Borova gora

Това е точно в целта Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд: "Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем." Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...

Тук с всичко съм съгласна, просто моето схващане бе, че списъкът на Хамди паша е строго класифицирана информация в Отоманската империя, добре пазена, което вероятно е било така, като до нас достига повече от 100 години по-късно т.е. не е изглеждал като излишна хартия за претопяване, както е било когато през 1931 г. Турция изпраща в България един вагон с отпадъчна хартия и вътре са документите от процеса срещу Левски. Говорим за писма от и за Великия везир т.е. не би трябвало да се предполага, че този списък би станал достояние на някой обикновен човек не само в Ловеч, но където й да било, на който името на Механджията да му "боде" очите. По тази пътека за мен не е било необходимо да вписват име на "къртица", макар да звучи като възможност, може и турската полиция принципно да е имала такава практика. В един такъв списък съставен до най-високопоставения е също е логично да бъдат посочени лидерите, останалите са в списъка "и други". Но пък това прави ситуацията странна с двамата подпредседатели, Пъшков и Хаджипавлов. Техните имена липсват, а те са пряко под председателя, те не са редови. Пъшков обаче после е арестуван и осъден. Хаджипавлов - не. Така и аз се сдобих с кратък списък на възможните предатели - Иван Драсов /драсналият извън българско, известно е как, както и, че е скрил от всичките си приятели там истинската причина за заминаването и т.н./, Цвятко Хаджипавлов - отговарял е за доставката на оръжие, познавал е всички в Ловеч, познавал е и комитетските хора от околните райони, изпращал им е револверите т.е. за него комитетската мрежа е била ясна, а нито веднъж не е преследван, арестуван, Христо Цонев - Латинеца /защото поне на два пъти майсторски се измъква и си покрива следите или съвсем удобно му ги покриват макар принципно да е в списъка, вчера писах защо не съм сигурна в този критерий, може да е вписан точно за да го прикрият по-добре, да изглежда точно толкова заподозрян, колкото и другите. При него почти не е ясно ако много не се задълбочим в документите, че е участвал в обира на къщата на Денчо Халача, какво е правил там докато Левски се е борил със Стойчо Гиргинов, защо Вутьо от Ведраре него не го издава или го издава, но това е "заметено под черджето" и т.н. и т.н., познава добре комитетските хора, даже в ханчето ги посреща, но за Къкрина сме писали много, от обсадата се като призрак и прочие/. Нищо, че името му е в списъка, . Моят списък не е окончателен и за никого от тях не твърдя, че е най-първия издайник, но намирам смисъл в съмненията във всеки от тях, затова детайлите и уточненията тук са ми ценни Относно Али Саиб - чела съм и винаги първата ми мисъл е била, че това е било необикновена чест за усилията на Апостола, създал организация, стряскаща дори най-високопоставените военни в държавата... Левски наистина много си е вярвал, на своите възможности, физически за обиколките, душевни да издържи лишенията, личностните качества да повлияе на другите, също вярвал е наистина дълбоко и в подкрепата на хората в българско, за да събори Империята...

Не ми е ясно защо Добри Механдията е даден като комитетски член на Хамди паша. Кой би се скрил зад името му, при условие че Добри Механджията не е познавал добре комитетските хора в Ловеч и района, за да ги издаде поименно в списъка и да посочи лидерите между тях. Всички членове на комитета са знаели, че той никога не е бил с тях на събрания и т.н., не биха приели сериозно такава версия. Издайникът е добре познаващ вътрешната мрежа, но защо е станал предател и защо е посочил и него? Всъщност дори да бе посочил името на Койнов, не на Механджията, пак би било странно, Койнов не е бил в ръководството, а властта се е интересувала най-много от организаторите, ръководителите и логично, те са поименно в списъка, "и други" са обикновените членове.

Ако може да добавя към подчертаните името на - Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, който унищожава тефтера на Поп Кръстьо, изпратен до в. Марица по заповед на Марин Поплуканов. Арестуване, присъда, Дирабекир - не. Допускам, че ще изглежда моя грешка, но все пак да напиша предположението си, това че някой е в списъка, не означава, че не е бил доносника. Списъкът е до Великия Везир, едва ли някой би си позволил до него половинчата информация, би му дал пълната, защото би имало последствия ако след това и други данни излезнат до везира. Поразпитах, дори в днешното време полицията работи по този начин, това, че някой член на някоя банда е издал участниците й, не го слага автоматично извън нейните членове. Когато се докладва на висшестоящите, докладва се цялата вътрешна информация, пълния списък и не следва да бъде пропуснато името му след като е бил част от бандата за период от време, остава си в протоколите, в досието, в архива... Защо някой би го спестил на шефа си като знае, че това би имало сериозна цена при определени бъдещи обстоятелства? В случая със списъкът на Хамди Паша, не твърдя, че информатора е задължително в него, а че е вероятно името му да е там. Друга работа е, че след това Пашата му е сложил "чадър" да мине "между капките", погрижил се е да не бъде осъден, би трябвало дори добре да го е възнаградил. Добре Механджията... с какъв умисъл информаторът би го включил в списъка?

Едната без другата не може, ако можеше, резултатът щеше да е Димитър Общи, Анастас Попхинов и още някои други. Но пак ще кажа, аз съм ок, че всеки си има своето виждане, само добавих още един документ към причините за моето.

Програма на Българския революционен централен комитет 1. Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие. Моралната страна аз винаги я разбирам по един начин , а той я е поставил на първо място...

Той е искал да "буди народа", да цитирам поп Кръстьо в черновата му до в.Марица, това е била първата му и останала като приоритетна цел. В това е успял, хората, с които е работил, които е събудил за народната работа са останали верни на целта му - свободата и са участвали, а много и са загинали през Освобождението. Но да, всеки има право на своето мнение...

Този документ дава отговор и на Resavsky: On 22.01.2025 г. at 21:24, resavsky said: То всъщност организация вече няма.Структурите и рухват като картонена кула.

За Симидов мога да допълня с линк: https://kultura.bg/web/бележки-за-дякона-васил-левски/

Значи Христо Халачето, Караминков или Бунито може да са доставяли писмата в Ловеч на Цвятко Хаджипавлов... Или е имало и друг там, който му е помагал за пощата, за Генчо Лисицата се твърди, че последното възложено му е предал на Величка... Излиза, че председател може и да не са избрали, но подпредседател на мястото на Пъшков - да. Защо мисля, че не са избрали председател - под факсимилето има пояснение, че Цвятко е този, който е продължил да получава пари от комитетите, не друг, той е продължил и да доставя оръжие, макар че е било в пъти по-опасно... Защо Левски му е нямал доверие, защо се доверил на Никола Сирков, чиято къща е била обискирана и под наблюдение? ... Написах го с молба да не ме замеряте с камъни преди няколко дни, все си мисля, че и онова писмо от 07-ми октомври е писано от него или някой друг от членовете, не от Марин или поп Кръстьо. Бележката под факсимилето потвърждава, че за някого комитета е трябвало да продължи да функционира. Цвятко е този, който се е нагърбил с всичко, писма, пари, оръжие и това съвпада с думите в писмото "всичко на мене облегнало" т.е. той е бил и за председател, и за подпредседател: "...освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя." Цвятко Хаджипавлов не е бил от страхливите, допускам да се е опитвал да възроди дейността напълно, на практика успява да направи това месеци по-късно и да стане председател. На този ранен етап обаче тези, които разказват спомени не го споменават, жалко.

На мен за известен период Попхинов ми бе фаворит за доносник на имената в доклада на Хамди паша. Не го твърдя, разбира се, но съм обмисляла, че е имал мотив, знанията, бил е куриер на Левски, познавал е Ловчанлии, знаел е кой кой е, знаел е дори че Иван Драсов е заминал и няма смисъл да го съобщава на властта, трето имал е качествата на изменник за измяна - предава дори собствения си брат пред Извънредната комисия, плаче и обвинява всички и всеки за собствените си решения и участие в организацията... Но пък защо турската полиция ще арестува след обира своя доносник? За очните срещи на Избирателната комисия с цел да накара другите да говорят? Някак арестът и присъдата не пасват на моето съмнение, че може да е той най-първия издайник от всички...

Благодаря, този текст го помня, просто за момент помислих, че има още нещо и ще науча от кого са взели писмата да направят препис. Все се питам дали куриера е разбрал, че са взети и отваряни или са го направили това съвсем тайно и от него, по "подходящ начин". За съжаление списъкът със заподозрените хич не е малък по двата канала и ако не се появи още някой малък детайл ще е много трудно да стесним кръга до един. Още нещо, тук има и един Зия бей, чието българско име никой не написал, той издал всички, но пък аз по друг начин прочетох новите документи, стори ми се, че e назначен по необходимост след първоначалните разкрития, а не че те започват от него съгласно следната статия, не съм сигурна доколко да й вярвам: https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-ti-li-si-dzhingibi.html Мислех и за четирите смъртни присъди, планувани, после официализирани до две съгласно последните преведени документи след 2020г. Ако научим кои са били другите двама под въпрос, дали не са от Ловеч или един от Ловеч и един от Плевен, това може да ни доближи още повече до предателство истинно или от страх и вероятните сделки с властта /възможност, защото на членовете на Извънредната комисия са дадени указания да не се шуми пред външните сили, да бъдат наказани само водачите, а Марин е бил водач, не обикновен комита. В някакъв смисъл за властта той е бил първия или втория след Левски-зависи къде слагат Общия, защото е бил председател на комитета в столицата на Привременното правителство, най-много заплахи и предложения за сътрудничество с държавата трябва да е получил той, а в спомените си Пъшков, заместник-председателя, отбелязва, че не са измъчвани нито веднъж/. След залавянето на Левски, баш комитата, присъдата му, втората след тази на Общия, е била достатъчна за целта - да сплашат и да няма необходимост от повече смъртни присъди вкл. от първоначално предвидените четири, но за кои от арестуваните все пак са били предвидени, кои са смятани за четиримата най-важни, водачите според властта?

Не Величка е взела комитетските пари, Марин е писал на Левски, че ги е употребил за "лични нужди", а пък това се е наричало предателство и по Устав се е наказвало със смърт, тук няколко участници бяха публикували Устава, но не се сещам в момента на коя страница е... Левски го напомня в последното си писмо до членовете на комитета, а също и за тези пари, сериозна сума, плюс за документи влиза в Ловеч с пълното съзнание, че в този град има капан за него, не би го направил, ако Марин бе постъпвал съгласно правилата на организацията. Също не Величка, а Марин казал на членовете да изхвърлят ценната документация в "заодът" още след първите арести и т.н. и т.н. За Величка в тази тема също подробно е писано, дори аз научих някои неща, а уж знаех почти всичко известно

По въпросът за предателството, неведнъж съм писала по различни начини, последно до Вас: "Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка." Отново, за мен първият от предателите е този, който издава Ловешките членове на властта след убийството на Стойчо Гиргинов и имената им влизат в доклада на Хамди паша. Как и защо става това ако някой има теория, ще съм радвам тук да я сподели. Тези, които внедряват Общия вътре в организацията, докато те си седят спокойно в чужбина, също не са от невинните, колкото и да ни се иска да са част от героите ни от онези времена. /Само да добавя, между тях слагам и цитираният по-горе Тодор Ковачов - Ходжата, той е от Свищов, участвал е с Левски в легията през 1862г., а след Освобождението отказва да говори категорично за миналото, спомени не оставя, самоубива се през 1884г./ Стигаме и до Пъшков и Поплуканов, които са само част от веригата, но по-скоро следва да казваме Поплуканови, защото членовете на семейството му участват в организацията, после след арестуването на Марин играят активна роля в последвалите събития. Пак ще напиша, при Марин и Димитър Пъшков истински разпити в конака няма, те са гости на каймакамина 12 дни... Поп Кръстьо например никога не му е бил гост, съгласно неговия Требник "със зверски начин да го принуждават да обади всичко." А в София Димитър и Марин следват линията на поведение, за която вероятно са се договорили с каймакамина, в Диарбекир дори отварят бизнес, има писмо на Атастас Попхинов до брат му Данаил Попов по въпроса. Доказано е и, че след Освобождението Марин нарежда на Стоян Куювджиев да следи кореспонденцията на поп Кръстьо и да изгори неговия тефтер, изпратен до в. Марица. Там има данни и за едни пари, които както и да четем кореспонденцията на Левски, все опира до Марин, че не ги е отчел като председател на Ловешкия комитет, но в тази тема това вече многократно е дискутирано, няма нужда от моите думи в случая, самата тема е много хубава, съдържа много материал, много препратки към извори, е, критично трябва да бъде четен всеки от тях, но си заслужава И накрая, в документите от Извънредната комисия такива данни, оставени от каймакамина или шефа му във В. Търново няма как да има, а за съжаление архива на Ловешкия конак е изгорял в битките по време на Освобождението, не очаквам да научим наистина за черно-бяла вина или невинност на Поплуканови, Пъшков и сие, но това не пречи да търсим информация, да сглобяваме детайлите, логични, смислени хора сме все пак, да наредим пъзела и т.н. За мен този процес не е приключил, затова и не пиша виновен-невинен, предател или не за когото и да било, дори мразя този момент след като някога учих за "предателството" на поп Кръстьо, а пък днес имам причини да го пиша в кавички, а и все още ми е интересно да зная още и още...

Дали знаем името на търновския куриер?

Отговорът ми бе на: п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова. Относно предателство, това вече е друга тема, там субективно мнение кое прави чест и кое не, не важи. Там е друга дискусията...

С това не съм съгласна, има много материали по въпроса колко е странно, че Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 12 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, въпреки че са били поискани незабавно от Извънредната комисия. С друг никой не е постъпвано по този начин, а на сестра му Величка Хашнова е осигурено тескере до София и възможност да влезе в затвора там, за да се срещне с брат си, привилегия недадена на друг. Прилича на сделка, точно обратното на героизъм, а после в Диарбекир с Пъшков са били като на почивна станция, дали са издали непротоколирано, неофициално, кого и защо, те са си знаели... В цялата тема тук има много написано по този въпрос, но ето още за Марин не само преди, но и след Освобождението: https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка.

Знам темата, но тя е за 17 век, а в нашата тема пишем за 19 век, когато Османската Империя запада, има сериозни външни дългове, Гърция се е освободила, в Румъния през 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и т.н. и т.н. Като капак Империята не желае да се реформира отвътре въпреки, че прави няколко опита на хартия. Има причини Левски да пише: "Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република."

Има много материали за Васил Козлев, убийството му от Лясковския комитет. Прочети как той е събирал данък от името на Империята и много преди да бъде "осъден" от комитета вече е смятан за враг от съселяните си.

Левски пред Извънредната комисия: "Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия." "Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшурджиите – петнадесет, десетте овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления."

Да, ограбилите пощата са заловени по-най-глупавия начин, като тогава и след това се държат като хора, които никога не са чували думите "мълчанието е злато", "тайна", "конспиративност" и т.н. Но написах само "което води до тактиката за насилствено вземане на пари от богатите българи.", защото в "бастисването на пощата" Левски не носи отговорност за решението и не участва, а всъщност е ясно, че и това е била грешна акция с неподходящите хора в лошо време, водени от фалшив лидер.

Великите сили затрудняват работата му чрез своите хора "на терен" и също не правят опити да бъде спасен, защото той не е поел ангажимент за сътрудничество с никоя от тях, поради липса на доверие в тях и други обстоятелства. Но те не са били определящи за предателството, залавянето, присъдата му. За съжаление той, който винаги е разчитал народът да бъде събуден отвътре и сам да си помогне, получава удар от своите хора, включително под свои разбирам и тези във Влашко като Каравелов, и тези в българско. Обстановката по принцип е била такава, че много тънки сметки са се правили от външните сили, включително за федерация, за дуална монархия и .т.н., които Априлското въстание тотално обърква, а после и последвалата война. Истината обаче е, че народът не е бил готов, Левски е бил твърде сам и с много малко време да развие напълно своята дейност, Общия не е материал за революционер, който да го подпомогне, точно обратното, а събитията, очакванията за война са назрявали, което води до тактиката за насилствено вземане на пари от богатите българи. Това настройва и отвътре и отвън на организацията някои членове на организацията и други фактори срещу него и оттам започват причините за обесването му. Другият фактор, много от българите извън българско са нямали реална представа как се случват нещата и какви са нагласите на хората вътре в Империята. Каравелов дори е давал зор Левски да обяви въстание след "Орханийската работа" без да се интересува до какви жертви от българското население би довел такъв акт, абсолютно безотговорно и глупаво. Само Левски, който е познавал и анализирал вероятно всекидневно работата си "на терен" е останал реалист.

Аз също много се ровя и искам да се доближа до името на този, който най-пръв ги предава и става причина за списъка, изготвен от полицията с имената на членовете от комитета в Ловеч, както и да се заинтересува толкова от Левски и да дебне, че се добира до двете писма на Каравелов до него... Самият куриер бих искала също да зная кой е, писмата са взети от ръцете му, а той не е дал сигнал на Левски по някакъв начин, че всичко е компрометирано, например да му изпрати устно съобщение по друг човек: "„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ [Нови документи за издирването и…, 2020, с. 24–25]. Първото предателство е след убийството на Стойчо Гиргинов, Орханийската работа е по-късно. Оттам-нататък наистина е въпрос на време още някой да го предаде някъде, от страх или по причина предателство истинно, или за награда...

Само така е изглеждало, ударът е бил тежък, но в самия Ловеч Цвятко Хаджипавлов възстановява комитета след месеци и се бият геройски за отбраната на града през 1877г. В много други места в българско също, а да не споменавам, че не друг, Стефан Стамболов е бил приет в комитет от Левски лично и е положил клетва пред него, за Христо Ботев е бил повече от краткотрайно поетично вдъхновение... Там е работата, че не е бил забравен изобщо, без интернет и тв е бил невероятно популярен когато е настъпил часът следовниците му да обръщат времето... И историята.

Винаги ще има повече от едно мнение когато източниците не са единодушни в спомените си, Каравелов и Тулешков не са ми меродавни и не могат да са, а Христо Иванов никога не е писал, че е присъствал на събрание лично на което Ловчанлии уж избрали поп Кръсьо, това го е чул по-късно и е важно от кого. Всъщност по-вярното е, че всички са се били изпокрили от страх и никакво събрание не е правено да продължат дейността под ръководството на поп Кръстьо: Пъшков заявява категорично на Бурски: “Поп Кръстю не е бил никога председател. А такъв е бил само Марин Луканов, който е получавал от други комитети пари. Поп Кръстю е бил само член на привременното правителство и касиер на местния комитет” (Бурски, цит. кн., стр.14). Това потвърждават и братята на Марин Луканов – Тодор и Христо (“Последните дни на Васил Левски”, стр.344). Този детайл не променя по същество личната легенда на Васил Левски. На част от пишещите тук ни бе интересно кой е автор на колоритното писмо, доста смело в онези времена, от 7-ми октомври, затова обменяхме информация. Иначе аз тук участвам в дискусии, не в спорове, затова никого не убеждавам в нищо. Оставям всеки да си решава за себе си.