kipen2

КМ изисква дискретизация (кванти) само по отношение на полета. Но в сегашните концепции гравитацията не е поле, а само фона на който се развива действието. Затова "гравитон" не е задължително необходима частица в съвременните теории. Това има смисъл на "квант геометрия", което пък няма много смисъл, поне засега. "Фонът-гравитация" е щото залагаме чрез ОТО на кривина на прстранство-времето и от тука иде рамката за евентуалния "гравитон" като "квант геометрия", нали? А и след като гравитацията е ефект от движение по изкривена геодезична на обект в пространство-времето, то тази кривина би следвало да влияе и на параметрите на полетата. В този контекст ми е въпросът. Как ТО "се чупи" в сферата на големите енергии? На какво се дължи това, че при микромащабите КМ е доста по-точна? (извинявам се за мързела, ама до момента не съм го обмислял!)

Няма не искам, няма недей.... Колкото и поп-фолк да звучи, си е производно на детерминизма. И няма място за "свободна воля"... или въвеждане на "гравитони" ... Щом ТО е ъпгрейд на класическата физика, то няма "гравитони", а движение на обект по изкривена геодезична. За "гравитони" може да се спекулира само в контекста на КМ. (Според мен, де...)

И още една критична бележка: Преди да дадеш оценка "отричам" се опитай да разбереш по-пълно какво съм написал. Нарочно ти дадох пълния вид на матричния тензор, защото това са си 16 елемента. С тези 16 елемента се постига пълно математическо описание на кривината на пространство-времето при наличие на масивен обект. Отбелязал си, че СТО работи в плоско 4мерно матем. простнаство, а ОТО в изкривено. Но СТО е частен случай на ОТО. "Общата" за това е "обща", защото обхваща описания на всякакви ситуации в четиримерното пространство-време. И такива, в които ИОС е с масивен обект(метричният тензор дава различни отношения между елементите в матрицата от тези в ситуация, описана с евклидова геометрия). Също и ситуации на описание на неинерциалното движение на обект. П. п. Сещам се и за още една бележка: Поне в ТО обектите "не искат" да се ускоряват. Тяхното движение е детерминистично, т.е. тяхното поведение се подчинява на закони. Ако има налична енергия и определена посока на разпределянето й (демек импулс на обекта), то той ще се движи в определа посока докато не изразходва превърната във вътрешна приходяща външна енергия. Ако обектът формира отворена система, то движението, конкретно посоката и големината на собствената му скорост ще са производни на притока от външна енергия към самия обект от средата. (Докато в КМ нещата са с пробаблистична природа, но в някакви изчисляеми статистически рамки)

А пък точно защото разбирам за какво пишеш, и тъй като това ми разбиране е следствие на това, че и аз съм циклил по тези казуси, ти предложих да преместиш дискусията в свободния раздел. Там и аз бих си позволил свободата да си споделям научно фантастичните идеи за разкази, но не и в този раздел. Отделно пък ти предлагам да препрочетеш 4та стр. На темата, защото в 4пространствените матем. модели, в които времето е по четвъртата координатна ос има една тънкост. Триизмерното физическо пространство е "слайс"(отрез) от 4мерното множество от точки. В случая с модела на пространството на Минковски(прекрасно описващо "пространство-времето", Континуума) в това множество от точки, всяка точка е събитие.(а пък отстоянията едно от друго между събитията създава идеалната представа за 4мерно пространство. Да, но това е идеална представа. Всъщност ние не виждаме извън слайса. А пък точно "слайса" или това,което виждаме във 3мерното физическо пространство, разгледано от перспективата на статична гледна в пространство-времето е огънато като издаден купол(и за това е отрицателната стойност за ct в метриката на пространството на Минковски, чиято сигнатура е -,+,+,+). Защото колкото по-далечен обект наблюдаваме, толкова по-назад във вревето се е случило събитието, в което състоянието на обекта е такова, каквото го наблюдаваме в настоящия за нашата ОС момент. А и също така, разгледано като контекст, като среда в която ще се смята примерно полета на ракета до Луната, при сметките чрез ТО ще се изчисли по точно в коя точка в пространството след определено време ще достигне ракетата, отколкото по правилата на класическата физика. Макар и малки да са разликите за малки разстояния, такива има. И за по-големи разстояния в пространството тези разлики се натрупват и крайният резултат като разминаване е голям. (едно е да кацне ракетата на равен терен, друго е на склона на кратер, нали?)

Странното е, че тепърва ти се "разчупва черупката" и стигаш до неща, които са ти споделяни(дори в тази тема), но си пропуснал да отбележиш като "полезна информация". Аз самият съм споделял как в СТО се преминава от (3-пространственият + 1време) модел на класическата физика към 4-мерният модел на пространство-време. Просто времето за случването на даден процес(явление, множество от събития) се умножава по с. Така дименсията по времевата координатна ос(измерение) става в метри и се получава моделът на 4измерно математическо пространство?!? Също така поне 5 пъти в различни теми съм си изказвал мнението, че не е важно кое е по- , а защо четиримерен модел за описване (СТО и ОТО) дава по-точни описания на реалността от 3+1 модела на нютоновата(класическата) физика. Така че изобщо няма какво "да се изкушаваш да подозираш", а да си припомниш, че много добре разбирам какво имаш предвид. И да осъзнаеш, че манията ти за преследване е продукт на изкривена рационализация. Критикувам и съм критикувал подхода ти, което се е изразявало в отричане на позициите ти. И не само аз! И дори ти препоръчвам пак да прегледаш 4та стр. на темата и да прочетеш отново постовете на Скенер, в които ти обяснява за симетриите и теоремата на Ньотер!!!

Ами нормално! Защото тази хипотеза, за да може да обедини ТО и КМ изисква тези "червееви дупки", свързаността между сдвоени частици да е и в пространството и във времето, но се разглежда от КМ-"перспектива". Т.е. в ОС на двете частици, в която споделят общо време. Отделно пък правят аналогия между сдвоени черни дупки, но във времето. ... и се получава, че за да може да има унифициране, "теория за всичко", е нужно всяка елементарна частица, която съществува спрямо нашия "времеви поток от събития", да е "сдвоена" с нея си в предходен и бъдещ в нашата ОС моменти. (или иначе казано - защитават тезата на етернализма) В смисъл, че на въпросът "каква част...", би следвало да отговорят с "Всички!". Ама не смеят, май?!? (щото това би довело да твърдението, че минало и бъдеще съществуват едновременно с настоящето, каквато е тезата на етернализма, към която (до известна степен!!!) спада и постановката за статична вселена от събития на ТО)

Ако ти се цикли толкова, ето разгледай различни пространствени слайсове във времето, изобразяващи растежа на дърво. Спокойно можеш да видиш фракталната структура на растежа на формата - просто разположи тези слайсове по времева ос, хронологично. Е те тази посока по оста на времето, в която разположиш хронологично слайсовете ти е посоката на "стрелата на времето". И тази "посока" е една и съща в ОС на всички нас, хората(както и за всички макрообекти, които се движат с ниски скорости). Но не е такава за всички елементарни частици и за това не е адекватно да ползваш похвати за моделиране от КМ на макрониво... ...все пак не си Ленард Съскинд и концепцията му "ERP=ER"...

- Чувате ли гласове? - (кажи му "Не") Не, докторе!

За същото. Сега остава пак да се извадят сметки за 4Д-координатите в "стационарната", да се съпоставят с "подвижната", а пък от подвижната сметките да се съпоставят със "стационарната" и да се повтори циклажа на Ники с прътовете, дълги 4св.г., от темата за "парадоксът на близнака" и асиметричността на задачата...

Ако говорехме просто за две ОС в обичаен времеви момент - това са просто галилеевите трансформации. При тях не ти трябва матрица с десет елемента, а такава само с шест елемента - три пространствени и три ъгъла. Написах ти, че ако ъглите пси и тета не се различават - значи математическото пространство за описание е с евклидова геометрия. От това следва, че лоренцовите трансформации се свеждат до галилееви?!? (ако не си се сетил за това - запомни го! ...също и че при ниски скорости, преобразованията чрез лоренцови не се различават от такива чрез галилеевите) Матрица с 16 елемента ти трябва, за да може да се зададе евентуална кривина на пространство-времето, която ще се изрази в разликите между произведенията на съставящите вектора в различните точки, отстоящи на 4Д разстояние от 1L в четимерното пространство. (или както пишеш "огъване") Всъщност матричният тензор е описание на 4мерно скаларно поле. За това и понякога го приемат за изражение на гравитационния потенциал. Въпросът е, че пространство-времето е производно на постулата c=const. във всяка ИОС. Това определя и специфичността на 4мерното математическо пространство, което ще се ползва за описание на физически процеси. А това специфично матем.пространство(manifold) е пространството на Минковски. Съответно ти отново почваш да достигаш до "ядрото на циклажите" за геометричните особености на пространство-времето, изразени от матем.модел на пространство, който е описал Минковски. От сума време се въртиш около това "ядро" и потъваш в детайли. И ще продължаваш, защото не отчиташ това, което ти написах още преди месеци - че с Ники сте се идентифицирали като "ездачи на светлината".... Той си сменя ИОС със мигновенна скорост, както му скимне, и се "изгубва" в различните координатни стойности, а ти разглеждаш имагинерна постановка през призмата на ОС на фотон....

Набуфкал си се със супеструнна емулсия! Приложените ти графики изобразяват математическо пространство. ("Пси"-то) и ("тета"-та) са ъгли на отклонение между координатните оси на две ОС в един и същ времеви момент, но в различни точки в това пространство. Ако няма разлика между ъглите и , то пространството е евклидово. При пространството на Минковски имаш нещо специфично. Свързано е точно с "пространство-времевия интервал" между две събития, квадратът на който го имаш изписан на графиката. Специфичното е, че независимо от каква ИОС се разглежда дадено множество от събития, квадратът на този интервал е инвариантен, не се променя. Та диаграмата на Минковски е сряз от пространството на Минковски. Съответно няма как при изобразяване в 2Д да нямаш "орязване на детайли" от оригинала в 4Д. И е съвсем нормално да стана въпрос за различни четири-пространствени взаимоотношения, защото самото пространство, в което се разглежда е четиримерно. Това, че се използват в КМ не значи, че аз не мога да ги прилагам на макрониво. Ами не можеш, ако спазваш някакви критерии! И това съм ти го писал още преди година - че екстраполираш неоснователно методика от КМ към макрокосмически мащаби. А тъй като знам каква си емоционална бомба със закъснител, ще ти добавя, че неоснователното екстраполиране е позволено за теб! И също, че не те "гоня физически" от форума, а това са си твои неетични интерпретации!

Успех в изправянето на модулите!

Не разбираш ясно за какво става въпрос... При "първият вариант" се разглежда поведение на елементарна частица в нейната си ОС. В завъртяното в кръг четвърто измерение са циклите за делта t, за които ел.частицата се проявява в даден 3Д периметър. За този подход на описване се използва Хилбертово пространство. При "Другият(втория) вариант" това явление е разположено вече по оста на времето в четиримерно математическо пространство. Т.е. вече имаш "стрела на времето" с някаква посока от минало към бъдещо събитие спрямо изследователя. (от скицата на Римановата повърхност лесно се вижда как описаното поведение на частица в кръговото Хилбертово пространство се разтегля по оста на времето) И двата варианта се използват в КМ, а ти можеш да си смяташ че "не разглеждаш нищо квантово"...

Ползвай го за отделни етапи на раздробената задача... ти си архитекта, все пак!?

Те за фотоните и глуоните ще са математически плоски, там няма голяма интрига. Ненулева маса в нулев обем. Обаче за някой граничен космически кораб със скорост 0.99...95c физиката ще е интересна. Ето едно примерно:

С 9/девет/ броя постове на една страница, изказването ти е направо гротескно! Великана на спама дава оценки за "спам"?!? Шматка! Без клоуни няма как да мине... Напанагон на спаменето ти и безсилието да вденеш, хората са написали за какво се използва и в уикито, даже! By grouping γ with v in the expression for relativistic momentum p, proper velocity also extends the Newtonian form of momentum as mass times velocity to high speeds without a need for relativistic mass.[8] Не е трудно да се сетиш, че се ползва в изчисленията на енергиите на частиците при ускорителите на елем.частици. Избягват се етапите на смятането през релативистката маса, глупендър! Гуруто ти написа, че "тази скорост е физически безсмислена" и ти запомни "безсмислена", нали великане?!?? Шматка! Без клоуни няма как да мине...

Те тука съм доста бос и имам един въпрос, свързан с една статия - https://physicsessays.org/browse-journal-2/product/700-1-p-t-pappas-tim-vaughan-forces-on-a-stigma-antenna.html. Този Папас и Вон пишат, че не са наблюдавали възникваща релативистка сила на Лоренц при радиоантените им. Възможно ли е да не са направили измерванията като света?

А ако "подвижният прът" не е "разположен" в пространството 3Д-обект прът, ами е диск, който е проекция на "4Д прът" и се върти със светлинна скорост? Може ли да се стигне до "цилиндър на Типлер"?! Или пък евентуално, ако завъртим такъв диск от суперпроводник - да се получи антигравитационна сила с повдигащ ефект? (примерно каквото твърди Подклетнов, че е изобретил - https://medium.com/predict/eugene-podkletnovs-new-gravity-modification-experimental-video-b7813b04c6f8)

Е, и ти сега! Подскажи му, че не смята елипса в комплексната равнина хt, де.....

Разковничето в тези постановки е множеството на относително неподвижни обекти във вселената, спрямо което множество се формира "виждането на реалността". (а пък за Младенов ще допълня, че отстоянията, които съществуват между тези материални обекти пък определят и идеалната представа за "пространство") Щом шофьорът се движи със светлинна скорост в пространството(за някакво време) спрямо един такъв обект от множеството , то такава ще е скоростта му и спрямо цялото множество. Втората подробност, пак е свързана със самото движение на обекта и перспективата, от която е определена скоростта му. За да въведем условието "даден обект се движи с С", то този обект трябва да има нулева маса в покой. Съответно това "него" в "хората за него" ще е или фотон или глуон. Ако е фотон, то фотоните не взаимодействат помежду си - съответно този "него" нищо няма да вижда. Ако е глуон - то няма как да види "път", а само "присветкаща сфера-купол" като присветкането ще се осъществява в "контактните точки" на взаимодействие на ядрото с електрона(ите). п.п. еййй, Кухулин, нещо май пропускаш да празнуваш петъците?!? На хn ракии квантовите перспективи на наблюдения са лесно достъпни. А точно според поредния n на х има инфлексна точка - функцията на перспективата се сменя от глуонна във фотонна

Той Младенов така и не му се е изяснило историята около пръкването на СТО. Като се е "гушнал с лошия Айнщайн" и това си е ... В какафонията около "обективна реалност" му споменах за "иронията с етера" и хипотезата "етер В", ама той почна да изпедантясва, че нямало "преференциална ОС" и "не ставало дума за светлинния етер".... а то точно в това е разковничето - че всичко е същото и без наблюдаем етер, но не и че не съществува. Просто, че е ненаблюдаем (което обаче няма физически смисъл), но и също така няма физически аргумент, за да се отрича съществуването му. Ти поне обясни историята доста по-сбито и по-разбираемо! ...... Представлява "спирала" само в ОС на обект, чието движение е гравитационно обусловено около доста по-масивен обект (спрямо движещия се)... ето пример: Само че това е за класически обекти, а не за квантови... там още не е изнемерен аналог на гравитацията и определянето на посоката на "стрелата на времето" си е строго индивидуална за всяка частица не за друго, а защото я определяме спрямо ОС на изследователя. Виж хамилтоният в уравнението на Шрьодингер как е записан - "евентуално зависим от времето", но кое "време"? "Уравнението на Шрьодингер е постулат в квантовата механика. То е частно диференциално уравнение от втори ред за еволюцията на вълновата функция: или съкратено: където е (евентуално) зависещия от времето оператор на Хамилтон за дадената система. В случаите, когато потенциалът не зависи явно от времето, енергията на системата е интеграл на движението и вълновата функция може да се представи като произведение на осцилиращ член (където е енергията на системата), който не зависи от координатите и временезависима координатна част (, която се намира като решение на т.нар. стационарно уравнение на Шрьодингер: или Уравнението на Шрьодингер представлява еволюцията на вълновата функция " Ето това "Евентуално" е свързано с имагинерното число в (уравнението на Шрьодингер). Затова и се смята енергията на плоска вълна, а не на сферична. Защото сферична вълна в 4Д изисква определяне и извън "времевия поток от събития" на наблюдателя. Сума ти пъти ти ги намеквам тия неща, но твоя си работа е кога ще ги интегрираш в търсенията си.... Както и това... че когато се фокусираш върху "възприемането", то може и да се подхлъзнеш в солипсизма. Защото апаратите за измерване "не възприемат", а измерват. Т.е. субективната представа за реалността може и да кореспондира с възможната за физически наблюдения реалност, но може и да е просто фантазия, която няма възможност да бъде експериментално проверена.... независимо колко наукоподобно звучи описанието й.

А само някакви "обороти", които безстрашно даже и пресметна ти самия?!? Добре!

Леле, колко си прост! Погледни тревата, без намерение да я пушиш! Елементарен фотографски трик, заиграване с перспективата на наблюдение. Слагаш малка камера близо до главата на 2м-вия сом и се получава фрапираща разлика в изобразяваните размери на обектите при малка дистанция. То бива да си прост, ама в комбинация с простак се проявяваш като тотален селяндур .... Айде в игнора. Доста време си изгубих с куха кратуна като теб! .... "Локално променлива" е скоростта на ЕМвълна в зависимост от локалната плътност на материалната среда, през която преминава. Дотук те проследих! Изгуби ме при грандоманската ти прегръдка на "целия космос"... П.п. и бай дъ уей темата е за "парадокс с хидравлична преса". Аз спирам да коментирам извън това и се извинявам на останалите извън рибаря за отклонението, доколкото ми е вината за това.

На мен лично, ми е малко странно защо трябва да намесваме колела на автомобил с оборотите им?!? Дори и да не си променят местоположението по осите в ОС на шофьора, а само да се въртят около една точка, с тази скорост на въртене се стига (предполагам) до нещо подобно на "цилиндъра на Типлер" или решението на Кер за въртяща се черна дупка... за какъв автомобил, за какви колела тогава да коментираме?!? Отделно пък откъде ще се вземе енергията, за да се ускоряват колелата до подобна скорост... също и проблемът с Born rigidity... А иначе и нещо друго ми направи впечатление... в постановката, колелото играе ролята на "връзка" между един параметър от ОС на неподвижния, който се транслира в ОС на шофьора. В случая линейно разстояние в количество обороти. Така си игнорира разликата в измерваните времена между събития в различните ОС?!? Като се вземе предвид и тази разлика - няма безкрайни скорости на движение на обект в една ОС. Има такива възможности само при съпоставяне на измерваните параметри на движение в различни ИОС....само дето сингулярностите, които излизат в сметките са недостижими за наблюдаване в ОС, в която са изчислени (има си "хоризонт на събитията", все пак)

Тази скорост се изчислява Така е - изчислява се! Но за какво ти е освен да определиш спрямо неподвижния. Ако е за колко време подвижиният обект ще достигне определено местоположение в пространството са ти достатъчни измеряемите параметри в ОС на неподвижния. Но ако е, за да смяташ енергии на елементарни частици, то няма нужда на подвижния обект да му се придават характеристики на макрообект.