kipen2

А дали несъвместимостта не иде от различните математически пространства, в които като контекст се развиват теориите? В смисъл, че известността на тензора на енергията-импулса (поне така си го обяснявам) е разпределянето на енергията(както на кинетичната, така и на потенциалната) в даден момент от време. Т.е. вече си има и зададена кривина на пространство-времето, защото в "известността" се съдържа и разпределянето на масата, а всичко това си е в пространство на Минковски. А в КМ, хамилтонианът влиза в картинката, но пък картинката е в евклидово пространство и не е дори задължително "стрелата на времето" да съвпада с нашата конвенционална посока на времето?!? Нещо по тези ми разсъждания като критика може ли да споделиш?

Нещо си в грешка, както винаги! Концептуалната рамка ти е инструментът, с който се задават границите на изследването(планирането, изпълнението или др.). Екстраполирането на понятието за "концептуална рамка" към мащаба на цялото научното познание е толкова нескромно, че не всеки би си го позволил (за разлика от теб) А иначе, в конкрения случай с "принципът на неопределеността", сам си решаваш, че щом нещо не разбираш значи то е извън "познанието". Смисълът на "неопределеността", както чета че ти е споменал и Скенер, не се съдължа в едно, а е комбинация от два измерими параметъра на квантова система. И съответно не е извън рамките на възможното за ПОЗНАВАНЕ. Най-малкото имаш ЗНАНИЕТО, че поведението на квантова система се подчинява на статистически закони за разпределение, което пък е основа за ПОЗНАНИЕТО, че при определени нива на енергия, системата като цяло ще действа прогнозируемо(на което ти се базира цялата микроелектроника). Последното отговаря на критерия да е част от научното познание и съответно излиза, че си написал глупост, която не съзнаваш, че е това, което е. ... Но пък, ако вземеш, че се пообразоваш за "демаркационната линия", сам ще установиш, че това, което към момента е извън рамката на научното познание, може и след време да не е. Но към момента имаме няколко възможни варианта за "правилни" метафизични концепции, които обаче са извън обхвата на познанието, определен от парадигмата на класическата физика. Но пък "фанатизираните фенове" на класическата физика, не само че се изявяват като радикални антирелативисти, ами и всичко извън кръгозора им е "измислици". ....

(при мен: Частиците сравнително "лесно" се справят с "траектория" - понеже се образуват непрестанно. Бързината на образуване на централната част е стократно по-висока от бързината на образуване на обвивката (в случая с електрон). Така че - центърът "влачи" след себе си не-готова изцяло обвивка, докато тя не погълне синхронно фотон от околното ЕМПоле - тогава е цялостна. това е "колапс"-ът. Така или иначе "залагаш" на трептения(вълни). Честотата на "образуване на "керна" като производна дава вълновия пакет. И друг път сме коментирали, че не е ясно в "хипотезата" ти от къде иде енергията за себеобразуването, но това настрана. Ако елементарната частица я представим като "Ред на Фурие"(което и в друга тема ти намекнах с едно клипче), тогава имаш няколко варианта, дето до някаква степен съдържат аналогиии с "хипотетичните ти постановки". "Керна"(явно от немското "кernel") спокойно може да се замести с Dirichlet kernel(Ядро на Дирихле). Така конволюцията на реда на Фурие(вълновия пакет) с ядрото но Дирихле резултира до проявата на елем.частица. За целта се ползва "преобразованието на Фурие", ама то дава едномерно развитие на функцията описваща вълновия процес.(независимо дали ще го ползваш за фазовата скорост или груповата). Ако пък се подходи и с уейвлетите, за да се ползва и в пространството и във времето, то пак се ограничаваш само до едно измерение в пространството и едномерно време. (А в твоята "хипотеза" си заложил, че нашата представа за времето е илюзия, възникваща от "трептенето" на "етер*-частиците ти". Т.е. не разглеждаш четиримерно-пространство, което също сме коментирали и съм ти споделял, че твоята "хипотеза" я причислявам към "3+1" моделите, а не към "4"). И така изобщо не може да се изведе експеримент за доказване как физически наблюдаемият свят "изниква" от статично разположените ти "етер*-частици". Иначе с уейвлетите, може да се опише взаимодействието с "керна" на електромагнитната вълна. Просто преминават и се получава резониране с вълновия пакет на керна, при което се проявява пик в полето. Но "керна" няма нужда да се въвежда, защото и самото ядро на атома си върши тази функция?!? Ама това се разглежда в контекста на еднопосочно време, чиято "посока" може и да не съвпада с конвенционалната ни. Т.е. перспективата на разглеждане е от неподвижна ИОС, в която темповете на изменение на материята не само че са над лимитите ни за измерване, но и статичността е в изследователя, т.е. няма бъдеш и минал конуси(от събития) а само "смяна на кадри". п.п. Нищо лично човек! В никакъв случай нямам желание да омаловажавам труда ти! п.п.2 иначе ей това клипче, ме изкефи -

Не е само това. Засега науката няма достатъчно познания, за да е сигурна дали квантовите явление и процеси наистина са неопределени/недетерминистични - или ги определяме като такива заради липсата на познания. Радвам се, че в предния ти пост преди този уточни, че спекулираш. В този също се съдържа спекулация. За сега науката има предостатъчно познания за поведението на елементарна частица. Но това са повече от един математически варианти. И проблемът е кой от всички е основата за правилната интерпретация на резултатите от КМ. (вече спорехте в друга тема за "Копенхагенската интерпретация"..). А иначе пък еднозначното експериментално верифициране на "правилен" си е свързано с "проблемът с измерването", както споменавате. Но "проблемът с измерването" може и да не е проблем вече, ако теоретичната постановка е достатъчно адекватна. Просто би трябвало да се разработи експеперимент, в мащаби над квантовите, при което да се изследва предварително прогнозиран резултат дали ще се реализира.(...и има започнати доста опити в тази насока - и за детектване на неутринота, и за сдвоени фотони във времето, които потвърдиха, че спецификата на "опитът с двата процепа на Юнг" я има и във времето, а не само в пространството....) В смисъл, че разковничето е точно в определянето на същността на елементарните частици. Ако са корпускули, то не може да съществуват едновременно в няколко състояния, но пък теоретичната подложка за определянето на същността им е доста "богата". "Облаци от енергия" е доста общо като определение. По-скоро е подходящо да се използва "вълнови пакети", според мен. Защото всяка елем.частица, бидейки смущение в прилежащото й поле (или пък "обърнато" - е проява на полето), може да се зададе като сбор от прости като форма вълни ("Ред на Фурие"). Т.е. всяка частица, в същността си е полева форма на материята(вълновата природа е основа), но проявата й в по-големи мащаби е вече като вещева форма. И това касае точно "прехода" от квантово-механичните мащаби(от порядъка на Дължината на Планк) към класическите, макроскопични мащаби, където квантовите ефекти се "губят". Макар, че точно тези ефекти не се губят, ами енергията (импулсът от движението, или преносът на импулса в пространството за единица време) на частицата се абсорбира в средата. Важността на този "преход", критичността към подходи, които игнорират тази важност е от особено значение. Нещо, което сума пътинамеквам на Станислав. Защото в зависимост от това как ще подходим се получават различни генерализирани резултати като "картина". Единият е, че наблюдаемата ни физически реалност като тримерно сечение от четиримерно пространство-време е точно това - сечение, резултатна, моментно състояние на четиримерна статична вселена с детерминирани събития(и възникващи при наблюдение кривини в пространство-времето). Обаче с "протичащ енергиен обмен" между различните събития, който съдържа енергия над установимата ни физически(което като ефект може да се проявява в установените количества "тъмна енергия" и "тъмна материя" в сметките за енергийния баланс на вселената към момента)(...и което има връзка с коментираната ни с Кухулин разработка на Съскинд - "EPR=ER"...) Вторият е, че във всяка точка от пространството в наблюдаемата ни физически вселена има огъната хипер пространство(като "кандидатът" за най-добро описание е в лицето на пространство на Калаби-Яу, бел. линкът е с автоматичен превод от руски и бота има глупостта да преведе "съществуват такива пространства" като "съществуват такива измерения"?!?!?! ). Така се получава, че напрегнатостта на полетата е по-голяма, защото допълнителната енергия е само в полева форма и има само "тъмна енергия", която поради "огънатостта" на пространство-времето в тези периметри под Планковата дължина е недостижима за измерване. Обобщено, двата варианта се свеждат до разликата между "четиримерна Вселена с реално съществуване на минало, настояще и бъдеще" и "тримерна пространствена Вселена и имагинерно съществуване на минало и бъдеще"(т.е. реално е това, което съществува само в настоящето, "сега"). В контекста на това, Скенер за това даде примера, че интерпретацията на Хю Еверет е най-добра, защото реагира като резултат в това, че хем оборва вторият вариант(при който от решаващо значение е, че съществуването се определя еднозначно от една позиция на наблюдаване), хем не го изключва, защото се явява частен случай на наблюдаване(съответно е съвместима с ТО).

В КМ такива понятия като "местоположение" и "траектория", което е негово производно, не се ползват. Опитът им за ползване е довел до много противоречия с наблюденията. Интерпретациите са, че или частицата няма точно местоположение в даден момент (от там и вероятностната постановка да бъде намерена някъде с някаква вероятност. П.С. - това е елегантно разрешение на парадоксите на Зенон Елейски), или по-дълбокото, че понятията ни за пространство и време не са удачни за описанието на макросвета - от където и новите търсения за обединението на КМ и гравитацията. Да, не се ползва "траектория", а множество от възможни траектории, обединени в "интеграл на пътя"(path integral formulation), който е ъпгрейда на класическия "принцип на действието" (разпределянето на енергията в системата), обхващащ и движението по траектория. Самият похват за генерализиране с въвеждането на суперпозиция наистина е "елегантно разрешение" на проблемът с делимостта на пространството. И напълно те разбрах защо ми го подсказваш! (Просто, когато сме изправени пред фактът, че "се придвижваме" към все по ситни мащаби на изследването на света, частицата е в няколко математически дефируеми състояния едновременно и не се налага да се търси повече точност в определянето на местоположението в пространството след 1Т. Хайзенберг си е дал отношението на неопределеност като ограничение и толкова, също така си въвеждаме и ограничението "суперпозиция" и толкова. По-важното е наличното, а не "крайните граници", и след като поведението на квантова система, след приемането на ограничения, се подчинява на статистически закони, съответно можем спокойно да прогнозираме точно резултатите за поведението на системата и това да носи практически ползи. ) Ама така "отиваме" в уклона на полевата форма на материята като "основа". Както намекна по-преди - КМ изисква дискретизиация на енергията, а пък самата същност на енергийните взаимодействия е с вълнова природа. А пък вълната е "смущение" в полето. ( та и отиваме в Стандартния модел и "всяка частица с нейно поле") . Та тука ми е връзката с предният ми въпрос за това, че кривината на пространство-времето би следвало да променя и характеристиките на скаларните полета на частиците. Оценявам забележката ти , защото е във връзка с това, че И това, коетоми изниква като въпрос вече, се свежда до следното: До каква степен бих могъл да направя аналогия между Хамилтония (че Лагранжианът е по-сложен за мен оператор) и матричният тензор? Не дават ли и двете резултатна от кривината на пространство-времето? В смислъл, че ми се чини, че Хамилтоният би трябвало "да обира" проблемите с трансформирането в нелинейни на линейните уравнения, даващи различните "пътеки" в "интеграла на пътя"....

Т.е. от сумата от възможни местоположения в пространството(, които се определят всяко с линейно уравнение) дава "облак" от възможности. Този "облак" също е решение на задачката за определянето на местоположението. Обаче, конкретна частица след период делта t =1, ще е в конкретна точка. Това, че за този времеви период t(0,1) възможните изчислими класически траектории, по които ще се придвижи частицата до местоположението й са безкрайно много, не означава, че през това време има безкраен брой "клонинги". Съответно твърдението, че "Квантова суперпозиция е фундаментален принцип на квантовата механика, според който частица, например електрон, съществува в няколко теоретично възможни състояния едновременно;" е математическа реалност, но физическата интерпретация, че реално съществуват в няколко състояния, а не само теоретично, е спекулация, според мен де. Верно, че когнитивният ми биас е оформен от тенденциозната ми пристрастност да си обяснявам, да определям с уклон към корпускулярния аспект на природа на частиците, но вълновият йм аспект, според мен, се проявява единствено в груповото им взаимодействие със средата. Но пък, аргументът ми в тази ми позиция е свързан с това, че едновременното съществуване в няколко(а не едно) състояние определя наличие на енергия и извън наблюдаемата ни физически вселена (бел. нямам предвид извън "дистанцията на Хъбъл", ами в установенната ни физически част от реалността). И според мен, това определя проблема със съвместяването на ТО и КМ. Най-малкото дава две възможни състояния на Вселената - едното е наблюдаемата ни физически, другото е антиподното огледално състояние, в което резултатът от наличната енергия в движението на материята е представен от същото (с равна енергия) състояние на Вселена от антиматерия(или поне в реципрочни количества материя-антиматерия). И това само ако "няколкото състояния" са две! Какво мислиш по въпроса?

КМ изисква дискретизация (кванти) само по отношение на полета. Но в сегашните концепции гравитацията не е поле, а само фона на който се развива действието. Затова "гравитон" не е задължително необходима частица в съвременните теории. Това има смисъл на "квант геометрия", което пък няма много смисъл, поне засега. "Фонът-гравитация" е щото залагаме чрез ОТО на кривина на прстранство-времето и от тука иде рамката за евентуалния "гравитон" като "квант геометрия", нали? А и след като гравитацията е ефект от движение по изкривена геодезична на обект в пространство-времето, то тази кривина би следвало да влияе и на параметрите на полетата. В този контекст ми е въпросът. Как ТО "се чупи" в сферата на големите енергии? На какво се дължи това, че при микромащабите КМ е доста по-точна? (извинявам се за мързела, ама до момента не съм го обмислял!)

Няма не искам, няма недей.... Колкото и поп-фолк да звучи, си е производно на детерминизма. И няма място за "свободна воля"... или въвеждане на "гравитони" ... Щом ТО е ъпгрейд на класическата физика, то няма "гравитони", а движение на обект по изкривена геодезична. За "гравитони" може да се спекулира само в контекста на КМ. (Според мен, де...)

И още една критична бележка: Преди да дадеш оценка "отричам" се опитай да разбереш по-пълно какво съм написал. Нарочно ти дадох пълния вид на матричния тензор, защото това са си 16 елемента. С тези 16 елемента се постига пълно математическо описание на кривината на пространство-времето при наличие на масивен обект. Отбелязал си, че СТО работи в плоско 4мерно матем. простнаство, а ОТО в изкривено. Но СТО е частен случай на ОТО. "Общата" за това е "обща", защото обхваща описания на всякакви ситуации в четиримерното пространство-време. И такива, в които ИОС е с масивен обект(метричният тензор дава различни отношения между елементите в матрицата от тези в ситуация, описана с евклидова геометрия). Също и ситуации на описание на неинерциалното движение на обект. П. п. Сещам се и за още една бележка: Поне в ТО обектите "не искат" да се ускоряват. Тяхното движение е детерминистично, т.е. тяхното поведение се подчинява на закони. Ако има налична енергия и определена посока на разпределянето й (демек импулс на обекта), то той ще се движи в определа посока докато не изразходва превърната във вътрешна приходяща външна енергия. Ако обектът формира отворена система, то движението, конкретно посоката и големината на собствената му скорост ще са производни на притока от външна енергия към самия обект от средата. (Докато в КМ нещата са с пробаблистична природа, но в някакви изчисляеми статистически рамки)

А пък точно защото разбирам за какво пишеш, и тъй като това ми разбиране е следствие на това, че и аз съм циклил по тези казуси, ти предложих да преместиш дискусията в свободния раздел. Там и аз бих си позволил свободата да си споделям научно фантастичните идеи за разкази, но не и в този раздел. Отделно пък ти предлагам да препрочетеш 4та стр. На темата, защото в 4пространствените матем. модели, в които времето е по четвъртата координатна ос има една тънкост. Триизмерното физическо пространство е "слайс"(отрез) от 4мерното множество от точки. В случая с модела на пространството на Минковски(прекрасно описващо "пространство-времето", Континуума) в това множество от точки, всяка точка е събитие.(а пък отстоянията едно от друго между събитията създава идеалната представа за 4мерно пространство. Да, но това е идеална представа. Всъщност ние не виждаме извън слайса. А пък точно "слайса" или това,което виждаме във 3мерното физическо пространство, разгледано от перспективата на статична гледна в пространство-времето е огънато като издаден купол(и за това е отрицателната стойност за ct в метриката на пространството на Минковски, чиято сигнатура е -,+,+,+). Защото колкото по-далечен обект наблюдаваме, толкова по-назад във вревето се е случило събитието, в което състоянието на обекта е такова, каквото го наблюдаваме в настоящия за нашата ОС момент. А и също така, разгледано като контекст, като среда в която ще се смята примерно полета на ракета до Луната, при сметките чрез ТО ще се изчисли по точно в коя точка в пространството след определено време ще достигне ракетата, отколкото по правилата на класическата физика. Макар и малки да са разликите за малки разстояния, такива има. И за по-големи разстояния в пространството тези разлики се натрупват и крайният резултат като разминаване е голям. (едно е да кацне ракетата на равен терен, друго е на склона на кратер, нали?)

Странното е, че тепърва ти се "разчупва черупката" и стигаш до неща, които са ти споделяни(дори в тази тема), но си пропуснал да отбележиш като "полезна информация". Аз самият съм споделял как в СТО се преминава от (3-пространственият + 1време) модел на класическата физика към 4-мерният модел на пространство-време. Просто времето за случването на даден процес(явление, множество от събития) се умножава по с. Така дименсията по времевата координатна ос(измерение) става в метри и се получава моделът на 4измерно математическо пространство?!? Също така поне 5 пъти в различни теми съм си изказвал мнението, че не е важно кое е по- , а защо четиримерен модел за описване (СТО и ОТО) дава по-точни описания на реалността от 3+1 модела на нютоновата(класическата) физика. Така че изобщо няма какво "да се изкушаваш да подозираш", а да си припомниш, че много добре разбирам какво имаш предвид. И да осъзнаеш, че манията ти за преследване е продукт на изкривена рационализация. Критикувам и съм критикувал подхода ти, което се е изразявало в отричане на позициите ти. И не само аз! И дори ти препоръчвам пак да прегледаш 4та стр. на темата и да прочетеш отново постовете на Скенер, в които ти обяснява за симетриите и теоремата на Ньотер!!!

Ами нормално! Защото тази хипотеза, за да може да обедини ТО и КМ изисква тези "червееви дупки", свързаността между сдвоени частици да е и в пространството и във времето, но се разглежда от КМ-"перспектива". Т.е. в ОС на двете частици, в която споделят общо време. Отделно пък правят аналогия между сдвоени черни дупки, но във времето. ... и се получава, че за да може да има унифициране, "теория за всичко", е нужно всяка елементарна частица, която съществува спрямо нашия "времеви поток от събития", да е "сдвоена" с нея си в предходен и бъдещ в нашата ОС моменти. (или иначе казано - защитават тезата на етернализма) В смисъл, че на въпросът "каква част...", би следвало да отговорят с "Всички!". Ама не смеят, май?!? (щото това би довело да твърдението, че минало и бъдеще съществуват едновременно с настоящето, каквато е тезата на етернализма, към която (до известна степен!!!) спада и постановката за статична вселена от събития на ТО)

Ако ти се цикли толкова, ето разгледай различни пространствени слайсове във времето, изобразяващи растежа на дърво. Спокойно можеш да видиш фракталната структура на растежа на формата - просто разположи тези слайсове по времева ос, хронологично. Е те тази посока по оста на времето, в която разположиш хронологично слайсовете ти е посоката на "стрелата на времето". И тази "посока" е една и съща в ОС на всички нас, хората(както и за всички макрообекти, които се движат с ниски скорости). Но не е такава за всички елементарни частици и за това не е адекватно да ползваш похвати за моделиране от КМ на макрониво... ...все пак не си Ленард Съскинд и концепцията му "ERP=ER"...

- Чувате ли гласове? - (кажи му "Не") Не, докторе!

За същото. Сега остава пак да се извадят сметки за 4Д-координатите в "стационарната", да се съпоставят с "подвижната", а пък от подвижната сметките да се съпоставят със "стационарната" и да се повтори циклажа на Ники с прътовете, дълги 4св.г., от темата за "парадоксът на близнака" и асиметричността на задачата...

Ако говорехме просто за две ОС в обичаен времеви момент - това са просто галилеевите трансформации. При тях не ти трябва матрица с десет елемента, а такава само с шест елемента - три пространствени и три ъгъла. Написах ти, че ако ъглите пси и тета не се различават - значи математическото пространство за описание е с евклидова геометрия. От това следва, че лоренцовите трансформации се свеждат до галилееви?!? (ако не си се сетил за това - запомни го! ...също и че при ниски скорости, преобразованията чрез лоренцови не се различават от такива чрез галилеевите) Матрица с 16 елемента ти трябва, за да може да се зададе евентуална кривина на пространство-времето, която ще се изрази в разликите между произведенията на съставящите вектора в различните точки, отстоящи на 4Д разстояние от 1L в четимерното пространство. (или както пишеш "огъване") Всъщност матричният тензор е описание на 4мерно скаларно поле. За това и понякога го приемат за изражение на гравитационния потенциал. Въпросът е, че пространство-времето е производно на постулата c=const. във всяка ИОС. Това определя и специфичността на 4мерното математическо пространство, което ще се ползва за описание на физически процеси. А това специфично матем.пространство(manifold) е пространството на Минковски. Съответно ти отново почваш да достигаш до "ядрото на циклажите" за геометричните особености на пространство-времето, изразени от матем.модел на пространство, който е описал Минковски. От сума време се въртиш около това "ядро" и потъваш в детайли. И ще продължаваш, защото не отчиташ това, което ти написах още преди месеци - че с Ники сте се идентифицирали като "ездачи на светлината".... Той си сменя ИОС със мигновенна скорост, както му скимне, и се "изгубва" в различните координатни стойности, а ти разглеждаш имагинерна постановка през призмата на ОС на фотон....

Набуфкал си се със супеструнна емулсия! Приложените ти графики изобразяват математическо пространство. ("Пси"-то) и ("тета"-та) са ъгли на отклонение между координатните оси на две ОС в един и същ времеви момент, но в различни точки в това пространство. Ако няма разлика между ъглите и , то пространството е евклидово. При пространството на Минковски имаш нещо специфично. Свързано е точно с "пространство-времевия интервал" между две събития, квадратът на който го имаш изписан на графиката. Специфичното е, че независимо от каква ИОС се разглежда дадено множество от събития, квадратът на този интервал е инвариантен, не се променя. Та диаграмата на Минковски е сряз от пространството на Минковски. Съответно няма как при изобразяване в 2Д да нямаш "орязване на детайли" от оригинала в 4Д. И е съвсем нормално да стана въпрос за различни четири-пространствени взаимоотношения, защото самото пространство, в което се разглежда е четиримерно. Това, че се използват в КМ не значи, че аз не мога да ги прилагам на макрониво. Ами не можеш, ако спазваш някакви критерии! И това съм ти го писал още преди година - че екстраполираш неоснователно методика от КМ към макрокосмически мащаби. А тъй като знам каква си емоционална бомба със закъснител, ще ти добавя, че неоснователното екстраполиране е позволено за теб! И също, че не те "гоня физически" от форума, а това са си твои неетични интерпретации!

Успех в изправянето на модулите!

Не разбираш ясно за какво става въпрос... При "първият вариант" се разглежда поведение на елементарна частица в нейната си ОС. В завъртяното в кръг четвърто измерение са циклите за делта t, за които ел.частицата се проявява в даден 3Д периметър. За този подход на описване се използва Хилбертово пространство. При "Другият(втория) вариант" това явление е разположено вече по оста на времето в четиримерно математическо пространство. Т.е. вече имаш "стрела на времето" с някаква посока от минало към бъдещо събитие спрямо изследователя. (от скицата на Римановата повърхност лесно се вижда как описаното поведение на частица в кръговото Хилбертово пространство се разтегля по оста на времето) И двата варианта се използват в КМ, а ти можеш да си смяташ че "не разглеждаш нищо квантово"...

Ползвай го за отделни етапи на раздробената задача... ти си архитекта, все пак!?

Те за фотоните и глуоните ще са математически плоски, там няма голяма интрига. Ненулева маса в нулев обем. Обаче за някой граничен космически кораб със скорост 0.99...95c физиката ще е интересна. Ето едно примерно:

С 9/девет/ броя постове на една страница, изказването ти е направо гротескно! Великана на спама дава оценки за "спам"?!? Шматка! Без клоуни няма как да мине... Напанагон на спаменето ти и безсилието да вденеш, хората са написали за какво се използва и в уикито, даже! By grouping γ with v in the expression for relativistic momentum p, proper velocity also extends the Newtonian form of momentum as mass times velocity to high speeds without a need for relativistic mass.[8] Не е трудно да се сетиш, че се ползва в изчисленията на енергиите на частиците при ускорителите на елем.частици. Избягват се етапите на смятането през релативистката маса, глупендър! Гуруто ти написа, че "тази скорост е физически безсмислена" и ти запомни "безсмислена", нали великане?!?? Шматка! Без клоуни няма как да мине...

Те тука съм доста бос и имам един въпрос, свързан с една статия - https://physicsessays.org/browse-journal-2/product/700-1-p-t-pappas-tim-vaughan-forces-on-a-stigma-antenna.html. Този Папас и Вон пишат, че не са наблюдавали възникваща релативистка сила на Лоренц при радиоантените им. Възможно ли е да не са направили измерванията като света?

А ако "подвижният прът" не е "разположен" в пространството 3Д-обект прът, ами е диск, който е проекция на "4Д прът" и се върти със светлинна скорост? Може ли да се стигне до "цилиндър на Типлер"?! Или пък евентуално, ако завъртим такъв диск от суперпроводник - да се получи антигравитационна сила с повдигащ ефект? (примерно каквото твърди Подклетнов, че е изобретил - https://medium.com/predict/eugene-podkletnovs-new-gravity-modification-experimental-video-b7813b04c6f8)

Е, и ти сега! Подскажи му, че не смята елипса в комплексната равнина хt, де.....