kipen2

Е аз за това питам, де! Иначе нали се сещаш, че бая критични бележки мога да напиша, ако ползваме клнаучните критерии за отсяване... Станиславе, айде лягай си, че стана късно! Да не видиш една реалност като те подпукам като пластилиново топче

Един път - проблемът с придобиването на самосъзнание. В това отношение, без някой от програмистите, които задават обхватите и базовите позиции за опериране да си направи гъргара - няма да има развитие. Примерно, някой като онзи бивш инженер-програмист от Гугъл, който си беше тръгнал с един модел ИИ, на който му беше задал свободата да се самоопределя като нещо различно от машина....та ИИ сам си бил изтеглил и попълнил апликацията до съда, за да заведе дело за правата си?!?! Тотална спекулация от страна на психопат..... Иначе с 3ката на ChatGPT си играх и отговорите си бяха машинални. Изчистени от лично отношение, съответни никакви ирационални "залитания". Резултатите на изследователите от цитирания пример за "сайкотик" са просто щото са му дали свободата да генерира по-представителна извадка, от която да състави отговор. Типична човешка спекулация, за да си привлекат вниманието към работата...а на запад, та и вече и у нас, това е свързано с достъп до финансиране. Втори път - при достатъчна свобода за генериране на решения, свързани с политически и съответните им управленски задачи, не мислиш ли, че резултатите няма да се харесат на тези, които биха могли да ги приложат? П.п. сетих се за бутафорията, с която искаха да хвърлят прах в очите на хората за капацитета на ИИ, когато го използваха да генерира съдебно решение в някакъв съд в щатите...а те му задали в обхвата за самообучение достъп и до чат-руумове на идиоти, каквито в щатите има доста.

Дори няма нужда от експериментиране, а просто да се съобразиш какво е ИИ и как работи. А ИИ е машина. Принципната й задача е да пресява инфо и да дава като изход претеглен резултат. А вече от комплексността на критериите за отсяване се получава сякаш "измисля модели", докато всъщност следва алгоритми. Както сме повечето съвременти хора - просто машинки, които следват задачи. Само не разбрах защо "сме прецакани в главите". Това някаква алегория за "чувство" ли е? Щото за да излезне като оценка би трябвало да е сравнено с някакъв, единичен идеал за "хора". А хората, по природа сме различни....заложено е да сме такива, за да има възможност при достатъчно фенотипни прояви да се поддържа по-устоичив "гена ни" във времето, все пак...

Та да питам - ще си коментираме ли приказките или просто да си похваля моята пред вашите?!?

Офф, явно и на мен още във вторник ме измори седмицата, та ще нацвъкам още нещо в темата. Пък и ми харесва похвата за комуникиране с притчи, даже повече - с приказки..... - явно мързелът води към рефлексии от детството... Та моята приказко-притча е свързана с това: .... Не просто сигнал, и не просто с някаква скорост, установиха Пухокилимите - малките същества в Света на Пухкавия, дебел Килим (да ме прощава за изплагиатстването Тери Пратчет). Установиха силата на Светът да се променя. Бързината, с която се променяше светът я кръстиха "скорост", а пък тази "скорост", която не виждаха, я кръстиха "време". Но преди да установят тази характеристика на Света, бяха установили че всичко, което можеха да пипнат и видят с очите си, извън тях, в Светът е изградено от нещо - което наричаха Материя. А пък всичко останало, което не беше изградено от Материята, наричаха Съзнание. И така, докато светът се променяше с неговата си бързина, някои от Пухокилимите започнаха да спорят с други кое е първо. Спорът толкова се разгорещи, че тези, които не спореха, а търсеха консенсус и предлагаха и двете, и които наричаха "дуалисти", вече не им се чуваше гласът. Така се оформи и стана водещ спорът между "монистите". Едните спореха,че съществува само Материя и ги нарекоха "материалисти", а пък лобито на опонентите им спореха, че съществува само Съзнание. Тях ги нарекоха "идеалисти". Едните гледаха само извън тях, а другите само ВЪВ тях си. Проблемът беше, че животът им и в частност поддържането на телата им, и на двете групи и на техните деца, изискваше да обработват Материята, за да подисгурят нуждата си от храна. Така познанието за поведението на Материята стана по-ценно за по-голямата част от Пухокилимите от познанието за поведението на Съзнанието. "Идеалистите" от Пухокилимите, за да си поддържат и предават познанието си направиха окултни школи, но пък поради невъзможността да се установят единни критерии между школите - те започнаха да се роят. Школите при "материалистите" също започнаха да се роят, но в доста по-малки количества, точно заради ясните критерии. Там останаха и "монисти", все още възприемащи парадигмата на "материалистическия монизъм", които продължаваха да твърдят, че има само Материя. Сред тези имаше и школа от наричаните като "редукционисти", които се превърнаха в "епифеноменалисти", когато започнаха да твърдят, че Съзнанието е просто страничен ефект от промяната на Материята. В други материалистически школи пък, започна да се чува гласът на "дуалистите" и така се появи и "диалектичният материализъм". Влиянието на "дуализмът" се засили сред материалистите и вече не игнорираха същността на Съзнанието. Но пък не можеше и да става въпрос за парадигмата на опонентите и за това въведоха евфемизма Информация. Та след като Пухокилимите с дейното участие на тези от школата на "материалистите" установиха Предела, също така установиха, че независимо от сетивата им и тяхната ограниченост, могат да изобретят уреди, с които да повишат способностите им да възприемат по-детайлно промяната на Света. За тяхно удивление, се оказа, че дори и с новите им изобретения, скоростта на промяната, пак си има Предел. И този Предел на промяната на Света го имаше и в двете неща, за които имаха вродена способност да разпознават и които бяха започнали да ползват всички, за да опишат Света извън тях . Първото нещо го бяха кръстили "пространство", чрез което именуваха тази част от Света, която е между техните тела. А пък, за да си споделят къде се намира нещо В "пространството" използваха три въображаеми линии, взаимноперпендикулярни, които наричаха "Декартова координатна система", наречена на името на един стар и умен Пухокилим. А второто нещо, беше установената вече бързина на промяна на Материята в Света, наречена "време", за което в ежедневието ползваха части от смяната на деня и нощта, или по-бавни промени на Света. Имаше сред Пухокилимите такива, които бяха изпреварили случващите се събития в ума си и бяха пресметнали, че стойност, същата като Предела, я има в една друга Сила в Света на Пухкавия, дебел Килим. Бяха сметнали колко бръзо се придвижва най-бързото установено нещо, от което е изградена Материята, и което наричаха светлинен лъч. Обаче сметките им описваха неща, които се случват в ума им. И в този им ум, като всеки Пухокилим, имаха една друга сила - да си изграждат, различни от тези които виждаха, образи на Света, която наричаха поради това ВЪ-обра-жение, по-краткото на "въвеждане на образ по желание". В този идеален свят, в който бяха смятали, един от тях беше пресметнал скоростта на най-бързата материя като за да я определи беше използвал бързината, с която се променя местоположението й в пространството на този свят, но за бързината на промяната на този идеален свят, за "време"-то беше използвал стойност, която е различна от бързината на промяната на Света на Пухкавия, дебел Килим в действителност. Използваната от пухокилимът, наречен Максуел, величина беше променлива, и можеше да се ползва за идеално описание на Света, извън действителното "време" на Света. Всъщност, когато в уравненията му променливата за "време" и се сложеше стойността за "време" от действителния свят се получаваше много точно описание на поведението на най-бързата проява на Материята в Света. Но пък излизаше, че тази скорост на придвижване в "пространството" на светлинния лъч е една и съща, независимо кой Пухокилим я гледа. Така установиха една постоянна характеристика на светлинния лъч, която нарекоха "Принцип на постоянството на скоростта на светлината". Да, ама един друг Пухокилим, когото наричаха Галилей, преди Максуел беше установил, че когато Пухокилим гледа Света има разлика от къде в Света гледа Света. И тази постоянна разлика нарекоха "Принцип на относителността". Така, сред живеещите по и след "времето", в което живееше Максуел, Пухокилими, сред по-умни от останалите започна трескаво търсене как де се съвместят тези два принципа. И не само това, ами и по това "време", във водещата тогава школа на "материалистите монисти" се предполагало, че светлинният лъч се движи в някаква среда, че "пространството" е изпълнено с невидима Материя, наречена Етер, която сама по себе си е подвижна, както видимата част от Материята и би трябвало да повлича светлинния лъч. Да обаче провели експериментален опит, който потвърдил "Принципът на постоянството на скоростта на светлината". И ха сега де?!? Останала си задачката как е възможно да важат и двата Принципа. Така сред Пухокилимите се зараждала идеята, че трябва някаква промяна в Съзнанието. Или както казал един от тях, за който ще стане дума по-нататък - "Не можем да решим проблемите с начина на мислене, черз които сме достигнали до самите проблеми". По това време имало и други Пухокилими, наречени Риман, та и Лобачевски, които в своята работа по математика, установили не само, че може да се работи с "безкрайност", ами и че въображаемите линии в "Декартовата координатна система" в идеалният свят на математиката може да са огънати. Те успели да си представят вариант на Света, в който извън познатото на всички "пространство", движението на неща в което мерели с три параметъра, има и още "пространство". В него пък се побирало тогавашният им вътрешен образ за "пространство" в ума, наречен Представа, защото образът е в ума, преди да го види, който и да е друг Пухокилим. А пък в новата представа за "пространство" се побирала старата, защото последната можела да се огъва там. Така в Съзнанието се зародила представата за по-голямото "пространство". А пък до този момент, за измерване на проявената Материя в "пространство" ползвали 3 параметъра и за това старото "пространство" го наричали "3 измерно пространство". Това диктувало, че в новото "пространство" трябва да се мери с повече параметри и така като се добавел като за начало поне един допълнителен се получавало "4 измерно пространство". И най-удачният параметър за нов, 4-ти бил бързината, с която се променя Света, "времето". Между другото, трескавото търсене на решението на задачката за двата Принципа продължавало и в контекста на новото "пространство". Дори един Пухокилим, наречен Поанкаре, установил че Етерът може и да е неподвижен спрямо всеки Пухокилим, ама пък така ставал недостижим. А пък друг, наречен Лоренц, установил че ако Пухокилим разлежда Света от различни места и се движи в Етера на Света и спрямо друг Пухокилим, между показанията за дадено събитие на координатните им системи има връзка. Даже формулите, с които се пресмята тази връзка именували в негова чест на Лоренцови трансфорации. По това време работел и друг Пухокилим, за който вече се спомена, че ще стане дума. Него го наричали Айнщайн. Та този ми ти Пухокилим, хем се съобразил, че Етерът е недостижим, хем и го задал по друг начин, съобразявайки се с Принципът на относителността. А пък според последното, записът на нещата, които се случват винаги по един и същ начин и което написано Пухокилимите наричали Закон, би трябвало да се проявява, както и да гледаш нещата в Света. И така се получавало, че ако нещо се случи в Света на Пухкавия, дебел Килим, то ще си има и точно определено място в новото "4 измерно пространство". Само че в цялата тази Представа трябва да бъде спазен и Принципът на постоянството на скоростта на светлината. Представял си Айнщайн "4 измерното пространство" като "твърда сфера", изпълнена с точно определени от закона за движението точки, ознаменуващи движението но светлинен лъч. Така установил, че същата "твърда сфера от точки" трябва да се "свива", ако я гледа Пухокилим, който се движи спрямо друг Пухокилим, който е неподвижен. Даже извел като уравнения тези си представи и се получило същото, което сметнал и извел Лоренц по това "време". Само, че разликата между неговата представа и тази на Лоренц била в контекста. От уравненията Айнщайн, в негово предложената представа нямало нужда от въвеждане на Етер. И така неговите записи на уравненията, обединени в научна теория били предпочетени и започнали да правят опити, чрез които да потвърдят теорията му, която шеговито заради обединяването на Принципа на относителността с този за светлината нарекли "относителната теория". И след доста потвърждаващи теорията на Айнщайн опити, наблюдения и съпоставяне с предсказанията, направени чрез теорията му, се оказало, че Моделът с "4измерното пространство-време" описва по-добре Светът от моделът с "3 измерното пространство" и "време". Така Неволята помогнала на Съзнанието да придобие по-точна представа за Света.

Те тамън заради "ограниченията" викаме Неволята....

Под "може ли да кажем нещо без да го казваме" имах пред вид без да го изразяваме изобщо. Не става за коани. Добре! Съгласих се с първото ти изречение и приключвам коментарите си по казуса. ..... Второто е твоя непълна интерпретация на това, за какво може да послужи написаното от теб. Не подценявай писменото ти слово , не си сам във вселената

Спрямо кой се въвежда съществуването е разковничето. ....Младенов не приема съществуване извън видимото му в пространството, а Станислав - тамън напанагон.... "Времевото измерение" не е характеристика на материята, но пък явно побира някакви неща, щом може да има "ВЪВ" - при тези противоречиви твърдения - значи е субективна приумица с неизяснено значение... Нямаше как да не се стигне и до основните теми на метафизичните спорове между материализма и идеализма... та и до притчи....от идеално поставилите се като втори... В българският фолклор "Невероятният д-р Пол" се нарича "Неволята"... съществуването й може да бъде трансцедентно, извън времето и пространството, но влияе ВЪВ времето и пространството.

Никой не е виновен, че не разбираш от майтап. Първият ми, хумористичният абзац, от поста ми съм го отделил и за това съм написал "отделно". Или аз разбирам от майтапа ти и се включвам синхронно за момент ИЛИ ти не разбираш от моя П.П. "Съществува" и "Не съществува" е доста разтегливо....

Значи съм отговорил точно на това питане. Озвучи това което ти давам, и ми кажи на какво "махане" ти прилича Ако не знаеш, ти го съобщавам - уважавам те като събеседник! Именно по тази причина, но и в комбинация със "завоя" ти към излишната настоятелност, последвала "орязаното ти цитиране", ще обобщя: "Можем ли да кажем нещо, без да го казваме?" е като "звукът от ръкопляскаща ръка". И в двата коана се съдържа елемент на "парадоксалната логика", изразен от описано следствие и отрацание на причината за това следствие. В първото се постулира умението "да кажеш", но има отрицание на причината да можеш "да кажеш", а именно способността "да кажеш"(каквото и да е). А във второто се постулира "ръкопляскаща ръка", при положение, че при този начин - "ръка" в ед.число, се отрича наличието на втората ръка от двойката ръце, които ръкопляскат. Ето това е моментът от комуникацията ни в последните 7-8 поста, сред който описването на същата може да се даде с функция, съдържаща бифуркация ...за разлика от нас двамата, като чета гледам, че други са зациклили също в коани - тамън в коана за времето и пространството - "В гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?"... ...те няма да могат да излезнат от безсмисления им спор с разбиране, защото всеки си държи на "тезата", а и двете не са изградени качествено, защото се базират на метафизични твърдения, които не могат да се докажат...

А ти, преди да отговориш с "нещо като "чшлякс", обърна ли внимание, че питам за звука на пляскаща ръка, а не на махаща?!? За да не се поддържа циклаж, ще се извиня, че не написах "ръкопляскаща ръка". Вероятно, ако го бях използвал във въпроса ми, нямаше да се стига до чукане и пукане ...на балони.... А пък цялата ми дандания с коаните я продължих, заради "разбирането на събитията".... много подходящо за раздел "психология" словосъчетание.

Няма проблеми! Аз затова съм тук - да слагам периодично по нещо точно за измеренията! Не разбрах - даваш ми безплатна индулгенция, опрощаваща фактът, че не съм писал по темата ли? А това ти право съгласувано ли е и важи ли индулгенцията ти и пред админа?! Отделно - няма какво да слагаш допълнително за измеренията. "Измеренията" са данните от измерванията, отчетите за даден показател по координатните оси на предварително избрана координатна система. Ако показателите, които измерваме, са за местоположението на обект в пространството в даден момент от време - използваме конвенционално декартова коорд.с-ма. В класическата физика данните от отчетите за местоположението на обект в пространството се нанасят по х,y,z и независим от ОС отчет за време, само като стойност. А в теорията на относителността, отчетът за време не е независим от ИОС, в която се измерват характеристиките на движението на обекта.

Това не са събития и процеси. Това е спектъра, съвкупността от обертонове в търсеният звук Ааа, не така, "таралежко"! Ехооо, "Чшлякс" си е таман поредица от събития, които обединени в поредица съобразно записът им, дават процес във времето, който описва твое лично действие. Записал си участието си, проявил си се и няма бягане от кърлеж като мен Ще взема тогаз пък аз да нароя толкова балони, че да не можеш да ги спукаш с бодлите си ...Ето, скив каква амалгама от балони мога да забъркам... Във връзка и с подхода на Младенов с координатите, при който няма бягане от неразривната връзка между стационарната и примовата ИОС, изразена от споделената им като съществуване, "обективна реалност" и за двете измервателни у-ва в точките 0,0,0,0 в двете ОС, стигаме до как "изглеждат" тези събития. Примерно, при конвенционалните правила за писане, съответно софтуерно зададения алгоритъм на дигитално изписване на събитията в твоята ОС, "стрелата на времето" е от ляво надясно и задава хронология на събитията "чшлякс". Начално е събитието "Лявото кутре на Скенер натиска бутон от клавиатурата, в режим БДС, с което изписва буквата "ч" на екрана на монитора си". В твоята ОС, както искаш му задай координатите по х и за t на това събитие, ако искаш си сложи т.0,0,0,0, на върха на ириса си, ако искаш и на бутона от клавиатурата с изобразените символи "ч", "„" и "'" я сложи. Все тая! Но информацията за следващите събития, в които си изписал "ш", "л", "я", "к" и "с" ще са инфорационен масив, съставен от координатите по х,у,z на тези събития в пространството и различните координати по t за случването им във времето, като тези отчети за събитията, ще дават хронологията на случването на събитията в твоята ОС. Етапът с дигиталната връзка, чрез която се осъществява преносът на информацията за събитията "чшлякс" между твоята ОС и моята ОС (или на който и да друг, прочел поста ти, съдържащ записа за "чшлякс") е ограничен в генерираните данни в сървъра. Така или иначе, виртуалната природа на тази дигитална връзка ни дава достатъчно основание да не се занимаваме как се процесира информацията, какво става с нея, защото по-важното е, че като изход може да възпроизведе същата информация за координатите на "чшлякс", която ти си записал и изпратил. Така че при мен, чрез поста ти, достига инфо от теб, че търсеният отговор на въпросът ми "какъв е звукът от пляскаща ръка?", се изразява от поредицата от събития "чшлякс", случили се в твоята ОС, на които им придаваш значение като записи в съвсем друга ОС, но на индивидуални събития на трептене на звукова вълна. Значи в поредицата от събития "чшлякс", случили се като процес в твоята ОС, ти ме инормираш, че се съдържа допълнителна информация за други събития, които не са се случили в твоята ОС. Но пък ако приема, че всяка буква в записа ти, изразява различна честота на звукова вълна, бих могъл да възпроизведа звука на пляскаща ръка. А "В коя ОС е този запис на обертонове на звуковата вълна, създадена от "пляскаща ръка"?,..... пък е съвсем друг въпрос, отделно на този за това как реши "пляскаща ръка" да е идентично на "махаща ръка". ("Пляскащата ръка" изисква и друга ръка, за да има "пляскане", освен ако не си решил, че ръката пляска въздуха...ама тогаз, за да "се чуе" звуковата вълна от махането с ръка не знам какъв микрофон ще е нужен) ... като не отговаряш по готовата дзен-формула на въпроса, а именно - "Днес е понеделник!", само усложнаваш нещата....

Е, щом има отговор на въпроса, ми е интересно - ти ли хвърли зарове, за да определиш тази поредица от събития "чшлякс"? Че нещо не ги разбирам тези събития, нищо че са едно след друго като процес, гледан от ляво надясно...

Защо, след като рибаря не е задал въпрос, ти му задаваш 3? Та и третият ти съдържа коан-че! Хайде ти кажи тогава какъв е звукът от пляскаща ръка? ...(видя се, че няма значение раздела, та за това не уточнявам, че мнението ми е оффтопик)

Е, поне една "точка" има в поста ти! ...иначе словосъчетанието "разберат събитията" е много яко!....ама изобщо няма физически смисъл!

Младенов изрично е посочил в задачката си, че масите на частиците са еднакви, както и че се сблъскват след движение в идеално срещуположни посоки в еластичен удар. Съответно от координатите може да се изведе кинематиката на движението им. Лесно се пресмята за различните ИОС при и делта х и при и делта t какви са им скоростите в различните ИОС , а пък от равните им маси на покой и лоренц.факторът спокойно се пресмята и импулса. Защо ми задаваш подобен въпрос, "таралежко"?!? Ясно е, че ме пробваш, ама си глей темата... Или пък този, на който пък и не очакваш отговор, ти дъ видиш.... В първият му пример и на мен ми стана странно защо за да изчисли относителната скорост на частицата в примовата система не използва по-краткия начин - чрез формулата за събиране на скорости, по която си излизаше -0.8с. Ама ти, явно поради проявената ти и сега надменност с "не очаквам отговори", не си обърнал внимание на фактът, че ползва подхода с координатите за изходна база на сметките си. Също и че подходи не от начален общ момент и за двете ИОС в t=t′=0 Защо подхожда така? Само питам, не очаквам смислен отговор от приемащ като състоятелен солипсизма...

Ок! Ама нещо от моя гледна точка има разпокъсване, непоследователност в логическата рамка на събитията, ознаменуващи циркулиращият инфо-обмен. "Постулират" се дадени твърдения, придружени с конкретни "верни" сметки, на което реагираш, че това са постулати, а не решение: Аз да попитам: как стигна до сумарният импулс след удара? От къде се взе скоростта на обектите след удара за да го определиш, съответно лоренцовият член да е същият? Нещо виждам само постулати, не решение А пък аз, след като наместо постулати написах и решението, вече излиза, че действията ми са почти безсмислени - някакви елементарни упражнения..... Макар и свързано с елементарни сметки, Младенов за разлика от други, си направи труда да даде пресметнати координати и да изведе неговото, макар и грешно решение. Той вложи личен труд, а не да се пъне като пуяк на ограда и на критиката върху сметките му не отреагира с подмятане, че "се опитвам да го обидя"... С уважение към труда му, аз също дори ползвах идентичен с неговия шрифт на сметките за координатните данни, за да има по-голяма прегледност. Т.е. за да не стигам и аз до изказване на необосновани, критични твърдения си споделих сметките, от които спокойно и прегледно се вижда кинематиката на двете частици. И не само... Извел съм аргументацията на твърдението, че "масата в покой не се променя", от която се вижда, че следващото постулиране на Младенов не е вярно просто заради означенията. Защото и в стационарната и в примовата системи, та и в която и да е, "масата" m(масата в покой) в цитираните му формули е всъщност . И когато работим в контекста на ТО, различните отчети за тази "маса в покой" се получават от различния лоренцов фактор, свързващ в съпоставима основа координатните показания за дадени събития в различни ОС, в относително движение помежду им. Съответно "релативистката маса" е не напълно различно от "класическата маса", а е ъпгрейд на същата, но изписана като , при γ=1. Така излиза, че е по-правилно(не е подвеждащо) разликата между класическия и релативисткия импулс да се изпише като Класически импулс = маса * скорост p = γm .v , където γ=1 Релативистки имппулс = лоренцов коефициент * маса * скорост p = γm.v , където γ приема стойности в зависимост от относителното движение на ИОС Без да съм извел сметките от "упражненията" ми, на какво основание ще си изкажа критичната бележка с различния резултат?!? (Ти си професор, но аз не. Сам виждаш, че спрямо моите постове се изисква да аргументирам по-детайлно твърденията си... и го правя, за да не ям пореден бан заради оплакващи се интриганти или пък за да може изтъпанчващи се, плюещи по адрес на ника ми, рибари, които не знаят какво е лоренцов фактор, да "замълчат" пред коректно изведените, елементарни сметки.) Отделно пък, при изведените ми елементарни сметки за координатите в стационарната и примовата се вижда, че следното не е вярно: Защото сумарният импулс в примовата е различен от записаното. Един път, че лоренц.факторът е 1, след като се разглежда динамиката в примовата, съответно сумарният импулс е 1с*m, (отделно се вижда, че объркването да се вземат предвид абсолютните стойности на импулса е точно това - малоумност(несъобразителност) Също така, след аргументацията ми се вижда, че "релативисткият импулс" е 4импулсът и има разлика с 3импулсът в класическата физика. Най малкото участва 4скорост, която има изражение по 4те координатни оси, а не само по три. Съответно с "целият 4импулс ще се "съдържа" в параметъра за време " си подкрепих с аргумент и въпросът ми към Младенов защо не открива разлика между формулите за класическия импулс и релативисткия, свързан с неотчитането на разликата между "пространство и време" и "пространство-време". А пък от детайлното ми решение на задачката на Младенов, е по-доловимо как се ИЗРАЗЯВА решение на задача в повече от три измерения във физиката, свързано с друга полемика в темата: Три измерения са достатъчни за определяне на местоположение в пространството. Задължително имаме още едно измерение - за времето. Защото без "време" - няма "процес", а без "процес" - няма "проблем". Изразяването на 4-измерения е прието как да става (t,x,y,z). Аз поне, за себе си, смятам че допринесох за облика на темата чрез систематизираното представяне на множество елементарни постулати от СТО. А не просто да се изтъпанчвам с елементарни въпроси, задавани сякаш разбирам много добре "материята на СТО", без да имам едно изведено решение на задача. Също така, макар и от нечия друга перспектива сметките и връзките, които съм посочил, да изглеждат като упражнения за припомняне на смятането в началният и гимназиалния курс, то действието ми подпомага темата да се превърне в инструмент за усвояване на основни положения във физиката. Все пак, предполагам, че има и други ентусиасти като мен преди да почна да пиша във форума, които се обръщат към този раздел, за да си направят по-детайлна справка как стоят нещата от научна гледна точка, а не според циркулиращите поп-локуми в интернет. И се предполага, че такива хора не биха имали полза от "нахокването", че не трябва да свързват в единна система различните заканомерности, ами трябва само да гадаят по готови формули. "Гадаят" е, защото ако тепърва се сблъскваш с формулите, то за какъв качествен анализ може да се предполага, че ще направят, както предлагаш в по-нагоре?!? п.п. ...като се абстрахираш от селяндурското му, осланящо се на самочувствието му без покритие, писмено поведение, рибачето е представител точно на този профил от потребители. А вече съвсем друг типаж е профилът на Ники/Коко - отразява пак потребители с високо самочувствие без покритие, не толкова необразовани, но пък с "каша в главата". За такива също е полезно да има изведени елементарни сметки и описание на математическите заканомерности, защото никога не биха си признали че не са наясно, на пък с провокации ще драпат да им ги снесеш. п.п.2 ...може и да съм в грешка при оценката на полезността на действията ми, ама все пак се опитвам да допринасям за общото както мога и смятам за правилно... и не ми е приятно да получавам омаловажаващи труда ми оценки, поне от теб. Тъпаците и комплексарите дето се пънат да участват е ясно, че различна оценка не могат да дадат....

За теб вероятно нищожен, но аз доста посмятах, през различните варианти за синя и червена в системите, та поизясни ми се как да си сглобявам представата А иначе накрая, след толко сметки пак си стигнах до зависимостта енергия-импулс и че се запазва. Нали ми написа, че "как енергията се явява "времеви компонент на импулса" е доста сложно?!...., та явно е имало нужда сам да си го разнищя... ...така, че "таралежко" гледай си темата, а пък аз по живо, по здраво, си изтренирах основните аритметични действия, та и си проверих твърдението на Младенов...

Да речем, че се съгласих, че синята частица ще е неподвижна с примовата. Разгледах отново, по-подробно, кинематиката на синята частица как изглежда в примовата система, като започнем от t=t′=0 и продължим през =1 и =2 и как се променят координатите на синята частица по x' в примовата при =1,15 и =2,01, защото това са времевите координати за t′, съответстващи на t=1 и t=2. Координатите са : v = 0.5c(относителна скорост между стацОС и примОС), γ = 1.15 x0' = γ(x0 - vt0) = 1,15(0,5c-0,5c.0)=1,15.0,5c = 0,575с IIIII t0' = t0 = 0 IIIII х0=0,5с (местоположението в стацОС на синята, както си го задал) x1' = γ(x1 - vt1) = 1,15(0-0,5c.1)=1,15.(-0,5c) = -0,575с IIIII t1' = γ(t1 - x1v/cc) =1,15(1-0*0.5)= 1,15 IIIII t1=1, х1=0 (частиците се сблъскват в т.0,0) x2' = γ(x2 - vt2) = 1,15(0,5c-0,5c.2)=1,15(-0,5c)= -0,575с IIIII t2' = γ(t2 - x2v/cc)=1,15(2-0,5*0,5)= 2,01 IIIII t2=2, х2=0,5с (местоположението в стацОС, отново както си го задал) x3' = γ(x3 - vt3) = 1,15(1c-0,5c.3)=1,15(-0,5c)= -0,575с IIIII t3' = γ(t3 - x3v/cc)=1,15(3-1*0,5)= 2,87 IIIII t3=3, х3=1с Както се вижда синята частица е неподвижна в примОС след момента на сблъсъка и се намира на x' = -0,575с (ако трябва да сме по-точни на х'=-0,577..с. А пък времевата разлика в примовата е 0,866.. , а не 0,86, което иде от факторът ) При това положение излиза, че във времевия диапазон от t=0 до =1 , както и от =1 до =2 в стационарната ОС сумарният импулс на двете частици е 0 (с еднакви маси и равни, противопосочни скорости са). Т.е. импулсът се съхранява в общата системата от двете частици. Разбира се в удобно избраното условие е залегнало двете частици да са с еднаква маса и да се движат идеално, срещуположно една на друга. Но пък в примоватаОС, първо от t''=0 до =1,15 имаш един скок със светлинна скорост ( = 1.15c и =1,15), дължащ се на мигновенния преход от 0 до 0,5с на примовата ОС. Тази вече коментирана в темата за "парадокса на близнаците" аномалия се дължи на "скритият импулс" в началното състояние на неподвижност на двете ОС, който се проявява в края на отчета като "добавена скорост" към тази на примовата. Но игнорирайки този ефект от началното условие, след =1,15 синята частица е неподвижна, а червената -не, съответно има стойност за импулса различен от 0. А така сумарният импулс в системата от двете частици не е 0, т.е. е различен за двете ОС. За какво беше цялото това разиграване с твърдението, че 3импулсът се запазвал, независимо в коя ОС го смятаме?.... Виж за 4импулсът как се запазва в стационарната и примовата е вече свързано с доста писане, ако трябва да изведа сметките. Пък и колкото повече сметки трябва да правя, толкова повече може да сбъркам някъде при извеждането и да губя време. Също така мога да го рагледам само след сблъсъка, щото това скачане от 0 до 1с в примовата от началния момент до =1,15 ми е сложно да го сметна. Но пък след сблъсъка, накратко се изразява чрез разпределянето на енергията на системата от частици в пространство-времето, измерено в двете отправни системи. Разпределянето на енергията, действието или action е където L e Лагранжианът. Но в случая е по-важно, че от разпределянето на енергията S, определяме 4импулсът като от сумата на произведението на масата в покой - и 4скоростта или (1.1) съответно (1.2) където m e Обаче е важно да се запази и енергията, а енергията изразена чрез масата в покой - (или другият запис на прословутата "релативистка маса" - ) се дава от Съответно, от двете изисквания по ЗЗИ и ЗЗЕ излиза зависимоста която пък се изразява от отношението енергия-импулс (1.3) И при положение, че масата в покой (или ) е инвариантна, ще имаме че при запазване на 4импулса ще имаме и запазване на енергията, като разликата ще е в проекциите на 4скоростта (u) като 3скорост(v) в отделните ОС, Така стигаме и до това, че за ситемата от двете частици, в задачката, важен е центърът на масите. Съответно в случая на еднаква маса на частиците(по условие) в стационарната, след като я приемаме за неподвижна, масата им ще е просто m или , защото лоренц факторът е 1. А в примовата ще е ( чрез тази връзка имаме възможност да сравним уравнението за импулса в двете ОС!!! При положение, че двете частици сме избрали да са с еднакви маси, в стационарната центърът на масите ще е неподвижен, находящ се в т х=0, поради симетричността на удара спрямо тази точка. Съответно, след като имаме връзката между масите в двете ОС чрез , то маса в уравненията за импулса в двете ОС няма да е определяща, а 4скоростта, изразена с изменението на параметрите по 4те оси. В стационарната няма да имаме изменение на параметрите по x,y,z и целият 4импулс ще се "съдържа" в параметъра за време (в 1.2). Или от (1.1) ще имаме че стойността, с която евентуално би имало разлики в 4импулсът между двете ОС, в стационарната ще се изрази от частта на общата енергия във времето или , тъй като импулсът в пространството е 0, т.е. общата енергия идеща от (1.3) ще е равна на енергията в покой - E0 = m0c2 . Т.е за съпоставката на 4импулса, от стационарната иде само частта на 4импулса във времето. Което в пространството на Минковски е вектор с 4дължина = 1с, който съвпада с посоката на 4вектора на фотон и в зависимост от конвенса за сигнатурата, а по-често ползваната е (+---) ориентиран по посока на -х. Този импулс е равен на (....или с, защото гамата в стационарната е равна на 1) В примовата пък (разглеждам само след =1,15) , поради това, че синята частица е неподвижна, 4импулсът на системата от частици ще се даде от 4импулсът на червената. Сумата от скоростите на двете частици след сблъсъка е равна на 1с в стационарната, което в примовата е . Това определя че сумарният импулс е равен на импулсът на червената, които ще бъде равен на и ще е със същата ориентация както в 4импулса в стационарната.

Скоростите са както следва: Преди сблъска: червената частица е в покой, синята се движи със скорост -0,8с. След сблъсъка: синята частица е в покой, а червената се движи със скорост -0,8с Ок, ще карам по ред: Първо - не е нужно да започваш с минал момент от време - по-прегледно е когато има общо начало във времето! ... а не в едната ОС да почваме от t =-1, а в другата от t= -1,43. (.. така се избягва постановката с "двамата самотни близнака във вселената", а и по-прегледно се следи за различните темпове на нарастване на времевите отчети между отправните системи, което съответно влияе на определянето на скоростта на частиците в двете ОС) Т.е. спокойно може да се разглежда начален момент от време за двете ОС равен на 0 (а не -1 и -1,43). А и така по-лесно се смята по изискването на ЗЗЕ. 1. Съответно в общ и за двете ОС времеви момент t=0 и t'=0 имаме "синя частица" и "червена частица" . 2.1. В момент t=1 се случва събитие "синята частица е изминала разстояние(до сблъсъка) по х= -0,5с" в стационарната система. Съответно скоростта на синята частица по оста х в тази ОС се получава да е v=-0,5c. 2.2. В примовата система обаче събитието "синята частица е изминала разстояние(до сблъсъка) по оста х= -0,5с" се случва в момент t'=1,43. (Оставаме настрана това, че не е едновременно събитието за двете ОС.) Т.е. в момент време t'=1,43 имаме движеща се синя частица, която е изминала разстояние, производно от пространствената координата на събитието t'=0, която си я сметнал, че е x'=1,15c. От това следва, че скоростта на синята частица по оста х в примовата система, преди сблъсъка е както и ти си я сметнал - v'=-0,8c . 2.3. В момент t=2 синята частица се движи отново, но с v=0,5c в стационарната ОС. А моментът от време, в който местоположението на синята частица в пространството ще е същото, както в момент t=2, ще съответства на t'=2,86 в примовата система. Съответно т.0,0 на примовата ОС в стационарната система ще се е преместила на разстояние от 2х0,5с=1с, а синята частица в t=2 ще се е преместила на 0,5с. Т.е. синята частица няма да е неподвижна с наблюдателя в примовата система. ..... Когато се построяват схеми, в които се игнорира спецификата на изменението на времевите отчети между подвижни ИОС все се получават обърквания...

Това първо е зададено в условието на примера ... след което съм отгороворил подрообно на Коко. Накратко казано, в примера имаме две координаткни системи, които се движат една спрямо друга със скорост 0,5с. Лоренцовият коефициент се определя от тази скорост ... а не от скоростта на частиците "вътре" във всяка от системите. И аз прегледах отговорът ти на Коко и за това и аз останах учуден... За стойността на лоренц факторът той да си те пита. Мен по-скоро ме интересуваше защо х' (=1,15с) в схемата ти за примовата система ще е равна на абсолютната стойност на другото х' (=-1,15с). В крайна сметка примовата система се движи с 0,5с спрямо стационарната, нали? Няма как измерените скорости на двете частици след сблъсъка да са еднакви?!?

Три измерения са достатъчни за определяне на местоположение в пространството. Задължително имаме още едно измерение - за времето. Защото без "време" - няма "процес", а без "процес" - няма "проблем". Изразяването на 4-измерения е прието как да става (t,x,y,z). Обаче вече ИЗОБРАЗЯВАНЕТО в четиримерна визуализация на сумата от междинни резултати от промяната на изследвано явление е вече друго. Тука влизат в сила ограниченията на 3Д зрителното ни възприятие. Но и на това предизвикателство му е намерено решение - компактифициране(редуцира се едно от пространствените измерения), специфични избори на ОСистеми, намиране на сумарно действие на повече фактори, който влизат с една резултатна стойност в графичното представяне и т.н.

Питаха те вече защо използваш една и съща стойност за лоренц фактора и в двете системи. Също добавиха, че и скорстите са различни....тогава има друг въпрос, който също изниква. Доста по-конкретен, щото е съобразно сметките ти! Сигурен ли си, че абсолютната стойност на едното х' (=1,15с) в схемата ти за примовата система ще е равна на абсолютната стойност на другото х' (=-1,15с) ?

В СТО "функцията" е инвариантна, независимо как се сменят аргументите. В смисъл, че квадратът на изминатият път в пространство-времето(интервалът между събития) е еднакъв, независимо от коя инерциална система ще го измериш. А пък като следствие на този геометричен подход в СТО за описание на реалността, "компютърът" ни дава малко по-различни стойности от алгоритъмът на класическата физика. Така, примерно за орбитата на Меркурий, чрез СТО се получава доста по-точно съвпадане между прогнозата и наблюдаваното. Т.е. "онагледяването на стойността" го има и се изразява в съответствието между прогноза и наблюдение. И разликата в подадените стойности от компютъра, при работа по Нютон и по СТО, се дължи на въведената връзка между пространство, време и скорост на светлината при втората теория. Нещо доста известно, дори и сред любителите на физиката. На мен за това ми беше странно и питах Младенов защо не открива разликата между формулите за импулс в класиката и относителността. А тя е точно и очевидно в обвързването и на времето с пространството във формулите на СТО чрез умножаването с с на показанията за времето t в отправните системи....