Това са поредните спекулации с историята - ВИЗАНТИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА "ГРЪЦКА ДЪРЖАВА"!!! Империята е била многонационална и гърците там са били малцинство! Много от императорите (преобладаващото количество) не са с гръцки произход; за отбелязване е че има и няколко с български произход!
Ето едно още по-радикално мнение по въпроса от покойния юрист Здравко Даскалов (племенник на д-р Ганчо Ценов):
ОЩЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ВИЗАНТИЯ Е ДЕЛО НА БЪЛГАРИТЕ
Здравко Даскалов +
„Българска Орда - 1938”
След написване на доклада си “Византия и българите” за шестата конференция във Варна 2001 г. продължих проучванията си и се натъкнах на още исторически извори, потвърждаващи, че българите са ранни поселници на Балканите, че със траките са били един народ, и че Византия е създадена от тях. Тук ги посочвам. Неоспорими факти, че българи, траки, скити и хуни са един народ е топонимията на България днес. Тя е пряко доказателство, че дошлите 10 век пр. Христа българи начело с царя си Худон по-късно през вековете са се слели с траки и скити в един народ – българският. Затова и сега те наричат, градовете, реките и някои от планините си с имената, които са имали не през седмия век, когато идва късната колона български поселници начело с кан Аспарух , а с древните им тракийски имена. Ако българите бяха късни поселници на Балканския полуостров те яха да ги нарекат с тогавашните им латински и гръцки имена, които са имали във Византия. Най-старото име на Пловдив, е тракийското Пулпудева, а не Филипополус, както е бил наречен от Филип IV Македонски. При идването на Аспарух това име носи Пловдив. “Късните” поселници българите не го наричат така, а Пълдин – производно на Пулпудева. Същото е и със Стара Загора. Тракийското й име е Берое, латинското Аугуста Траяна, такова е и през 7 век. Българите го наричат Боруй, произлизащо от Берое. Така е и със София. Византийското й име е Триядица, предходното й е Сердика по името на местното тракийско племе серди. Българите я нарекли Средец /Срядец/ получено от Сердика. Някои тракийски имена и до сега не са побългарени. Наричаме ги със старите им тракийски имена като: Вакарел, Арда, Перперек, Велека, Ерма, Марица, Панега, Огосово, Кабиле, Нишава и много други. Всички наши големи реки, а много и от по-малките са с тракийските си имена и сега, или незначително побългарени като: Струма от Стримон, Тунджа и Тъжа от Тунзос, Искър от Истос, подобно е и с Осъм, Огоста, Места, Вит, Стрема и Дунав от Дунаве, както Родопи от Родопе. Дори лично име като Борис е тракийско, което значи мъж. Било популярно с прилагателното Мука.
Българите така наричат реките, градовете и планините си, защото са траки. Същото е с прадревната руническа която траките са заварили при идването си на Балканите и са я възприели, а по-късно и българите. Затова българското руническо писмо е еднакво с руните открити в Побитите камъни край Варна от мезолита, в с. Градешница Врачанско – което се счита за най-старата писменост в света. Еднакви са още с руните в пещерата Магурата, могилата Караново, от скалите над Орешака Ловешко , тези по съдовете от Рогозенското съкровище, Малкото кале край Созопол, крепостта Палиокастро в Сакар планина и много другаде из България. Подобно е и с много тракийски обреди и обича, които и днес се извършват и почитат от съвременните българи като: кукерските игри, зарязването на лозята, мартениците, правенето на помен за мъртвите, сурваките и много други.
Големият византийски хронист Йоан Зонара живqл XII век написва свята “История” след проучване и ползване на най-известните историци на своето време като Прокопий Кесарийски, Йоан Малала Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, продължителят на Теофан, Скилица Кедрин, Михаил Аталит и Михаил Псел. Ползвал е и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си към края прилага речник, който е изключително ценен за нашата история, с него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите. Затова прилагам този речник:
“Хемус – име на планина
гепиди – лонгобардите, като чели са потомци на гетите, даките и печенегите.
Еврос – река в Тракия /Марица/
Илири, варвари, траки – мисля, че са българите.
Пеонци – латинско име или тракийския народ македонците. Според някои те са тъй наречените сега пеонци. А ПЕОНЦИ СА СЕГА БЪЛГАРИТЕ.
панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България.
Бележки под чертата в том XIV на Изворите за българската история, където е поместен речника на Зонара:
Пеонците били от трако-илирийско потекло. Живели са в древна Македония и Тракия. У средновековните автори, често името пеонци се отъждествява с панонци, т.е. жителите на двете провинции Панония, които обхващали днешна Унгария.
Теодосий I бил назначен за император не само да ликвидира голямото българско присъствие в управлението на Византия, но и да обезличи съществуващата в империята самостоятелна българска църква. Тя била изградена още по времето на Константин Велики. Това се установява от съставеният списък на българските архиепископи от Охридския архиепископ – българина Йоан Комин - син на император Исак Комнин и на императрица Екатерина Комнина. Нарочно посочвам и родителите му за доказателство, че е българин. В този списък пръв български архиепископ е посочен Протоген със седалище Сердика. Изрично е отбелязано, че той е участвал в първия вселенски събор в Никея 325 г., свикан за уточняване на официалната християнска догматика от Константин Велики. От тук се разбира, че самостоятелната българска църква е създадена веднага след издаване на Миланския едикт 313 г. от последния и той като българин я създал. Участието на архиепископа й Протоген в събора доказва, че тя е била голяма, обхващала е всички земи на Балканския полуостров населявани с българи и че те изцяло са били християнизирани, за да бъде нейният глава архиепископ. Затова той участва в събора не само поради основното познаване на християнството, но и поради значимостта на българската цъква. Седалището й било в Сердика, не само защото била в средата на българските земи, а защото повечето от времето си Константин Велики прекарвал тук. Явно той е искал неговата родна църква да е под негов надзор и така по-добре да се грижи за нея. В този списък Йоан Комнин посочва, че Протоген е участвал активно в работата на събора спорейки с един философ относно Светия Дух. В списъка той поставя себе си като 16-ти български архиепископ. Този списък има огромно доказателствено значение, с него се оборва хилядолетната фалшификация в историята ни, че българите се били покръстили 865 г. и че тогава се е “създала” българската православна цъква, за да се скрие нейното истинско създаване като църковна организация непосредствено след Миланския едикт 313 г. като самостоятелна със собствен архиепископ какъвто е бил Протоген. Йоан Комнин създава списъка само 200 години след 865 г. Той като Охридски архиепископ е бил изцяло запознат с произхода и създаването на българската православна църква. Положително в архива на архиепископията е имало документи за това и въз основа на тях той създава списъка. Акад. Иван Снегаров в “История на Охридската архиепископия” посочва, че архиепископ Теофилакт, а след него Йоан Комнин водили успешна борба, особено последния, за възвръщане на отнетите епархии от Цариградската патриаршия. Той като княз – син на императора, а по-късно като племенник на Алексей Комнин могъл да я стабилизира и наложи като независима. Той участвал в църковния събор свикан от родственика му – император Мануил Комнин през 1156 г. и успял да наложи историческото решение за ТЪЖДЕСТВОТО МЕЖДУ ПЪРВА ЮСТИНИАНА И ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ. Акад. Снегаров пише, че успял да го направи благодарение “благосклонността на византийския двор”. Императорът го послушал защото бил българин, закриля сънародниците си и затова дава преднина на църквата им, която той явно счита за своя. Затова синът му Алексей Комнин и другите императори от тази династия са облагодетелствали и материално българската Охридска архиепископия – строейки в епархията й манастири и църкви. Алексей Комнин е възстановил храма на Св. Панталеймон в скопското село Нерези. Комнините са изравнили Охридските архиепископи с Цариградските патриарси наричайки ги като последните “блажени и светейши”. И още нещо за старинността на българската църква. за да се образува веднага след Миланския едикт като официална, значи тя до тогава е съществувала масово макар и гонена. Ако е била малобройна би могла да бъде само епархия на епископ, или няколко такива под ръководството на владика. Щом е призната за архиепископия означава, че е била многобройна и че българите са били преимущественото население на Балканите и всичките са били християни. Създаването й се наложило, за да се предотврати романизацията им. Това е могъл да извърши само Константин Велики, дори той е инициаторът за създаването й.
Българският произход на император Анастасий се установява и с още нещо. Не само военноначалникът Йоан Скит, който го спасил потушавайки бунта на исаварите в Мала Азия, но и останалите му пълководци били българи, както и един от командващите войската – бъдещият император, българинът Юстин, който също участвал в потушаването на бунта. Анастасий в израз на доверие и благодарност към своя сънародник го направил началник на дворцовата войска, на която длъжност го заварила смъртта. Юстин не споделял неприязаността на последния към сънародниците им българи. Отказал да участва в ожесточените войни с тях. По предложение на дворцовите войски император станал началникът им Юстин. За него гласувал и сенатът. Едва тогава той се съгласил да заеме престола. Положително тая войска е била предимно от българи. Затова Юстин е поставен за техен началник. Сигурно Анастасий е предпочитал гвардейците му да му бъдат сънародници. За да бъде Юстин избран и от сената в него е имало българска партия, тя е държала престола да се оглави о сънародник. Не е вярно твърдението, че Юстин е ходил в Тракия да потушава въстанието на Виталиан. Опровергава се от непосредствените му действия след като става император, както и тези на Виталиан, който веднага прекратил въстанието. Юстин го взел в Цариград правейки го консул – една от най-висшите длъжности в империята. За българският произход на Юстин се съди по това, че той към името си добавил прозвището Ведрианец, подчертавайки, че е българин и че не само не скъсва с произхода си, но се гордее с него. Ведриана е родното му място, село Кюстендилско или Нишко.
Юстиниан Велики бил бездетен. Наследили го племенници и сродници. Те не зарили първа Юстиниана, която се била наложила след 30-годишното си съществуване като необходима църква за българите. Това се разбира от писмото на папа Григорий /590-604 г./ в което пише, че при него дошел да му се оплаче епископът на Теба /Тесалия/, че бил уволнен от архиепископът на Първа Юстиниана и от посланието на същия папа до Синода на Първа Юстиниана, по повод избирането на архиепископ: “Зарадвахме се, че вие се грижите за себе си, като сте избрали нашия събрат”. Тя просъществувала почти два века. Била закрита 733 г. от Лъв III, защото българите от Солунско-Куберовите подкрепили Анастасий II.
Още едно доказателство за българската народност на император Василий I при детронацията на император Михаил III от Василий, който тогава бил началник на дворцовата войска, на два пъти съобщава, че при преврата му помагал българинът Петър, че те двамата с него са заловили спящия император в леглото му. В такива опасни действия се прибягва до помощта само на най-довереният и то сънародник. С взимането на Петър за помощник Василий публично показва, че той е българин и има вяра само на българи, от което се разбира, че и обкръжението му е българско.Българската си народност показват и последната императорска династия на Палеолозите. Създателят й Михаил Палеолог 1372 г. издава специален хрисовул, с който възстановява орезаните права на Охридската архиепископия след създаването й от Василий II 1019 г. В хрисовулът е записано още, че документите, с които е създадена Първа Юстиниана са еднакви с тези на Охридската архиепископия. С този документ се официално потвърждава стародавното присъствие на българите на Балканите от преди кан Аспарух. Михаил Палеолог изразява своята българска принадлежност и с щедри дарения към Охридската архиепископия. Същото правят и приемниците му. Най-вече Андроник Палеолог Старши. Той отива още по-далече в българолюбието си наричайки тази архиепископия – НА БЪЛГАРИТЕ! Тя до закриването й през 1717 г. останала страж на българщината, в нейната епархия се писало само на български с кирилица.
Иван Божилов в мащабното си изследване “Фамилията а Асеневци 1186-1460 г.”, установява че е имало фамилия на византийски Асеневци, клон от българските. Неин родоначалник бил бившия български цар Мицо и дъщерята на цар Иван Асен II – Мария, от брака му с Ирина Комнина – също българка. Византийските Асеневци с били в много близки родствени връзки с Шишмановата фамилия – продължител на Асеневци в България, които са свързани с тях чрез другата дъщеря на цар Иван Асен II от същия брак – Теодора Анна. Византийските Асеневци били много по-многобройни от българските си роднини – 83 души, от които 55 мъже и 28 жени. Те проявяват ярко подчертано съзнание, че принадлежат към царската династия на Иван III Асен, макар и в изгнание във Византия, остава “цар” на България. Те са сред най-благородните фамилии на Византия непосредствено до Палеолозите. Не случайно, там Иван III Асен се оженва за сънародничката си Ирина Палеоложка. Те сключват бракове и с други византийски династии: Кантакузини, Дука, Ласкарис и най-изтъкнатите византийски фамилии като Торник, Раул и Меликес. Сродяването на византийските Асеновци с тези фамилии ги поставя във върховете на Византия до падането й под турско владичество. Особено важно било в годините 1334-1354 г. Ирина Асенина е съпруга на Йоан VI Кантакузин и византийска императрица. Дъщеря й Елена е омъжена за Йоан VI Палеолог – другата законна императрица. Синът им Матей Кантакузин, използвал понякога и фамилното име Асен, е съимператор, а братята на Ирина Йоан и Мануил са деспоти.
За силното присъствие на Асеневци във Византия се съди от мястото им във византийската рангова таблица на висши сановници. От тях деспоти са: Йоан III Асен, Мануил Асен и Андроник Асен, паниперсевасти: Исак Асен и Андроник Асен, велик дук е Исак Асен, а велики примикюри – Мануил Асен и Андроник Асен. Мнозина Асеневци са били управители на области,а други видни византийски военноначалници като Михаил Асен, Константин Асен и д. Измежду тях има и видни дипломати – Пвел Асен, Михаил Асен, Никола Асен и др. Забележително е, че всички те не забравят българския си произход и винаги към личното си име прибавят фамилното Асен, считайки го за тежест и белег на царския им български род.
С тези допълнения към темата считам, че още по-категорично се установява, че Византия е дело на българския народ.
Използвана литература:
1. Д-р Ганчо Ценов – “Произход на българите – и началото българската държава и българска църква” София 1910 г.
2. Акад. Димитър Ангелов – “История на Византия”, “Наука и изкуство” – София 1973 г.
3. М. В. Левченко – “История на Византия” София 1948 г.
4. “Византийските василевски” – колектив София – “Абагар”-1997 г.
5. Акад. Иван Снегаров, “История на охридската архиепископия” – изд. БАН, София, 1995 г.
6. Акад. Иван Дуйчев – “Българско средновековие” – София, “Наука и изкуство”, 1972 г.
7. Иван Богилов – “Асеневци” – 1186 – 1453 г. “ – София
8. Акад. Владимир Георгиев – “Траките и техния език”, София, БАН, 1977 г.
9. Иван Дуриданов – “Езикът на траките”, София, 1976 г., “Наука и изкуство”
10. Константин Каменов – “Небето помни”, Варна, 2000 г., “Народен будител”
11. Петър Добрев – “Езикът на Аспаруховите и Куберови българи”, изд. “Огледало” – 1995 г., София
12. Енциклопедия “Хронология на света” т. 6, Търново, 1992 г., “Елпис”
13. Енциклопедия – Бр. Данчови – София, 1936, изд. Ст. Атанасов
14. Извори за българската история – т. 6, 9 и 14, изд. БАН, София
15. Здравко Даскалов – “Българите са най-старите християни в Европа” – в ръкопис
16. Здравко Даскалов – “Българите са били християни преди 865 г.” – “Македония” бр. 34/98г.
17. Здравко Даскалов – “Прелом” София бр. 25/98 г., “Българите не са християни от 865 г., а от много по-рано”, “Византия не е била гръцка държава” – Здравко Даскалов
18. “От кога са християни българите?” – “Анти” бр. 5/2000 г.
19. “Памет за Византия, но точна” – “Анти” бр. 33/2001 г., Здравко Даскалов
20. Здравко Даскалов – “Българите са най-старите християни в Европа”, “Всичко за всяки” бр. 19/2000 г.
21. Сборници “България в световната цивилизация”, Варна.
22. Доклади на Здравко Даскалов изнесени на международни конференции: 1996 г. – “Българският народ е най-древният”; 1997 г. – “865 г. няма покръстване, българите са стари християни”; 2000 г. – “Старобългарската архитектура, носител и продължител на тракийската архитектура”
23. Людмила Дончева-Петкова – “Знаци върху археологически паметници в България” – София, изд. БАН, 1980 г.
24. Кръстьо Мутафчиев – “Древната история на Балканския полуостров” т.1, изд. Гуторанов и син”, София, 1998 г.
