Borova gora

Бях любопитна и попаднах на статия, според нея убийството е на 16-ти юли, а писмото до Каравелов е от 03-ти август. Ако вече е действала тайната полиция, не е ясно това или убийството на отец Паисий е имал предвид Дякона в писмото. Затова пък за Русенското убийство през пролетта, малко по-горе в мой пост, съвсем не е ясно дали е искано разрешение от него, по-скоро самоуправлението на комитетите по този въпрос ми се струва, че му е дало повод да въведе тайната полиция като практика, както и съгласуването на всичко с него. Но защо и за Лясковското убийство не е разпитан от Извънредната комисия е загадка... От друга страна, статията се разминава със спомените на Христо Иванов-Големия: https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/ubivat-chorbadzhiiata-vasil-kozlev-zadeto-e-predal-levski-liaskovskata-sleda-v-zorata-na-bylgarskiia-revoliucionen-terorizym-snimki-426827

Започва 1872 г. Апостолът на Букурещкия таен революционен комитет - Васил Левски продължава да кръстосва поробена България и да основава комитети. Негов първи помощник е родения в Трявна Ангел Кънчев, който още не е навършил 22 г. В началото на годината той се намира в Русе по комитетски дела. На 16 февруари в града пристига Стоян Пенев – словослагател в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ. Пред свои познати се хвали, че е взел 50 лири от валията за някаква тайнствена работа, която само той може да свърши. Не казва каква е, но в същото време се хвали, че знае кои са дописниците на Каравелов и може да ги окачи на въжето. Русенският комитет има функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели. Поради това на Никола Обретенов, Георги Икономов, Ради Иванов и Това Кърджиев е възложено да убият Стоян Пенев. Те изпълняват своята задача на 16 февруари. (Според издадения смъртен акт смъртта на Стоян Пенев датира от 1 март с. г. и в него се посочва, че е умрял от болест.) Според Антим І, който освен свещенослужител е и масон, става въпрос за наказание на извършител на правилата на ложата, за какъвто е посочен Стоян Пенев. Той е взел пари и от братята си с обяснението, че те ще бъдат използвани за българското освободително дело, но си ги е присвоил. Поради това е осъден на смърт и екзекуцията е осъществена от Ангел Кънчев, който също е масон. Впоследствие обаче и спрямо него се поражда съмнение, че е взел парите, дадени на Стоян Пенев и затова е обявен за отлъчен от масонската ложа и спрямо него е организирана акция, която да го дискредитира пред турските власти. От прочетеното излиза, че всъщност убийствата на комитетите са повече и май-май не винаги са взимали разрешението на Апостола за тях, вероятно е и една от причините той да побърза да създаде тайна полиция, която да съсредоточи в свои ръце изпълнението на такъв тип решения и то след като са взети с неговото съгласие.

Убийството на Васил Козлев е разследвано успешно заради предателство и приключило на място с присъди като на разследващите от турската полиция е било ясно, че има комитет и т.н. Затова ми е странно, че в документите, които имаме за Левски пред съда, той не е разпитван за него, а само за убийството на Стойчо Гиргинов. За убийството в община Елена дори не се съобщава името на жертвата и не е сигурно, че има общо с организацията, но са имали съмнения, което навежда на мисълта, че и за него би трябвало да попитат Апостола. Но не са. Странно. За хаоса в хронологията... може би за Ахмед Хамди по-важното е било друго, кое е то според Вас?

Тук не ми се струва важна хронологията, най-вероятно Вашата хипотеза е близко до истината. Въпросът е защо не са ги причислили към сметката на организацията, присъдите на осъдените биха натежали още повече...

Аз посочих страницата само за удобство, за да бъде намерена бележката по-бързо от четящите, иначе исках да кажа, че тази информация е от няколко години. Ако приемем, че далият първи сведения за организацията още след убийството на Стойчо Гиргинов е от Ловеч, защото комитетът там пострадва най-много, значи не е много сигурно, че във Влашко са прихванати писмата, със сигурност са имали издайник и в Ловеч. Още нещо ме вълнува, по всички документи свързани с бесилото и изповедта пред поп Тодор Митов, Левски изказва съжаление за убийството на Стойчо Гиргинов, признава го като грях, но никой никъде не споменава в този момент да е признал и поискал опрощение и за убийството на дякон Паисий, за което е дал заповед на Общия... Отделно, аз съм си запазила тази статия заради следните детайли, които обсъждахме в тази тема, дали има повече убийства или опити за убийства на организацията от вече известните или са им приписани още няколко: "– за убийства, предприети от комитетски дейци през лятото на 1872 г. с цел събиране на парични средства за закупуване на оръжие или изпълняване на смъртно наказание за предателство, повечето известни като факти за изследователите от други извори: убийството в Орхание на наместника на ловешкия митрополит10; убийство в района на Търново на мъж, докато спи в къщата си11; убийството на слугата на ловешкия чорбаджия Динчо Памукчията (Денчо Халача)12; още едно, досега неизвестно убийство в община Елена13; неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ловешкия митрополит“ 10 Дякон Паисий – наместник на ловешкия митрополит Иларион, убит от Димитър Общи 11 Вероятно Васил Козлев в Лясковец, убит по решение на Лясковския комитет на 14 юли 1872 г. 12 Стойчо Гиргинов – убит от Васил Левски и Вутьо Ветов на 14 август 1872 г. 13 Нахия Елена 14 Вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков) – сестриник на Иларион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владиков Заповед на великия везир Мидхат паша до управителя на Дунавския вилает от 25 септември/7 октомври 1872 г. „Неотдавна революционно настроени [лица] са основали във Влашко организация, която нарекли Български таен комитет. Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е, че тези [комитетски дейци] са извършили според дефинициите на закона убийства в Ловеч и по други места и [затова] е необходимо при всяко положение убийствата им да бъдат разкрити, като се проучат всички техни действия и местата, където са се намирали. Дори и тези убийства да не са пряко свързани с революционната дейност на комитета...“

В моят архив тази информация за прихванатите писма е в документ, който прилагам, страницата е маркирана като 153-та. Levski.pdf

Дали Анастас Попхинов би бил съгласен с това? Диарбекир 1873 г. юни 1-ви: "Всичко, що сми вършили братя, сега разумех, че хората го вършили за свой интерес, знам, че на тебе не ти е познат М. поп Л.(Марин Поплуканов), но ази ви казвам, че парите, дето се внасят в Ловеч на М. (Марин Поплуканов). Поп Л. (Лукан) 100 гроша няма накуп също и братията му. Докато бехми в София, 5 лири му испратиха, като стигнахме в Цариград още 15 лири му пратиха и сега писа още за килира да му пратят." Тези пари нерде комитетски, нерде за "специални заслуги", а може и от двете да са, след като ни баща му, ни братята на Марин Поплуканов са имали 100 гроша накуп, пък изведнъж лири му пращали редовно да се издържа, да не разчита само на дажбата отпусната от Султана, а и по-малкият му брат стига до Одеса и учи там без финансови притеснения...

За убийството на дякон Паисий всички знаем. Моят коментар няма нищо общо с него, той е по повод новоспоменато убийство в Елена и опит за покушение, които не са известни, но са приписани на организацията съгласно новите документи от линка на Киров на стр.51: "както и още едно неизвестно досега убийство в Елена и също неизвестен опит за убийство или покушение срещу Йованчо..." както и в документ 3 на стр. 74, в него се споменава и мъж в Равитче... От една страна изглежда реалистично да се приеме, че и те са дело на организацията, Sir е посочил защо. Но няма споменаване в писмата на Левски за тях, нито в спомените на комитетските дейци, както и на никого по време на процеса не е потърсена сметка за извършеното, което е необяснимо. Дали защото са открити истинските убийци и те нямат общо с комитетите?

Има едно НО относно "едно убийство (на мъж в община Елена) и едно "покушение" (на Йованчо, наместник на ловешкия митрополит), които от други източници не са известни." Ако убийствата бяха на организацията, Левски би трябвало да е дал съгласието си за тях, може би дори да е участвал лично. Той е заловен, няма начин на разпитите пред комисията да не му зададат въпроси за това убийство в община Елена и за покушението... Разпитван е за всичко, защо биха пропуснали да го питат за тях? Няма начин ако е имал нещо общо с тях те да не са описани и в присъдата му, тя би натежала още повече... От архивите се вижда, че и никой друг от заловените не говори за тях, нито е разпитван, дори и Димитър Общи не ги споменава...

Само да припомня без да твърдя, че той е първият от предателите, Иван Драсов не е бил "света вода ненапита", за какъвто успешно се е представял: "Бяхме тръпни и седяхме като над вода. Хеле никой не потърси Николча. Мислеше да бяга, но къде? Хашнов и Луканов бяха ергени и не избягаха. Оставиха се да ги вържат. Иван Драсов избяга още след Богородица, защото беше богат и Али чауш и Стамбоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари, ама и двамата бяха ергени." - спомените на Мария Сиркова.

При Драсов има и личен мотив, Стойчо Гиргинов преди това е служил при него и може да го е чувствал близък, да иска да отмъсти за него, но пък заради един предава всички, целия комитет, все пак е възможно... Интересното е и твърдението на поп Кръстьо, че кръвта на момчето все още вика за възмездие, а Левски отдавна е бил обесен. Дали пък и още някой не е бил замесен в самото убийство? По-скоро кой праща Стойчо вътре в къщата и с каква цел? Както и предупреждава Денчо, който взема мерки като изпраща семейството си в Троянския манастир... Някой сякаш прави постановка на Апостола за да го "издъни" за рекетите над богатите, с които вероятно не е бил съгласен и е искал, надявал се е по време на самия обир да бъде хванат. Може би него е имал предвид поп Кръстьо като пише, че кръвта на момчето вика за възмездие. Иван Драсов? Ако той е изпратил слугата да залови и предаде Левски насред обира, Гиргинов би му се подчинил... Драсов е имал и информацията какво е планирано, помагал е уж при подготовката...

Но да приемем, че Драсов е издал всички след убийството на слугата на Денчо Халача, включително Поплуканови, тогава те би трябвало да са се досетили за това, например Мария Сиркова отбелязва колко приказки е имало около бягството му и въпреки всичко Марин Поплуканов и Пъшков му остават приятели до края т.е. простили са му, макар да е много за прощаване? Драсов също трябва да е знаел за снимката на Левски в Букурещ и още там да е взел едно копие преди да се върнат в българско през юни, а убийството е през август... Въпреки, че точно при него има мотив, Стойчо Гиргинов преди това е служил при него и може да го е чувствал близък, да иска да отмъсти за него, но пък заради един предава всички, целия комитет, не е просто...

За Къкрина почти съм подредила пъзела, много бавно, но информацията постепенно си зае мястото и героите са на местата си в цялата картина. Но много трудно ми е да посоча кой слага началото на голямото предателство на самата идея, на организацията, на Ловчанлии през есента и защо? Един от тях - от Ловеч, познаващ комитета добре, а за комитета в Букурещ да помислим дали Левски не му е разказал в детайли...

Да, интересното е, че предателството не е мотивирано от Арабаконашкия обир, плюс че не е насочено само към Апостола, а към цялата организация и към всички членове на Ловешкия комитет т.е. мотива не е лично разочарование от Левски, друго е, а не е и паричната награда, тя е обявена по-късно... Питам се и къде е снимката на Левски след залавянето му, Йорданка Филаретова в писмо до Найден Геров е твърдяла, че на всички заловени фотограф от Самоков е направил портрети: За допълнителни сведения вицеконсулът пита Йорданка Филаретова в София. Тя е вдовица на възрожденския просветител Сава Филаретов, наричат я Госпожата. Йорданка отговаря на 24 декември 1872 г.: "От преминалата седмица се раздаде слух, че дошло с телеграфа известие до тукашното началство, какво некой си Дякон на име Асланоглу, който бил според названията на Сърплий Димитра глава на тази работа и местопребиванието му било около Пловдивското окружие, бил се хванал от турското правителство около Русе, и го карали в града ни на съд, следователно става близо 10-тина дена откак се е раздал този слух и още нищо няма да се види, но както и да е, аз любопитствувам да зная какъв ли ще да е този човек, комуто името толкова гърми, както и дали е хванат навярно." Следващото писмо на Госпожата е с дата 30 декември 1872 г. "Друго по-ново от тези работи не зная, освен че от 3-4 дена насам се очекува в града ни Дяконо (Левски), който казват, че бил уловен от турското правителство на Хърсово, като се качувал на парахода да премине на отсрещната страна, още завчера слушах, че отишли от тука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали. Некои казват още, че като наближи града щели да му излезнат с музиката да го посрещнат, но това не ще да е дотам вероятно, защото са се повише сокачни приказки." "От завчера - продължава тя - доведоха и фотографино от Самоков да извади портретите на всичките запрени по тази работа: който и незабавно захвана да работи, слушам, че тези портрети щели да бързат да се изкарат по-скоро и с неколко пощи да ги проводят в Цариград."

Значи предателството е по-дълбоко от подозираното, един или двама през есента донасят на полицията за организацията и нейния лидер, по-късно през декември отново предателство, този път конкретно за Къкрина... На всичкото отгоре в началото на предателствата са някои или някой, който е знаел, че в Букурещ Апостола си е правил снимка. "Донесението на Хамди паша е датирано 28 септември нов стил", а на 22 септември 1872 г. е обира в Арабаконашкия проход...

Те и на Левски сигурно всеки ден са му го обяснявали, ама не е "пропял". Може би не трябва да бъде изключван Иван Драсов. Но кой е бил съвсем близо до Левски в Букурещ и също е знаел всичко за неговата столица Ловеч? Освен Каравелов, някой от най-вътрешния им кръг...

Освен Иван Драсов, не е ли възможно поп Лукан и Величка Хашнова да са били информирани за всичко от Марин Поплуканов? Те за знаели достатъчно, участвали са достатъчно, а допълнително той може да е споделял и детайлите с тях, защото тайни от тях може да не е имал... Аз също благодаря за линка, добре дошъл е предвид някои полемики от през последните години и опити за преосмисляне значението на личността, идеите и дейността на Апостола. Написах го в пост и по-горе, да прочетеш оценката на врага, Империята, за него, струва си, много си струва

Много е интересно да прочетеш: "Димитър Дяковал, член на комитета в Белград..."; "когото намиращият се в Белград революционен комитет препоръчал на Браилския..." "основател и ръководител на революционната организация Васил Дякон Левски"; "установено и доказано, че е подбуждал с думи и дела"; "известен революционер Дякон Васил Левски"; "като се подчертава водещата роля на Васил Левски в съзаклятието"... И всичко това в телеграми до Великия везир на Империята в 1872г. В списъкът на стр. 73 наистина го няма името на Иван Драсов, нито на Иванчо Колев.

"– Когато се откри, че обирът на хазната е комитетска работа, когато Марин ловчанецът и Димитър пашкулджията бяха заловени, [и] когато властта започна да те търси, ти все в Ловеч ли беше и в чия къща се намираше? – Обикалях из пловдивските села, прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой. – Кога дойде в Ловеч и кой ти даваше хляб и ядене? – Отвреме-навреме влизах в града, вземах хляб от фурната, излизах пак вън и се криех в колибите." Аз не споря, може и в къща в селото или в Троян да е бил, но такива ми бяха впечатленията от неговите показания пред комисията, затова такива изводи съм си направила. В тях, разбира се, той е премълчал много неща, за да не издаде верните му хора, затова съм ОК с другите възможности относно това къде е бил тези две седмици преди да влезе в Ловеч. Но с това често успиване през последните дни преди залавянето наистина си мисля, че физически не е бил готов за нощен преход до Севлиево и пак ще кажа, при предателство, ще продължат да го преследват по пътищата, но повече шанс би имал да им избяга, да.

От спомените на Мария Сиркова: Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна. Заранта се поуспа. Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата." Писах по-подробно за този детайл и малко по-назад в темата-стр.38, вероятността да е бил болен, с отслабени физически сили не е малка. Две седмици е спал в ледените Ловчански колиби... Бързал е да си легне и вечерта в Къкрина, макар все още да е имало клиенти, не успява да стане и първия път когато го буди Николчо... Иначе вариантът да пътуват цяла нощ до Севлиево е по-добрият, макар че пак са щели да бъдат преследвани по пътя ако са предадени. Ако са останали в къща в Къкрина да спят, пак е можело да бъдат заловени при предателство. Но самото отваряне на ханчето след като не е работило няколко дни също е било рисково, привличало е вниманието.

Дали надценката също е дадена за ново оръжие или някой си я е прибрал в джоба? Ако е така, това до известна степен би дало информация за внезапното забогатяване на Поплуканови, защото пред годините преди това със седем деца поп Лукан 100 гроша накуп не е можел да спести по сведения и спомени на Ловчанлии. Намереното съкровище в имота му не е наследство от прадядо или пра-прадядо, такова поп Лукан отдавна би похарчил. Отнякъде трябва да са се появили тези пари в ръцете му, в семейството му, пратил 10 лири на сина си в София, после в Диарбекир продължил да му праща по 10-15 лири, много пари за времето си, както и на другия си син в Одеса, дори само дотук не е малко, а накрая му останали достатъчно, повече от достатъчно да закопае през войната набързо, само на 30см. в почвата. Интересно съкровище ще да е, как ли е събрано и то за доста кратък период от време, в последните няколко години преди смъртта му? А някакъв сигурен видим източник за тези пари е нямало...

Този спомен ми е най-недостоверен и мога да посоча няколко причини извън тази, че Али Чауш е обичал да се самоизтъква. Ако е имал свои хора, шпиони, доносници сред населението, никога не би ги издал, златно правило е в полицията. Нека не забравяме, че това е същият Али Чауш, не друг, а същият, който осигурява тескере на Иван Драсов и го предупреждава на бяга след убийството на слугата на Денчо Халача, на Иванчо Колев също. Но никога нищо никому не разказва защо, по каква причина е осигурил на Драсов и Коев съвсем комфортно избягване на преследване, разпити... Защо не го е направил за друг? Много удобно и много майсторски е прикрил важни тайни за някои хора. Марийка Сиркова в последните си спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин: “Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след нападението над Денчо), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари (опа-а, значи и пари!)..." Самият разказ на Латинеца пък е съвсем същия като онзи, даден в спомените на Димитър Пъшков, който пък го поканва като на театрална сцена да разкаже историята пред Иван Драсов, Марин Поплуканов /може би за да убедят Драсов в нея). Да не забравяме и следното: „Кацев-Бурски например казва, че преди да разпита Куюмджията той изтичал при Пъшков да го пита дали да казва всичко или да не казва.“ Когато след няколко дни Али Чауш отива да им съобщи своята версия, той е имал е достатъчно време да натъкми тази версия да е угодна на силните на деня в Ловеч, Поплуканов и Пъшков, за да няма проблеми с тях, това са годините след Освобождението. Така Пъшков е постигнал ефекта, който е търсел с тази разказ пред публика, пред Драсов, за известно време подозренията изглеждат извън него и Поплуканови. Ако искаше да получи истинска информация, Димитър Пъшков не е имал нужда нито от още свидетели, нито пък би чакал няколко дни Али Чауш да дойде да разказва, би искал сега и веднага да знае истината ако му е важна, дето се казва, нож би опрял до гърлото, за да я научи. Но… може би я е знаел по-добре и от Али Чауш. Латинецът пък просто преповтаря този разказ. Ханчето – има и в интернет достатъчно статии как дълго време са мислели, че Левски е заловен в ханчето до пътя, а не в това вътре в селото. Едва след като дядо Петър, съседът на ханчето разказва своите спомени, поглеждат документите да видят на кое ханче е бил съсед. Там поставят и плоча с надпис след като през 1901г. Параскев Стоянов е водил и Никола Цвятков да го разпознае, да е съвсем сигурен, че няма да стане грешка при две ханчета в селото и няколко на пътя. Но пък от разказа на Али Чауш излиза, че той се е запътил право към ханчето на Латинеца. На друго ханче не е правена засада. Как е възможно да не провери поне едно-две други ханчета? Тази информация също я спестява, явно за да не издаде някого, плюс: "На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” От друга страна каймакаминът не е длъжен да дава на подчинените си цялата информация, с която разполага, включително с кои от заловените хора от комитетите каква сделка има. После, как потерията е научила, че Левски не е продължил в тъмното по пътя, за да има смисъл да правят засада и да чакат отвън? Само Латинецът на излизане може да им каже. Плюс, че не дава никакъв възможен сигнал на Апостола и Николчо, които са в къщата, за опасност отвън, въпреки всички конспиративни мерки, които са били длъжни да спазват. Невъзможно да не е чул стъпки, да не е забележил движението на 10-15 заптиета обкръжаващи с пушки ханчето. Идеята пък, че те няма да го спрат, да го проверят, разпитат, задържат докато не хванат Дякона, за да не ги издаде и да не му извика да бяга е абсурдна. Но той бил ни чул, ни видял, стоял в съседен обор да чака „конете да се нахранят“. Обаче без кон се появява при връщането си в ханчето, отново е на „сцената“ ама точно след залавянето, не по времето му, и то за да спаси постройката, за която е платил наем, от чупенето и трошенето на заптиетата, викайки на Николчо доброволно да отвори. Латинецът вероятно е питан милион и един път, и два пъти, и три пъти какво е станало и преди и след Освобождението, но никога не би си признал пред никого, най-малко пред собствения син, защото би се срамувал, че е участвал в завера срещу Левски, би разказвал в своя защита най-популярната версия, в която името Али Чауш тежи достатъчно, за да й повярват. Ето и още едно мнение: „Ханджията Христо Цонев и придружителят на Левски от Ловеч до Къкрина – Никола Цвятков, са арестувани заедно с Левски по “дипломатически” съображения, за да потулят властите, че са го предали. Затова и в София не им е правена очна ставка с Общия, защото той безпогрешно би разпознал Христо Цонев Кулаксъзов – Латинеца Бояджията, когото, преди това, на два пъти, издава без задръжки на турските власти. Цонев и Цветков в последствие са освободени като “невинни”.

Нямам, а вероятно и други от читателите тук нямат. Благодаря много предварително!

Дали може ли линк към тях ако са електронни?

Въпрос: Как ви заловиха? (Не че не се е знаело, но това е нормален и задължителен въпрос при провеждането на разпит, също като „Как ти е името?”) Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски ( Около 4-5 сутринта наше време. Бележката е моя.), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме…“ Чела съм всичко, преди малко прегледах да видя откъде е останало това впечатление в мен, не е от Параскев Стоянов, а от спомените на Димитър Пъшков, който пък преразказал разказа на Никола Цвятков. Всъщност не е ясно с какво точно е бил вързан Левски, пояс или въже: "След това довели непознатия гологлав, без пояс, с паднали гащи, вързани отзад ръце, потънал в кръв. Първоначално Никола не можал да го познае." Разбира се, знам кой е Пъшков и че трябва да бъде четен тройно внимателно... Принципно, всеки от авторите трябва да се чете критично, няма нито един, който да заслужава сто процента доверие.