Иванко Тертер

Приемам изцяло констатацията си, но накрая бих поправил все пак- носят името Романия /Impare Romanun/.

Добър нов нюанс за изследване на молдовските земи или по-просто казано Богданско. Земята на воеводата Богдан и наследниците му, съседна на друго отвъддунавско феодално образувание Бесарабско /Влахия/ на воеводата Бесар и наследниците му. Волската глава не е била символ на българската държава, но не означава че не е било символ на знатен български средновковен род, например рода на Богдан І. Успял да откопчи от унгарско лоно тези православни земи, части от Българското царство и накарал унгарския крал да признае независимостта му от Унгария през 1365 г. Точно в тази година е похода на унгарците във Видин, дали това не е контра мярка на евентуална подкрепа от страна на цар Иван Александър към Богдан І, който почти не се съмнявам че е бил в много тесни контакти с Балик, Добротица и Теодор - български феодални владетели преки съседи на богданските земи.

Първо се споменава в саксонска книга. Тя става бестселър след изобретяване на книгопечатането въм владетелските домове в Европа. Оттам не е чудно, че се среща даже в руска хроника. Влад Цепеш налага османски видове наказания, които е усвоил при пребиваването си в двора на султана. По негово време същите или по-гадни видове убийства са извършвали инквизиторите на светата божия римска църква и руския цар Иван Грозни, за когото просто ми е бедна фантазията.... Просто Влад Цепеш е един митологизиран редови владетел в тогавашна Европа, доразкрасен от Брам Стокър с комерсиална за него цел. В момента комерсиализацията си продължава по инерция, основана на историческо невежество сред туриста. Замъкът в Бран е толкова на Влад Цепеш, колкото замакът Хумник в Босна е бил на Йоан Страцимир в периода 1366-1369 т. Горе-долу така.

Точно такъв, какъвто е бил Константин ХІ Палеолог към 1453 г., а и неговите предшественици от края на ХІV до падане на Константинопол /1453 г./ - които по тази логика, в сравнение с "самодържавни" валахски воевода Мирчо, също така държат по-мизерни земи и титулатура. Титла е едно, реално владеене на територия е друго. Реално владеене на територия е едно, титла е друго. п.с. имам становище за възстановяване на ІІ БЦ, споменавал съм го по темите и то съвпада с това на Юрий Венелин /в труда му изд. 1840 г./, но е въпрос за друга тема.

1. Теза: Приема се, че император е равностойно на цар, но това не е съвсем така. Защо Инокентий ІІІ признава за Калоян титла “рекс” – която е действително е равностойна на цар или крал … да обърнем внимание на една Русия, която използва титлата цар, в един момент започва да се управлява от императори, които се възприемат вече за наследници на цариградските императори. 1. Коментар: Император е равностойно на цар, доказателство за което е следния израз - IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS. Инокентий не признава царски титул на Калоян, затова не му дава титул “император”, а му дава само “рекс” /крал – подобно на титулите на владетелите на Унгария и по-късно на Сърбия/. Доказателство за равностойност на цар и император е същата тази Русия. До 1701 г. владетелите и са в българския еквивалент на имперско достойнство “цар”. В 1701 г. цар Петър І извършва коренна вътрешна трансформация на руската вътрешна политическа доктрина. Наличната се заменя и е наложена западноевропейската. Самият той /без да се налага да е признаван от другите/ преминава на преведен по западен образец имперски титул – “император” вместо “цар”. Включително Петър І налага раздаване на западноевропейски титли в Русия от типа граф, херцог… Променя календара. Реформира кирилицата и запазвайки я, все пак я привежда към латинска трансформация на буквите. За всяка кирилска буква намира латинския аналог, другите без латински аналог отпадат от употреба. В Германия кайзер /цясър, цезар, цар/ е също равностойна на “император”, а не на “рекс” /крал/. 2. Теза: термин “Загора” 2. Коментар: За латинците споменаваш, че Загора е северно от стара планина /а защо определяш за край Дунав е отделен въпрос??/. Също казваш, че Иван Асен ІІ в грамотата определя за Загора земите на княжество България от Берлинския договор /1879/. Има ли резон Иван Асен ІІ бидейки от северната страна на Стара планина, да казва за тази Загора? Не е ли по-редно да казва “отсам гора”. Ясно, че в грамотата има предвид земите южно от Стара планина в българския еквивалент областта от векове носи името Загора. Но, може да има предвид под Загора Горната земя на царството му /империята/, а именно билото на Западните Карпати, където е пак областта Загора или Загора близо до Браничево /т.нар.Захълмие/ Други възможни наименования за Загора в случая: Загора – областта южно от Стара планина – в сегашна България Седмиградско /Загора/ - Горната земя Българска – в сегашна Румъния Захълмие /Загора/ - в западните граници на царство България - в сегашна Босна България в западноевропейската политическа доктрина е наречена Загора /държава между Унгария и Латинската империя/ поради: Вариант І Латинците от Цариград вървят към западна Европа. Стигат Стара планина. Оттам нагоре е царството на българите. За гората – Загора и границите са до Унгария. Вариант ІІ /споменат идеално в самата статия/ По-често срещания вариант. Цитат: “Робер се приготвил за пътуването и тръгнал от Франция през 1220 г., придружен от константинополски пратеници. Той се запътил през Германия и стигнал унгарското кралство… тук прекарал цялата зима…” Посоката е към Цариград. А предстои да се премине границата между Унгария и България, която е областта … Седмиградско /Загора/ - Горната земя Българска – в сегашна Румъния. В статия добре е отговорено, че за да се даде спокоен път се е стигнало до династичния брак с Иван Асен ІІ. Логична ми се вижда връзката, че за западноевропейските историци Загора е преди всичко границата между от Унгария към България, а не от България към Латинската империя – защото за латинската империя тази граница не е “Загора”, а е “отсам гора” и е така защото за самите българи от VІІІ век натам Загора е винаги южно от Стара планина /вж. договора на Тервел 717 г./. Долу представям пак един мой въпрос, който досега май остана без окончателен отговор: Названието за Българското царство още и като "Загора" /известен е факта на използване на това име в много документи от епохата/ В статията си "Древнобългарска етимология на Будапеща-названието на унгарската столица", Иван Иванов, www.protobulgarians.com – авторът макар и несъзнателно дава нов коз в поддържаната лично от мен теза, че границата на ІІ Българско царство включително към момента на падането под османско владичество, е до Карпатите – дали под форма на васалитет на Влашко /най-вероятно/, дали реално властнически. Цитат от статията: "На границата между Румъния и Унгария се намира географска област, наречена с древното название Бихор на румънски и Бихар на унгарски. Това е най-предната част от историческата област Трансилвания. В късното средновековие славяните /бел. от мен - разбирай българите/ са я наричали ЗАГОРА /планината/ или Седмоградско /седем града/… В центъра на Бихор се намира град Дюла, който по българско време се е наричал Бялград /Български град/, а под унгарско владение – Дюла фехервар /Белия град на династията Дуло/". Възможно ли е в множеството документи сочещи цар Иван Александър за цар на "Загора", да се има предвид владеенето на тази област. Като се има предвид, че термина "Загора" е масово използван в документи на царя с Дубровник, Унгария и др. "западни страни", според мен не е лишено от логика използване на този термин за външнополитическа употреба. Докато сам цар Иван Александър ясно е разграничавал термините за вътрешна употреба и за външно-политическа употбера. Това ясно личи от използването на титлата си "по божия милост цар на България или на Загора" /Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало, Никопол, на 4 октомври 1352 год./. Тук той използва самоназванието и по вътрешно право на държавата /България/ и известното задграница /предимно в "западните страни" име Загора. Дали "западните страни" преки съседи /Унгария, Дубровник, Венеция/ не са именували символично държавата "Загора", тъй като за тях именно от тази българска област на тататък започва царството на българите. Нека не забравяме, че тогава царете /императорите/ не са носили титли по име на държава /с изключения/, а са носили титли с именуване на народите, които управляват или им се подчиняват. В този смисъл като цар /император/ титлата на българския управник е дълга за споменаване в договори и грамоти на "западните държави". А и за един договор търговски да речем, е изключително важно да се дават не само параметри за царя и народите, но и за географските граници където да действа договора. В този смисъл името "Загора" е могло да обвързва земите на българския цар от "Загора" – първата гранична със "запада /унгария" област и от там нататък без да се изброява, та до Византия – която няма как да е неизвестна за всеки европейски властник държава. 3.Теза: Термин в договора на съвета на великите барони с Жан дьо Бриен - “държи Иван Асен ІІ” 3.Коментар: Тук трябва да пипне юрист /става въпрос за договор все пак/. Това са основи на правото /още от римското/: Собственик: Абсолютно право върху обекта Владелец: Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Държател: Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. В този смисъл има два варианта – или да му е отстъпена за държание от името на Константинопол дадена земя или Иван Асен ІІ си я взел сам и държи без законово основание от гледна точка на собственика на тази земя. Съответно с този договор бароните или обвързват Бриен с вече признаване на собственост на Иван Асен ІІ върху предоставени за държание земи от бароните /т.е. узаконява се държанието и се придова абсолютни права върху земята/ или Иван Асен ІІ си е взел тази земя сам в държание и му го признават пост-фактум вече де-юре, за да не е съвсем “капо” и да се разлюти и на без това некоректните барони и договора с екс-йерусалимския крал дьо Бриен. Отделно, някой спомена "за своя сметка и сили", а пък използвал куманите. Много добър въпрос и начало за изучаване статута на куманите към българските държави /два броя са в тази епоха/, народносния генезис на куманите и т.н. И ще се достигне до отговора. 4. Теза: Папа Николай І живо следял дали княз Борис І ще се покръсти. Винаги да се търси папа и Ватикана, когато се касае за връзки на България с унгарските и немските владетели латинските императори. 4. Коментар: За Борис І, един цитат от Бл. Клайнер касаещ Симеон І Велики – Симеон[721] Дванадесети цар на българите, син на Михаил, наистина католик. Лош враг на гърците, той водил постоянно войни с тях и за да не зависи в духовно отношение от тях, подчинил себе си и царство България на римската църква . Войнственият Симеонов дух бил помрачен от прекалената жестокост спрямо християните. Най-подир хърватите, на които той обявил война, го победили и го обърнали в бягство, а той, потънал в срам, се върнал в България и тук умрял от голяма душевна мъка в 930 г. Със смъртта си той се научил и поучил, че човек не бива прекалено да се надява в лъстивите наслади на земното щастие. Царувал четиридесет и една година. Може ли да се отхвърли вариант Симеон І някога да е заигравал политически с Рим за да печели преднина в двубоя си с Константинопол? Още повече, че тогава формално християнската църква е една! И преди да си отговори всеки на въпроса, да се има предвид следното: Източно-Западната схизма, разкол между православието и католицизма е от 1054 г. И оттук въпроса, ако наистина Симеон І е придобил някакви права от Рим, дали не се има това предвид от папата напомняйки на Калоян някакъв благороден произход от Рим /на което естествено Калоян е направил оглушка, тъй като както и Симеон, той и нашите царе просто са използвали неразбориите между Рим и Константинопол и са гравитирали според нуждите си към някого от тях само за постигане на свои конкретни цели и по никакъв начин не са се извеждали нито от Рим, нито от Константинпол. Това е така, защото те са си знаели отлично откъде произхождат и този им произход просто не е по-малък от горепосочените два варианта.. Общ коментар: Статията е на винаги поддържаното от К.Гербов високо ниво. Поставя доста любопитни и сериозни въпроси, отговаря също на много от тях.

Ако такъв е поста, то няма много обидно. Така се защитава ИДЕНТИТЕТ. Ние ли да не знаем.

Името е едно Това е името на един и същ народ. А има 5-6-8 и т.н. произношения на това име, в зависимост от източника. Не може да се търси еднакво изговаряне от китайците, арменците, гърците, латините, арабите едновременно. Изключено е поради спецификата на езиците им.. Разликата е само в произнасянето в съответния език. В Ашхарацюйс са посочени по-точно като - булхи, в гръцкото невъзможно произнасяне на "б" е "вулхи, валхи, валхайос" Bulgaren“ (griech. Βούλγαροι, Балхайос) Balkhar - Bolgar - балхары, това също е име за българи и се използва и до момента. Бугри е също име за българи и се използва и до момента /даже и в "Най-северна за гърците Република Македония" след 1944 г./. Бактрия е още по-старо гръцко название на Балкх. Това да е проблема в едно изследване...

Това не е при международни преговори, а е санкция в грамота на Александър Алдея - воевода на Влахия. В този смисъл е вътрешно-правен документ, подобен на сегашния наказателен кодекс. Един вид тук санкцията е "обществено порицание" във варианта на Александър Алдея.

Фружин, аз нямам наблюдения за изселване от империята към полша или русия. Или нямам нужните знания за това, ако е ставало. Статуса "роб" /славян/ се получава при влизане в империята и правото й, а не при излизането. Ако "роб" /славян/ успее да избяга извън империята, той формално запазва титула си роб, защото по римското право това е вечен и наследствен - предаван по наследство- титул, но пък реално се освобождава от тази си социална потиснатост в районите, където действа вулгарното варварско право. Те, като изостанали от цивилизацията държави, не са признавали робството, като социален правен институт. Или както се казва в Търновската конституция /1879г./ - вулгарна според ценностите на римляните - "Който роб стъпи в Княжество България, веднага свободен става".

Естествено, че АНШЛУСА представлява освобождение от типа 1878 г. По-точно той е тип освобождение от 1885 г. - аншлуса на Източна Румелия към княжество България, съединението. Как няма да е освобождение през 681 г., когато българите са тук със "златна була" отпреди 700-800 г. по времето на Александър Македонски? Те имат и дейно участие в самата Константинополска империя. И Охридската архиепископия е тяхна. Пише го и Дю Канж /ама да вземат вече да издават и популяризират такива стари изследвания, правени от небългари при това /за да не ни обвиняват във великобългарски шовинизъм-много ни е страх/, какъвто е византолога на Луи ХIV Дю Канж/. Испор цар е последния сложил точка в това освобождение. За съжаление обаче в последващото хилядолетие се губи центъра на държавата - отвъддунавските земи. Не казвам, че славяните са народ, а са социална категория зависимо население без значение на етнически или народностен произход. Спартак е тракиец по народност, но славянин /роб/ по социален статус - есклавос тракио. Войната на робите /ла герра де лос есклавос/ не е борба на славянския народ срещу ромеите, а война на потиснатото социално зависимо население срещу потисника ромейската класа и гражданство. В армията на соцеалната група зависимо население /роби/ са влизали хора от различни нямащи нищо общо помежду си народи - негри, араби, траки, тюрки и др. Общото между въстанниците е социалния статус /робство/, а не народностния /"славянски"/. Гръцките летописци говорейки за славяни, като народ, имат предвид прлежащите към тях славяни /роби/, които в мнозинството са си траки. Латинските римски летописци, говорейки за славяни, имат предвид прилежащите към тях такива, а именно най-вече венедите-ванди. Същите, които се заселват в областта Славония /областта на робите/ и основават свое поселение кръстено на тяхно име - Венеди - Венетия - Венеция. И досега градът си съществува, а приилежащата към него държава Словения продължава да носи името на тази област - областта на "социално зависимите" /славяните/, по народност в случая Венеди. Османските летописци подобно, когато пишат за потиснатото нетитулно население в държавата им, говорят не с етническото име на съответния народ, а с общият им социален статус "рая". Когато гонорят за раята от Търново е ясно, че са българи. Когато говорят за раята в Срем е ясно, че са сърби, когато говорят за раята в Атика е ясно, че са гърците. Не е случайно това, че където стъпва българското право и държава славяните изчезват като термин. В българската държава такава категория население и институт няма. Затова държавата е нецивилизована в очите на "цивилизования свят" /разбирай римския свят/ и всички подобни си заслужават гръмката обида "булгарен" /вулгарен/. Между другото, това е изходна база за изследване границите на българската държава през вековете. Пример: Телериг изпраща отряд срещу "славяните" в Западните Родопи /или в тяхна помощ според мен/. Самият факт, че се използва термина славяни /роби/, означава че границата при Телепиг не е включвала тези земи в Западните Родопи. Ако ги включваше терминът нямаше да е славяни, защото този термин е валиден за обхвата на действие на римското право, т.е. в границите на империята. По някой път се отнася термина и за местата около Висла, но то е само, когато летописците говорят за старите земи на вече населените в частите на римската империя "славяни" и за това говорят за "славянските земи" там. В случая с Висла става въпрос за Венедите населили още в І в. района на Венеция /областта на славяните/ и съответно вече към описването им притежават социалния термин на "зависимо население" наред с народностното си име по самоназвание.

Което си е вярно, вярно е... Аз мисля, че ако се обединят напълно различните виждания на Ганчо Ценов и Петър Добрев, ще се получи една логична конструкция, която не противоречи на наличния писмен и друг изворов материал. Принципите са следните: 1. В Средна Азия е Балх /Валхия/ - оттам идват индоевропейците - българи в средновековната българска историография е било безспорно, че основната маса балхи-българи са заселени по нашите земи във времето на Александър Македонски и с негова "златна грамота" /в този смисъл - летописа на Мачей Стрийковски /ХVІв./, пише го Матей Преображенски -Миткалото, а както казва /за мое съжаление отстранения от форума/ "Доктора": "Грамотата е дадена на двамата сина на българския древен цар Перун (Пеперуд), за който има данни в още три хроники: на поп Йовчо Попниколов от Трявна, "Зографската история" (преписана от монаха Яков) и историята на Йеросхимонах Спиридон Габровски!". Освен това, ако не ми изневерява паметта, в анонимна средновековна българска хроника пише, че дошъл "Испор цар ефиопец". А се знае, че в средновековието е имало две Ефиопии - едната в Африка /не е "нашата"/, а другата в района на Афганистан-Индия, където е Балхара /смятам, че това е "нашата", Испоровата/. Вижда се, че бидейки владетел от района на Причерноморския край /Велика България/ Испор е споменат, като ефиопец /при все че той и дедите му са родени в Причерноморието/. Вижда се, че отлично се пази в продължение на векове спомена, че коляното на Испоровите българи е ефиопско, от Балх. Наличието на официално масово преселване от Балх на Балканите смятам, че не противоречи съществено на виждането на Ганчо Ценов, че сме тук отпреди н.е. /макар той да го извежда от преди Ал. Македонски - за което продължаваме по-нататък/ 2. Други данни сочат, че българите са тук от цар Илирик и са дошли от Скандинавия /средновековния български паметник Зографска българска история/, т.е. в тази средновековна българска история е показано, че сме тук от хиляди години. В този смисъл явно няма как да подминем и траките в българското потекло. Казва се също, че българите са воювали заедно с Александър Македонски, че са с него от самото начало на походите му - значи от Балканите и земите си. В този смисъл явно се има предвид траките. Тази концепция не противоречи съществено на виждането на Ганчо Ценов. Но пък противоречи на Петър Добрев. Какво правим? Ами много просто: Нали академичната официална наука сватосва българи и славяни в 681 г., които се обединили. По-вярното е, че Велика България, в частта й оглавявана от Аспарух, в резултат на победата над ромеите прави АНШЛУСЪ на балканските "славянски" земи към себе си. Аншлусът е обединение с близък народ, но не е нова държава, а поглъщане в една обща такава. А кои са славяните? В тази "социална категория зависимо население" /роби/ в Римската империя са влизали в общия случай заварените местни покорени народи. По-малкия процент са военнопленниците и родените от роби /а в оригинал на латински - научен термин "славяни"/. Изхождайки от първото, то е ясно че ромеите са покорили заварения народ - "траки". Те са съставлявали абсолютното мнозинство от "социалната категория зависимо население, склавуса и сервуса". Повече от ясно е, че покореният от ромеите местен народ в земите на траките ще е самият народ на траките. С тях е извършен АНШЛУСА и те са този индоевропейски близък народ, който се е включил в държавата на другия индоевропейски народ - ръководения от кан Аспарух /Испор цар/. Още повече, че тези два близки народа с увереност нямат езикова, културна и историческа бариера помежду си. Всичко друго е подробност. Настина много важна, но фундамента е този. Начална или крайна точка за изследванията. А там анализа на източниците ще доизясни.

Бъркаш го с Умар /766 г., управлявал 40 дни/. Това не пречи хипотезата ти да е логична, защото и Токту управлява има няма половин или една година.

Територии повлияни от Рим и римската култура и държавност - За северна и западна Европа приемам. Обаче, в никакъв случай не мога да се съглася, че един Картаген или Одриско царство, Елинските държавици и т.л. са по-изостанали от Рим. Напротив - изостават и назадват след Римската инвазия и налагане на римски манталитет, право и власт. Картаген например смятам за доста по-развит от Рим в началото на войните им.

принцепси на България в този период са Фружин Шишман, Мирчо Бесараб и Константин Видински /но само ако към момента на сключване на договора е бил без корона във Видин, което не е така по всяка вероятност/. Остават Фружин и Мирчо. В периода 1406-1413 г. Искендер /Александър/ Шишман няма влияние сред българските боляри и население. Ако имаше, нямаше да има такъв географски размах и поддръжка движението на принцепса господин Фружин за връщане на короната на Търнов и бащините му земи - в качеството му на християнски владетел /за разлика от Искендер, който е мюсюлмански аристократ/ Освен това Галахад, както е указано тук http://ald-bg.narod.ru/BG_vladeteli/Alexander_Sisman.JPG , Александър преди да стане управител в Смирна /на мястото на Джунеид бей/ е бил управител в ... Самсун, а не в Никопол. Значи веднага след 1395 г., смятам че е направено рокадо от Баязид, като на мястото на господинчика Александър е бил назначен османски управител, като шапка на останалите в земите си около Никопол Шишмани. Другият вариант е да е назначен до идването на Джунеид някой от другите наследници на Иван Шишман, но който не е например низходящ с претенции за законна власт каквито са синовете му Александър и Фружин. Някой племенник, зет и т.п. Подобна е ситуацията във Воеводство София в средата на ХV в., където е управлявал спрягания за "пръв хайдутин" воеводата Радич /женен за племенница на Иван Шишман - по мои изчисления/, имащ и родство с последните владетели на земите от този район Георги Страцимир и Балшичите. п.с. извън темата-голямо хайдушко движение е горяло в средата на ХV в. на Балканите. Където погледнеш, все чети с воеводи: Радич, Мирчо, Александър Алдеа, Влад Цепещ Дракул, Ян Хуниади...

Преминават в категорията социално-зависимо население - робство /sclavus/. Централен институт в римското право. В този смисъл и Спартак е славянин /sclavus/, макар донякъде привилигирован, доколкото гладиаторите са били все пак медийни герои и любимци на обществото. То последното е малко успокояващо, имайки предвид характера на римското общество. Кръвожадно. Далечен отгласък на последното е запазен и сега в някои части от бившата Римска империя. Коридата.

... където заварват българоезична среда (Кутвичевица, Охрид, на този вариант на старобългарския език се основава "църковнославянския") и трудно се вписват сред местните българи /влахи/ и затова за последните те си остават "куцовлахи". Населяват влахия и затова са влахи, ама пустия им език, българския-"влашки" им куца. Приемам това за добро възможно обяснение на "автохонната теза".

Няма кой друг да е освен Иван Шишман, защото след смъртта му земите му са дадени на Джунеид Бей, който няма как да се титулува господин Търновски, а и да събира българските боляри и що са ми тука войници. А Александър е в Смирна, а ако се изхожда че може той да е издавал до изпращането му в Смирна е просто изключено. Той веднага след смъртта на Иван Шишман приема исляма и преминава на османска служба. Сайта го разглеждам, но тази монета съм пропуснал. Може би защото в текстовата част липсва за издаването й от Баязид, а не съм обърнал внимание на надписа на монетата от снимката. Напълно съм убеден вече в тезата, че Баязид просто усвоява титулатура, правомощия и ранга на Търново на мястото на Иван Шишман. Просто явно Мирчо не е бил съгласен да изпълнява за Баязид ролята си, такава каквато е имал спрямо Иван Шишман. А Мирчо не е случаен играч в Българското царство. Той е от рода на принцепсите на България - принадлежащите към управляващия род в държавата Бесарабите, едър феодал и воевода. Естествено, че след Иван Шишман Мирчо е смятал себе си /не без основание/ за претендент за Търново, а не външния агресор без законни претенции Баязид. Това за Търново. Към Видин Мирчо едва ли е имал аспирации. Там отношенията му и без това са добри /сродяванията на влашките български воеводи Бесарабите с видинските Страцимири говорят сами за себе си/. План максимум за Мирчо въэможно да е бил корона на Търновската част от царство България /така вече е наследил част от апанажното владение на Тертеровци-Карвуна/, план минимум откъсване от "османско" Търново и запазване на самостоятелен български характер и статут на Влахия, какъвто са успели да запазят след 1393 г. във Видин.

Галахад, самият Иван Шишман се подписва господин Търновски и посочва за синът си титлута господинчик. Има открити негови писма до боляри от 1394-1395 г. Също и Николай Овчаров е обнародвал други подобни документи, налични и в интернет даже в негови публикации и коментари. Сега научавам, че Баязид е сякъл монети в Търново от 1394 г.? Това сигурно ли е и може ли да ме насочиш към информация по тази тема. Ако е така, това е допълнителна улика за усвояване от Баязид на титулатурата и ранга на Търново.

Константин Деян получава от Търново мощите на св. Иларион Мъгленски. Константин ІІ Видински получава мощите на св. Петка /ако не ми изневерява паметта/, като сега мощите са мисля в Яш, Румъния, пренесени от тогавашния молдовски княз българина Василий Лупу /1641 г./. Значи най-вероятно и двамата са били в Търново. Явно там от османците са събрани всичките им васали за преразпределяне наследството на Търновското царство. Видин получава потвърждение на царския си статут даден на Иван Страцимир още в средата на ХІV в. от баща му. Баязид ІІ поема царския статут досежно Търново - както правилно отбеляза Ресавски - изразено е в промяна на титула на Баязид, от "емир" в "султан". Иван Шишман се съгласява да приеме по-нисък ранг "господин" на Търново /статут подобен на владетелите на Влахия/ в рамките на "царство България с център Търново"/начело с цар/султан Баязид/. Константин Деян и може би Крал Марко - получават мощи, навярно потвърждение на правата им в собствените земи. Воеводата и господин Мирчо се "ослушал" /несъмнено с поддръжка на Иван Шишман и особено унгарците, които започнали да готвят поход/. Затова е наказателния поход във Влашко /1394 г./. Мирчо осъществява асиметрична война /изпитана тактика на българското царство/ срещу превъзхождащ атакуващ противник. Резултатът от похода е реми. Баязид усеша нелолността на Иван Шишман в случая и го ликвидира, като запазва правата на наследниците му по отношение на земите им в Никопол. по темата- вероятно Константин Деян е имал пряко участие при обсадата на Търново в качеството на васал. Ако не се лъжа в спомените си Константин от Островица /ХV в./ пише за сръбско участие при обсадата на Търново /1393 г./ от османците. Дали това не е Константин Деян? Но доколко неговото участие би се приело за сръбско? Може би се има предвид пряко сръбски владетели, какъвто Константин Деян смятам че не е бил.

Да, по темата- съгласен съм с едно съмнение обаче. В Палестина и Светите земи също се създават "латински държави", но това в никакъв случай не е повлияло на арабското мюсюлманско политическо пространство и държавност. Защо тогава да приемем, че само Латинската империя е разградила Балканското православно политическо пространство и държавност. Не е исторично, но все пак е дискусионен форум. Нека тогава да си преставим, ако Латинската империя /под покровителство на папата/ бе просъществувала до средата на ХІV в. дали османците щяха да успеят да се прехвърлят през проливите на Балканите? Не си го представям защото: Латинската империя не би използвала турци за свои съюзници в борбите си на Балканите /вкл. в гражданските си войни за власт вътре в империята/. За вътрешните борби би се ползвали услугите на папата за посредник. За външни борби със съседи /България, Сърбия, Никея/, Латинската империя в ХІV в. /хипотетично/ би използвала подкрепления от Западна Европа и от Унгария. В този случай съюзници на Латинската империя биха били не османци /пожарния вариант на византийците/, а рицари от западните страни и Унгария, като съсед от региона и граничеща с евентуалните държави противници на латинците - България и Сърбия. При този сценарий Никея /византийците/ би използвала османци, но само в Мала Азия, поради невъзможност да прехвърли многобройни войски през контролираните проливи. Никея би използвала османци само при борба с латините в Мала Азия. Така виждам нещата. Лошото е, че при антиосмански буфер - Латинската империя, България би се оказала в ситуация "менгеме", приклещена между две латински каторлически папски държави. Разбира се, в края на ХІV век менгемето също е налице, но е вече между папска Унгария и мюсюлманска Османска държава. Папата или Пророка? Гърците в средата на ХV в. са направили своя избор - Пророка. "По добре турчин, отколкото папска тиара" - казали гърците. Българите поне не са го казали и са търсили изход от жестокия ребус до последно и отчаяно.

Чайкай сега, това нововъведение. Искаш да кажеш, че едва в резултат на преселване извършено от българските царе /ХІІІ-ХІVв./, "власите" /латиноезични/ идват отвъд Дунав? И едва тогава започва латинизиране на този район?

Какво означава разговорно? Кой е разговорния староруски език - "руския език" /класически старобългарски-църковнославянски, в замразен вид/ , "украинския език" /с полските заемки/, "беларуския език" /с полските заемки/... "Влашкия език" към ХVІ в. е към българския в съотношението на украинския към руския език в момента. При влахите са латинските заемки /влияние на папските ордени и политика/, в украинския са полските заемки /влияние на противника на папските ордени - полското кралство/. Къде има едно настояване да се говори полски РАЗГОВОРНО от украинците в ХVІ в.? Няма. Защо да има такова настояване за "влахите".? Е, има вече такова настояване след образуване на Румъния, когато на 180 градуса е обърнат речниковия /но не и граматичния състав/ на езика. От старобългарски с латински заемки в резултат на реформите е латински със старобългарски остатки /"заемки" според както иска да изкара нещата доктрината на румънската академична мисъл, внедрена отвън век-два преди образуване на нацията и държавата/.

Виж темата и времевия обхват - какъв Фердинанд? /макар, че и аз за него се сетих, но се цензурирах навреме поради времевия обхват- средновековие- на темата/: "Ролята на византийците за падането на Второто царство, Доколко Бизантия е отклонявала ударите по посока на България" Освен това от изброяването ти на личности-владетели, означава че наистина Проливите и Константинополска корона не са били държавна доктрина, а само доктрини на отделни личности - български царе. Самоинициативи и лични планове. България е империя през средновековието. И тя е между Източна Римска империя и Свещената Римска империя. Символично границите и влиянието на империите могат да се проследят посредством езика на богослужение: Свещена Римска империя - латински България - старобългарски /т.нар. през 19 в. "църковнославянски"/ Източна римска империя - гръцки От тези три империи, в резултат на логични вековни политически процеси, се обособяват и пръкват държавици. Те от своя страна с течение на вековете започват самостоятелен вътрешен, а по-късно и външнополтически живот. По отношение Разкапването на империята България, последните отломки са Молдова и последно Влахия /вече след падането на метрополията-столица Търново, респ. Видин/.

Нещо такова. Варварско поведение. Вулгарно схващане за политика и битност. Описано е от Никифор Григора в "Римска история". Ще ти е интересно. Твоето мнение какво е? Аспарух за Проливите ли си разваля рахата и слиза южно от Дунав? Дай някоя научна трактовка на този сложен казус.

Завладяването на проливите не е била доктрина на държавата България. Било е доктрина на определени владетели: Симеон І, Иван Асен ІІ /условно/, Михаил ІІІ Шишман /условно/. Не е в доктрината, защото България не имала доктрина да става "Велика" България. Тя си е просто империя България - между ИРИ и ЗРИ /Св.Римска империя/ и държала търговските пътни възли със съответно вземане на мито: римския път Константинопол-Пловдив-София-Белград, търговския път Пловдив-Никопол-Търговище-към изхода за Брашов отвъд границата, Западното Черноморие, Долния Дунав - от Железни врата до делтата му. Достойно самостойно място в християнския изток. Собствена книжнина на собствения си език. Културно влияние в старите български земи - Киевска Рус, Московия, Крим. Нещо повече трябва ли да е влизало в доктрината освен задържане на това имане /ударение на първата буква/. Може би това е отговора на въпроса: "Като сме толкова велики, защо не овладяхме проливите никога?" А нашата роля в завладяването на Византия /ИРИ/ от османците е, че нямаме ресурса и желанието да извършим това, което е извършил Тервел срещу арабите 716 г. за да спаси ромеите. Но може би и кредита ни на доверие към ромеите в периода 8 - 14 в. се е бил изчерпал. Та затова.