Kоко

Въпроса си ми беше точно към теб. Когато един спор стане безпринципен, по-умния отстъпва. За това ти се чудя

За това отнесе дузина страници Има, има... Там където скоростта е на квадрат

Не става въпрос за закона за запазване на импулса, а защо трябва да се ползва гама при изчисляване на импулса. До колкото си спомням такава беше идеята с която започнахте с Младенов дискусията. А физически смисъл, на скоростта да не разглеждаме знака има другаде, на където се опитах да насоча Младенов

По-напред в дискусията с Младенов щеше да се оформи и физически смисъл, но Младенов се отказа

Говоря за абсолютна стойност... няма знаци там

В Класическия подход: в стационарната имаш два обекта с маса m, всеки с импулс 0.5с×m. Общо 1c×m В примовата имаш само един обект с масa m, но скоростта му е двойна - 1с, значи импулса е 1с×m Равни са!

Не ми е в стила Нищо не си сметнал Ползваш класическа формула за импулс а си събрал скоростите псевдоевклидово и в резултат, сметките са ти псевдо сметки

Да, така е. Аз визирах сбора от абсолютните стойности в едната система (не сумарния импулс), че е равен на стойността в другата (в класическата физика) за конкретния пример. Признавам, не съм го смятал за релативизма, само предполагам че пак са еднакви

Е!? Еднакви са скоростите. Като събереш 0,5 и 0,5 получаваш 0,8. Нали ти го сметна

Точно това, което казвам, не си смятал. В стационарната сбора е 1,15cm. В примовата е 0.92cm... Не са еднакви. При класическия метод са! Това трябва да ти говори, че бъркаш в сметките

Имах предвид сбор на абсолютни стойности...

Не те притеснява, това че сбора от двата импулса в стационарната система не е равен на изчисления импулс в примовата. В класическия вариант имаш равенство

Теб те интересува скоростта между втория наблюдател и частиците. За да определиш техния импулс гледай тази скорост и съответната gamma

Защо ползваш един и същ коефициент gamma и в двете системи, като скоростта е различна

Защо умножаваш и в двата случая с един и същ Лоренцов коефициент?

Продължавай. Сметни импулсите

Нали това казвам. Сумарната скорост е по-голяма от С. Няма лошо. Само че погледнато от едната топка се получава интересна разлика

За това не е нужно да си Айнщ... за да се сетиш. Скороста на ел.магнитната вълна е скороста на светлината. Само че накрая й свършва енергията на "бутане" и не може да добута частицата с маса

Ами ако сумарната скорост надвишава скороста на светлината!? Колко ще е импулса на едната топка спрямо другата? Как ще се сметне?

Да, така е, но въпроса ми е принципен и не опира до конкретни изчисления. Или е вариант А), когато тръгват едновременно или е някой от безбройните други варианти при които не тръгват едновременно, които са под общ вариант Б) Ако разглеждаме координатите на Риндлер (там вече нямаме мигновено ускорение), там при еднакво собствено ускорение и еднакъв момент на тръгване изпълняваме условието: в новата ОС часовниците са с еднакви показания и разстоянието между тях се е запазило. Та въпросът ми е какво се случва, когато игнорираме ускорението в посочените по горе варианти?

Горния пример показва приятно изглеждащо и добре разбираемо решение на някаква задача (което аз не мога), но не и това което ти целиш. Прави ми впечатление, че ти сам си избра втората скорост да е същата като първата и на база на това правиш ЛТ. Съответно, отговора е логично да е такъв, какъвто си получил. Друго, ползваш пример при който няма как да изпъкнат разликите. Трето, ти реално никъде не изчисляваш импулс

Пак ще те попитам при кой вариант, след като часовниците са станали неподвижни в новата ОС, разстоянието между часовниците (дължината на пръта) ще се запази и същите ще показват еднакво?

Не разбрах, защо трябваше да правиш трансформациите на Лоренц. Какво доказваш с тях?

Това реално показва, че условието "в новата ОС часовниците да показват еднакво и пак да са на разстояние Х" е неизпълнимо

Преча ли ти с нещо? Не съм те молил под никаква форма да дискутираме нещо. Ти сам се включи. Ако не ти харесва дискусията с мен си свободен да я прекратиш..., но не се опитвай да ме обиждаш