Вече 13 века дистанция, а откривам много странни съвпадения в съвременните български и ингушетски езици.. Аз=аз; Съм=со; се(мен си-рефл.)=се ХIаа(да)= аха ; Ц (не)= цъ- цъкане с език; Ма (не)= ня-ма,не-ма? Амма(но)= ама; Дала (дал, предложил, изгубил, умрял)= дал, взел-дал! (прен. умрял); Ала(казвам)=ала,мълвя?; Балан(изгонвам)= Ала-бала-ница! (детс.игра при елиминиране на противниците чрез броене) Чубиза(залез. скрива се слънцето)=?Чупя се,изчезна(жарг),Чиба!; Чувала (движение на вътре, мушкане в нещо, потапяне в нещо)= чувал?; БагагIа(устно) =гага, гъгна?; Бъачча (глава, главен)= (баща?); Iaльлай=?(Оле-ле!); ВIай(страх)= (вай-вай..вайкане)?; Азар=озарение; ПIаьраска(петък)=парасков ден?; Ког=крак; Мерз(нос)= мириз,смърди; пелг=палец; Аьла(свободен)=айляк? Това е само част от рехав онлайн речник за 20мин. и само точните попадения! Интересна дума ми се види и "хьу"-гора (или "див" в съчетанието с други думи). Примерно "Хьунговр"-див кон. В немски има "Hund"-куче, а в анг. "Hunter" ловец.
Интересна е и думата "говр"(кон). В "говрабаьре"(конник), с малко спекулация, има аналогия в името на Кубрат-(Houvrat)=конник. Както и при Аспарух-"aspa" (конник) и "rauk" (сияние). Открих обаче, и по точен превод, според мен. В именника на българските ханове името е предадено като Коуртъ.
Ингушката дума "Ко"(кормило(волан). Спекулативно го приемаме като кормчия, водач). Втората дума е "урдув". Означава буквално зестра, според речника, т.е. Ко+урдуф= Коуртъ.
Звучи логично, той управлява майчиния си клан Ерми с чичо си Органа като регент, т.е. е наследствен владетел по родствено право.
Думата „канас(у)биги“ лесно се превежда според мен така: Kan-As-Ubigi. "Кан" от санскрит (कन्).—[(ī ñi)ñikanī] r. 1-ви кл. (канати) 1. Да блести. 2. Да желаеш или обичаш. 3. Да отидеш или да се приближиш или е турска заемка. Втората сричка "Ас". Осеф Барбар съобщава, че аланите се наричали сами с името Ас. (Още са известни като Ази, Аси, Яси и др.) Изглежда в етнонимма стои иранското Аз,(азо(ингуш.)=слънчеви лъчи и Азовско море) което славянските наречия са променили с времето. И накрая "увгI"(вой,-вик, -кавга?)
- Неща дарове и злато - ГОРДО ВИК-НААА! Симеон.
Тук се викаше най-яко, защото това са заповеди на царя, не някакви молби..
,т.е. KANAΣYBHΓH, ="Негова Светлост, предводителят на Асите, каза, заповяда, иска да бъде чут".
Няма алтайски прелюдии, няма противоречия с гени и език. Aспаруховите В'хандур-болгар (Вайнахи+българи) са смес от кавказки туземци (кемерийци и траки?), ираноезични сармати(алани) и венеди (източни келти) = ирано-словенски език + западноевропейско R1b1 и J2 кавказко ДНК. Дори окончанието смятано за турско от "Огуз",огур у имената на българските племена го има в ингушетския-"гур"(ресурс, народ) ,a eзикът e древен и добре запазен.. Ето и още една дума Таргам(Щит). Наподобява бълг. "Таркан"
Някакви лингвистични изследвания по тази тема? Откривам и доста прилики via руския, пр. Ког - коготь(нокти) -крак. Аз съм лаик, пренебрегвам възможността за влияние на тюркска и арабска лексика върху кавказките и българския езици, за което предварително се извинявам. Поздрави!
