Borova gora

В писмо до Данаил Попов от 18 януари 1873 г. Иван Драсов пише: "Въстание, брате, въстание, то само ще ни спаси!... Аз мисля, че и Лъвский е на това мнение, като гледа, че по-добрите юнаци, с които мислеше да работи, както трябва, са изловени." Това е съвсем Каравеловски и Тодор Пеевски подход, със сигурност е бил в Букурещ, много удобно, интелигентно и оправно оръдие на безумните идеи на пантофените вождове на БРЦК. Никаква мисъл за народа, за жертвите, въстание та въстание... Още нещо открих, през 1876 г. Иван Драсов изобщо не отива на място да работи за въстание, тръгва Христо Ботев на бой, а Драсов остава на топло и завет като става един от основателите и съредакторите, заедно с Тодор Пеев и Светослав Миларов, на издавания вестник "Възраждане". Много забележителна компания имал за вестника, много подходяща... Денис Иванов твърди, че Ив. Драсов пътувал до Белград в края на м. януари 1873 г.,чиято цел била среща с намиращия се там Любен Каравелов да научи какво точно се е случило с В. Левски. Той е отбелязал и нещо изключително като дори не е осъзнал какво е открил: "Според наличните сведения по време на октомврийската си обиколка Драсов и Славков са преследвали осъществяването и на още две цели – опровергаване на отправяните към БРК обвинения във финансови злоупотреби и обявяването на П. Хитов за основен виновник за „заарското приключение“. Предлага се хипотезата, че обвиненията към войводата Хитов били част от възприетата от двамата делегати на БРК стратегия за изчистване името на Букурещкия комитет и спечелване на подкрепа за новите му планове.Останалите изводи и заключения по посочения въпрос гласят –1)обиколката на Ив. Драсов и Н. Славков започнала на 14 и продължила до 27 октомври 1875 г.; 2) планът им предвиждал да се срещнат с представителите на петнадесет от емигрантските комитети, но в крайна сметка те успели да посетят само седем или осем от средищата на българската емиграция в Румъния; 3) целите, преследвани от Ив. Драсов и Н. Славков, не били постигнати като причината за това най-вероятно е техният опит за превръщане на авторитетния войвода П. Хитов в изкупителна жертва за провала на опита за въстание в България. Звучи мно-о-о-го познато, преди това Левски, после Хитов, само лидерите са виновни, те да носят вината за групостите на всички... и колко добре е осъзнал медийния успех, да прокламира своята гледна точка, за да остане като истинска. И отново финансови злоупотреби, които да отрича... Нищо ново под слънцето за Драсов. Другото, теоретик като Каравелов, но не и практик, с работа на терен не бил запомнен, точно обратното, покрил се бързо от горещите действия в уютна квартира: "След провала на опита за въстание в България от 16 – 17 септември 1875 г. Ив. Драсов преустановил съвместната си революционна дейност не само с П. Хитов и Хр. Ботев, но също и със Ст. Стамболов и останалите бъдещи организатори на Априлското въстание." Колко изводи можем да направим...

Жажда за власт, видели са, че Апостола е успял да направи сериозна организация, там където никой преди него не е бил успешен и са се полакомили да завземат управлението й. На разпита на 5 януари 1873 г. Левски казва: „Букурещкия комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа” като същевременно Каравелов е дал да се разбере, че приравнява Общия, Кънчев и Фердинанд до Апостола, сякаш всеки можел да върши тази работа и да създава комитети. След това и Атанас Узунов пратил докато стане ясно, че Левски е бил само един. Но преди това що поразии направил... включително през главата на Апостола очевидно поддържал връзки и с ловчанлии и с Общия, и с Тодор Пеев... Накрая той изтъргува архива, съветва обирджиите от Арабаконак да се представят за политически, макар в случая да са били чисти криминални престъпници, за да не му се търси сметка за въпросния архив, сякаш после лесно някой "нов Левски", изразът е негов, че ще има нов Левски. Няма да се учудя, ако Драсов е бил на почит при Каравелов, да се почувства ценен и уважаван, за да изпълнява поръченията му и да бъде омаловажен Апостола. При това положение нищо чудно, че ловчанлии предприели тактика да се отърват от Апостола, който и сметка за изхарчени комитетски пари им държал и да прегърнат Общия, обещал им жълтици от Арабаконак. Накрая и го предават...

Тук са ни важни датите, на 25-ти август Левски не би трябвало да е в Ловеч, напуснал е заради бастисването на къщите още на 16-ти, 17-ти... Някъде го е намерило писмото на Марин: "От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бях излязъл вече оттам и отишъл бях по други страни. Пише ми да не дохождам, като преувеличава придирванията на турците, уж че били търсили у тях и пр., та нямало място де да сляза." т.е. той вече не е в този град. Ние знаем, че убийството на слугата е станало на 14-ти август. Писмото на Левски до Каравелов описващо случката е от 16 септември. "Завчера имаше една тупурдия в един град, в който бях и аз: предирвания, ненадейни претърсвания по къщята. А аз дето бях в къщата, [щом] излязох, претърсиха я на другия ден." - завчера в случая означава цял месец като от завчера до писането на писмото междувременно е получил и писмото на Марин. Това е объркващо. Необходимо е добре да поставим всичко във времето, тогава се вижда, че на 25 август Левски не е бил в Ловеч, а ако е бил нямало е нужда Марин да му пише, че вече нямало място де да слезе в този град. Ако Драсов и Марин са подписали писмо на 25-ти август, тогава то е оставено по-рано в дома на Марин, за да го допишат и изпратят. Но логика съвсем няма ако Драсов е напуснал и Апостола е знаел това... Това писмо до Анастас Попхинов не е писано в Ловеч и някак си, някъде другаде е дописано от Драсов.

За Иванчо Колев, публикувахте писмо от Пъшков до Драсов и мисля, Кольович е той, защото Иван са наричали Драсов, а за Иванчо Колев са ползвали фамилията му: "Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества." Заверата работи дори 25 години по-късно, Марин и той са винаги в един отбор. Лошото е, че за него зная най-малко, а трябва да е заемал видимо място в комитета. Малко факти, работил в печатницата на Каравелов и взел сръбски паспорт. Не знам как Драсов би отишъл сам в конака през главата на Марин, би трябвало да има много сериозен мотив, по-скоро е било общо решение, защото се подкрепят и Величка търчала да казва къде ще бастисват къщите... Най-странно е Левски да иска да напишат нещо за него от Драсов и Марин и те да оставят "чист е". И въпреки това го издават няколко дни по-рано...

12.12.1872 г., Левски: „предателство истинско и предателство без да ще, от страх… ще ви го кажа да го видите кой е“. - аз сега като го чета, струва ми се за един и същи човек се пророкуват две предателства, едното истинно, едното от страх. Ако е знаел за издайничеството през юли-август, това си е било предателство истинно, докато от страх би значело от страх пред бесилката след арестите т.е. пророкува второ предателство да бъде извършено пак от същия човек през декември... Това писмо на Апостола днес ми дава различен материал за размисъл, нищо че съм го чела безброй пъти. Ние с Вас търсихме подписа на Драсов под събранието в Букурещ, самият Марин Поплуканов твърдял пред Парашкев Стоянов, че не помнел дали Драсов е бил, но в протокола го имало. Марин е познавал подписа на приятеля си. Това е другата възможност, Драсов да е научил всичко в Букурещ, ако е бил, дори е нямало нужда Марин да му разказва. Не са млъкнали в Ловеч когато са се събрали да се чудат какво да правят... Така единият от мотивите е вишегласието, ако върхушката е искала да спре въстание и обири с убийства. Но защо би паднал изборът върху Драсов или Колев, или и двамата да отидат в конака? Може би лични качества, Драсов е бил комуникативен, хитър, хладнокръвен, би се измъкнал от всяка ситуация. Той бил изборът и кой да занесе писмото на Левски за убийството на дякон Паисий на Общия, да обърнем внимание и на факта, че гласувал срещу решенията на Левски последната половин година на 1872г. т.е. нямал задръжки да покаже, че е срещу него, с Пъшков заедно настоявали за пълномощно на Общия и одобрили Арабаконак... Левски би следвало и него да е държал отговорен за нередностите в касовата книга, затова че не му доложил за вземането на Марин от комитетските пари. На Марин е казал, той отговорил, че ги ползвал за свои нужди, защо да е спестил мъмренето и на Драсов, че позволил да се взимат и не доложил на Апостола? В отговор Драсов приключил с касиерството, Левски тогава още ги е прикривал, сигурно вярвал, че ще възстановят парите, едва през декември решава, че всички Ловешки дейци трябва да знаят. Ще помисля върху още възможни мотиви. Едно предположение, Яким Шишков е научавал от брат си, Цачо Шишков, чиновник в конака, за предстоящи арести и бастисвания. Той може да е предупредил Поплуканови какво предстояло, та да вземат мерки и скрият всичко, а те Сиркови. По-късно Величка нямала нужда някой да я предупреждава, по време на ареста й завързала специални връзки с конака та и в София на свеждане я пратили. Яким Шишков е бил гарант и на поп Кръстьо, за да го пуснат през ноември 1872г. "Съпругата на Яким Шишков ми съобщи, че когато арестували Димитър Пъшков, мъжът й отишъл в квартирата му, та изгорил някакви скрити книжа." - Той занесъл храна на Левски след залавянето му в Къкрина, гледал е да помогне на всеки комита, нищо че член на комитета не е бил, а по спомените на Пъшков, който му станал съдружник, в неговата градина са правили среща, Общия бил на нея и после издал присъстващите дейци на Комисията...

Сигурна съм, че Драсов е знаел последния даден на властта списък, тайните къщи на Дякона, плюс, не го поканва на изпращането, което прави за заминаването си, другите отиват. Знаел е и за убийствата, нали гласувал, дори за Арабаконак гласувал срещу решението на Левски. Не отива с него и на поредния обир в Ловеч, оставя това на Латинеца, Цачев и т.н. Величка участва от името на фамилията заедно с Христо, за да не заподозре Левски нещо и защото е искала всичко да знае, от първа ръка, да следи. От друга страна, Иванчо Колев е почти непознат за нас, но не и за ловчанлии, непосредствено след Освобождението, Драсов, а след него и той са избирани за кметове на града т.е. бил е популярна личност, с тежест, а не обикновен деец, един от петдесетте. Един от петдесетте се оказва Никола Цвятков, но не и Иванчо Колев. Нещо около него не ни е напълно известно. Защо и двамата, Драсов и Колев да са били в конака е интересно, на практика бягат по едно и също време и вероятно по една и съща причина, като Колев получил и пари, и тескере от полицията... Сиркови знаели всичко, Мария Сиркова като Величка не е пропускала какво се случва и е оставила информация по много интересен начин, според нея всички изведнъж искали да бягат, но накъде и защо, от кого? Това тя не споменава, но ние вече прочетохме документите... Дори и към Букурещ не искали да тръгнат, а натам обикновено бягали комитаджиите. Напук на отъпканите пътеки Драсов избягал в Чехия и изписал дузина писма да разбере кой е предателя на Левски преди да се почувства в безопасност и да отиде във Влашко, където публично се дистанцирал от Каравелов, който всъщност смалил техния комитет от столица на Привременното правителство до съвсем обикновен. Точно Драсов обаче участвал в "натопяването" на поп Кръстьо пред Каравелов, а попа по принцип бил враг само на Поплуканови, но така твърдението изглеждало по-достоверно. Ловешката завера е в стил Сицилианска, ще бъде до живот, такава вярност в бг историята рядко е демонстрирана. Мога да кажа защо не е отишъл Пъшков в конака, разпитван е преди това за убийството на дякон Паисий и се е уплашил, че ще изпати по-дълбоко от другите ако отиде, защото вече бил в полезрението на полицията. Изцяло е скрито участието му в комитета, макар да го играел подпредседател като ходел в дома на Марин да отваря писмата и да научава новините, въпреки че реално избраният подпредседател е бил Цвятко Хаджипавлов. За оръжията, Драсов трябва да е знаел за тях, той е водел кореспонденцията и получавал заявките за оръжие, Марин-парите, а Цвятко ги разпределял. Няма начин Иван да не е бил подробно осведомен за нещо, кореспондирал е с много комитаджии, вероятно не с председателите винаги, а със секретарите, знаел и каналите, и пристанищата, защото за револверите е участвал Христо Поплуканов, за да държи всичко под контрол и в Ловеч върхушката е била напълно осведомена. Нещо от предишна тема, из писмо на Левски: "питаш ме: познаваш ли ме? Как не – и вази с г. Панайота, Райнов, г.Живков, Кършовски, Д. Ценов, Каравелова и пр., и пр.“ - лятото на 1871г. Една година преди финалните събития се вижда, че Апостола поставя Каравелов на последно място по важност от тези, с които работел. От 28.12.1871 г. е и другото писмо: „Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ша та предаде“. Как ли Каравелов в следващите седмици е спечелил отново доверието на Дякона, за да го поведе на каишка към отнемане на собствената му организация? Още нещо ме яде отвътре, ако Тодор Пеев е повикан в конака и му е казано, че е издаден, след което той признал и с тескере и пари право във Влашко, той пък при Крававелов, защо това не се е случило на Гложенеца, защо не е повикан и той? Защото Етрополе е била в обсега на Арабаконашката околия и там са търсели следи, включително комитски? Или друго? Още нещо, след Левски върху Атанас Узунов е продължил Каравелов натиска да му пращат пари, пари, пари, въпреки двете бесилки и Диарбекир, да нарежда, да изисква, сякаш наистина тази организация е негова собственост и сякаш не се научил на нищо, до такава степен изглежда е бил обезценен човешкия живот за него. Узунов с три куршума не успява да убие чорбаджи Ставри. Левски не е бил инициатор на тази тактика, но също не е могъл да удържи на натиска, а случая с Узунов подчертава, че е бил неимоверен и дълго прокарван. Плюс за архива, няма такъв вариант да е приет да бъде съхраняван в сръбското консулство, кой дипломат по принцип лесно приема каквото му подхвърлят и да не са проверили веднага какво са им предали. Такъв случай в дипломацията няма, всичко е подлежи на проверка със самото влизане в дипломатически обект. Добре са се запознали с цялото ВРО в детайли. И са продължили търгуването й... Докато той накрая съвсем безсрамно отива в Сан Стефано в екипа на граф Игнатиев, защо ли е бил толкова важен, че от всички борци за Освобождението той да е поканения? Той, дето и в един бой не бил участвал...

Марин все ми се струва, че е нямал нерви, характер за да го направи, след Освобождението е треперел ако някой му спомене поп Кръстьо или Левски т.е. Поплуканови биха изпратили някой друг с инструкции какво да говори. Някой, който от притеснение праща Христо Големия в Габрово, а вместо Малък Добре посочва Добре Механджията, то и издайник не е било лесна работа. Освен Марин и семейството му, в заверата му са били Пъшков и Драсов, който като човек, въртял всичко в комитета е имал всяка информация. След неговото заминаване, комитетът се разтурил. Освен това предполагам не самостоятелна акция, а вишегласие между тях с главната идея да спрат въстание, което ако получат заповед от Букурещ да избухне, те трябвало да го водят като столица на Апостола, а знаели, че е било обречено на онзи етап. Отделно, Марин със сигурност си е замълчал, но за него е било важно, да се отърве от Дякона заради финансовите задължения. Левски не му прощава, подчертава ги в писмо от 12 декември, така че всички дейци да знаят, че в председателя им има комитетски пари, които употребил за свои нужди, с една дума, публично го изложил, нещо, което до този момент му спестявал, като този път е имал надеждата, че ще му държат сметка всички. За мен това писмо е причината Марин да не искал да признае, че е бил председател. Пред Комисията Апостола споменава много малко имена, но две се набиват на очи, Марин Кафеджията и Ваньо Терзията, избягалият точно в критичното време да не участва ни в обира на Денчо, ни в близко въстание, ни в пренос на оръжие. Пъшков и другите премълчава. Дали между август и декември не е научил за издайничеството, някой все пак да му е казал, че и петдесетината от Ловеч без шум са били викани в конака и разпитвани? Някой от тези петдесетина е възможно да му е съобщил, защото това е било странно, а и колко да е останало в тайна като петдесетината са се чудили защо им се случва... Марин ясно защо е съобщен от Левски, а Драсов защо? Научил е, че е издал, иначе защо би получил тескере лично от Али Чауш? Не съм сигурна, но и не го отхвърлям. Мисля, на онзи етап не са искали смъртта на Апостола, а само да го отдалечат от града си. После, след Арабаконак изтъргуват неговия живот за своята свобода.

В спомените на Мария Сиркова съм чела, имаше ги на няколко сайта: "Никола Сирков изпълнява заръките на Левски – носи писма, посещава по заръка на Апостола села и градове. През 1872 г., когато Левски тръгва за Букурещ, за да присъства на Общото събрание го придружава до Дунав." - https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Mariya-Sirkova-sahranyava-arhiva-na-Levski/269797/11/105 Не Марин, а Никола, но това е само трупане на информация, имаме още път преди да стигнем до крайното като възможност име, тук цитата е просто за да не изключваме Сирков, нищо че той не е бил част от бойната дружина в обирите, но след убийството на слугата приема Левски в къщи...

Почти открихме издайника, профила му вече е много близо до случилото се "На търтеите в Букурещ са им трябвали много пари и са се опиянявали от пълната си власт в Българско, а Левски се е чувствал задължен от тяхното пълномощно да оправдае доверието им, да се покаже като непоколебим и страшен. Те са му поставили и конкурент, кой е сега по-големия мъж, ти или Димитър, ето Димитър ще направи удар с пощата, ще ни донесе купища пари, а ти какво можеш в сравнение с него." - с превземането на председателското място от Каравелов, Левски е направен излишен, той сам се е питал оттук къде е в работата, за да остане в нея се е почувствал задължен да им се подчинява. Не са й виждали и наполовина толкова комитаджии да идват при тях и да им се подчиняват, колкото Апостола им завел на крака в Букурещ и се почувствали велики, особено като знаели, че зад всеки един представител имало дузина още. Оттам насетне са имали само една идея, как да издърпат черджето под краката му, за да разполагат с цялата тази сила, която друг не успял да събере. Ако събранието бе в българско дали Каравелов щеше да има смелост да отиде? Общия убива дякон Паисий и като на състезание с него Левски трябвало да направи нещо не по-малко мъжко. Още повече, че ловчанлии са искали смъртта на дякон Паисий. Затова и в техния град е искал да се докаже. За момент е бил заслепен. После е разбрал, че това не носи фанфари, а отчуждаване и ясно написано от Марин, не от друг, от Грую, че за него няма повече място в този град. Дори не го е разбрал, в писмото до Каравелов нарича това "една топурдия" и му трябват три месеца, за да сложи пешките по местата и да признае: "Страх ме е да дода във Вашия град..." Има и още нещо, което съм прочела, при пътуване до Букурещ Сирков изпратил дякона до Никопол, не зная защо, така че Сирков не отпада от заподозрените, ако е посрещал, изпращал Левски до Дунава повече от веднъж. Ключово е с имената на Пеев и Васил Йонков, а Христо Големия май не е бил в Букурещ, затова неговото име е сбъркано и е пратен в Габрово, някой, който посрещал напускащите Влашко българи като Сирков? Някой, който е познавал Левски само откакто се появил в Ловеч, не от по-рано като Латинеца и Големия, затова не знаел, че е роден конкретно в Карлово, иначе и това би издал...

Близко е до истината с едно отклонение, Пъшков веднъж пише, че са одобрили обира, явно под силен натиск на Левски, но не са очаквали убийството на слугата. Според мен това им е дошло в повече, защото след това Джами ефенди е получил още един списък, на тайните къщи на Левски в Ловеч. Бастисванията са започнали. Винаги нещо конкретно инспирира случилото се. Колебанията са траели от завръщането на Марин през юни до август. Тогава е била конкретната провокация, иначе са можели да се колебаят и септември например. Какво открих, за обира са помагали дузина комитетски дейци, но не тези, които по принцип са участвали: При Тодор Стратиев (17) ходи лично Левски, Марин Луканов, Драсов и Пъшков; той се пооплаше, обеща и даде пари на комитета. Също ходиха и при Митю Дойчинов..." https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=708:cb&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Според мен тук е разковничето, винаги при втори-трети анализ излизат повече неща, значи бойната дружина са били Марин, Пъшков, Драсов и Левски, ходели са заедно при не един и двама да искат пари и да го заплашват. При Денчо за първи път оставят Апостола сам, затова той иска Вутьо, от Ловеч този път никой не искал да е с него, може би е казал, че има намерение да убие, затова. За обири в Ловеч не са го оставяли сам, но за убийство... възможно е затова да са издали на Денчо да не се прибира в къщи. Веднъж са против скорошно въстание, втори път са против насила, с убийства взети пари, едно е сплашването, друго са убийства. Левски си е мислел, щом са искали убийството на дякон Паисий, /но то не се е случило в Ловеч/, значи са ок с тази тактика, но не са били, искали са пари, много пари, но не с убийства, а само от обири. Мисля си дали не е бил Пъшков, той пръв е попаднал в полезрението на полицията, заради присъствието си на убийството на дякон Паисий и може би разпитван. Той не е и в списъка, скрил е и приятелчето си Драсов, не е и от мълчаливите, оставя спомени, а в конака е бил някой говорил много, комуникативен точно като Драсов или Пъшков. Другият вариант е Драсов да е бил арестуван за нещо, но пък никаква роля не съм открила да е имал Иванчо Колев в тези събития. Не знаем също с какво и кога Левски е заплашил Марин като е открил липсите в касата и дали с тях не е оправдал необходимостта от обир в къщата на Денчо, та Величка се навила да помага при този обир, а Драсов например тичал към конака...

Всичко това съм съгласна, но... Те не са били глупави, вероятно са мислили милион и един начина как да се отърват или да променят новото си статукво. Марин е разбрал, че Левски не би могъл да им помогне, да им върне изгубените позиции, защото Каравелов надделял и то пред очите му. Марин е пътувал с Левски до някои селища, заедно са градили част от организацията и изведнъж тя вече не е тяхната, Апостола се оставил кроежите и хитрините на Хитов, Каравелов и Общия да им надвият. В подкрепа на валидността на горното Ви изложение бих добавила как Драсов се отлъчва само година по-късно от Каравелов и взима страната на Стамболов, Ботев и сие, очевидно, че наистина са били готови на скъсване. Това обаче не обяснява избрания път, по който тръгват през лятото на 1872г. и конкретната причина, провокирала предателството и то е толкова многословно, което също изглежда необяснимо. Нещо, за което не са били подготвени, но се е случило. Въпросът е какво. Защото са могли и по друг начин да се отърват и от Левски, и от организацията му. Една възможност, причината да е била Общия, изпълнил си обещанието да убие дякон Паисий, дал им и други обещания с цел да вземе пълномощно, а ако им прател пари от Арабаконашкия план Марин ще си уреди сметките с комитетската каса. Наистина трябва да е имало нещо, което да ги е повлякло в конкретната посока, а после ефектът на лавината... Търся причината...

Марийка Сиркова, спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин: “Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след нападението над Денчо), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари... Николчо мислеше да бяга, но къде? Пъшков и Луканов бяха ергени и не избягаха, оставиха се да ги вържат.” Само да допълня с този цитат, той казва повече, отколкото на първо четене, нейният набор от думи, какво е планирал Никола Сирков...

Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен. – Защо те докараха тук? – Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. Значи самият Общи е отишъл в Букурещ след събранието и са скроили шапката на Апостола с Каравелов... 26 октомври разпит, преди 15 дни Димитър дошъл от Влашко, значи около 10 октомври... това е след Арабаконашкия обир?

По-редовите членове едва ли са знаели всичко, Марин не вярвам да е докладвал всички детайли то решенията в Букурещ, по-скоро внимателно би подходил, а преди всичко се е съветвал първо с кръга хора около него. Тук Величка не пасва, макар че Христо Луканов сигурно й е разказвал откъде са прехвърляли револверите, но не вярвам чак толкова да е била навътре за трите канала на винтовките. Цвятко Хаджипавлов е бил в разнасянето на оръжието, но пък не е участвал в друго, ни в обири, ни в планове на тайната полиция, та не е сигурно колко е имал информация за тази нова тактика. Сирков обаче покрай самия Левски във всичко и бил замесен и ако не от Марин, знаел го е от Апостола, който в август е бил в неговата къща, а може би и в юли. Така че той остава в кръга на заподозрените заедно с Драсов, Пъшков и не знам там каква е била ролята на Иванчо Колев. Марин мисля, лично не е отишъл в конака, искал е да мине между капките и е минал в съобщението като син на поп Лукан. Доказателство, че Сирков е знаел всичко са думите на Мария Сиркова, че той също е мислел да бяга като Драсов и Колев, но му е пречило, че е бил женен. Марин и Димитър се чудили защо са останали. Значи още преди обира нещо се било случило, защо тя ползва думата "избягаха". Единственото обяснение е издайничеството да се е случило след убийството на дякон Паисий, искано от Ловешкия комитет. Но от анализа, който правихме за по-късните години, Пъшков и Драсов са имали изключително близко приятелство, до степен Пъшков да пише, че спазвал уговорката всеки ден да му докладва за работата в Народното събрание. Ако Драсов е най-първия издайник, това е добър мотив защо името на Пъшков го няма в доклада, а не е пропуснал комитетско събрание.

Чела съм, помня че е било в Трявна, разказваше го негов стар приятел, иконописец в черкви-Войнягово, после Трявна и др., Левски намерил чанта с религиозна литература и се представил за пътуващ протестантски мисионер, имал среща в кафене в хан обаче там било пълно с турци. Влезнали неговите хора и той им подшушнал да се правят, че избират, че купуват книги докато си излезнат турците. Голям спектакъл направили, иконописецът няколко пъти влизал и излизал да сменява книгите, уж не си бил избрал най-интересната и все информация му носел къде да се преместят, къде намерил стая да проведат събранието и т.н. От тези истории не един и двама може да са запазили книгите раздавани от Апостола за поколенията, нали уж бил мисионер и всичко раздал до напускането на турците, изпълнявал си ролята

Това прави личността на Каравелов още по-тъмна в историята, тотално лишена от героизъм, но оплетена в предателства. След срещата с него Тодор Пеев избягал към Русия, дотам и с неговите опити за подвизи, нищо смело или бунтовно. Интересното е, че Левски оставя следи в няколко случая да се пазят писма и др., защото след Освобождението ще помогнат на приносителите им и ще доказват ролята им в трудното време. Сега се замислям, че той и Каравелов трябва да са водили подобни разговори ако успеят как ще подредят държавата, как ще положат устоите й. Тук като че е разковничето за голямата промяна при Каравелов и вкопчването му в постове, прецакването на Апостола и т.н. Вероятно се е виждал като главен кадруващ на цяло българско. Усещането за власт не за първи път променя човек. В изпълненията на Тодор Пеев през октомври 1872г. наистина виждам копиране на случая в Ловеч от август, турската власт е имала утъпкан път при предателства и го е следвала. Пращат с тескере издайниците навън да не пострадат и започват проверките, арестите. На глупостите на Пеев как замотал властта и я е убедил да го прати във Влашко може да се вярва колкото на щуротиите на Каравелови за архива, нямал и минута той да се разпореди с него, та затова жена му го дала при пияница и картоиграч... Защо тогава Марин го разпознава в София и защо Белград не предава Каравелов на турската власт, макар да го искат от най-високо място и ги заплашват? Много по-лесно им е да се отърват от него и да го оставят в ръцете на турците. Единствената ценност, която той е имал е този архив и го е изтъргувал срещу закрила. Пеев плямпал същите простотии след Освобождението и наивниците са се хващали. Въпросите са няколко, Левски питал в едно писмо и милиони да занесат обирджиите, не комитаджиите, ще ги вземат ли в Букурещ,, за да си направи изводите как да постъпва насетне, е Каравелов е взел парите от Пеев. Друго, каква ли е била целта на турската полиция, изпращайки Пеев в Букурещ? И защо Пеев се е почувствал застрашен, та сам се поставил в услуга на властта? Защото е бил посочен от Ловешкия издайник и тайно и без шум, един по един са разпитвани всички в следващите седмици, а той е посочен като главатар в Етрополе? Така издава и Арабаконак...

Аз започнах за и против, да видим кой би могъл да има цялата тази информация, поместена в списъка: - осъществяване на революционни намерения - всички в Ловеч - изреждане на околии с комитети - Марин, Димитър, Драсов, Величка, Сирков - оттам започнала да идва поща към Ловешкия централен комитет - изреждане на градове и села - Марин, Димитър, Драсов, Величка, Сирков - оттам започнала да идва поща към Ловешкия централен комитет - лице на име Левски - всички в Ловеч - комитетът в Ловеч - Марин, Димитър, Драсов, Величка, поп Кръстьо, той е заклевал част от тях - имената на главатари от други комитети - Марин, Димитър, Драсов, Величка, Сирков, получавали са пощата на Левски, някои членове на комитети са срещали в българско или в Букурещ - три канала за оръжие - поетапно пренасяне - много детайлно е предадено - Марин, Пъшков, Драсов, Цвятко Хаджипавлов, разпределял е оръжието по другите комитети, Христо Поплуканов, пренасял е преди това револверите, това не знам дали би интересувало Величка - видовете оръжие - Марин, Пъшков, Драсов, Цвятко Хаджипавлов, разпределял е оръжието по другите комитети, Христо Поплуканов, пренасял е преди това револверите - привличане на богати българи, убиване на несъгласните - ръководството на Ловешкия комитет, тайната полиция, Големия и Латинеца са били в нея, но те са знаели, че лице на име Левски не е родом от Пловдив т.е. първият издайник не е някой от двамата - списък с убийствата, разпити по места, но е установено, че не са криминални престъпления, а бунтовни - много са за да ги знае някой чул по случайност, разбрал отнякъде си... Само някой имащ достъп до комитетската поща би научил всички такива новини за краткия период 2-3 месеца, в който са се случили, Марин, Пъшков, Драсов, Величка, Сирков, получавали са поща за Апостола Други членове не ми се струва вероятно да са разполагали с толкова много информация, а пък толкова подробно донесение и шпионин не би могъл да направи, би знаел нещо "на парче"... В следващия документ: "Известни с конкретни престъпления и отпреди това" - т.е. Великият везир е бил запознат с част от имената в доклада на Хамди и преди това, може би от мемоара на Иванчо Хаджипенчович, който никъде не успях да открия... Историята на Тодор Пеев прилича на тази на Драсов и Иванчо Колев... Изчезват с пари и тескерета от властта и почват бастисванията на къщите на Левски...

Не зная, за първи път го виждам, но е имал книги, дори продавач в Трявна го е играл и т.н. Обаче за библиотека не вярвам, защото би останала при помагачите му, а те са споменавали за документи в газено тенеке, за писма и др., но не и за сбирка от книги. Може би просто е разчитал при свободно време да ползва книгите на домакините, при които е бил. Също, по онова време не е било много модерно да поставят автографи, да надписват книги, а той е и конспиратор, не би оставял навсякъде следи, за такъв надпис в книга намерен от турската полиция собственикът й би си изпратил. Писал е писма, но е предупреждавал да ги крият... Чудно ми е как той самият би се нарекъл "херой" като е писал: "не да бъда кой знае какъв" т.е. познавал е скромността, не изтъкването и 1884г. кой е поставил? Обесен е на 6 февруари 1873г. стар стил.

Лошото е, че в писмото е била оригиналната снимка на Апостола, едва ли във всяко окръжно са изпращали и неговата снимка. Как се прихванали точно това, в което е била снимката... Плюс, оказва се, че са следели събранието в Букурещ и там също е имало пробойна, прихванато писмо... Нещо за куриерите Търново-Ловеч точно за двете "прихванати" от полицията писма, които и от Христо Иванова Големия са били отваряни, ето от неговите Спомени: "В това време приехме от Каравелова в Букурещ едно писмо за Левски, което говори вътре тъй: "Щом приемниш писмото ми, вдигай знамето за бунт!" И много чудно ни се видя това, като още не сме направили нищо приготвено за бунт. Проводих аз тогава писмото в Ловеч по Христа Халачито да му го принесат. Но за зла чест той отишъл да придиря за уловянето на Димитра Общи как е станало. След три-четири деня ново писмо донасят от Каравелова, който ни съди защо не сме вдигнали бунта. Ние се принуждаваме да проводим още две пощи да го търсим: едната в Сливен, другата в Захра, защото му знаех потайните места. Провождам отче Матея на Захра, а Христа на Сливен. И след два дни приехме един телеграф от Захра: "Длъжника ти намерих и парите ще ти донеса сам, щото сте имали в сметката си грешка..." https://duma.bg/stavay-hristo-i-varvi-s-men!-n104802?go=terms&p=cookies За Тодор Пеев: "Единствените пари за делото, дадени от Общи, са 4 кесии с 4000 гроша на Анастас Попхинов, за да купи коне. Той ги скрива в дома на зет си Пано Рогозанов, даскал в Тетевен, и турците ги намират при последвалите разкрития и издайничества. В Ловеч и у Левски не попада нито грош. Само 35 лири (3500 гроша) от хазната стигат до Каравелов. Занася ги драматургът Тодор Пеев. Той ги иска от Общи, щом усеща, че обирът ще се разкрие. После заедно с Васил Шишков прилъгват орханийския каймакам Ахмед ага да ги прати във Влашко да шпионстват по дирите на обирджиите. Така двамата се спасяват от арест. Бил е доверено лице на турската власт и като такъв е изпратен във Влашко да открие инициатора на обира на турската поща в Арабаконак. Димитър Общи е заловен и издава съратниците си, между които е и Т. Пеев. Това прави завръщането на Пеев невъзможно и става учител в българско училище в Браила." Значи не на Пеев е хрумнала идеята да издават, в нечия друга глава се е родила, стигнала до Попхинов и от него до Общия... Но и Каравелов е бил на същата вълна, това и натиска върху Левски за въстание тотално го правят странен, неразумен, опасен...

"От намерените документи става ясно, че Димитър Общи е направил опит да се самоубие по нареждане на Влашкия комитет и на тетевенските чорбаджии хаджи Станьо Врабески и Петко Милев." https://www.zname.info/news/15841554662117/malko-po-podrobno-za-novite-dokumenti-ot-poslednite-dni-na-levski значи все пак комитетът във Влашко е имал контакти с Димитър Общи през главата на Левски, давал е заповеди на Общия, включително и за самоубийство след обира по някакъв канал, някой, който е играел ролята на поща за него. Комитетът във Влашко може да е дал и одобрение на обира, проблемът е, че Общия е бил неграмотен и повечето заповеди и информация са му донасяни устно, няма как да очакваме да намерим документи. "Софийската комисия предлага смъртни присъди на 4-5 човека, ние знаехме, че са две - на Димитър Общи и Васил Левски. Според мен става дума за председателите на комитетите в Тетевен и Етрополе“, - на Етрополе е точно Тодор Пеев, който не е бил заловен, а помагал на властта... Всъщност изчетох новите документи, но точно тази информация не я намерих, би трябвало и нея да са публикували, а не само да я разнасят по вестниците: "освен това, допълват съставителите, в този документ се съдържа и известие за пленено писмо на БРЦК от 14 юни 1872 г. – в оригинал и на османо-турски език. Документът е придружен и от актуална снимка на Апостола, предназначена за шпионската мрежа на империята." - по това време Левски все още е бил в Букурещ.

Убийството в Русе е свързано със смъртта на Ангел Кънчев, много преди доклада. За Общия, много обидно как учени хора, включително високообразовани като Тодор Пеев, са вървели след най-простия, защо ли... В доклада е похвален най-много Джеми ефенди, каймакамина на Ловеч, който вече бил свършил добра работа, ни дума за някой, нещо в Букурещ, а ако имаше, щяха и за него да искат награди. Искат да назначат шпионин в Ловеч, не в Букурещ или Русе. Убийствата, упоменати са като цял списък, а те се случват след събранието, няма как да ги има в пренесените протоколи, някой наистина местен е, някой, който е нарекъл Христо Иванов ловчанлия, от Ловеч, всъщност от Къкрина с много роднини в Ловеч... Това е в протоколите няма как да е сбъркано, Христо Иванов е бил в Букурещ и то като представител на Търново, а на всичко отгоре е нарочен за главатар в Габрово. Тук една скоба, много съм любопитна как не е разпитан ни веднъж, след като "главатар"... Киро Тулешков няма как да е знаел за убийствата и да е навързал, че са свързани с комитетите, а и не е знаел ни Добре Механджията, ни Христо Цони, ни Христаки и т.н. В доклада пише, че много от замесените в убийствата не са признали т.е. някой ги е посочил, и то вярно, не е успех на полицията да открие, че тези убийства не са криминални, а на комитета, в Букурещ няма как да са знаели това. Трябва да признаем, че някой е бил в конака в Ловеч и е говорил, това е. Сега да видим кой може да е знаел толкова много и защо не е млъкнал за какво ли не...

Чела съм я, но пък ми е странно Костаки да се е посветил по онова време на Васил Кунчев и неговите деяния, дори Христо Георгиев обръща на Левски по-малко внимание отколкото на някои хъшове, нищо, че Апостола е карловец като него. В писмо до Найден Геров се е присмивал на него и Теофан Райнов т.е. не са взимали Левски чак толкова насериозно... Ние обаче знаем нещо, което историците до 2021г. не знаеха, новите документи, списъка, поставила съм си за цел да видя къде информацията не би могла да бъде известна на Пъшков или Драсов, или Величка, по метода на отпадането... дотук анализирах по обратния метод, кой би напаснал на профила, но сега поне един-двама ще останат... Затова не ме плашат изгорените архиви на Ловеч, били са на власт, изгорили са, от позицията на властта са останали недосегаеми за брата на Левски, за Яким Шишков, който страдал, че не може да защити поп Кръстьо... но не всички архиви са били в техните ръце.

Имало е достатъчно време за комуникация между Букурещ и българско след обира и преди първите заловени. Тодор Пеев, Данаил Попов са уведомили Каравелов, Пеев дори е празнувал с него успеха и се е хвалел, че са се сговорили в неговия дом... Данаил Попов по-късно е бил бесен на издайничеството на брат си... но някой е подсказал на Анастас Попхинов идеята, а той на другите, от същата идея се е водел и Каравелов и сляпо вярвал, че това е умна тактика. Кой ли я е измислил и подсказал? Пеев е подходящ, но пък не се е върнал в българско от Влашко...

Васил Бушаранов при разпита на 12 декември споменава, че бил писал „отговор на писмо от Ловчанския комитет за заминаването на Димитра [Общи] отсреща". - отсреща е във Влашко, за събранието в Букурещ, много присърце за взели ловчанлии съдбата на Общия, Левски не без причина ги хока за това в писмото от 12-ти декември... И аз не вярвам в съвпаденията, но как решението на Каравелов би стигнало до арестуваните? Тодор Пеев е ходил при Каравелов уж да търси обирджиите, но не съм чела да се е върнал и да е говорил с арестуваните, точно обратното, мисля че се е покрил. Да, от Букурещ е било решението за обира, но кога на Каравелов му хрумва да съсипе организацията с предателства и как това стига до участниците в обира? Сделка с архива изглежда по-малката беля, която е могъл да сътвори в случая...

"ти никога ли не си бил в Търново?" - бил е с пълен новак Левски и не е бил предупреден за това, а е било най-трудното му време, тогава е осъзнал, че нещо не е както очаквал от Сирков, който нагласил канала за излизане от окръга. Не го издал, но Марин Кафеджията и Ваньо Драсов, след който комитета се разпаднал - да, вероятно е мислел, че те стоят зад всичко. Но зад Марин са стоели още хора. "Всичко се скрои у Величкини...", макар фразата да е преди Къкрина, защо не приемем, че това не е бил първия роднински съвет у Величкини, може да е имало и друг, юли-август, след което да е станало издаването, защото тя не се е стреснала колкото брат си от заграждането и бастисването на къщите, а отива да предупреди Сиркови кога ще бъде техния ред... Има логика първият издайник да е била или Величка, или Пъшков по сходни причини. Няма ги в списъка, председателят Марин дори не е споменат, завоалирали са цялото участие на Поплуканови, познавали са хора от другите комитети, знаели са всичките 50 от Ловеч, врели са си носовете в писмата, които само Марин е имал право да отваря, но имаме исторически извори, че са чели през рамото му, коментирали са с него, следели са комитетските новини и т.н. Величка се е ползвала с необикновено доверие от каймакамина, Пъшков също е арестуван по много обмислен и внимателен начин, няма друг такъв случай, знаели са цялата информация за Букурещ, а Пъшков не е бил революционер както казал Васил Йонков, той бил търговец е при чуването на думата въстание започнал да се отдръпва от организацията съгласно писмо на Данаил Попов... Никой от двамата не бил близък с Общия, затова неговите хора са издадени, но той е премълчан, защото са очаквали сума от Арабаконак, Марин Поплуканов това не го е пропуснал и след години подчертал: В „Материали за историята на град Ловеч”, д-р Параскев Стоянов е отбелязал казаното му от Марин п. Луканов на 10 май 1901 г.: „Обирът на хазната бе решен от Ловчанския комитет. Левски не бе съгласен на този обир, понеже било опасно, но Димитър Общий го взе върху си. От обира на хазната в Ловеч пари не са идвали.” Можем да си представим как е чакал да получи от тези пари. Да предположим, че с парите от хазната Марин се е надявал да възстанови сумата от комитетските пари, за която го държал отговорен Левски. Всъщност комитетът взел решение, в което не участвал ни един от тях, интересна ситуация! Гаврил Брънчев от Орхание записал: „След убийството на дякона [Паисий] есента искаха от Централния комитет нареждане да се обере хазната турска за купуване на оръжие, обаче нашият комитет не се съгласи за обира на турската хазна, защото беше още рано, докато се разреши въпроса за въстание може да пострада делото комитетско като се открие. Заради това, когато са вземали решение да оберат хазната в Етрополския манастир под председателството на Тодор Пеев, на нашия комитет не смяха да съобщят…” - искане от Централния комитет, не на Левски...