Марин Йорданов

19:19 - Проф. Христо Смоленов: Предците ни са управлявали Шумер 128 години автор: avangardi категория: Изкуство прочетен: 31 коментари: 1 гласове: 1 последна промяна: 19:23 Първата световна цивилизация е родена в българските земи Славка Бозукова Космическите пропорции са кодирани в Мадарския конник, гените ни се откриват от Месопотамия до Италия, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. Христо Смоленов Най-големият изследовател на древни цивилизации у нас проф. Христо Смоленов бе гост в Епизод 9 на подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България". Главният редактор Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за първата цивилизация в света - цивилизацията Варна-Загора. Епизод 9 беше излъчен на 21 февруари 2024 г. /.../ - Много дълбок въпрос. Той е свързан с моите изследвания за връзката между цивилизацията Варна, Стара Загора и много други центрове на цивилизационно присъствие в България. Затова наричам тази цивилизация Варна-Загора. В Стара Загора са най-древните неолитни жилища в Европа. Имаме керамични шедьоври, които са със същата метрика като във Варненския некропол. - Обяснете за нашите зрители, слушатели и читатели символиката на свещената метрика. - Имаме откритието, че мярата, наречена 2000 години по-късно Царски лакът, присъства не само в златната плоча от Варненския некропол, но и в златно-керамичната купа от там. А също и в артефактите от Музея на неолитните жилища в Стара Загора. Става дума за единна и много по-мощна култура, която не се свежда до племенни граници. И до прищявката да се оформят с определен размер златни, керамични, медни съдове. - С какво още е уникална културата Загора? - Знаете ли Стара Загора дава за времето на неолита по 1000 тона чиста мед, което е феноменален резултат за една индустриална революция, ставаща по нашите земи. - Какво открихте в керамично-златната купа от Варна? - На нея успях да моделирам доказателства на Питагоровата теорема - 4000 г. преди да се роди Питагор. 1500 години този подход триумфира във ведическата математика, но виждате - 1500 г. преди ведите, 1500 г. преди Шумер, 2000 г. преди египетската велика пирамида. Тук, в свещените земи на нашата България, се формира метриката на древния свят. Мярата, която се превръща в свещена - т.нар. Царски лакът. Той присъства в мерките на Сфинкса и на пирамидите. - Обяснете Царския лакът за онези, които не са наясно с пропорциите във Варненското злато. Вие го наричате шедьовър, защото древните майстори от цивилизацията Варна - Загора са били наясно и с числото Пи, и с числото Фи. Как го доказвате? - Метриката на Чинията на Ной отговаря на метриката на керамично-златната купа. Чинията е открита в морето на 65 км разстояние от брега и на 95 м дълбочина. Но се оказва, че нейният радиус е точно равен на дължината на златната плоча от Варненския некропол. Точността е до милиметри. /.../ - Доколко е вярно това, което твърдите, че Шумерската цивилизация започва от тук - от нашите земи. - Ще ви върна към едно велико откритие на един американски археолог - проф. Хилпрехт, който в началото на 20 век, от 1900 г., ръководи експедиция на университета в Пенсилвания в Месопотамия. Там, където е бил Шумер. Там, където е свещеният град Нипур. Това е човекът, който открива библиотеката на Нипур. В нея намираме феноменални неща, които ни засягат пряко. Защото кутигурите - кутите - нашите далечни прадеди, са описани в тази библиотека като династия, управлявала Шумер 128 години. Нещо повече, династия, с която е свързан един удивителен социален подвиг. Забраната за робовладението, която кутигурите въвеждат в Шумер, след като превземат свещената столица Нипур. Но там, в тази невероятна книга, посветена на първото описание на потопа - 1500 до 2000 години преди да е започнато събирането на материалите за Библията, там става дума за магур. Това са корабите-къщи. "Ма" означава кораб, а "гур" - род, дом, къща. - Каква е тайната на тези кораби? - Шумерите са ги построили по повелята на бог Енки - добрият бог на Земята. Той ги посъветвал да построят цяла флота - засмолени, заслонени, хидроизолирани по същия начин, по който виждаме описанието на Ноевия ковчег. Но не един, а хиляди. - Защо? - В тях е оцелял народът на Шумер. Преодолял е ужаса от потопа. Намерих доказателства в археологическия музей в Анкара. Там има артефакт, идентичен с находките от Варненския некропол. Представлява две човечета хванати за ръка. Долните половини на телата им са лодки. Това технологично показва как тези хиляди кораби, свързани един с друг, са успели да преодолеят ужасите на потопа. Да гарантират оцеляването на тази цивилизация, която е дала ключови думи като Дуранкулак. "Дуранки" - означава хоризонт на шумерски. Мястото на срещата между небето "ан" и Земята "ки". - "Балкан" също ли е шумерска дума? - Твърдя го. Шумерският е аглутинативен език - с наслагване на срички се образуват думи и изречения. "Балкан" означава живият портал към небето. "Ан" е небе, "ка" е портал, "бал" е жив. Вижте колко е красиво това понятие като образ. "Мадара" пък е свещена земя. - Това означава, че неслучайно точно там е Мадарският конник? - Това е небесният конник, който по земния си път осъществява великия кръговрат на древните българи, започващи с цивилизацията на кутите, оцелели от опустошенията от потопа. Точно в земите на България е оцеляла цивилизацията на онази древна хипотетична Атлантида. Оцеляла е велика цивилизация с велики научни и практически постижения. Заради климатичните изменения е започнала принудителна миграция на изток-югоизток през Мала Азия до Месопотамия. Разгърнала се е цивилизацията на кутите, цивилизацията на Шумер с много различни племена. Между другото, най-древният град в Месопотамия, най-древният шумерски град се нарича Ериду, което означава храм на далечните пътешественици или на далечните освободители. Защото "ду" означава на шумерски да съм добър, да пътешествам и да освобождавам. "Лу" означава хора. Така че "дуло" означава добрите хора или освободителите. Името на рода и народа Дуло, с което ние сме свързани, започва от тогава - от благодарната реакция на освободените роби, които са започнали да наричат своите освободители с името "дуло". /.../ https://avangardi.blog.bg/izkustvo/2024/02/28/prof-hristo-smolenov-predcite-ni-sa-upravliavali-shumer-128-.1900287#last_comment

" През IV век народът ни смело обърнал страницата на европейската история – освободил народите от римско робство, дал им свобода... Нашите предци – и никой друг! — разкрили на езичниците-европейци техните днешни религиозни символи, от кипчаците-тюрки европейците за първи път чули за Небесния Бог, научили сегашните си молитви. Тюрките са тези, които научили Европа на нови металургични технологии: топенето на желязото и производството на продукти от него. Гледайки от тях, от пришълците от Алтай, европейските мъже се отказали от полите и започнали да носят панталони... На тюркски език са говорели и още говорят десетки народи по света, от Якутия до Западна Европа. И дори в Африка - в Тунис и Мароко - има села, където се чува тюркска реч." /.../ "Българите, сърбите, хърватите, чехите, унгарците, австрийците, баварците, саксонците, жителите на Северна Италия, Германия, Испания, Швейцария, Източна Франция, Англия, Северна Европа също ще научат за своето кипчашко минало... Америка и Австралия... Да, да, много от техните предци някога са били смятани за великолепни конници, говорели тюркски език... И наричали себе си кипчаци." Мурад Аджи. "Азиатската Европа" https://dobrodan.blog.bg/history/2024/02/24/murad-adji-quot-aziatskata-evropa-quot-ot-avtora-chast-1.1899813

В постсъветското време-пространство се нароиха безброй псевдоисторици, любители на историята и на лингвистиката... Като чета или слушам /в Ю Тюб/ някои от тях, в главата ми възникват три основни хипотези: 1. Навярно комунизмът им е изпил мозъците... 2. Демокрацията им е изпила мозъците... 3. Може би са чукундури по рождение, по природа... Грандоманията и нацисткото мислене са отличителни белези на доста параисторици и любители. Забелязваме ги при македонистите, при тракоманите, при тюркоманите и други маниаци... Историческата грандомания се характеризира с: – търсене и "доказване" на велико древно минало на своя етнос... – изтъкване на превъзходство над другите етноси... – хиперболизиране на постиженията и заслугите на своя етнос или народ... – подценяване, отричане, присвояване на уменията и постиженията на други народи... – силен гняв, омраза към други народи и нации... – абсолютна убеденост, фанатична вяра в своята правота и висота на мисленето... – вяра, че определен етнос е в центъра на света и от него произхождат останалите етноси... Често историческата грандомания е съпроводена с параноя, с нелогично, идиотско мислене. Грандоманът вярва в конспирации, вярва, че историята на неговия народ била ограбена, изопачена и т.н. Параисторическите грандомани грубо политизират и манипулират историята, внушават лъжи и заблуди в съзнанията на хората, плюят по Науката и по истинските учени, смятат се за големи патриоти... Марин Тачков ПП: В коментарите може да дам примери за историческа грандоманщина и чукундурщина...

Хубави пародии на българската грандомания и чукундурщина...

Стига в мрака сме се бутали! Време е да се съвземем! Ние – българи прочути – сме с произход извънземен! Не приличаме на никои. И не сме били абдали... Прадедите ни велики са Земята основали!... Марин Тачков

Сарматизъм Сарматистки портрет на Дмитро Вишневецки (украински магнат на Волиния, княз на Бельов, старост на Черкаси и Канив, основател и първи хетман на Запорожката сеч) – парадна мода: прическа тип бръсната глава с конска опашка, ориенталски жупан, контуш, сабя и лък Сарматизмът е етнокултурна концепция с политически оттенък за влиянието на сарматите при формирането на Полша в рамките на Полско-литовската държава.[59] Това е доминиращата барокова култура и идеология на полската аристокрация (шляхта) във времената на Ренесанса и до XVIII век.[59] Заедно с друга концепция за „Златна свобода“ той формира централен аспект от културата и обществото на Жечпосполита. В основата му е обединяващото вярване, че хората в Жечпосполита произхождат от древните ирански сармати, легендарни нашественици в славянските земи.[60][61] Бележки ↑ Нагоре към:а б в г д е ж з и к л Sarmatian | people // Encyclopedia Britannica. Посетен на 2 май 2023. (на английски) ↑ Kozlovskaya 2017. ↑ Unterländer et al. 2017, с. 2. ↑ Davies, Norman. Europe: A History. Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-19-820171-7. с. 105. ↑ Chodorow, Stanley. The Mainstream of Civilization. Harcourt Brace Jovanovich, 1989. ISBN 978-0-15-551579-6. с. 368. ↑ Slovene Studies. Т. 9 – 11. Society for Slovene Studies, 1987. с. 36. ↑ Richmond, Walter. The Northwest Caucasus: Past, Present, Future. Routledge, 11 June 2008. ISBN 978-1-134-00249-8. с. 12. ↑ Eterovich, Francis H., Spalatin, Christopher. Croatia: Land, People, Culture Volume I. University of Toronto Press, 15 December 1964. ISBN 978-1-4875-9676-7. с. 112. ↑ Ossetians // One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups. Westport, Connecticut, Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 9780313309847. с. 518. Посетен на 27 March 2020. ↑ Brzezinski Mielczarek, с. 6. ↑ Bailey, Harold Walter. Khotanese Text. Cambridge University Press, 1985. ISBN 9780521257794. с. 65. ↑ Нагоре към:а б Gluhak, Alemko. Podrijetlo imena Hrvat // Jezik: časopis za kulturu hrvatskoga književnog jezika [Jezik: Periodical for the Culture of the Standard Croatian Language] 37 (5). 1989. с. 129 – 138, at pages 131 – 133. ↑ Tarasov I. Returning to the theme of ancient migrations of the Galindians // Исторический формат. № 2 (18). 2020. С. 108 ↑ за сложните взаимоотношения между тези народи виж Mordvintseva 2013 и Kozlovskaya 2017. ↑ Нагоре към:а б в г д е ж з и к Olbrycht 2000. ↑ Нагоре към:а б в г д е ж з и к Melyukova 1990. ↑ Латышев, Василий Васильевич. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе (pdf) // Вестник древней истории (4). 1947. с. 287. (на руски) ↑ Плиний Старший. Естественная история. Книга шестая (компиляция переведённых фрагментов) // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2017-04-17. (на руски) ↑ Нагоре към:а б Херодот. „История“. 4, 110 – 117. ↑ Доватур А. И., Каллистов Д. П., Шишова И. А. Народы нашей страны в „Истории“ Геродота. – М., 1982. – С. 143 – 147. ↑ Херодот. „История“, 4. 11. ↑ Доватур А. И., Каллистов Д. П., Шишова И. А. Народы нашей страны в „Истории“ Геродота. – М., 1982. – С. 103. ↑ Херодот. „История“. 1, 201. ↑ Доватур А. И., Каллистов Д. П., Шишова И. А. Народы нашей страны в „Истории“ Геродота. – М., 1982. – С. 85. ↑ Херодот. „История“, 4. 119 – 120. ↑ Нагоре към:а б в г д е ж з и к л Batty 2007, с. 225 – 236. ↑ Ossetians // One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups. Westport, Connecticut, Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 9780313309847. с. 518. Посетен на 27 March 2020. ↑ Davies, Norman. Europe: A History. Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-19-820171-7. с. 105. ↑ Richmond, Walter. The Northwest Caucasus: Past, Present, Future. Routledge, 11 June 2008. ISBN 978-1-134-00249-8. с. 12. ↑ Eterovich, Francis H., Spalatin, Christopher. Croatia: Land, People, Culture Volume I. University of Toronto Press, 15 December 1964. ISBN 978-1-4875-9676-7. с. 112. ↑ Chodorow, Stanley. The Mainstream of Civilization. Harcourt Brace Jovanovich, 1989. ISBN 978-0-15-551579-6. с. 368. ↑ Slovene Studies. Т. 9 – 11. Society for Slovene Studies, 1987. с. 36. ↑ Schubert, Charlotte, Weiß, Alexander. Amazonen zwischen Griechen und Skythen: Gegenbilder in Mythos und Geschichte. Walter de Gruyter, 22 March 2013. ISBN 978-3-11-028616-8. с. 85. ↑ Граков Б. Н. ГYNAIKOKPATOYMENOI (Пережитки матриархата у сарматов) Архив на оригинала от 2021-11-21 в Wayback Machine.//ВДИ, 1947. № 3 ↑ Sinor 1990, с. 113. ↑ Genito, Bruno. The Elusive Frontiers of the Eurasian Steppes. All’Insegna del Giglio, 1 November 2002. ISBN 978-88-7814-283-1. с. 57–. ↑ Yablonskii, Leonid и др. A Silver Bowl from the New Excavations of the Early Sarmatian Burial-Ground Near the Village of Prokhorovka // Ancient Civilizations from Scythia to Siberia 15 (1 – 2). 1 January 2009. DOI:10.1163/092907709X12474657004809. с. 167 – 169. ↑ Anthony, David W. The Horse, the Wheel, and Language: How Bronze-Age Riders from the Eurasian Steppes Shaped the Modern World. Princeton University Press, 2007. ISBN 978-0-691-05887-0. ↑ Нагоре към:а б Harmatta 1970, 3.4. ↑ Handbuch der Orientalistik, Iranistik. By I. Gershevitch, O. Hansen, B. Spuler, M.J. Dresden, Prof M Boyce, M. Boyce Summary. E.J. Brill. 1968. ↑ DNA Results from Pokrovka Warrior Women compared with Meirmgul ↑ Amazon Warrior Women, Secrets of the Dead, PBS, aired 2004 ↑ О культурной, антропологической и генетической специфике донских алан [On the cultural, anthropological and genetic specifics of the Don Alans ] // [1] Moscow, Institute of Archaeology, Russian Academy of Sciences, 2014. ISBN 978-5-94375-162-2. с. 312 – 315. ↑ Хазарские конфедераты в бассейне Дона [Khazar confederates in the Don basin] // [2] Moscow, Языки славянской культуры [Languages of Slavic Culture] for Institute of Archaeology, Russian Academy of Sciences, 2015. ISBN 978-5-94457-2431. с. 146 – 153. ↑ Unterländer et al. 2017, Supplementary Information, pp. 55, 72. ↑ Unterländer et al. 2017, Supplementary Information, p. 25, Supplementary Table 1. ↑ Unterländer et al. 2017, с. 3 – 4. ↑ Damgaard et al. 2018, Supplementary Table 2, Rows 19, 21 – 22, 25, 90 – 93, 95 – 97, 116. ↑ Damgaard et al. 2018, Supplementary Table 9, Rows 15, 18, 64, 67, 68. ↑ Damgaard et al. 2018, Supplementary Table 8, Rows 57, 79 – 80, 84, 25 – 27, 31 – 33, 59. ↑ Krzewińska et al. 2018, Supplementary Materials, Table S3 Summary, Rows 4 – 8. ↑ Järve et al. 2019, Table S2. ↑ Gnecchi-Ruscone et al. 2022, Table S1. ↑ Batty 2007, с. 235 ↑ Bachrach, Bernard. A history of the Alans in the West : from their first appearance in the sources of classical antiquity through the early Middle Ages. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1973. ISBN 0-8166-0678-1. p. 76 – 77. (на английски) ↑ Day, John V. Indo-European origins : the anthropological evidence. Institute for the Study of Man, 2001. ISBN 0-941694-75-5. p. 57. (на английски) ↑ Neumann, Iver B., Wigen, Einar. The Steppe Tradition in International Relations: Russians, Turks and European State Building 4000 BC–2017 AD. Cambridge, United Kingdom, Cambridge University Press, 19 July 2018. ISBN 978-1-108-42079-2. с. 103 – 104. ↑ Previté-Orton, C. W. Cambridge Medieval History, Shorter: Volume 1, The Later Roman Empire to the Twelfth Century. Cambridge University Press, 24 July 1975. ISBN 978-0-521-20962-5. p. 42. (на английски) ↑ Нагоре към:а б Kresin, O. Sarmatism Ukrainian. Ukrainian History ↑ Tadeusz Sulimirski, The Sarmatians (New York: Praeger Publishers 1970) at 167. ↑ P. M. Barford, The Early Slavs (Ithaca: Cornell University 2001) at 28. Литература Brzezinski, Richard, Mielczarek, Mariusz. The Sarmatians 600 BC–AD 450. Bloomsbury USA; Osprey Publishing, 2002. ISBN 978-1-84176-485-6. Davis-Kimball, Jeannine, Bashilov, Vladimir A., Yablonsky, Leonid T. Nomads of the Eurasian Steppes in the Early Iron Age. Berkeley, Zinat Press, 1995. ISBN 978-1-885979-00-1. Day, John V. Indo-European origins: the anthropological evidence. Institute for the Study of Man, 2001. ISBN 978-0941694759. Hinds, Kathryn. Scythians and Sarmatians. Marshall Cavendish, 2009. ISBN 978-0-7614-4519-7. Istvánovits, Eszter, Kulcsár, Valéria. Sarmatians: History and Archaeology of a Forgotten People. Schnell & Steiner, 2017. ISBN 978-3-7954-3234-8. Kozlovskaya, Valeriya. The Northern Black Sea in Antiquity: networks, connectivity, and cultural interactions. Cambridge University Press, 2017. ISBN 978-1-107-01951-5. Kuzmina, Elena Efimovna. The Origin of the Indo-Iranians. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16054-5. с. 50, 51, 56, 64, 78, 83, 220, 410. Melyukova, A. I. The Cambridge History of Early Inner Asia. Т. 1. Cambridge, United Kingdom; New York City, United States, Cambridge University Press, 1990. ISBN 978-0-521-24304-9. с. 97 – 117. Olbrycht, Marek Jan. Remarks on the Presence of Iranian Peoples in Europe and Their Asiatic Relations // Collectanea Celto-Asiatica Cracoviensia. Kraków, Księgarnia Akademicka, 2000. ISBN 978-8-371-88337-8. с. 105 – 107. Damgaard, P. B. и др. 137 ancient human genomes from across the Eurasian steppes // Nature 557 (7705). Nature Research, May 9, 2018. DOI:10.1038/s41586-018-0094-2. с. 369 – 373. Järve, Mari и др. Shifts in the Genetic Landscape of the Western Eurasian Steppe Associated with the Beginning and End of the Scythian Dominance // Current Biology 29 (14). Cell Press, July 11, 2019. DOI:10.1016/j.cub.2019.06.019. с. 2430 – 2441. Harmatta, J. Studies in the History and Language of the Sarmatians // Acta Antique et Archaeologica XIII. 1970. Krzewińska, Maja и др. Ancient genomes suggest the eastern Pontic-Caspian steppe as the source of western Iron Age nomads // Science Advances 4 (10). American Association for the Advancement of Science, October 3, 2018. DOI:10.1126/sciadv.aat4457. с. eaat4457. Клепиков, В. М. и др. Ранние сарматы в контексте исторических событий Восточной Европы // Донские древности 5. 1997. с. 28 – 40. Козлова, Р. М. {{{title}}} // Студії з ономастики та етимології. 2004. Lebedynsky, Iaroslav. Les Sarmates: amazones et lanciers cuirassés entre Oural et Danube, VIIe siècle av. J.-C.-VIe siècle apr. J.-C. Errance, 2002. ISBN 978-2-87772-235-3. Mordvintseva, Valentina I. Сарматы, Сарматия и Северное Причерноморье // Вестник древней истории [Journal of Ancient History] 1 (292). 2015. с. 109 – 135. Mordvintseva, Valentina I. The Sarmatians: The Creation of Archaeological Evidence // Oxford Journal of Archaeology 32 (2). 2013. DOI:10.1111/ojoa.12010. с. 203 – 219. Moshkova, M. G. A brief review of the history of the Sauromatian and Sarmatian tribes // Nomads of the Eurasian Steppes in the Early Iron Age. 1995. с. 85 – 89. Perevalov, S. M. The Sarmatian Lance and the Sarmatian Horse-Riding Posture // Anthropology & Archeology of Eurasia 40 (4). 2002. DOI:10.2753/aae1061-195940047. с. 7 – 21. Rjabchikov, Sergei V. Remarks on the Scythian, Sarmatian and Meotian Beliefs // AnthroGlobe Journal. 2004. Симоненко, А. В. и др. Сарматы Северо-Западного Причерноморья в I в. н. э. // Погребения знати у с. Пороги. 1991. Unterländer, Martina и др. Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe // Nature Communications 8 (14615). Nature Research, March 3, 2017. DOI:10.1038/ncomms14615. с. 14615. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сармати ПП: Не, не съм категоричен... Който иска да знае повече за сарматите, има доста написано за тях, може да го изчете и да ми се обади...

Но вижте – сарматите залязват през трети в. от н.е., разпиляват се, биват асимилирани... "Хегемонията на сарматите в степите започва да намалява през IΙ и III век от н.е., когато хуните завладяват сарматска територия в Каспийската степ и района на Урал. Превъзходството на сарматите окончателно изчезва, когато Понтийската степ около 200 г. сл. Хр. е завладяна от германските готи, мигриращи от района на Балтийско море. През 375 г. хуните завладяват по-голямата част от аланите, живеещи на изток от река Дон, избиват значителен брой от тях и ги абсорбират в своето племенно устройство, докато аланите на запад от Дон остават свободни. Като част от хунската държава, аланите участват в завладяването на кралството на остготите в Понтийската степ. Някои свободни алани бягат в планините на Кавказ, където участват в етногенезата на по-късното население, включително осетинци и кабардинци[27]. Отделни групи алани оцеляват и в Крим. Други мигрират в Централна и след това в Западна Европа, откъдето някои достигат Британия и Иберия, а други се присъединяват към германските вандали, пресичат Гибралтарския проток и създават Вандалското кралство в Северна Африка. [15][16] Сарматите в Боспорското царство са асимилирани в елинистическата цивилизация.[28] Други са асимилирани от проточеркезкия народ меоти и може да са повлияли на черкезкия език.[29] Някои сармати са погълнати от готите по времето на двувековното им властване в степите.[30] През Ранното средновековие праславянското население на Източна Европа асимилира и поглъща сарматите по време на политическите катаклизми от тази епоха.[31][32] Към VI век в историческите извори вече не се споменават сармати." https://bg.wikipedia.org/wiki/Сармати

Наистина ли сте убедени, че Кубратовите и Аспаруховите българи са били чисти сармати, без тюркски елементи?...

По тази логика всички теории би трябвало да се отхвърлят. Защото има аргументи и контрааргументи за трите основни. Някои учени смятат така, други смятат иначе... Следователно произходът на Аспаруховите българи е неясен, поради липсата на стопроцентови доказателства...

Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век. Преди това те контролират големи части от днешна Русия, по-специално земята между Урал и река Дон и затова Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат „Сарматска родина“.[1][2] Племената на сарматите са част от скитски народи[3], а според някои са техни наследници. Започват да мигрират на запад около IV – III век пр.н.е., като към 200 г. пр.н.е. вече доминират над скитите.[1] След завладяването на Северното Причерноморие древните историци споменават държавата Сарматия. Най-голямата територия на сарматите е установена около 100 г. пр.н.е. и обхваща земите от река Висла и устието на Дунав до Волга на изток и бреговете на Черно и Каспийско море до Кавказ на юг. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сармати Не е само езикова, а и етническа категория... Хипотезата, че прабългарската аристокрация е била с тюркски произход не е отхвърлена... Най-вероятно прабългарите са били смесен народ /смес от племена/, подобно на хуните например...

Чудя се как да отговоря на тези въпроси в блога ми... 1. dobrodan - Марине, нямам нищо против да четеш и тиражираш глупости 22:08 на търкалета :):):). Пиши на доцент Чобанов, че си безкрайно любопитен да ти изясни що е това сармат, савромат, скит и други тем подобни етноними. Да не забравя и сирак какво означава, в този ред. Абе я да питам, как така иранците избеляха... И евреите и те... Наоколо такива типове няма! Да си говорим за славянска култура от 4-ти век :):):), ай стига бе? Забравяш много важни неща, пък може и да не си ги знаел; Атила каган да не би да е останал бездетен, завалията? ЧИИ ПОТОМЦИ УПРАВЛЯВАТ ЕВРОПА ДО ДЕСЕТИ ВЕК, НА МЕСТА И ПО-КЪСНО? Рашо Рашев е много ценен учен-българист, но и той, горкият, не е могъл да надскочи себе си. Пастирската керамика случайно така да повтаря по мотиви въжената/шнуровата? Я сравни фотографиите? Прабългарите нямат кургани. Твърде рано са се отцепили от другите прототюрки. Липсвали следи от тюркоезично население? Е те тука вече умрях да се смея :):):). Марине, до 19-ти век монасите са използвали РУНИТЕ ВМЕСТО ТАЙНОПИС, И ТОВА У НАС, НЕ НА ЛУНАТА :). А, да. Питай Чобанов или някой от протокретенианс.ком кои звуци в славянския език съответстват на четиридесетте знака от глаголицата. Ама да не забравиш?

Най-коректно е да се каже, да се пише в учебниците, че има три основни теории или хипотези за произхода на прабългарите: – теория за тюркски произход – теория за индоевропейски /ирански/ произход – теория за смесен произход

"Поне един артефакт"??? Бах, май съвременните панпрабългаристично-арийски течения стабилно са се загнездили в съзнанието на лаиците и пуф! славяните изчезнаха Едно време историческите алхимици се опитваха да разтворят прабългарите като "капка в славянското море", сега се опитват да направят обратното. Улава работа. Артефакти има колкото искаш, просто не са на пиедестал като Панагюрското съкровище, а предимно по мазетата и складовете на музеите, или в по-забутани витрини. Славянската култура просто е материално по-бедна поне откъм съкровища, гробници и строежи спрямо тракийската и римската. Все пак в тоя период са живеели предимно в гори и блата, в дървени постройки или полу-землянки, стопанството им е било натурално, т.е. това което е останало са предимно грънци, които представляват интерес само за археолозите. Но въпреки това има изложени такива, наскоро ходих в новооткрития музей на София (в банята до джамията) и въпреки, че ранносредновековната му секция е съвсем скромна имаше изложени и славянски артефакти, нищо впечатляващо както вече споменах, но ги има. Така че по-спокойно с гумичката за триене на народи." https://www.bulgarkamagazine.com/славяните-и-славянските-езически-нек/ Не прекалявайте с безумията, моля!...

Четирима са съставителите... Доц. В. Вачкова е спец по траките и християнството:

Значи, казвате, да свикваме, да се примиряваме с новите лъжи, лъжци, измамници!? Приемате ги за нещо нормално...

Изпреварихте ме! Тъкмо копирах този материал и щях да го публикувам... Трудно ми е да повярвам, че псевдоисторията прави пробиви в образователната ни система! Ако продължава така, може и да я пробие, съвсем да я разбие! Наистина е безумие!...

„Тези народи – славяни и анти – не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи. Сходни са и останалите им обичаи. Така те смятат, че само един бог- създател на мълнията, е единствен господар на всичко и му принасят в жертва волове и всякакви други животни..." Прокопий Кесарийски С участието на д-р Катя Меламед, д-р Явор Митов и д-р Чавдар Кирилов. Водещ - Андрей Захариев

На първо място е научността, историческата достоверност, а не патриотичните пристрастия, както е при автохтонистите, при тракоманите... Освен това етническият произход не е толкова значим, колкото културата, самосъзнанието... В изграждането на българската народност участват различни етноси, като основните са прабългари и славяни... Човек или народ не бива да се срамува от произхода си, а от ниската си култура например. И не бива да се оценява според произхода си, а според качествата си...

Да се вижда в термина "прабългари" национално предателство? Това е доста пресилено, доста политизирано виждане! Този термин с нищо не обслужва теорията за тюркския произход на прабългарите... Ако искате, може да ги наричаме Дулови българи или дуловци – защото най-дълго време са били управлявани от рода Дуло. В "Именника" се повтаря най-често изразът "Родът му Дуло", а думата "българи" не се споменава нито веднъж...

Ако не ви харесва терминът "прабългари", най-коректно е да ги наричате "уногондури", "утигури", "котраги"... Ама наистина ли смятате, че това е изключително важен проблем!?...

Точно, вярно... Обикновено и най-често псевдоисториците си служат с псевдолингвистика, любителска лингвистика, народна етимология. Те са вманиачени, фанатично убедени в правотата си фалшификатори – автохтонисти, етнонационалисти... Не могат да осъзнаят, че грешат...

Хитлер загуби поради собствените си необяснимо глупави решения! Примерите са много. Например вместо да завладее Москва,(което автоматично означава и Ленинград),той връща немски войски обратно към Киев,за да затворят в "чувал" съветските войски,това което е останало от тях... И т.н.,и т.н. Глупаво е да се мисли, че само Хитлер е виновен за провала си... А и наистина ли смятате, че Великобритания и САЩ биха допуснали Германия да победи?... Това не е вярно! Как можа Гърция да се опълчи на Хитлер? Същото важи и за Югославия... А България се поддаде на натиска на Хитлер... Последва тъпата грешка да обявим война на САЩ и на Великобритания!... Затова и посочих годината 1941... Преди това фатална за нас е 1913 г.

България няма самостоятелна политика може би /или поне/ от 1941 г. насам... Оттогава страната ни е силно зависима от чужди държави, подчинена на чужди интереси... България е без истински държавен суверенитет, за жалост!...

Това потвърждава ли /и доколко/ хипотезата за смесения произход на прабългарите?...

ПРЕДИ ВЕК И ПОЛОВИНА СТЕФАН ВЕРКОВИЧ НЕ УСПЯВА ДА ОТКРИЕ МАКЕДОНЦИ В МАКЕДОНИЯ! (ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИСТИ) През 2021 г. ще се навършат двеста години от рождението на босненския хърватин Стефан Веркович. Въпреки, популярността на неговото име сред нас българите ние все още не разполагаме с негова научна биография и с пълно събрание на съчиненията му. Вече е публикувана голяма част от неговия архив, който се съхранява в Българската академия на науките, както и докладите му до Сръбската академия на науките. Същевременно акад. Михаил Арнаудов публикува в един голям том запазената документация, свързана с „Веда словена“. „Веда словена“ – достоверна или мистификация, вече повече от един век откак е публикувана, тя вече е класика и принадлежи на историята и на литературата, който факт и отрежда важно място в едно бъдещо издание на съчиненията на Веркович. Но може би на водещо място в неговото творчество, свързано с нас българите, са събраните и публикувани от него през 1860 г. в Белград народни песни на македонските българи. Тази му книга по стойността си го нарежда редом с Братя Миладинови и Вук Карджич, последвани още от дузина наши и чуждестранни изследователи и събирачи на българския фолклор. Сега ще имате възможност да препрочетете Верковичевия предговор на неговите „Народне песме македонски бугара“. В него той прави един обстоен преглед на границите на българската народност в Македония, откроявайки я от живеещите в близост на българите гърци, власи (цинцари), турци и сърби. Независимо от някои негови неточности при включването на българските градове Куманово и Дупница в Стара Сърбия неговият текст има все още актуално звучене. Авторът се спира и върху денационализаторската роля на Цариградската патриаршия и на фанариотите по места спрямо народа ни. В предговора си Веркович отбелязва не само своите обекти, сред които най-изпъква Дафина от село Просеник, от които е чул включените в сборника български песни, но и начинът си на издирване и записване на песни. Според него певицата Дафина е „достойна да се нарече български Омир“. Цочо В. Билярски * * * СТЕФАН ВЕРКОВИЧ НАРОДНЕ ПЕСМЕ МАКЕДОНСКИ БУГАРА (1860) ПРЕДГОВОР Пътувайки повече от девет години из Македония и околните земи на Европейска Турция, за да издирвам както наши народни славянски старини и паметници, така и класически древни паметници от различни народи, имах възможност покрай главната си работа да събера и една сбирка български народни песни, която сега, ето, напечатана, съобщавам на света и особено на българските и на другите славянски любители на нашата народна словесност и литература. Тези песни принадлежат към онзи клон от славянския народ, който вероятно е най-малко известен на света измежду всички останали славяни, живущи в турското царство. Той живее в македонските земи, за които досега според учения Запад се смята и пише, че са съвсем гръцки или влашки (цинцарски), а малко се знае, че там има и славяни. Гърците и почти всички западни писатели без разлика, които са писали за Турция, наричат обикновено тези земи гръцки, а защо правят така, тук е излишно да се доказва, това ще разбере лесно всеки мислещ читател. Но тъй като аз ето вече девет години живея и пътувам из споменатите земи, то съм имал достатъчно възможност добре да опозная и тях, и техните жители и понеже съм уверен, че на моите славянски читатели ще им бъде особено драго да узнаят нещо по-съществено и повече за тези свои отдалечени братя и за земите, където те живеят, тук накратко ще посоча границите на онази част от Македония, в която живеят тези български славяни. Земите, в които живеят тези македонски славяни, се намират между Родопската планина и Егейско море. Родопската планина се спуска на много склонове в Македония, които имат различни имена; така край Джумая Дупнишка при село Сърбиново те се наричат Кресна планина, при Мелник — Пирин планина, при Серес — Меникеон, а при Просочани — Калапот. Целият този край се разделя на области: Солунска, Серска и Драмска. Границите на този край в Южна Македония, зает и населен от българските славяни, според моите познания се простират, както следва. От Солун на север тези българи стигат през градчетата Калкаш (на български Кукуш), Дойран и Петрич до градчето Мелник, което е разположено в едно планинско ждрело в подножието на прочутата Пирин планина (стария Орбелос); от Мелник на изток тази граница върви по равнината край Родопската планина през Демир Хисар (на български Валовище) и Серес, разположен в подножието на планината Меникеон; по-нататък тя минава през Субашкьой, Везниково, Довище, Просочани, Драма и Кузлукьой до река Места, която разделя Тракия от Македония. Град Драма е разположен във Филипските полета и е отдалечен три часа от развалините на стария град Филипи, славен престолен град на някогашните македонски крале. От река Места граничната черта преминава в Тракия и върви покрай Родопската планина през Ксанти (турски Скеча), Гюмюрджина и Макри до Фере на морето, където Родопската планина свършва и изчезва. Целият този тракийски край, разположен между посочената граница, река Места и Егейско море, спада към Драмската област и е разделен на два мудирлъка или околии: Гюмюрджинската и Ениджската; дълъг е 30, а широк пет часа ход. Целият е равнина и много плодороден. Около Енидже вирее прочутият турски тютюн, известен в света под името „Енидже бошча“, с който се води оживена търговия. В този край са били следните стари градове: Абдера на устието на река Места, Ортагорея при Болустра на Егейско море, чиито развалини се намират на три часа път от Енидже и на пет часа от Ксанти, след това Дикея, чиито развалини са разположени на север под планината на края на Бистонийското блато, на половината път между Ксанти и Гюмюрджина, а сега се наричат „Бурокале“ и Марония, чиито развалини са на самото море срещу остров Самотраки. На половин час път от развалините на старата Марония на север към Гюмюрджина има едно голямо село, което брои към 500 къщи и носи същото име. А от Солун на запад границата, която разделя славяните от гърците, върви по Солунския залив до предхълмията на Олимп, където река Бистрица се влива в Солунския залив. От споменатите предхълмия тя върви по река Бистрица, минава през Кожани, Сатиста и Костур до Епирската граница. Следователно река Бистрица е естествената граница между Македония и Тесалия или, с други думи, между славянското и гръцкото население и до тази река навред по селата надделяват българските славяни. По посока към Кожани, на 4 часа ход, от другата страна на Бистрица на един много стръмен склон на планината Олимп се намират развалините на стария град Сервия, а малко по-надолу, под развалините е разположено малко градче, което и днес носи това име. Много български села между Битоля и Кожани и днес се наричат с това име; когато преди 6 години пътувах от Битоля за Кожани, аз записах три такива села, т.е. Сервия, Сервич и Серфик, а сигурно ги има повече. В този край, населен от българи и цинцари, а отчасти от гърци и арнаути, освен посочените градчета заслужават да бъдат споменати и следните, т.е. Вардар Енидже (на български Лука), разположен върху развалините на старата Пела; Воден, който се намира на мястото на стария град Еге, в който са били погребвани македонските крале, и Науста (на български Негуш), където се ражда много хубаво грозде. Посочените тук места, до които и около които живеят славяни, са отдалечени едно от друго, както следва: от Солун до Кукуш има 8 часа с кон, от Кукуш до Дойран — 5 часа, от Дойран до Петрич — 16 часа, от Петрич до Мелник — 6 часа, следователно цялата тази линия е дълга 35 часа ход. От Мелник до Демир Хисар има 10 часа, от Демир Хисар до Серес — 5 часа, от Серес до Шубашкьой — 2 часа, от Шубашкьой до Везниково — 2 часа, от Везниково до Довище — 1 час, от Довище до Просочани — 8 часа, от Просочани до Драма — 2 часа, от Драма до Кузлукьой — 5 часа, а от Кузлукьой до река Места — пак 5 часа; от река Места до Ксанти има 5 часа, от Ксанти до Гюмюрджина — 6 часа, от Гюмюрджина до Макри — 8 часа, а от Макри до Фери — 10 часа, източната дължина на границата има общо 68 часа. От Солун до предхълмието на Олимп има 8 часа ход, от предхълмието на Олимп до Кожани — 10 часа, от Кожани до Сячище — 5 часа, от Сячище до Костур — 10 часа, следователно западната дължина възлиза общо на 33 часа път. Вардар Енидже е отдалечен от Солун на 6 часа, Воден — 15 часа, Негуш — 14 часа. От Солун до Битоля (Монастир) има 30 часа, а до Серес — 18 часа. В тези толкова просторни земи живеят смесени четири различни народа, т.е. славянски, македоно-влашки или цинцарски, гръцки и османлийски. Но славяните са най-многобройни от всички останали, след тях идват цинцарите, а гърците и османлиите са много малко. Във всички по-големи градове има също така и евреи, но най-много ги има в Солун. Че славянското население надделява, може да се заключи и от следното: почти всеки цинцарин освен своя майчин език знае и български, а рядко ще срещнеш българин, който да говори цинцарски. Българите най-много живеят по селата, но и в по-големите градове има цели махали, населени с чисти българи, каквито са в Серес предградията Каменица и Арабаджи махала, а има ги също така и в другите градове. Гърци обикновено има там, където в старо време са били елинските колониални градове, като Амфипол, Ейон, Неопол и т.н., но навсякъде са твърде малобройни. От Демир Хисар, където започва голямата Серска равнина, от двете страни по течението на река Струма до развалините на Амфипол край морето и от Амфипол на изток към Кавала от едната и от другата страна на планината Пангей, която сега всички тамошни жители наричат Пърнар, има над 100 български села, а толкова ще има и влашки, докато гръцките са едва към 20. Същото е и отвъд река Места в Гюмюрджинската и Енидженската околия, където по-голямата част от населението е българско. От едно изтъкнато свещено лице узнах, че в Гюмюрджинската епархия имало към 300 български села, също толкова имало и в Ксантийската епархия. Гръцки села има най-много, като се върви от Солун към Света гора по брега на Егейско море, през Касандра и Айо Мама, където в древните времена са били елинските колонии: градовете Акантос, Менде, Потидея, Олинтос и Схионе. Този край, населен от гърци, в древните времена се е наричал Халкидика, а сега се казва Мадемо Хория, т.е. рудничарски села. Също така и в земите, които се простират на запад от Солун, като Ениджевардарския край, Воденския, Негушкия, Кожанския и Костурския, повечето от селата са населени с българи. Османски села има пръснати по пътя, който води към Серес, около Лахана, след това в Серското поле, във Филипските полета и около Кузлукьой, а също така и отвъд река Места в Тракия, около Ксанти, Енидже и Гюмюрджина. Освен чисти османлии в Тракия около Енидже, Ксанти и Гюмюрджина има и доста села на потурчени българи, които не познават друг език освен своя майчин български език. Разказвали са ми, че много семейства на потурчени българи и днес все още имат християнски имена, например Алия Петков, Юсуф Христов, Мемет Марков и т.н. Тамошните жители наричат османлиите койнари, защото те са се преселили в Македония от областта Икониюм (Кония) в Мала Азия. Българските селяни и в Македония се отличават като прилежни и опитни земеделци, градинари и пастири и те произвеждат необходимата храна и най-различни продукти за другите жители и големите градове. Има и българи занаятчии по паланките и градовете, но те всички знаят и гръцки и мнозина от тях се гърчеят, защото извън къщи говорят непрекъснато гръцки или турски, а децата им в училището учат само гръцки. Изобщо това славянско племе е имало най-нещастната съдба, а що се касае до духовния напредък и развитие, то е най-изостанало от всички славяни, които живеят под турски жезъл. То живее лишено от свои народни старейшини, главатари и учители не само мирски, но и духовни, без каквато и да било народна независимост и съзнание, няма нито свещеници, нито учители на своя език и е принудено да държи гръцки и влашки попове; а тези от тях, които са по рождение българи, те най-много държат за гърците. Поради това техният народен език в съдилищата и при мирските власти е трябвало до отстъпи място на турски, а в църквата — на гръцки език, така че обикновено дори и по селата в църквите служат навред на гръцки, а не на славянски; едва сега в някои общини се е събудило народното съзнание и искат и настояват да имат богослужение на език, който те да могат да разбират. Техните светски господари (турците) са били наистина великодушни към тях, не са се грижели за тяхната просвета и благоденствие, но не са посягали и на вярата и езика им, не са им създавали никакви пречки по отношение на църквата и училището. А техните духовни господари (гърците), които им е изпращала Цариградската патриаршия, напротив, винаги са се стремели към това, как да унищожат и изкоренят тяхното народностно съзнание. И така с течение на времето по градовете и паланките е взел връх гръцкият език, който съвсем е изтласкал или изключил от обществения живот и употреба българско-славянския език. Що се касае пък до селата, там е било безуспешно всяко насилие на себичната гръцка йерархия, макар че са правени най-различни опити и там да се изкорени славянската народност; така например навред е било въведено богослужение на гръцки език и учителите, където има училища, насила учат всички на гръцки. Но въпреки това селският народ е запазил до днес своя език и своята славянска народност, и то го е запазил такъв, какъвто му е бил оставен от праотците през вековете, като най-ценно наследство, така че този език на македонските българи въпреки своята нещастна съдба, въпреки че в него са се вмъкнали много чужди думи и че граматиката му е осакатена, е много богат в корените си със славянски думи, запазени от най-старите времена; в него има и такива думи и понятия, които произхождат още от славянското езичество и които свидетелствуват за неговата отколешна връзка с другите славянски племена, сега отдалечени от него, и изобщо показват най-голяма близост на днешния жив език на македонските славяни със старославянския или църковно-славянския език. Но, разбира се, езикът на това славянско племе, лишен векове наред от каквато и да било грижа и храна и изложен на толкова вредни чужди влияния, не е могъл да не бъде жестоко осакатен и изменен както по отношение на правилността на произношението и граматическите форми, така и по отношение на благозвучието, с което толкова много се отличава старославянският език. В Македония почти всеки край има свое особено наречие, което все с нещо се различава от останалите наречия; но това не трябва да ни учудва, защото при подобни условия без развитие и грижа, без обществена употреба и без книжовност всеки език не само че се разваля и осакатява, но и съвсем изчезва или се претопява в друг. Обстоятелството, че това славянско племе досега не е изчезнало и не се е претопило в други народи, е единствено резултат на голямата преданост на българина към своя език и към своите народни обичаи; по природа кротък и незлобив, той прекарва почти целия си живот в селото си между своите сънародници, отдалечен от чуждо влияние, в непрекъснат прилежен полски труд, в задружни разговори и приказки и пеейки многобройните си песни. На планината, когато пасе стадото си или го наглежда, когато сече дърва, в полето, когато оре или копае, на ливадата, когато коси или пласти сено, на празник, когато седи с приятели под дебела сянка или играе хоро, планините и долините кънтят от неговата благозвучна и прочувствена песен, която той е наследил от своите праотци заедно със своя език. А особено жените като птици-песнопойки прекарват младините си, тъй да се каже, с песни. Ясно доказателство за това, че тези македонски българи, на които принадлежат тези песни, по-рано са се наричали славяни, намираме в писанията на светите славянски апостоли Кирил и Методий и на техните ученици, които всички казват, че са превели светото писание на славянски език, едва по-късно те са приели името на своя завоевател българите, което следователно е повече политическо и държавно, отколкото народно. Но аз нарекох тези песни български, а не славянски затова, защото, ако днес който и да било запита един македонски славянин: Ти какъв си?, той веднага ще му отговори: Аз съм българин, а своя език наричат български, при все че редица малко грамотни люде винаги наричат себе си славяно-българи. Българските наречия на север от Македония и особено в стара Сърбия около Враня, Куманово, Дупница много повече се доближават до сръбския език, отколкото това южномакедонско наречие. Толкова засега за тези български славяни, които живеят в най-южната част на Европа, а ако Бог даде здраве, по-късно имам желание по-обширно да опиша техния бит и техните обичаи, техните села и места, когато ще издам техните юнашки песни и приказки, много от които вече съм събрал, но надявам се, че ще мога да събера още. Сега да поговоря накратко по тези мои български песни. Тази книга съдържа разни женски песни, които тук се разделят на няколко рода, както ги разделя самият народ, т.е. на великденски, гергьовски, константиновски, петровски, аргатски или земеделски, сватбарски, лазарски и песни за хоро, т.е. песни, които се пеят по всяко време, когато се играе хоро. Между многото певици, които срещнах при събирането на тези песни, най-знатна е Дафина от Серес, жена с рядко остроумие и необикновена памет, която смятам за достойна да се нарече български Омир поради големия брой песни, които ми каза. Тя е родом от село Просеник, което е разположено в Серското поле, близо до р. Струма, югозападно от Серес и отдалечено три часа от града. Още като млада тя се преселила с мъжа си в Серес. Разказа ми как още на младини чувствувала голямо влечение и любов към песните и пеенето и щом чуела, че някаква жена или мъж в нейния край знаят да пеят много песни, непременно тръгвала да ги намери и нямала мира, докато не й кажат всички песни, които знаят, а що се отнася до запаметяването, каза, че й стигало само веднъж да чуе песента и веднага я запомняла. Като шестнадесетгодишна тя така се прочула с песните си, че я канели по всички близки села на сватби да ръководи хора на певците, докато траяла сватбата. И така тази изрядна народна певица ми каза към 270 различни песни, повечето женски, няколко от песните, които се числят към мъжките, но които тук наричат трапезни, и няколко юнашки песни. Тези трапезни и юнашки песни не съм включил и ако Бог даде, наскоро ще ги напечатам във втора книга заедно с други юнашки песни. В тази книга съм включил само няколко от нейните трапезни песни, които бяха най-хубавите и които по своето съдържание и по строгия смисъл в същност не са мъжки, а имат или митологическо, или любовно съдържание. След като ми изпя около 200 песни, Дафина ми каза, че повече не знае, но след няколко дни ми съобщи, че си спомнила за още няколко песни, да отида да ги препиша; след това повторно пак ми поръча, че си спомнила още някои песни и така преписах от нея около 270 песни. Когато я попитах: „Как става така, че си спомня за песните? — отговори ми, че ги знаела само по припева, т.е. щом си спомни някакъв припев, който е чула някога на младини, веднага си спомни и цялата песен. Мислех си, че песните, които тя така си спомняше, няма да бъдат толкова хубави и знаменити, както другите, но се почудих, като видях, че между тях има и такива, които са едни от най-хубавите. Всички песни, напечатани в първата част на тази книга, т.е. от 1 до 235, са от нея. Песните във втората част съм събирал от няколко певици, песните от Велес са също от една певица. Всички тези песни са много важни и интересни както за езикознанието със своя чист български език в македонско наречие, така както той живее днес в говора на народа, а също и за археологията, историята и етнографията изобщо със своето митологическо съдържание, отнасящо се до народното минало и съдба, до сегашния народен бит и обичаи. Що се касае пък до тяхната поетична красота и вдъхновение, смятам, че всеки читател, който има поетично чувство и непокварен вкус, ще открие тази красота и ще я почувствува, когато чете тези песни, и ще се увери, че тези славяни, макар че са имали тъжна съдба и са претърпели вредно чуждо влияние и натиск, не са загубили поетичното си чувство, а с богатството от прекрасни народни песни те се равняват с останалите свои сънародници, с племената на един велик славянски народ, който целият може да се назове преимуществено поетичен народ. Песните на Дафина според мен са цветът на българската народна поезия. Постарал съм се да напиша вярно езика на тези песни така, както съм го чул от устата на певиците и певците, и нищо не съм преиначил. Смятам, че от всички славянски наречия това македонско славянско наречие е най-близко до старославянския или църковния език и може с голяма вероятност да се приеме като нещо останало и запазило се от толкова бури и нещастия, или по-добре казано, като ощетени останки от онзи език, на който преди хиляда години безсмъртните славянски учители и апостоли св. Кирил и Методий, родени сред това славянско племе, са поставили основите на славянската просвета и книжовност. Около 50 от тези песни предадох преди известно време на Императорската академия на науките в Петербург, но в желанието си това ценно народно богатство да стане достъпно и да го предам в ръцете на онзи народ, комуто в същност принадлежи и от когото е взето, напечатах и тях тук, уверен, че научните трудове и изданията на това славно съсловие твърде трудно и рядко стигат до нашите земи и ръце, да не кажем никак. Читателите ще могат лесно да се уверят, че събраните от мен песни не се намират в печатните досега сбирки, в българските вестници и книги, нито пък в голямата събрана от всички краища сбирка на Г. П. Безсонов, издадена в 22-а книга на Годишника на Императорското московско общество за руска история и старини, 1855 г., всички те са били досега непознати и за пръв път аз ги събирам и съобщавам на обществеността. Освен тази сбирка женски песни, както вече казах по-горе, събрал съм и доста мъжки трапезни и юнашки песни, които, ако даде Бог, след като събера и други и ги подредя, ще издам във втора книга и така ще съобщя и тях на приятелите на славянско-народната словесност, а по-късно ще съобщя и народните приказки и сказания на македонските славяни. В Белград, на ден св. Сава (27 януари,) първият архиепископ и велик сръбски просветител, 1860 г. Стефан И. Веркович, археолог от Босна, сега живущ в Серес Публ. в Изследвания за историята на българския народ – 1. Българската история в трудовете на европейски учени. София, 1970, с. 399-407. https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=912:2017-03-04-08-38-30&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61