-голямата част от кариерата си - Анастас Федорович Бендерев. За него може да се каже, че не толкова е български офицер, колкото руски офицер с дългогодишна кариера, с кратък епизод в началото и, в който не е бил на руска служба. Или ако трябва да сме по-точни - до 1885 макар и на руска служба, пак е бил под руско командване. Та този същия Анастас Федорович, след участието си в заговор срещу загубилия благоволението на руския император български княз Александър, бяга в Русия и продължава там военната си служба. Като руски офицер. Кариерата му като такъв продължава 33 години и там той се издига до генерал-лейтенант от Руската императорска армия. Не се съгласява на предложението на Фердинанд да се върне в България. Командва разни руски части, участва в дипломатически мисии, и като венец - участва в Първата световна война първоначално като началник-щаб на корпус, с което очевидно не се справил добре и след това командва бригада и дивизия. Участва и в Гражданската война и чак след нея се зваръща в България, но не по свое желание, а в състава на разбитите войски на Врангел. И доживява чак до 1946 г.! Да обобщя: През 1916-1918 воюва на страната на противник на България в състава на въоръжените му сили и то като висш офицер. От българска гладна точка - предател и изменник. Не точно като приятеля си Радко Димитриев, има смекчаващото обстоятелство, че е прекарал почти целия си живот там и вероятно се е чувствал почти руснак, но фактът си е факт - той, българинът, воюва срещу България.

(а) никакой "войны за независимость Болгарии" не было. Россия решала свои, очень важные вопросы, - как могла, так и решала, - и "освобождение братушек" было, в основном, очень успешной технологией раскачки общественности;(б) никакой "подаренной независимости" не было. Все посчитали, независимой Болгарии выписали счет, и каждая пуля, каждый сапог, каждое ядро, каждая лошадь, каждый сухпай и каждая копейка, израсходованные на ее освобождение, были оплачены, ради чего нищей Болгарии пришлось залезть в немалые долги, - причем, к Вене, что многое определило на будущее;(в) колоссальный ресурс болгарской "русофилии" первый раз подвергся испытанию в 1879-м, когда СПБ, чтобы повысить ставки на Берлинском конгрессе, спровоцировал Кресно-Разложенское восстание, гарантировав повстанцам помощь, но, повысив ставки, бросили их на съедение, объявив, что офицеры-переговорщики "действовали на свое усмотрение";(г) вторым ударом по болгарской "русофилии" стало хамское отношение российской администрации: назначенные СПб генералы-министры вели себя в Болгарии, с ее разночинской, очень образованной элитой, как англичане в "договорных княжествах" Индии, подчеркнуто помыкая и показывая, что мнение дикарей культурным людям неинтересно;(д) при этом, СПб требовал от Софии невозможного, заставляя строить не жизненно важную ей железную дорогу с востока на запад (под что Вена давала льготный заем), но совершенно не нужную Болгарии, зато нужную (на когда-нибудь) СПб колею с севера на юг (при этом займа не давая, ибо не могла);(е) СПб по своим соображениям категорически возражал против Воссоединения 1885 года, и если бы София послушалась, сегодня на карте мира была бы не только Македония, населенная бывшими болгарами, превращенными в "македонцев", но и Румелия, населенная бывшими болгарами, превращенными в "румелицев";(ж) София, однако, не послушалась, Воссоединение состоялось, и тогда СПб, накануне вторжения сербов, отозвал из болгарской армии военных советников, надеясь на то, что болгары проиграют, - а когда болгары, назло всем, выиграли, СПб замутил интригу, закончившуюся в итоге свержением "непослушного" князя Александра, несмотря на то, что он стоял перед Гатчиной навытяжку;(з) в итоге, вместо князя-русофила к рулю пришел князь-русофоб, и СПб употребил все еще имевшееся в среде все еще многочисленных военных-русофилов влияние, чтобы они восстали, гарантировав поддержку. Однако потом восставших бросили на съедение, ибо, с точки зрения Гатчины, проект был затеян только для того, чтобы показать новым властям Болгарии, что у России еще есть в стране "ресурс". В итоге, кстати, Богдан Филов, сын одного из ведущих русофилов Болгарии, расстрелянных в те дни, зная все, вырос законченным русофобом;(и) тем не менее, ресурс русофилии оказался достаточным для того, чтобы пережив период жестокой диктатуры русофобов-западников, Болгарии и Россия помирились. Даже несмотря на то, что привилегированным партнером СПб на Балканах считался Белград, претендовавший на населенную Болгарами Македонию, - в этом вопросе русские друзья гарантировали "полную беспристрастность" и добились создание Балканского союза, на случай нападения на одну из стран-союзниц Турции;(к) этот союз был сугубо оборонительным, но Черногория, зная, что ей можно все (сестры Николовны в Петербурге были влиятельны), в 1912-м атаковала турок, Сербия присоединилась, и Болгария, по просьбе СПБ, гарантировавшего ей воссоединение с Македонией, тоже. При этом, основную тяжесть победоносной войны (с основными потерями), вытащила на себе именно София;(л) тем не менее, когда болгары добили Турцию и добились от нее возвращения Македонии, оказалось, что болгарская Македония под шумок занята сербами, которые никуда уходить не хотят. Ответ на жалобу в СПб был таков: надо делиться. Пусть будут три части: одна, которая поближе к Сербии, пусть уйдет к Белграду, одна, куда население сербов не пустило, пусть остается вашей, а две трети с обоими главными городами определим, как спорную, и сербы пока что оттуда уйдут, а мы (Россия) проведем арбитраж;(м) Болгария, кряхтя, согласилась и с этим, однако СПб тянул с арбитражем, перенося даты, а тем временем, истекал срок договоренности с сербами (войска, конечно, даже не подумавшими отводить) о размежевании, после которого вопрос решался по принципу "кто что имеет". И за несколько дней до истечения срока, осознав, что СПб играет на Белград, Болгария перестала умолять и попыталась отбить свое силой, - после чего на нее набросились все, включая Турцию и (внимание!) Румынию, ударившую в спину просто потому, что появился шанс поживиться;(н) в результате, Болгария, вытянув на себе 90% тягот Первой Балканской, оказалась мало что почти без приобретений, но еще и потеряла свою собственную Южную Добруджу, присвоенную румынами. Так что, по раскладам Первой Мировой, у нее, собственно, и шансов не было, против кого и с кем в союзе выступать; врагами были румыны, сербы и греки, а они стояли с Антантой; то есть, конечно, можно было пойти и с Антантой, но тогда максимум, что досталось бы, это турконаселенный Эдирне, а третью Болгарии и половиной болгар пришлось бы пожертвовать навсегда;(о) при этом к России болгары по-прежнему относились с уважением, хотя за плутовство с "арбитражем" были серьезно обижены, но когда на помощь союзникам-румынам пришли российские войска, намереваясь выгнать болгар из их собственной, только что освобожденной ими Южной Добруджи, били и их. С полного одобрения даже таких старых, закоренелых русофилов, как Иван Вазов.Полагаю, этой краткой информации достаточно, чтобы понять элементарное: "мы помним всё" могут сказать многие, а потому не стоит бросаться "предатушками". Этот тяжелый, с заостренными гранями бумеранг, вернувшись, может и зашибить. Хотя, с другой стороны, теперь, когда Москве на Балканах, да и нигде вообще, ловить нечего, можно и обиженно пошипеть. Оно, говорят, утешает... https://putnik1.livejournal.com/6030339.html#comments

Всъщност изнасят за Нусра през Йордания. http://www.nytimes.com/2013/02/26/world/middleeast/in-shift-saudis-are-said-to-arm-rebels-in-syria.html?partner=rss&emc=rss&smid=tw-nytimes&_r=0 https://ria.ru/arab_sy/20130227/924792733.html https://www.occrp.org/en/makingakilling/croatia-sells-record-number-of-arms-to-saudi-arabia-in-2016/

От колониалните времена.

Сещаш ли се пътуването на унгарския монах Юлиан през 13 век?