Мълчаливец

В тази точка от скалата се открива някакъв проблем. Разказите на О`Хенри са някак си тъжни, назависимо, че всички го определят като хуморист. Ами тъжните събития около комичния персонаж Чарли? Явно е, че комично- тъжното или пък трогателното са реални изображения на нещата от живота. Ще илюстрирам с пример от разказа "Пролетно меню": Самотна девойка- машинописка тъгува по годеника си,по сантименталните преживявания, с които свързва глухарчетата и когато трябва да напише в менюто "Салата от глухарчета с твърдо сварени яйца", тя пренася тъгата си в комичното "Милият ми Уолтър с твърдо сварени яйца". Как тъгата става дял от комичното? На първо място, разликата е в по- меката форма- "тъга" вместо "трагедия". Съществуването на тъга не изменя мястото в категорията на комичното, което е някакво преодолимо различие с устойчивото и подреденото, с красивото. У О.Хенри, въпреки глада и болестите има увереност, че нещата ще се оправят. Като образец на комично представям кривото детско прохождане- "като фарфалак" или детското говорене със смешни думи. Преживяването на тъга обаче е много изразено у родители, чието дете забави прохождането или проговарянето. Защо учители или лекари казват с усмивка "Ще се оправи!"? Защото за тях това е нещо временно и преодолимо, т.е. не тъгата, а несъвършенствата са комични.

Мисля, че нихилистично би било: "Дали ще правите любов или война, за нас няма никакъв смисъл и значение" В горното "любов" е някаква ценност, има значение и е предпочитано. Оставам на мнение, че хипарите имат сравнително примитивни ценности, но ги имат и отстояват. Пък мирът дори не е "примитивна ценност", а доста висша.

Не бих казал, че те не вярват в реда на ерата на Водолея, Flower Power и пр. Съществуващите и днес хипарски комуни в Калифорния и Дания са някакви социални общежития с някакъв ред. Хипитата организират множество акции, за които се иска организация= ред. Не твърдя, че той е по- добър, дори мисля, че е по- примитивен. Не коментирам и полезността- безполезни има на всяко равнище. Понякога се чудя и на "полезността" на малкия Аякс- "герой" в Троянската война. Интересно ми е, защо не харесваш образа на хипарите от този прекрасен филм?

Мястото на героите на "Коса" на М. Форман. Тук не може да мине без разграничението на субективното възприятие на "Доброто общество" и на М. Форман. От страна на Доброто общество, тези герои са с негативна оценка- рушители на реда, но без голяма опасност. Виждаме реакцията им на семейното парти на Шийла- досада и търпение. Нахлулите са дрипави и неподстригани наркомани, юноши,които ще се върнат в традиционните роли и от хипита ще станат юпита. От страна на режисьора, те са предадени в положителна светлина. Комични, не достигат до героично, едва засягат трагичното, но определено градят ред, а не го рушат. Симпатични и със съчувствие изразени. Така филмът е Комедийно- драматичен. Протестът е формален, без сила и енергия за продължителни действия и решителни резултати. Музикална мелодрама.

За какво може да се използва тази скала? За определяне мястото на персонаж или произведение по отношение съгласие със съществуващия ред или идеи за алтернативен. За добавяне на характеристики, които са присъщи на това гнездо, на тази естетическа категория. За сравняване на персонажи и произведения по отношение естетическата категория. Скалата дава възможност да погледнем на отрицателните герои не само като рушители, но и като носители на някакви идеи за ред, което може да бъде обсъждано и оценявано. Поставянето на абсурда, хаоса в средата, нулата, дава възможност да погледнем на това безвремие като на среда от която израстват идеи за нов ред. От абсурда на Първата световна се роди "Моята борба", но и идеята за свобода на колониите, разпространи се социалната идея."Огънят". Чрез скалата можем да обясним трагичността на Хамлет и Антигона, като привърженици на конкретни правила и ред. Пример: Данте поставя Брут и Касий наравно с Юда Искариот по крайни мъки в Ада. Да определим какви персонажи са двамата в краткия ми разказ? "Двамата имат републикански идеи в името на които искат да убият диктатора. Не са достатъчно решителни и бягат. Убити са при сетнешните действия на Август." На практика те са в гнездо където в името на идеи са положили усилия, но не са реализирали идеите си, значи са трагични персонажи. Обаче дали са герои или антигерои? В Рим тенденцията е към имперски ред, заменящ републиканския. Те са привърженици на републиката, т.е. възвръщане на предишен ред. Значи са антигерои, трагични антигерои. Цезар и Август са персонажи- герои, защото са наложили своя ред. Вината на републиканците не само не е като на Юда, но е и дори с добри цели, но Данте преценява, че те са предатели на благодетеля си. Те пречат на единовластието, определящо за царската и папска власт и последващото величие на Рим... заради това Луцифер вечно ще ги гази с крака. Юда пък изпълнява предвещаното- с него или без него, Исус следва да бъде жертван за да изкупи греховете на хората. Защо е така сурово наказан? Е, скалата не може да реши това. Според нея Юда е трагичен персонаж- антигерой. Ставайки предател, той противостои на утвърждаване реда на Христос.

Естетическите категории като ос между ред и неговото разрушаване Най-напред бих искал да отбележа, че естетичното преживяване е твърде субективно, за да бъде търсено в самите неща или в техните изображения. Човек изпитва емоции при възприемането им и ги свързва със своя предходен личен и културно придобит опит. Определящи стават способността за съпреживяване и наличието на натрупана символна културна памет. В опит да подредя естетическите преживявания в някаква скала, се обърнах към традиционните естетически категории, които исторически ги изразяват. Предложената тук подредба се основава на една ос: отношението към реда — към утвърждаването му или към неговото разрушаване и преструктуриране. Под „ред“ разбирам не толкова социален или морален ред, а нещо по-общо — признат, одобряван, легитимиран порядък на света. Естетическото преживяване възниква от позицията на наблюдателя, който съпреживява, но и оценява. Той неизбежно заема позиция: дали одобрява реда, дали съчувства на неговото разрушаване, или остава в колебание между двете. Пример: изображение на св. Георги, побеждаващ змея, се възприема като утвърждаване на реда — героят спасява света от алегорията на злото. Обратно, сцената на жертвоприношението на Исаак представя тревожен образ — възрастен мъж, замахнал с нож към дете. Естетическото възприятие се напряга между непосредствената човешка реакция и културно наложения разказ за покорство пред божествения ред. --- Полюсите на скалата Предлагам две крайни, идеални стойности: Идеалният ред Пълното разрушаване на реда и неговото преструктуриране Това са трансцендентални граници. Те не са напълно изобразими, но структурират естетическото поле. Между тях се разполагат традиционните категории. --- Положителната страна: утвърждаване на реда - Весело-комично Неловкости, конфузни ситуации без зла умисъл — временно нарушение на реда, което не го разрушава. -Красиво Хармонична, жизнена, устойчива форма, която изглежда предсказуема и съгласувана със света. Пример е „Земната и небесната любов“ на Тициан. -Трагично Усилие или изтърпяване на страдание в стремеж към утвърждаване на реда, което надскача човешките ограничения и често завършва с неуспех. Типичен пример е Антигона или мъченическите изображения на св. Себастиан. -Героично Свръхусилие или понасяне на непосилно страдание, което се увенчава с успех и реализира определен идеал за ред — от Херкулес до рицарските романи. -Възвишено Досег до трансцендентен идеал, който надхвърля човешката мярка. „Каеща се Магдалена“ и „Ассунта“ на Тициан се стремят към подобно преживяване, макар че самият идеал остава неизобразим. --- Отрицателната страна: разрушаване или подмяна на реда -Иронично-комично Редът е подложен на критика и присмех. Иронията разклаща легитимността му. -Неприлично / грозно Поведение или образ, които не могат да се превърнат в универсален закон. Уродливост, разпад, скандалност. Пример: „Вакханалия“ на Питер Паул Рубенс. -Трагедия на антагониста Страдание на герой, стремящ се да разруши реда. Макбет е показателен пример: неговото падение е едновременно морално и екзистенциално. -Домогване на свръхантагонист Фигура, която успява да наложи нов ред чрез разрушение — исторически примери са Адолф Хитлер и Джим Джоунс. --- Нулевата точка В средата на скалата стои нулевата точка — безструктурният хаос, абсурдът, врящото състояние, от което могат да кристализират различни идеи за ред. Това е зона на неопределеност, където оценъчната позиция на наблюдателя става решаваща за последваща тенденция. --- Заключение Предложената скала не оценява героите морално, а описва посоката на тяхната естетическа енергия спрямо идеята за ред. Естетическото преживяване възниква в напрежението между съпреживяване и оценка, между утвърждаване и разрушаване, между хаос и форма. Тази ос не претендира за окончателност, но може да служи като инструмент за позициониране на художествени образи и идеи в едно динамично естетическо поле.

Не смея нищо да ви кажа, защото админът ще намери вината у мен, но ми е крайно неприятно да политизирате тема по естетика.

Ролистене, Ролистене ... (така наричам всеки, който опитва да разчита древен текст чрез думи от съвременния език, без да познава езика на който са написани)

1. Естетиката се занимава с изображения на реалните неща. Изображения в смисъл с думи, цветове и форми, движения. 2. Оценката на лица като герои е повече политика, отколкото морал. По т.1, има произведения за ген. Луков от различни групи- противници и привърженици. Понеже въпросът е много практичен и изцяло съвпада с моите интереси, дай някакъв текст или картина, снимка, и тогава ще опитам да го класифицирам по принципите, които разглеждам. По т.2. Оценка на личности правят психолози, на политика- политици, на правно поведение- съдии. По темата, оценка на ген. Луков не може да се даде. Следващият ти въпрос е също политически. В политиката съществуват партии. В общия случай, партия е сдружение на хора с еднакви възгледи. Едни смятат едно, други друго. Примерно Наполеон е приеман за тиранин, узорпатор, агресор, освободител. Изобразяван е в комична, карикатулно-сатирична, възвишена, героична и в антигероична светлина.

Много добра идея за обясняване анахронизмите!

Водите ме към размишления. Тази ценна книга от начало до край е посветена на гнева на Ахила. Той е начало, център и финал на епоса и бележи колко много е важен гневът на боеца. После, поне по заглавие ми идват на ум песните за Бесния Роланд. Изглежда яростта е добавяла за хората нотка божествено в героя. В Далечния изток, където ценят хармонията, войнът не бива да е гневен, а хладно разсъдлив. Именно заради това отбелязвам, че Илиада е цивилизационно формираща.

Абсолютно съм съгласен. Фронтовото другарство е много ценно. В нашето време на алиенация тези връзки са отслабени, но блазе на тези, които пазят човешкото у себе си. Геройството е специално и заради това изкуството го изобразява.

В Илиада има един запомнящ се образ, в който войн е намушкан с копие, пада, а то се люшка ритмично от последните тласъци на сърцето. Пък героят Ахил връзва глезените на мъртвия Хектор зад колесницата си и го влачи обикаляйки Троя. Това е от цивилизационно формиращ епос, задължителен за изучаване. Разбирай го както намериш за добре.

Съгласен. Персите не пишат за Леонид като за герой. Но ние живеем в епоха на релативизма и се отнасяме към това, че двама наблюдатели виждат различно с разбиране.

Точно! И от този героизъм излезе най- силната икономически страна в света, а нашите "герои" се оказаха психично слаби за да понесат епохата и решиха да се гръмнат сами.

Инцидентно връщане, може би не на място Искам да подредя мястото на психологията и това на естетиката: Човек взаимодейства с изкуството, предмет на Естетиката цялостно (с тяло и психика), но преобладаващо с психика. Тя е задължително условие за възприемане на естетичното. Който не може да възприема изобразеното като отчуждена природа, но подобна, предизвикваща подобни преживявания, той не може да проумее изкуството. Така че психичното е фундамент, необходимост за възприемане и отношение към естетиката. В естетически изобразеното има някакви психологически преживявания, конфликти и обяснения, но те не са предмет на естетиката. Те са средства, с които се изразяват естетическите категории. Можем да обсъждаме преживяванията на героя или публиката, но рано или късно стигаме до това, дали става дума за героично, красиво, възвишено и кое го прави такова.

Както става ясно, героичното изисква напрежение, свръхсили, може да бъде разрушително. Заради това циркът само го маркира, по- скоро намеква, отколкото представя. Мястото, където героичното е централна тема са фантастичните приказки и героично- фантастните филми. В тях има някакви героични постъпки, подчинени на смисъл и това ги прави най- добро изображение на героичното. Обаче когато фантазията в киното и приказките напусне реалните предели, започва изобразяване на Супергерои. Те притежават способности несъвместими с човешката природа и макар авторите да им приписват човешки преживявания, осъществяването на целите става магично, а не героично. Супергероите не казват "Бори се за живота като мен", а "Друг ще направи чудо, яж си пуканките" Във филмите за Супергерои липсва и друго важно- емпатичния страх. Ние не съпреживяваме с героя- несъвместими сме с него. Когато буфо-атлет в цирка вдига стиропорни гири, ние не изживяваме страха от осакатяване, а се смеем- изключителното е превърнато във фарс.

Цирковите артисти не са герои. Защо? Защо атлетът по раирано трико и юнашки мустаци не е герой? Защото при него няма риск, няма преодоляване. Той преодолява гравитацията някак натренирано, ежедневно, а за героя геройството е уникално, първо, съпроводено с преминаване отвъд известното и т.нар. зона на комфорт. Под цирковото шапито няма космически, цивилизационен риск, няма съдбовност, няма морален залог при който, ако не го сторя, светът ми се пропуква. На римската арена, където кръвта и рискът са истински, отсъства ценността, идеята, която прави героичния подвиг. Гладиаторът умира за естетически представено зрелище на героичното. Той е драматичен герой в ролята на Ахил, но с повече съспенс и истинска кръв. На фехтовъчната пътека нещата са съвсем отдалечени. Разказаната в епос и уподобената на арената случка е канализирана. Няма риск, броят се точки, няма идея новост. Останало е напрежението, дали нашият ще победи и неговото умение и готовност за схватки, но никога в живота. Героят страда и надмогва в битка Гладиаторът изобразява реалистично битка, но лишена от цел Спортът канализира силата в регламентирани двубои. Както пее Тодор Колев за артиста- "Фалшив герой".

Кратко обяснение. В митовете едни герои се подчиняват на властта-Херакъл, други не- Язон. Те са герои, защото се подчиняват на по- висши норми, избират ред, който е възможен, вместо съществуващ. Херакъл утвърждава божественото изискване за приемане на съдбата и властта, каквато и да е, Язон утвърждава изискването, че синът трябва да поеме скиптъра от баща си, а Медея, че с обричането си жената преминава от послушание на бащата, към послушание на съпруга. (или поне така ми се вижда ) Това, че редът предпочетен от героя е "възможен", го прави несигурен. Може да се утвърди и тогава- Осанна, а може и да бъде отхвърлен и тогава "Разпни го".

Герои по право и герои по заслуги. В търсенето си на "корена" стигнах до герои като Рамзес ІІ и шумерските царе. Техните успехи и героични подвизи в утвърждаване на норми, които сами са създали са действителни, но и формени. Те трябва да са такива по длъжност. И до сега героичните битки се приписват на монарха: Цар Симеон победил! Просто едно от определенията на владетеля трябва да бъде Герой и то именно в естетическите категории, които разглеждам- да е над хората и под боговете. У Омир не е така. Там героите въртят меча със собствените си ръце и печелят и губят битки със собствената си кръв. Съвсем, съвсем различно. Интересен е и митът за Исус. Евангелският разказ го представя като трагичен герой, но не като божество. Той остава човек, който е докоснал божественото, дава с живота си пример за него, той е пътят, но възвишените закони са на "баща му". Така този мит, както и митовете за вождове, чеда на богове, потвърждават, че героите са в една динамична среда между човешкото и божествено- нормосъзидателното. Хрониката за тях, при някакви обстоятелства, от пример, може да се превърне в сакрален мит. Може би тогава, когато общността приеме, че описаното сторено заслужава да стане всеобщо, тоест, да стане ред. Вече така героят става божество.

Редовно ли се раждат герои или в по- особени моменти? Може би отговорът ще е: Героите се раждат по- често, когато има някакво силно социално напрежение, когато подобно електрони добиват енергия да се откъснат от обичайното, ежедневното, комфортното. Тяхното откъсване е симптом за слабост на нормата, която вече не може да определя поведението. Герои на такава критика, протест са Савонарола, Лутер, които не скъсват с нормите, но искат да ги реформират. Героите, създаващи нови норми са вече по- сложни. Това са значимите творци на религии и учения. Подлежи на различно тълкуване разказа за всеки от тях, но в живота на всеки- Буда, Конфуций, Мохамед, Исус, Прометей дори, има моменти, в които е трябвало да прояви устойчивост или настойчивост за да продължи. Има проблем с героите във време на спокойна еволюция. Те не рушат, нито създават норми, но ги утвърждават. Участниците в Калидонския лов са герои, без да са свързани с промени в обществото, но те утвърждават онова елинско откритие, да известиш свои и чужди за проблем и ги да постигнеш с геройство славата при решаването му. Херкулес, Ахав, Ахил са герои на утвърждаване на норми във време, спокойно за другите.

Може ли поведението на Ивайло Калушев да бъде представено чрез някоя естетическа категория? Да, някои си го позволяват- "Той е прекрасен" или "Той е трагичен, героичен". Със сигурност в естетически категории може да бъде оценено някакво художествено произведение за него. Дори очерк, репортаж или полицейска информация може да бъде преценена в естетически категории, като те ще оценяват предоставеното произведение, а не личността. Дори ако психолог пише за него, това може да бъде оценено, че е героично, трагично, осмиващо, но не и конкретно Калушев. Да видиш "прекрасен" пейзаж и да го оцениш като такъв е някак си приемливо, но за човек е малко самомнително. Но, може!

Герои, псевдогерои, антигерои Трагични герои: Антигона. Моралът, който ги води е желателен за универсален, но те загиват и не го утвърждават. Псевдогерои: Розенкранц и Гилдернстерн. Третокласни герои, с морал и поведение, които не са от значение за универсалност, при това са далеч от възвишени идеи Антигерои: Фейджин, Юрая Хийп(на Дикенс) и споменатите измамници, които никак не искат моралът и постъпките им да станат универсални. А това, че групата е избрала за име Юрая Хийп, това е по- скоро естетика на провокацията, на бунт срещу канона, на артистична демонстрация на принадлежност към злото, а не към героичното. А защо избират Тъмната страна, друг път.

Проблемът "Капитан Ахав". Капитан Ахав от "Моби Дик" е герой, който вдъхновява мнозина. Обаче той не предразполага към универсалност, защото в преследване на своята мания погубва себе си, моряците, кораба. Той обаче изобразява друго нещо универсално желано: настойчивост, целеустременост. Готов е да пренебрегне и хората, и боговете, но да постигне целта си. Той дори не е възвишен в смисъл "близо до небесните цели", обаче неговата идея е там- сред трансцендентните цели и идеи.

Алтернативна дефиниция: Героичното е Представяне/изображение на поведение, преживяване, което надвишава човешки правилното,красивото и се стреми към възвишено, което иска да стане универсално. Проблем: Героят може да се стреми към възвишеното, но може да го достига по чиста случайност. Виц: Ганьо служил на английски кораб. Английската кралица гостувала, разхождала се по палубата, но като се надвесила над перилата и от рязко полюшване, паднала в море с акули. Струпали се моряците. Изведнъж се чул плясък, Ганьо доплавал до кралицата и я държал на повърхността докато дойде лодка. Наградили го като герой. Той бил скромен. "Че съм герой, герой съм, но ... (ругатня) на този, дето ме бутна". Друг проблем: става дума за стремеж, което е мотивационно и волево. Това не е притеснително, доколкото изкуството дава изображение на нещата от живота, а в живота има и морал, и психика, и мотиви. Трети проблем: "героят иска да стане универсално" В повечето случаи героят е толкова зает с дейстиве или изтърпяване, че нищо не иска освен почивка. По- скоро зрителят иска това поведение да стане универсално. Изображението му внушава, че такова всеобщо поведение или преживяване е желателно. Проблем три плюс: Когато, за да се осъществи героична постъпка, е нужна саможертва, дали искаме да стане универсална? Да се жертваме всички? Не, разбира се. Саможертвата е трагична, а не героична. Тя може да съпровожда героичното, но е отделна от него.